Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ловеч 11 .
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ловешкият окръжен съд гражданска
колегия в закрито заседание
на ЕДИНАДЕСЕТИ ЮРИ две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Магдалена
Станчевска
ЧЛЕНОВЕ: Йовка
Казанджиева
Кристиан Гюрчев
при
секретаря
и в
присъствието на
прокурор разгледа
докладваното от
съдия
Казанджиева ВЧНД № 241 по описа
за 2019
г. и за да се произнесе, съобрази:
С протоколно определение №
153/09.05.2019 г., постановено по АНД № 303/2019 г. Луковитският районен
съд е прекратил съдебното производство
по делото и е върнал същото на Районна прокуратура – гр. Луковит.
Срещу така постановеното Определение е
постъпил частен протест от Петя Грънчарова – административен ръководител и
районен прокурор на РП – гр. Луковит в предвидения от закона срок. Сочи, че не
е съгласна с мотивите и решението на съда, като смята същите за неправилни.
Излага, че в изготвеното Постановление, с което К. е предаден на съд, съдържа
всички съставомерни признаци на предявеното му обвинение по чл. 343 ал. 1 б.
„б” от НК, като същият не предвижда леки телесни повреди. В тази връзка прилага
и актове на Районен съд – гр. Луковит. Освен това счита, че ако съдът приеме,
че са налице основанията на чл. 343а ал. 1 б. „а” от НК, би могъл сам да
промени правната квалификация на деянието, тъй като това не би довело до
влошаване на правното положение на обвиняемия.
Намира, че в изготвения от Прокуратурата акт ясно е формулирано в какво
се изразява виновното поведение на К. и какъв резултат е настъпил вследствие на
това поведение.
Настоящата инстанция като съобрази
становището на представителя на Прокуратурата и материалите по делото приема за
установено следното:
Наказателно дело № 303/2018 г. по описа
на Районен съд – гр. Луковит е образувано въз основа на внесено Постановление
от 23.10.2018 г. от Районна прокуратура – гр. Луковит на основание чл. 375 от НПК срещу И.Л.К., ЕГН ********** за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” във
връзка с чл. 342 ал. 1, предл. 3-то от НК, затова че на 19.05.2018 г. около 10,35
часа в гр. Луковит, обл. Ловеч, на ул. „…………, на пешеходната пътека пред СУ „………………”,
при управление на МПС – лек автомобил марка „……………………, негова собственост,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 119 ал. 1 от ЗДП – „ При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре”, не намалил скоростта си на движение
и не предприел навреме спиране, като по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на пресичащата пешеходната пътека с.б.г.ЕГН ********* от гр. Луковит,
изразяваща се в травматично счупване на лакетната кост в дисталната част,
довела до тройно затруднение движенията на дясната ръка за около три – четири
месеца. С Постановлението представителят на обвинението е предложил на
основание чл. 78а ал. 1 от НК съдът да освободи К. от наказателна отговорност и
да му наложи административно наказание „глоба” в максимален размер, както и
лишаване от право да управлява МПС.
В хода на разглеждане на делото първоинстанционния
съд е допуснал съдебно-техническа експертиза и комплексна съдебно- медицинска
експертиза. От заключението на вещите лица по последната, депозирана в съдебно
заседание е било установено, че на пострадалата г., освен причинено счупване на
лакътната кост на дясната ръка е причинена и черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в контузия/натъртване/ на меките тъкани
на дясната страна на лицето и главата/кръвонасядания и охлузвания/
включително кръвонасядания на клепачите, увреждания които са причинили
„временно разстройство на здравето неопасно за живота. Последното по своята
същност представлява лека телесна повреда. Отчитайки заключенията на двете
допуснати експертизи, първоинстанционния съд е приел, че са налице, нови
фактически положения, които са от съществено значение, тъй като попадат в
предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, поради което е прекратил
съдебното производство по делото и е върнал същото на Районна прокуратура – гр.
Луковит.
Основното предназначение, както на
обвинителния акт, така и на мотивираното Постановление по смисъла на чл. 375 от НПК е да формулира обвинението по такъв начин, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършване на престъплението и участието на
обвиняемия в него. По такъв начин представителят на обвинението очертава
рамките на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Както в
обвинителния акт, така и в мотивираното Постановление представителят на
обвинението, задължително следва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието, за което обвиняемият е привлечен и участието му в осъществяването
му.
В конкретния казус представителят на
Прокуратурата в изготвеното мотивирано Постановление по смисъла на чл. 375 от НПК е посочил всички съставомерни факти на престъплението по чл. 343 ал. 1, б.
„б” от НК – времето, мястото и начина на извършване на престъплението, нормите
на специалния закон – ЗДП, които са нарушение от страна на К., както и
съставомерните увреждания, в резултат на това нарушаване, причинени на
пострадалата г..
В съдебно заседание са установени нови
факти, отнасящи се до наличието и на друго увреждане - черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия/натъртване/ на меките тъкани на дясната страна на лицето и
главата/кръвонасядания и охлузвания/ включително кръвонасядания на клепачите,
увреждания които са причинили „временно разстройство на здравето неопасно за
живота” и които представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1
от НК. Същите не са елемент от фактическия състав на престъплението за което К.
е предаден на съд – по чл. 343 ал. 1 б. „б” от НК, поради което не пораждат
основание за прекратяване и връщане на делото на прокуратурата.
Първоинстанционния съд се е позовал на разпоредбата на чл. 102 ал. 2 от НПК,
съгласно която предмет на доказване са характерът и размерът на вредите,
причинени от деянието. Тези вреди, следва да се елемент от състава на
престъплението, а не всички вреди причинени от него. В тази връзка следва да се посочи и
безспорната забрана за влошаване положението на подсъдимия в наказателното
производство, ако се приема, че
установените по делото нови факти относно наличието на лека телесна повреда,
причинена на г., ще имат значение при индивидуализацията на наказанието. Освен
това в това производство съгласно разпоредбата на чл. 376 ал. 3 не се допуска
граждански иск, поради което единствената възможност на пострадалата да търси
правата си е по реда на ГПК и в този смисъл същите в настоящото производство не
са нарушени.
По отношение на приложението на чл.
343а ал. 1 от НК съдът приема, че няма пречка първоинстанционния съд с
постановения от него съдебен акт, ако приеме, че К. е извършил престъплението
за което е привлечен като обвиняем и са налице основанията на този текст от
закона, с решението си да преквалифицира престъплението. Същото е по-леко
наказуемо и няма да наруши правото му на защита.
Настоящата инстанция напълно споделя
последният абзац от мотивите на първоинстанционния съд относно формулиране на
правната квалификация на деянието. С Постановлението, внесено в съда,
представителят на обвинението е квалифицирал извършеното от К. като
престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б” във връзка с чл. 342 ал. 1, предл. 3-то от НК, извършено на пешеходна пътека. Това по своята същност представлява
противоречие между правната квалификация на деянието и фактическите
обстоятелства, тъй като законодателят в чл. 343 ал. 3 от НПК е отделил
специална норма при извършаване на деянието на пешеходна пътека. Това
противоречие представлява нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НПК, а именно неправилно приложение на същия.С оглед на
посоченото по-горе забрана за влошаване на положението на подсъдимия К., съдът само констатира наличието на това
основание.
При горните съображения настоящата
инстанция приема, че протоколно
определение № 153/09.05.2019 г., постановено по АНД № 303/2019 г. на Луковитският районен съд, с което е прекратил съдебното производство по делото
и е върнал същото на Районна прокуратура – гр. Луковит, се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 345 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ протоколно определение № 153/09.05.2019
г., постановено по АНД № 303/2019 г. на
Луковитският районен съд, с което е
прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на Районна
прокуратура – гр. Луковит.
ВРЪЩА делото на Луковитският районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.