МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 120 по описа за 2020 г. на Апелативен
съд - П.
С присъда № 9/04.02.2019г., постановена по НОХД
№1042/2018г. по описа на Окръжен съд- гр. П. подсъдимата Й.З.Д. е била призната за виновна за престъпление по чл. 301 ал. 3,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. ал. 3
от НК, за което й е било наложено наказание три години лишаване от свобода и
глоба в размер на 5000 /пет хиляди/. Със същия съдебен акт подс. В.Д.З. е бил
признат за виновен за престъпление по чл. 301, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 3 и ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. ал. 3 от НК, като му
е била наложена кумулативна санкция от две години и шест месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 4000 /четири хиляди/ лева. Съпроцесниците са били
признати за невинни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение за
някои от отделните деяния, включени в продължаваната дейност, а именно тези
осъществени на 29.08.2017 г., на 30.08.2017 г. в А. и Ч., както и деянието от
25.09.2017 г. в гр. П., свързано със свид. Е. К..
На основание чл. 301, ал. 4 във вр. с ал. 3, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 49, ал. 2 НК подсъдимата Й.З.Д. е била
лишена от правото да заема длъжност ***
„С.Х.Л.“ за срок от 4 години.
На основание чл.307а от НК Д. е била осъдена да заплати
сумата от 4400 лева, представляваща равностойността на предмета на
престъплението по чл. 301, ал. 3 от НК.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. “в“ от ЗИНЗС първият
съд е постановил наложеното на подсъдимия В.Д.З. наказание лишаване от свобода
да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. От наложеното наказание лишаване от
свобода на подсъдимия В.Д.З. е било приспаднато времето, през което е бил
задържан, считано от 27.09.2017 г. до влизане на присъдата в сила при зачитане
на един ден лишаване от свобода за един ден задържане.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът
е постановил подсъдимият В.Д.З. да изтърпи изцяло и отделно наказанието от една
година лишаване от свобода, наложено с присъда № 49/10.03.2017 г. по НОХД №
2253/2016 г. по описа на Районен съд - П.,
като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определил първоначален
строг режим за изтърпяване.
С присъдата подсъдимата Й.З.Д.
е била призната за виновна и за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК, за което й е било наложено наказание от една година лишаване от
свобода при първоначален общ режим. Същата е била частично оправдана по
обвинението за едно от деянията в
продължаваната дейност, а именно това осъществено на 29.08.2017 г. за
протокола за химическо изследване на кръвна проба на М. Л.М..
На основание чл. 23 ал. 1
от НК окръжният съд е определил на подсъдимата Й.З.Д. едно общо най-тежко
наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален общ режим. На основание чл.
23, ал. 3 от НК е присъединил изцяло наложеното наказание глоба от 5000 лева.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил и наказанието лишаване от право
да заема длъжност *** „С.Х.Л.“ за срок от четири години.
На основание чл. 59 ал. 1 т.
1 и ал. 2 от НК от размера на наложеното
наказание лишаване от свобода на подсъдимата
Й.З.Д. е било приспаднато времето, през което е била задържана, на
27.09.2017 г., който е зачетен за един ден лишаване от свобода.
Съдът се е произнесъл и за
веществените доказателства по делото, а направените по делото разноски възложил
в тежест на подсъдимите Й.З.Д. и В.Д.З..
Присъдата е била обжалвана от
подс. В.Д.З. чрез защитника му адв. Й. Д. като незаконосъобразна, явно
несправедлива и постановена при съществено нарушаване на процесуалните правила,
поради което се иска отмяната й и връщане на делото за ново първоинстанционно
разглеждане или да се измени.
Жалба срещу присъдата е била депозирана и от подс. Й.З.Д. чрез защитника й
адв. Р. П.а, в която и в допълнителните писмени изложения към нея, са
релевирали доводи за нейната неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, както и за недоказаност на обвинението, включително и по
експертен начин. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата по
повдигнатите й обвинения. В жалбата се прави искане за назначаване на нова
физикохимична експертиза, като са поставени задачи.
С решение № 142 от 15.07.2019 г. по ВНОХД № 261/2019 г. на Апелативен съд –
П., присъдата на първия съд е била потвърдена. По жалби на двамата подсъдими пред
ВКС е било образувано наказателно дело № 1004/2019 г., ІІІ наказателно
отделение. С решение № 238/11.03.2020 г. по цитираното дело ВКС е отменил
въззивното решение на първата втора инстанция и върнал делото за нова
разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното
заседание.
В хода на съдебните прения
представителят на Апелативна прокуратура изразява становище, че деянията на
съпроцесниците следва да бъдат преквалифицирани по по-леко наказуемия престъпен
състав на чл. 225б, ал. 1 НК, тъй като подсъдимата Й.Д. няма качеството на
длъжностно лице.
Адв. С.Б. защитник на подс. Д. - излага подробни
съображения, че обвиненията не са доказани по безспорен и категоричен начин,
като подсъдимата следва да бъде призната за невинна и оправдана по всяко от
тях. Пледира, че не са били събрани доказателства за умишлено въздействие върху
изследваните от Д. кръвни проби, като начинът по който евентуално е
осъществявано такова не е бил доказан. Поддържат се и съображенията, че
подсъдимата не е била наясно с дейността на прави З., още по – малко – сумите,
които той е искал от свидетелите. Излагат се подробни съображения за
особеностите на ползваната апаратура и методиката изследване. Защитата пледира
и за липсата на събрани доказателства в подкрепа на твърденията на обвинението
за документно престъпление.
Подсъдимата Д. поддържа изложеното
от защитника си, твърди, че е невинна и моли за постановяване на оправдателна
присъда.
Адв. Д. – защитник на подс. З. пледира
да се вземе предвид, от започване на разследването неговият подзащитен прави
самопризнания, с които съдейства за изясняване на фактическата обстановка по
делото. Относно правната страна излага
подробни съображения, че този подсъдим не може да бъде извършител или помагач,
а се касае за посредничество при подкуп. Счита, че не е доказано по несъмнен
начин подбуждане на другата подсъдима да извърши престъпление, като
доказателствата са в обратната насока – че Д. е инициатор – тя е потърсила З..
Навежда съображения за множество смекчаващи вината обстоятелства, като счита,
че следва да се определи наказанието.
Подс. З. поддържа изложеното от
защитника си, съжалява за извършеното и моли за по – леко наказание.
ПАС, след като се запозна с
материалите по делото и становищата на страните прие, след преценка на
събраните доказателствата в принципен план установената и от първия съд
фактическа обстановка, като намира, че предвид становището си, че по делото не
е безспорно доказано, че изследваните проби са манипулирани умишлено и по какъв
механизъм е ставало това, от възприетите от първия съд факти, свързани с това,
се изключат от фактическата обстановка, възприета от настоящата инстанция като
недоказани.
Подсъдимата Й.З.Д. имала завършено
висше образование.
Подсъдимият В.Д. бил със средно
специално образование. До задържането си по настоящото дело работел като изкупвач
на мляко.
„У. - П.“ /“**
– П.“/ АД, където работела подсъдимата Й.З.Д. към инкриминирания момент, била
регистрирана като търговец /съгласно справката
за актуално състояние т. 1, л. 62 от досъд. пр./ с капитал, разпределен на
акции предвид правно-организационната си форма. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Устава
/т. 1, л. 64 и следващите/ 79.20 % от капитала бил собственост на Държавата, а
останалите акции - на общините А., Б., К., К., Л., М., П., П., Р.;, Р., С., С.,
Х., К., П. и С. в различни съотношения.
Въз основа на трудов договор № **/08.02.2008 г. /т. 1, л. 60 от досъд. пр./ подсъдимата Й.Д.
била назначена на длъжност „химик“ с код по НКПД 2113-6002 в „***, с място на
работа А. лаборатория, и задължения съгласно длъжностната характеристика.
С
допълнително споразумение № 178/07.11.2016 г. /т. 1, л. 56 от досъд. пр./ Д.
била преназначена на длъжност „*** С.Х.Л. /СХЛ/“ в „МБАЛ – П.“ АД, с код по
НКПД 13426008, и по НКИД – 8610, като работното ѝ място останало
същото - А. лаборатория.
Съгласно
длъжностната си характеристика, неразделна част от сключения трудов договор /т.
1, л. 57 от досъд. пр./, подсъдимата осъществявала ръководството на цялостната
дейност на звеното /СХЛ/ и го представлявала пред ръководните органи на
лечебното заведение, ОДМВР, прокуратура и съд. Наред с това били определени и
основните ѝ трудови задължения – да планира, организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в лабораторията; да подготвя работни разтвори, необходими за
провежданите изследвания; да подготвя контролни разтвори; да провежда контролни
изследвания и качествен контрол; да проверява получените резултати и да ги
интерпретира съобразно другите документи, придружаващи пробите; да изготвя
заключение, да нанася получените резултати в дневника на лабораторията и
протоколите за химическа експертиза; периодично да урежда всички въпроси,
свързани с материално – техническото обезпечаване на лабораторията, както и
други, изрично отбелязани.
Заедно с
подсъдимата в СХЛ при „*** работел още един **– свидетелят П.В., както и две
лица на длъжност анализатор в лаборатория – свид. Х.А. и свид. Г.С.. Подс. Д. напуснала
работа считано от 15.10.2017 г.
Съгласно
Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието /отм. - ДВ бр. 61/28.07.2017 г., в сила до 29.09.2017 г. - към
инкриминирания период/, при установена с техническо средство концентрация на
алкохол над 0.5 на хиляда на водач на моторно превозно средство, длъжностното
лице от съответната служба за контрол по ЗДвП попълва и талон за медицинско
изследване, като се определя срок за явяване в лечебно заведение /чл. 3, ал. 2
и ал. 3 от Наредбата/. Съгласно чл. 4 от същата, когато с техническото средство
е установена концентрация на алкохол над 1.2‰, длъжностното лице от службата за
контрол може да придружи водача до лечебното заведение. В наредбата се
регламентира реда, по който става освидетелстването и вземането на кръвни
проби, тяхното съхранение и транспортиране, както и къде се изследват. Съгласно
чл. 15, ал. 2 от Наредбата, изследванията се извършват в специализирани
химически лаборатории, като тази в МБАЛ – П. АД /понастоящем – „***/, която
обслужвала областите П., П., С., х., К., С.З-, С., Я. и Б..
Съгласно чл.
16 от Наредбата, изследването на пробите се извършва по газхроматографския
метод и/или по метода на В., като анализите се извършват най–малко двукратно, а
резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с
повече от 0.2 на хиляда. Химическото изследване и изчисленията на резултатите
се извършвали под ръководството на **или лекар с призната медицинска
специалност „Клинична лаборатория“, като се отразявали по конкретно определен
начин и форми.
В
съответствие с изискванията на Наредбата, при постъпване на пробите в СХЛ те
били получавани от анализаторите в лабораторията – свидетелите А. и С., а по
изключение – от химиците. Някои от пробите се предавали срещу подпис на лице от
СХЛ, а за други приемо – предавателен документ не се съставял. На практика
доказването на факта на предаване на взетите от медицински заведения кръвни
проби в СХЛ в някои случаи можело да се установи само от показанията на лицата,
които ги предавали.
След постъпване
на пробите в СХЛ, същите били описвани
от анализаторите в лабораторната книга /отчетна форма 48/, като се отбелязвали
пореден номер на постъпване на пробата /за всяка година номерацията започвала
от начало/, датата на описването им, трите имена на лицето, чиято кръвна проба
ще се изследва, адрес и ЕГН; от кого са донесени и кога – дата и час, брой на
пробите – обикновено една, начин на затваряне и опаковане – парафирана ли е
пробата, нарушена ли е целостта на опаковката, има ли имена на шишенцето, като
следва да се отбележи отговаря или не на изискванията на Наредба № 30;
количеството на иззетата кръв – обикновено 10 мл, и вида на съдържанието –
течна ли е, кой и от къде изпраща пробите – данните се вземали от приложения
протокол от медицинското заведение, като освен същото се посочвало и име на
лекаря, взел кръвта, кога е станало това – дата и час, както и дали е наличен
протокола. В следваща графа се отбелязвало има ли издаден талон за кръвна проба
от полицията, неговият номер, дата и час на спиране. Обикновено в протокола
лекарите не отбелязвали тегло на лицето, но в някои имало данни за това и се
правело съответното вписване. От талона се установявало показанието на дрегера,
което също се отбелязвало в съответната графа. Ако от анализатора имало констатирани
несъответствия, това се вписвало в графа „забележка“. Всички тези действия се
извършвали обикновено от анализаторите – свидетелите Х.А. и Г.С.. Непопълнени
във формата /лабораторната книга/ оставали резултатите от изследванията, като
това се правело след извършване на изследванията от химиците. Анализаторите
подготвяли и протоколите за химическа експертиза, като в тях попълвали името на
химика, който извършва изследването, номер на пробата и имена на водача.
Оставало химикът да впише само резултата от изследването.
