Р Е Ш Е Н И Е
№ 819
гр. Русе, 16.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на осми май, две хиляди и деветнадесета в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 5081 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
К.К.– ю. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заявява,
че на 02.03.2017г.между „Микро Кредит“ АД и Б.С.Н. е сключен договор за заем №1182-00017724/02.03.2017г., по силата на който кредитната
институция предоставила на ответника кредит в размер на 600 лева. Съгласно
уговорените условия, заемателят се задължил да изплати главницата по кредита,
ведно с договорна лихва на обща стойност 630.05 лева на пет равни месечни
вноски, всяка от които в размер на 126.01 лева.
Кредитополучателят удостоверил, че е получил заемната сума,
като предварително му бил предоставен стандартен европейски формуляр с
необходимата преддоговорна информация, която разбира, приема клаузите по
договора и общите условия и е съгласен да бъде обвързан с техните разпоредби.
Въз основа предоставени допълнителни услуги, обективирани в
два отделни договора, ответникът приел да заплати на пет равни вноски сумите:
75 лева - стойността на пакет
допълнителни услуги и 198 лева – застрахователна премия.
Предвид факта, че Б.Н. не изпълнила задълженията си,
произтичащи от контракта, след изтичане срока му, кредиторът начислил лихва за
забава в размер на 28.65 лева за периода 29.03.2017г. – 05.02.2018г. по
договора за заем и 12.41 лева за периода 29.03.2017г. – 05.02.2018г. по
договора за допълнителни услуги.
На 07.07.2017г. „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД подписали Приложение №1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., съгласно което „Микро Кредит“ АД
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането, произтичащо от
договор за паричен заем №1182-00017724/02.03.2017г. и договора за допълнителни
услуги, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Цедентът упълномощил цесионера да
уведоми, от негово име, длъжника за извършената цесия. Въз основа
предоставените му пълномощия, с писмо
изх.№УПЦ-С-МКР/1182-00017724/13.07.2017г., ищцовото дружество уведомило
ответника за извършената продажба на вземането. Писмото се върнало в цялост,
тъй като получателят не бил установен на адреса. На 26.06.2018г. кредиторът
изпратил повторно уведомление до длъжника, върнато в цялост, като непотърсено.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ЧГД №784/2018г. по описа на РРС срещу Б.С.Н. за сумите:
600 лева – главница по договор за паричен заем №1182-00017724/02.03.2017г., ведно със законната лихва, считано
от 06.02.2018г. до окончателното й изплащане; 30.05 лева – договорна лихва за
периода 28.03.2017г. – 28.07.2017г.; 75 лева – допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги; 198 лева – зстрахователна премия по договор за
допълнителни услуги; 28.65 лева – мораторна лихва за периода 29.03.2017г. –
05.02.2018г. по договора за заем; 12.41 лева – мораторна лихва за периода
29.03.2017г. – 05.02.2018г. по договора
допълнителни услуги; 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал
на заявителя (ищец в настоящото производство), че в едномесечен срок от
получаване на разпореждането следва да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения, К.К.моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че Б.С.Н., ЕГН ********** дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
– гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова
Станчева сумите: 600 лева – главница по договор за паричен заем №1182-00017724/02.03.2017г., ведно със законната лихва, считано
от 06.02.2018г. до окончателното й изплащане; 30.05 лева – договорна лихва за
периода 28.03.2017г. – 28.07.2017г.; 75 лева – допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги за периода 28.03.2017г. – 28.07.2017г.; 198 лева –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 28.03.2017г.
– 28.07.2017г.; 28.65 лева – мораторна лихва за периода 29.03.2017г. –
05.02.2018г. по договора за заем; 12.41 лева – мораторна лихва за периода
29.03.2017г. – 05.02.2018г. по договора
допълнителни услуги.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК Б.С.Н. - ответника в настоящото производство не е
депозирала отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
На 02.03.2017г.между „Микро Кредит“ АД и Б.С.Н. е сключен
договор за заем №1182-00017724/02.03.2017г., по силата на който кредитната
институция предоставила на ответника кредит в размер на 600 лева, които
последният се задължил да погаси ведно с 30.05 лева договорна лихва за времето
от 28.03.2017г. до 28.07.2017г. на пет равни месечни вноски, всяка от които на
стойност 126.01 лева.
С полагане на подпис си, кредитополучателят удостоверил, че
е получил заемната сума, като предварително му е предоставен стандартен
европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, която разбира,
приема клаузите по договора и общите условия и е съгласен да бъде обвързан с
техните разпоредби.
Въз основа предоставени допълнителни услуги, обективирани в
два отделни договора, ответникът приел да заплати на пет равни вноски сумите:
75 лева - стойността на пакет
допълнителни услуги и 198 лева – застрахователна премия.
На 07.07.2017г. „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД подписали Приложение №1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., съгласно което „Микро Кредит“ АД
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането, произтичащо от договор
за паричен заем №1182-00017724/02.03.2017г. и договора за допълнителни
услуги, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Цедентът упълномощил цесионера да
уведоми, от негово име, длъжника за извършената цесия. Въз основа
предоставените му пълномощия, с писмо
изх.№УПЦ-С-МКР/1182-00017724/13.07.2017г., ищцовото дружество уведомило
ответника за извършената продажба на вземането. Писмото се върнало в цялост,
тъй като получателят не бил установен на адреса. На 26.06.2018г. кредиторът
изпратил повторно уведомление до длъжника, върнато в цялост, като непотърсено.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ЧГД №784/2018г. по описа на РРС срещу Б.С.Н. за сумите:
600 лева – главница по договор за паричен заем №1182-00017724/02.03.2017г., ведно със законната лихва, считано
от 06.02.2018г. до окончателното й изплащане; 30.05 лева – договорна лихва за
периода 28.03.2017г. – 28.07.2017г.; 75 лева – допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги; 198 лева – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги; 28.65 лева – мораторна лихва за периода 29.03.2017г. –
05.02.2018г. по договора за заем; 12.41 лева – мораторна лихва за периода
29.03.2017г. – 05.02.2018г. по договора
допълнителни услуги; 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал
на заявителя (ищец в настоящото производство), че в едномесечен срок от
получаване на разпореждането следва да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства
и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК
– положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответникът дължи сумите:600 лева – главница по договор за паричен заем №1182-00017724/02.03.2017г., ведно със законната лихва, считано
от 06.02.2018г. до окончателното й изплащане; 30.05 лева – договорна лихва за
периода 28.03.2017г. – 28.07.2017г.; 75 лева – допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги за периода 28.03.2017г. – 28.07.2017г.; 198 лева –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода
28.03.2017г. – 28.07.2017г.; 28.65 лева – мораторна лихва за периода
29.03.2017г. – 05.02.2018г. по договора за заем; 12.41 лева – мораторна лихва
за периода 29.03.2017г. – 05.02.2018г. по договора допълнителни услуги, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №369/07.02.2018г., издадена по
гражданско дело №784/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство цитирано гражданско дело е видно, че на 22.06.2018г. заявителят е
уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим,
тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес.
Ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е
даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в
първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 17.08.2018г. са му указани
последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани
в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства
и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №784/2018г. по описа на РРС, с оглед
факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното
вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на установителния
иск.
По
изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да
бъде уважена.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото в размер на 525 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство.
Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който
разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 75 лева –
разноски по ЧГД №784/2018г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че Б.С.Н., ЕГН ********** дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
– гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н. Т. С. сумите:
600 лева – главница по договор за
паричен заем №1182-00017724/02.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018г. до окончателното й
изплащане; 30.05 лева – договорна
лихва за периода 28.03.2017г. – 28.07.2017г.; 75 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода 28.03.2017г. – 28.07.2017г.; 198
лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода
28.03.2017г. – 28.07.2017г.; 28.65 лева
– мораторна лихва за периода 29.03.2017г. – 05.02.2018г. по договора за заем; 12.41 лева – мораторна лихва за периода
29.03.2017г. – 05.02.2018г. по договора
допълнителни услуги, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №369/07.02.2018г., издадена по гражданско дело №784/2018г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА Б.С.Н.,
ЕГН ********** да заплати на„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* сумата 525 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА Б.С.Н., ЕГН ********** да заплати
на„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 75
лева – разноски по ЧГД №784/2018г. по
описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.