Р Е
Ш Е Н
И Е
17.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Номер 243
2023 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на осемнадесети октомври
2023 година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
Секретар: Антоанета
Масларска и с участието на
Прокурора: Михаил
Крушовски
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
КАНД № 214
по описа на КнАдмС за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
Д.Д.А., в качеството си на пълномощник на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Македония“ №
3 и съдебен адрес:*** обжалва Решение № 172/15.05.2023 г. по а.н.д. № 303/2023 г.
на РС – Дупница, с което е отменено като незаконосъобразно НП №668/02.06.2022
г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“. Релевирано е касационно
основание е по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане се свързва с доказано противоправно деяние по
относимия санкционен състав. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на
НП като правилно и законосъобразно.
По
делото е постъпила и касационна частна жалба против Определение №282/21.07.2023
г., постановено по АНД №303/2023 по описа на РС-Дупница, с което съдът е
допуснал допълване на постановеното по делото Решение № 172/15.05.2023 г. в
частта за разноските и на основание чл. 63д ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл.
144 от АПК и чл. 248 ал. 1 от ГПК е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати в полза на Х.П.С. сумата от 576 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството пред ДРС.
Касаторът,
редовно призован, се представлява от пълномощник юк. А., която поддържа жалбата
и моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да потвърди
НП. Моли също да бъде отменено и определението, оспорено с частна жалба, като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Направено е възражение и за недължимост на претендираните разноски от ответника
за касационната инстанция, предвид това, че са заплатени от трето юридическо
лице, което не е страна по делото.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от адв. К.А., която оспорва касационната
жалба и частната такава. Изложила е подробни мотиви в приложения по делото
писмен отговор. Направила е искане за присъждане на направените по делото
разноски както във връзка с касационната жалба, така и във връзка с частната
жалба.
Представителят
на КнОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като не
счита, че са налице касационни основания за отмяна решението на Районен съд -
Дупница, което намира за правилно и обосновано. Счита, че и частната жалба е
неоснователна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с касационната жалба и материалите по
делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от
представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210
ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 668/02.06.2022 г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към АПИ, с което на Х.П.С., за
извършено нарушение по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 800 лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 22.11.2021 г. в 13.02 часа, по път I-1, при км. 343+292, който е включен в
обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101/20.02.2020
г. на Министерски съвет е засечено от контролно устройство на АПИ ид. № 20701 да
преминава без заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата,
състав от ППС с влекач „М Т18.540 БЛС“ с рег. № *****, с обща техническа
допустима маса над 12 тона. Съставен е снимков материал със запис от
нарушението. На 07.12.2021 г. в 12:07 часа на ГКПП – Кулата на излизане от територията
на страната посоченото ППС е управлявано от нарушителя, като при извършена
проверка в информационната система по номера на ППС е установено, че същото е
засечено на 22.11.2021 г. да преминава по път включен в обхвата на платената
пътна мрежа без да е заплатена дължимата пътна такса, за което е съставен АУАН
№668/07.12.2021 г.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснати
съществени процесуални нарушения досежно правната квалификация на нарушението,
недоказаност на деянието относно неговото авторство. Съдът е установил
нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, т.к. в АУАН и НП не е посочена
относимата материално правна норма, като употребата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП
като нарушена материално правна норма и санкционна такава представлява
неправилно приложение на материалния закон и е самостоятелно основание за
отмяна на НП. Съдът е установил липса на представени доказателства относно управлението
от дееца на товарния автомобил на 22.11.2021 г. По посочените правни доводи
съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с
чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона.
Районният
съд е установил фактическа обстановка, която съответства на надлежно събраните
по делото доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да
събере относимите и допустими доказателства за установяване на
правнорелевантните факти по делото и във връзка с възраженията в жалбата. При
правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил правилни изводи.
Правилен
е извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в съдържанието
на АУАН и НП, относно дължимото съдържание на процесното наказателно
постановление във връзка с описанието на фактическите признаци на нарушението
относно неговия субект. Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН в наказателното
постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата,
при които е било извършено. В случая описанието на противоправното деяние се
свежда до движение на 22.11.2021 г. в 13.02 часа, по път I-1, км. 343+292,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, на ППС /влекач, марка и модел „МАН
ТГХ 18.540 БЛС“, с рег. № Е 7674 МС, с общо
техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона, без
заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т.
2 от Закона за пътищата. В НП не е посочено, че именно Х.П.С. е управлявал
горепосоченото ППС на посочената дата и час, за да бъде ангажирана
отговорността му по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП. Допуснатото нарушение на
процесуалните правила относно задължителното съдържание на процесното
наказателно постановление е съществено, доколкото е довело до нарушаване на
правото му на защита на жалбоподателя, поради което представлява самостоятелно
основание за незаконосъобразност на НП.
Настоящият
касационен състав е съгласен и с извода на въззивния съд относно непосочване на
нарушената материалноправна норма на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП. В АУАН и НП е
посочена само и единствено санкционната такава – чл. 179 ал. 3а, но не и
относимата към описаното нарушение, а именно чл. 139 ал. 7 от ЗДвП. Това е
довело до неправилно приложение на материалния закон, което е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
На
основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила, като правилно и законосъобразно.
Що
се отнася до подадената частна жалба срещу Определение № 282/21.07.2023 г.,
същата се явява неоснователна. Обстоятелството, че разноските за адвокатското
възнаграждение са платени не от самата страна, а от трето лице „О.В.И. КАР“
ЕООД, е без значение при преценката за дължимостта им от насрещната страна с
оглед изхода на спора. Релевантни за тази преценка са фактът на заплащане на
разноските за сметка на страната и това, че са послужили за нейно участие в
процеса. В случая тези обстоятелства са доказани и в този смисъл районния съд е
постановил правилно определение.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство. Същите следва да се присъдят на
ответната страна, съгласно приложените за това доказателства.
Във
връзка с възражението на пълномощника на АНО по чл. 63д ал. 2 от ЗАНН и след
преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът ще
присъди в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
576 лв. пред касационната инстанция, колкото е минималният размер, според
правилото на чл. 18 ал. 2, вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За
пълнота на изложението, съдът ще посочи, че производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, не е самостоятелно съдебно производство, а е
продължение на делото по повод на дължимостта и размера на направените от
страните разноски. Нови разноски за производството по чл. 248 от ГПК не следва
да се присъждат, тъй като това не е производство със самостоятелен предмет.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Кюстендилският
административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172/15.05.2023
г. по а.н.д. № 303/2023 г. на РС – Дупница.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №
282/21.07.2023 г. по а.н.д. № 303/2023 г. на РС – Дупница.
ОСЪЖДА Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ с посочен адрес и ЕИК, да заплати на Х.П.С.,
със съдебен адрес:***, с. К ,ул.
„Ц Б“ № ** чрез адв. К.А., сумата от 576 /петстотин седемдесет и шест/
лева, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в касационното
производство.
Решението
е окончателно.
Същото
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.