Р Е Ш
Е Н И Е
№ 204/24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№133/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Б.А. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Ч. , срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП №454/30.01.2023г. на Младши
автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП на оспорващият е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече
от 18 месеца. В жалбата се иска оспореният административен акт да бъде отменен,
като се поддържа, че не е спазена предвидената форма и не е налице основание за
издаване на ПАМ. В съдебно заседание, оспорващият не се явява, като в постъпило
писмено становище от пълномощника му адвокат Ч. се поддържа жалбата и се моли оспореният
административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, като се претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответникът
не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП №454/30.01.2023г. на Младши автоконтрольор
в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на оспорващият е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18
месеца.
Мотивите се свеждат до това, че с АУАН серия GA №899102 от 30.01.2023г. е
установено, че на 30.01.2023г. в гр.С*** , оспорващият управлява лек автомобил
„М*** “ рег.№М*** под въздействие на наркотични вещества. При така описаната
фактическа обстановка, административният орган е приел, че са налице
материално-правните предпоставки на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и е наложил ПАМ,
която се оспорва в настоящето съдебно производство.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на оспорващият
е издадено свидетелството за управление на МПС №*********.
С приетия на л.34 по делото АУАН
серия GA №899102 от 30.01.2023г. е
установено, че на 30.01.2023г. в гр.С*** , оспорващият управлява лек автомобил
„М*** “ рег.№М*** под въздействие на наркотични вещества. На оспорващият е
издаден талон за изследване №113739 (л.36 по делото), в който е посочено, че
следва да се яви във срок от 40 мин във ВМА за извършване на медицинско и
химическо изследване.
От приетия на л.50 по делото
Протокол за химикотоксилогично изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози рег.№И – 1511/14.02.2023г. се установява,
че изследване на биологична проба на оспорващият не е установено присъствието
на наркотични вещества.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП №454/30.01.2023г. на Младши автоконтрольор
в отдел „Пътна полиция“ към СДВР на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на
оспорващият е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца.
Административният акт е връчен на оспорващият на 30.01.2023г., както се
установява от разписка, тоест жалба вх.№571/06.02.2023г., с която е оспорен
административният акт е подадена в законоустановеният срок.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Младши
автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, който е овластен с правомощия
със Заповед №513з-1618/26.02.2018г. на Директора на СДВР (л.46 по делото),
тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.
Административния акт е издаден в
писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали
издаването му. Действително изложените мотиви са кратки и лаконични, но те ясно
отразяват мотивите на издателя на административният акт да наложи оспорената
ПАМ.
По разбиране на
настоящата съдебна инстанция, оспорения административен акт е издаден в
противоречие с материалния закон. Това е така, тъй като от приетия на л.50 по
делото Протокол за химикотоксилогично изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози рег.№И – 1511/14.02.2023г. се установява,
че изследване на биологична проба на оспорващият не е установено присъствието
на наркотични вещества. Изследването, което е извършено във ВМА по повод
издаден на оспорващият талон за изследване №113739 (л.36 по делото), в който е
посочено, че следва да се яви във срок от 40 мин, опровергава установеното с
АУАН серия GA №899102 от 30.01.2023г., че на
30.01.2023г. в гр.С*** , оспорващият управлява лек автомобил „М*** “ рег.№М*** под
въздействие на наркотични вещества, тоест в случая не са налице
материално-правните предпоставки за издаването на оспореният административен
акт, както основателно се поддържа в жалбата. Следва да се посочи, че
изследването е извършено в рамките на указания срок от 40 мин, тоест настоящият
съдебен състав възприема установеното от него за релевантно за делото
обстоятелство, което е отразено в официален писмен документ издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установена форма и ред.
При наличието на това
установяване по делото, което дава основание да се приеме, че административният
акт е издаден в противоречие с материалноправна разпоредба по аргумента на чл.146, т.4 от АПК следва да
се приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен.
Предвид изхода на делото и направеното искане от оспорващият за присъждане разноски по водене на
съдебното производство, съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК, ответника, следва да бъде осъден да заплати в полза на
оспорващия разноски по делото в размер на 1210 лева, който се следват като разноски заплатени
на адвокат размер на 1200 лв, както и 10
лева внесена държавна такса за образуване на делото.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП
№454/30.01.2023г. на Младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с
която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на оспорващият е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, но за не повече от 18 месеца е незаконосъобразна и следва да бъде отменена,
предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен
съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП
№454/30.01.2023г. на Младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР.
ОСЪЖДА СДВР да
заплати на М.Б.А. ***, ЕГН*
разноски по воденото съдебно
производство в размер на 1210 (хиляда двеста и десет) лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: