№ 1100
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110206991 по описа за 2021 година
счита следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалва се електронен фиш серия К № 3413025 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР,
на КР. П. К., с ЕГН **********,
за това, че на 01.08.2018 г., в 08.28 часа, в гр.София, бул. П. Яворов срещу плувен
център „М. Луиза“, с посока на движение от телевизионна кула към посолство на Румъния,
при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, с МПС лек автомобил ****** с
рег.******* е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с техническо средство
SITRAFFIC LYNX ERS 400 № 003059047ВАЗ – при разрешена скорост от 50 км/ч, е
установена скорост от 83 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч. С горното
собственикът на посоченото МПС нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП, поради което на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 400
(четиристотин) лева.
Електронният фиш (ЕФ) е обжалван в срок от КР. П. К., посредством процесуален
представител, който в подадената жалба моли същият да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен. В жалбата и в с.з. се изтъква, че жалбоподателят никога не бил
притежавал, управлявал или ползвал посочения в ЕФ лек автомобил ****** с рег.*******. В
този смисъл не бил доказан субекта на твърдяното административно нарушение. В с.з. се
допълва, че представеното по преписката СУМПС на жалбоподателя било невалидно.
Претендират се и направените разноски от страна на жалбоподателя.
1
Административно наказващият орган – СДВР, редовно призован, не изпраща
представител, а писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на
електронния фиш, както и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Доколкото не се установява противното (липсва
приложена разписка за връчване на атакувания ЕФ), въззивната инстанция приема, че
жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания електронен фиш, Съдът констатира, че електронен фиш
серия К № 3413025, издаден от СДВР, е изготвен, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП и чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, свързани с предпоставките и изискванията за установяване на
административни нарушения с технически средства, както и в съответствие с приложената
по преписката Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи,
свързана с утвърждаване на образец на електронен фиш.
Видно от извлечението от регистъра на СДВР обаче, обжалваният ЕФ е издаден на
24.02.2020 г., тоест повече от една година и шест месеца след датата на твърдяното
нарушение – 01.08.2018 г. Процедурата по издаване на ЕФ е уредена в ЗДвП, където
законодателят е пропуснал да посочи срока за издаване на ЕФ, съпоставено с датата на
нарушението. Уточнено е в чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, че влезлият в сила ЕФ се смята за влязло
в сила наказателно постановление, като отделно от това в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е
посочено, че за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и
обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените
наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН. В този смисъл, в специалната процедура по
издаване на ЕФ (при която няма предхождащ АУАН) следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда преклузивен едногодишен срок за
издаване на АУАН спрямо датата на осъществяване на нарушението. Това е така, доколкото
ЕФ се явява първия и единствен акт по това специално административно-наказателно
производство в първата му фаза и нарушителите, на които се издават ЕФ не могат да бъдат
поставяни в по-неблагоприятно положение от тази, на които се издават АУАН по общото
производство. Противното схващане (базирано на липсата на изричен посочен срок за
издаване на ЕФ спрямо датата на нарушението), освен че противоречи на принципа на
законоустановеност на административните нарушения и наказания, създава и лесно
предвидима опасност от административен произвол при издаване на ЕФ, базиран на
бездействие на контролните органи.
Въз основа на гореизложеното, въззивната инстанция счита, че по аргумент на чл. 189,
ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото атакуваният ЕФ е издаден на 24.02.2020
г. - повече от една година и шест месеца след датата на твърдяното нарушение (01.08.2018
г.) образуваното административно-наказателно производство се явява
незаконосъобразно, което е основание за отмяна на атакувания ЕФ на процесуално
основание.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените процесуални нарушения при издаване на ЕФ са достатъчно основание
за отмяна на същия, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на
материалния закон, но въззивната инстанция следва да добави допълнителни аргументи за
отмяна на ЕФ, поради недоказаност на авторството но нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ЕФ се връчва на лицето по чл. 188, ал.
2
1 (Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря
за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство).
Видно от приложената по преписката справка от КАТ, процесният лек автомобил ****** с
рег.******* е с един регистриран собственик – СВ. Н. ИЛК.. Същата е попълнила декларация
от 19.12.2019 г., в която декларира, че на 01.08.2018 г. в 7.00 часа горепосоченият автомобил е
бил управляван от КР. П. К. от гр. София, като е приложила копие от СУМПС на лицето с
********, издадено на 12.05.2011 г.
Същевременно и видно от изискана от съда и приобщена на съдебното следствие
писмена справка рег.№ 433200-77775/20.05.2021 г. на СДВР-ОПП, горепосоченото СУМПС на
КР. П. К. с ********, издадено на 12.05.2011 г., е регистрирано със статус „невалиден“, с
причина – „изгубен/откраднат“, считано от дата 14.10.2015 г. На К.К. е издадено последващо
СУМПС № *********/19.10.2015 г., валидно до 12.05.2021 г., удължен до 12.03.2022 г. със
статус „валиден“. Копие от посоченото последно СУМПС е приложено към жалбата. Налице е
също приложено удостоверение от 12.10.2015 г. от зам. – началника на 09 РУ-СДВР, видно от
което КР. П. К. е установил на 06.10.2015 г. кражба на личния му портфейл, съдържащ лична
карта, СУМПС и други документи, за което е подал жалба в 09 РУ-СДВР на 07.10.2015 г. По
повод жалбата било образувано ДП № 3384 змк-2330/15 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. №
46545/15 г. по описа на СРП, като производството е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т.
2 от НПК, поради неразкриване на извършителя.
Хронологическата последователност и взаимна обвързаност на горепосочените
неоспорени факти, безспорно водят до самостоятелния извод за недоказаност по един в
достатъчна степен несъмнен начин на авторството на нарушението от страна на К.П..
Очевидно е, че собственикът на процесния автомобил е представила на контролните органи на
19.12.2019 г. данни за СУМПС, което към тази дата е било обявено за невалидно и откраднато,
по повод на което е било образувано и ДП. Тоест, контролните органи не са провели
задълбочено разследване, което да установи, че собственикът на автомобила С.И. е
декларирала неверни обстоятелства в декларацията си по чл. 188 от ЗДвП.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение е основателно по аргумент на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие и списък з разноски, на „Адвокатско дружество Д. и
партньори“ е заплатен хонорар в размер на 400 лева. Посочената сума обаче се явява
прекомерна. Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева, платими от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3413025 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР, на КР. П. К., като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, СДВР да заплати на КР. П. К. сумата
от 300 (триста) лева, равняваща се на направените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4