МОТИВИ
към присъда № 138
по НОХД № 240/2018 год.
Подсъдимият Р.Р.Д. ***, е предаден на съд за това, че
на 10.11.2017 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, в съучастие с неизвестен
извършител, като извършител, с цел да набави за себе си или другиго имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.С.А. *** /че ще съдейства за
оперативна намеса на нейната дъщеря/, като с това й причинил имотна вреда в
размер на 2050 лв. /две хиляди и петдесет лв./ и 150 евро /сто и петдесет евро/
– престъпление по чл. 209, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
В разпоредителното заседание по делото, предвид
липсата на условия за разглеждане на делото по особените правила, съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК, както и заявеното от подсъдимия и
защитникът му адвокат Н.Н. от Адвокатска колегия ***, че желаят делото да бъде
разгледано по общия ред, наказателното производство по делото е продължило с
провеждане на открито съдебно заседание.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура не поддържа предявеното обвинение.
Подсъдимият не се признава за виновен. Той и
защитникът му пледират съдът да постанови оправдателна присъда.
За да повдигне обвинение на подсъдимия,прокурорът приел
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.Д. ***. Той е ***.
Св. В.С.А. ***. ***. На
10.11.2017 год., около 13.30 ч. на домашния й стационарен телефон с номер 6 26
54 се позвънило. Телефонът вдигнала св. А.. От отсрещната страна било непознато
за нея лице, което и се представило за “полицай“. Казал й, че дъщеря й е
пострадала, била със счупен крак и се намира в болница. След това й се обадило
лице, което й се представило за „лекар“, което й казало да приготви пари за
предстоящата операция и да ги сложи на масата. Малко след това отново й се
обадило лицето, представило се за полицейски служител, като й казало, че тези,
които й се обадили и искали пари за операцията преди това били измамници. Това
лице й поискало и номера на мобилния й телефон и св. А. го предоставила, а
именно ***. „Полицаят“ й казал да приготви парите, които има и да ги остави на
портичката на дома й, когато той и каже. След около 15 минути отново й се
обадил „доктора“, попитал я дали е приготвила парите, като същевременно започнал да я заплашва, че ако не стори това,
ще дойде с четирима човека и ще я пребият. В същото време по мобилния телефон
получавала указания и от „полицая“, който й казал да закачи чантичката с парите
на портичката и да се скрие, защото може да има и стрелба. Св. А. повярвала и
направила така, както й било наредено. Тя изпълнила всичко, което й било наредено
и оставила парите, които били общо 2050 лв. в копюри от по 10 лв., 20 и 50 лв.,
както и 150 евро в копюри от 5 и 20 евро. Св. А. твърди, че в торбичката
сложила и златен пръстен около 3 грама, както и позлатено ланче за 8 лв. След
като оставила парите и се прибрала в дома си. Непознатият, който се представил
за полицай, отново й звъннал и след като разбрал, че тя е изпълнила всичко й
казал, че измамниците били хванати, описвали парите й и след два часа ще й ги
върнат. Казал й също така, че единият от измамниците успял да избяга и за да не
я търси да й отмъщава, да изхвърли мобилния си телефон в тоалетната. Св. А.
изпълнила и това указание, като хвърлила мобилния си телефон в тоалетната
чиния, а след това пуснала водата.
След като св. А. чакала
около два часа и никой не я потърсил да й върне парите, тя се усъмнила, че е
станала жертва на телефонна измама. Свързала се със своите близки - дъщеря и
зет, и тогава действително разбрала, че това е така.
След проведени ОИМ от
органите на РУ на МВР Тутракан и събрани доказателства във връзка със
започналото ДП за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, бил установен един от
извършителите на престъпното деяние, а именно лицето, което е взело торбичката
с парите от портичката на пострадалата. Това бил подсъдимият Р.Р.Д. ***.
Въпреки, че същият не е дал обяснения във връзка с механизма на извършеното от
него престъпно деяние, налице са множество доказателства, които го свързват с
това, че същият е автор на престъплението.
В хода на разследването са
извършени разпечатки на телефонните разговори на подсъдимия Д. по реда на ЗЕС, от които е
видно, че на 10.11.2017 год. е провеждал разговори/комуникация/ от клетки в гр.
Тутракан.
Така установената в
досъдебното производство и възприета от наблюдаващия прокурор фактическа
обстановка,е мотивирала последния да внесе и обвинителен акт срещу подсъдимия Д.
за извършено престъпление по смисъла на чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал.
2 от НК. Материалите спрямо неустановеното към този момент лице, с което подсъдимият
е извършил в съучастие телефонната измама, са отделени в отделно производство.
Описаната по-горе фактическа обстановка се доказва
косвено единствено от показанията на св.А. и разпечатките,поискани и приобщени
като доказателства от мобилни оператори на територията на страната.Показанията
на свидетелката посочват начина,по който тя е била приведена в заблуждение,без
да съдържат каквито и да е данни за самоличността или самоличностите на
заблудилия я и взелия ценностите. Свидетелката не е разпитана пред съдия в
досъдебното производство и показанията й не могат да бъдат ползвани в съдебната
фаза.След разпоредителното заседание,проведено на 13.07.2018г.,на 01.08.2018г.
св.А. е починала,което прави невъзможен разпита й в съдебната фаза на процеса.
От своя страна разпечатките от мобилните оператори
доказват,че подсъдимия Д. се е намирал в
гр.Тутракан и е провеждал разговори по мобилния си телефон, по времето,когато св.А. е била приведена в заблуждение и е оставила ценностите на местото,посочено
от неизвестното лице,с което е разговаряла. Този факт обаче не е достатъчен за
да се направи единствения и безспорен извод,че именно подсъдимия Д. е лицето,
което е взело оставените от пострадалата ценности.
Други доказателства в подкрепа на повдигнатото
обвинение не са ангажирани.Съдът,в настоящия си състав счита,че липсват каквито
и да ас процесуални възможности за събиране на доказателства.Едновременно с
това страните не правят искания в тази насока.
Следва да се отбележи,че приложените в досъдебното
производство протоколи от извършени процесуално-следствени действия по други
досъдебни производства /разпит на подсъдимия в качеството му на свидетел/ е
недопустимо да бъдат приети като законосъобразно проведени по досъдебното
производство и съответно да бъдат приети като доказателство в наказателното
производство.От една страна подсъдимия е бил разпитан в друго процесуално
качество /на свидетел/ и дадените от него показания не могат да имат
доказателствена стойност по повдигнатото срещу него обвинение. От друга страна
разпита е проведен по друго наказателно производство.
Налага се извода,че липсват достатъчно доказателства в
подкрепа на повдигнатото на подсъдимия Д. обвинение за извършено престъпление
по чл.209 ал. 1 във връзка с чл.20 ал.2 или друг състав от НК.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия Р.Р.Д. за
невиновен в това, че на 10.11.2017 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, в
съучастие с неизвестен извършител, като извършител, с цел да набави за себе си
или другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.С.А. *** /че ще
съдейства за оперативна намеса на нейната дъщеря/, като с това й причинил
имотна вреда в размер на 2050 лв. /две хиляди и петдесет лв./ и 150 евро /сто и
петдесет евро/, като го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
На основание чл. 309, ал. 1 от НПК, съдът отмени
взетата по отношение на подсъдимия в досъдебното производство мярка за
неотклонение „подписка”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: