№ 160
гр. Сливен, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500374 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 260008/02.03.2021 г.. по гр.д. № 559/2019г. на КРС, с което на основание
чл.200 от КТ „ДЕМЕТ" ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление на
дейността: с. Тича, община Котел, ул. Георги Димитров 95, представлявано
от ХР. Р. К., е осъдено да заплати на:
- Н. Н. М., с ЕГН: **********, ***, сумата 20000.00 лева, частично от
120000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на Р.Н.Н., починал на 14.03.2019г. в резултат на
трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумата от 14.03.2019 г.
до окончателното изпълнение на задължението, като искът за разликата
до пълния му предявен размер 100000.00 лева е отхвърлен,
- ГЮН. Р. Н., ***, ***, сумата 5 000 лева, частично от 120000.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
1
смъртта на Р.Н.Н., починал на 14.03.2019г. в резултат на трудова
злополука, заедно със законната лихва върху сумата от 14.03.2019г. до
окончателното изпълнение на задължението, като искът за разликата до
пълния му предявен размер 100000.00 лева е отхвърлен,
- М. Р. Н., ЕГН **********, ***, сумата 5000.00 лева, частично от
120000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на Р.Н.Н., починал на 14.03.2019г. в резултат на
трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумата от 14.03.2019г.
до окончателното изпълнение на задължението, като искът за разликата
до пълния му предявен размер 100000.00 лева е отхвърлен.
Решението е постановено при участие на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“, ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., като трето лице
- помагач на страната на ответника „ДЕМЕТ“ ЕООД по всички предявени
срещу него искове.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв „ДЕМЕТ“ ЕООД, с. Тича е осъдено
да заплати на адв. П.Д. С.-К., сумата 2748.00 лева, представляващо
определено от съда адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищците Н. Н. М., ГЮН. Р. Н. и М. Р. Н..
На основание чл.78, ал.3 от ГПК Н. Н. М. е осъдена да заплати на
„ДЕМЕТ“ ЕООД, с. Тича сумата 2824.00 лева, представляващи направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ГЮН. Р. Н. е осъден да заплати на
„ДЕМЕТ“ ЕООД, с. Тича сумата 3353.50 лева, представляващи направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК М. Р. Н. е осъден да заплати на
„ДЕМЕТ“ ЕООД, с. Тича сумата 3353.50 лева, представляващи направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Претенцията на „ДЕМЕТ“ ООД, с посочени данни, за разноски за
разликата до пълния й размер от 12000.00 лева е отхвърлена.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК „ДЕМЕТ“ ЕООД, с посочени данни,е
2
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
PC Котел сумата 1200.00 лева, представляваща окончателна държавна
такса върху уважения размер на предявените срещу него искове.
Въззивиците-ищци в първоинстанционното производство атакуват
частично цитираното решение чрез своя пълномощник – само в
отхвърлителната част за разликата над присъдената сума от 20 000 лева
до 80 000 лева, като не се обжалва отхвърлителната част над 80 000 лева
до пълния размер на предявения частичен иск от 100 000 лева по отношение
иска на Н.Н. М.; разликата над присъдената сума от 5 000 лева до 70 000
лева, като не се обжалва отхвърлителната част над 70 000 лева до пълния
размер на предявения частичен иск от 100 000 лева по отношение иска на
Г.Р. Н. и разликата над присъдената сума от 5 000 лева до 70 000 лева,
като не се обжалва отхвърлителната част над 70 000 лева до пълния размер
на предявения частичен иск от 100 000 лева по отношение иска на М.Р. Н..
Въззивниците твърдят, че съдът е допуснал груби процесуални
нарушения, като не е преценил свидетелски показания съобразно нормата на
чл. 172 ГПК, като е приел за установени обстоятелства, за които
свидетелите излагат твърдения без да са ги възприели лично. На следващо
място навеждат довод, че първоинстанционният съд е обосновал
решението си като е приложил по аналогия разпоредбата на параграф 95
от ЗИД на КЗ спрямо двама от наследниците на починалото лице, която е
неотносима към конкретния случай.
Считат, че първоинстанционният съд е придал тежест на
показанията на свидетели, посочени от страна на ответника, въпреки
наличието на ясна индикация за тяхната недостоверност и необективност.
Посочват, че съдът е игнорирал данните, събрани посредством показанията
на свидетелите, посочени от ищците, въпреки липсата на причина да не ги
кредитира.
В жалбата е направен обстоен разбор на свидетелските показания,
на качествата и характеристиките на свидетелите и фразеологичен анализ
на изложеното от тях, като въззивниците предлагат своята
интерпретация на фактите, които считат, че несъмнено се установяват
чрез тях. Заявяват, че е несъмнено доказано преживяното от всеки от тях
3
тежко страдание от загубата на техния съжител и баща, позовават се на
съдебна практика касателно размера на обезщетението и заявяват, че
първостепенният съд необосновано и незаконосъобразно го е занижил в
разрез както със събраните доказателства, така и с утвърдената
практика.
Поради това въззивниците молят въззивния съд да отмени в
атакуваните части първоинстанционния акт и вместо това постанови ново
решение, с което да уважи исковете за неимуществените вреди в
посочените в жалбата размери.
Претендират присъждане на обезщетение за забава в размер на
законовата лихва върху сумите за обезщетение от датата 14.03.2019 год.,
както и преразпределяне на разноските за първоинстанционното
производство.
Претендира се адвокатско възнаграждение за тази инстанция по
реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Във въззивната жалба е направено ново доказателствено искане пред
въззивната инстанция за допускане изслушването на свидетел относно
обстоятелствата, възложени в доказателствена тежест на ищците,
което с мотивирано определение, държано в з.с.з., е оставено без уважение.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала
писмен отговор.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
По делото е постъпила и частна жалба от ищците в
първоинстанционното производство, подадена срещу определение, с което е
отхвърлена молбата с правно осн. чл. 248 ГПК за изменение на решение №
260008/02.03.2021 г., в частта му относно разноските, които ищците са
осъдени да заплатят на ответника, като се намалят от 9531.00 лв. на
6777.00 лв.
Частните жалбоподатели атакуват определението, като твърдят,
че то е неправилно и незаконосъобразно, развиват подробни съображения.
Искат отмяната му и намаляване на присъдените на ответника
4
разноски.
В законовия срок насрещната по частната жалба страна страна не
е подала писмен отговор.
В с.з., въззивниците, редовно призовани, не се явяват лично, с писмено
становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл.
32 т. 1 от ГПК, поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи на
изложените основания. Претендират разноски по реда на чл. 38 ЗА, правят
евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна, не е представен списък.
В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба и иска
да бъде потвърден обжалваният акт в атакуваните му части. Претендира
разноски за тази инстанция, представя списък, договор, фактура и банкови
извлечения.
В с.з. за третото лице-помагач на страната на ответника не се
явава процесуален представител по закон или пълномощие, който да изрази
становище.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че решението в атакуваната си част е
частично неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са отчасти
5
основателни.
Безспорно е установено по делото, че фактическото положение се
вписва изцяло в хипотезата на правната норма на чл. 200 от КТ и
осъществените обективни елементи в своята съвкупност, активират
гражданската безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност на
работодателя за обезщетяване на вреди, причинени от трудова злополука –
смърт, настъпила по време и във връзка с извършвана от работника работа
по трудово правоотношение, заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва от датата на увреждането. Несъмнено е и, че тримата
ищци попадат в кръга от лица, очертан от законодателя, разполагащи с
активната легитимация да поставят в действие тази отговорност.
По отношение на въпросите, свързани със съществуването на
трудови правоотношения между наследодателя на ищците и ответното
дружество, наличието на застрахователни отношения между последното и
третото лице-помагач, настъпването на злополуката, действията на
ищеца, факта на смъртта му докато е извършвал работата си на обект на
ответника, липсата на съпричиняване на резултата и претърпяването на
душевни страдания от страна на близките му, няма подадена въззивна
жалба, тоест те не попадат на спорното поле във въззивното
производство. Рамките на търсената от съда защита се ограничават само
до посоченото в жалбата. Тези обстоятелства са изследвани от
първоинстанционния съд, който е изложил в мотивите си фактическите
констатации, до които е достигнал, и изведените въз основа на тях правни
изводи.
Релевираните във въззивната жалба оплаквания касаят единствено
размера на обезщетенията, определен от съда за възмездяване на
претърпените от тримата ищци в резултат на трудовата злополука,
довела до смъртта на техния близък, неимуществени вреди.
Тъй като този вид вреди сами по себе си са без паричен или друг
имуществен еквивалент, законодателят е постановил определянето на
размера на обезщетението за претърпяването им да става въз основа на
принципите на справедливостта, съгласно общата разпоредба на чл. 52 от
ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по
6
вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства.
Ноторно е, че неимуществените вреди, представляващи неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо. То би следвало да отговаря на действително
претъпените болки и страдания и съгласно константната съдебна
практика - “неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания”.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Оплакването в тази насока на въззивниците-ищци, е основателно.
Както вече бе посочено, понятието „справедливост“ не е правна категория
и преценката е предоставена от нормотвореца в дискресията на съда.
Субективното мнение на всяка от страните не го обвързва, тъй като съдът
излага своите съображения за да даде стойностно изражение на
справедливостта и те трябва да са съпоставими с обективните
фактически констатации.
В случая, по отношение на първата ищца, макар да е установено по
делото, че починалият не е бил изряден съжител, проявявал е склонност към
прекомерна употреба на алкохол, не е пребивавал постоянно в общия им дом
и не е демонстрирал поведение на загрижен и любящ мъж, не може да се
отрече, че тя, самата, е била силно привързана към него, проявявала е
търпение и грижа като към съпруг, разчитала е единствено на неговата
мъжка подкрепа и помощ, доколкото той все пак я е подпомагал финансово
и морално /според характера и възможностите си/, като баща на нейните
деца е бил около 30 години с нея в добро и лошо. За обезщетяване на
страданията на ищцата е от по-голямо значение нейното отношение към
починалото лице – нейн дългогодишен и единствен фактически съжител,
както и нейните преживявания в резултат на смъртта му. Изброените
фактори сами по себе си обуславят чисто житейски наличие на
7
емоционални страдания, а от свидетелските показания се установява и
тяхното обективно проявление в действията на ищцата – чувство на скръб,
болка от загубата, притеснения за бъдещето, липса на опора и помощ
занапред. Всичко това дава основание да се приеме, че справедлив паричен
еквивалент на тези страдания, е сумата от 50 000 лв.
По отношение на другите двама ищци – синове на починалия, също
следва да се вземе предвид това, че отношенията им с него не са се
отличавали с особена топлина, привързаност, взаимно уважение, обратното
– ищците са проявявали категорично неодобрение спрямо склонността на
баща им към алкохола. Не са поддържали близки, лични контакти в
продължение на години, като синовете са живеели на голямо разстояние от
баща си. Не се установява да са общували редовно и пълноценно и
посредством дистанционни комуникационни средства. Вторите двама ищци
не са разчитали на неговата финансова помощ, а са се справяли сами. От
друга страна обаче не може да се пренебрегне същността на биологичната
връзка баща-дете, която неотменно предполага пораждане на мъка и
чувство за непоправима загуба у всяко човешко същество. Доколкото тя е
уникална и незаместима, силата и дълбочината на страданията на децата,
макар и трайно и сериозно отчуждени от своя баща, следва да се отчете
като по-голяма от негативните преживявания при загуба на друг човек. С
оглед това настоящият въззивен състав намира, че адекватно имуществено
изражение на претърпените от вторите двама ищци душевни болки и
страдания, е сумата от 15 000 лв. за всеки от тях.
Поради това частичните искове са основателни до размер на 50 000
лв. за първата и до размер на по 15 000 лв. за всеки от вторите двама ищци,
за които следва те да се уважат, и с присъждането на посочените суми се
удовлетворяват изцяло претенциите на тримата ищци, тъй като те
представляват пълната стойност на дължимото на всеки от тях
обезщетение, които са по-малки от размерите на частичните им искове.
Така въззивната жалба се явява частично основателна за разликата
над 20 000 лв. до 50 000 лв. за първата ищца и за разликите над 5 000 лв. до
15 000 лв. - за всеки от вторите двама ищци и следва да се уважи за тях,
като първоинстанционното решение бъде отменено в тези си
8
отхвърлителни части и вместо нея бъде постановено решение, с което
исковете бъдат уважени за посочените суми, заедно с обезщетение за
забава в размер на законовата лихва от датата на увреждането –
14.03.2019г. до окончателното изплащане.
Над тези суми, в обжалваните отхвърлителни части – от 50 000 лв.
до 80 000 лв. за първата ищца и от 15 000 лв. до 70 000 лв. за всеки от
вторите двама ищци, въззивната жалба не следва да се уважава и
атакуваният акт следва да бъде потвърден.
В необжалваните част – в уважените части – 20 000 лв. за първата и
по 5 000 лв. за всеки от вторите ищци, както и в отхвърлителните - за
разликата над 80 000 лв. до пълния размер на частичния иск от 100 000 лв.
на първата ищца и над 70 000 лв. до пълния размер на частичните искове от
по 100 000 лв. на вторите двама ищци, решението на СлРС е влязло в сила.
По отношение на частната жалба против определението на
първоинстанционния съд, с което е не е уважено искането по чл. 248 от ГПК
на ищците за изменение на решението в частта за разноските, въззивната
инстанция намира същата за по принцип напълно неоснователна.
Разноските на ответника за адвокатско възнаграждение са в размер на 12
000 лв., първоинстанционният съд, по направено възражение, мотивирано е
редуцирал възнаграждението до минимума, предвиден в Наредба№1/04г. – по
3 530 лв. за всеки от трите иска с цена 100 000 лв. /общо – 10 590лв./ Приел е,
че на ответника се дължат от всеки ищец суми, съразмерни на
отхвърлената част от всеки иск – като на първата ищца тя е 80 000 лв., а
на вторите двама – по 95 000 лв. и така първата е дължала разноски от 2
824 лв., а вторите двама – по 3353, 5 лв., което математически е съвършено
правилно изчисление.
Това положение обаче не може да се запази, макар базата на
изчисление – общият размер на разноските на ответника, признат от съда –
10 590 лв. – по 3 530 за всеки иск, да не се променя, тъй като с оглед
присъждането на суми в по-голям размер, разноските за
първоинстанционното производство ще бъдат преразпределени върху тази
база, съразмерно на отхвърлената част от исковете, която е вече 50 000 лв.
за първата ищца и по 85 000 лв. за вторите двама. Така на ответника се
9
дължат разноски за първоинстанционното производство от първата ищца
в размер на 1 765 лв., а от вторите двама – по 3 000, 05 лв.
Поради това решението следва да бъде отменено в частта за
разноските възложени на Н. Н. М. за сумата над 1 765 лв., а на ГЮН. Р. Н. и
М. Р. Н. – над 3000, 05 лв. за всеки от тях.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати за
първоинстанционното производство и държавна такса в размер на още 2
000 лв., а на процесуалния представител на ищците, съгл. чл. 38 ал. 2 ЗА и
съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба№1/04г. – още 2 040 лв. с ДДС /за
първата ищца се дълщи 2 436 лв. с ДДС, за вторите двама – по 1 176 лв. с
ДДС/.
За тази инстанция разноските също следва да се разпределят
съразмерно на уважената и отхвърлената част от въззивната жалба, като
въззивниците следва да заплатят на въззиваемия разноски съразмерно на
отхвърлената част в размер на 8 842, 10 лв., като възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да се уважи, тъй
като то е съобразено с размерите по Наредба №1/04г., с оглед броя на
исковете и тяхната цена, както и с вида и сложността на спора, и
процесуалните усилия на процесуалния представител. Въззиваемото
дружество следва да заплати на пълномощника на въззивниците разноски
съразмерно на уважената част от въззивната жалба в размер на общо за
тримата въззивници 3 708 лв. с ДДС, /за първата – 1 716 лв. с ДДС, за
вторите двама – по 996 лв. с ДДС/ на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. вр. чл. 7
ал. 2 т. 2 от Наредба №1/04г., а по сметка на СлОС – държавна такса в
размер на 1 000 лв., съгл. чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 260008/02.03.2021 г. по
гр.д. № 559/2019г. на КРС В ЧАСТИТЕ, с които:
1. са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените
КАТО ЧАСТИЧНИ претенции от активно обективно съединени искове с
цена от по 120 000 лв. всеки с правно основание чл. 200 от КТ, вр. чл. 49 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, с цена от по 100 000 лв. на всяка частична претенция, от:
- Н. Н. М., с ЕГН: **********, *** против „ДЕМЕТ" ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление на дейността: ***, община *** за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
настъпила на 14.03.2019г. смърт при трудова злополука на нейния съжител
Р.Н.Н., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от
14.03.2019г. до окончателното изплащане за сумата НАД 20 000 лв. ДО 50
000 лв.,
- ГЮН. Р. Н., ***, *** против „ДЕМЕТ" ЕООД, ***, със седалище и
адрес на управление на дейността: ***, община *** за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила
на 14.03.2019г. смърт при трудова злополука на неговия баща съжител
Р.Н.Н., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от
14.03.2019г. до окончателното изплащане за сумата НАД 5 000 лв. ДО 15
000 лв.,
- М. Р. Н., ЕГН **********, *** против „ДЕМЕТ" ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление на дейността: ***, община *** за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
настъпила на 14.03.2019г. смърт при трудова злополука на неговия баща
Р.Н.Н., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от
14.03.2019г. до окончателното изплащане за сумата НАД 5 000 лв. ДО 15
000 лв. и
2. са осъдени Н. Н. М., ГЮН. Р. Н. и М. Р. Н. да заплатят на
„ДЕМЕТ" ЕООД, ***, общ. Котел разноски по делото за сумата НАД 1 765
лв. за Н. Н. М., НАД 3 000, 05 лв. за ГЮН. Р. Н. и НАД 3 000, 05 лв. – за М.
Р. Н. до присъдените размери съответно от 2 824 лв., 3 353, 50 лв. и 3 353,
50 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО в тях и вместо
това
11
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА „ДЕМЕТ" ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление на
дейността: ***, община *** да заплати на основание чл. 200 от КТ вр. чл.
49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на:
- Н. Н. М., с ЕГН: **********, *** сумата от ОЩЕ 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на настъпила на 14.03.2019г. смърт при трудова злополука на
нейния съжител Р.Н.Н., заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва от 14.03.2019г. до окончателното изплащане;
- ГЮН. Р. Н., ***, *** сумата от ОЩЕ 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила
на 14.03.2019г. смърт при трудова злополука на неговия баща Р.Н.Н., заедно
с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 14.03.2019г. до
окончателното изплащане;
- М. Р. Н., ЕГН **********, *** сумата от ОЩЕ 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на настъпила на 14.03.2019г. смърт при трудова злополука на
неговия баща Р.Н.Н., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от 14.03.2019г. до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА „ДЕМЕТ" ЕООД, ***, общ. Котел да заплати по сметка на
съдебната власт държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на още 2 000 лв.
ОСЪЖДА „ДЕМЕТ" ЕООД, ***, общ. Котел да заплати на осн. чл. 38
ал. 2 от ЗАдв. на адв. П.Д. С. – К. САК за процесуално представителство на
Н. Н. М., ГЮН. Р. Н. и М. Р. Н. направение разноски по делото в
12
първоинстанционното производство съразмерно н ауважената част от
исковете в размер на още 2 040 лв. с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 260008/02.03.2021г.
по гр.д. № 559/19г. на КРС в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ДЕМЕТ" ЕООД, ***, общ. Котел да заплати по сметка на
СлОС държавна такса в размер на 1 000 лв.
ОСЪЖДА ДЕМЕТ" ЕООД, ***, общ. Котел да заплати на осн. чл. 38
ал. 2 от ЗАдв. на адв. П.Д. С. – К. САК за процесуално представителство на
Н. Н. М., ГЮН. Р. Н. и М. Р. Н. направение разноски по делото за въззивното
производство съразмерно на уважената част от въззивната жалба в размер
на 3 708 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ГЮН. Р. Н. и М. Р. Н. да заплатят на ДЕМЕТ"
ЕООД, ***, общ. Котел направените разноски за въззивното производство в
размер на 8 842, 10 лв. съразмерно на отхвърлената част отвъззивната
жалба.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие в процеса на трето лице-
помагач на страната на ответника – ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ гр. София.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14