След
описване на пробите те се отваряли от анализаторите и химикът започвал да изследва
пробите. Двамата химици – подсъдимата Д. и свидетелят В., се разбирали
предварително коя седмица кой ще извършва изследванията, като анализаторите
знаели това и вписвали съответното име в документацията /протокола за химическа
експертиза/. Такива данни в лабораторната книга не отбелязвали, но можели да
установят кой е извършил изследването, като разпознавали почерка – всеки от
химиците нанасял своите резултати, като нямало случаи да вписват резултатите от
изследвания на другия.
В СХЛ към „***
изследването на кръвните проби ставало по газхроматографски метод на апарат,
който бил на повече от 35 години. Същият не подлежал на сертифициране, а
единствено се калибрирал от химика, който работел.
Необходимите
консумативи за работа на апарата били пропанол, който задължително трябвало да бъде
сертифициран, както и ролки хартия, на които се изписвали резултатите от
проведените изследвания. Проблеми имало с набавяне на оригинални ролки, с оглед
възрастта на газхроматографа. Тъй като вече трудно се снабдявали, използвали
хартия за факс апарати. Тъй като те били по-тесни от оригиналните, използвали
едновременно по две ролки – употребявана оригинална за водач, като върху нея
налагали новата хартия за факс. По този начин върху новата лента се изписвали
резултатите, въз основа на които ставало отчитането от химиците. Задължително
при изследванията през определен период от време се залагали и контролни проби,
като се използвал спирт за изготвяне на разтвора за тях. Пропанол и спирт се
закупували от подсъдимата. Хартията се осигурявала от болничното заведение.
След
отваряне на кръвната проба, в шишенцата, с които работел газхроматографа, с
автоматична пипета се поставяло необходимото количество 0.2% пропанол. Самата
пипета не позволявала промяна на количеството пропанол за изследванията. От
кръвта също се вземало необходимото количество кръв, като това също се
извършвало не от машинно, а от работещите в лабораторията чрез всмукване в
пипета. Задължително се правели по две изследвания на кръвта, като при
констатирана разлика над 0.2‰ в резултатите, се правели допълнителни.
След
извършване на изследванията всеки от химиците /който е извършвал изследванията
през конкретния ден/, нанасял резултатите както в предварително подготвения от
анализаторите протокол за химическа експертиза - приложение № 3, така и в лабораторната книга. Протоколите били предоставяни на съответните
служби на Министерство на вътрешните работи за реализиране на наказателна или
административно наказателна отговорност, както и за отпадане на такава,
съобразно отразените в тях показатели и изискванията на закона.
Свидетелят М.
– началник група Административно наказателна дейност към сектор Пътна полиция
при ОДМВР П. се обаждал по телефон или ходел на място в СХЛ, за да провери по
предоставена му от тях информация, дали за АУАН, по които е установена употреба
на алкохол и е издаден талон за кръвна проба, е била дадена кръв за изследване
и какви са резултатите. До момента лично той не констатирал разминавания на
предоставените му от лицата резултати и данните от книгата.
Разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП /действаща към инкриминирания момент/ изрично
забранява на водачите на пътни превозни средства да ги управляват под въздействие на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, а нормата на
чл. 343 б, ал. 1 от Наказателния кодекс определя като престъпление управлението
на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред. Съответният ред е посочен именно в
цитираната Наредба № 30 /действала към инкриминирания момент/.
Според чл. 174, ал. 1 ЗДвП
(в редакцията ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Подс. З.,
който знаел къде и какво работи Д., потърсил за първи път подсъдимата преди
години, за да се помогне на негов близък, но тя отказала. След това я търсил
няколко пъти през годините с подобни молби, но тя не се съгласявала.
Когато се
върнала на работа след ползван отпуск по
майчинство, по телефона я потърсило за среща непознато лице. В хода на
същата установила, че това е подсъдимият. При проведения разговор З. се опитал
да я мотивира да си набавят допълнителни доходи. Към този момент Д. изпитвала
недостиг на парични средства.
Имали случайна
среща в П., на която разговаряли, а впоследствие се срещали няколко пъти и
отношенията им станали по–близки. В течение на времето Д. се оплаквала от
недостига на финансови средства, а подсъдимият започнал да я убеждава, че може
да ѝ помогне да си набавя такива. И на двамата било известно естеството на работа на Д. - в
резултат на провежданите от нея изследвания на кръвните проби се установявала
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите. Когато резултатът бил до 0.5‰
не следвали санкции. При резултати над 0.5‰ до 1.2‰ водачите били наказвани по
административен ред /в съответствие с цитираната норма на чл.174, ал.1 от ЗДвП/, а когато се установяло, че е концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите е над 1.2‰, се водело наказателно производство. Това било известно на Д.
с оглед явяването й като вещо лице по различни производства, а и на З. – като водач на МПС.
Между
двамата са проведени няколко срещи, като, в крайна сметка, подсъдимата се
съгласила с предложението. Подсъдимите се договаряли в различни срещи,
разпределили си задълженията. На една от уговорките им присъствал и свидетелят Б.,
който също бил убеждаван да се включи в дейността на двамата подсъдими, но не
се съгласил.
Подсъдимата
уведомила подсъдимия, че при постъпване на кръвната проба за изследване в СХЛ,
в приложените документи са посочени имената, адрес и ЕГН на лицата, от които са
взети. Уговорили се Д. да дава тази информация на З., който от своя страна да
посещава лицата и да ги убеждава да предоставят суми, за да се променят
резултатите от кръвните проби в тяхна полза, с цел избягване на отговорност –
когато концентрацията била по-ниска – административно наказателна, а когато
показанията на дрегера били отчели висока концентрация – на наказателна
отговорност. От своя страна подсъдимата провеждала изследванията, без да
изчаква дали ще се получи сума. Какъв да бъде нейният размер се преценявало на
място от З., но Д. предварително посочвала какви средства са й необходими, а исканите били значително повече. След като получел сума, подс. З. я предавал на Д., която му предоставяла средства за разходи и за възнаграждение. Нямали предварителна уговорка как да се разпределят получените средства –
по своя преценка Д. давала част от полученото на З., като се покривали и
направените от него разходи. Същевременно при проведените разговори подсъдимият
уведомявал какви са намеренията на лицата. Подсъдимият З. не знаел подробности
за това, извършва ли се манипулация на кръвните проби. Такава не била предоставяна
и на лицата, от които са искани пари, както и от кого се извършва изследването.
Д.
изпълнявала служебните си задължения, като в лабораторната книга и в протокола
за химическа експертиза отразявала получените резултати от изследването.
Изследванията и протоколите били изготвени своевременно – в деня на постъпване
на пробите, преди поискване на средствата.
На
24.06.2017 г. свидетелят Й. М. Ч. управлявал лек автомобил „О.“ с peг. № ** в гр. Р.; след употреба на алкохол. Бил спрян от полицейски служители
от РУ на МВР Р.;, които му извършили проверка за употреба на алкохол.
Техническото средство дрегер отчело концентрация от 0,67 на хиляда, за което му
бил съставен АУАН с бланков № 097492 и издаден талон за изследване на кръвта. Ч.
посетил болничното заведение в гр. Р.; и предоставил кръв за изследване.
Кръвната проба била транспортирана за изследване съгласно изискванията на
действащата тогава Наредба № 30 в СХЛ при „***.
На
26.06.2017 г. Д. получила достъп до пробата в СХЛ и придружаващите я документи.
Записала на лист адрес, имена и ЕГН на Ч.. За проведеното изследване изготвила
протокол за химическо изследване № 550/26.06.2017 г., в който отразила
концентрация от 0.5 на хиляда. Уведомила другия подсъдим за постъпилата кръвна
проба, показанията на дрегера и предоставила данните на Ч.. Поискала сумата от
600 лева, като З. се съгласил.
Още същата
вечер, на 26.06.2017 г., подс. З. посетил дома на Ч. в Р.;. Повикал го по име
от двора на къщата му. Цитирал му единният му граждански номер и попитал къде
са регистрационните табели на автомобила му. Ч. обяснил, че са взети за
алкохол, но ще си ги върне, когато излезе пробата. З. му заявил, че „тая няма
да стане“. Обяснил, че знае всичко за случая с управлението на МПС в пияно
състояние с концентрация на алкохол от минимум 0,67 на хиляда, установено от
дрегера, която всъщност била по–висока – над 0.7‰. За това предложил да не се утежнява положението и
изредил максималните срокове, за които Ч. ще бъде лишен от правоуправление.
Обяснил, че може да направи така, че да си получи документите, ако предостави
600 -700 лева. Ч. обяснил, че е в тежък период и няма средства. Притеснил се, че
подсъдимият разполага с възможности да манипулира пробата към много по–висок
резултат, тъй като З. заявил, че ще си стои без документи и ще си понесе
отговорността. Свидетелят решил да си спести неприятностите и е съгласил да
даде исканата сума от 600 лв. Уговорили се да се срещнат сутринта на 28.06.2017
г. около 08-09 часа пред „*** в П.. Подсъдимият предоставил на Ч. своя мобилен
номер ***, като се представил като П.,
и казал да му се обади на 28.06.2017 г. когато пристигне до болницата.
Съгласно
уговореното, на 28.06.2017 г. Й. Ч. пристигнал в П. д приятеля си Й.З.. Когато пристигнал
в ** ***, се обадил на З., като уточнили как да се предадат парите. Ч. и З. се
срещнали пред болницата, където свидетелят дал на подсъдимия 600 лева. З. взел
парите и казал на Ч. да отива в Х.Л. на болницата на втория етаж, за да получи
протокола за химическо изследване на своята кръвна проба с отразена
концентрация 0.5‰. След като Ч. заплатил касата дължимата на изследването сума
и представил вносна бележка, получил запечатан плик с протокола за химическо изследване № 550/26.06.2017
г., изготвен от подс. Д.. Ч. представил плика с протокола за изследването на
кръвната проба пред РУ на МВР Р.;. При
отварянето му там действително се установило, че според протокол № 550/26.06.2017
г. в изследваната кръвна проба е установен етилов алкохол в количество от 0.5‰.
Образуваното административно-наказателното производство било прекратено.
Свидетелят
не сигнализирал компетентните органи, тъй като се чувствал заплашен – да не
пострада семейството му или да не се манипулира кръвната му проба /да се сложи
спирт в нея/, като именно това го мотивирало да даде парите.
З.
предоставил на Д. получената от Ч. сума, като тя от своя страна му предоставила
част от нея.
При
извършено разпознаване на лица в хода на досъдебното производство Й. Ч.
категорично посочил В.З. като лицето, което го потърсило в дома му на
26.06.2017 г., и на което на 28.06.2017 г. предоставил 600 лева пред ** ***.
В хода на
досъдебното производство кръвната проба на Ч. била изследвана повторно, като от
заключението на съдебно-химическата/токсикологична/ експертиза, изготвена от
вещите лица С. и А.ов била установена концентрация 0.54 на хиляда, с допустимо
отклонение ±0.021.
Вечерта на
30.06.2017 г. срещу 01.07.2017 г. свидетелят т. И.В. управлявал лек автомобил „А.“
с peг. № **в с. М., обл. П., след
употреба на алкохол. Бил спрян от полицейски служители от сектор Пътна полиция
при ОДМВР - П., които то тествали за алкохол. Техническото средство Дрегер отчело
концентрация на алкохол от 1,08 на хиляда, заради което на в. бил съставен АУАН
от полицейските служители. Той не бил
съгласен с показанията на техническото средство и посетил болнично заведение в П., където предоставил
кръв за изследване.
Кръвната
проба била транспортирана, съгласно изискванията на действащата тогава Наредба
№ 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол и друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства в СХЛ при ** *** и
на 03.07.2017 г. станала достояние на Д., която получила достъп и до
придружаващите я документи.
Д. видяла,
че резултатът на т. в. от техническото средство - дрегер бил 1,08 на хиляда, но
след изследване на кръвта бил много по–нисък, като можела да се възползва
отново от предложената от З. схема на действие. Свързала се с него и му
разказала за случая.
Подсъдимият
отишъл в дома на свидетеля, не го намерил, като не е установено как се е
снабдил с телефонния номер на т. в.. Последният получил телефонно обаждане на
03.07.2017 г. от телефонен номер ***, ползван от З.. Непознатото за свидетеля
лице му обяснило, че знае всичко за случая – установеното управление с
концентрация от 1,08 на хиляда алкохол, според дрегера. Уведомило в., че може
да направи така, че да си получи документите, като намали отчетеното количество
на алкохол в кръвта му при кръвните проби, за да не носи отговорност. За целта
следвало да предостави сумата от 1000 лева. т. в. разговарял с майка си, която
го посъветвала да не дава сумата, защото според нея ставало въпрос за телефонна
измама. Свидетелят отказал да заплати исканото, като последваща комуникация
между него и З. не била осъществена.
На датата, която
му посочили полицаите и медиците, взели кръвта за изследване в П., т. в.
пристигнал в „***. Попитал къде се намира СХЛ, и след заплащане на таксата, от
втория етаж получил запечатан плик. Занесъл го в КАТ П.. На гишето разпечатали
плика. В него се намирал протокол за химическа експертиза № 567/03.07.2017 г. с
отразяване, че концентрацията в кръвта на свидетеля е 0.47‰.
Документите били
върнати на свидетеля.
Според
заключението на вещото лице М., концентрацията на алкохол, според записите в
ролката, е 0.61‰.
