Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на двадесет и трети
април две хиляди и деветнадесета година в състав :
Съдия: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова като разгледа т.д. № 9428
по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.327, ал.1
от ТЗ във вр. чл.97 и сл. ЗЕ за установяване на задължение за заплащане на
стойността на продадена ел.енергия и с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1
от ГПК във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавеното
изпълнение на задължението за заплащане на цената.
Ищецът „ЧЕЗ Е.Б.”
АД твърди, че притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-135-11/29.11.2006г. и Лицензия за доставка на електрическа енергия
от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г., издадени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Твърди, че с
ответника „Н.п.“ ООД са обвързани от Договор за продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 30500215/8.12.2008 г.,
сключен след подадено заявление от страна на потребителя.
„Н.п.“ ООД като потребител на електрическа енергия имало неплатени задължения
за предоставена електрическа енергия и мрежова услуга достъп до
електроразпределителната мрежа за период м. 07.2014 г. - м.2.2016 г. за
обект на потребление - с. Мрамор, общ. Столична, ул. „Руйни води“,
производствена сграда. За процесния период договорните взаимоотношения между
страните се регулирали от Общи условия за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Е.Б.” АД, издадени
на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ - 059 от 7.11.2007 г. в сила от 26.11.2007г., изменени и допълнени с Решение
№ ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР, които били публично известни чрез
публикацията им в централния и местния печат и на интернет страницата на
продавача. Общите условия обвързвали всички абонати на енергийния снабдител,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите /чл.98а,
ал.4 от ЗЕ/. Ищецът изпълнил задължението си по договора за продажба на
ел.енергия за периода от м. 07.2014 г. - м. 02.2016 г. на
посочените места на потребление, за което е издало отделни данъчни фактури, в
които са посочени конкретно дължимите суми и периоди, подробно изброени по
счетоводна справка за задълженията към 25.03.2016 г. Стойността за изразходвана
и неплатена ел. енергия за период от м. 07.2014 г. - м. 02.2016 г. била 40319.90
лв. - главница и сума от 3467.10 лв. - лихва за забавено плащане за период от
20.08.2014 г. /датата следваща датата на падежа на най-старата неплатена
фактура/ до 25.03.2016г. /датата на изготвяне на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда е а чл. 410 от ГПК/. Задълженията станали изискуеми по силата на Общите условия за продажба на
ел.енергия на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, съгласно които /чл.19, ал.2
от ОУ/ потребителят разполага с 10 дневен срок за плащане на задълженията за
консумирана ел.енергия.
„Ч.Е.Б.” АД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на осн. 410 от ГПК пред PC София
срещу длъжника „Н.п.“ ООД, по което било образувано е ч.гр.д. № 41467 / 2016г.
- 54 състав на PC София, по което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжника е възразил в
законоустановения срок. В съответствие с чл.107 от ЗЕ, „ЧЕЗ Е.Б.”
АД изготвило извлечение от сметка към
25.03.2016 г.
Съгласно чл. 35 от ОУ за продажба на
ел.енергия, „ЧЕЗ Е.Б.” АД начислило лихва за забава на
обща стойност 3467.10 лв. за период от 20.08.2014 г./датата следваща датата на
падежа на най-старата неплатена фактура/ до 25.03.2016г. /датата на изготвяне
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК/.
Общата стойност на непогасения паричен
дълг, съгласно счетоводна справка към 25.03.2016г. по партидата за електрическа
енергия на „Н.п.“ ООД била 40 319.90
лв. - главница и 3467.10 лв. - лихва за забавено плащане за период от
20.08.2014 г. /датата следваща датата на падежа на най-старата неплатена
фактура/ до 25.03.2016 г.
По ч. гр. д. № 41467 / 2016 г.
постъпило възражение, което ищецът счита неоснователно.
Ищецът моли съда да установи, че „Н.п.“
ООД дължи на „ЧЕЗ Е.Б.” АД следните
суми: 1./ Сумата 40319.90 лв., представляваща
главница по не заплатени фактури за електрическа енергия за периода м. 07.2014 г. - м. 02.2016 г.. за
обект по договорна сметка № 210013488588.;2./ Сумата 3467.10 лв. - лихва -
лихва за забавено плащане за период от 20.08.2014 г./датата следваща датата на
падежа на най-старата неплатена фактура/ до 25.03.20116г. и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 41467 /
2016 г. 54 състав на PC София до изплащане на
вземането.
Ищецът претендира разноските по делото
и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на
законоустановения минимум.
С допълнителната искова молба
възразява по направеното възражение за прихващане като твърди, че не е оператор
на електроразпределителна или електропреносна мрежа, а е доставчик на
ел.енергия, поради което не дължи цена за ползването на електраческата уредба
на ответника. Твърди, че възражението е погасено по давност. Твърди, че
ответникът не е собственик на ел.съоръжение, тъй като това били обекти извадени
от гражданския оборот. Ответникът нямал договор с „Ч.Р.Б.“ АД, който бил
необходимо условие за възникване на вземане по чл.117, ал.8 от ЗЕ.
Ответникът „Н.п.“ ООД оспорва
предявения иск и твърди, че „Ч.Е.Б.“ АД няма ликвидни, непогасени и изискуеми
вземания към „Н.П.“ ООД към настоящия момент.
В условие на евентуалност, прави
възражение за прихващане с дължимите от „Ч.Е.Б.“ АД за обезщетение за ползване
на енергийни уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл.59, ал.1 ЗЗД за периода от 10.10.2008 г. до 10.10.2013 г. до размера на по-малкото
задължение. Дължимото обезщетение следвало да се определи съобразно броя на
присъединените потребители към електроразпределителната мрежа чрез съоръжения
собственост на „Н.П.“ ООД и съгласно приетата от КЕВР Методика за определяне на
цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на природен газ.
В условие на евентуалност, ответникът
прави възражение за прихващане с дължимите от „Ч.Е.Б.“ АД за обезщетение за
ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание
чл.59, ал. 1 ЗЗД за периода от 04.07.2013 г. до 04.07.2018 г. до размера на
по-малкото задължение. Дължимото обезщетение следвало да се изчисли по описания
по-горе начин.
Обезщетение за ползването на
енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД било дължимо по следните причини:
„Н.П.“ ООД било собственик на съоръжение
за захранване на електрическа енергия /представляващо комплекс от
електропроводно отклонение 20kV с дължина 6027 м. и
мачтов трафопост 0,4/20 kV, 160 kVA, с
фабричен № 321510, съответно заведени за диспечерски нужди като BEJ1 20
кВ „Волуяк“ и трафопост номер „Складова база Мрамор /22-290/“/. Дружеството
придобило собствеността чрез апортна вноска на съдружника „В.“ ЕООД, оценена от
три вещи лица и вписана в Търговския регистър на 10.10.2008 г. Съоръженията
били въведени в експлоатация с Разрешение за ползване номер 578/ 11.03.1996г.,
като част от производственото предприятие в имот пл. номер 1-666а, разположен в
производствена зона- с. Мрамор, което захранват с електроенергия.
Изграденото електропроводно отклонение
не било изкупено по реда на §4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ. Многократно ответникът
уведомявал ищеца, че въпреки, че съоръженията не са изкупени, същите се
използват за захранване и на други битови и промишлени клиенти на ищеца с
електроенергия, като част от тях се присъединени в табло „ниско напрежение“ на
трафопоста, а други са присъединени директно на ниво „средно напрежение“ в
стълба преди отклонението от BEJ1 20 Кв „Волуяк“ до
трафопоста.
На основание чл.117, ал.8 от Закона за
енергетиката, за ползването на съоръженията от електроразпределителното
дружество била дължима цена, определена по Методика за определяне на цените за
предоставен достъп до преносно и/или разпределително предприятие от потребители
за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ, одобрена от Комисията за енергийно и
водно регулиране на 04.02.2008 г.
На 14.06.2010 г. „Н.П.“ ООД /с
предишно наименование „П.П.“ ООД/
изпратило писмо до „Ч.Р.Б.“ АД, с искане да бъде заплатена цената за
достъп и ползване на съоръженията за захранване с електрическа енергия на
дружеството за периода от 01.07.2007г. до 3.06.2010 г. Към момента на отговора
„Н.П.“ ООД не било получило дължимите суми съгл. чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, за
предоставените от него съоръжения за ползване на „Ч.Р.Б.“ АД.
Праводателя на „Н.п.“ ООД изградил със
собствени средства обект "Електропроводно отклонение 20 kV" и
"Мачтов
трафопост 0,4/20 kV, 160
kVA " заведени за диспечерски
нужди като ВЕЛ 20 кВ „Волуяк“ и трафопост номер „Складова база Мрамор
/22-290/“.
Когато част от сграда, собственост на
трето лице, се ползвала от енергийното предприятие за монтиране на съоръжения
за доставка на енергия за други потребители, между собственика и енергийното
предприятие трябвало да се сключи договор за достъп до тези съоръжения,
правното основание на който е уредено в чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. Когато сградата
се ползвала без такъв договор било налице неоснователно обогатяване и на собственика
се дължало обезщетение. В съдебната практика / решение № 179/18.05.2011 г. по
т.д. № 13/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о./ се приемало, че база за определяне на
това обезщетение е приетата от ДКЕВР с протокол № 49/15.07.2004 г. /респ.
протокол № 27/04.02.2008 г./ Методика за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез
собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ.
Когато едно лице предоставяло
собственото си помещение или сграда на енергийното предприятие за монтиране в
него на съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия,
помещението има характер на материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на
ЗЕ, а като цяло обектът функционирал като трафопост /съвкупност от сграда и
съоръжения/, при което за предоставения му достъп енергийното предприятие
дължало обезщетение съгласно чл. 117, ал. 8 ЗЕ, определено по специална
методика, приета от КЕВР.
Принципът, въведен от Закона за
енергетиката и Наредба № 6/2004 г. (отм.) за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, бил разпределителното предприятие да изгражда съоръженията
за присъединяване за своя сметка и да осигурява тяхното въвеждане в
експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Като изключение от
горепосочения принцип, в Наредба № 6/2004 г. (отм.) била предвидена възможност
изграждането да се осъществи и от лицето, с което е сключен договорът за
присъединяване, със съгласието на разпределителното предприятие и за негова
сметка. Наредба № 6/2004 г. била отменена и приета нова наредба -Наредба №
6/24.02.2014 г., която не поставяла отношенията на различна основа. В частта на
процедурата на присъединяване и на изкупуване на съоръженията, изградени по
изрично желание на клиента от него. Нейният чл. 21 бил аналогичен с чл. 20 от
Наредба № 6/2004 г. (отм.), като по същия аналогичен начин предвижда като общо
правило (ал. 4) изграждането на съоръженията от енергийното предприятие. Чл.
21, ал. 5 от Наредба № 6/2014 г. била аналогична на чл. 20, ал. 5 от отменената
Наредба № 6/2004 г. и предвиждала възможност изграждането да се осъществи и от
лицето, с което е сключен договорът за присъединяване, със съгласието на
разпределителното предприятие и за негова сметка. Съответно и разпоредбата на
чл. 21, ал. 7 на Наредба № 6/24.02.2014 г., предвиждаща общо правило за възстановяване
на стойността на собствените на присъединяваното лице съоръжения е аналогична
на тази на чл. 20, ал. 7 от Наредба № 6/2004 г. (отм.).
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Представени са Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г. и Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013 г., издадени на „ЧЕЗ Е.Б.”
АД от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с които на
дружеството е разрешено извършване на дейностите по обществено снабдяване с
ел.енергия и разпределение на електрическата енергия на обособена територия.
Представени са Общи условия за
продажба на ел.енергия при които продава електрическа енергия „ЧЕЗ Е.Б.”
АД, одобрени с Решение № ОУ-059/7.11.2007 г. на ДКЕВР, които видно от
представения сертификат от централен вестник „Телеграф“ са публикувани.
Представени са и копия от публикациите на ОУ и измененията в местен и централен
ежедневник. Съгласно чл.19, ал.1 от ОУ потребителят заплаща на продавача
стойността на ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия
по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение. Съгласно ал.3 дължимите суми се съобщават
ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на
обекта
Представен е Договор за продажба на
електрическа енергия 30500215 от 08.12.2008 г., сключен между „ЧЕЗ Е.Б.”
АД и „П.П.“ ООД, по силата на който „ЧЕЗ Е.Б.”
АД се е задължило да продава на купувача ел.енергия от местата на доставка,
съобразно с договора и Общите условия на Договорите за продажба на ел.енергия
срещу заплащането от страна на купувача на стойността на ел.енергията и
дължимата сума за извършения пренос. Към договора е представена преписката от досието на клиента.
Представени са 20 фактури, издадени от
„ЧЕЗ Е.Б.” АД към „Н.П.“ ООД за доставена ел.енергия през
месеците в периода м.юли 2016 г. до м.февруари 2016 г.
Представено е ч.гр. д. № 41467 / 2016
г. 54 състав на PC София, по което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните вземания.
Ответникът е представил Строителна
документация за изграждане на електропроводно отклонение 20kV с
дължина 6027 м. и мачтов трафопост 0,4/20 kV, 160
kVA,
с
фабричен № 321510, съответно заведени за диспечерски нужди като BEJ1 20
кВ „Волуяк“ и трафопост номер „Складова база Мрамор /22-290/“ и Договор за
присъединяване, сключен с Ч.Р.Б. АД.
Видно от вписванията в Търговския
регистър по партидата на ответното дружество фирмата му е сменена от „П.П.“ ООД
на „Н.П.“ ООД.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена. Съгласно заключението,
дадено от вещото лице З.Д. във връзка с, „ЧЕЗ
Е.Б.”
АД е регистрирало „Н.п.“ ООД като потребител на ел.енергия, откривайки
аналитична партида с Договорна сметка ДС № 210013488588 в своето счетоводство,
по която е отразявано извършваното снабдяване с ел.енергия на обекти на „Н.п.“
ООД. Процесните данъчни фактури, издадени от „ЧЕЗ Е.Б.”
АД за извършено снабдяване с ел.енергрия на обекти на „Н.п.“ ООД са отразени в
счетоводните регистри на купувача „Н.п.“ ООД по сметка 401 „Доставчици“,
аналитична партида на продавача „ЧЕЗ Е.Б.” АД като задължение
за плащане. Процесните фактури са на обща стойност 41 057.29 лв. като по
тях „Н.п.“ ООД е извършило частично плащане само по първата издадена фактура от
5.08.2014 г., което погасяване е отразено при „ЧЕЗ Е.Б.”
АД в размер 737.39 лв. Неплатеният остатък при „ЧЕЗ Е.Б.”
АД е 40 319.90 лв. Общият размер на изчислената от вещото лице лихва за
забава по процесните данъчни фактури, за периода от деня, следващ датата на
падеж на съответната фактура до 25.03.2016 г. е 3 455.88 лв. Процесните
фактури са редовно издадени и отразени счетоводно при двете страни като
остойностяването на ползваната от „Н.п.“ ООД е съобразно утвърдените цени от
КЕВР за процесния период. Фактурите са включени в Дневниците за покупки по ЗДДС
на „Н.п.“ ООД в месеците на тяхното издаване като е начислено правото на
данъчен кредит с размера на начисленото във всяка една от фактурите ДДС,
включен в Справките декларации по ЗДДС, подавани в съответното ТД на НАП.
По делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице Н.Б.
за процесния период от м.
