РЕШЕНИЕ
№ 1182
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. П.а
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110104932 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно
съединени искове от Д. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. К.П.В. №3 срещу О.В.,
административен адрес гр. Варна, бул. О.П.П. № 43, представлявана от И.П. в
качеството му на Кмет, с която се иска осъждане на ответника да заплати сумата от
1238,10 лева – главница представляващи обезщетение в размер на разходи по
осъществено лечение на безстопанствено куче, както и сумата от 127,59 лева лихва за
забава върху главницата за периода 30.03.2020г. – 05.04.2021, на осн. чл. 61, ал.1 и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 06.03.2020г. в гр. Варна, местност
„Г.Т>“ лек автомобил е блъснал безстопанствено куче, което е било без видима
маркировка и установен чип. Кучето било откарано от трети на спора лица за лечение
във ветеринарномедицински център, където било указана спешна медицинска помощ,
съответно проведено лечение на обща стойност от 1238,10 лева, за което обстоятелства
били съставени фактура № 4053/23.03.2020г. и № 4060/30.03.2020г. Процесната сума
по лечение е заплатена от ищцата, която сума включва извършените медицински
дейности за периода 18.03.2020г. – 27.03.2020г., такса престой за хоспитализация и
такса за изхранване на животното. За инцидента е уведомена О.В. чрез ОПБК –
Каменар, съответно заместник –кмета на общината, в чийто ресор са
безстопанствените кучета, подаден е и втори сигнал чрез телефон 112 относно
инцидента. Установено при преглед, е, че кучето има няколко фрактури на таза и
следва да бъде подложено на неотложна хирургична помощ. Твърди, че във
ветеринарномедицинският център е пристигнал представител на ОПБК – Каменар,
който след запознаване със случая е отказал съдействие. На 09.03.2020г. ищцата е
потърсила съдействие от ОДБХ-Варна с оглед заплащане на разходите по лечение.
1
Релевиран е отказ от представител на ОДБХ-Варна при мотив, че изпълнението на
чл.16 ЗЗЖ е в тежест на О.В.. Ищцата се е обърнала и към ответника, чрез ресорния
заместник – кмет, като от ответника е получила отказ доколкото правомощията по чл.
16 ЗЗЖ следва да бъдат изпълнени от общината след писмено разпореждане от ОДБХ –
Варна. Твърди, че на ответника е изпратена покана на 21.04.2020г., с която е поканен
да възстанови сторената за лечение на кучето сума.
Излагат се твърдения, че О.В. има задължение на осн. чл. 16, ал.1 ЗЗЖ след като
е уведомена от ищцата за инцидента да осъществи спешна ветеринарно медицинска
помощ, както и да настани кучето в приют или друг обект, както и да вземе мерки за
неговото лечение. Доколкото ищцата след като е уведомила ответника и той не е
предприел действия, то сторените от нея разходи по лечение на кучето, твърди че
следва да й се възстановят, като бъде осъден ответника да заплати обезщетение в
посочения в исковата молба размер.
В отговора на исковата молба депозиран в срока по чл. 131 ГПК предявените
искове се оспорват по основание и размер. Излагат се възражения, че кучето по
отношение на което са сторени претендираните разходи не е било безстопанствено,
поради което и за Общински приют за безстопанствени животни – Каменар не следва
задължение за предприемане на посочените в исковата молба манипулационни
дейности.В евентуалност оспорва осъществените във ветеринарномедицински център
манипулации. Излага възражения, като посочва, че травмите на животното не са
причинени при посочения в исковата молба инцидент.
С отговора на исковата молба ответникът О.В. предявява в условията на
евентуалност, в случай, че главните искове бъдат уважени ОБРАТЕН ОСЪДИТЕЛЕН
ИСК срещу ОДБХ – Варна за осъждане на последната да заплати сумата от 1238,10
лева, както и иск за сумата от 127,59 лева лихва за забава.
Излагат се твърдения, че уврежданията на животното са били такива, които не са
предполагали спешност за осъществяване на медицинска помощ, вследствие което са
сторени процесните разходи предмет на главния иск, поради което ОДБХ- Варна, чрез
директорът си е допуснала бездействие, като не е разпоредила привеждане за лечение
на животното в Общинско предприятие „Зоопарк – спасителен център“, каквото
задължение е вменено за привличаното лице в чл. 16 от Закона за защита на животните,
при което са сторени разходи в повече от необходимото.
В отговорът третото лице – помагач излага възражения, като посочва, че чл.47,
ал.3 ЗЗЖ вменява на общината задълженията за грижа на безстопанствените кучета. За
неоснователни намира възраженията на ответника по повод необходимостта да бъдат
извършени действия след писмено разпореждане от третото лице – помагач, доколкото
изрично закона предвижда какви задължения има О.В. по спрямо пострадалото
животно. Оспорва възможността кучето да бъде настанено в „Зоопарк – спасителен
център“ – О.В., доколкото в последния се настаняват само диви животни, каквото
пострадалото куче не е. Намира, че предявените обратни осъдителни искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представена по делото е епикриза от 07.03.2020г. изготвена от д-р. В.Иванова, в
която се посочва, че на 06.03.2020г. е прието за лечение куче, пол мъжки, порода мелез
на възраст около 3-4 години, което е доведено от М.Н. и А.К.Д.. Назначена е
2
ренгенография, като е поставена диагноза, че са налице множество фрактури на таза и
постравматичен оток. Назначено е лечение с антибиотик.
Представена по делото е справка от Обединена ветеринарно медицинска
клиника от 27.03.2020г. по повод осъществено лечение на куче за период от 8 дни и 19
часа, на стойност 1238,10 лева.
По делото се ангажира фактура №4060/30.03.2020г. за осъществени ветеринарни
услуги в размер на 838,10 лева, както и фактура №4053/23.03.2020г. за лечение на куче
на стойност 400 лева.
С покана №ЗК20000512 ВН-002ВН/21.04.2020г. ищцата е поканила ответника да
й заплати сумата от 1238,10 лева по повод сторени от нея разходи по лечение.
Представена по делото е сигнал вх.№ 131/10.03.2020г. по описа на ОДБХ
депозиран от ищцата до третото лице – помагач на ответника, с който последния бива
уведомен за осъщественото увреждане на 06.03.2020г. на безстопанствено куче.
Представено по делото е писмо №132/10.03.2020г. от З.Д> в качеството й на
директор на ОБДХ – Варна (л.104) до О.В. във връзка със сигнал за блъснато
безстопанствено куче, в което писмо се посочва, че на осн. чл.16 ЗЗЖ всички разходи
по оказване на спешна помощ за лечение на безстопанствено куче са за сметка на
общинския бюджет.
С отговор от 10.03.2020г. от З.Д> в качеството й на директор на ОБДХ – Варна,
ищцата е уведомена, че на осн. чл.16 ЗЗЖ на О.В. са дадени указания за предприемане
на незабавни действия по повод увреждания на блъснато бездомно куче.
Представена по делото е актуализирана програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на О.В., за 2016-2019г.
Прието по делото е заключение на съдебна ветеринарно – медицинска
експертиза на в.л. д-р. Д.П.. Експерта посочва, че нанесените увреждания на кучето са
обусловили травма от средна степен, която травма е настъпила след блъскане на
животното от автомобил.Инцидента е допринесъл до множество фрактури на таза,
контузия на меки тъкани, разкъсване на кръвоносни съдове, както и контузия на нерви
в областта на удара. По отношение механизма на настъпване на уврежданията
посочва, че вредите върху животното, които да причинени са характери за удар, който
то е претърпяло след блъскането му от автомобил. Посочва че лечението на подобни
увреждания би отнело период от около 7-10 дни, а след това е необходима и
рехабилитация. Осъществените манипулации на процесното куче по време на
лечението му са относими към нанесените му в следствие на инцидента увреждания.
Оперативното лечение, което е проведено на животното е пряко относимо към
възстановителния процес. Нанесените след инцидента травми на животното са
обусловили необходимост от осъществяване на спешна ветеринарно – медицинска
помощ на животното.
Експерта при изслушването си в хода на съдебното производство при приемане
на заключението допълнително разяснява, че осъществената оперативна интервенция е
била необходима с оглед благоприятно протичане на оздравителния процес.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля А.К.Д., който посочва,
че на 06.03.2020г. се е намирал на спирка на градски транспорт в местност „Т.“ на гр.
Варна, при което в участъка на разклона за ж.к. „В.“ движещ се автомобил е ударил
куче, което след удара побягнало, а в последствие било ударено и от следващ
автомобил, който го завлачил 3-4 метра. Свидетеля закарал кучето в Обединена
3
ветеринарна клиника. Кучето било без нашийник, без каишка, нямало маркировка.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 60 ЗЗД урежда последиците при водене на чужда работа без
пълномощие. Разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗЗД предвижда също така когато тази чужда
работа е била предприета уместно и в чужд интерес, то заинтересованото лице следва
да обезщети управителя на работата за задълженията, които той е поел, както и да му
върне необходимите и полезни разноски, които е сторил.
Съобразно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗЖ, който намери болно или наранено
животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната
власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на
Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на
Изпълнителната агенция по горите. В разпоредбата на ал.2 от посочения текст е
вменено в задължение на посочените органи да съдействат за осигуряване на спешна
ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по
ал. 6, т. 1 - 3.
От доказателствата по делото съдът приема, че на 06.03.2020г. в гр. Варна,
местност „Г.Т>“ е осъществен инцидент, при който куче е ударено от автомобил, в
следствие на което на същото са нанесени увреждания. Така установената фактическа
обстановка се установява от гласните показания на свидетелят Д., същия пряк
очевидец на инцидента, които показания се кредитират от съда като обективно и
безпристрастно дадени. Показанията се подкрепят и от писмените доказателства по
делото и в частност приетата по делото епикриза от 07.03.2020г. изготвена от д-р.
Виктория Иванова, в която се посочва, че именно свидетелят Д. е довел за лечение
кучето в лечебното заведение. Епикризата е съставена с оглед преглед на животното в
деня на увреждането, като заключението за настъпилите увреждания напълно
кореспондира със заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза,
депозирано от в.л. д-р. П.. В показанията си свидетеля Д. излага, че кучето пострадало
от инцидента към този момент не било с нашийник, липсвала е маркировка. Към
момента на извършване на първоначалния преглед на животното, за което е съставена
посочена епикриза, кучето е посочено като бездомно. Спорно по делото е това
обстоятелство дали животното е безстопанствено или не, като ответникът в отговора
на исковата си молба посочва, че същото не е безстопанствено. Липсват обаче
ангажирани от оспорващата страна доказателства, от които може да бъде направен
извода, че кучето принадлежи на лице трето на спора. От показанията на свидетеля Д.,
който описва животното като такова без нашийник или маркировка, свободно
движещо се по уличната мрежа в града следва да бъде направен извод, че същото е
безстопанствено.Като безстопанствено животното е отразено и в изготвената от
ветеринарния доктор епикриза от 07.03.2020г. При тези съображения и с оглед липсата
на доказателства, които да обусловят извода, че животното е собственост на трето на
спора лице, следва възраженията на ответника да бъдат отхвърлени.
От показанията на свидетеля Д. съдът приема, че той е уведомил ищцата, която от
своя страна в изпълнение на задълженията вменени в разпоредбата на чл. 16, ал.1 ЗЗЖ,
като е уведомила О.В., чрез съответния ресорен зам. кмет, уведомено е и третото лице
– помагач на ответника за инцидента с кучето. По делото са ангажирани доказателства,
съобразно които ОДБХ – Варна е дала указания на ответника да предприеме действия
по оказване на спешна помощ за лечение на безстопанствено куче, които разходи са за
сметка на общинския бюджет. По делото няма данни О.В. в изпълнение на дадените й
указания да предприеме съответните действия.
4
Отговорността за разноските, които са сторени при лечение на безстопанствено
животно е пряко свързана със задължението, което произтича по силата на закона за
съответната администрация. В тази насока следва да бъде посочено, че на осн. чл. 40,
ал.3 ЗЗЖ в задължение на съответните общински съвети е вменено задължението да
приемат програма за изпълнение на националната програма и план за овладяване
популацията на бездомни кучета, като организацията за реализиране на тази дейност е
поверена на кметовете на общини. Във връзка с изпълнение на законодателните
разпоредби е приета от О.В. програма за овладяване популацията на безстопанствени
кучета, която програма е представена по делото и съобразно т.2.3 от която в задължени
на кмета на общината е вменено да организира цялостното изпълнение на програмата,
вкл. сключване на договори с приюти, изграждане на общински център, като разходите
посочени под формата на източници на финансиране по смисъла на раздел VІІ следва
да бъдат поети включително и от общинския бюджет. С оглед изложеното следва
извода, че отговорността вкл. и задължението за заплащане на дължимите разходи,
които следва да бъдат сторени по повод безстопанствените кучета, които се намират на
територията на общината е на самата община.
В процесния случай и след като съдът прие, че увреденото куче е
безстопанствено, то отговорността за неговото лечение досежно вредите, които са му
причинени в следствие на инцидента е на ответника. Той следва да организира редът и
начина, съответно да обезпечи и финансово дейността си във връзка с изпълнение на
план –програмата за овладяване на безстопанствените кучета, в която дейност следва
да бъде включено и тяхното лечение при необходимост. От доказателствата по делото
се установява, че за процесния инцидент, при който куче е ударено от автомобил,
ответникът е уведомен от ищцата, на осн. чл. 16, ал.1 ЗЗЖ. Последната е уведомила и
ОДБХ – Варна, които от своя страна също са дали предписание на ищеца за
предприемане на мерки във връзка с лечение на животното. Това, че последното се е
нуждаело от провеждане на медицинско лечение е факт, който е доказан изцяло в хода
на процеса. В хода на съдебното производство съдът допусна и прие заключение на
съдебно –ветеринарномедицинска експертиза, заключение по която представи д-р. П.,
в което заключение изрично се посочи, че оперативното лечение е било наложително с
оглед възможността животното да се възстанови след нанесените му травми.
Проведеното лечение има характер на такова от спешен порядък, поради което следва
да бъде направен и извода, че ищцата е предприела дейност, за която отговорност носи
ответната община, тази дейност е осъществена в интерес на ответника, поради което и
последния в качеството му на заинтересована страна дължи да възстанови сторените
разноски по нея.
По изложените мотиви съдът намира, че елементите за заплащане на обезщетение
при гестия в хипотезата на чл.61, ал.1 ЗЗД са доказани. Установи се доброволно
извършване от страна на ищцата на действия по управление на чужда работа, като
същевременно липсват по делото доказателства, че ищцата е надлежно натоварена от
задълженото за действия лице да извърши последните вместо него. Последиците от
тези действия на ищцата настъпват изцяло в сферата на ответника, като за последния
наличието на интерес от осъществяване на тези действия произтича по силата на
закона.
Общата стойност на проведеното лечение на животното възлиза на 1238,10 лева,
които разходи се установяват от представените по делото счетоводни документи –
фактура за осъществено медицинско лечение от 30.03.2020г. и 23.03.2020г. Размера на
сторените разходи съобразно изложението на вещото лице при приемане на
5
заключението в съдебно заседание съответства на проведеното лечение, поради което
съдът намира, че претенцията е доказана както по основание, така и по размер, като
О.В. бъде осъдена да заплати на ищцата сумата, която тя е заплатила за лечение на
безстопанственото куче. Върху уважената главница се дължи и лихва за забава считано
от депозиране на исковата молба в съда – 05.04.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
По отношение искането за присъждане на лихва за забава:
Воденото на чужда работа без натоварване е извъндоговорен източник на
облигационно отношение. Възникване на задължението за плащане на обезщетение
при водене на чужда работа без пълномощие настъпва със заплащане на разхода.
Наред със изрично законодателно уреждане на непозволеното увреждане (чл.84, ал.3
ЗЗД), при което длъжникът се смята в забава и без покана, то и в хипотезата на водена
на чужда работа без пълномощие в хипотезата на чл. 61, ал.1 ЗЗД, такава не се изисква,
доколкото изрично законът е уредил това задължение като срочно такова. По
изложените съображения предявения акцесорен иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
127,59 лева лихва за забава върху дължимия размер на обезщетението от 1238,10 лева,
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД. По отношение на размера на предявения иск съдът осъществи
служебно изчисление с програмен продукт „Апис - Финанси“, като намира същия за
основателен в предявения размер.
С оглед уважените главен и акцесорен иск срещу ответника, настъпва
основанието за разглеждане на предявените от него срещу третото лице негов помагач
обратни осъдителни искове.
Разпоредбата на чл. 47, ал.3 ЗЗЖ предвижда, че кучетата, за които не се явят лица
по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния
общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора
и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които
са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50. От разпоредбата
може де бъде направен извода, че задължението за полагане грижа за
безстопанствените кучета е на съответната община, на територията на която те се
намират.От доказателствата по делото съдът прие, че след като ищцата е уведомила
третото лице – помагач на ответника за уврежданията, които са нанесени на животното
в следствие на инцидента, то последния е указал на ответника да предприеме действия
от спешен порядък във връзка с лечение на животното, каквито действия не се
установи по делото О.В. да е извършила, а вместо нея това е сторила ищцата. Не може
да бъде прието за установено твърдението на ответника, че бездействието на третото
лице – помагач е допринесло за сторените разноски. Третото лице – помагач след
получаване на сигнала от ищцата е изпълнило задълженията си, като е дало
задължителни предписания за лечение на животното, които указания ответникът не
установи да е изпълнил.
Неоснователно е и възражението на ответника, че лечението на кучето би могло
да бъде осъществено в зоопарк –спасителен център. От разпоредбата на чл.76, ал.5, т.1
ЗЗЖ може да бъде направен извода, че в зоопарк или спасителен център се настаняват
само диви животни, каквото качество на диво животно увреденото куче няма. По
смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗЗЖ "Диво животно" е всяко живо гръбначно същество,
различно от човека, включително свободно живеещите, с изключение на домашните
породи кучета, котки, коне, магарета, крави, овце, кози, свине, гъски, патици, кокошки,
пуйки и други. Изложеното обосновава неоснователност на твърденията на ответника,
6
поради което и предявените от него обратни искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съобразно представените по делото доказателства за сторени разходи. Ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 100 лева, като и депозит за назначената по делото
съдебно ветеринарномедицинска експертиза в размер на 250 лева, които разходи
следва да му бъдат присъдени.
По отношение на дължимото възнаграждение за процесуално
представителство,същото е поискано при условията на чл. 38, ал.2, т.2 ЗА, поради
което следва да бъде определено от съда в полза на процесуалния представител указал
безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
В съдебната практика и в частност Определение №442/28.06.2019 по дело
№502/2019 на ВКС, ТК, II т.о., което напълно се споделя и от настоящия
първоинстанционен съдебен състав се приема, че основанията, при които адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1
ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/
роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване
клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали
лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на
договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на
адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна
помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено
позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и
заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е
длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.,
като осъди другата страна да го заплати.
В настоящата хипотеза материалния интерес е определен от стойността на
предявените искове, които са предмет на спора. Производството по делото протече в
три съдебни заседания, в рамките на които се осъществиха процесуалните действия по
събиране на допуснатите доказателства. Съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 430 лева в полза на
процесуалния представител на ищеца, същото определено на осн. чл. 7, ал.2, т.2 вр.
ал.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В полза на третото лице – помагач следва да бъдат присъдени разноски под
формата на определено от съда юрисконсултско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в размер на 200 лева, на осн. чл. 25 вр. чл.26а от
Наредба за заплащането на правната помощ, които следва да бъдат заплатени от
ответника.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА О.В., административен адрес гр. Варна, бул. О.П.П. № 43,
представлявана от И.П. в качеството му на Кмет ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Б., ЕГН
********** от гр. Варна, бул. К.П.В. №3 сумата от 1238,10 (хиляда двеста тридесет и
осем лева и 10 ст.) лева – главница представляваща обезщетение в размер на разходи
по осъществено ветеринарномедицинско лечение на безстопанствено куче, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
05.04.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 127,59 (сто
двадесет и седем лева и 59 ст.) лева лихва за забава върху уважената главницата за
периода 30.03.2020г. – 05.04.2021, на осн. чл. 61, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените обратни искове от О.В., административен адрес гр.
Варна, бул. О.П.П. № 43, представлявана от И.П. в качеството му на Кмет срещу ОДБХ
– Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. С.В. №19, представлявана от К.М. в
качеството й на Директор за осъждане на третото лице – помагач на ответника да
заплати сумата от 1238,10 лева представляваща обезщетение в размер на разходи по
осъществено ветеринарномедицинско лечение на безстопанствено куче, за които
ответникът е осъден да заплати на Д. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. К.П.В.
№3, както и сумата от 127,59 (сто двадесет и седем лева и 59 ст.) лева лихва за забава
върху уважената главницата за периода 30.03.2020г. – 05.04.2021г.
ОСЪЖДА О.В., административен адрес гр. Варна, бул. О.П.П. № 43,
представлявана от И.П. в качеството му на Кмет ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Б., ЕГН
********** от гр. Варна, бул. К.П.В. №3 сумата от 350 (триста и петдесет) лева
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА О.В., административен адрес гр. Варна, бул. О.П.П. № 43,
представлявана от И.П. в качеството му на Кмет ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.В. В. –
Адвокатска колегия варна, л.н. **********, служебен адрес гр. Варна, ул. К.П.В.№3,
БУЛСТАТ ********** сумата от 430 (четиристотин и тридесет) лева определено от
съда възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА вр.
чл. 7, ал.2, т.2 вр. ал.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА О.В., административен адрес гр. Варна, бул. О.П.П. № 43,
представлявана от И.П. в качеството му на Кмет ДА ЗАПЛАТИ на ОДБХ – Варна, с
административен адрес гр. Варна, ул. С.В. №19, представлявана от К.М. в качеството й
на Директор сумата от 200 (двеста) лева определено от съда юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 25 вр. чл.26а от Наредба
за заплащането на правната помощ.
БАНКОВА СМЕТКА, по която О.В., административен адрес гр. Варна, бул.
О.П.П. № 43 може да заплати задължението си към ищеца:**************, титуляр Д.
Г. Б..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника: ОДБХ – Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. С.В.
№19, представлявана от К.М. в качеството й на Директор.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8
9