На
16.08.2017 г. свидетелят В.П.С. управлявал своя лек
автомобил „Р.“ с peг. № **от В. към П., след употреба на три бири. Бил спрян от полицейски
служители от РУ С. при ОДМВР - П., които му извършили проверка с техническо
средство - Дрегер. Същото отчело концентрация на алкохол от 1,51 на хиляда, за
което му бил съставен АУАН с бланков
№262552 от същата дата от служителите на РУ С..
с. не бил
съгласен с показанията на техническото средство, поради което, придружен от
полицейските служители, посетил болнично заведение в П. и предоставил кръв за изследване.
Пробата била
транспортирана за изследване съгласно изискванията на действащата тогава
Наредба № 30 в СХЛ при ** ***. На 21.08.2017 г. станала достояние на Д., която
получила и достъп до придружаващите я документи. От тях записала адреса на с. в
с. Б., общ. С., имена и ЕГН, както и показанията на дрегера.
Д.
изследвала пробата и за проведеното изследване изготвила протокол за химическо
изследване № 747 от 21.08.2017 г., в който отразила, че е констатирана концентрация
на алкохол от 1.18 на хиляда. Д. се свързала със З., разказала му за случая и
му предоставила адреса на в с. в с. Б., общ С.. З. се съгласил да ѝ помогне, като посети свидетеля на адреса му, разговаря с него, мотивира го да даде,
както и да приеме от него сумата от 1000 лева, които да предаде на Д..
Още същия
ден - на 21.08.2017 г. З. посетил дома на с. в Б., но не го открил там. Срещнал
се с майка му. Тя се обадила на сина си, като по телефона подсъдимият и
свидетелят си уговорили среща на пътя между селата В. дол и Б., на територията
на община С., близо до табелата на последното село.
Срещнали се
около 19.00 часа. З. заявил, че знае всичко за ситуацията около отчетеното
управление с концентрация от 1,51 на хиляда алкохол, която е по-висока, но може
да направи така, че резултатът от кръвната проба да бъде под 1,2 на хиляда. За
целта следвало да му предостави 1000 лева. З. оставил на с. своя мобилен номер ***,
представил се като В. или В., и му казал да се обади, ако реши. След като с. се
обадил на своя позната и тя му обяснила, че е възможно изследването на кръвната
проба да отчете по-висок резултат от дрегера, по-късно същия ден уведомил по
телефона З., че желае да се възползва от предложението, но разполага само с 800
лева. З. заявил, че и срещу тази сума може да извърши предложеното, като указал
на с. да го чака пред „*** на 22.08.2017 г. в 08.30 часа.
На
22.08.2017 г. в с. пристигнал в П.. Срещнал се със З. пред болницата и му
предал поисканите 800 лева. З. казал на с. да отива в СХЛ на ** ***, за да си получи
документа.
След заплащане
на изследването на касата на здравното заведение, с. получил от СХЛ запечатан
плик. След отварянето му в него открил протокол за химическо изследване № 747/21.08.2017
г., изготвен от подсъдимата, в който било отразено, че в изследваната кръвна
проба, взета от свидетеля, е доказано наличие на етилов алкохол в количество от
1,18 на хиляда. Образуваното наказателно производство било прекратено.
З.
предоставил на Д. получената от с. сума, а тя от своя страна му отчислила част от
нея.
При
извършено разпознаване на лица в хода на досъдебното производство, в с.
категорично посочил В.З. като лицето, което го потърсило в дома му на
21.08.2017 г., и на което на 22.08.2017 г. предоставил 800 лева пред ** ***.
При
повторното изследване на кръвната проба на свидетеля във ВМА С. било установено
наличие на алкохол от 1.27 на хиляда ±0.025.
На
26.08.2017 г. свидетелят М. Л.М. управлявал лек автомобил „О.“ с peг. № ** в град Ч., след като консумирал алкохол. Бил спрян от полицейски
служители от РУ Ч. при ОДМВР - С., които извършили проверка с техническо
средство - дрегер. Същото отчело концентрация на алкохол от 1,64 на хиляда,
заради което му бил съставен АУАН с бланков № 452840 от полицейските служители.
м. не бил съгласен с показанията на техническото средство, поради което,
придружен от полицейски служители, посетил болнично заведение в С. и
предоставил кръв за изследване. Тъй като бил от х., на 27.08.2017 г. се прибрал
там.
Кръвната
проба била транспортирана за изследване съгласно изискванията на действащата
тогава Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. в СХЛ към ** *** и на 29.08.2017 г.
станала достояние на подс. Д., която получила достъп и до придружаващите документи, в които се намирал и адреса на св.
М. м. в гр. х..
Подс. Д.
изследвала кръвната проба, видяла, че резултатът от техническото средство -
дрегер бил 1,64 на хиляда, а полученият при изследване на кръвната проба
показвал по–ниско съдържание на алкохол. Д. съставила протокол за химическо
изследване № 786/29.08.2017 г., в който отразила получените резултати, а
именно, че съдържанието на алкохол в кръвта на М. м. е 0,97 на хиляда. С оглед
констатираната значителна разлика, отново решила да се възползва от помощта на
подс. З.. Свързала се с подсъдимия, разказала за случая и предоставила името,
адреса и ЕГН на свид. м., както и данни за показанията на дрегера. Уговорили се
З. да посети м. на адреса му, да разговаря с него, да го мотивира да даде
сумата от 1000 лв., за да се получи по – нисък резултат при изследването, както
и да приеме от него дадената сума и да я предаде на Д..
Още същата
вечер – на 29.08.2017 г. – подс. З. посетил адреса на свид. м. в гр. х.,
посочен в документите, но там открил само майка му. Казал й, че търси сина й и жената се обадила на свидетеля. По този
начин била осъществена връзка между подсъдимия и свид. м. – чрез набиране от
телефона на майката на последния. Подсъдимият ангажирал вниманието на
свидетеля, като по телефона му казал, че се обажда от Ч., „за 1.64, да оправим
нещата“. м. отишъл до дома на майка си, където пред входа го чакал З.. При
срещата подсъдимият разяснил, че пробата на свидетеля е 1.64, което е подсъдно
и е предвиден и затвор, че е загазил, но нещата могат да се оправят. Показал на
свидетеля снимка на бял лист, на който са изписани имената му и ЕГН. На въпроса
по какъв начин могат да се оправят нещата, подсъдимият заявил „1000 лева и няма
да си подсъдим, няма да има прокурор“. Предоставил телефонния си номер и си
тръгнал.
У дома си м.
споделил безпокойството си със съпругата си. Тя също се притеснила. Решили да
дадат парите, за да нямат проблеми, но не знаели дали постъпват правилно. По-късно
вечерта м. се обадил на подсъдимия и се уговорили на следващия ден около 9.30 –
10.00 часа да се срещнат пред болницата в П.. Според указанията на подсъдимия
трябвало да отиде до вратата на лабораторията и да му покажат резултата от
кръвната проба. Подсъдимият предупредил, че ще го посрещне жена.
На следващия
ден на излязлата жена на вратата на СХЛ м. се представил, като казал, че иска
да види кръвната си проба. Тя обаче го уведомила, че трябва да се качи и да
заплати в касата 25 лв. и с получената бележка да слезе.
След като се
върнал с платената такса и показал бележката, подс. Д. му показала резултата на
лист – 0.97‰, като попитала дали ще го вземе или по нормален път. Свидетелят
отказал да получи протокола. Излязъл пред болницата и дал на подсъдимия З.
плик, в който се намирала сумата от 1000 лева.
След време
свидетелят получил постановление на РП Ч. за прекратяване на наказателното
производство. Книжката му била отнета за една година по административен ред, а
колата му била спряна от движение за един месец.
След
получаване на сумата от 1000 лева, подс. В.З. я предоставил на подс. Д., а тя
от своя страна му дала част от нея.
При
извършено разпознаване на лица в хода на досъдебното производство, свид. М. м.
категорично посочил подс. В.З. като лицето, което го е потърсило в дома му на
29.08.2017 г., и на което на 30.08.2017 г. предоставил паричната сума от 1000
лева пред ** ***. В съдебно заседание пред първия съд е бил категоричен и за
това, че именно подсъдимата Д. го е уведомила за резултата от проведеното
изследване на кръвната проба.
Същата била изследвана
в хода на досъдебното производство във ВМА С., където била установена
концентрация от 1.24 на хиляда ±0.006.
В първите
часове на 27.08.2017 г. Т. Ч.а управлявала своя лек автомобил „О.“ с peг. № **в Ч. след употреба на алкохол. Била спряна за проверка от полицейски
служители от РУ Ч., които ѝ извършили проверка с техническо средство - дрегер. Същото отчело концентрация на алкохол от 1,29 на
хиляда, заради което ѝ бил съставен АУАН с бланков номер 452796 от служителите на РУП Ч.. Ч.а не била съгласна с показанията на техническото средство, с предоставения ѝ талон посетила Центъра за спешна медицинска помощ в гр. С. и предоставила кръв за изследване.
Кръвната
проба била транспортирана за изследване съгласно изискванията на действащата
тогава Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. в СХЛ на „** - П." АД. На 29.08.2017
г. станала достояние на подс. Д., която получила и достъп до придружаващите я
документи, в които се намирал и адреса на свидетелката.
Подс. Д.
извършила изследване на кръвната проба и видяла, че показало по – нисък от
резултата от техническото средство - дрегер /1,29 на хиляда/. За констатацията
съставила протокол за химическа експертиза № 787/29.08.2017 г.
С оглед
получилата се разлика решила да се възползва отново от предложената от З. схема
на действие. Свързала се с него, разказала му за случая и предоставила имената,
адреса на Ч.а в Ч., ЕГН и резултата от техническото средство. От своя страна
той следвало да поиска и получи 1000 лева. З. отново се съгласил да й помогне.
Същата вечер
помолил свид. С. Б. да го закара до Ч. рано на следващата сутрин, тъй като
автомобилът му бил повреден. Свидетелят се съгласил, не предоставил личния си
автомобил М. с рег. № **, а решил сам да го управлява. Б. нямал представа за
намеренията и дейността на З., както и за целта на посещението му.
В изпълнение
на уговореното, на 30.08.2017 г. около 06.00 – 06.15 часа /достатъчно рано, за
да се върне в П. за срещата с м./ З. посетил дома на Ч.а в Ч., придружаван от Б..
Последният останал в автомобила, а подсъдимият позвънил на звънеца. По това
време семейството на Ч.а спяло. Съпругът й излязъл на терасата, за да провери кой звъни. Влязъл притеснен и я уведомил, че търсят нея.
Ч.а слязла и
видяла подсъдимия. Той се представил като П. и заявил, че е човекът, от когото
зависи кръвната проба. На въпроса каква проба, подсъдимият извадил лист, на
който били написани имената на свидетелката, ЕГН /което според нея било
сгрешено/, датата и час на съставения акт и резултата от пробата от дрегера.
Заявил ѝ, че от него зависи дали тя ще отива на прокурор или не, като това може да се оправи срещу сумата от 1000 лева. Първоначално Ч.а се опитала да се противопостави, като заявила, че знае колко алкохол е консумирала, но след репликата „не
знам какво си направила, но отиваш на прокурор!“, поискала телефонен номер, за
да се свържат по – късно, след като се опита да намери парите.
Ч.а била
силно притеснена от идването на непознато лице рано сутринта в дома ѝ, както и, че то разполага с личните й данни. Разделили се, като след качването си в жилището Ч.а се обадила на познат полицай от РУ Ч., който я посъветвал да отиде в управлението.
Преди да
отиде там, обаче, Ч.а се обадила на подсъдимия, като го уведомила, че ще й е необходимо време, за да осигури парите, да намери кола, да отиде на работа и да си вземе отпуск. Записала проведения разговор. Въпреки настояванията на съпруга й да не се замесва,
решила да сигнализира компетентните органи.
В РУ Ч. се
срещнала с полицай П., на когото обяснила за случилото се и депозирала
показания. Докато се намирала в районното управление, провела още два разговора
/в присъствието на полицаите/ с подсъдимия З., които отново записала. С
полицейски автомобил се придвижили заедно с полицаи от Ч. до П., тъй като според
уговорката с подсъдимия, трябвало да донесе парите пред О.. Полицейските
служители от Ч. я отвели до отдел „КП“ при ОДМВР П..
На място тя
продължила да комуникира със З., като го уведомявала, че й е необходимо още малко време, че парите са проблем, че трябва да намери кола и други оправдания за забавянето, за да даде възможност на полицейските
служители да се подготвят, тъй като била казала, че ще пристигне в П. с
приятелка, се търсела жена – полицейски служител. Междувременно съпругът й се обадил и я уведомил, че е разговарял с Т.Д.– лекар в П., който казал, че резултатът от
кръвната й проба е 0.7 на хиляда.
Когато за
последен път се чули с подсъдимия, тя се намирала вече пред „*** /наричана още
и О./. На изявлението й „тук съм с парите“ получила отговор „ми ходи си вземай кръвната проба“.
Същата била изследвана
в хода на досъдебното производство във ВМА С., като според заключението на
химическата експертиза е установено наличие на алкохол от 0.87‰ ±0.025.
На
26.08.2017 г. около 18.00 часа Р. Л.управлявал своя мотоциклет „С.“ с peг. № ** в гр. М.. Спрян е от полицейски служители от РУ М., които извършили
проверка с техническо средство – дрегер, което отчело концентрация на алкохол
от 0,71 на хиляда, заради което е съставен АУАН с бланков номер 789248 от
служителите на РУ М.. Л.не бил съгласен с показанията на техническото средство,
поради което посетил посочения му Център за спешна медицинска помощ и
предоставил кръв за изследване.
Кръвната
проба била транспортирана за изследване съгласно изискванията на действащата
тогава Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. в СХЛ при „***, като на 29.08.2017 г.
станала достояние на Д. и тя получила достъп до придружаващите я документи.
Д. провела
три изследвания на кръвната проба по газхроматографския метод, установила, че
резултатът от изследването е нулев – не е установено наличие на алкохол в
кръвта на свидетеля, като за констатираното изготвила протокол за химическа
експертиза №785/29.08.2017 г.
Констатираната
съществена разлика между резултатите при двете изследвания – с техническо
средство и по газхроматографски метод – мотивирало Д. отново да пристъпи към
реализиране на отработената вече схема на действие със З.. Още същата вечер се
свързала с него, като, заедно с данните за Ч.а, му предоставила и имената,
адреса, ЕГН и концентрация на алкохол и на свид. Л.. И в този случай
подсъдимият следвало да поиска сумата от 1000 лв., която да й предаде.
З. и този
път се съгласил да помогне, още повече, че имал намерение „посещенията“ и при Ч.а,
и при Л.да се осъществят с едно пътуване.
Така на
30.08.2017 г., около 08.00 часа, връщайки се от срещата с Ч.а, транспортиран от
Б., подсъдимият посетил адреса на Л.в А.. Заварил последния пред дома му. Представил
му се като „П.“, като и в този случай обяснил, че знае всичко за ситуацията
около отчетеното управление на МПС с концентрация от 0,71 на хиляда алкохол.
Казал на Л., че може да направи така, че да си получи документите и да намали
отчетеното количество на алкохол в кръвта му при такива стойности, че да не
носи отговорност. Обяснил му, че трябва да реши по-бързо, и му оставил своя
мобилен номер ***, за да му позвъни като стигне до решение по случая, както и
да намери 1000 лева. Л.изразил съгласие и подсъдимият си тръгнал.
Свидетелят /Л./
обаче нямал намерение да заплаща поисканата му сума. Разговарял със свои
колеги, които го насочили да се обърне към отдел КП при ОДМВР П.. Междувременно
били проведени разговори за уточняване как да стане предаване на сумата в П.,
тъй като „П.“ бил от този град. При поредно позвъняване от свидетеля, обаче, З.
повече не отговорил на повикванията и предаване на парични суми не било
реализирано.
Кръвната
проба била изследвана в хода на досъдебното производство във ВМА С., като със
заключението на химическата експертиза е потвърдено, че не е установено наличие
на алкохол.
На
22.09.2017 г. свидетелят Н. Х. управлявал лек автомобил „**“ с peг. № *** в с. К., обл. П., след като консумирал алкохол. Бил спрян от полицейски служители на
сектор Пътна полиция при ***, които извършили проверка с техническо средство –
дрегер. То отчело концентрация на алкохол от 0.61 на хиляда, бил съставен АУАН
с бланков № 143408 от служителите на сектор Пътна полиция при *** и е издаден
талон за медицинско изследване. Х. не бил съгласен с показанията на
техническото средство, поради което посетил болнично заведение /ЦСМП при ** С.“
в гр. П./ и предоставил кръв за изследване.
Кръвната
проба била транспортирана съгласно изискванията на действащата тогава Наредба №
30 от 27 юни 2001 г. за изследване в СХЛ при „** – П.“АД, като на 25.09.2017 г.
станала достояние на Д., която получила достъп до придружаващите я документи.
Д.
изследвала кръвната проба три пъти, като в съставения протокол за химическа
експертиза с № 868/25.09.2017 г., където
отразила, че е установена концентрация на алкохол в кръвта на лицето от 0.44‰.
По отработената схема се свързала с подс. З., като си уговорили среща. На нея Д.
разказала за този конкретен случай, както и за други такива, станали ѝ достояние през този ден, като предоставила данни както за св. Х. – имена, адрес, ЕГН, № на АУАН и концентрация на алкохол, така и за други лица. За всеки от случаите
следвало да се иска сумата от 1000 лева. Подсъдимият се съгласил да помогне.
Още същата
вечер – на 25.09.2017 г. - подс. З. посетил дома на св. Х. в с. К., обл. П., като
го открил пред дома му. Подсъдимият споделил, че знае всичко за ситуацията
около отчетеното управление с концентрация от 0.61 на хиляда алкохол и обяснил,
че може да направи така, че резултатът от кръвната проба да е под 0.5 на
хиляда, но за целта следвало да му се предостави сумата от 1000 лева. З. оставил на Х. своя мобилен номер ***
и му казал да му се обади, ако реши.
Свидетелят
бил много притеснен, тъй като работел като професионален шофьор - при отнемане
на свидетелството му за управление семейството му се лишава от прехрана.
Същевременно за него не било ясно дали подсъдимият не може да повлияе на
пробата, като се завиши резултата. След обсъждане в семейството му решили, че
трябва да даде парите, за да си върне СУМПС.
По-късно
същата вечер Х. се свързал със З. и казал, че желае да се възползва от
предложението. Преговори за размера на сумата не били водени. Уговорили се Х.
да чака пред ** *** в гр. П. на 26.09.2017 г. в 09.00 часа.
На тази дата
двамата се срещнали пред лечебното заведение. Подсъдимият придружил свидетеля
до дванадесетия етаж, за да може да плати таксата за изследването. Именно там,
пред касата, Х. предоставил на подсъдимия 1000 лв. Помолил го и да го закара до
КАТ.
След
заплащане на таксата, от СХЛ свидетелят получил запечатан плик с резултатите от
изследването. Подсъдимият го закарал до КАТ и на паркинга там се разделили.
Свидетелят получил документите си и административно-наказателното производство,
водено срещу него, било прекратено.
Подсъдимият З.
предоставил на подсъдимата Д. получената
от Х. сума – 1000 лева, като тя му дала част от нея.
При
извършено разпознаване на лица в хода на досъдебното производство, Н. Х.
категорично посочил З. като лицето, което го е потърсило в дома му на 25.09.2017 г. и на което на 26.09.2017 г. е предоставил паричната сума от 1000
лева.
В хода на
досъдебното производство кръвната проба на Х. била повторно изследвана във ВМА С.,
където била установена концентрация от 0.64‰ ±0.006.
На
22.09.2017 г., но около 14.00
часа, Е. К. управлявал своя лек автомобил „ Ф.“ с peг. № **в с. С., общ. Р.;, след употреба на
алкохол. Бил спрян от полицейски служители от РУП Р.;, които извършили проверка
с техническо средство – дрегер, което отчело концентрация на алкохол от 0.89 на
хиляда. На свидетеля бил съставен АУАН от служителите на РУП Р.; и бил издаден
талон за медицинско изследване.
К. не бил
съгласен с показанията на техническото средство, поради което посетил филиала
на Център за спешна медицинска помощ в
Р.; и предоставил кръв за изследване.
Кръвната
проба била транспортирана за изследване съгласно изискванията на действащата
тогава Наредба №30 от 27 юни 2001 г. в СХЛ при „** – П.“АД и на 25.09.2017 г.
станала достояние на подс. Д., която получила достъп и до придружаващите я документи.
Д.
изследвала кръвната проба, като въпреки отчетените стойности от
газхроматографското изследване, които били колкото установеното с техническото
средство – 1.11‰, като в съставения
протокол за химическа експертиза с №864/25.09.2017 г. записала установена
концентрация на алкохол в кръвта на лицето от 0.78‰.
По
отработената вече схема се свързала с подс З., като си уговорили среща. На нея Д. му разказала за този конкретен
случай, както и за други такива от същия ден, предоставила данни както за св. К.
– имена, адрес, ЕГН, № на АУАН и концентрация на алкохол – според техническото
средство и това, което е отразено в протокола, така и за други лица. За всеки
от случаите следвало да се иска сумата от 1000 лева. Подсъдимият се съгласил да
помогне.
Същата вечер
- на 25.09.2017 г. - около 18.30 – 19.00 часа, З. посетил адреса на К. в П., но
не го намерил в дома му. От съседи разбрал, че в съседния вход живее дъщеря му.
Потърсил го и там, но не го открил. Отново съседи го насочили към мястото,
където свидетелят разхождал кучето си. След като го намерил, подсъдимият,
страхувайки се от животното, застанал на разстояние от свидетеля.
З. обяснил
на Е. К., че знае всичко за ситуацията около отчетеното управление с алкохол.
Заявил, че може да направи така, че да си получи документите, като намали
отчетеното количество на алкохол в кръвта му на 0.78 на хиляда срещу сумата от
1000 лева. Свидетелят заявил, че няма пари и ще попита и дъщеря си. Предоставил
на подсъдимия телефонния си номер, за да може по–късно вечерта да му се обади,
което било сторено.
При
телефонния разговор, с оглед заявената липса на средства, подсъдимият предложил
на свидетеля и схема на „разсрочено плащане“ – на следващия ден до светофарите
на магазин „А.“ да предостави сумата от 600 лева, а другите – после, но
свидетелят отказал. Това ядосало подсъдимия, който нарекъл свидетеля „простак“,
и заявил: „тарикат, ша ти счупа краката, ша ма лъжеш“. След тези реплики
свидетелят прекъснал разговора, а синът му блокирал входящите обаждания от този
номер. Въпреки заканите свидетелят не се уплашил, тъй като се чувствал защитен.
На следващия ден последвало ново обаждане от
подсъдимия, от друг номер, но отново с искане за предоставяне на сума, който
също бил блокиран в телефона от сина на К., за да не го притеснява.
Други срещи
и разговори между двамата не били осъществени.
Подсъдимият
не е разпознат от К. при извършеното процесуално – следствено действие в хода
на досъдебното производство, като обяснява, че е било тъмно, а и са се намирали
на разстояние.
За
извършеното нарушение на правилата за движение на К. с НП
№17-0329-001234/22.11.2017 г. било наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
На
23.09.2017 г. около 05.15 – 05.20 часа Н. И управлявал служебен микробус „М. В.“
с peг.№ **в гр. П., по бул. Ц., в посока район С., след като употребил алкохол. На
кръстовището на булеварда с бул. М. - север бил спрян за проверка от служители
на ** при ***. Същите изпробвали И с техническо средство - дрегер и последното
отчело 0,67 на хиляда наличие на алкохол в издишания въздух. За това на И бил издаден
от страна на полицейските служители АУАН № 143378/23.09.2017 г.
И не бил
съгласен с показанията на техническото средство, като с издадения му талон за
медицинско изследване № 0005684 от полицейските служители посетил ** ** - П. и
предоставил кръв за изследване.
Кръвната
проба била транспортирана за изследване съгласно изискванията на действащата
тогава Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. в СХЛ при „** – П.“АД, като на 25.09.2017
г. станала достояние на Д., която получила достъп и до придружаващите я
документи.
Д.
изследвала кръвната проба три пъти, а в съставения протокол за химическа
експертиза с №866/25.09.2017 г. отразила концентрация на алкохол в кръвта на
лицето от 0.46‰, По отработената вече схема се свързала с подс. З., като си
уговорили среща. На нея Д. му разказала за този конкретен случай, а и за други,
станали ѝ достояние на този ден, предоставила данни както за св. И – имена, адрес, ЕГН, № на АУАН и концентрация на алкохол, така и за други лица. За всеки от случаите, включително и за този, следвало да се
иска сумата от 1000 лева. Подсъдимият се съгласил да помогне.
Още същата
вечер - на 25.09.2017 г., около 18.30 часа подс. З. ***. Свидетелят бил в
командировка в С., но в жилището се намирала дъщерята – М.К.. При разговора с
нея подсъдимият посочил трите имена и дата на раждане на И, като свидетелката
решила, че посетителят е близък на баща ѝ. Предоставила на подсъдимия телефонния номер на свидетеля, като забелязала, че З. се обажда,
движейки се към червен автомобил. Същевременно К. се обадила от своя телефон на
майка си, която била заедно с баща ѝ. По искане на И трябвало да запише номера на автомобила, с който се придвижвал непознатия, но свидетелката объркала една цифра.
Подсъдимият З.,
в момента на отдалечаване от К., инициирал обаждане oт своя
телефонен номер *** до личния номер на И – *. Заявил, че знае всичко за
ситуацията около отчетеното управление с положителна концентрация на алкохол и
обяснил, че може да направи така, че резултатът от кръвната проба да бъде под
0.5 на хиляда. З. заявил на И, че кръвната му проба била вече готова и
показанията й били 0,86 на хиляда. За да я
„изчистел“ обаче, И следвало да предостави сумата от 1000 лева. Свидетелят
уведомил подсъдимия, че в момента е извън града, но като се
приберял на следващия ден вечерта, щял да го потърси.
На 26.09.2017
г. около 21.00 часа И се свързал със З. и казал, че желае да се възползва от
предложението. Подсъдимият предложил да се срещнат в 09.00 часа на 27.09.2017
г. на бензиностанция „Л.“ след магазин „А.“ в гр. П., на П. шосе, да носи
сумата от 1000 лева, след което двамата щели заедно да отидат в Х.Л. на „***,
за да вземат резултата от кръвната проба
на И.
Въпреки
уговореното, И нямал намерение да използва „услугите“ на подсъдимия. Още същата вечер разговарял
със свой познат – полицейския служител Х.А., който, след като го изслушал,
заявил, че ще се консултира, и след това ще му се обади. При позвъняването си А.ов
уведомил И, че следва да се яви рано сутринта на 27.09.2017 г. в Трето РУ на
МВР в П..
Рано сутринта на 27.09.2017 г., достатъчно
време преди срещата си със З., свидетелят посетил 03 РУ на МВР – П.. Образувано
е настоящето производство, като И е разпитан като свидетел от разследващ
полицай по досъдебното производство в 6.30 часа. Организирано било събиране на
сумата от 1000 лв., описване на банкнотите и фотографирането им. Тъй като не
разполагал с целия размер, а имал 450 лв. у себе си, описването започнало с
тях, от картата му са изтеглени още 400 лв., а остатъкът бил осигурен от
полицейски служител, на когото впоследствие – по–късно същия ден – сумата е
възстановена от И.
За целите на
разследването свидетелят предал доброволно, за което е съставен надлежен
протокол, сумата 1000 лева, като банкнотите били както следва: 1 бр. банкнота с
номинал от 100 лева със сериен номер АД3388692, 14 броя банкноти с номинал 50
лева всяка, със серийни номера както следва: АЗ0891570, БН2392153, БЛ6951222,
БЛ2618663,БМ3113379,БД5457045,БЕ9870176, БИ2621557, БН1788178, БЗ1527175,
БП5323364, БП5323361, БК1064972 и БВ8860434; 10 броя банкноти с номинал по 20
лева всяка, със серийни номера както следва: БЧ8729700, БР1043553, БШ3363355,
БУ2973487, БУ9219399, БХ0448064, БШ8556117, БФ0000664, БУ4340071 и БЦ1547215.
Банкнотите били описани в нарочен протокол за оглед на веществени доказателства
/т. 1, л. 5 ДП/ и отново предадени срещу разписка на св. Н. И. Поставени са в
бял пощенски плик за предстоящата среща с подс. З..
Според
предварителната уговорка, контакта следвало да се осъществи на бензиностанция „Л.“,
находяща се на П. шосе, след магазин „А.“. Тъй като СУМПС на св. Н. И било
отнето, той се придвижил до мястото със служебен автомобил, управляван от св. И.Ц.,
служител при 03 РУП П., който се представял като шофьор на И.
След като
пристигнали на уговореното място, св. И се обадил на подс. З. на известния му
телефон. Подсъдимият обаче предложил да се срещнат направо в „**–П.“, пред Кръвния център. Когато пристигнали там с Ц., И разпознал подсъдимия
по описанието, което М.К. му била дала. З. казал на И да го последва и двамата се отправили до 12
етаж на болницата, където се заплащали таксите за извършваните изследвания,
включително и тези от Х.Л..
В асансьора И
споделил, че няма в себе си други пари, освен тези 1000 лева, които носел за
„услугата“. З. отговорил, че може да плати таксата от тях. И извадил от плика
две банкноти от по 20 лева и заплатил таксата от 25 лева. Останалите 15 лева
свидетелят останал с убеждението, че е прибрал в плика. Върнали се на втория етаж, като И посетил Х.Л. и получил запечатан
плик от мъж, който отворил вратата. Мъжът уведомил, че резултата е 0.46 на
хиляда. В плика се намирал протокол за химическо изследване № 866/25.09.2017
г., изготвен от Д.. И се върнал при подсъдимия и му предал плика с банкнотите,
в който в този момент се намирали описаните 1 бр. банкнота с номинал 100 лв.,
14 бр. банкноти с номинал 50 лв. всяка, както и 8 бр. банкноти с номинал по 20
лв. всяка, със серийни номера, както следва: БЧ8729700, БР1043553, БШ3363355,
БУ2973487, БУ9219399, БХ0448064, БШ8556117 и БФ0000664. Липсвали две банкноти
от по 20 лв., за които З. се съгласил свидетелят да вземе от сумата, за да
плати таксата. Подсъдимият взел плика и го сложил във вътрешния джоб на якето
си.
По същото
време сформираната група от полицейски служители от 3 РУ на МВР П., включително
свидетелите Р., А.ов и Д., както и Ц., се били разположили около болничното
заведение. Веднага след предаването на посочената парична сума, след даден знак
от И, В.З. бил задържан.
Проведени били
беседи с него от Р., а след това - и от Р., като З. признал участието си в дейността,
както и за други случаи, за които полицейските служители не знаели до този
момент, и дал писмени обяснения по случая.
Беседа е
проведена от Ц. с Д., като тя признала за получавани суми по 100 – 200 лв., но била
категорична, че не е манипулирала пробите.
З. бил
задържан за 24 часа със заповед по ЗМВР от 27.09.2017 г. и се пристъпило към
извършването на обиск и изземване пои условията на неотложност. При
осъщественото процесуално следствено действие били намерени и иззети мобилен
телефон марка С., ведно със симкарта на мобилен оператор Т. с мобилен номер ***, както и бял
пощенски плик с находящи се в него 1 бр. банкнота с номинал 100 лв., 14 бр.
банкноти с номинал 50 лв. всяка, и 8 бр.банкноти с номинал от 20 лв. всяка, с
описаните серийни номера. Процесуално – следственото действие било одобрено с
разпореждане от 28.09.2017 г. на съдия от компетентния към онзи момент съд.
На
27.09.2017 г. със заповед от същата дата по ЗМВР била задържана и подс. Й.Д..
С протокол
за доброволно предаване от 27.09.2017 г. тя предала по досъдебното производство
кръвната проба, иззета от Н. И, както и заверени копия на кориците, страница
302 и 303 от прономерована и прошнурована лабораторна книга на „С.Х.Л.“
при „***.
Отново с
протокол за доброволно предаване от същата дата - 27.09.2017 г. Д. предала два
броя мобилни телефони - С. с карта на М. /А/ и Н. с карта на
Т..
С протоколи
за доброволно предаване В. предал лабораторните книги, ленти от
газхроматографа, кръвните проби, взети от свидетелите Н. Х., Й. Ч., в с. и М. м.,
както и телефона, ползван от него. Последната вещ му е върната срещу разписка.
Самият В. също е бил задържан за 24 часа със заповед по реда на ЗМВР.
Върнати са
след изследване и телефоните на подсъдимата Д..
Заключението
на съдебно техническата експертиза, изготвена от вещото лице К., изследва
провежданите разговори от петте телефона, контактите, съхранявани в тях, както
и съдържащите се съобщения, включително и във вайбър. Това заключение се
възприема от настоящата инстанция като се явява от значение във връзка с
поддържането на редовна телефонна комуникация между двамата съпроцесници, което
подкрепя приетите фактически положения във връзка с обвинението.
Според
заключението на изготвената физикохимична експертиза №17/ФЗХ-300, изготвена от
вещото лице в.а от НИК при МВР, но поддържана в съдебно заседание от вещото
лице М., в представена за изследване кръв, иззета на 23.09.2017 г. от св. Н. И,
е установено наличие на етилов алкохол с концентрация от 0,56‰ (в мг/г),
преизчислено в грам на литър – 0.59‰ /л. 55-56, т. 5 от досъд. пр./.
Видно от
заключението на изготвената съдебно - химическа (токсикологична) експертиза,
изготвена от вещите лица С. и А.ов от ВМА С., в предоставена кръвна проба,
взета от Н. Г.Х. е установена концентрация на алкохол в кръвта от 0,64‰, в
предоставена кръвна проба, взета от Й. Ч., е установена концентрация на алкохол в кръвта от
0,54‰; според изследването, в представената кръвна проба, взета от в с., е установена концентрация 1.27‰, в
предоставена кръвна проба, взета от М. м., е установена концентрация на алкохол
в кръвта от 1,24‰, а в тази, предоставена от Т. Ч.а – 0.87‰. Посочено е
допустимото отклонение, както и кръвната група на всеки от свидетелите.
Според
заключението на съдебно - химическата (токсикологична) експертиза, изготвена от
вещите лица С. и А.ов от ВМА С., в предоставена кръвна проба, взета от Р. Л./т. 7, л. 21 и сл. от досъд. пр./ не е установена концентрация на
алкохол. Установена е и кръвногруповата му принадлежност.
По
досъдебното производство са били изискани и приложено справки от мобилните
оператори по реда на чл. 159а от НПК, като е налице комуникация между
подсъдимите В.З. и Й.Д., както и между подс. З. и свидетелите, дали кръвни
проби.
В хода на съдебното следствие пред
първия съд е била назначена съдебно-техническа
експертиза, която да изследва резултатите от проведените от подсъдимата
изследвания на кръвните проби на свидетелите по настоящето дело, като са били установени
съществени разлики с отразените от подсъдимата в лабораторната книга и
протоколите за химическа експертиза. Така резултатите за Ч. са 0.68‰ за всяко
от двете изследвания, или осреднена стойност 0.68‰; за с. са изследвани четири
проби с резултати съответно 1.43‰, 1.63‰, 1.52‰ и 1.59‰, с осреднена стойност
1.54 ‰; за св. К. – 1.04‰ и 1.17‰, осреднено – 1.11‰; за И – три изследвания с
резултати 0.64‰, 0.77‰ и 0.77‰, осреднено – 0.73‰; за св. Х. – също три
изследвания – 0.67‰, 0.62‰ и 0.82‰, осреднено – 0.70‰; за св. в. – също три
проби – 0.50‰, 0.62‰ и 0.70‰, осреднено – 0.61‰. При изследване на кръвната
проба на св. Л.не е установено наличие на алкохол, а резултатите от
изследванията на кръвните проби на свид. м. и Ч.а не могат да бъдат разчетени.
Описаната фактическа обстановка
се установява частично от обясненията на подсъдимите пред първия ипред настоящия съд, от показанията на
разпитаните пред първия съд свидетели Й. Ч., т. в., Н. Х., Р. Л., М. м. и В. А.,
както и тези на П.В. – **в процесната лаборатория, депозирал показания пред
първия и пред настоящия съд, Х.А., Г.С. – последните две лаборантки в
процесната лаборатория, които също осев пред първия съд са били разпитани и
пред настоящия съд, от показанията на М. М. и М.К., частично от показанията на
свидетелите в с., Е. К., Н. И, Т. Ч.а, Й. Р., Х.А., И.Ц., Б. Р., С. Б., Л. Д. и
В.К., от заключенията на назначените по делото експертизи – химически
/физикохимически, токсикологични/ и технически, от веществените доказателства,
от писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за доброволно
предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства /с приложени
фотоалбуми/, разписки за върнати вещи, фактура за платена такса, амбулаторни
листове, АУАН, протоколи за медицински изследвания, протоколи за обиск и
изземване, заповеди за задържане по ЗМВР, протоколи за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта, изготвени от подсъдимата, писма от ** П.,
трудови договори, допълнителни споразумения и длъжностни характеристики на
подсъдимата Д., св. В., както и на анализаторите в СХЛ, УАС на болницата, устав
и списък на акционери, справки от КАТ, справки за съдимост, характеристични
справки, протоколи за разпознаване.
Правилно първият съд е кредитирал
показанията на свидетелите Ч., с., м. и Х., тъй като излагат и неблагоприятни
за себе си факти, показанията им са логични и взаимно си кореспондират, както и
с показанията на свид. И. Заявеното от последния се подкрепя от показанията на
полицейските служители А.ов, Р. и К. за това каква сума е поискана, за какво,
от кого, как е следвало да стане предаването. За такива факти говорят и свидетелите
А., в., Ч.а, Л.и К., а показанията на част от тях /Ч.а и Л./ съответстват и на
показанията на Б..
Единствено свид. в. не твърди да
е имало посещение в дома му, а само обаждане по телефона. Свидетелят обаче не
си спомня множество подробности, поради което това не може да се прие за
категорично установено. Свид. А., също говори за посещение в дома му,
последвано от обаждане по телефона, разпознава и подсъдимия З. като лицето,
направило това. Инстанцията е имала основание да се довери, макар и за фактите,
които кореспондират с изложеното от други свидетели.
В съответствие с материалите по
делото първият съд е отчел, че начинът на действие е бил аналогичен, като в
дома на лицето се явява З., разговаря със свидетеля, за когото е установено, че
е управлявал МПС след употреба на алкохол /или поне отчетена концентрация от
техническо средство дрегер/ или с неговите близки или съседи. При отсъствие на
лицето се снабдява с телефонния му номер и му се обажда. При разговорите със
свидетелите им казва трите имена, ЕГН, уведомява ги, че му е известно какво се
е случило, каква е била концентрацията, както и, че кръвната проба е отчела по
– високи резултати. Съобщава им, че последиците могат да бъдат избегнати или
намалени, ако се дадат пари, като посочва кога и как следва да стане това. За
тези факти свидетелите, чиито кръвни проби са изследвани, дават идентични
показания. Подсъдимият е и разпознат от повечето от тях още в хода на
досъдебното производство.
Подс. З. признава фактическите
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Неговите обяснения влизат в
противоречие с обясненията на подс. З. и свидетелските показания относно
размера на поисканата сума, за да се „оправят“ кръвните проби. З. е категоричен,
че са искани по 500 – 600 лева, като единствено от м. е взел 1000 лв. Действително
от Ч. са били искани 600 лв. и са дадени толкова. Но заявеното от З., че от свид.
Х. са искани и получени 500 лв., а не както твърди свидетелят – 1000 лв., което
противоречие не е било отстрани и при проведената от първия съд очна ставка. С
основание първият съд е възприел показанията на разпитаните свидетели по
отношение на размера на поисканите и дадените от тях суми. В крайна сметка
именно те са лицата от чийто патримониум са излезли средствата. А и той, както и всички останали посочени
свидетели, са били категорични, че са им искани по 1000 лв. Нещо повече -
нелогично е да се търси по – голяма сума от поисканата от З. рано сутринта на
27.09.2017 г. /събирането на 1000 лв. е представлявало трудност за И/, след
като и значително по – малка също би съдействала за разкриване на престъпление.
Не са бил възприет и фрагментът от обясненията за това, какви точно суми са
получени /с изключение на м., за когото и двете страни по „сделката“ са
категорични, че е получена сумата от 1000 лв./, тъй като отново противоречат на
кореспондиращите си свидетелски показания и с основание първият съд е съобразил
отново обстоятелството, че обясненията на подсъдимия са не само доказателствено
средство, но и средство за защита.
С основание не са били кредитирани
и обясненията относно това, как се е представял З. – според него със собственото
си име В., но това отново противоречи с показанията, според които пред
свидетелите се е легитимирал като П., П., В. или доктор В..
Ненужно е било, според настоящата
инстанция, се даде коментира дали е била провеждана беседа с подсъдимия и
противоречие на заявеното от него с показанията на свид. Р., К. и А.ов, на
изнесеното от Р., на приложени писмени обяснения /въпреки че същите не се
обсъждат/, както и на удостовереното в писмо от Трето РУ /л. 231 от съдебното следствие/.
В крайна сметка тези беседи нямат никаква доказателствена стойност в настоящото
производство, като ползването им е недопустимо през преразказа им от полицейски
служители, тъй като са били дадени в контролирана среда и без гаранциите на
присъствието на защитник, като ако се допусне тяхното ползване за нуждите на
наказателния процес, много грубо се заобикаля предвидени по НПК ред за разпит
на обвиняем.
Действително показанията на
посочените полицейски служители следва да бъдат ползвани по отношение на
заявеното от тях за личните им възприятия от извършените процесуално-следствени
действия и участието им в тях. В този смисъл твърдението на З. /л.277 - гръб от
съдебното следствие на окръжния съд/, че „парите ми ги напъхаха в джоба и ме
заключиха“ противоречи на посочените доказателствени източници и е в разрез
както с изнесеното, както от полицейските служители, така и от свид. И, който е
категоричен, че е предоставил плика с пари на З., който го е пъхнал във
вътрешния джоб на якето си, а едва след това е даден знак на участващите в
операцията.
С основание първият съд не се
възприел и друг фрагмент от обясненията на З., а именно, че инициатор на
процесната дейност е била Д. /л. 282 от делото на ОС/, тъй като с такова
предложение подсъдимият е ходил много по – рано и при В., като е опитал да го
мотивира за същата дейност. Нещо повече – според показанията на Б., присъствал на среща, в която двамата
подсъдими са се уговаряли, не му станало ясно кой е организаторът й, но е безспорно, че свидетелят е присъствал на срещата
между двамата подсъдими, в която са разпределяли задълженията си по
договорената съвместна дейност, като са се опитали да мотивират и него да
участва.
Не е било възприето твърдението,
че Д. не е казвала на З. какви са били показанията от дрегера, тъй като
противоречи отново на показанията на „посетените“ свидетели, а и те са били
уведомявани, че резултатите от кръвната проба са по – високи, за да се
мотивират за предоставянето на пари. В останалата част е отчетено, че обясненията
на З. кореспондират с други доказателствени източници или не се опровергават от
такива, като са възприети.
Относно обясненията на подс. Д. с
основание първият съд е дал вяра на обясненията на подсъдимата, че не е
манипулирала кръвните проби. В лабораторията винаги е имало поне две лица, като
е било невъзможно да се манипулира изследването /въпреки посоченото от С., че може – в зависимост от отмереното от
химика количество кръв/. Още повече, че извършването или неизвършването на манипулации
при интерпретация на резултатите от коректно проведени изследване, чрез
евентуалното му намаляване и вписване в лабораторната книга, и в протоколите за
химическо изследване, според настоящия съд не попада в предмета на доказване на
престъпление по чл. 225б НК. По делото не е установено на какъв принцип са били
избирани пробите на лицата, които да бъдат „посетени“ от подс. З., като в
своите обяснения подсъдимата не дава отговор на този въпрос.
Окръжният съд е имал основание да
се довери на обясненията на подс. Д., дадени пред разследващ полицай в
присъствието на защитник в хода на досъдебното производство, приобщени по реда
на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК, относно това, кога са се запознали с
подс. З., какво е искал от нея, каква информация му е предоставяла, давал ли ѝ е пари, доколкото кореспондират както с обясненията на другия подсъдим, така и със свидетелски показания. В този смисъл не е възприел заявеното от Д. пред съдебния състав, относно тези факти.
За да се отрече от тях, Д. е
претендирала, че са дадени под натиск. При депозирането им е присъствал
защитник, което е достатъчна гаранция.
По делото няма никакви данни, като не могат да се възприемат доводите за
упражнено за това обясненията на Д. на досъдебното производство да били дадени
под психическо въздействие от разследващите в претендирания от нея смисъл.
Неправдоподобни са обясненията на
Д. в частта им, в която претендира, че З. ѝ е казвал име, за което е трябвало да му посочи резултатите. Това е така, защото
„посещаваните“ от В. свидетели са били спирани за проверка по различно време, в различни населени места, на
територията на различни полицейски управления и областни служби, кръв за
изследване им е взета също в различни лечебни заведения, на територията отново
на различни населени места и области. Единственото общо между тях е, че кръвните
проби са изследвани в СХЛ, и то – от подс. Д.. Това налага извод, че единствено
тя е имала достъп до документите в един и същи момент и е могла да предостави
информация за тях.
Противоречи на отразеното в
длъжностната характеристика изявлението, че подсъдимата не е била длъжна да
пази служебна тайна. В съответствие с данните по делото окръжният съд е
посочил, че не възприема твърдението на Д., че е предоставяла информация на З., тъй като заявил, че следи за корупция. Това не се подкрепя от хронологията на
събитията, тъй като това изявление е направено, след като е искано от нея да се включи в неправомерната дейност с проби. Лишени от
логика са твърденията, че „нещо“ е
вършено от В., за което З. щял да я уведоми. Към онзи момент Д. е била ***
лабораторията и е била йерархично поставена спрямо служителите в нея.
По отношение на тези факти, свързани
със състоянието на газхроматографа и точността на осъществените изследвания и
коректното отразяване на резултатите не се установи научно обяснение за
претедираните разлики при повторно изследване на някои от пробите. Безспорно
ползваният в лабораторията апарат е изключително стар, поради което за него не
се откриват консумативи, а наличните такива се ползват вторично. Както сочи
вещото лице, М. пред настоящия съд, лично тя като специалист не би се
ангажирала да работи с подобна техника, тъй като „лентата бяга“ и разчитането й
е усложнено. Наред с това съгласно разпитите и преразпитите на всички работещи
в лабораторията, в дейността по отмерване на пробите и съответните разтвори, не
са били ангажирани само химиците, а и помощният персонал, назначен в лабораторията,
като „засмукването“ и отмерването на количества от течностите за изследванията
е изцяло човешка дейност, която макар и по утвърдена лабораторна метода, не
може да бъде квалифицирана като технически прецизна, каквато се явява работата
с високотехнологичните машини от последно поколение, с които разполага вещото
лице М.. Правилно първият съд е кредитирал показанията на свидетелите И, Х., с.,
Ч.а, Ч., Л., м. и К. /с известни изключения/, тъй като без да се познават и да имат
връзка помежду си, те излагат факти, които са сходни или идентични. Всички тези
свидетели не са заинтересовани от изхода на настоящето производство, а част от
тях излагат и неблагоприятни за себе си факти. Ето защо се даде вяра на изнесеното
от тях за съставомерните факти - кога и къде са спрени за проверка от
контролните органи при управление на МПС, че е отчетена с техническо средство
дрегер във всички тези случаи концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, че са
дали кръвна проба и къде, за посещението на подс. З., проведения разговор,
съдържанието му и последиците /последващите си действия/. По отношение на
първите факти идентични са и показанията на св. в..
Налице са множество
несъответствия между изнесеното от тях в хода на досъдебното и съдебното
производство. Това обаче според инстанцията, не се дължи на недобросъвестност,
а на изминалия период от време, като касае подробностите. В тези случаи първият
съд е постъпил професионално като е приобщил показанията, дадени в хода на
досъдебното производство и е дал вяра именно на тях, още повече, че повечето от
свидетелите са ги потвърдили. Не е била дадена вяра на изнесеното от св. И кога
точно е отишъл в Трето РУ на 27.09.2017 г. /посочва по – късен час от този,
отбелязан в протокола за разпит пред разследващ полицай/, кога е освободен,
кога е тръгнал за А. и кога е пристигнал. Това с основание е прието, че се дължи
на изминалия период от време.
Не е дадена вяра и на
твърдението, че сумата от 15 лв., останали след заплащане на таксата от 25 лв.,
е върната в плика, даден на подсъдимия. Тези банкноти /а свидетелят е
категоричен, че са върнати банкноти, а не – монети/ не са намерени при
последвалия оглед на веществените доказателства и не са приложени по делото.
Относно свид. К. – първият съд не
е възприел изложеното от него в съдебно заседание, като се доверил на
изнесеното в досъдебното, приобщено чрез прочитане, като е приел, че различията
се дължат изминалия период от време. В този смисъл не е дал вяра и на твърдението
на свидетеля, че при вземане на кръвната проба е поискан телефонния му номер, а
такова отбелязване в документите няма.
Показанията на свидетелите Л., с.,
Х., К., И, Ч.а, Б., М., Р., А.ов, Ц., Р., както и тези на допуснатите до разпит
от първия съд свидетели К. и Д., са били задълбочено и детайлно анализирани от
първия съд, като са били изложени ясни мотиви защо и по кои пунктове се
кредитират, поради което доводите на първия съд няма да бъдат преповтаряни,
защото напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилен е подходът на
окръжния съд да не се ползват показанията на свидетелите-полицейски служители в
частта им, в която се разкрива съдържанието на беседи. Съдебната практика действително
е константна, че независимо от използваното наименование и начина, по който е
включена в доказателствения материал, беседата представлява предварително снети
обяснения от задържано лице, за което има данни да е извършило престъпление, с
цел получаване на информация за нуждите на разследването, като същата се
извършва в контролирана среда.
Относно служителите в СХЛ напълно
се споделя посоченото от първия съд, че същите са работели под ръководството на
подсъдимата и са имали преки и непосредствени впечатления от работата й. Не се установява обаче необективност или заинтересованост на някого от тях, като изнесените от тях факти са коректно пресъздадени.
Нещо повече – показанията им кореспондират и взаимно се допълват. Същото мое да
се каже и за показанията на тези свидетели пред настоящата инстанция, като
същите са обективни, непротиворечиви и съответстват на приложените писмени
доказателства.
Безпредметно е обсъждането на заключенията
на химическите експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство така
както е посочил и първият съд. По делото е установено, че една и съща кръвна
проба, изследвана дори и при едни и същи условия, с един и същи апарат, може да
покаже различни резултати. Разликите могат да се дължат както на действия при
отмерването /когато се вземе по – голямо или по – малко количество кръв от
тази, която е нормативно предвидена за изследването/, така и на обективни
предпоставки /в количеството кръв, точно отмерено за конкретното изследване, е
попаднал и съсирек, в който се съдържа по – голямо или по – малко количество
алкохол/. В този смисъл са показанията на служителите в СХЛ /В., С. и А./, а и
разясненията на експертите. Нещо повече – такива различия, макар и минимални
/от порядъка на 0.1 на хиляда според В./ се появяват и при изследване на същите
проби във ВМА С., където апаратът е от съвсем различно поколение.
Експертизите са професионално и
обективно изготвени, но не допринасят за изясняване на съставомерни факти. Значение
за установяване действала ли е умишлено подсъдимата и изпълнявала ли е
служебните си задължения, респективно – нарушавала ли ги е, действително има
изготвената в хода на съдебното следствие пред първия съд съдебно техническа
експертиза, която е а направила опит да разчете установените при извършените от
Д. изследвания резултати, като ролките на газовия хроматограф са приложени като
веществени доказателства по делото. Настоящият съд прие, че след изслушване на
вещото лице М., която подробно устно разясни и пред настоящата инстанция как е
извършила измерванията и изчисленията и представи оригиналите на графики, се
налага назначаване на допълнителна комплексна експертиза, която беше изготвена
само частично поради отказ на всички оторизирани лаборатории на територията на
страната да извършат такава и липсата на специалисти със съответната
квалификация от университетските среди, които да се ангажират със заключението.
В тази връзка по необходимост за
химичната обосновка следва да се ползва заявеното от М., при уговорката че два
от резултатите изобщо не са били разчетени от нея и споделените проблеми при
работата й с „бягащата лента“ и липсата на достатъчна информация за процентите
на разтворите и коефициента, с който се е работели за всеки от конкретните дни.
В
представената документацията на СХЛ не е отразено да е правена калибровка на
апарата /данни за това има за края на предходната година, но не и за 2017 г./,
като действията на химика са се свеждали основно до “пускане” на контрола. Безспорно
задължение на **я на лабораторията е било, ако има нужда, да се осигурява
техническото обслужване на апарата. Липсата на такава поддръжка не съответства
на добрите практики при работата с подобна техника, в заявения от страна на М.
смисъл пред настоящия съд.
Във връзка с назначената от
настоящия съд комплексна експертиза взелите в същата участие вещи лица съдебен
лекар и токсиколог са направили интерпретация на различните резултати от
изследвания, проведени в различни лаборатории и с различни средства. Те са
посочили, че за некои от пробите има научно обяснение за констатираните разлики
между изследването с дрегер и с кръвна проба. Така например за изследването на Н.
Х. са отчели, че пробата с дрегер вероятно е проведена във фазата на резорбция,
т. е. концентрацията се е покачвала след пробата с дрегер. Изрично е
отбелязано, че изчислението с формулата за разграждане на алкохола, е довела до
сходен резултат с този, получен и в процесната лаборатория. За пробата на Ч. са
отчели, че разликата в резултатите е малка и е възможно да се дължи на разлика
в апаратурите и методиките. За разликата от 0,10 промила при двете
газ-хроматографски изследвания на пробата на И са посочили, че няма научно
обяснение. За пробата на Ч.а и отчетената разлика са посочили, че пръскането на
парфюм обяснява тази разлика, тъй като парфюмът съдържа спирт и други летливи
вещества, което е предпоставка за опорочаване на пробата с дрегер. Изчислението
по отношение на свид. К. по формулата е точно със същия резултат и при
изследването в процесната лаборатория. Пробата на Р. Л.кореспондира с
газ-громатографското изследване в **. За
останалите проби не са открили научно обяснения. Настоящият съд възприема
заключението на вещите лица като компетентно изготвено от лица, притежаващи
професионален ценз в съответната сфера на научното познание, компетентно
изготвена и убедително защитена в съдебно заседание пред въззивния съд.
Настоящият намира за основателни
доводите на защитата, че подс. Й.Д. не е длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т. 1, б. б от НК. По силата на посочената разпоредба длъжностно лице
е това, на което е възложено да изпълнява със заплата, постоянно, ръководна
работа в юридическо лице. Безспорно е установено по делото, че подсъдимата е
заемала длъжността „*** С.Х.Л.“ в „У. - П.“ АД, т. е. ръководна работа в
юридическо лице. Установено е и това, че в това си качество е организирала
работата на лабораторията, но и наред с това е осъществявала и функциите на **в
тази СХЛ. Именно в това си качество е имала задължение да извършва изследвания,
като резултатите отразява в протокол за химическо изследване. В случая от
всички редовните в лабораторията химици са осъществявали дейността, за която е
обвинена подсъдимата. Трудовите задължения на химика В. са включвали също
извършването на химически изследвания и съставянето на протоколи за химически
изследвания. Съгласно параметрите на внесеното обвинение и изложените в
мотивите на първия съд доводи длъжностното качество на подсъдимата е било
изведено изцяло въз основа на спецификата на трудовите й задължения по
съставянето на протоколи за химически изследвания, в които се съдържат
изготвени от нея резултати от изследвания на концентрацията на алкохол в кръвта
на посочените по-горе свидетели и иззетите от тях кръвни проби. Описаната
дейност по извършване и документиране на изследванията на кръвни проби не покрива
разбирането за осъществяването на ръководна работа, тъй като с тях не се
осъществява ръководство на цялостната дейност на звеното или представителство
пред ръководните органи на лечебното заведение или пред други, посочени в
длъжностната характеристика на подсъдимата дейност. От подробните разпити на
служителите в процесната лаборатория също така не се установиха какВ. и да е
данни за евентуалното фактическо осъществяване на ръководна работа от страна на
подсъдимата Д..
По делото е
приложена длъжностна характеристика за длъжността **в процесната лаборатория,
като при прегледа й се установява, че за нея има напълно идентични задължения
като тези, предвидени и за подсъдимата, които са инкриминирани. За длъжността **също
е предвидено нанасяне на получените резултати от изследванията в протоколите за
химически изследвания, предшествано от подготвяне на работни и контролни
разтвори, интерпретиране на резултатите и изготвяне на заключение.
В случая
инкриминираните на подсъдимата действия, извършени в качеството й на длъжностно
лице изцяло съвпадат с тези, които са включени в длъжностната характеристика за
длъжността химик, поради което не са налице задължения и функции от длъжността **,
които имат характер на ръководна работа и определят длъжностното качество на
подсъдимата в престъпленията, за които е обвинена, че е действала поискването
на неследващите й се дарове и при съставянето на официалните документи.
Непритежаването
на длъжностно качество от подсъдимата води до липсата на изискуем признак от
обективната страна на състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК за
съставянето на официални документи. В разпоредбата на чл. 93, т. 5 НК се сочи,
че официален е този документ, който е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му. Поради липсата на признак от
обективната страна на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК подсъдимата следва да
бъде оправдана по същото. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
случая липсва годен субект и на документно престъпление по чл. 312 НК, тъй като посоченият състав касае
само лъжливо документиране от лекар.
Тъй като подсъдимата Д. не е
лице, заемащо ръководна длъжност и не упражнява властнически правомощия от
името на държавата, същата не е
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 от НК, поради което същата неправилно
е привлечена да отговаря по обвинение по чл. 301 от НК /подкуп/. В този смисъл
са задължителните за приложение указание, дадени с ТР № 2/ 2011 г. на ВКС по
т.д. № 2/ 2011 г., ОСНК. Според цитиранато ТР за да е налице съставомерно
деяния по глава VІІІ от особената част от НК, извършителят следва да е
длъжностно лице от системата на държавните органи, обществените организации или
лице, изпълняващо публични функции, каквото химикът в специализирана химична
лаборатория не е.
Подсъдимата не може да бъде
субект на престъплението подкуп, тъй като няма качеството на длъжностно лице,
поради което не могат да бъдат споделени доводите на първия съд, че подсъдимата
е извършила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 301 НК, което й е било вменено в съучастие със съпроцесника.
Предвид гореизложеното при така
изяснената фактическа обстановка се установява, че подсъдимата Д. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 225 б ал. 1 от НК, като е получила имотна облага, която не й се следва, и деянието не
съставлява по-тежко престъпление. Според съдебната практика не е необходимо да
бъде доказано “искането” на такава облага, въпреки че по делото са налице категорични
данни за отправяне на такова искане към изследваните лица за конкретните парични
сума. Достатъчно е да бъде доказано, че лицето действително е извършило
конкретна работа, представляваща полагане на труд, който не следва да се
заплаща, т. е. получената имотна облага е извън следващото му се
възнаграждение. Подсъдимата се явява годен субект на престъплението по чл.
225б, ал. 1 НК, тъй като за извършена работа – съставянето на протоколи за
химични изследвания е получила неследваща облага за случаите, включени в
продължаваната престъпна дейност на престъплението, за което е бил внесен
обвинителния акт, като някои от тях са завършили в стадия на опита, тъй като
деянието е останало недовършено по независещи от дейците причини, като не се е
стигнало до получаване на имотна облага.
По отношение на субективната страна деянието е
осъществено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл. Горното се запълва
като съдържание от действията на подсъдимата и всичко свързано с приемането на
инкриминираните суми, като умисълът на
дееца е обхващал както обстоятелствата, че получава имотна облага - парична
сума за извършената работа, която имотна
облага, не й се следва, тъй като е била добре запозната с правомощията си и
условията за финансиране на дейността, която осъществява, като е съзнавала, че
получава допълнителни суми и прави опит към това, които не са дължими и са
различни от следващото й се трудово възнаграждение за извършваната работа.
Имала е съзнание, че действа в съучастие с друго лице, което е подбудител и
помагач към дейността.
По отношение на това, че деянието
не представлява маловажен случай, не е налице тази хипотеза, като се има
предвид сферата, в която е осъществено престъпното посегателство, паричната
равностойност на получената облага и злоупотребата със служебно получени лични
данни на множество лица.
Подс. З. следва да отговаря като съучастник
в в горното престъпление като подбудител и помагач. Подс. З. се явява подбудител
на подс. Д. към извършване на престъплението. Подсъдимата и В. са били категорични,
че от години З. правел опити да ги мотивира към извършване на престъпления и
набавяне на неследващи се облаги. Действията на подсъдимия са били насочени към
склоняване на подсъдима да вземе решение за извършване на престъпление, каквото
решение до започване на склоняването или е липсвало, или не е било оформено /в
този смисъл Р. В. – „Съучастие при усложнена престъпна дейност“, стр. 38/. Касае се за умишлена дейност, като подс. З. е съзнавал, че въздейства върху Д., която не е имала до този момент формирано решение за извършване на престъпление във връзка със службата й. Съгласно чл. 20, ал. 2 от НК, извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението.
Обикновено изпълнението на едно престъпление се осъществява лично от дееца, но
законът не изключва възможността при съучастие изпълнението на умишленото
престъпление да се осъществи и посредствено.
Следва да се каже, че конкретното
съучастие разкрива специфика с оглед съставянето на инкриминираните протоколи,
за които е получавана материална облага от лице със специфично качество – **в
процесната лаборатория. Понякога, за да може да извърши даден вид престъпление,
субектът трябва да притежава определено качество. Когато престъпленията са
умишлени, могат да се осъществят и в съучастие. Ако деецът може да осъществи
част от състава на едно престъпление, поради единството на състава трябва да
има принципна възможност да осъществи и останалата му част, т. е. да е в
състояние да постигне цялостното и реалното осъществяване на този състав. Но
ако поради липса на необходимото особено качество даденото лице поначало не може
да извърши съответното престъпление като цяло, то фактическата му дейност, дори
при задружно извършване на това престъпление, не може да се приеме за
извършителство, респективно – съизвършителство, а като помагачество /Р. В.,
цитирания труд, стр.115 -116/. В този смисъл и И.Н.– Наказателно право на РБ,
обща част, книга втора, стр.187 – „Своеобразно помагачество представлява
участието заедно с извършителя в дейност по непосредственото осъществяване на
престъпление, изискващо особено качество, каквото лицето за разлика от
извършителя не притежава“. Ето защо доводите на защитата, че не се касае за
помагачество от страна на подс. З. не могат да бъдат споделени.
Ето защо, се прие, че извършител
на престъплението е подс. Д., а подс. З. се явява подбудител и помагач. Налице
е при двамата общност на умисъла, като са съзнавали, че извършват
престъплението заедно, както и, че подсъдимата притежава особено качество на **в
процесната лаборатория.
Настоящият съд намира, че следва
да преквалифицира деянието на подсъдимите от такова за подкуп по чл. 301 НК в
такова за престъпление по чл. 225б, ал. 1 НК. С това няма да се накърни правото
им на защита, тъй като се касае за по-леко наказуемо престъпление и подсъдимите
са се защитавали по същите факти, инкриминирани с внесения срещу тях
обвинителен акт за по-тежко престъпление. В конкретния случай се касае за
отпадане на съставомерен признак, което квлифицира престъплението като
разновидно на получаването на недължима имотна облага, свързана с изпълнението
на служебните задължения, възникнали по силата на трудово правоотношение.
За приетата от настоящия съд
правна квалификация на извършеното няма никакво значение освен посоченото
вече обстоятелството дали сумите са били
поискани, така както и обстоятелството дали включените в съставените протоколи
за химическо изследване на различни лица данни са били точни или погрешни по
отношение на установения резултат от проведените химични изследвания, но и
отделно от това настоящата инстанция прие, че по делото не се доказа по
безспорен начин дали става въпрос за манипулиране на резултатите от химичните
изследвания и по какъв точно механизъм.
Поради изложеното вторият по ред
състав на въззивния съд прие, че основание чл.
334, т. 2 и т. 3, чл. 336, ал. 1, т. 4, чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338
от НПК следва да отмени присъда № 9/04.02.2019 г., постановена по НОХД № 1042/2018 г. по описа на Окръжен
съд - П. в наказателно-осъдителната
й част, в която подсъдимата Й.З.Д.
е призната за виновна за престъпления по чл. 301 ал. 3, вр. с ал. 1 вр. с чл.
26, ал. 1 във вр. ал. 3 във вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и по чл. 311,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а подсъдимият В.Д.З. е признат за виновен за
престъпление по чл. 301 ал. 3, вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. ал. 3
във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. с ал. 1 от НК и вместо това да ПОСТАНОВИ НОВА ПРИСЪДА, с която да ги признае за
виновни, както следва:
в това, че в периода от 26.06.2017
г. до 26.09.2017 г. в с. М., обл. П., в гр. Ч., в гр. А. и в гр. П., при условията на
продължавано престъпление, в съучастие помежду си, подсъдимата Д. - **при „С.Х.Л.“
при ** ***като извършител, а подсъдимият З. - като подбудител и помагач, са
получили и направили опит да получат имотна облага, която не им се следва,
както следва:
- на 28.06.2017 г. в гр. П. са
получили от Й. М. Ч., ЕГН ********** паричната сума от 600 лв. за съставянето
на протокол за химическо изследване № 550/26.06.2017 г. за концентрацията на
алкохол в кръвта на Й. М. Ч., ЕГН ********** за 0,5 на хиляда;
- на 03.07.2017 г. в с. М., обл. П.
са направили опит да получат от т. И.В., ЕГН ********** паричната сума от 1 000
лв. за съставянето на протокол за химическо изследване № 567/03.07.2017 г. за
концентрацията на алкохол в кръвта му под 0,5 на хиляда, като деянието е
останало недовършено по независещи от дейците причини;
- на 22.08.2017 г. в гр. П. са
получили от В.П.С., ЕГН ********** паричната сума от 800 лв. за
съставянето на протокол за химическо
изследване № 747/21.08.2017 г. за концентрацията на алкохол в кръвта му 1,18 на
хиляда;
- на 30.08.2017 г. в гр. П. са
получили от М. Л.М., ЕГН ********** паричната сума от 1 000 лв. за съставянето
на протокол за химическо изследване №
786/29.08.2017 г. за концентрацията на алкохол в кръвта му от 0,97 на хиляда;
- на 30.08.2017 г. в гр. Ч. са
направили опит са получат от Т.А.Ч, ЕГН ********** паричната сума от 1 000 лв.
за съставянето на протокол за химическо изследване № 787/29.08.2017 г. за
концентрацията на алкохол в кръвта й под 1,2 на хиляда, като деянието е
останало недовършено по независещи от дейците причини;
- на 30.08.2017 г. в гр. А. са
направили опит да получат от Р. М.Л., ЕГН ********** паричната сума от 1 000
лв. за съставянето на протокол за химическо изследване № 785/29.08.2017 г. за
отрицателна концентрация на алкохол в кръвта му, като деянието е останало
недовършено по независещи от дейците причини;
- на 25.09.2017 г. в гр. П. са
направили опит да получат от Е. П.К., ЕГН ********** паричната сума от 1 000
лв. за съставянето на протокол за химическо изследване № 864/25.09.2017 г. за
концентрацията на алкохол в кръвта му под 1,2 на хиляда, като деянието е
останало недовършено поради независещи от дейците причини;
- на 25.09.2017 г. в гр. П. са
направили опит да получат от Н. П. И, ЕГН ********** паричната сума от 1 000
лв. за съставянето протокол за химическо изследване № 866/25.09.2017 г. за
концентрацията на алкохол в кръвта му от 0,46 на хиляда, като деянието е
останало недовършено по независещи от дейците причини;
- на 26.09.2017 г. в гр. П. са
получили от Н. Г.Х., ЕГН ********** паричната сума от 1 000 лв. за съставянето
на протокол за химическо изследване №
868/25.09.2017 г. за концентрацията на алкохол в кръвта му от 0,44 на хиляда,
като извършеното от подсъдимите не осъществява състав на по-тежко наказуемо
престъпление, тъй като представлява престъпление по чл. 225б, ал. 1 вр. с чл.
26, ал. 1 във вр. ал. 3 вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК за подсъдимата Й.З.Д.
и престъпление по чл. 225б, ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. ал. 3 вр. с чл.
20, ал. 3 и ал. 4 вр. с ал. 1 от НК за подсъдимия В.Д.З., като призна двамата
подсъдими за НЕВИННИ и ги ОПРАВДА по повдигнатото им обвинение за
престъплението по чл. 301 ал. 3, вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. ал. 3 – за двамата, за
подсъдимата Й. във вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а за подсъдимия З.
– във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. с
ал. 1 от НК.
Във
връзка з изложеното със съдебния си акт въззивният съд ПРИЗНА подсъдимата Й.З.Д.
за НЕВИНОВНА и за това, че в периода
от 26.06.2017 г. до 25.09.2017 г. в гр. П., при продължавано престъпление, като
длъжностно лице - *** „С.Х.Л.“ при ***, в кръга на службата си е съставила
официални документи, както следва:
- на 26.06.2017 г. е съставила
Протокол за химическо изследване № 550/26.06.2017 г. на кръвна проба, взета oт Й. М. Ч., ЕГН **********,
в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно - че концентрацията на
алкохол в кръвта му е 0,5 на хиляда, с цел да бъде използван документа пред РУ
- Р.; при *** като доказателство за тези обстоятелства;
- на 21.08.2017 г. е съставила
Протокол за химическо изследване № 747/21.08.2017 г. на кръвна проба, взета от В.П.С.,
ЕГН **********, в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно - че
концентрацията на алкохол в кръвта мy е 1,18 на хиляда, с цел да бъде
използван документа пред РУ - С. при ОДМВР - П. като доказателство за тези
обстоятелства;
- на 25.09.2017 г. е съставила
Протокол за химическо изследване № 868/25.09.2017 г. на кръвна проба, взета от Н.
Г.Х., ЕГН **********, в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно –
че концентрацията на алкохол в кръвта му е 0,44 на хиляда, с цел да бъде
използван документа пред ** при *** като доказателство за тези обстоятелства;
- на 25.09.2017 г. е съставила
Протокол за химическо изследване № 866/25.09.2017 г. на кръвна проба, взета от Н.
П. И, ЕГН **********, в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно –
че концентрацията на алкохол в кръвта му е 0,46 на хиляда, с цел да бъде
използван този документ пред ** при *** като доказателство за тези
обстоятелства, поради което я ОПРАВДА по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Относно наказанието:
В случая по отношение на
подсъдимата Д. са налице материално-правните предпоставки на чл. 78 а НК
предвид чистото й съдебно минало, предвиденото за извършеното умишлено
престъпление наказание, което е под три години лишаване от свобода, както и
предвид липсата на причиняването на съставомерни вреди. Ето защо, Д. следва да бъде освободена от наказателна
отговорност за извършеното престъпление, като й се наложи наказание глоба. При
определяне на нейния размер настоящият
състав прие, че деянието е с висока степен на обществена опасност. Дейността, която
е осъществявала подсъдимата, се е изразявала в извършване на изследвания на
кръвни проби и отразяване на резултати в протоколи за химическо изследване и регулира
обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта, в частност – за
спазване на забраната да не се управлява МПС след употреба на алкохол. Именно
изготвяните от подсъдимата протоколи са основата, на база на която се ангажира
отговорността – наказателна и административно наказателна, на различни лица,
като Д. се е възползвала от наложилия се манталитет у неизправните водачи да
търсят начин да смекчат положението си вместо да съобразят поведението си със
законовите изисквания.
От своя страна подсъдимата Д. е
личност с ниска степен на обществена опасност. Същата е с чисто съдебно минало,
като са налице същите смекчаващи вината обстоятелства. От друга страна са
налице и отегчаващи такива, които се отчитат в настоящото изложение съвместно с
обстоятелствата, относими и за съпроцесника З.. Във връзка с казаното, глобата
на Д. следва да се определи между средния размер на предвиденото наказание
глоба, който е 3000 лева и максималния размер от 5000 лева, като най-справедливо
ще бъде да се наложи в размер на 4000 лева, който се явява на позициониран
точно между средния размер и максимума. Д. е работоспособна и определеният
размер на наказанието глоба не би следвало да я затрудни.
Поради
изложеното на основание чл. 78а, ал. 1 от НК въззивният съд ОСВОБОДИ подсъдимата Й.З.Д. от наказателна отговорност за
така извършеното престъпление по чл. 225б, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 във вр.
ал. 3 вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като й НАЛОЖИ административно
наказание ГЛОБА в размер на 4000 /четири хиляди/ лева.
За подс. З. – като смекчаващи се
отчетоха съжалението за извършеното, трудовата ангажираност до задържането,
наличието на семейство и социална интеграция, а като отегчаващи – предишните
осъждания.
Като отегчаващи за двамата следва
да посочат и за двамата установения несъставомерен елемент – поискване на
имотна облага при всеки един от отделните случаи, включени в продължаваната
дейност, поставянето на издирените клиенти на лабораторията в притеснено
положение и упоритостта при осъществяване на деянията от страна на двамата
подсъдими. Броят на отделните деяния също следва да се отчете на плоскостта на
отегчаващите обстоятелства и влияе върху
размера на наказанието.
При съобразяване на факторите,
посочени в чл. 54, ал.1 и чл. 57, ал. 2 от НК настоящият съд съдът прие, че най
– справедливо е наказанието на В.З. да се определи също при превес на смекчаващите
вината обстоятелства под средния размер на предвиденото наказание лишаване от
свобода, който в случая е една година и 7 месеца и половина, а именно в размер
на една година и шест месеца лишаване от свобода, като се наложи и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 300 лева.
Във
връзка с горното на основание чл. 225б, ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. ал. 3, вр.
с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. с ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 57, ал. 2 от НК настоящият
съд ОСЪДИ подсъдимия В.Д.З. на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.
Тъй като подсъдимият вече е
осъждан за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, не е
приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Нещо повече – деянието – предмет
на настоящето производство, е осъществено /довършено е/ в изпитателния срок на
друго осъждане – по НОХД №2253/2016 г. на РС П.. Ето защо и на основание чл. 57
ал. 1 т. 2 б. “в“ от ЗИНЗС първият съд е постановил наложените наказания
лишаване от свобода подсъдимият В.З. да изтърпи при първоначален строг режим.
За така определения първоначален режим, който се следва за наказанията лишаване
от свобода присъдата на първия съд следва да бъде потвърдена.
Налице са основанията на чл. 59,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК и настоящият
съд приспадна от така наложените на подсъдимия В.Д.З. наказания лишаване от
свобода по настоящото дело и по НОХД № 2253/2016 г. на Районен съд – П.,
последното приведено за изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, времето,
през което същият е бил задържан, считано от 27.09.2017 г. до 10.04.2020 г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 225б, ал. 4 във вр. с чл. 53, ал. 2, б. Б от НК настоящият съд ОСЪЖДИ
подсъдимата Й.З.Д. да заплати в полза на държавата сумата от 4 400 /четири хиляди и
четиристотин/ лева,
представляваща равностойността на липсващия предмет на престъплението. Съгласно
посочените разпоредби и ТП № 58/18.12.1986 г. по н. д. 36/1986 г. на ОСНК на
ВС, когато придобитото от престъплението по чл. 225б НК липсва, неговата
парична равностойност следва да се присъди в полза на държавата на основание
чл. 53, ал. 2, б. б НК.
За пълнота следва да се каже, че
за престъплението по чл. 225б НК не е предвидена възможност за налагане на
наказание лишаване от права, поради което в случая не се прилага разпоредбата
на чл. 78а, ал. 4 НК.
С оглед постановената осъдителна
присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК всеки от подсъдимите Й.Д. и В.З. правилно
е бил осъден от ОС да заплати: по сметка на ОД на МВР - гр. П. сумата от по
381,91 лв. всеки един от тях, представляваща част от направените разноски в
хода на досъдебното производство; в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – П., всеки един от тях сумата от по 263,22 лв.,
представляваща част от направените разноски в хода на съдебното производство.
Законосъобразно е и произнасянето
на първия съд за веществените доказателства, приложени по делото - пари,
предадени за съхранение на домакина на ОДМBP – П., които да се върнат след
влизане в сила на присъдата на свидетеля Н. П. И.
За веществените доказателства,
приложени по делото: 3 бр. ролки, представляващи ленти от газхроматограф, и 2
бр. лабораторни книги, с основание ОС е постановил след влизане в сила на
присъдата да се върнат на ** П. АД.
Тъй като за веществените
доказателства - мобилен телефон марка „С.“, модел „Г.“, ведно със симкарта на „Т.“,
собственост на подс. З., приложени към делото, в пълно съответствие с
материалите по делото е прието, че са послужили за извършване на
престъплението, законосъобазно спрямо тях първият съд е приложил разпоредбата
на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, като е постановил да се отнемат в полза на
държавата.
Относно приобщените с протоколи
за доброволно предаване кръвни проби, оставени на съхранение в лабораториите,
изготвили химическите експертизи – НИК - С. и СТХЛ при ВМА – С., правилно е
разпоредил да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
По визираните пунктове относно произнасянето
на първия съд за разноските по делото и веществените доказателства, присъдата
не търпи укор и следва да бъде потвърдена за посочените фрагменти.
Налице са основанията на чл. 189,
ал. 1 от НПК подсъдимите Й.З.Д. и В.Д.З.
да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Апелативен съд – П. сумата от 1048 лева, представляваща направени по
делото пред въззивния съд разноски за експертизи, от която всеки един от тях
следва да заплати сумата от по 524 /петстотин двадесет и четири/ лева.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.