07.2014 г. - м. 02.2016 г. количествата
ел. енергия, консумирани от обектите на „Н.п.“ ООД „Н.П.” ООД, са измервани с електромер фаб. № 62016994,
тип SL 7610071, производител Itron SL 7000,
ток 3x5/10 А, напрежение 3 х 240/400 V, произведен 2012 г. С оглед вида на СТИ, същият отговаря
на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. На същия на 17.12.2014 г. е
извършена повторна проверка с еталон PEMW
3CF, фаб. № 0114847; клас на точност - 0,
калибриран 2014 г., а след демонтаж на 13.08.2016 г . и замяна с нов с фаб. № 62021921, е извършена повторна
проверка на 08.09.2016 г. в „Н.Е.К.” ЕООД към НЕК-гр. Пловдив като е констатирано, че
съгласно изисканият и представен от Ищеца списък с проверени електромери, отговаря на изискванията съгласно
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Процесиите
СТИ са от одобрен тип и правилно са отчитали консумираната ел. енергия за
периода от м. 07.2014 г. до м. 02.2016 г., били
са технически годни и изправни и отговарят на изискванията за точност на база
представените КП № **********/17.12.2014 г. и КП № **********/13.08.2016 г. за
проверка и подмяна на СТИ за потребител: „Н.п.“ ООД ***, с. Мрамор, Стопански двор, ул. Руйни
води, е посочено: АБ№ 95623115, ИТН 32710
**********, Инст. № ********* , както и за посочения електромер фаб. № 62016994,
тип SL 7610071, производител Itron SL 7000,
ток 3x5/10 А, напрежение 3 х 240/400 V, произведен 2012 г. На същия на 17.12.2014 г. е
извършена повторна проверка с еталон PEMW
3CF, фаб. № 0114847; клас на точност - 0,
калибриран 2014 г., а след демонтаж на 13.08.2016 г . и замяна с нов с фаб. № 62021921,
е извършена повторна проверка на 08.09.2016 г. в „Н.Е.К.” ЕООД към НЕК - гр. Пловдив и е констатирано, че съгласно изисканият и
представен от Ищеца списък с проверени електромери, че отговаря
на изискванията съгласно Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и попада в периода, за който Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТ) гарантира за точността на
устройството с оглед на одобрения тип на СТИ.
Показанията
на процесния СТИ са отчитани дистанционно чрез Конверж и са отразявани в базата
данни на енергийното дружество.
Съгласно
посочената в приложените към делото документи, предоставената мощност е 95 кВт за обекта на Ответника, отчетените от
СТИ количества ел. енергия за периода от м. 07.2014 г. до м. 02.2016 г., е
възможно да бъдат доставени на обекта на потребителя.
Вещото
лице е установило, че в таблото на МТП, освен електромера, отчитащ
потреблението на Ответника, има още 3 броя електромери,
отчитащи потреблението на други лица.
ТП „Складова
база Мрамор" с диспечерски № 22-920 електроснабдява горепосочения обект и
още един потребител, който не е собственик на трафопоста, и не
е правило разходи по обслужване и поддръжка. Същият се поддържа от фирма „Н.П.“
ООД. ”
За
периода от 08.12.2008 г. до 10.10.2013 г. и
от 04.07.2013 г. до 04.07.2018 г. е
извършено разпределение и пренос на електрическа енергия от
"Електропроводно отклонение 20 kV" и "Мачтов трафопост 0,4/20 kV, 160 kVA", заведени
за диспечерски нужди като ВЕЛ 20 кВ „Волуяк“ и трафопост номер „Складова база
Мрамор /22-920/, собственост на „П.П.” ООД и в последствие на „Н.п.“
ООД с аб. № 95623115, е бил
присъединен още един потребител, а именно: до 24.05.2017 г.
„Прима спорт” , а от 24.05.2017 г. до 04.07.2018 г. - ЕТ „В.-З.М.” с аб. №
92210017.
Размерът
на цената на дължимото, но незаплатено обезщетение на предоставения от „Н.П.”
ООД на Ч.Р.Б. АД достъп до енергийния им обект за всеки месец от исковия
период, съобразно правилата на чл. 117, ал. 8, вр. § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ и
действащата към съответния момент Методика за определяне на цените за
предоставяне на достъп, определена от ДКЕВР с протокол № 49/15.07.2004 г. /
респ. протокол № 27/04.02.2008 г./, съобразявайки всички ценообразуващи
елементи посочени в Методиката за периода от
10.10.2008 г. до 10.10.2013 г. възлиза на 61942 лева и от 04.07.2013 г. до
04.07.2018 г. възлиза на 65136 лева.
Изслушана е тройна съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила
изводите на единичната експертиза по задачите, поставени от ищеца. По въпросите
на ответника заключението на вещите лица е изчислило по месеци за периода от
4.07.2013 г. до 4.07.2018 г. дължимото обезщетение за ползване на процесните
уредба и съоръжение като общия му размер за периода е 60 037 лв.
При заявените от страните твърдения и
искания съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. чл.97 и сл. ЗЕ за заплащане на стойността
на продадена ел.енергия и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
лихва за забавеното изпълнение на задължението за заплащане на цената. Предмет
на делото са възраженията за прихващане, направени от ответника с правно
основание чл.117, ал.8 от ЗЕ за вземанията му за цената за ползване на
притежаваното от него електрическо съображение.
Съдът намира, че от представените Договор за продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 30500215/8.12.2008 г.,
данъчни фактури и от изслушаните съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи се установява, че между страните e действал договор за
покупко-продажба на електроенергия, по силата на който ищецът е доставил на
ответника ел.енергия в процесния период от м.юли 2014 г. до м.2.2016 г. Данъчните
фактури не подписани от представител на ответника, но същите са приети от
ответника без той да възрази, поради което съдът приема, че фактурите
удостоверяват задълженията за заплащане на цената на ел енергията на основание
чл.301 от ТЗ.
Принципен отговор на въпроса за
значението на фактурите като доказателство за за наличието на основание за
заплащане на цената на изработеното е даден с множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл.290 от ГПК. Подписаната от продавача и купувача
фактура служи като доказателство за сключването на договора и за възникването
на отразените в нея задължения за заплащането на цената на изработката, в
случаите, в които съдържа реквизити за съществените елементи на сделката.
Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни по сделката,
вписването й в дневниците за покупко-продажба и в справките декларации по
ЗДДС съставляват признание за
възникването на задължението и неговия размер.
Ответникът не е ангажирал
доказателства за заплащане на цената, поради което съдът намира, че същата е
дължима. Установеният от експертизата общ размер на дължимата по процесните
фактури цена след приспадане на заплатените от ответника преди завеждане на
делото суми в изпълнение на задължението му
е 40 319.90 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства за нейното
заплащане, поради което съдът намира иска основателен и доказан в този размер.
Съгласно
чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаването на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго.
Съгласно
Общите условия на договора за продажба на електроенергия при „ЧЕЗ
Е.Б.”
АД
заплащането на цената е ежемесечно като не е свързано с получаването на
фактура от страна на купувача като срокът за заплащане е 10 дни. Тъй като съобразно
чл.327, ал.1 от ТЗ цената е била дължима и падежът на задължението на ответника
да я заплати е настъпил и съгласно
правилото на чл.84, ал.1 от ЗЗД той е изпаднал в забава. Изслушаната експертиза
е изчислила лихвата за забава върху дължимите по процесните фактури цени
на предадени стоки за периода от 19.08.2014 г. до 25.03.2016 г. в общ размер 3 455.88
лв. Съдът намира иска основателен до този размер.
По направеното възражение за
прихващане от ответника:
Съдът намира същото неоснователно.
Ответникът се позовава на разпоредбата
на чл.117, ал.8 от ЗЕ /чл.117, ал.7 в предишна редакция на ЗЕ/, съгласно която собствениците
на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен
капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа,
съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването
се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика,
одобрена от комисията. При непостигане на съгласие комисията разпорежда
предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по
методиката.
По силата на тази разпоредба възниква
право на собственика на електрическо съоръжение да получава възнаграждение за
предоставянето на ел.съоръжението за ползване от електропреносното/еректроразпределително
предприятие.
Дейността по достъп, разпределение и
пренос на ел.енергия е различна от дейността по снабдяване с ел.енергия -
уредена е различно и отделно в Закона за енергетиката. „ЧЕЗ Е.Б.”
АД е краен снабдител по смисъла на §1, т.28а, б.“а“ от ЗР на ЗЕ и притежава
Лицензия за обществено снабдяване с ел.енергия, но не разполага с лицензия за разпределение и пренос на
електрическа енергия.
Разпоредбата на §17 /Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006
г./ от ПЗР на ЗЕ урежда юридическото и организационно отделяне на дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и
оперативно управление на разпределителните мрежи от дейностите
по снабдяване с електрическа енергия и предвижда издаване на отделни лицензии
за двете групи дейности, както и осъществяването им от отделни предприятия.
Съгласно §17, ал.5 от ЗЕ след преобразуването електроразпределителните
дружества придобиват всички права и поемат всички задължения, свързани с
разпределението на електрическа енергия на обособената територия, определена с
лицензията за разпределение на електрическа енергия, включително възникналите
преди преобразуването права и задължения, свързани с регулирането на
съответните цени, а обществените снабдители придобиват всички права и поемат
всички задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия на
обособената територия, определена с лицензията за обществено снабдяване с
електрическа енергия, включително възникналите преди преобразуването права и
задължения, свързани с регулирането на съответните цени.
Ответникът твърди и видно от
представените доказателства е предприятие, осъществяващо дейност по снабдяване
с ел.енергия. Видно от представените доказателства, „Ч.Р.Б.“ АД е дружеството,
осъществяващо разпределение на ел.енергия.
Съгласно чл.88 от ЗЕ разпределението
на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се
осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на
такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение
на електрическа енергия за съответната територия. Именно тези оператори са
собственици на електроразпределителната мрежа, която включва и
трансформаторните постове, кабелните линии и т.н. По отношение на тези
оператори на електроразпределителни мрежи е предвидена законовата възможност за
предоставяне на ползването на електрическо съоръжение от неговия собственик
срещу заплащане на възнаграждение по реда на чл.117, ал.8 от ЗЕ.
Претендираните от ответника
обезщетения за ползването на неговото съоръжение не представляват задължения
възникнали в патримониума на ищцовото дружество, тъй като същото по силата на
закона не може да бъде техен носител.
Възраженията за прихващане са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Предвид изложеното до тук предявените
искове са основателни като съдът следва да признае съществуването на вземанията
на ищеца за цената на продадената на ответника ел.енергия в процесния период,
както и за обезщетението, дължимо от ответника за забавеното изплащане на тази
цена.
По
разпределяне отговорността за разноски по заповедно дело:
С
подаване на възражение срещу заповедта и образуване на исково дело по реда на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК изпълнителната сила на заповедта по чл. 417 от ГПК
отпада, като заповедния съд не разполага с правомощие да издава изпълнителен
лист за същите. Разноските по заповедно дело не са самостоятелна претенция,
която да подлежи на установяване в хода на исково дело. Същевременно,
произнасянето на съда по иска по чл. 422 от ГПК предоставя правомощието на
исковия съд да разпредели отговорността за разноски по заповедно дело и съдът
дължи изричен осъдителен диспозитив в хода на исковото дело по тези разноски. Отговорността
за разноски по заповедното дело се разрешава с оглед на изхода на делото по
иска по чл. 422 от ГПК и съобразно разпоредба на чл. 81 от ГПК именно исковия
съд следва да разпредели тази отговорност, като съд , слагащ край на спора по
вземането по повод на което тези разноски са направени.. (В този смисъл т.12 от
ТР от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
С
оглед гореизложеното и като съобрази че със заповедта в тежест на ответник е
поставена сумата от общо 1675.74 лв., съдът приема че следва да постанови
осъдителен диспозитив в настоящото дело в полза на ищеца за сумата 1675.31,
представляваща част от разноските в заповедното производство, съответна на
уважената част от исковите претенции.
При този изход на делото тежестта за
разноските по него следва да се поеме от ответника, който следва да бъде осъден
да заплати 1675.31 лв., представляващи част от разноските в исковото производство /за които е
представен списък/, съответна на уважената част от исковите претенции.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл.415 ГПК, че „Н.п.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** дължи на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, София 1784, Бенч Марк Бизнес Център, следните
суми:
1./ Сумата 40319.90 лв., представляваща главница по не заплатени фактури за
електрическа енергия за периода м. 07.2014 г. - м. 02.2016 г.. за
обект по договорна сметка № 210013488588 по Договор за продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 30500215/8.12.2008 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 41467 / 2016 г. 54 състав на PC София
до изплащане на вземането;
2./ Сумата 3 455.88 лв. – лихва,
представляваща обезщетение за забавено плащане за период от 20.08.2014 г. до
25.03.20116 г., като отхвърля този иск за пълния предявен размер от 3467.10 лв.
ОСЪЖДА „Н.п.“ ООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** Да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.”
АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, София 1784, Бенч
Марк Бизнес Център на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата 1675.31 лв., представляващи част от разноските в заповедното производство, съответна на уважената част
от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Н.п.“ ООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** Да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.”
АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, София 1784, Бенч
Марк Бизнес Център на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата 1675.31 лв., представляващи част от разноските в исковото производство /за които е представен списък/,
съответна на уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: