Р Е Ш Е Н И Е
Номер 12.02.2020 г. Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен
съд втори
граждански състав
На девети
януари две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА
ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско
дело № 789 по описа за 2015 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.207, ал.1, пр.2-ро от КТ предявен от „А.Б.“ ООД, ЕИК: **********,
седалище и адрес на управление:***, със законен представител – управителя Я.Х.Я., чрез пълномощника си адвокат Т.С. против М.Т.Ч.,
ЕГН ********** ***, представлявана от адв. А.Ц..
В исковата молба
се твърди, че по силата на трудов договор № 98/14.01.2009 г. и допълнително
споразумение от 22.12.2014 г. ответницата М.Т.Ч. работила като технически
сътрудник в „А.Б.“ ООД – офис гр. К., на пълен работен ден, на безсрочно
трудово правоотношение. Твърди се, че при изпълнение на трудовите си функции ответницата
събирала, съхранявала и отчитала парични ценности, произтичащи от платени
застрахователни премии към застрахователни дружества. Съгласно установения начин
на работа служителят следвало да отчита събраните застрахователни премии по
договори със Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.“ АД, „ДЗИ -О.З.
ЕАД, Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, като следвало да предава
получените застрахователни премии в представителствата на посочените дружества
в гр. К. в срок до пет дни от получаване на съответната застрахователна премия.
Застрахователните премии по договори със застрахователни дружества извън посочените
следвало да бъдат внасяни от служителя по банковата сметка на „А.Б.” ООД в срок
до пет дни, считано от получаване на съответната застрахователна премия. По
същият начин се отчитали и сключените застрахователни договори и всички
документи, свързани със сключване на застрахователния договор и извършените по
него плащания.
Твърди се, че на
08.08.2015 г. представители на работодателя „А.Б.“ ООД извършили проверка на
получените и отчетени парични средства в офиса на дружеството в гр. К. и
установили, че служителят М.Ч. не е отчела на „А.Б.“ ООД получени
застрахователни премии както следва:
-
ЗП
в размер на 76.80 лв. по отчет № 1/03.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 70.38 лв. по отчет № 2/03.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер 1442.13 лв. по отчет № 3/03.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 586.76 лв. по отчет № 4/03.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 2897.31 лв. по отчет № 5/03.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 410.74 лв. по отчет № 6/03.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 572.29 лв. по отчет № 1/30.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 2602.89 лв. по отчет № 2/30.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 263.71 лв. по отчет № 3/30.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 161.47 лв. по отчет № 4/30.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 12.24 лв. по отчет № 5/30.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 158.95 лв. по отчет № 6/30.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 227.98 лв. по отчет № 7/30.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 1032.83 лв. по отчет № 8/30.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 2273.39 лв. по отчет № 7/ 28.28.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 1521.41 лв. по отчет № 1/27.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 72.05 лв. по отчет № 2/27.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 419.59 лв. по отчет № 3/27.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 403.54 лв. по отчет № 4/27,07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 537.98 лв. по отчет № 1/23.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 37.74 лв. по отчет № 2/23.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 205.53 лв. по отчет № 3/23.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 608.91 лв. по отчет № 4/23.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 924.61 лв. по отчет № 5/23.07.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 263.73 лв. по отчет № 6/23.07.2015 г.;
Установено било,
че служителят М.Ч. не е отчела на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД застрахователни премии,
както следва:
-
ЗП
в размер на 559.06 лв. по отчет № 261/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 10.80 лв. по отчет № 262/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 18.91 лв. по отчет № 263/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 864.24 лв. по отчет № 260/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 1065.11 лв. по отчет № 259/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 385.06 лв. по отчет № 258/04.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 7.70 лв. по отчет № 259/04.08.2015 г.;
Установено било
и, че М.Ч. не е отчела на „ДЗИ - О.З. ЕАД застрахователни премии, както следва:
-
ЗП
в размер на 1368.23 лв. по отчет № 266/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 70.54 лв. по отчет № 268/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 2253.67 лв. по отчет № 267/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 649.73 лв. по отчет № 266В/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 694.94 лв. по отчет № 266А/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 201.44 лв по отчет № 269/05,08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 1049.89 лв. по отчет № 264/04.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 73.25 лв. по отчет № 266/04.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 139.30 лв. по отчет № 265/04.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 39.36 лв. по отчет № 264А/04.08.2015 г.;
Установено било
също, че М.Ч. не е отчела на З. „А.“ АД застрахователни премии, както следва:
-
ЗП
в размер на 314.42 лв. по отчет № 281/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 19.21 лв. по отчет № 280/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 55.84 лв. по отчет № 284/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 380.11 лв. по отчет № 283/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 1304.61 лв. по отчет № 282/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 921.39 лв. по отчет № 279/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 85.90 лв. по отчет № 281/05.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 1186.09 лв. по отчет № 278/04.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 105.42 лв. по отчет № 278А/04.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 254.10 лв. по отчет № 278В/04.08.2015 г.;
-
ЗП
в размер на 48.58 лв. по отчет № 278С/04.08.2015 г.;
Твърди се, че към
датата на подписване на протокола била налице липса – получени от служителя М.Т.Ч.
и неотчетени застрахователни премии в общ размер на 31 911.86 лева. Това
обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия
иск.
Моли съда
да осъди
ответницата да заплати на „А.Б.“ ООД сумата от 25 000 лева, съставляваща част
от общия размер на липса от 31 911.86 лева, ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 05.08.2015 година до окончателното изплащане на задължението,
както и направените разноски за водене на настоящето производство – държавна
такса за образуване на делото, възнаграждение за адвокат, както и деловодните
разноски.
Ответницата с
отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е допустим, но
неоснователен.
Не оспорва факта,
че по силата на трудов договор № 98/14.01.2009г., тя работела като технически
сътрудник в „А.Б.“ ООД – офис гр. К. на пълен работен ден по безсрочно трудово
правоотношение. Въз основа на представена длъжностна характеристика, в исковата
молба се твърдяло, че ответницата е материалноотговорно лице по смисъла на чл.
207, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като е следвало да отчита събраните застрахователни
премии по договори със Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.“ АД,
„ДЗИ - О.З. ЕАД и Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД.
Твърди, че на
първо място, това само по себе си не било достатъчно основание, за да се
квалифицира едно лице като натоварено с трудови функции по събиране,
съхраняване, разходване или отчитане на точно определени парични ценности, за
да носи определената от закона отговорност. На второ място, нямало правила,
които да установяват нормативно начина на работа в „А.Б.“ ООД. На трето място,
ответницата твърди, че не е подписвала длъжностна характеристика и че
представената с исковата молба такава не била подписана от нея. Длъжностната
характеристика ѝ била представена за подписване при съставянето на
представения с исковата молба констативен протокол, но тя отказала да я
подпише. Длъжностната характеристика била изготвена по повод процеса, с цел да
се ангажира отговорността ѝ по настоящото производство, чрез вменяването на
точно определени отчетнически задължения, които тя фактически не изпълнявала.
Върху представената длъжностна характеристика липсвал подпис и печат на
работодателя „А.Б.“ ООД – офис гр. К.. Към датата на осъществяване на вредата,
ответницата имала задължения за извършване на дейности, които не попадали в
кръга на така наречените „отчетнически дейности“.
Пълната
имуществена отговорност за липса по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ била
приложима само за работници и служители с отчетнически трудови функции и било
недопустимо прилагането на този вид отговорност за работници или служители с
други трудови задължения.
На следващо
място, в исковата молба се твърдяло, че в резултат на извършена проверка на
получените и отчетени парични средства в офиса на „А.Б.“ ООД ***, осъществена
от представители на дружеството, била установена липса – получени от
ответницата и неотчетени застрахователни премии в общ размер на 31 911.86 лева.
Липсващите средства от застрахователни премии не могли да бъдат търсени от
някого, на когото те не били връчени за управление и пазене, макар същият да е
имал досег до тях.
Въпреки, че се
твърдяло, че ответницата е следвало да отчита събраните застрахователни премии
по договори със Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.“ АД, „ДЗИ - О.З.
ЕАД и Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, към исковата молба не бил
представен документ, вменяващ ѝ пряко посочените задължения. При
постъпване на работа в ищцовото дружество на ответницата не ѝ били
зачислени застрахователни премии по договори с определени застрахователни
дружества с акт или приемо - предавателен протокол. Същата не притежавала и
самостоятелна каса. Касата в офиса на дружеството в град К. била обща, като
достъп до нея имали всички служители на дружеството. През процесния период
имало и други лица – служители в дружеството, с достъп до касата, като всички
са били с еднакви права и задължения. През съботните дни в офиса на ищеца
работил само по един човек, който имал достъп до паричните средства, находящи
се в така наречената „каса“, която представлявала чекмедже на бюро. Същото било
положението и по време на обедните почивки. В настоящия случай не били
представени документи от страна на ищцовото дружество, доказващи, че същото е
поверило под отчет съответните застрахователни премии в процесния офис лично на
ответницата, в качеството ѝ на материалноотговорно лице.
Твърди, че
поради липсата на контрол и незаинтересованост от страна на управителя на офиса
на „А.Б.“ ООД в гр. К. и поради небрежно създадената отчетност и организация на
работа, в него се създавало неясно положение и не можело да се определи точно
чия е отговорността за липсващата парична сума. Доказателство за небрежно
воденото счетоводство бил фактът, че в края на всеки работен ден не бил оформян
отчет за предаване на паричните средства на упълномощен представител на „А.Б.“
ООД – офис в гр. К.. Свидетелство за опита за набедяване на ответницата бил и
фактът, че многократно били подписвани застрахователни полици от нейно име,
които не ѝ били поверени за отчитане и съхранение.
Спорен бил и
характерът на установената липсваща сума от касата. По начина на излагане на
липсващите застрахователни премии било спорно доколко е изяснен механизмът на
настъпилото имуществено обедняване.
Макар да било
налице трудово правоотношение между „А.Б.“ ООД и ответницата М.Т.Ч., към момента
на установяване на липсата, като служител в ищцовото дружество тя нито
притежавала качеството „отчетник“, нито било установено по недвусмислен начин,
че ѝ е поверено пряко да отчита събраните застрахователни премии по
договори със Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.“ АД, „ДЗИ - О.З.
ЕАД и Застрахователно акционерно дружество
С оглед
изложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да ѝ присъди
разноските по делото.
От събраните по
делото доказателства съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Производството
по делото е образувано по иск с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ, като
ищецът цели да ангажира имуществена отговорност на ответника в качеството му на
отчетник – материално отговорно лице, което по трудова функция има задължение
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.
Отговорността по чл. 207, ал.1, т.2 КТ е за липса, която представлява типичен
за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг
в касата (когато става въпрос за парични ценности) или в склада, цеха и пр. (когато
става въпрос за материални ценности), който е с неустановен произход – няма
яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв
недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази
презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на
отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични
или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. С оглед на
това, за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при
констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е
причинил щетата или, че не я е причинил виновно. Тоест тежестта на доказване се
обръща. Последното е така, доколкото съгласно чл.154 ГПК всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като не е
необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона
предположение. С други думи, докато в общия случай ищецът следва да установи
всички факти, които обосновават съществуването на правото, което иска да
реализира по съдебен ред (в случая правото на обезщетение за причинената от
материално отговорното лице щета) при наличие на презумпция същият е освободен
от задължението да установява презумираните факти, а в тежест на другата страна
е да опровергае фактите, за които съществува презумпция.
С оглед горното
в тежест на работодателя – ищец в производството, е да установи наличието на
липса, а в тежест на работника МОЛ е да опровергае презумцията че същата е
причинена от него или по негова вина. За да е налице липса по смисъла на чл.207,
ал.1, т.2 КТ е необходимо на първо място да е установен недостига на парични
или материални ценности, на второ място този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция. Последното е така, доколкото
отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е
специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на
съответното МОЛ ( чл.207, ал.1 КТ).
В конкретния
случай не се спори, а и се установява от приложения трудов договор №
98/14.01.2009 г. и допълнително споразумение от 22.12.2014 г., че между
страните е възникнало трудово правоотношение – на 14.01.2009 г. те са сключили
трудов договор, по силата на който ищцовото дружество – застрахователен брокер
„А.Б.” ООД, представлявано от управителя Я.Х.Я., е възложило на работника М.Т.Ч. да изпълнява работа на длъжността „технически
сътрудник“ с месторабота: офис – гр. К..
По делото е
приложено заверено копие от констативен протокол, за извършена на 05.08.2015 г.
от централата на „А.Б.” ООД ревизия в клона на дружеството в гр. К. за периода
от сключване на трудовия договор с ответницата М.Ч. – 14.01.2009 г., до
05.08.2015 г. При ревизията са установени неотчетени застрахователни премии към
„Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.“ АД, „ДЗИ – О. з.“ ЕАД,
Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД и „А.Б.” ООД (застрахователните
премии към други застрахователни дружества), в размер на общо 31 911.86 лева.
По делото е
приета съдебно – счетоводна експертиза, с която изцяло се потвърждават констатациите
от извършената ревизия и съдът приема за безспорно установена твърдяната от
ищеца липса. Вещото лице също е установило, че за периода от 14.01.2009 г. до
05.08.2015 г. в офиса на ищцовото дружество в гр. К. са налице неотчетени застрахователни
премии в размер на общо 31 911.86 лева. Констатираната липса е възникнала по времето на упражняване на съответната трудова функция от ответницата, тъй като трудовото
правоотношение между „А.Б.” ООД и М.Ч. е било прекратено 07.09.2015 г.
От изложеното
дотук е видно, че спорните и релевантни за изхода на делото въпроси се свеждат
до това дали ответницата е изпълнявала трудова функция на материално - отчетническа длъжност и дали установените
липси са в резултат от нейните виновни действия и/или бездействия.
Съгласно
разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 КТ, за липси отчетниците отговарят в пълен
размер. Доказателствената тежест за установяване на качеството
на материално отговорно лице на ответника по иска е на работодателя, а в тежест
на работника е да опровергае презумцията, че липсите са причинени от него, или
по негова вина.
Относно качеството материалноотговорно лице на работниците и служителите, от
значение са както доказателствата за възложените им по трудовото правоотношение
отчетнически задължения, така и доказателствата за фактически осъществявана от
работника или служителя отчетническа дейност. От приложената в препис
длъжностна характеристика на длъжността „технически сътрудник“, е видно, че
съгласно т. I и т. II ответницата
отговаря за сключване на застраховки и носи отговорност за неправилно попълнени
полици. М.Ч. оспорва подписа на длъжностната характеристика с твърдението, че
не е положен от нея – факт, който остана недоказан по делото. Дори съдът да
приеме, че така приложеният документ няма доказателствена стойност в теорията са
приема, че качеството на отчетник имат не само лицата, които са назначени и
заемат отчетническа служба. Качеството отчетник се определя не от длъжността, а
от естеството на изпълняваните трудови функции, като то е обективно и произтича
от тях. Поради това всяко лице, което е натоварено да изпълнява отчетнически
функции – да събира, да съхранява, да разходва и отчита материални средства е
отчетник и в това си качество и за тази си дейност става носител на
отчетническа отговорност. Натоварването с отчетнически функции може да стане по
различен начин и по различни поводи, дори и инцидентно. В случая от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при изпълнение на
служебните си задължения ответницата е следвало да отчита събраните
застрахователни премии по договори със Застрахователно акционерно дружество „Б.
В. И. Г.“ АД, „ДЗИ - О.З. ЕАД, Застрахователно акционерно дружество „А.“ А и др.
Получените застрахователни премии тя е следвало да предава в представителствата
на посочените дружества в гр. К., а застрахователните премии по договори със застрахователни
дружества извън посочените следвало да внася по банковата сметка на „А.Б.” ООД.
Несъмнено, ответницата е била материално отговорно лице, като е заемала
отчетническа длъжност – получавала е във връзка с изпълнението на трудовите си
задължения парични и материални средства, които е следвало да съхранява,
разходва и отчита. Този факт се потвърждава и от собствените ѝ твърдения
изложени в отговора на исковата молба и в хода на делото.
Настоящият
съдебен състав обаче намира, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства опровергават презумпцията за вина на ответницата за причинените
на ищцовото дружество вреди.
От показанията
на св. Т. И. М. – управител на „А. „Б.“ ООД
– клон гр. К., се установява, че в този офис освен ищцовото дружество са
се помещавали още две фирми – „Х. х.“ – туристическа агенция за продажба на
самолетни билети и екскурзии, с управител съпругата му Н. М. и ЕТ „Т. М.“ – за
продажба на субстанции за кафе-автомати, капсули, мляко шоколад и чай. В офиса
работела и св. Ц. Т. К., която заявява в показанията си, че М.Ч. отговаряла за
застраховките, а тя – за продажбата на билети, кафето и останалите продукти.
Според тази двама свидетели отв. Ч. и св. М. имали собствени каси, в които
съхранявали приходите – в едната от застраховките, в другата – от останалите
дейности. Тези каси се заключвали и никой от служителите нямал ключ за другата
каса.
В противоречие с
техните твърдения са показанията на св. М. Д. М. – приятел на ответницата.
Същият свидетелства, че докато М.Ч. работела там, често посещавал офиса на „А.Б.“
ООД в гр. К., за да се види с нея. В офиса имало три бюра, на които работели
ответницата, жената на управителя Н. М. и още едно момиче. Свидетелят твърди,
че за десет години никога в този офис нямало каси. Никога не бил чувал от М.Ч.
тя да има ключ за каса. Парите се прибирали в чекмеджета, които не се
заключвали и всеки имал достъп до тях. Той самият неведнъж виждал другото
момиче или Н. М. да вземат пари от чекмеджето, където се съхранявали
постъпленията от застрахователните полици. Всъщност самият управител на
клона – св. Т. М. признава, че в събота
в офиса работел само един служител, който отговарял както за застрахователната
дейност, така и за продажбата на билети и екскурзии. Случвало се ответницата да
продава самолетни билети, а св. К. да издава застрахователни полици, като
парите се прибирали в найлонов плик и се оставяли в чекмедже на бюрото до
понеделник. Според св. М. в подобни случаи всичко стриктно се записвало и
постъпвало в съответната каса. Установява се обаче от показанията му, че записванията
по приходите на офиса и разходите се е извършвало в тетрадки, тоест официална и
редовна счетоводна документация по смисъла на Закона за счетоводството в офиса
не била водена. Това е констатирало и вещото лице, което сочи в заключението на
ССчЕ, че комисионните на ищцовото дружество се документират в тетрадка, която
не е счетоводен документ. Освен това няма приходни касови ордери за отразяване
на приход в касата и в офиса не се съхраняват отчети, в които да се описват
продадените застрахователни полици. Св. М. разяснява, че всъщност такива документи
няма. На съответния застрахователен агент се връчвал стикер, представляващ
застрахователната полица и на всеки агент се записвало в тетрадка и срещу
подпис колко стикера е взел. Официални отчетни документи не са се съставяли.
По делото е
приложено постановление на РП К. за образуване на досъдебно производство от
29.07.2016 г. срещу неизвестен извършител за това , че през м. август 2015 г. в
гр. К. е съставил неистински частен документ – застрахователни полици на „А.Б.“
ООД от името на М.Т.Ч. и ги е употребил, за да докаже, че съществува
правоотношение по сключен договор за застраховка – престъпление по чл.309, ал.1
от НК. На 01.10.2018г. в качеството на обвиняем по делото е била привлечена Н.
Г. М. от за престъпления по:
- чл. 309, ал.1
от НК – за това, че на 03.10.2015г. в гр. К., обл. П. сама е съставила
неистински частен документ - сметка №20150422746 към Застрахователна полица №
03115000106963 /29.12.2014г. и го е употребила пред ръководството на ЗАД „Б. В.
И. Г.“ гр.С., за да докаже че е прекратено задължението на застрахования по
Застрахователна полица № 03115000106963 /29.12.2014 г. да заплаща
застрахователна премия;
-чл. 309, ал.1
от НК - за това, че на 07.10.2015г. в гр. К., обл. П. сама е съставила
неистински частен документ - сметка №20150429450 към Застрахователна полица №
BG/03/115001784365 / 07.07.2015г. и го е употребила пред ръководството на ЗАД
„Б. В. И. Г.“ гр. С., за да докаже, че е изменен размера на задължението на
застрахования по Застрахователна полица № BG/03/115001784365/07.07.2015г. по
заплащането застрахователната премия.
Досъдебното
производство е приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство от 02.05.2019 г., като наблюдаващият прокурор е приел, че макар с деянието
си Н. М. е осъществила формално признаци на престъпния състав по чл. 309, ал.1
от НК, деянията се отличават с явна незначителност на обществената опасност. Прието
е, че с извършеното тя несъмнено е засегнала обществените отношения свързани
със съставянето на документи – застрахователни полици и сметки за платени
застрахователни премии, без обаче инкриминираното деяние да е довело до
поставяне в опасност или реално увреждане на определени лични или имуществени
интереси.
Установените в
наказателното производство престъпления не са пряко относими към настоящото
дело, тъй като касаят деяния извършени от съпругата на управителя след
прекратяване на трудовото правоотношение между „А.Б.“ ООД и ответницата Ч.. В
хода на наказателното производство обаче са установени факти и обстоятелства,
даващи ясна представа за начина на работа в офиса на ищцовото дружество в гр. К.,
които напълно кореспондират със събраните по настоящото дело писмени и гласни
доказателства и които оборват презумпцията за виновност на ответницата досежно
липсата от 31 911.86 лева. По безспорен начин се доказа, че на работното място
на ответницата, със знанието и съгласието на управителя Т. М., е била създадена
създадената
трайна организация, която е създала предпоставки всички служители, включително управителя и
съпругата му, да боравят с парични средства постъпващи от различни дейности –
застрахователна, туристическа и продажба на продукти за кафе и чай. При
отсъствие на някой служителите, другите са го замествали, без значение дали се
касае за дейността по сключване на застрахователни договори или резервации за
екскурзии. По този повод и при съставянето на съответните документи същите са
били подписвани не само от ответницата, но и от Н. М. и от св. Ц. К., макар в
застрахователните полици и сметки към тях да фигурирало името на Ч. и обратно. Този
факт е приет за безспорен по делото и ищцовата страна признава, че не всички
застрахователни полици, в които като издател е упомената М.Ч., са издадени от
нея.
Настоящият
съдебен състав намира, че при така наложените практики в офиса на ищцовото
дружество, липсва виновно поведение на ответницата. Действително, от
показанията на представителите на ЗД Б.“ и ЗД „А.“ – св. П. П. и св. Р.З., е видно, че ответницата
в качеството си на технически сътрудник в „А.Б.“ ООД – гр. К. многократно е
бавела изготвянето и подаването на отчетите. Съдът приема, че това безспорно е
било така, но този факт не променя крайния извод за липса на вина у ответницата
за неотчетените застрахователни полици в размер на исковата претенция от
25 000 лева.
По случая на
08.11.2017 г. е образувано и досъдебно производство №221/2017 г. по описа на РУ
К. за извършено длъжностно присвояване, което с постановление от 23.10.2019 г.
на РП К. е било спряно, поради неустановяване на извършителя на престъплението.
Наблюдаващият прокурор и по това досъдебно производство е констатирал ненадлежното
отразяване на приходите и разходите в офиса на „А.Б.“ ООД в гр.К. и достъпа,
който всички на служители са имали до оборотните средства.
С оглед всичко
изложено, съдът намира, че искът е неоснователен и недоказан, като събраните по
делото доказателства оборват установената от чл.207, ал.1, т.2 КТ презумпция за
наличието на причинна връзка между констатираната липса и виновно неизпълнение
на трудовите задължения от ответницата М.Ч..
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата
направените по делото разноски в размер на 1480.00 лв., от които 1200.00 лева
за адвокатско възнаграждение и 200.00 лева за платено възнаграждение на вещо
лице.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от „А.Б.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление:***, със законен представител – управителя Я.Х.Я., чрез пълномощника си адвокат Т.С. против М.Т.Ч., ЕГН ********** ***, представлявана от адв. А.Ц. иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за заплащане
на сумата от 25 000 лева, съставляваща част от общия размер на липса от 31
911.86 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.08.2015
година до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „А.Б.“
ООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление:***, със законен
представител – управителя Я.Х.Я. да заплати на М.Т.Ч., ЕГН **********
***, сумата от 1480.00 лв. (хиляда четиристотин и осемдесет лева),
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен срок от връчване съобщение
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.