М
О Т И В И към Присъда № 45 /25.10.2016г.
по НОХД № 473/2016г.
по описа на Окръжен съд – гр.Стара Загора:
Производството е на основание чл. 343а, ал.1 б.”Б”, вр. с чл. 343 ал.1 б.”В”, вр. с чл.342
ал.1 от НК и чл. 58а, ал.4,
във връзка с чл. 55, ал.1, т.2 б. “б”, вр. с чл. 42а, ал.1 и
ал.2, т.1 и т.2 от НК.
На 06.10.2016г. е внесен обвинителен акт от
Окръжна прокуратура- гр.Стара Загора против подсъдимия С.Х.Р., с ЕГН **********, за това, че на 16.11.2015г. по
четвъртокласен път между гр. ***** и с. ****, общ. ****, обл. ****, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил м. „Лада Нива” с рег.№
СТ 1696 В А, е нарушил
правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, а именно на: чл. 20, ал.1 от ЗДвП и на чл. 20 ал.2, изречение второ от ЗДвП, в
резултат на които нарушения по непредпазливост е причинил смъртта на Г.К.Г., с ЕГН **********,
като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалия- - престъпление
по чл.343а, ал.1, б."б" вр. с чл.343,
ал. 1, б.
"в" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Представителят на Окръжна
прокуратура–гр.Стара Загора поддържа изцяло така предявеното и внесено с
обвинителния акт в съда обвинение като заявява, че намира същото за изцяло обосновано и доказано
и предлага на съда подсъдимия С.Х.Р. да
бъде признат за виновен изцяло по предявеното му обвинение. С оглед
обстоятелството, че е налице самопризнание от страна на подсъдимия и делото е
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, счита, че на същия следва
да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства
при условията на чл.58а от НК- към минималния размер на предвиденото от закона, и същото да бъде намалено с 1/3. Счита, че
освен чистото съдебно минало, добрите характеристични данни на подсъдимия и
съпричиняването на резултата от пострадалия, като такова следва да бъдат
отчетено и изразеното действително неформално критично отношение на подсъдимия
към стореното. Счита, че отегчаващи отговорността обстоятелства в случая не са
налице. Намира, че целите на наказанието в случая биха били постигнати с
приложението на чл.66, ал.1 от НК и отлагане на същото за изпитателен срок,
близък до минималния, предвиден в закона, тъй като се касае за едно
непредпазливо престъпление, извършено от човек с добри характеристични данни,
чисто съдебно минало и от деец, който не представлява обществена опасност. Освен
това предлага на подсъдимия да бъде наложено и кумулативното наказание
„Лишаване от право да управлява МПС”.
Повереникът на частния обвинител Т.Г.К.–
адв. З.К., изцяло се присъединява към казаното от прокурора като също
приема за безспорно установено, че вредоносния резултат е настъпил в резултат
на виновното поведение на подсъдимия, като след това е направил всичко възможно
за оказване помощ на пострадалия. Не взема отношение по въпроса за
съпричиняването, но тъй като то е отчетено от прокурора в обвинителния акт, всъщност
се съгласява с него. Счита, че с оглед признаването на вината и изразеното от
подсъдимия съжаление, както и оказаната помощ след деянието, са налице две
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание лишаване от свобода около минималния размер, което да
бъде намалено с една трета, чието изтърпяване да бъде отложено на основание
чл.66 от НК в минимален изпитателен срок. Счита, че подсъдимия следва да бъде лишен и от правото да управлява МПС за минималния
предвиден в закона срок.
Частният
обвинител Т.Г.К. поддържа казаното от повереника си.
Защитниците
на подсъдимия С.Х.Р.- адв. О.Т. и адв. Р.К. предвид процедурата на протичане на съдебното
следствие считат, че категорично
вината му е доказана и са налице посочените от прокурора в обвинителния акт
нарушения на ЗДвП. Вземат отношение единствено относно определяне на
наказанието като пледират за налагане
на същото при условията на чл. 55
от НК предвид наличието според тях на
изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като изключителни такива посочват: предходното поведение/преди
инцидента/ на подсъдимия като водач както
и чистото му административно минало преди деянието поради липса на
наложени административни наказания за нарушения по ЗДвП за целия период като
водач на МПС- около 40 години, както и наличното съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия пешеходец поради нарушение от негова страна на разпоредбата
на чл. 108, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като последният участник в
движението не е имал право да се движи по пътното платно, бутайки велосипеда
си. Освен това посочват, че в случая са налице и многобройни смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства като посочват за такива: много добрите характеристични
данни на подсъдимия като личност, отговорното му служебно положение като ****, изразеното
още на ДП и пред съда изцяло критично отношение към извършеното, което в
сравнение с други случаи не е формално, другите обстоятелства в поведението на пострадалия, които не могат да
се квалифицират като нарушения от негова страна на ЗДвП и ППЗДвП, а именно: че
велосипеда, който пострадалият е тикал по пътното платно, е бил без
светлоотразители, че е бил с тъмни дрехи в тъмната част на денонощието, както и
липсата на други/ извън правната квалификация в ОА/ нарушения на закона, а
именно, че подсъдимият е управлявал МПС на къси/ а не на дълги/ светлини, което
е нормативното му задължение при разминаване с насрещно движещи се превозни
средства. Предвид което считат, че в случая освен направеното самопризнание по
фактите от страна на подсъдимия са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Поради което молят за налагане на друг вид наказание вместо лишаване от
свобода, а именно наказание „Пробация” и
то за минимален срок- от 1 година само с двете задължителни пробационни мерки: “Задължителна
регистрация по настоящ адрес” и “Периодични срещи с пробационен служител”. Считат,
че само това наказание би било справедливо и в пълна степен ще съответства
както на личността на подсъдимия, така и на извършеното от него. По отношение
на кумулативно предвиденото в закона наказание по чл.343г НК молят същото да
бъде в минимален размер- в рамките от 3 до 6 месеца, което би било справедливо
с оглед поведението му като водач на МПС до момента на деянието, а и с оглед
самата характеристика на ПТП.
Подсъдимият С.Х.Р. се
признава за виновен по така предявеното обвинение- признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти, а при постановяване на присъдата да се
ползва изцяло съдържанието на събраните на досъдебното производство
доказателства. Освен това поддържа дадените от него обяснения по ДП и изразява
искрено съжаление и неформално критично отношение към случилото се. По време на инцидента както и в други
предишни случаи, е пътувал по този път по служебна работа. Този автомобил, м.
“Лада Нива” с рег. № СТ 1696 ВА, който бил с намалено осветление, той често
ползвал вечер, за да контролира изпълнението на задълженията на *****, а и да
изпълнява своите задължения като ****. В дадените от него обяснения по
настоящото дело заявява, че от 18-годишна възраст е водач на МПС и е
нямал нито едно нарушение. Бил е осемнадесет години *****, ******,
и искрено съжалява за случилото се, което е преобърнало живота му. За
нарушението, описано в приложената по ДП справка за нарушител от дата 18 юли
2013г., за което има издаден електронен фиш, по чл.20, ал.1 от ЗДвП, и за което
е наложена санкция “глоба” по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП в размер на 100 лева,
заявява, че на посочената дата в действителност не той, а друго лице е
управлявало служебния автомобил на *****. Нарушението е било извършено със
служебен автомобил на ***** с рег. № СТ 9966, управляван от ***** К. Х., който
е пътувал със ***** – Й.Е.Н.. Данните са му известни, тъй като **** той лично е
разследвал случая. В последната си дума пред съда заявява, че иска наказанието
му “лишаване от правоуправление” да бъде в минимален размер, тъй като не е
системен нарушител, за да има нужда от превъзпитателно въздействие това
наказание, и че ще бъде благодарен, ако това бъде постановено от съда.
СЪДЪТ като взе в предвид събраните на ДП доказателства,
приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл.283 от НПК, както
и тези по настоящото дело, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА :
От събраните по делото доказателства
по реда на съдебното следствие, така и от тези на досъдебното производство по
приложеното ДП № ЗМ 1630/2015 г. по описа на РУ”П”- Казанлък/прокурорска
преписка № 4282/2015г. по описа на ОП – Ст.Загора, приобщени към
доказателствата по делото на основание чл.373, ал.2 вр. с чл. 283 и чл.107, ал.2
от НПК след проверка, прочитане и приемане, включително и от направеното от
подсъдимия самопризнание по времена съдебното следствие, протекло по реда на
чл. 371 т.2 от НПК, съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин.
В тази насока освен направеното от
подсъдимия самопризнание по фактите и обстоятелствата в обвинителния акт са и събраните
по делото доказателства по приложеното ДП № ЗМ 1630/2015 г. по описа на РУ”П”-
Казанлък: съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по
делото, както следва: Уведомление
по чл.212, ал.2 и ал.3 от НПК относно образуване на ДП № 284 ЗМ 1630/2015г. по
описа на РУ Казанлък - л.1; І-ви Протокол за оглед на местопроизшествие от
16.11.2015г.-л.13-14; Протокол за оглед на местопроизшествие от
16.11.2015г./препис/ – л.15; Фотоалбум от 24.11.2015г. за посетено
местопроизшествие – ПТП, извършено на 16.11.2015г., четвъртокласен път гр. ****
– с.**** – л.16-21; ІІ-ри Протокол за оглед на местопроизшествие от
16.11.2015г. – л.22-23; Фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие от
16.11.2015г. – л.24; Протокол за оглед на веществени доказателства от
21.04.2016г. – л.а. „Лада нива” с рег. № СТ 1696 ВА, цвят бял – л.25; Фотоалбум
към протокол за оглед на ВД по ДП № ЗМ 1630/2015г. – л.26-27; Справка за нарушител/водач
С.Х.Р. – л. 30-31; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
16.11.2015г. – л.32; Справка от лаборатория за проверка на СИ рег. №
11938р-10998 от 05.06.2015г. – л.33; Пълномощно от 13.02.2016г. от С.Х.Р. за
упълномощаване на адв. Р.Н.К. от АК – *** – л. 34; Пълномощно от 23.11.2015г.
от С.Х.Р. за упълномощаване на адв. О.Т. ***; Пълномощно от 05.01.2016г. от Т.Г.К.
за упълномощаване на адв. З.П.К. *** – л. 36; Постановление от 13.05.2016г. за
привличане на обвиняем С.Х.Р. и вземане на МН – л.37; Протокол от 13.05.2016г.
за разпит на обвиняем С.Х.Р. –л.38; Протокол от 05.01.2016г. за разпит на
свидетел Т.Г.К. – л.39; Протокол от 16.03.2016г. за разпит на свидетел Р.К.Д. –
л. 40; Протокол от 17.11.2015г. за разпит на свидетел А.М.С. – л.41; Протокол
от 17.11.2015г. за разпит на свидетел С.Х.Р. – л.42; Протокол от 19.11.2015г. за разпит на свидетел Т.Я.Н. – л.43; Протокол от 09.12.2015г. за разпит на свидетел Й.Н.Е. – л. 44; Протокол от
10.12.2015г. за разпит на свидетел Н.Д.К.
– л.45; Протокол от
10.12.2015г. за разпит на свидетел Г.П.Г.
– л.46; Протокол от 11.03.2016г. за разпит на свидетел Г.П.Г. – л. 47; Протокол от 17.03.2016г. за разпит на свидетел С.М.Т. – л.48; Протокол от 26.11.2015г. за разпит на свидетел
И.Ц.Ц. – л.49; Протокол от 27.11.2015г. за разпит на свидетел Д.М.Б. – л.50; Протокол от 08.12.2015г. за разпит на
свидетел И.А.К. – л.51; Протокол от
14.03.2016г. за разпит на свидетел И.А.К. – л.52; Протокол от
11.03.2016г. за разпит на свидетел Г.В.М. – л.53; Съдебномедицинска експертиза на труп № 286/2015г., изготвена от вещото
лице д-р Е.Н.Б. – л.55-59; Протокол за химическа експертиза № 636 от
23.11.2015г., изготвена от Ц.Т.Т. –
***** – л.62; Протокол за извършена експертиза № 15/ФЗХ-381 от 18.11.2015г.,
изготвена от в.л. И.Г.В. – ****** – л.65-66; Талон от 16.11.2015г. за медицинско изследване на С.Х.Р. –
л.67; Протокол от 16.11.2015г. за медицинско изследване за употреба на алкохол
или друго упойващо вещество на С.Х.Р. – л.68; Медицинско направление от
16.11.2015г. за С.Х.Р. за взета кръв за алкохол и други упойващи вещества –
л.69; Протокол за извършена експертиза
№ 15/БТМ-381 от 20.11.2015г., изготвена от в.л. Г.С.С. и в.л. И.М.М. – ****** –
л.74-75; Протокол за извършена експертиза № 15/БТМ-389 от 26.11.2015г.,
изготвена от в.л. И.П. – ******* – л.76-78;
Тройна автотехническа експертиза, изготвена от в.л. И.Д.Ч., в.л. Р.Ж.Н.
и в.л. В.И.В. – л.85-105; Справка за съдимост на С.Х.Р. с рег. № 1031 от
24.11.2015г., издадена от РС – Свиленград – л.109; Характеристична справка от
20.11.2015г. от ОДМВР – Ст.Загора на С.Х.Р. – л.113; Удостоверение за наследници на Г.К.Г. с изх.
№ 26 от 24.11.2015г., издадено от ***** – л.116; Ксерокопие на Акт за смърт №
0003 от 17.11.2015г. на Г.К.Г., издаден от ***** – л.117; Ксерокопие на
съобщение за смърт № 286 от 17.11.2016г. на Г.К.Г. – л.118; Писмо от МВР,
Дирекция „Национална система 112”
– „Районен център 112”
– Бургас изх. № УРИ 10584р-1872 от 24.11.2015г. – л.120; Протокол от
15.12.2015г. за преглед за техническа изправност на ППС марка „Лада” с рег. №
СТ 1696 ВА – л.122; Ксерокопие на свидетелство за регистрация част І на л.а
марка „Лада 4х4” с рег. № СТ 1696 ВА, цвят бял – л.124; Приемо-предавателен
протокол от 20.11.2015г. за л.а. „Лада Нива” с рег. № СТ 1696 ВА – л.127; Писмо
до ОП-Ст.Загора относно изземването на л.а. „Лада Нива” с рег. № СТ 1696
ВА-л.128; Доклад за установен факт и предприето действие с № 4639-Б от
28.12.2015г. – л.130; Справка за ОДИ за М.Д.Г. – л.131; Писмо-справка до *****
относно обявяването на М.Д.Г. за ОДИ с телеграма № 1502/ 16.01.2012 г.-л. 132;
Докладна записка рег. № 854 от 20.04.2016г. – л.133;Справка за лице – АИС
„Български документи за самоличност” за А. Я. Д. – л.134; Постановление на
ОП-Ст.Загора от 01.04.2016 г.-л.142; Постановление на ОП-Ст.Загора от
19.02.2016 г.- л. 144; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на С.Х.Р. от 13.05.2016г. – л.148; Протокол за предявяване на
разследване на пострадал от 13.05.2016 г.-л. 149; Протокол за предявяване на
разследване на обвиняемия от 20.05.2016г. – л.150; Заключително писмено мнение
за съд от 31.05.2016г. – л.151-152, както и изисканата служебно от съда актуална справка
за съдимост на С.Х.Р., постъпила в съда с рег. № 1031 от 13.10.2016г., издадена
от РС – Свиленград, а също така и веществените доказателства по делото: л.а.
марка „Лада Нива” с рег. № СТ 1696 ВА – оставен на съхранение в Сектор КАТ –
ПП-Казанлък, 1 бр. електронен носител /компактдиск/ със запис от тел. 112 и 1
бр. марля с проба суха кръв на подсъдимия Р., /последните две предявени на
основание чл. 374, вр. с чл. 284 от НПК на подсъдимия Р./.
Подсъдимият С.Х.Р. е роден
на ***г***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, работещ като
******, с постоянен адрес ***, неосъждан, ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на МПС във всички
категории, като свидетелството му за управление на МПС е с валидност до
29.01.2019г..
На
16.11.2015г. около 18,15ч. подсъдимият С.Х.Р. управлявал лек автомобил м. „Лада
Нива” с рег. № СТ 1696 ВА,собственост на *****, по четвъртокласния път от гр. *****
за с. *****, общ. ****, разположен в приблизителна посока запад – изток /леко
югозапад – североизток/. Подсъдимият Р. пътувал сам в автомобила, който ползвал
като *****, като след края на работния
ден предприел пътуване от гр. ***** за с. *****, вече в тъмната част на
денонощието. Пътят бил прав, наскоро ремонтиран, с отлично асфалтово покритие и
без неравности, а пътното платно - сухо, като общата дължина на пътната отсечка
между двете населени места е около 2 километра. Липсвало работещо улично
осветление отстрани на пътното платно, което било разделено на две ленти за
движение - по една във всяка посока, с единична непрекъсната осова линия.
По
същото време на 16.11.2015г., по този път и в същата посока - от гр. ***** за
с. ****, се прибирали като вървели пеша пострадалият Г.К.Г. и ***** му – св. А.К.С.,
която от около една година живеела в дома му в с. *****, но посещавала *****. Около
18 часа **** й – пострадалият Г., отишъл с велосипед да я прибере и двамата
тръгнали пеша за с. ****, по гореописания път. Пострадалият бил употребил
алкохол. Движели се плътно вдясно по
пътното платно, един до друг, като свидетелката вървяла от лявата страна на
пострадалия, който тикал велосипеда си близо до южния банкет. В един момент ги настигнал
и задминал движещ се попътно в тяхната посока автомобил, който минал твърде
близо до св. С. и това я накарало да се премести от дясната страна на пострадалия
Г.. Двамата продължили пеша по пътя, като св. А.С. вече вървяла по банкета южно
от пътното платно, а от лявата й страна, плътно в дясната/южна част на платното
вървял постр. Г.Г., който тикал с ръка велосипеда си. Въпреки че ***** му, св. С., му напомнила за евентуалната
опасност, когато ги застигнал един автомобил, и го помолила да върви по банкета
на пътя, той не я послушал и продължил да върви по пътното платно.
Към
18,20 ч. подс. Р., управлявайки служебния лек автомобил м. „Лада Нива” с рег. №
СТ 1696 ВА, настигнал пострадалия и свидетелката, които вървели пеша по начина,
описан по-горе, и по същото време били изминали около 600 метра от гр. ****, в
посока с. ****. Подсъдимият управлявал автомобила в дясната пътна лента за
движение със скорост от около 68 км/ч, с включени светлини/ на къси
светлини според него, но това обстоятелство не е установено по безспорен начин
на ДП, тъй като липсват свидетелски показания на очевидци и не е провеждан
следствен експеримент/. Подсъдимият Р. възприел пострадалия едва в момента/или
около момента/ на удара, който според АТЕ е настъпил между дясната предна
част на автомобила и тялото на пострадалия.
В
резултат на удара тялото на пострадалия К. било отхвърлено на около 9-10 метра в посока югоизток
и се е установило в ската /канавката/ на южното крайпътно пространство. В
обвинителния акт прокурорът приема, а и съдът с оглед дадените пред него
обяснения от подсъдимия, че практически настъпването на самия удар е причината подсъдимият
да започне да натиска спирачния педал с цел да спре автомобила, като след удара
е продължил да натиска спирачките, до преустановяване движението му до
състояние на пълен покой, в дясната пътна лента.
Горните
фактически обстоятелства съдът прие за установени по безспорен начин предвид
направените от подсъдимия самопризнания на фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт.
В
дадените пред съда обяснения подсъдимият Р. заявява, че е
управлявал автомобила плътно вдясно, но поради липсата на улично осветление и в
тъмната част на денонощието не се виждало нищо/ осветлението от фаровете на
служебния автомобил било недостатъчно добро/. Относно скоростта на движение
твърди, че е
карал бавно и внимателно, и тя за него е била достатъчна, за да избегне всеки
възможен инцидент, като не е очаквал това да му се случи. Заявява, че в
последния момент непосредствено преди инцидента се разминал с насрещно движещ
се автомобил. В разпита си по ДП заявява, че “изведнъж в последния момент”
видял на няколко метра от него някакви силуети и секунди след това натиснал
спирачките, но чул удар в дясната страна на
автомобила. Досежно първото обстоятелство предвид липсата на отразяване
на такъв факт в обвинителния акт съдът намира същия за недоказан. Още повече,
че с признаването на вината и изразяването на съгласие да не се събират повече
доказателства за фактите по обвинителния акт, такова обстоятелство не би могло
да бъде възприето като смекчаващо отговорността, нито пък съдът е длъжен да
проявява някаква процесуална активност за изясняването му. В останалата им част
обясненията на подсъдимия се
потвърждават изцяло от изводите на
назначената по ДП тройна авто-техническа
експертизата.
Съдът напълно възприема
отразеното в обстоятелствената част от прокурора обстоятелство, че със самото
си движение в края на пътното платно, непосредствено до банкета, пострадалият
пешеходец е представлявал препятствие за движението, което обаче е
било напълно предвидимо за подсъдимия като водач на МПС. Обстоятелството,
че единственото населено място, с което с. **** е свързано с асфалтов път, е
именно гр. ***** и с оглед дължината на въпросния път /около 2км./, по който
път подсъдимият често е минавал/според собственото му признание/, му е било
предварително известно и следвало да го
насочи вниманието му към опасността, че по същия и в двете посоки по това време
на денонощието биха могли да се движат пешеходци. В настоящия случай, от
техническа гледна точка пострадалият пешеходец е бил обективно видим от подсъдимия
в качеството му на водач на МПС, управляващ същото в тъмната част на
денонощието, с включени светлини, именно в обхвата на светлинното петно,
образувано от фаровете на автомобила. Предвид начина на протичане на
съдебното следствие като съкратено такова и липсата на събрани по ДП
доказателства в тази насока, съдът счита, че не е безспорно доказано, че
фаровете на автомобила са били с недостатъчно добро осветление. Поради което с
оглед заключението на тройната АТЕ и самопризнанията на подсъдимия съдът прие,
че при непрекъснато наблюдение на пътното платно в зоната за движение пред
автомобила водачът/ подсъдимият/
е можел да предотврати и настъпването на самото ПТП – както чрез своевременно
предприемане на спиране, така и чрез промяна на траекторията на движение, което
е свързано със задължението за упражняване на непрекъснат контрол върху превозното
средство. В случая водачът/ подсъдимият/ е възприел пешеходеца в момента на настъпване на удара
и в резултат от самия удар, въпреки възможността пешеходецът да бъде
възприет още в момента, в който е попаднал в обсега на светлините на автомобила.
Това е и съществения момент, в който подсъдимият вече е имал техническата възможност и
е бил длъжен да възприеме пешеходеца и да вземе мерки за безопасност на
движението, но по субективни причини не го е направил, тъй като не е наблюдавал
непрекъснато пътното платно в зоната пред автомобила и не е контролирал
непрекъснато превозното средство.
След като
спрял, подсъдимият Р. веднага излязъл от колата, върнал се назад до мястото,
където ударил пешеходеца – постр. Г. и го видял да лежи в канавката вдясно от
пътното платно. Там била и св. С., която го уведомила, че удареният човек е ****,
а в близост до мястото на удара, върху разделителната маркировъчна линия между
пътното платно и банкета, бил паднал и велосипедът на пострадалия.
Подсъдимият Р.
незабавно сигнализирал на телефон “112”
от служебния си мобилен телефон /с номер ******/ и съобщил за настъпилото ПТП.
Веднага след това телефонирал на св. Т.Я.Н. – ******, като я уведомил, че със
служебния автомобил на ***** е ударил човек на пътя за с. ***** и поискал да
говори със ***** й, който бил по професия ******, за да го помоли по най-бързия
възможен начин да отиде на мястото и да окаже първа помощ на пострадалия, и за
да не пристигнат твърде късно екипите по подадения сигнал на телефон 112. По
същото време св. Н. се намирала в с. *****, в къщата, собственост на
семейството й, но тъй като ***** не бил у дома им, самата тя се качила на
семейния им автомобил м. „Пежо” и тръгнала към мястото на ПТП. Веднага след
като говорил със св. Т.Н., подсъдимият Р. телефонирал и на св. Й.Н.Е. ***,
която към този момент била в дома си в същия град. Подсъдимият Р. поискал и от
нея да намери телефон за пряка връзка със „Спешна помощ” – ФСМП – гр. *****, за
да изпратят медицински екип на пътя за с. ******, където бил ударил човек със ******
автомобил, след което прекъснал връзката. Св. Е. не разполагала с директен
телефон за връзка със спешния медицински център в града, поради което
сигнализирала на тел. “112”,
но от оператора била уведомена, че за същото ПТП вече е получен сигнал, който е
предаден на компетентните органи. Веднага след това свидетелката помолила свой
съсед да я закара до мястото на катастрофата и с неговия автомобил двамата
тръгнали натам. Междувременно св. Т.Я.Н. пристигнала на мястото на ПТП, видяла
спрения на платното ******** м. „Лада Нива” с рег. № СТ 1696 ВА, падналия в
гореописаното положение велосипед на известно разстояние зад автомобила, както
и св. А.С., която била наблизо. Св. Н. осветила с фаровете на л.а. „Пежо”
крайпътното пространство вдясно от пътното платно, за да разбере къде точно се
намира подсъдимия Р. и го
забелязала слязъл в канавката до пътя, непосредствено до тялото на лежащ на
земята мъж /постр. Г./. Свидетелката слязла от колата и отишла при тях, като
видяла, че пострадалият дишал, но не бил контактен. Провела кратък разговор с подсъдимия /който й разказал, че не е видял човека
навреме и го е ударил с автомобила/, както и със св. А.С..
Малко след това
на мястото пристигнал екип на полицейски участък - *******, в състав св. И.А.К.
и св. Г.В.М., а веднага след тях – и екип на ФСМП – ******, състоящ се от св. Г.П.Г.
– ***** и св. С.М.Т. – ***** на специализиран автомобил /линейка/. Св. Г.Г.
веднага започнал да оказва първа помощ на пострадалия, като установил забавено
дишане и слаб пулс и заедно със св. С.М., с помощта и на двамата полицейски
служители, поставили пострадалия на носилка и го качили в линейката, в който
момент на мястото дошла и св. Й.Е.. В самия специализиран автомобил св. Г.
незабавно започнал реанимационни процедури, които провеждал до пристигането на
линейката, управлявана от св. М.,***,43ч.. Там ги посрещнала Завеждащия филиала
- св. д-р Н.Д.К., която веднага се включила в реанимационните процедури,
въпреки че още в момента на първоначалния си контакт с пострадалия констатирала
липса на пулс и дишане у последния. Процедурата по реанимация била
преустановена в 19,10ч., тъй като независимо от положените максимални усилия,
не настъпило подобрение в състоянието на пациента и продължаването й било
лишено от смисъл. За констатираната настъпила смърт били уведомени органите на
МВР, както и дежурният лекар от съдебна медицина – *****, където тялото на
починалия било откарано, за провеждане на аутопсия.
Малко след тръгването от мястото на ПТП на
автомобила на ФСМП – ******, пристигнал и екип на група „Пътен контрол” при РУ
на МВР – ****** в състав св. И.Ц.Ц. и св. Д.М.Б., като св. Ц. /в присъствието
на св. Б./ тествал подсъдимия
за
алкохол с техническо средство „Дрегер алкотест 7510”, а уредът отчел 0,00 промила. Св. Ц. издал
талон за медицинско изследване на обвиняемия, които впоследствие дал кръв за
изследване във ФСМП – ******. Местопроизшествието било запазено от екипа на
полицейски участък – *****, до идването на дежурната оперативна група от РУ на
МВР – ***** и извършването на Огледа на местопроизшествие - от разследващ
полицай, в присъствието на поемни лица, автоексперт и специалист - технически
помощник.
В
хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза
на труп № 268/17.11.2015г., видно от заключението на която, при огледа и
аутопсията на пострадалия Г.К.Г. е установено: множествена травма при
автозлополука - разкъсно-контузна рана в тилната област на главата,
кръвонасядане на меките черепни обвивки в тилната област, охлузвания и
повърхностни разкъсно-контузни рани в челно-теменната област, охлузвания по
лицето, контузия и оток на мозъка, кръвонасядане на меките мозъчни обвивки;
охлузвания по гръдния кош, счупване на ХІІ ребро вляво, кръвонасядания в
междуребрената мускулатура, контузия на сърцето; разкъсване на черния дроб,
контузия на левия бъбрек и мастната му капсула, кръвоизлив зад коремницата
вляво, кръвонасядане на опорака на червата, кръвоизлив в корема, разчленяване
на лявата кръстно-хълбочна става и на лонното съчленение с кръвонасядане;
дълбоки кръвонасядания по лявото бедро отзад и лявата кръстцова област,
охлузвания и кръвонасядания по крайниците. Смъртта е настъпила вследствие на
спиране на сърдечната дейност вследствие на контузия на сърцето в мястото на
синусовия възел, отговорен за сърдечния ритъм. Описаните травматични увреждания
са от действието на твърди тъпи предмети, условие за което има при блъскане на
пешеходец от лек автомобил. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Видно
от заключението на изготвената и приложена по делото химическа експертиза –
Протокол № 636/23.11.2015г., в кръвната проба, взета за изследване от пострадалия
Г.К.Г. е констатирано наличие на етилов алкохол в концентрация от 0,24
промила.
Видно
от заключението на изготвената и приложена по делото физикохимична
експертиза – Протокол № 15/ФЗХ-381/18.11.2015г., в кръвната проба,
взета за изследване от подсъдимия
С.Х.Р., не е установено наличие на етилов алкохол. Видно
от заключението на изготвената и приложена по делото експертиза – Протокол №
15/БТМ-381/20.11.2015г., кръвната група на подсъдимия С.Х.Р. е В/алфа/. Видно от заключението на
изготвената и приложена по делото токсикохимична експертиза – Протокол №
15/БТМ-389/26.11.2015г., в кръвната проба, взета за изследване от подсъдимия С.Х.Р. не е
установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.
Видно
от заключението на изготвената в хода на разследването и приложена по делото тройна
авто-техническа експертиза е установен следния механизъм на настъпване на
ПТП:
Първоначалния контакт между тялото на
пострадалия и управлявания от подсъдимия
автомобил,
е настъпил с дясната дъга на предната броня на автомобила - на височина около
0,5м. от пътното покритие, в долен ляв крайник на пострадалия. След така
описания първоначален контакт е настъпил вторичен удар, реализиран между лявата
част на тялото на пострадалия и предна дясна крайна част на предната престилка
на л.а., на височина от 0,65м. до 0,85м. от пътното покритие, при което тялото
се е плъзнало по дясната страница на автомобили - десен калник, предна дясна
колона и дясна врата, където са настъпили последващите удари. Към момента на
първоначалния контакт надлъжната ос на автомобила е била ориентирана успоредно
на надлъжната ос на платното за движение с предна част, насочена на изток, като
десните му габарити са отстояли на около 0,4 - 0,6 метра северно от
южния край на платното за движение. Пострадалият пешеходец е бил ориентиран с
гръб към фронта на л.а. - с лице на изток. След удара масовия център на
автомобила е изминал около 44 – 45 метра в посока изток, запазвайки
предварително зададената траектория на движение от водача. Липсват
технически данни за контакт между автомобила и велосипеда, бутан от пострадалия.
След настъпилото ПТП велосипедът се е установил около мястото на удара, а
тялото на пострадалия пешеходец е било отхвърлено на около 9 – 10 метра в посока югоизток
и се е установило в ската на южното крайпътно пространство. Мястото на удара в
напречно разположение е на около 0,5 - 0,7 метра. северно от
южния край на платното за движение - в лентата на движение на автомобила.
Гореизложения механизъм на
настъпване на ПТП е установен по безспорен начин от всички събрани по делото в
досъдебната му фаза доказателства. Видно от протокола за оглед за местопроизшествие от 16.11.2015 г. и
приложения към него фотоалбум и втори протокол за оглед на МП от същата дата и
фотоалбум към него, протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбума
към него, както и от заключението на тройната АТЕ, и самопризнанията на
подсъдимия Р., се установява, че ударът е настъпил на прав и равнинен участък
на път, който е бил наскоро ремонтиран, с отлично асфалтово покритие и без
неравности, а пътното платно – сухо, в тъмната част на денонощието, на фона на
неработещо улично осветление като пътното платно било разделено на две ленти за
движение - по една във всяка посока, с единична непрекъсната осова линия, с
банкети. В момента на настъпване на
ПТП липсват свидетелски показания и технически данни за задействане на
спирачната система на автомобила непосредствено и към момента на удара, както и
липсват такива дали в този момент пешеходеца е бил в движение или неподвижен.
Единствените данни от очевидец освен показанията на ***** на пострадалия/св. А.С./
са показанията на подсъдимия Р. като
свидетел и направените от него самопризнания по фактите и обстоятелствата,
приети за установени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно от ОА, в който са възприети изцяло изводите на АТЕ скоростта на
движение на автомобила към момента на удара е възлизала на около 68 км/ч. Поради липса
на технически данни за ефективно спиране на автомобила следва да се приеме,
че скоростта на движение непосредствено преди настъпване на удара е
съответствала на тази към момента на удара - 68 км/ч. Тази
величина на скоростта, установена от експертите, не се оспорва от подсъдимия,
поради което съдът я приема за безспорно установена. Средната скорост на
движение на пешеходеца, съобразена с възрастовата граница при конкретните пътни
условия, възлиза на 3,9
км/ч.
С
оглед на това заключение, а и с оглед начина на протичане на съдебното
следствие- с признание на всички факти в обстоятелствената част на ОА, съдът
приема че така определената скорост на движение на автомобила непосредствено
преди настъпване на ПТП - 68
км/ч., е била съобразена с далечината на видимост,
формирана от светлинното петно на фаровете на къси светлини. Конкретната
видимост на водача Р. спрямо пешеходеца по оста на десния фар на
л.а. възлиза на 58,6
метра. Тъй като дължината на опасната зона на
спиране - 47,3 метра,
е по-малка от дължината на конкретната видимост на пешеходеца - 58,6 метра, следва да се
приеме, че при така подбраната скорост на движение, водачът Р. е имал
техническа възможност своевременно да възприеме опасността пред фронта
на автомобила и чрез задействане на спирачната система да предотврати
настъпването на сблъсъка с пешеходеца. С оглед данните от това експертно
заключение съдът приема и, че водачът Р. е имал свободен динамичен напречен
коридор да извърши и заобикаляне на пешеходеца и съответно да предотврати
настъпването на ПТП. Действително при наличие на светлоотразителни елементи по
дрехите на пострадалия или велосипеда му, водачът на лекия автомобил би имал
техническа възможност да възприеме на повече от 200 метра опасността и да
предотврати настъпването на ПТП. По делото е безспорно установено, че такива в
случая е нямало, тъй като пешеходеца е бил с тъмни дрехи. Безспорно поведението
на самия пострадал в конкретния случай, при така фиксираните стойности, е
изиграло съществена роля за ПТП, което не би настъпило, ако пешеходецът се бе
движил по обособения банкет. С оглед на това заключение и направеното от
подсъдимия самопризнание на фактите по време на съдебното следствие съдът прие,
че основните технически причини за настъпване на ПТП са закъснялата реакция
от водача Р., което е в причинно-следствена връзка с отклоняване на
вниманието му от конкретната пътна обстановка, а от друга страна - технически
неправилното движение на пострадалия пешеходец по платното за движение в
тъмната част на денонощието.
Дори
и да се приеме, че управлението на автомобила
е било на дълги светлини, предвид отразеното в обстоятелствената част на
експертизата/ и в ОА/, при тази хипотеза
дължината на светлинния сноп от фаровете на автомобила е значително по-голяма,
което обуславя възможността за възприемане на пешеходеца от значително
по-голямо разстояние и чувствително увеличава времето за реакция от страна на
водача с оглед идентичната дължина на опасната зона за спиране на лекия
автомобил при фиксираната скорост, това не би променило горните изводи. Това би
облекчило единствено положението на подсъдимия, тъй като представлява
допълнително смекчаващо вината и отговорността обстоятелство. По делото обаче липсват
такива данни, и не могат да бъдат възприети като напълно достоверни обясненията
на подсъдимия, който заявява, че в момента преди удара се е разминал с друг
насрещно движещ се автомобил, поради което е бил на къси светлини/така както го
задължава законът/, и същите са недоказани.
Предвид
приетото в заключението на АТЕ и в ОА, че общата ширина на лекия автомобил с
напълно разтворени две странични огледала, е 208см/ видно и от протокола за
оглед на ВД/, както и досежно приетото
от авто-техническата експертиза и приложената към нея скица, че ширината на
пътната лента, в която е настъпило ПТП, е 280см., а мястото на удара е на около
0,5 - 0,7 метра.
северно от южния край на платното за движение, съдът приема за безспорен
извода, че в конкретната обстановка лекият автомобил, при своевременна реакция
от страна на водача е имал техническа възможност да премине безпрепятствено
между крайната най-северна възможна точка на мястото на удара и разделителната
непрекъсната маркировъчна линия на платното за движение, дори без да навлезе в
насрещната пътна лента. С оглед на заключението на тази експертиза и
направените от подсъдимия самопризнания съдът прие за безспорно установено и
обстоятелството, че в настоящия случай пострадалият е станал видим за подсъдимия в момента, в който управлявания от
последния автомобил с включени къси светлини е отстоял на 58,6 метра от
пострадалия пешеходец. От този момент той е станал предвидимо
препятствие на пътя и за подсъдимия е възникнало задължение да предприема
някакви мерки, чрез които в така възникналата опасна пътно ситуация да бъде
избегнато настъпването на ПТП. Подсъдимият
е имал възможност и е бил длъжен, за да избегне настъпването на ПТП, или
да упражни ефективен контрол върху ППС, променяйки траекторията му на движение
и минавайки покрай пешеходеца, или да предприеме своевременна маневра чрез
ефективно спиране със същата цел.
При така установените технически
параметри съдът напълно възприема извода на тройната АТЕ, отразен от прокурора
в обстоятелствената част на ОА, че установената скорост за движение на МПС се
явява съобразена с конкретните пътни условия, тъй като
дължината на опасната зона на спиране – 47,3 метра, е по-малка
от дължината на конкретната видимост към пешеходеца - 58,6 метра, т.е. при
така подбраната скорост на движение, водачът е имал техническа възможност
своевременно да възприеме опасността пред фронта на автомобила и чрез
задействане на спирачната система да предотврати настъпването на сблъсъка с
пешеходеца. Освен това така приетата стойност от 58,6 метра за дължина на
конкретната видимост към пешеходеца – а именно при движение на автомобила
на къси светлини, чиято дължина на светлинния сноп определя дължината на
конкретната видимост на водача към пешеходеца, е възможно най-благоприятната
за подсъдимия, като
цифровото изражение на същата в метри е с 11,3 по-голямо от дължината на
опасната зона за спиране. От това следва извода, че подсъдимият е имал
техническа възможност да възприеме пешеходеца на светлината на фаровете - 11,3 метра /и е изминал
това разстояние/ преди последния да попадне на границата на опасната зона за
спиране на автомобила. При управление на автомобила с включени дълги светлини,
каквато обективна възможност подсъдимият е имал/макар да не е установено/,
дължината на светлинния сноп от фаровете на автомобила би била значително
по-голяма, което обуславя възможността за възприемане на пешеходеца от
значително по-голямо разстояние от 58,6 метра и чувствително увеличава времето
за реакция от страна на водача, с оглед идентичната дължина на опасната зона за
спиране на лекия автомобил при фиксираната скорост. Съдът изцяло възприема тези изводи, които са във
взаимна връзка не само със самопризнанията на подсъдимия, но и с останалите
събрани по делото доказателства/ уврежданията по автомобила на подсъдимия,
констатирани в протокола за оглед, свидетелските показания/. Същите са подробно
мотивирани и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността на
експертите, изготвили това заключение. Видно от заключението на АТЕ,
експертизата приема за основна техническа причина при настъпване на злополуката
отклоняването на вниманието на водача от конкретната пътна обстановка, в
частност наличието на пешеходец по платното за движение и движение при налични
тротоари и бордюри, при задължение да
намали скоростта, или дори да спре при възникване на опасност за
движението, /нарушение на чл. 20, ал.2, пр.второ от ЗДвП/.
Съдът
приема, че с горните си действия подсъдимият Р. е нарушил на първо място разпоредбата
на чл.
20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” ”, тъй като в
конкретната пътна ситуация същият не е наблюдавал непрекъснато пътното платно и
не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство.
Направил е неправилна преценка, че в конкретното време и пътен участък не биха
могли да се намират пешеходци, респ. че не съществува опасност на пътя.
Игнорирайки и неспазвайки задълженията си в горния смисъл, е станал причина за
настъпване на неправомерния резултат- смъртта на пешеходеца. В конкретния
случай безспорно подс. Р. като водач на МПС се е отклонил от дължимото
поведение предвид конкретните пътни условия. Той е правоспособен водач с около
40- годишен стаж като такъв, бил е ******** и *****, познаващ отлично правилата
за движение, с достатъчно житейски опит, ******, поради което е познавал много
добре и пътната обстановка. Имал е всички възможности да съобрази наличието на
опасност в случая, която е била предвидима с оглед липсата на работещо улично
осветление в тъмната част от денонощието по единствения асфалтиран път,
свързващ с. ***** и *****, представляващи сами по себе си факти, поради което
вниманието му е следвало да бъде предварително заострено и това да повлияе
върху неговите действия и реакции.
Въпреки предвидимата опасност- наличие на
пешеходец на пътното платно пред него в зоната на видимост /както на късите
така и на дългите светлини/ в светлинното петно пред автомобила му, на
повече от 58,6 метра, и наличието на две възможности да я преодолее- чрез
ефективно спиране или заобикаляне без да се налага дори да напуска пътното платно за движение, той е
продължил да се движи със същата скорост и не е извършил никакви действия, с
които да я предотврати, за да запази здравето и живота на пешеходеца.
В този смисъл липсата на
действия, които са могли да предотвратят настъпването на тежкия инцидент, при
отклонение на вниманието му, обуславят извода за наличие в случая и на
нарушението по чл. чл. 20, ал.2 от ЗДвП. По начало горната разпоредба
в Закона за движение по пътищата регламентира поведението на водачите на МПС по
отношение на скоростта, когато тя е в рамките на допустимата, както е в
настоящия случай. Липсва обвинение за това, че при извършване на деянието
подсъдимият е нарушил правилото на чл. 20, ал.2 пр. първо, т.е. същият се е
съобразил с останалите фактори от пътната обстановка, посочени в тази
разпоредба, поради което по отношение на тези фактори същият се е движел с така
нар. съобразена скорост. Единствения фактор, който в случая влияе на преценката
за това дали скоростта му е била съобразена, е невземането на мерки за
намаляване на скоростта или спиране на автомобила при появата на опасността, в
случая на пешеходеца на пътното платно. Същият е направил неправилна преценка за липса на всякаква опасност
на пътя, и въпреки че не е видял пострадалия на пътното платно, е бил длъжен да
наблюдава пътя и да следи за възникване на опасност. Той обаче не е контролирал
непрекъснато пътното платно и не е преценил правилно пътната ситуация, надявал
се е, че такава опасност няма да възникне, че скоростта му на движение ще му
даде възможност да спре, ако такава възникне. Поради което не е взел никакви допълнителни
мерки, каквито законът и пътната обстановка са го задължавали, вследствие на
което неизпълнение на горните правила за движение е настъпил неправомерния
резултат- смъртта на пешеходеца.
С оглед заключението на АТЕ и направеното
самопризнание от подсъдимия, съдът също счита, че подсъдимият е имал техническа възможност своевременно да
възприеме опасността – наличие на пешеходец на платното за движение и чрез задействане на спирачната система да
предотврати настъпването на ПТП. В конкретната пътна обстановка безспорно
наличието на пешеходец на пътното платно представлява “опасност за движението”,
поради което подсъдимият като водач на МПС е бил длъжен да вземе мерки за
намаляване на скоростта или да спре/чл.20 ЗДвП/. В случая пострадалият за него е
представлявал препятствие. Освен това, в момента, когато би могъл да го забележи, пешеходецът за него е бил извън
опасната зона, поради което подсъдимият е бил длъжен вземе незабавни мерки за
предотвратяване произшествието, тъй като е имал възможност да забележи, че
препятствието/пешеходецът/ може да попадне в опасната зона. При възникналата
опасност за движението- наличие на
пешеходец на пътното платно, той нито е намалил, нито е спрял управлявания от
него автомобил въпреки
техническата възможност както да спре, така и да премине покрай пешеходеца,
т.е. не е реагирал своевременно на наличната напълно предвидима в
конкретната обстановка опасност за движението. Неконтролирането непрекъснато на управляваното от
подс. Р. МПС и невземането на своевременни мерки за намаляване на скоростта при
възникване на предвидимата в случая опасност на пътя при наличието на
техническа възможност за това, така както го задължават изискванията на чл. 20 ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2, предл. ІІ-ро от ЗДвП,
представляват нарушения, допуснати виновно от подсъдимия като водач на
МПС, които се намират в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия.
По описания начин, с
деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият С.Х.Р. е осъществил
състава на престъплението по чл. 343а ал.1
б.”Б”, вр. с чл.
343 ал.1 б.”В”, вр. с чл. 342 ал.1 от НК - на 16.11.2015г. по четвъртокласен път
между гр. ***** и с. *****, общ. *****, обл. ****, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил м. „Лада Нива" с рег.№ СТ 1696 В А, е нарушил правилата за движение,
предвидени в Закона за движението по пътищата, а именно:
-
чл. 20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” ”, като не е
наблюдавал непрекъснато пътното платно и не е контролирал
непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство; и
-
чл. 20 ал.2 изречение второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението” ”, като при възникналата опасност за движението- наличие на пешеходец на
пътното платно, не намалил и не спрял управлявания от него автомобил въпреки техническата възможност както да
спре, така и да премине покрай пешеходеца, т.е. не е реагирал своевременно
на наличната напълно предвидима в конкретната обстановка опасност за
движението, като
с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Г.К.Г. с ЕГН **********,
и деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия.
Предвид гореизложеното съдът прие за безспорно установено,
че пътнотранспортното произшествие, при което постр. Г. е
починал, е настъпило в резултат на
допуснати от подсъдимия Р. нарушения на правилата за движение, които се изразяват това, че не е контролирал непрекъснато управляваното
от него МПС – не е наблюдавал непрекъснато пътното платно и при наличие на опасност за движението, каквато несъмнено представлява
наличието на пешеходец на платното за движение, е отклонил вниманието
си от конкретната пътна обстановка, не е отчел момента на настъпването
на опасността за движение, и не е взел необходимите мерки за предотвратяване
настъпването на ПТП чрез намаляване на скоростта или чрез спиране и то при
положение, че от достатъчно голямо разстояние е имал възможности да забележи
пострадалия. Предвид което съдът прие, че нарушенията на двете посочени по- горе
правила за движение по пътищата, запълващи съдържанието на бланкетната правна
норма на чл. 343 от НК, са налице и са в неразривна връзка с настъпилите
обществено-опасни последици- смъртта на пострадалия пешеходец.
В ОА прокурорът е посочил, че след деянието подсъдимият Р. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Безспорно такива са действията му по спиране на автомобила, отиване до
пострадалия, подаване на сигнала за ПТП на тел. “112”, позвъняването за
съдействие на близки или подчинени нему лица от администрацията на кметството,
които действително спешно да окажат медицинска помощ или да повикат екип на
ЦСМП, осветяването на пострадалия и оставането
до него до момента на пристигане на спешната помощ. Предложил
е и помощта си за пренасянето на пострадалия в автомобила на ЦСМП. Това са все
действия, извършени лично от подсъдимия или с помощта на други извикани от него
лица, с които същият се е опитал според своите възможности в момента да му
помогне като запази живота му, поради което съдът прие, че действията му след
произшествието от обективна и субективна страна
са били насочени към спасяването на пострадалия. В тази насока са показанията на разпитаните
по ДП свидетели: Т.Н., Н.К.
и Г. ***, на другия свидетел очевидец на инцидента и ****** на пострадалия- А.С.,
както и писмото от МВР- Дирекция “Национална система 112”-РЦ Бургас изх.№ УРИ
10584р-1872/ 24.11.2015 г./л. 120 от ДП/, приобщени като доказателства по
настоящото дело. Предвид обстоятелството, че пострадалият все още е бил жив,
когато тези действия са били предприети, макар и намиращ се в безсъзнание, и е
починал по време на транспортирането му, съдът прие, че в случая е налице
правната квалификация на чл. 343а от НК, представляващ привилигирован/по- леко
наказуем/ състав на престъплението по чл. 343 от НК, поради действително оказана помощ на
пострадалия. Впрочем довод за липса на такъв не се прави от страна на частния
обвинител.
В ОА са посочени, макар и да не са квалифицирани по
съответната разпоредба в ЗДвП извършените от него нарушения на правилата за
безопасно движение по пътищата. Но съдът приема, че това безспорно са нарушенията
на правилата на чл. 108, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като
последният като участник в движението като пешеходец не е имал право да се
движи по пътното платно, бутайки велосипеда си/ал.1/. В случая той е извършил и
друго нарушение, тъй като се е движел по платното за движение, но
непротивоположно на посоката на движение на ППС/ал.2/. Макар и да не
представляват такива нарушения, в случая следва да бъдат отчетени и други
обстоятелства в поведението на пострадалия, който в момента на инцидента не
е управлявал велосипеда си, но като велосипедист е имал такива задължения, а
именно това, че е бил с тъмни дрехи, без отличителни знаци, а велосипедът му е
бил без светлоотразители, поради което на практика е бил трудно забележим. Освен
това е бил алкохолно повлиян, тъй като в кръвната му проба е отчетено
съдържание на алкохол от 0, 24 промила. Поради което сам не е извършил
необходимото и законово предписаното, за да охрани собствената си безопасност.
Неправомерното му поведение представлява приноса му към причинно- следствения
процес, довел до тежките за него самия съставомерни последици. Поради което
намери за основателен довода на защитата за съпричиняване на вредоносния резултат
от самия пострадал чрез горепосочените нарушения на ЗДвП.
В случая обаче основната
вина за катастрофата има подсъдимият Р. и е категорично установено, че не се касае до хипотезата
на “случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. Понятието за „препятствие”
на пътя за пешеходец се използва в съдебната практика в най-общ смисъл. Нормативно
то е уредено в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП и § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП. Пешеходецът
обаче не е просто препятствие на пътя, а е участник в движението и когато,
правомерно или неправомерно се намира, в движение или не, на пътното платно,
той следва да бъде своевременно, според обективната възможност, забелязан от
водачите на МПС, които са длъжни да съобразят скоростта и посоката на
управление на ППС с него като опасност за движението, включително с реалната
степен на предвидимост на поведението му на пътя. Несъобразяването на тези
обстоятелства е нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвПП. В случая подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да
реагира безопасно на възникналата опасност за движението поради появилото се
“препятствие”, а именно наличието на пострадалия пешеходец на пътя, предвид
извършените от него две нарушения на правилата за движение по пътищата и е
станал причина за настъпването на ПТП, в резултат на което е причинил смъртта му.
Деянието е извършено от него виновно –
по непредпазливост – макар и да не е предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият
е управлявал МПС като не е наблюдавал непрекъснато пътното платно в зоната пред
автомобила и не е преценил правилно пътната ситуация- необходимостта от по-
големи усилия и по-висока степен на повишено внимание предвид най- вече на управлението
на автомобила в нощни условия по неосветен от улично осветление четвъртокласен
път. Що се касае до довода на подсъдимия, че възможностите му да забележи
пострадалия са били намалени поради специфични особености на фаровете на
автомобила, видно от протокола за преглед на техническа неизправност на ППС/ л.
122 от ДП/ т.6.1/ в същия не е отразен такъв факт/ макар че е отразена липсата
на монтирани фарове за мъгла на същия/т.6.2//. В тази насока в заключението на
експертизата/стр.12, л.96 от ДП/ са дадени допълнителни пояснения относно
понятията “осветеност” и “видимост” като е посочено, че управлението на
автомобила в нощни условия при нива на осветеност, колебаещи се около пределно
малки стойности, не винаги
гарантира достатъчна видимост на всички обекти, и е възможно нивата на осветеност, които осигуряват видимост към едни
обекти, да не са достатъчни, за да се видят други обекти, респ. в едни ситуации
да са добре различими и видими, а при друго съчетание на околния фон- не. В
заключението си експертите са заявили, че най- добрата преценка за видимостта в
дадена ситуация би се постигнала с провеждането на експеримент. Но в настоящия
случай такъв не е правен поради деформиране на носача на десния фар на
автомобила. Поради признаването на фактите по обвинението и изразеното съгласие
да не се събират повече доказателства за тези факти от страна на подсъдимия,
съдът прие, че същите са такива, каквито са описани в обвинителния акт, и по-
нататъшното им изясняване не е необходимо.
С
оглед на което и предвид признанието на вината от подсъдимия Р. съдът прие за
безспорно установено, че същият не е упражнявал непрекъснат контрол над
автомобила си, отклонил е вниманието си/ като е забелязал пешеходеца в самия
момент на настъпването на удара предвид отсъствието на спирачни следи, респ. не
е реагирал своевременно на наличната напълно
предвидима в конкретната обстановка опасност за движението, въпреки
техническата възможност както да спре, така и да премине покрай пешеходеца, и
без дори да се налага да навлиза в насрещната пътна лента. В резултат на
нарушаването на горепосочените нормативни задължения на ЗДвП като водач на МПС,
е допуснал настъпване на ПТП, причинило смъртта на пострадалия.
В случая
престъплението е квалифицирано по привилегирования състав на чл. 343а ал.1
б.”Б”, вр. с чл. 343 ал.1 б.”В”, вр. с чл. 342 ал.1 от НК,
тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че деецът,
подсъдимият Р., след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяването
на пострадалия – незабавно е телефонирал на спешен тел.112, веднага след
което е уведомил още две лица, намиращи се в двете най-близки населени места до
мястото на ПТП, за да потърси съдействие и от тях с цел възможно най-бързо оказване
на медицинска помощ на пострадалия. Непосредствено след причиняването на ПТП е
влязъл в пряк контакт с пострадалия, за да провери състоянието му и да се опита
да му помогне съобразно възможностите си, изчакал е пристигането на медицинския
и полицейските екипи и е предложил помощта си за качването на пострадалия в
специализирания автомобил на ФСМП – *****.
Предвид гореизложеното както и във връзка с направеното от подсъдимия
пълно самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед
предварително извършената служебна проверка на събраните по ДП доказателства, които
го подкрепят напълно, съдът счете, че
по безспорен начин е установена
гореописаната фактическа обстановка. С оглед на което съдът призна подсъдимия С.Х.Р. за виновен в това, че на посочената в ОА
дата и място при нарушение на правилата
за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, а именно: на - чл.
20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”- като
не наблюдавал непрекъснато пътното
платно и не контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно
средство; и на - чл. 20 ал.2, изречение второ от ЗДвП – „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”- като при възникналата опасност за
движението- наличие на пешеходец на пътното платно, не намалил и не спрял управлявания от него автомобил, въпреки техническата възможност
както да спре, така и да премине покрай пешеходеца,
в резултат на които нарушения по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.К.Г., с ЕГН **********, като
след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалия- престъпление по чл.
343а, ал.1 б.”Б”, вр. с чл. 343 ал.1
б.”В”, вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Освен това предвид гореизложеното призна за безспорно
установено и наличието на съществено съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Г. предвид неговите
неправомерни действия с оглед горепосочените нарушения на ЗДвП.
Видно от
направените от подсъдимия самопризнания по делото, във връзка с което делото е
разгледано по реда на чл.371,т.2 и следващите от НПК, същият признава
обстоятелствата, изложени в ОА, а именно, че в резултат на описаните действия по
непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия. В случая не е налице
изключващото вината обстоятелство по чл. 15 от НК/случайно деяние/, тъй като
деецът/подсъдимият/ е бил длъжен и е могъл да предотврати настъпването на
обществено-опасните последици, ако предварително не е бил извършил посочените
две нарушения на ЗДвП, които в случая безспорно са налице.
С оглед на което съдът прие
за установено по безспорен начин, че с
деянието си подсъдимият Р. е осъществил състава на престъплението по чл.
343а, ал.1 б. „б”, вр. с чл. 343, ал.1, б. „в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК - причиняване на смърт по непредпазливост- при
управление на МПС чрез нарушаване правилата за движение по пътищата, и при
оказана помощ на пострадалия непосредствено след деянието, както от обективна, така и от субективна страна.
ОТНОСНО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
изяснената фактическа обстановка съдът прие, че с горепосоченото си поведение
подсъдимият Р., за това че на 16.11.2015г. по
четвъртокласен път между гр. ****** и с. *****, общ. *****, обл. *****, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил м. „Лада Нива” с рег.№
СТ 1696 В А, е нарушил е нарушил специалните правила за движение по Закона за движението по пътищата, а именно: на чл. 20,
ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”- като
не наблюдавал непрекъснато пътното
платно и не контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно
средство/; и на чл. 20 ал.2, изречение второ от ЗДвП – „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”- като при възникналата опасност за
движението- наличие на пешеходец на пътното платно, не намалил и не спрял управлявания от него автомобил, въпреки техническата възможност
както да спре, така и да премине покрай пешеходеца,
в резултат на които нарушения по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.К.Г., с ЕГН **********,
като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалия, поради което го призна за виновен по обвинението
по чл. 343а, ал.1 б.”Б”, вр. с чл. 343 ал.1 б.”В”, вр. с чл.342 ал.1 от НК.
По принцип престъпленията по транспорта
са непредпазливи общоопасни деяния, които се осъществяват чрез управление на
превозното средство, при което чрез нарушаване правилата за движение на превозното средство и правилата
за безопасност на движението, се е стигнало до засягане живота на друго лице,
което вследствие на деянието е починало. Престъплението по чл. 342, ал.1 от НК е
резултатно- на поставяне в опасност. Престъплението
по чл.343, ал.1, б.”в” във вр- с чл.342, ал.1 от НК е квалифициран случай
на общоопасно засягане на транспортно средство, извършено при непредпазливост, при което се стига до реално увреждане. Налице
е такова нарушаване на правилата за
движение, което е не само е създало възможност за настъпване на каквато и да е
телесна повреда или смърт, но и реално е довело до такава. Тъй като след
извършване на деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия, деянието правилно е квалифицирано в ОА като
такова по по- леко наказуемия състав на тази разпоредба на закона – по чл. 343а, ал.1 б. „б” във връзка с чл.343,
ал.1, б.”в” във вр- с чл.342, ал.1 от НК.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
Формата и видът на вината при това
престъпление са непредпазливост в двата и вида, но могат да бъдат и евентуален
умисъл.
При така изяснената фактическа и правна
обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият Р. е извършил деянието
виновно, но по непредпазливост.
Съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът а/не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или б/ когато е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици, но се е надявал да ги предотврати. В случая с
оглед на обясненията на подсъдимия съдът намира, че е налице по- скоро първата
форма на небрежността, а именно-налице е непредвиждане на настъпването на
обществено опасните последици, които обаче същият е бил длъжен и е могъл да
предвиди, а от гледна точка на гражданската/ деликтната/ отговорност за вреди е
налице т. нар. „обикновена небрежност”.
Липсва изложен довод за наличие в случая
на т. нар. „груба небрежност” по чл. 11, ал.3 пр.2 от НК с оглед
обстоятелството, че подсъдимият към момента на ПТП се е движел с достатъчно
ниска скорост- 68 км/ч.,
която е била разрешената /извън населено място/ , а и съобразената спрямо
всички други фактори на чл. 20, ал.2, пр. първо от ЗДвП, скорост, говори, че в случая се касае до обикновена
небрежност.
С оглед на което съдът прие, че подсъдимият Р. е осъществил състава на
престъплението, за което съдът го призна
за виновен, както от обективна така и от субективна страна при наличието на вина под формата на
небрежност по смисъла на чл. 11, ал.3
пр.1 във връзка с 343а, ал. 1, б. "б",
вр. с чл.343,
ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като съгл. ал.4 на чл. 11 от НК
непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от закона случаи.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б.
"б", във вр. с чл. 343, ал.1 б.„в”, вр. с чл. 342, ал.1 от НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер „до четири години”. В случая
подсъдимият Р. изобщо не е осъждан, в частност не е осъждан и за
престъпления по транспорта; по
административен ред има наложено едно много леко наказание/ с електронен фиш- глоба от 100 лева/,
и не е
бил лишаван от правоуправление, като е и с много добри характеристични
данни/ *******, преди това *******/.
Освен това още от началото на образуваното ДП е оказвал съдействие на
разследващите органи като е депозирал показания в качеството му на свидетел по
ДП, а пред съда е направил и пълни и неформални
самопризнания по фактите и е поискал делото да се разгледа пред съда по реда
на съкратеното съдебно следствие с признаване на вината; разкайва се и тежко
преживява случилото се. Освен това, налице е значително съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, който е допуснал посочените по- горе
нарушения на ЗДвП. Това съпричиняване предвид гореизложеното е безспорно
доказано и е в значителен размер. Последните
обстоятелства съдът отчете като изключителни смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства. В случая липсват отегчаващи вината обстоятелства.
Предвид императивната разпоредба на закона - чл. 373, ал.2 съдът е задължен да определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Тъй като обаче предвид
гореизложеното в случая наред със самопризнанието на подсъдимия са налице и
други изключителни и многобройни смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства, съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а, ал.4 от НК, предопределяща
налагането на наказанието на подсъдимия при
условията на чл.55 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.55 от НК- когато и
най лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът в случаите, когато за самото наказание не е предвиден най- нисък предел,
заменява съгласно чл. 55, ал.1 т.2 б.
„б” от НК наказанието „Лишаване от свобода” с „Пробация”. Последното по тежест се нарежда до ефективното
лишаване от свобода и съвсем не е леко за изтърпяване предвид продължителността
на времетраенето му. Освен това същото при допуснати нарушения на постановените
пробационни мерки може винаги да бъде заменено с лишаване от свобода.
Налице е висока степен на обществена опасност на
деянието,
което е едно от най- разпространените напоследък престъпления, но не и
на дееца. По отношение на наложеното административно наказание по чл.20,
ал.1 от ЗДвП, с парична санкция- “глоба” по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП в размер
на 100 лева, описано в приложената по ДП справка за нарушител от дата 18 юли
2013г., за което на името на същия има издаден електронен фиш и глобата е
платена, съдът прие, че същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.
37, ал.2 от ЗАНН, поради което не се отразява съществено върху данните за
подсъдимия като водач на МПС. Видно от тази справка за период от повече от 40
години действително липсват данни за подсъдимия като системен нарушител по
смисъла на закона. Предвид което съдът прецени подсъдимия Р. като водач с чисто
административно минало. Въпреки това обаче е налице смъртен резултат,
макар и по непредпазливост при допуснати от него две нарушения на правилата за
безопасно движение по пътищата. Горното налага с оглед целите на специалната и
генералната превенция/ чл. 36 от НК/ наказателната отговорност спрямо
подсъдимия да бъде реализирана при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.42а,
ал.3 т. 1 пробационните мерки са с продължителност
от 6 месеца до 3 години/ за мерките по ал. 2 т.1 и т.2 от НК/. Предвид
гореизложеното съдът определи наказанието на подсъдимия в рамките на двете
задължителни пробационни мерки, а именно: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” при периодичност два пъти седмично и
„Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА и 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА. Този размер съдът определи
като взе предвид високата обществена опасност на деянието и ниска такава на
дееца, както и посочените по- горе изключителни смекчаващи вината
обстоятелства- към минималния срок на предвиденото в закона наказание/ с
предвиден законов минимум от 6 месеца и законов максимум до 3 години/, и като
взе предвид настъпилия тежък резултат- причинена макар и по непредпазливост смърт
на човек. Съдът счете, че само този вид и размер на наказание в достатъчна
степен ще въздействат поправящо и превъзпитателно на подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, ще въздейства предупредително върху него и ще бъде
необходимия коректив в поведението му за избягване в бъдеще на подобни прояви,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат
изпълнение целите на чл. 36 от НК.
Освен това предвид гореизложеното и
задължителното за приложение в случая кумулативно наказание съгласно
разпоредбата на чл. 343г
от НК, във вр. с чл. 37, ал.1 т.7 и чл. 49, ал.1 от НК, съдът наложи на
подсъдимия допълнителното предвиденото в закона административното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС”,
за срок от 1 ГОДИНА И 6 МЕСЕЦА,
считано от влизане на присъдата в сила. Този размер съдът определи като взе
предвид гореизложеното и настъпилия смъртен резултат.
Този размер и вид наказание
съдът счете, че отговаря в максимална степен на целите на наказанието по чл. 36
от НК и ще изиграе своята възпираща и превъзпитателна роля както спрямо
осъденото лице, така и по отношение на останалите членове на обществото. Друг
размер наказание би бил явно несправедлив и несъответстващ на целите на
индивидуалната и генералната превенция.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът
с присъдата се разпореди с вещественото
доказателство
по делото- служебния автомобил, при управлението на който подсъдимият е
извършил деянието, а именно: -1бр. лек автомобил м. „Лада Нива” с рег. № СТ
1696 ВА, оставен на съхранение в Сектор КАТ – ПП- Казанлък, като разпореди след
влизане в сила на присъдата същото да се върне на собственика му- *****. С
присъдата съдът отне в полза на ДЪРЖАВАТА веществените доказателства по делото:
-1бр. електронен носител /компакт диск/ със запис от тел. “112”, и 1бр. марля с проба
суха кръв на подсъдимия Р., запечатана в хартиен плик - приложени към
материалите по ДП, като разпореди след влизането и в сила същите да бъдат
унищожени като вещи с незначителна стойност и негодни за употреба.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй като подсъдимият Р. е
признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание
чл. 189, ал.3 от НПК същият е осъден да
заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на МВР направените по
досъдебното производство разноски в размер на сумата от 1403, 93 лева- за
възнаграждения на експерти и за изготвяне на фотоалбуми, и по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет –
гр.София- направените при разглеждане на делото пред съда разноски в размер на
сумата от 112, 60 лева. С присъдата същия е осъден да заплати и направените от
частния обвинител Т.Г.К. разноски за възнаграждение на повереника и по ДП и
пред съда в размер на сумата от 1 800 лева,
представляващи направените от нея по делото разноски за възнаграждение на повереника и.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: