РЕШЕНИЕ № 1507/23.7.2019г.
гр.
в., 23.07.2019 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесети
май Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 2031 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от „Е.З.Ф.“ЕООД, представлявано и управлявано от В.С.Д. против НП № 423541-F461875/28.03.2019 г. на Директора на ТД
при НАП,
с което на едноличния търговец е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 700 /седемстотин/ лева,
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
за нарушение на чл. 25, ал.1 , във вр. с чл. 3, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
В депозираната до съда
жалба се излагат твърдения, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано
и постановено при допуснати
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не
се явява лично, представлява се от адв. Р.при ВАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата с посочените в
нея основания. В заседание по същество пледира, че в хода на съдебното
производство не са събрани доказателства, че приобщения по делото служебен бон
е издаден от дружеството-жалбоподател чрез инсталиран в обекта, стопанисващ от
същото, нефискален принтер. Поради липса на информация кое е лицето, на което
се твърди, че е издаден този служебен бон се сочи, че не е възможно да се
ангажират доказателства дали и от кого е извършена стопанската операция. Сочи
се, че липсата на информация във връзка с тоа лице
представлява и съществено процесуално нарушение , допуснато в хода на
административно-наказателното производство поради непълна обстоятелствена част
на обжалваното НП. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност
да се измени същото като се наложи административна санкция в минимален размер.
Въззиваемата
страна , редовно призована изпраща представител – юрисконсулт Н., която оспорва
жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като
законосъобразно и правилно. Пледира, че лицето извършило процесната
покупка не се обхваща от минимално необходимото съдържание на НП, доколкото не
касае съставомерен признак на извършеното нарушение.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетелиактосъставителят – П.Т.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
Във връзка с депозиран сигнал в ТД на НАП – в. и представен от неустановено
по делото лице служебен бон , изходяща от „Е.З.Ф.“ ЕООД за сумата от 33 лева, с
посочена дата на извършено плащане 01.12.2018 г. , на 10.12.2018 г. служител на
уреждението – св. Т. предприел действия по извършване
на проверка в обект – магазин за бельо „.*“, находящ
се в гр. в., ул. А. С. *, в Г. м. в., стопанисван от дружеството-жалбоподател. В
хода на проверката е наблюдавана
продажба , при която е издаден, както фискален бон, така и служебен бон от
нефискален принтер, находящ се в обекта, като
последният е изискан от клиента. При сравнение между двата служебни бона св. Т. установил, че има
съвпадение част от реквизитите, касаещи юридическото лице и БУЛСТАТ на същото.
Била извършена проверка на контролната лента на фискалния апарат, от която се
установило, че няма маркирана продажба на дата 01.12.2018 г със стойност 33
лева. При така установените факти бил формиран извод, четака
описаното заплащане от 33 лева на 01.12.2018 г. не е издаден касов бон, поради
което св. Т. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. чл. 25, ал.1 , във вр.
с чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., въз основа на който е издадено и
обжалваното НП.
Горната
фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно
постановление № 423541-F461875/28.03.2019
г. е издадено от компетентен
орган - Директорът на ТД на НАП – гр. в., за което, видно от приобщеното към
материалите
по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.,
същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни
норми.Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи, от правна страна следното:
От
събраните по делото доказателства не бе установено по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил нарушение по чл. 25 от Наредбата. Видно от събраните
гласни и писмени доказателства, нарушението
е установено единствено въз основа на констатациите за наличие на служебен бон
от 01.12.2018 г., съдържащ данни за дружеството –жалбоподател и извършено
плащане за сумата от 33 лева. Посоченият служебен бон обаче не установява
безспорно, че процесното плащане е действително
реализирано, както и че продажба е извършена. С оглед на изложеното и предвид липсата на данни за лицето, което
се твърди, че е извършило подобно
плащане, формираните в НП изводи са останали недоказани в хода на съдебното
производство, поради което НП се явява необосновано.
В тази
връзка, съдът споделя доводите на процесуалният представител на въззивника, че данните за лицето, което се твърди, че е
реализирало покупка на стока на 01.12.2018 г. от процесния
обект и е извършило плащане на сумата от 33 лева не касаят съставомерни
признаци на деянието, поради което липсата на посочената информация в НП не се
е отразила на процесуалната законосъобразност на издаденото НП. Липсата на
данни в тази връзка обаче влияе върху обосноваността на НП, доколкото пречи да
се извършат всички необходими и възможни процесуално-следствени действия, за да
се установят по безспорен начин релевантните за делото факти.
Като
взе предвид, че обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин, което не
бе сторено в рамките на административно-наказателното производство, въпреки
извършване на възможните процесуално-следствени действия, съдът счете че НП
следва да бъде отменено като необосновано.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 423541-F461875/28.03.2019 г. на Директора на ТД при НАП, с което на „Е.З.Ф.“ЕООД е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 700 /седемстотин/ лева, на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за
нарушение на чл. 25, ал.1 , във вр. с чл. 3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ
при PC- в.: