Присъда по дело №1/2023 на Военен съд - Сливен

След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание
доказателствен материал по делото, съдът установи следното:

Подсъдимият ** Д. С. М. от в. ф. **** – Б. постъпил на военна служба в
БА на 01.09.2021 г. Бил назначен на длъжност „Работник в склад“ в
домакинско отделение в секция „Снабдяване и обслужване“ в сектор
„Логистика“ на фрегата във формированието. Бил включван в няколко групи
за подготовка и ежедневна поддръжка в различни войскови райони на
формированието, но не е участвал в подготовката на кораба през годината и
не притежавал допуск за изпълнение на служебните си задължения. Бил
физически здрав и в състояние да работи в условия на продължителни
натоварвания. По време на военната си служба не е награждаван и няма
налагани дисциплинарни наказания.

На 27.11.2022 г., подс. ** Д. С. М. имал рожден ден и поканил свои
приятели, като от 19.00 часа последователно посетили няколко питейни
заведения, където консумирали концентрирани алкохолни напитки. Към 3.00
часа на 28.11.2022 г. от компанията останали само подсъдимия и свидетелите
В. И. А. и Б. М. С., като тримата се насочили към казиното, намиращо се в
хотел „Б.“ в гр. Б., ул. „А.“ №** с намерение да го посетят. Пред казиното
имало охрана, която не ги допуснала, защото според охранителите били във
видимо нетрезво състояние. Тримата решили да посетят друго питейно
заведение в района на Старата поща в гр. Б. и тръгнали по ул. „К. А.“. По
същото време в района се намирал дежурен полицейски автопатрул на сектор
„Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР – Б., в състав -
свидетелите старши полицай Е. Х. А. и полицай М. П. В.. Полицейските
служители забелязали тримата, движещи се по тротоара младежи и се
насочили към тях. В 03.43 ч., на 28.11.2022 г., на ул. „К. А.“ пред сграда с №
**, те спрели матрос М. и свидетелите В. А. и Б. С. за проверка на личните им
документи, като тримата застанали в редица един до друг с гръб към сградите
и с лице към уличното платно. Св. С. бил в средата, от лявата му страна се
намирал подс. М., а от дясно на него е бил св. А.. Двамата полицейски
служители се намирали срещу и с лице към тях, а разстоянието между
проверяваните и проверяващите е било от половин до един метър. Около
мястото на проверката имало казино с ярко осветление, както и други
магазини и заведения с включени реклами и осветление, осигуряващи макар и
намалена видимост. Св. А. казал на проверяващите, че не носи документи и
не представил такива, а подсъдимият и св. С. започнали да вадят от
джобовете на дрехите си личните портфейли, в които се намирали
документите им. Когато св. С. изваждал от джоба си портфейла, на земята
изпаднали банкноти, което той не забелязал, но било забелязано от единия
полицейски служител, който му ги показал, С. се навел и ги вземал. Веднага
1

след това подс. матрос М. извадил портфейла си от задния джоб, при което от
джоба му на земята между М. и С. и малко пред тях, изпаднало прозрачно
полиетиленово самозалепващо се пликче. Св. А. осветил с преносим
електрически фенер пликчето, след което хванал подсъдимия за ръката,
обърнал го с гръб към себе си и му поставил белезници. В този момент
свидетелите А. и С. отстъпили назад, а М. попитал защо му поставят
белезници. Полицейски служител А. завъртял М. с лице към себе си и му
показал пликчето, съдържащо кафеникаво кристалообразно вещество.
Подсъдимият заявил, че пликчето не е негово, след което служителите на ОД
на МВР докладвали на оперативния дежурен и била изпратена дежурната
оперативна група. На място бил извършен полеви тест на съдържанието на
пликчето, което реагирало на амфетамин. Подс. М. бил отведен в районното
управление на МВР, където му бил извършен личен обиск по Закона за МВР,
а А. и С. извадили съдържанието на джобовете си, като друго наркотично
вещество не било намерено. Подсъдимият бил задържан за срок до 24 часа
със заповед рег. № 251зз-299/28.11.2022 г., от 03.30 ч. на 28.11.2022 г., били
взети писмени сведения от свидетелите А. и С., а св. А. изготвил Докладна
записка рег. № 251р-45097/28.11.2022 г. След като полицейските служители
установили, че М. е военнослужещ от в.ф. **** - Б., докладвали на
оперативния дежурен и била уведомена РС „Военна полиция“ – С..
Видно от заключението по назначената физико-химическа експертиза,
представеното за изследване кристалообразно вещество, намиращо се в
пликчето, изпаднало от джоба на подсъдимия, представлява метамфетамин с
нетно тегло преди всички изследвания – 0.505 гр., като активният наркотично
действащ компонент метамфетамин е с концентрация 27 %. Съгласно списък
ІІ на Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 г. и Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, метамфетаминът е
наркотично вещество и подлежи на контрол, като фигурира в Списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични. След извършения анализ по
назначената експертиза, останалото количество наркотично вещество, било
запечатано в бял плик с восъчен печат № 01 на НТЛ – ОД МВР – Я. и
изпратено до Централно митническо управление – отдел „МРР-НОП“ с
Писмо рег. № СЛ-6580/09.12.2022 г., като бил изготвен Приемателно-
предавателен протокол 90 273 от 12.12.2022 г. По делото не се доказа, подс.
М. да има надлежно разрешително за притежание на метамфетамин.
В хода на досъдебното производство било установено, че в близост до
мястото на извършената проверка се намира монтирана камера за видео-
наблюдение, която по време на проверката е работила и е направила
видеозапис на мястото на проверката и действията на подсъдимия и
свидетелите по време на проверката. С писмо вх. № 3231/06.12.2022 г. по
описа на РС „Военна полиция“ – С., бил предоставен и приобщен към
2

доказателствения материал по делото един брой оптичен носител съдържащ
видеозаписите от камерата за видео-наблюдение, за времето от 03.30 ч. до
05.00 ч. на 28.11.2022 г. В съдебно заседание на 14.03.2023 г., записът беше
възпроизведен пред подсъдимия и четиримата свидетели, които потвърдиха
автентичността на записа и вярното отразяване в него на случилите се
събития.
При разпита си в съдебно заседание, подсъдимият М. не отрича
описаната фактическа обстановка като цяло, потвърждава я пред съда, но
твърди, че намерения на тротоара плик с наркотично вещество не е изпаднало
от джоба му, когато е вадил портфейла си, за да покаже личните си документи
и той няма нищо общо с него. В пледоарията си защитникът му заявява, че по
делото не е доказано авторството на деянието от неговия подзащитен, тъй
като не е установено по категоричен начин, че плика е изпаднал от неговия
джоб, а не от джоба на друг присъстващ или не се е намирал на тротоара
преди това, предвид противоречивите позиции на двете групи свидетели – от
една страна полицейските служители, а от друга двамата приятели на
подсъдимия. Навежда довод, че не са взети дактилоскопни следи от плика, за
да се установи дали съвпадат с тези на подс. М.. Алтернативно изказва и
хипотеза, че пликът може да е изпаднал от джоба на подзащитният му, но да е
бил поставен там на шега, като подарък или по друг повод от друго лице, без
знанието и съгласието на М..
Съдът след като прецени цялостния доказателствен материал по дело,
счита обвинението за доказано и не споделя възраженията на подсъдимия и
защитника му. Единственият спорен момент по делото е дали пликчето с
наркотично вещество е изпаднало от джоба на подс. М. и за да даде отговор
на този въпрос съдът съобрази следното:
На първо място не е налице противоречие по този въпрос между двете
групи свидетели, определени от защитата. Двамата полицейски служители
категорично заявиха, че са видели плика да пада от джоба на М., а А. и С.
заявиха отрицателен факт - че не са видели от джоба му да изпада плик. Те
обаче не твърдят, че са гледали през цялото време към М. и че са сигурни в
положителния факт - да са видели, че от джоба му не е изпаднал плик. Съдът
приема, че е възможно двамата да не са забелязали падането на плика от
джоба на подсъдимия, тъй като безспорно е установено от обясненията на
подсъдимия, от свидетелските показания и видеозаписа (достоверността на
който всички присъствали на проверката потвърдиха) положението на всички
присъстващи лица. Матрос М., св. А. и св. С. по време на проверката са били
застанали в редица един до друг с гръб към сградите и с лице към уличното
платно, като С. е бил в средата, от лявата му страна се намирал подс. М., а от
дясно на него е бил св. А.. При това разположение А. не е имал видимост към
джобовете на М., за да може да види дали нещо изпада от тях, а С. не е гледал
към него, тъй като вниманието му е било ангажирано с прибирането на
изпадналите от него банкноти (това се вижда и на видеозаписа). По същото
време двамата полицейски служители се намирали срещу и с лице към тях, а
3

разстоянието между проверяваните и проверяващите е било от половин до
един метър. Същевременно се установи, че макар видимостта да не е била
както през деня, в непосредствена близост до мястото на проверката, имало
казино с ярко осветление, както и други магазини и заведения с включени
реклами и осветление, които осигурявали достатъчна видимост, за да се
забележат действията на проверяваните лица и изпаднали от тях вещи от
разстояние половин до един метър. Това се потвърждава и от факта, че
полицейските служители при същите условия, при които са видели
изпадането на пликчето от джоба на М., по-малко от минута преди това са
видели изпадането на банкноти от джоба на С.. (вж. свидетелските показания
и видеозаписа). Обстоятелството, че свидетелите А. и С., както и подсъдимия
не са забелязали падналите от джоба на С. банкноти, подкрепя извода, че не
са забелязали и падналото от джоба на М. пликче.
Съдът не кредитира и предположението на защитата, че пликчето може
да е било на тротоара преди проверката. Никой от разпитаните не заяви, да е
забелязал такова пликче преди проверката, а само няколко секунди преди
това С. е събирал парите си от земята на същото място, където е било
намерено секунди след това пликчето. На видеозаписа се вижда, че когато С.
се навежда, за да събере парите си и другите свидетели поглеждат към
тротоара, където са били разпилени те, но никой не е видял пликчето. Едва
след като С. се изправя, а подсъдимият прави движение с дясната си ръка
напред, св. А. вижда пликчето и го осветява. Всичко това изключва версията
на защитата, че е възможно пликчето да е било на мястото преди проверката.
Неаргументирано е и твърдението, че пликчето може да е паднало от
някой от другите проверявани. В показанията си св. А. заяви, че не е носил
документи, не е вадил нищо от джобовете си, което се потвърждава и от
видеозаписа. От джоба на С. са изпаднали банкноти, той се е навел да ги
вземе от земята и ако полицейските служители са искали просто да набедят
някого, че е изпуснал пликчето, ако не бяха видели кой точно го е изпуснал,
по-логично би било да набедят именно С.. Същите обаче са категорични, че
са видели пликчето да изпада от джоба на М., а не от джоба на С. и А. е
поставил белезниците именно на него.
Липсват каквито и да било доказателства или дори косвени улики,
наркотичното вещество да е било поставено в джоба на подсъдимия без
негово знание и съгласие, поради което съдът не кредитира тази, макар и
между другото и съвсем схематично лансирана от защитата версия.
Относно забележката, че не са били иззети дактилоскопни следи от
пликчето, следва да се отбележи, че дактилоскопните следи са винаги
косвено доказателство, даващо информация дали определено лице е имало
съприкосновение с определен предмет, което може да подкрепи преките
доказателства, ако въз основа на тях не може да се направи еднозначен извод.
В случая са налице двама очевидци, които пряко сочат извършителя на
деянието, а всички останали косвени доказателства, обсъдени по-горе,
4

потвърждават авторството на деянието. По тази причина не се е налагало и по
още един косвен начин да се доказва, нещо доказано от наличния
доказателствен материал.
Обстоятелството, че подсъдимият от първия момент последователно
отрича пликчето с наркотично вещество да е било у него, води до извода за
последователност от негова страна в избраната защитна позиция, а не доказва
липса на извършено деяние. Твърдението, че М. не употребява наркотични
вещества и няколко дни след проверката е бил тестван за употреба на
наркотици с отрицателен резултат, както и че не разпространява наркотични
вещества, тъй като разпространител би носил по-голямо количество, също са
неотносими към казуса. Обвинението не е за употреба или разпространение
на наркотици, а за държане без надлежно разрешение на наркотични
вещества.

С деянието си подс. М. е осъществил престъпния състав по чл. 354а ал.
3 т. 1, предл. 1 НК, тъй като на 28.11.2022 г., в 03.43 ч., в град Б., на ул. „К.
А.“, до сграда с № **, е държал в себе си високо рисково наркотично
вещество – метамфетамин без да има за това надлежно разрешително.
Съдържанието на активния наркотично действащ компонент на наркотичното
вещество с концентрация 27 %, а теглото му 0.505 грама. Съгласно
Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на
наркотичното вещество е 12,63 лв. (дванадесет лева и шестдесет и три
стотинки). С това обвинение делото е било внесено в съда от Сливенската
военно-окръжна прокуратура, но при постановяване на присъдата, съдът
обсъди и допълнително изразените становища на страните по правната
квалификация, в светлината на събрания доказателствен материал.
В съдебно заседание, прокурорът изрази становище, че с оглед
минималното количество на веществото и стойността му, възлизаща на 12.63
лв., както и предвид добрите характеристични данни за подсъдимия и
обстоятелството, че до момента няма данни за други противообществени или
престъпни прояви от негова страна, случаят е маловажен и деянието следва да
се преквалифицира по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 т. 1, предл. 1 НК. С оглед на
това, предлага М. да бъде освободен от наказателна отговорност, съгласно
разпоредбата на чл. 78а НК и да му бъде наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.
Такова е и третото алтернативно искане на защитата, в случай че не
бъдат уважени другите две искания – да бъде оправдан, защото не е извършил
деянието или да бъде приложена разпоредбата по чл. 9 ал. 2 НК.
Съдът след като обсъди становищата на страните, не възприе тезата на
защитата, че деянието не е извършено от М., по изложените по-горе
съображения във връзка с фактическата обстановка. Съдът не възприе и
искането да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК, тъй като не се касае
5

нито за малозначителност, водеща до липса на обществена опасност от
извършеното, нито обществената опасност в случая е явно незначителна.
Касае се за извършител, назначен на кадрова военна служба във флота на
Въоръжените сили на страната. Ако наркотичното вещество не е било
необходимо на матрос М., същият не би го носил у себе си. Независимо дали
го е държал за лична употреба или за да го предостави на друго лице, в
случая той е нарушил не само общите правила за притежание на наркотични
вещества, касаещи всички граждани, но и специфичните изисквания към
военнослужещите, касаещи употреба на алкохол, наркотични вещества,
разпределение на времето, дори когато са извън формированието и други.
Тези ограничения са въведени с цел да се осигури готовност по всяко време
на денонощието, военнослужещите адекватно да изпълняват поставените им
задачи, особено когато се работи с въоръжение и бойна техника. При
постъпване на военна служба, всички военнослужещи са запознати с тези
ограничения и доброволно приемат изпълнението им, което поставя и по-
високи критерии, относно обществената опасност на извършеното от тях,
особено когато то се отразява на възможността им да изпълняват
задълженията си.
Съдът обаче намира, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл.
93 т. 9 от НК, тъй като извършеното престъпление с оглед на
незначителността на вредните последици и с оглед на положителните
характеристични данни на подсъдимия, липсата на противоправни прояви от
негова страна, малкото количество наркотично вещество и ниската му
стойност, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. По тази причина,
съдът преквалифицира деянието по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 т. 1, предл. 1 НК и
го оправда по обвинението, изключващо наличието на маловажен случай. За
деянието, по което М. беше признат за виновен, законодателят е предвидил
наказание „глоба“ до 1 000 лева, обвиняемият не е бил осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по Глава осма, Раздел ІV от НК, а в резултат на деянието му не са
причинени имуществени вреди. Всичко това налага извода, че са налице
всички предпоставки за да се приложи императивната разпоредба на чл. 78а
от НК, за освобождаване от наказателна отговорност на дееца и налагане на
административно наказание „Глоба“. При определяне размера на наказанието,
съдът съобрази както разпоредбата на чл. 78а ал. 1 НК, в която са определени
рамките за наказанието „глоба“ – от хиляда до пет хиляди лева, така и на ал. 5
НК, според която когато за извършеното престъпление е предвидено
наказание само глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
Предвиденото наказание по чл. 354а ал. 5 НК е глоба в размер до 1 000.00
лева, което означава че максималният размер на тази глоба съвпада с
минималния размер на глобата по чл. 78а НК - 1 000.00 лв. Това задължава
съда да наложи единствено възможния размер глоба – 1 000.00 (хиляда) лева,
6

какъвто размер е предвиден в чл. 354а НК, като не може да го надвиши с по-
голям размер по чл. 78а НК, но не може да наложи и по-малък размер глоба
от предвидения в чл. 78а НК минимум.

Част от наркотичното вещество е било използвано при изготвяне на
експертното заключение, а останалото след експертното изследване
количество метамфетамин е било предадено за съхранение, съгласно приемо-
предавателен протокол 90 273 от 12.12.2022 г. между РСВП – С. и Централно
митническо управление. На основание императивната разпоредба на чл. 254а
ал. 6 НК, съдът отне в полза на държавата останалото количество наркотично
вещество, предмет на престъплението, което след влизане на присъдата
следва да бъде унищожено.

Предвид осъдителната присъда и съгласно чл. 189 ал. 3 НПК,
подсъдимия следва да заплати по сметката на РС – Военна полиция - С.
сумата 139.65 (сто тридесет и девет лева и шестдесет и пет ст.) лв. за
направените деловодни разноски, на досъдебното производство.

След влизане на присъдата в сила, приложените към делото като
веществени доказателства - прозрачен полиетиленов плик, съдържащ 2 броя
празни полиетиленови плика и тестовата хартия от извършения полеви тест,
върнат след извършена физико-химическа експертиза следва да се унищожат,
като вещи без стойност. Приложеният един брой оптичен носител за
еднократен запис под формата на компакт-диск да остане към делото.

Воден от тези мотиви съдът постанови своя акт.

Мотивите се изготвиха на 21.03.2023 година.

Военен съдия: /п/
7

Номер на акта:	4
Дата:	14 март 2023 г. (в сила от 30 март 2023 г.)
Съдия:	Полк. Воля Петров Кънев

Дело:	20236500200001
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 януари 2023 г.

Присъда по дело №1/2023 на Военен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите