Р Е Ш Е Н И Е
… ……14.12...2020 год.
гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградският Районен съд в публичното си заседание на първи декември две хиляди и двадесета година,в състав:
Районен съдия:
Христо Георчев
Членове : Съдебни заседатели :
С
участието на секретаря Цвета Данаилова ,като разгледа докладваното от съдия
Христо Георчев АНД № 667/2020 год.,за да се произнесе взе предвид
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0351-000659, ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, издадено на 22.07.2020 г. от БОНЧО ЦВЕТАНОВ БОНЕВ на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ХАСКОВО, РУ СВИЛЕНГРАД упълномощен с МЗ 8121з - 515 /14.05.2018 г.въз основа на АУАН АА480473/ 02.07.2020 г.съставен от Т.Г.Ф. на длъжност МЛ. ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР към ОДМВР ХАСКОВО, РУ СВИЛЕНГРАД против Н.М.А., ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** , кат. В AM, води се на отчет в ОДМВР ХАСКОВО,за това, че на 18.06.2020 г. около 09:40 часа в ГРЛЮБИМЕЦ на УЛ.ОТЕЦ ПАИСИЙ като Водач на лек автомобил - ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с per № СВ4741МХ, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: КАТО ВОДАЧ НА Л.А. ГОЛФ С РЕГ.НОМЕР СВ4741МХ - СОБСТВЕНОСТ НА ФИРМА РУЖ 9 ООД - ЕИК:*********,ПРИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.В ГР.ЛЮБИМЕЦ ПОСОКА УЛ.ОТЕЦ ПАИСИЙ КЪМ УЛ.ВАСИЛ ЛЕВСКИ HE ИЗПОЛЗВА ПЪТЯ ОТВОРЕН ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ,КАТО ИЗВЪРШВА РЕЗКИ И РИСКОВИ МАНЕВРИ В ЛЯВО И ДЯСНО.ПОДАВА РЯЗКО ГАЗ ПОВИШАВА ОБОРОТИТЕ НА ДВИГАТЕЛЯ.С КОЕТО ПРЕВРЪЩА ЗАДВИЖВАЩИТЕ КОЛЕЛА НА АВТОМОБИЛА И ПРЕДНАМЕРЕНО ГО ИЗВЕЖДА ИЗВЪН КОНТРОЛ. е извършил:
1) ВОДАЧ НА МПС ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА ОТВОРЕНИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ ЗА ДРУГИ ЦЕЛИ, ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЯХНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ, с което виновно е нарушил чл.104Бт.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и по ЧЛ.175А АЛ.1 ПР.З от ЗДвП на Н.М.А. ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** 1) ЧЛ.175А АЛ.1 ПРЗ от ЗДвП – му е наложено наказание глоба в размер на 3000лв. лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
Жалбоподателят
Н.М.А., редовно призован, се явява. За него се
явява адв. М.Д., представя пълномощно.
Административно наказващия орган Група
към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград, редовно призовани, не изпращат
представител.
Страна Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
е подадена в седмодневен ,предвидения от закона изискуем преклузивен срок , от
надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва , пред компетентен орган ,
поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
Съдът
, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за
установено следното :
На 18.06.2020 г. в гр. Любимец около 09.40
часа Свидетел Г.С.Т.
се движил с личния
си автомобил по ул. „Отец Паисий” посока
ул. „Васил Левски”. Пред него се движел лек автомобил „фолксваген”, който във
връзка с професионалните си задължения му било известно , че се управлява от
жалбоподателя Н.А.. Той възприел това
което се е случило пред него, а именно
завивайки на ляво по ул. „Васил Левски” към магазина „Касъра”, А..направил
маневра, която можело да се нарече „дрифт”, т.е.
завъртял автомобила. Св. Т. бил сам в
автомобила, видял и двамата , защото в един момент се изравнили. Познавал Н.,
както и св.Д.В.. Двамата били вътре в автомобила,
като Н. го управлявал, след което продължил. Св. Т. *** (околовръстното).
Включвал къси, дълги, аварийни светлини. Те ускорили, св. Т.з
ги последвал, но видял и разбрал , че може да
стане по-голяма авария. След като завили по ул. Републиканска ги изгубил
от полезрението си и ги оставил. През
това време звъннал на патрула и на Началника си. Изготвил докладна за това,
което видял и констатирал. Снел записите от видео наблюдението, което било
изградено в Община Любимец, на които видял това, на което станал свидетел. С
протокол за доброволно предаване са били снети записите, но в докладната
не отразил това. По принцип те и двамата
познавали св. Т. и колата му, но
най-вероятно водачът не бил разбрал кой е всъщност ,с тези примигвания на
светлините, т.е. тези негови движения
св. Т. счита за неправилни. Водачът всъщност, завивайки
наляво с повече газ, завъртял автомобила така че задницата да не е
перпендикулярна, а да е със нея напред, след което я изправя наново. С това си
действие той не спазвал правилата за движение и създавал предпоставка за ПТП.
Също така св. Т. , твърди ,че е можел да се удари в него, т.е. застрашил неговото движение. Наложило се той да изчака и да даде
по-надясно. На базата на тези си констатации изготвил докладна записка и след
резолюция от Началника колегата му св.Ф. съставил
акт, на който той бил свидетел. След тази случка поведението на жалбоподателя , като
водач, коренно се било променило в
положителна насока. Свидетел Т.Г.Ф. съставил акт на
базата на изготвена докладна записка от инспектор Т. срещу Н.М.А. за нарушение
по ЗДвП. Запознал жалбоподателя със съдържанието на акта, като не си спомням
дали същият имал възражения по него. Връчил му препис от акта срещу подпис.
Горната
фактическа обстановка се доказва и от събраните доказателства съдържащите се в
Административно наказателната преписка
писмени документи и материали, които имат характер и значение на доказателства, т.е. съдържат
фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са
установени при условията и по предвидения в субсидиарно
приложимия НПК ред.
Съдът, кредитира изцяло възпроизведените с
гласни доказателствени средства
доказателства – показанията на разпитания свидетел Т.,които намира за последователни,безпротиворечиви,
логически обосновани, открояващи се с убедителност и обективност относно предмета
на процесното НП..Съдът е длъжен да
отбележи следното- показанията , като доказателства придобити чрез гласните
доказателствени средства –разпита на
свидетеля Т. по делото , са изключително ясни , конкретни и недвусмислени по
отношение на визираното в НП нарушение и вменено на жалбоподателя. Именно убедителността е най важния и ключов критерий за обективност
и достоверност. Освен това имайки предвид характера на това производство и ограничения кръг от възможните допустими
процесуални способи и методи за събиране на доказателства , то разпитите бяха
проведени по начин такъв , че да възпроизвеждат доказателства , като изпълнят
изцяло отредените им от закона функции..
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН.Подадена е жалба от лице, на което по реда на
ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН.Против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
предвид, което съдът разгледа жалбата по същество .
Проверявайки
поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание в съответствие с материалните норми,съдът намира:
Не е нарушено правото на защита.Жалбоподателят
е могъл адекватно да организира защитата си и да я реализира в пълен обем , както впрочем
и е сторил.
Жалбоподателят е санкциониран по реда на посочените в процесното НП разпоредби от ЗДвП, като е налице съответното санкционно релевантно поведение на същия.
Съдът, намира релевираните
доводи на защитата на жалбоподателя за неоснователни.
Свидетел Д.Г.В. твърди , че се е намирал в посочения
автомобил, на 18.06.2020 г. около 09.00 ,като пътник до водача – жалбоподател и
в състояние на движение.Той забелязал , че друг автомобил зад тях мига ,понеже колата
била развалена – не държала обороти,
Николай подал газ и тя изфорсирала, но автомобилът
отзад продължавал да мига, а той си продължил да кара. Николай на кръстовището
до магазина на „Касъра” при завиването дал повече газ
и колата поднесла и оттам минала по ул. Тракия,
после покрай болницата и отишли на магазина на Р., там буди недоумение факта
,че отново пили кафе и то два часа. Колата по принцип била служебна, с нея
пътували за работа и често правила така. Шефът им я оставил в гр. Харманли на
сервиз. Колата, която им мигала била след тях, и св. В.не е бил
сигурен и не знаел дали е могло да я ударят. Той съобщил на водача за мигащата
кола отзад , но отговорът бил , че не го познава.
Жалбоподателя Н.М.А. – в своите обяснения
заявява , че поддържа показанията на
Димитър но всъщност се открояват доста съществени различия. След като пили
кафе около 09.00 часа тръгнали нагоре в
посока ул. „Ивайловградска” към кръстовището до
магазина на „Касъра”,гр. Любимец когато той му казал,
че някой мига отзад. Карал си нормално, имало дупки, които избягвал и според
него било нормално да е бил кривнал
някъде. На кръстовището подал малко газ при завиване наляво и колата поднесла,
но не счел , че колата на св. Т. е толкова близко , че да го застраши. Точно в
този момент на кръстовището нямало никой – нито коли, нито хора и оттам
продължил по пътя. Смята , че не е
застрашил пътната обстановка. Колата не била добре, тя била на дизел, и като се подаде газ гаснела.
Колата била служебна и всеки я карал. Не
счита , че като е поднесла колата , то тя се е завъртяла. Не можел да спира на
всеки, който му мига, освен това имал проблеми и явно останал с впечатление ,
че го догонват. След това седнали на магазина и там стояли около два часа, но
никой не го е потърсил.
След задълбочен и прецизен анализ на
доказателствения материал съдът дължи следните съждения- първо относно
показанията на св. В.придобити чрез разпита му при
режим на довеждане .Той се е намирал в автомобила и е възприел ситуацията ,
която описва св. Т. .Въпреки разясненията за носената отговорност , както и
права и задължения, неговите показания съдът намира за уклончиви и страдащи от сериозен дефицит на
убедителност и откровеност. Този свидетел явно е в близки
приятелски отношения с жалбоподателя и на това основание- и е пряко
заинтересован от изхода на делото.Все пак дава отговор на въпроса, защо дори и
на разстояние св. Т. е включвал мигане ,
а именно сам признава , че за да заобиколи дупките жалбоподателят е кривнал наляво и надясно ,
маневри които са категорично неприемливи
и в разрез с правилата за движение. Признава частично маневрата , която
изписва всички елементи от състава на
вмененото му нарушение , а именно завиване на ляво с подадена газ и поднасяне
на колата.Смята , че не е застрашил автомобила на св. Т. , а и е нямало други
автомобили наблизо. Този факт е
ирелевантен , тъй като е достатъчно да постави в заплаха един автомобил и въобще тази маневра е била съвсем целенасочена и е предвидена
, като санкционно релевантно поведение в съответната норма под
която е подведен под административно
наказателна отговорност.Още повече показанията на св. В.по
отношение на техническата годност и изправност на управлявания автомобил и обясненията на жалбоподателя не се
припокриват .Докато св. В.твърди , че колата не
държала обороти и когато е подал газ тя се
е изфорсирала ,което от своя страна е известно до
какво се стига т. с. до описаната от св.
Т. ситуация.Жалбоподателя твърди от своя страна , че
колата била дизел и като се подаде газ гаснела т. с. при едно и
също действие на водача и двамата съобщават за различни резултати. Следва
да се вземе предвид , че обясненията на жалбоподателя имат двояко значение – от една страна те са
годно доказателствено средство , но от друга могат да се дефинират , като една
защитна теза, поради което предизвикват задълбочен анализ ведно с другите събрани доказателства във
тяхната взаимна връзка и зависимост.И най вече , отделно от всичко това изводите не се променят, дори да беше
установено, че поднасянето на задната част на автомобила се дължи на техническото
състояние на автомобила , тъй като от една страна и в този случай резултатът би
се дължал на виновно бездействие на водача да поддържа автомобила си в
техническа изправност, и от друга страна, би било индиция
да шофира със завишено внимание и съобразена с техническите особености на
автомобила скорост, което не е сторил. Същите изводи се налагат дори
поведението му да се е дължало на факта, че по този начин водачът е целял да приведе
автомобила в изправност той е могъл да стори това не на път, отворен за
обществено ползване, в централна градска част, където по принцип е налице
интензивно движение на автомобили и пешеходци, поради което и в този случай
постигнатия резултат би се дължал на негово виновно поведение. Касаторът в производството пред РС не представи, в хода на съдебното оспорване на
НП от представляващия жалбоподателя адвокат нито е поискал събирането на
доказателства относно твърдението си, че автомобила не е изправен ,. поради
което е останало недоказано , че поведението на водача и резултатите от него се
дължат на състоянието му. Всъщност жалбоподателя е извършил при управлението ,
като водач т. "Дрифт" .На това понятие не е
дадена легална дефиниция в закон, но същото има общоупотребимо
значение и в НП, АНО е посочил действията, които характеризират управлението на
МПС като „дрифт”, поради което няма пречка същото
понятие да бъде използвано, както в НП, така и в съдебното решение. ЗАНН не
поставя изискване за използване на конкретни термини и понятия от АНО, респ. за
неизползването им. В НП е достатъчно ясно и недвусмислено е описано поведението на автомобила на пътя,
поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Съдът приел, че
демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и
разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство”
при управление на МПС. Не е нужно за целите на това производство да се установи
как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно
ненормално движение на автомобила/поднасяне наляво и вдясно/ на платното за
движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Т.е.
умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне
на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на
път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. В конкретния
случай е била налице и непосредствена опасност за движението, която
се установява безспорно от свидетелите очевидци .Налага се извода, че всяко неовладяване на колата под
въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол
над автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който
е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини
щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на специални знания
по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, такова отклонение е възможно под
действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на
„черната” статистика за жертви в резултат на ПТП/§ 6 т.30 от ЗДвП/. Действията
са извършени в централната част на населеното място при наличието на други участници
в движението . Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса
на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била
създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6 т.28 от
ДР на ЗДвП. В подкрепа на своите изводи е факта, че законодателят е въвел
разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки
се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които
водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и
кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на
останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези
действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната
норма на чл. 175а, ал.1 от ЗДвП наказание "глоба" от
3 000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 12 месеца.
За неоснователно съдът счита, че не е
доказано умишлено деяние от негова страна, предвид, че законът санкционира не
само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи административни
нарушения/чл.7 от ЗАНН/. Тъй като жалбоподателя е правоспособен водач и
придобитата правоспособност означава знание относно това как се борави със
системите на автомобила, то субективната страна следва да се изведе и от това,
че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин е боравил и
предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други препятствия
или обстоятелства от заобикалящата го действителност.
Поставено е изискване в обстоятелствената
част на НП деянието да е така описано, че от съдържанието на описанието му да
се извлекат конкретните настъпили факти и съставомерните
му признаци. Това задължение е изпълнено от АНО.
При предявяване на акта на нарушителя
последният не вписал възражения против констатациите по акта. Възражения не са
направени и в срока за това по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН и останалите материали по административната
преписка било издадено атакуваното наказателно постановление, в което НП
обстоятелствата на нарушението с дадена му правна квалификация по чл. 104Б т. 2 от
ЗДВП са изложени по същия начин като тези в описателната част на
акта. При така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
изводи: По отношение на съставения АУАН, съдът счита същият за годно писмено
доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си
сила съобразно чл. 189, ал. 2 от
ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на
акта, нито чрез възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се
ангажираха от страната жалбоподателя конкретни , ясни и недвусмислени доказателства, опровергаващи или поне внасящи сериозно
съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното
нарушение. В хода на административното производство съдът не констатира
допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават
наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът
прие, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административно нарушение по чл. 104Б т. 2 от
ЗДВП. За съда с оглед на наличните безспорни доказателства – предимно
показанията на св. Т. и частично от тези на разпитаните свидетели , както и от
обясненията на самия жалбоподател, извършването на нарушението по чл. 104Б т. 2 от
ЗДВП от страна на жалбоподателя е категорично и безспорно доказано.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства навеждат съда към
единствено възможен извод – че с поведението си на процесната
дата и час, като водач на моторно превозно средство санкционираното лице е
участвало в нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено ползване,
за друга цел различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки
забраната за това. Още по-укоримо е и обстоятелството
че в автомобила на жалбоподателя е имало освен него и още едно лице, което
прави поведението на жалбоподателя още по-опасно. Извършвайки движения които
водят автомобила до т. н. "дрифт", е
показателно че жалбоподателя ползва пътя отворен за обществено ползване за цел
различна от превоза на хора, и наличието на такива в автомобила само прави
стореното от него още по-укоримо. Нарушението е
правилно подведено към уреждащата състава му правна норма, изложени са при
описание на обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение
за правилната преценка за съставомерността на
деянието като административно нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от
страна на лицето нарушител за това, за което се подвежда под административна
отговорност. Правилно според съда административно – наказващият орган е
приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл. 175А ал. 1 пр.
3 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл. 104Б т. 2 от
ЗДВП административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца. Тази
санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер
на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок
от 12 месеца, каквито са и наложени на жалбоподателя., като съдът и не би и
могъл да ревизира тези наказания евентуално в насока на намаляване на размера
им.
Не може според съда случаят да се
квалифицира и като маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото от показанията на св. Т. се установи че жалбоподателя е извършил
описаното нарушение В тази връзка съдът изцяло споделя извода на наказващия
орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, чрез ненужно и
демонстративно поднасяне на автомобила /дрифт,/
Без значение е дали точно в този момент е
имало други автомобили, факт е че в непосредствена близост се е намирал
автомобила на св. Т., който е давал сигнал явно установявайки неправилно
движение.Съдът приема че безспорно поведението на жалбоподателя е било рисково
и неприемливо. Следва да се отбележи и факта че жалбоподателя предприема
рискова маневра с което застрашава не само своя живот и здраве, но и на возения
от него пътник и на всички останали участници в движението. Поради изложеното
самото процесно нарушение не се характеризира с ниска
степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, няма и не
са и ангажирани доказателства за някакви многобройни или изключителни смекчаващи
административната отговорност
обстоятелства.
Съдът не констатира да са допуснати
съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при
съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице Констатира се компетентността на актосъставителя и на АНО да
издават съответно АУАН и НП. На тези основания следва да се потвърди оспореното
НП.
Неоснователно
е и възражението, че деянието следва да се квалифицира по чл.5, ал.1 или ал.2,
т.4 от ЗДвП, защото по този текст изискуемото поведение е да не се преминава
внезапно от едната в другата пътна лента и/или обратно, без да е необходимо да
се извършват и други маневри, каквито са извършени в случая- поднасяне на
задната част на автомобила и отново изправяне на същия .От друга страна
нарушението по чл. ал.1 от ЗДвП се субсимира от действителното извършено такова с оглед
наличието на всичките му съставомерни елементи.
Съдът , счита , че по този начин и с това
наказание ,като средство за постигане на
специалната и генерална превенция,жалбоподателят ще се поправи и превъзпита в
достатъчна степен към спазване на
установения правен ред и ще му се отнеме възможността и за в бъдеще да извършва
такива нарушения, като се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани и членове на обществото. Безспорно следва да се отбележи и , че се наблюдава една непрекъсната тенденция и завишен ръст на този вид нарушения и предвид отчетените резултати нетърпимостта на обществото към този род
нарушения се засилва .Именно и за това приложената в случая разпоредба е
предвидена , като нормативна уредба през 2017 г. в отговор на зачестилите
случая с трагични резултати.Не случайно законодателя е предвидил действително
тежко наказание и като глоба и като
лишаване от правоуправление с цел да се
преустанови тази практика на извършване на подобни нарушения..В никакъв случай
не може да се говори за случайно деяние ,когато не е бил длъжен водача , а или
ако е бил не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици.Ето защо такъв водач трябва неминуемо да поднесе предвидената в
закона,макар и неподлежаща на
индивидуализация санкция. Вън от това
,видно от приложената към АНП справка за нарушител /водач ,жалбоподателят е бил санкциониран многократно за извършени
редица нарушения по ЗДвП с актове , НП и фишове което сочи и за неговото
отношение към установения ред на държавно управление.
Въз
основа на обстоен и всестранен анализ на доказателствата преценени в тяхната
цялост взаимна връзка и зависимост ,събрани по делото чрез гласните
доказателствени средства -разпит на свидетели и писмените доказателствени
средства намиращи се в административно наказателната преписка и приобщени по
делото по надлежен ред –, съдът намира ,че издаденото Наказателно
постановление,следва да се потвърди..
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.63 от ЗАНН,съдът:
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0351-000659, ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, издадено на 22.07.2020 г. от БОНЧО ЦВЕТАНОВ БОНЕВ на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ХАСКОВО, РУ СВИЛЕНГРАД упълномощен с МЗ 8121з - 515 /14.05.2018 г.въз основа на АУАН АА480473/ 02.07.2020 г.съставен от Т.Г.Ф. на длъжност МЛ. ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР към ОДМВР ХАСКОВО, РУ СВИЛЕНГРАД против Н.М.А., ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** , кат. В AM, води се на отчет в ОДМВР ХАСКОВО,за това, че на 18.06.2020 г. около 09:40 часа в ГРЛЮБИМЕЦ на УЛ.ОТЕЦ ПАИСИЙ като Водач на лек автомобил - ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с per № СВ4741МХ, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: КАТО ВОДАЧ НА Л.А. ГОЛФ С РЕГ.НОМЕР СВ4741МХ - СОБСТВЕНОСТ НА ФИРМА РУЖ 9 ООД - ЕИК:*********,ПРИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.В ГР.ЛЮБИМЕЦ ПОСОКА УЛ.ОТЕЦ ПАИСИЙ КЪМ УЛ.ВАСИЛ ЛЕВСКИ HE ИЗПОЛЗВА ПЪТЯ ОТВОРЕН ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ,КАТО ИЗВЪРШВА РЕЗКИ И РИСКОВИ МАНЕВРИ В ЛЯВО И ДЯСНО.ПОДАВА РЯЗКО ГАЗ ПОВИШАВА ОБОРОТИТЕ НА ДВИГАТЕЛЯ.С КОЕТО ПРЕВРЪЩА ЗАДВИЖВАЩИТЕ КОЛЕЛА НА АВТОМОБИЛА И ПРЕДНАМЕРЕНО ГО ИЗВЕЖДА ИЗВЪН КОНТРОЛ. е извършил:
1) ВОДАЧ НА МПС ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА ОТВОРЕНИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ ЗА ДРУГИ ЦЕЛИ, ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЯХНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ, с което виновно е нарушил чл.104Бт.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и по ЧЛ.175А АЛ.1 ПР.З от ЗДвП на Н.М.А. ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** 1) ЧЛ.175А АЛ.1 ПРЗ от ЗДвП – му е наложено наказание глоба в размер на 3000лв. лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
,КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр.Хасково в 14 дневен срок от съобщението
до страните,че е обявено.
Районен съдия:……..