П
Р О Т
О К О Л
гр.
София, 03.04.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав, в
публично съдебно заседание на трети април
две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУСИ
АЛЕКСИЕВ
Секретар: ЕЛКА ГРИГОРОВА
Прокурор: БОЖИДАРК.
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
Алексиев НЧД № 74 по описа за 2018
година.
На
именното повикване в 10.00 часа се явиха :
ОСЪДЕНИЯТ С.А.Г.
– редовно призован, доведен от органите на ОД „Охрана“ - София, от Затвора
– гр. София, ЗО „КАЗИЧЕНЕ“, явява
се лично.
В
залата СЕ ЯВЯВАТ адв. Н.Б., САК, и адв. А.Б., САК - упълномощени защитници на
осъденото лице, редовно уведомени от предишното съдебно заседание.
Началника на Затвора - гр.
София, редовно уведомен от предишното съдебно заседание,
изпраща представител – М.М. - инспектор VI степен, „Режимна дейност - Затвора –
гр. София“, упълномощена с представено по делото пълномощно, под формата на
Заповед № Л – 53/13.03.2018 г., в заверено електрофотографско (ксерографско)
копие.
За СГП –
прокурорК..
Преди
вземане на становище на страните по даване ход на делото за продължаване на
съдебното следствие, СЪДЪТ докладва :
- Писмо
от МП - ГД „ИН“ Затвора – гр. София, заедно със становище към него на началник Затвора
– гр. София, с което са посочени изтърпените фактически и от работа до днешна дата
дни от наказанието ЛОС на осъдения С.Г., както и оставащите за изтърпяване
такива ;
-
Становище от НС ЗООТ „Казичене“ ;
- Становище от ВПД НС „СДВР“ при Затвора –
гр. София ;
- Доклад, по смисъла на чл. 155, ал.1 от ЗИНЗС, от 27.03.2018 г. ;
-
Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от
свобода С.Г., от 27.03.2018 г., от съответния инспектор психолог към затвора.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
с оглед становището на страните и отчитайки, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за
продължаване на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ
: Нямам доказателствени искания.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Нямам доказателствени искания.
Адв.
Б. : Нямаме доказателствени искания, няма да сочим нови доказателства. Преди да
вземем становище относно приемане на представените от ГД „ИН“ документи, моля
да ни дадете възможност да сравним последната справка относно изтърпяното
наказание и предишната, тъй като ни се струва, че има някаква грешка.
СЪДЪТ
с оглед заявеното на защитата – адв. Б.
ОПРЕДЕЛИ
:
ПРЕДСТАВЯ
делото на защитата на осъденото лице за запознаване с наличните по него
материали.
Адв.
Б. : Запознахме се с материалите. Да се приемат и приобщят към доказателствата.
Нямаме доказателствени искания
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Да се приобщят материалите. Нямам доказателствени
искания
СЪДЪТ,
с оглед липсата на доказателствени искания, отчитайки становището на страните
относно докладваните, постъпили по делото писмени материали, намира, че делото е
изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
представените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, включително и днес докладваните такива.
СЪДЪТ,
на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
Адв.
Б. : Настоящото производство е по реда на чл. 437 и следващите от НПК, във вр.
чл. 70 от НК.
Най-напред
искам да изразя задоволството си като процесуален представител от обстоятелството,
че съдебния състав положи всички усилия, за да бъде изяснено делото от фактическа
страна и да могат да бъдат направи правилни и обосновани правни изводи.
Безспорно
е, че С.Г. изтърпява присъда по НЧД № 2937/17 на СГС, с която е приета за
изпълнение присъда от 13.01.2016 г. по дело № 46Т-4 от 2014 г. на Градски съд –
гр. Прага, Република Чехия.
Когато
преценявате налице са изискуемите от закона предпоставки да бъде уважено
искането за УПО на осъдения Г., аз ще Ви моля да вземете предвид, че от доказателствата
по делото по безспорен начин се установява, че осъдения Г. е изтърпял
наложеното му наказание на две части, на две места.
Първата
част е изтърпяна в Република Чехия до предаването му на съдебните власти в Република
България, откъдето при проведеното съдебно следствие се събраха необходимите
доказателства, за да се направи правилна и обективна преценка на неговото
поведение при изтърпяването на наказанието,на неговите личностни качества и
отношението му към режима на изтърпяване в Затвора - гр. София. И втората част
е в Република България, където след приемане на изпълнение на присъдата на
чешките съдебни власти С.Г. е продължил
да изтърпява наложеното му наказание, съобразно изискванията на българските
закони в ТПО от открит тип, където е упражнявал обществено полезен труд.
Бих
си позволил да обърна Вашето внимание на обстоятелството, че в разпоредбата на
чл. 439а, ал. 3 от НПК законодателя изрично е предвидил, че липсата на
поощрение, неучастие в програми или дейности на съответното място за
изтърпяване на наказанието ЛОС и размерът на остатъка на неизтърпяното
наказание, не могат да бъдат единствени основания за отказ да бъде допуснато
или да бъде присъдено УПО на осъдения. В конкретният случай, от доказателствата
по делото, за С.Г. по безспорен начин се установява, че са налице всички изискуеми
от закона предпоставки УПО да бъде
уважено.
Не
мога да не спра вниманието Ви на обстоятелството, че от събраните по делото
доказателства за периода, в който С.Г. е изтърпявал наказанието си в чешки
затвор, на 4 пъти от чешките власти са правени предложения за награди поради
това, че осъдения стриктно е изпълнявал разпоредбите на чешките закони, на реда
в затвора и е проявил положително отношение, даващо основание да се счита, че
неговото превъзпитателно въздействие е дало изключително добри резултати.
Когато от една така подредена държава като Чехия, когато чешките съдебни власти,
които са с значителен авторитет и принос за укрепване на демокрацията в Чехия и
Европа, в заключенията се сочи, че С.Г.,
че българския гражданин С.Г. е
пример за останалите осъдени лица, това е в две от предложенията. В другите две
предложения, а именно предложение № 2770 от 28.01.2017 г. и от предложение
№ 140221 от 10.10.2016 г. се сочи от
чешките власти, че С.Г. сътрудничи за укрепването на реда в затворническото
заведение и допринася за превъзпитанието на останалите изтърпяващи наказание
ЛОС. При наличието на тези безспорни факти, на тази оценка от чешките власти,
моля да приемете, че са налице абсолютни
фактически предпоставки, да се приеме, че превъзпитателния процес на лишения от
свобода С.Г. в оня период е дал резултати, които гарантират, че УПО ще му даде
възможност не само да се ресоциализира, но и да работи като един добросъвестен
български гражданин извън затвора.
Такива
са данните и от затворническата администрация, получени за С.Г. за изтърпяване
на наказанието му в ТПО „Казичене“. Видно от материалите по делото, при
изготвената оценка съобразно разпоредбата на чл. 155 от ЗИНЗС , тя е 23 точки и
това е основание да се счита, че С.Г. е с изключително нисък праг на риск да не е приключил при него
превъзпитателния процес.
Ще
Ви моля да вземете предвид, че поведението на С.Г., както в чешкия затвор, така
и в българския е едно последователно поведение, което видно от материалите по
НЧД, по което е изтърпял присъдата си, още след извършване на деянието С.Г. не
се е укривал, не е правил нищо, с което да възпрепятства разследването по
неговия случай, сам се е явявал пред българските съдебни власти и е предоставил
възможността да бъде предаден на чешките съдебни власти, за да бъде осъден и да
изтърпи своето наказание. Ако обръщам внимание на това обстоятелство, то е
защото по мое дълбоко убеждение са налице предпоставки да се приеме, че още
след извършване на деянието Г. е осъзнал същността и значението, разбрал е
голямата грешка, която е допуснал и неговия превъзпитателен процес е започнал
още от оня момент, а към настоящият момент този превъзпитателен процес е завършен
и няма пречка да се уважи искането му за УПО.
Още
един факт, безспорно е, че С.Г. има дете на 7 години, с което не е имал контакт
в един много продължителен период, а това е периода, в който детския характер,
детската психика укрепват и неполагането на грижи от бащата поставя детето в
рискова ситуация. Да, безспорно, с извършеното деяние С.Г. е предизвикал по
отношение на него законно да се наложи наказателна репресия, но резултатите от
тази наказателна репресия са такива, че налагат извода, че не е необходимо тази
наказателна репресия да продължи и да го лишава от възможността да се грижи за детето
си.
Последният
въпрос, всяко едно решение на съда ще бъде законосъобразно и справедливо,
когато е защитен обществения интерес. В конкретният случай, за С.Г. с проявеното
отношение и със събраните по делото доказателства се налага да се приеме, че не
са налице предпоставки, които да лишават съда или да обосновават решение на
съда, с което да му бъде отказано УПО. Принципът на хуманност, с оглед необходимостта
да се грижи за детето си, като му се даде възможност да се грижи за него, след
като бъде УПО.
Не
на последно място по значение, с оглед на обществения интерес, при тези
резултати от превъзпитателния процес на Г., при проявеното от него отношение и
към наложеното наказание, и към изискванията в местата за лишаване от свобода в
Чехия и България, при резултатите, които е показал, навсякъде където е работил
е получавал благодарност за добросъвестно и съзнателно изпълнено задължение, когато всичко това е
налице, няма да бъде обществено справедливо С.Г. да продължава да стои в затвора
и държавата, т.е. всички ние, да плащаме неговата издръжка, защото оценката на
администрацията на затвора е, че е налице само първата предпоставка, т.е. изтърпял
е повече от половината от наказанието. Не, моля да приемете, че изразеното в
становищата от администрацията на затвора, че не следва да бъде УПО не е
обективна, не е в обществения интерес и не е справедливо.
Основавайки
се гореизложеното и на основание чл. 440 от НПК, моля да постановите
определение, с което да уважите искането за УПО на осъдения С.Г..
Адв
Б. : Моля да уважите молбата ни за УПО на подзащитният ни С.Г.. Без да повтарям
доводите ни, изложени в молбата ще спра Вашето внимание на наличието на двете
изискуеми предпоставки за УПО на лишения от свобода.
Първата
предпоставка – да е изтърпяно половината от наложеното наказание, безспорно е
налице. Видно и от последната справка за изтърпяно наказание, получена в днешното
съдебно заседание, от 4 годишната присъда на са останали малко повече от 1 година. За
наличието на тази предпоставка не възразяват и от затворническата администрация.
Втората
предпоставка – лишеният от свобода да е показал с честното си отношение към
труда, че се е поправил и превъзпитал, също е налице. Тук затворническата администрация
прави съществена грешка. Видно от всички становища на представителите на затворническата
администрация те се обединяват от факта, че без да посочват мотиви, те
предлагат на СГС да не уважава искането на лишения от свобода. От ГД „ИН“
изтъкват с негативен уклон, че за 6 месеца изтърпяване на наложеното наказание
в Република България, С.Г. има само една награда, а именно „удължено свиждане
за срок от 4 часа“.
За
нас е неясно защо се премълчават всички
тези препоръки и благодарствени писма от ръководителите на обектите, където Г. е
работил. Г. има благодарствен адрес от
директора на дирекция „УСИТО“ към Агенция по заетостта, има благодарствено
писмо от председателя на СРС, има благодарствен адрес и от директора на Стадион
„В.А.Г.А.“, където и понастоящем работи.
Това са всички обекти, където С.Г. е работил, докато е изтърпявал наказанието си
в Република България. На три обекта е работил и от трите обекта получава
благодарствени писма.
Как
да разбираме тогава позицията на затворническата администрация, че за осъдения
не е налице втората предпоставка, предвидена в
чл. 70 от НК, че няма примерно поведение
и честно отношение към труда. Задавам риторичния въпрос - колко по-
примерно трябва да бъде поведението на един лишен от свобода, за да се убедят
от затвора, че молбата ни е основателна?
На
следващо място, видно и от становището на началника на ЗО „Казичене“ оценката
на риска от рецидив за С.Г. е изключително ниска – 23 точки, обстоятелство,
което също следва да бъде взето предвид при вземане на решение дали е
основателна молбата ни или не.
Молбата
ни освен всичко друго има и социален характер. С.Г. има малко дете, за което
преди задържането си се е грижел непрестанно. Дългият период на отсъствие му се
отразява негативно както на емоционалното, така и на психическото състояние на
детето.
Поради
тези съображения моля молбата ни за УПО да бъде уважена.
ПРОКУРОРЪТ
: Ще започна с това, че не се спори по отношение наличието на формалната предпоставка за прилагане на този институт, а
именно изтърпяното време от наложеното наказание ЛОС, което е необходимо, за да
бъде приложен той при евентуално наличие на следващата предпоставка, а тя е
наличие на безспорни доказателства за поправянето на осъдения С.Г..
Считам,
че молбата е неоснователна и то защото е категорично становището на цялата затворническа
администрация, че не са налице доказателства за поправяне на лицето. Така
например зам.началника на Затвора – гр. София в становището си посочва, че
цялостното му поведение показва, че не се поправя, че рискът от рецидив, който
защитата сочи, че е нисък, а той не е,
той просто е в графата „нисък риск от рецидив“. Изключителни са един други точки
доста по-ниски от 23. Изключителното тук е, че за 9 месеца престой в Затвора – гр. София той не е понижен дори с
1 точка. Това не е добра индикация, че той се поправя.
Също
така зам. началника на Затвора сочи, че неговата корекционна работа трябва да
продължи с цел изпълнение на заложените цели и задачи. Това, че едно лице има
дължимо поведение в затвора не означава, че той се поправя. Това дължимо
поведение се предполага и се налага с режимните ограничения. Доста повече от
това трябва, доста повече от благодарствени адреси трябва, за да покаже лицето,
че той действително се поправя. Единият от критериите е именно това - наличие
на спад от риска на рецидив, който е закотвен от времето на постъпване на
лицето до момента в Затвора – гр. София.
К.К.от
Затвора – гр. София, в становището си също посочва, че процесът на поправяне и
превъзпитание не е завършен.
Инсп.
Т., който е началник сектор ЗО „Казичене“ посочва, че доказателства за
постигането трябва да бъдат единни и непротиворечиви, явно не са такива.
Липсата на наказание, не е достатъчна, за да обоснове категоричен извод, че е
започнало трайно и необратимо поправяне на осъденото лице. Той не вижда
доказателства в своето становище за поправяне на лишения от свобода, съгласно
разпоредбите на чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС. Той също е оценил поведението и
поправянето на лицето като незавършено. Посочил е конкретно, че не са
постигнати основните цели, заложени в плана на присъдата, а те са конкретни, не
са имагинерни, не са в теорията на общите приказки.
Не
са изпълнени също така етапите от прогресивната пенитенциарна система. Да, награждаван
е, но не е пускан в „домашен отпуск“, което в системата на българските
затворнически заведения се счита за тест за лицето, който, ако той издържи, е
предпоставка за това да бъде считано в бъдеще, че има някакъв съществен напредък
в неговото поправяне.
Нещо
особено важно, в уменията му за мислене е посочено, че той има ограничена
способност за разпознаване на проблемите и за решаването им, не осъзнава
напълно последствията от постъпките си, предвид правонарушението. Именно този важен
критерий, тази важна индикация, която коалира с целите на наказанието той да
бъде превъзпитан е останала без промяна. Тя е констатирана при входа на 7
точки, като до момента е без промяна.
Ето
защо и ИСДВР ЗО „Казичене“ сочи също, че целите и задачите, заложени в
индивидуалния план на присъдата се изпълняват, но не са изпълнени в цялост.
Принципът на прогресивната система не е изпълнен. Той също сочи, че
корекционната работа следва да продължи, за да се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При
тези категорични становища на затворническата администрация не мога да се
съглася, че обществено приемливо е на този етап да бъде приложен института на
УПО, спрямо осъдения Г., поради което моля да отхвърлите молбата му като неоснователна.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Представителя на прокуратурата достатъчно ясно и
непротиворечиво изложи мотиви за своето отрицателно становище, затова не искам
да се повтаря и казвам, че ги споделям. С оглед изложените негови мотиви заявявам
отрицателното становище на ръководството на затвора по отношение молбата на
лишения от свобода за освобождаване от остатъка от наложеното му наказание.
СЪДЪТ, на
основание чл. 439, ал. 6 от НПК, дава право на лично изявление на осъдения Г..
ОСЪДЕНИЯТ
Г. : Моля молбата ми да бъде уважена. Поддържам тезата на моите защитници,
искам да бъда освободен, за да се грижа за моята малка дъщеря.
СЪДЪТ се оттегля на
съвещание, за постановяване на определението си.
След
съвещание, СЪДЪТ, съобразявайки
изложеното в молбата на защитника на осъденият С.Г. за УПО, становищата и
доводите на страните, изложени в днешното съдебно заседание, писмените
доказателства и писмените доказателствени средства по делото, включително и
днес приобщените, както и приложимите разпоредби на закона, намери за
установено следното :
Настоящото
производство е по реда на чл. 437 – чл. 439 от НПК.
Същото
е инициирано от молба до съда на осъдения С.Г., чрез упълномощен защитник, с
която се желае УПО по отношение на наказание, наложено му с определение по НЧД № 2937/2017 г. на СГС - НО, 5 състав, с което е приета за изпълнение присъда
на чуждестранен съд – Градски съд – гр. Прага, Република Чехия. Със същата на
осъденият е наложено наказание ЛОС, за срок от 4 години.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, както и приложените по делото писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, в частност 3 броя справки от
МП - ГД „ИН“ - Затвора – гр. София, Съдът намира, на първо място, че е налице
тъй наречената формална предпоставка за постановяване на УПО спрямо осъденото
лице. Последният е изтърпял не по- малко от 1/2 от определеното му с
горепосочения, влязъл в сила съдебен акт на СГС - НО, 5 състав, наказание. Към
днешна дата, лишеният от свобода С.Г. е изтърпял 2 години, 9 месеца и 21 дни,
от които 2 години, 7 месеца и 16 дни фактически, а останалите дни - зачетени от
работа, от общо 4 годишния срок на наказанието ЛОС.
На
следващо място, относно втората кумулативно дадена предпоставка в чл. 70, ал. 1
от НК, а именно досежно доказателствата за поправяне на осъдения, Съдът намира,
че действително се установява, че осъденото лице полага труд, в който показва
постоянство и добросъвестност. В тази насока са приложените по делото благодарствено
писмо от председателя на СРС, благодарствен адрес от директора на дирекция
„УСИТО“ към Агенция по заетостта, писмо до началника на ТПО ЗО „Кремиковци“ от директора
на стадион „В.А.Г.А.“. Този извод на съда безспорно се подкрепя и от получените
по линия на международното правно сътрудничество по наказателни дела документи,
касаещи пребиваването на осъдения С.Г. в пенитенциарното заведение в Република
Чехия, където първоначално е изтърпявал наложеното му от чешкия съд наказанието
ЛОС. Видно от тях, осъденият 4 пъти е бил награждавам с поощрение, за активно
участие в бригадирската дейност в Отделение О10Z – за почистване на общите помещения.
Съдът
се съгласява с довода на защитата, че осъденото лице демонстрира постоянство в
процеса си на поправяне и превъзпитание към законосъобразен начин на живот. В тази
насока са и приложените становища от администрацията на Затвора – гр. София и
доклади, в които е посочено, че лишеният от свобода спазва изискванията за
пребиваване и съжителство в пенитенциарните заведение. Не са му налагани
дисциплинарни наказания, а веднъж е и награждаван. Установено е, че осъденият
участва в трудова дейност в затвора, като липсват данни за междуличностни конфликти,
което и мотивира извода на съда за протичане в законосъобразен и планов порядък
на желаното от законодателя, посочено като цел на наказанието, поправяне на лишения
от свобода С.Г..
Същевременно,
Съдът няма как да пренебрегне изтъкнатото от прокуратурата, че от момента на
постъпването си в българския затвор, а именно от 19.05.2017 г., до настоящия
момент, т. е. за 11 месеца, първоначалната стойност на риск от рецидив, идентифицирана
с първоначалния доклад от 07.08.2016 г., не е спаднала с нито една точка. Вярно
е, че същият е в ниските стойности на таблицата за изчисляване на риска от
рецидив, но не е в най-ниските нива на същата. Именно последното позволява
спадането му, което, ако бе факт, би обективирало за настоящия съдебен състав
необратимост на процеса на поправяне на осъденото лице. Нещо повече, още при
първоначалното определяне на стойностите от риск от рецидив, е посочена като
проблемна зона непълното осъзнаване на последствията от постъпките на лишеното
от свобода лице, която проблемна зона е оценена на 7 точки и до настоящия
момент не е претърпяла никаква промяна.
Горното
е изводимо както от приложените към молбата на осъдения Г. за УПО доклад, по реда
на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, от 05.12.2017 г., така и от последния съставен за
целите на настоящото съдебно производство такъв от 27.03.2018 г. И в двата
доклада е отразено, че проблемните зони остават с по 7 точки, т.е. без промяна,
включително и в раздела за умения за мислене - неосъзнаване напълно
последствията от постъпките от правонарушението.
В
този смисъл, Съдът не може да сподели изразеното становище от защитата на
осъдения, в лицето на адв. Б., че същият е разбрал голямата си грешка и че
превъзпитателният процес спрямо него е завършил. Действително, полагането на
труд и примерното отношение към него, както и спазването на правилата за
общежитие в пенитенциарното заведение са изискуеми предпоставки за
постановяване на УПО, но не и сами по себе си достатъчни такива. За настоящият съдебен
състав доказателствата за окончателно поправяне на осъдения, или поне за
неотменимост на процеса в тази насока, не се изчерпват единствено и само с констатацията,
че същият спазва дължимото поведение в мястото за лишаване от свобода. Това,
между впрочем, както и правилно бе отбелязано от прокуратурата, е детерминирано
и от наложените, с оглед спецификата на наказанието ЛОС, ограничения на начина
на живот на лишените от свобода лица.
Съдът
намира, също така, че срокът за прилагане на корекционно - възпитателни мерки и
способи за въздействие, в рамките на по-малко от 7 месеца до настоящия момент,
спрямо осъдения, Г., не са довели до желания от законодателя окончателен превъзпитателен
ефект. В тази връзка следва да се отбележи, че едва от 16.08.2016 г. е
започнало изпълнението на наказанието на осъденото лице, респективно работата
по поправянето и превъзпитанието му.
Това
свое становище Съдът формира не само върху голото отчитане на срока, през който
реално върху осъденото лице е въздействано от служителите на пенитенциарното
заведение, но и съобразно всичките становища на затворническата администрация. Представителите
на последната имат най-пряк досег и възможност за наблюдение върху осъденото
лице. За Съда е показателно, че становищата им са абсолютно еднопосочни и
единни в извода, че лишеният от свобода Г. действително се поправя, но това
поправяне все още не е достигнало финалната си точка, процесът не е завършен. В
този смисъл, Съдът отчита изложеното в становището на началника на Затвора –
гр. София, обективирано в горепосочените писма на МП - ГД „ИН“ – Затвора - гр.София,
с които е дадена информация относно изтърпяното и оставащо за изтърпяване време
от наложеното наказание ЛОС на осъдения С.Г.. В последното актуално такова, е
посочено и че осъденото лице не е участвало в програми и дейности, освен
трудовите такива, по време на изтърпяване на наказанието на територията на Република
България. Заключава се, че не е изпълнена целта на наказанието, както по
отношение на специалната, така и на генералната превенция, въпреки признаците
на поправяне на лишения от свобода. По същият начин, константно е становището
на зам.- началник „РНОД“, изготвено както на 18.12.2017 г., така и на 26.03.2018
г., а именно, че осъденото лице се нуждае от утвърждаване на постигнатото, с цел
изпълнение плана на присъдата.
Съдът
приема като обективно и становището на ВПД НС СДВР, в което се твърди непроменяемо,
както към 01.12.2017 г., така и към днешна дата, че корекционната работа с лишения
от свобода е успешна към момента, резултатите са обнадеждаващи, но все още е
необходимо да се работи върху проблемни зони и изводимо от това, процеса на
поправяне и превъзпитание все още не е завършил и следва да продължи.
Аналогично
е и становището на началник сектор НС ЗООТ „Казичене“, изразено както към първоначално
приложеното такова към молбата за УПО, така и в актуалното, изискано от съда в
предишното съдебно заседание. В последното е посочено, че липсата на наказания
не е достатъчна да обоснове категоричен извод, че е започнало трайно и
необратимо поправяне на осъденото лице, както и че поправянето не е завършено, не
са изпълнени етапи от прогресивната пенитенциарна система, като замяна на
режима на изпълнение на наказанията и като градиране на поощренията,
регламентирани в ЗИНЗС.
Действително,
Съдът съобрази, че въпреки че на лишения от свобода Г. не са налагани никакви
наказания, същият е награждаван единствено с награда, по реда на чл. 98, ал. 1,
т. 5 от ЗИНЗС, а именно „удължено свиждане за срок до 4 часа“. В този смисъл, Съдът
приема за верен посочения извод на НС ЗООТ „Казичене“, отчитайки, че спрямо
осъдения Г. не са давани следващите се в чл. 98, ал. 1, т. 6 до т. 8 от ЗИНЗС
поощрения, като свиждане с близки извън затворническото общежитие, за срок до
12 часа и месечен домашен отпуск или домашен отпуск, до 5 денонощия.
Това
обстоятелство също допълнително потвърждава извода за неизпълнение, към
настоящия момент, на предвидените етапи от прогресивната пенитенциарна система,
които обуславят необратимост и окончателност на процеса на поправяне за
конкретния лишен от свобода.
Относно
останалите направени възражения и наведени доводи от защитата в днешното съдебно
заседание, Съдът намира, че следва да им даде изричен отговор, като посочи, че
периода през който осъденото лице не е виждал малолетното си дете, не би могъл
да се отчете като отказ от хуманност. Това е част от ограниченията, от тежестта
на наказанието ЛОС, което той понася за извършеното от него противозаконно
деяние. В тази връзка, следва да се отчете, че Съдът не се съгласява със становището
на защитата, че принципът на хуманността, изтъкнат от нея, задължава при прояви
на поправяне на осъденото лице, същото да бъде изведено извън пенитенциарното
заведение, където изтърпява наказанието си. Напротив, именно поради въздействието
и усилията на служителите в пенитенциарно заведение, Съдът намира, че са налице
благоприятните до този момент резултати, обективиращи законосъобразно протичащия
процес на поправяне и превъзпитание на осъдения. Този процес, според настоящия съдебен
състав, не е лишен от проява на хуманност, каквато е принципно залегнала в
българското пенитенциарно законодателство, в частност в ЗИНЗС. Конкретно, в
настоящият случай, хуманността при изтърпяване на наложеното наказание ЛОС е
намерила проявление чрез определяне на режима на изтърпяване на наказанието му
като „ОБЩ“ такъв, в ЗООТ, съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗИНЗС. Този режим се
характеризира със смекчен надзор и с възможност на осъденото лице да
осъществява работа извън затворническото общежитие, както и със свободен достъп,
без заграждения до посетителите му, при свиждане.
Съдът
не намира за обосновано и другото възражение на защитата на осъденият, а именно,
че становищата на затворническата администрация са безмотивни в извода си, че
не е приключил процеса на поправяне и превъзпитание. Напротив, в същите конкретно
е отбелязано защо този извод се изгражда от съответните служители на пенитенциарното
заведение, като мотиви в тази насока бяха посочени от съда по-горе.
Относно,
Съдът намира за необоснован и довода на защитата, че неправилно за 6 месеца
спрямо него е дадена само една награда, като в този смисъл не са отчетени
благодарствените адреси и препоръките, дадени от работодателите му. На първо място,
в настоящата съдебна процедура Съдът няма възможност да преценява правилността
на преценката на затворническата администрация за даване на награди и поощрения
или налагане на наказания. За това си има отделни административни процедури,
контролиращи обосноваността и законосъобразността на преценката на
затворническата администрация.
На
второ място, Съдът намира, че даването на награда или налагането на наказание
не се обосновават единствено и само от усърдието при полагане на труд от осъденото
лице. Преценката за тях се изгражда при съобразяване на неговото поведение в
цялост. В случая се потвърждава тезата на съда, че в краткият период, в който
лицето е в режим на поправяне и превъзпитание, чрез въздействие на мерките,
посочени в плана му от затворническата администрация, не е дал възможност за
идентифициране на такава промяна в личността му, която евентуално би могла да
мотивира затворническата администрация за даване на допълнителни награди и
поощрения. Все пак следва да се изтъкне, че Съдът възприема дадените награди,
не само при пребиваването в българското пенитенциарно заведение, като похвална
положителна промяна в поведението и нагласата на лишения от свобода Г.. Същите,
обаче, както вече бе посочено, по никакъв начин не дерогират липсата на спад в
риска от рецидив, и то особено в първоначално констатираните проблемни зони.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и чл. 70, ал. 1 от НК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата
на осъдения С.А.Г., ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му по НЧД
№ 2937/2017 г. по описа на СГС - НО, 5 състав, наказание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и/или протест, в 7 дневен срок от днес, пред Апелативен
съд – София, по реда на Глава ХХІІ.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: