Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 19.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №461/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Т.- С.” АД срещу Е.П.Д. установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение,
издадена по гр. д. № 227/2017 г. по описа на РС- Ихтиман, в размер на 1068,43 лв., представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2013г. до м. 04.2015г., 197,80 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от ....2013г. до ....2016г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК- ....2017г., до окончателното заплащане.
Ищецът „Т.... – С....” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с
ответника Е.П.Д., по силата на което му предоставя топлинни услуги (топлинна
енергия) в имот, намиращ се в гр. С...., общ. И...., ж. к. „Д....” бл. …., вх.
…. с абонатен № ..... Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите
условия срок стойността на доставената му топлинна енергия за периода от м. юли
2013г. до м. април. 2015г., възлизаща на 1068,43 лева. Допълва, че съгласно
раздел VII от ОУ – „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 същата е била длъжна да
заплаща сумите за топлоенергия в 30-дневен срок след изтичане на периода за
който се отнасят. Предвид незаплащането на главницата съгласно уговореното, на
ответницата е начислена лихва за забава в общ размер от 197,80 лева. На
ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която и е
предоставен допълнителен 7-дневен срок за изпълнение, но че такова не
последвало. Изтъква, че съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Посочва, че
сграда, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване
на такава услуга с „Т.... с....” ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ,
сумите за топлоенергия за процесния имот са начислявани от „Т.... – С....” ЕАД
по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон за изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, за което са
издадени изравнителни сметки.
Ищецът посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: …. лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. юли
2013г. до м. април. 2015г. и 197,80 лева – мораторна лихва за периода от
....2013г. до ....2016г. След постъпило възражение от ответника, предявява
настоящите установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Претендира разноските по производството.
Ответникът Е.П.Д. не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.
422 ГПК е подаден в законоустановения месечен срок и е допустим. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът-длъжник е
възразил срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
респ. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
По иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД в тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване е да установи: 1) съществуване на
облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор
за доставка на топлинна енергия, 2) че за процесния период ищецът е доставил
реално на ответника топлинни услуги, възлизащи на претендираната в исковата
молба стойност.
В тежест
на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
По иска с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи:
1) наличието на главен дълг и 2) изпадането на ответника в забава – в случая –
изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за доставка на
топлинни услуги.
В тежест
на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяването
на дълга на падежа.
От
Нотариален акт за дарение на недвижим имот по нот.д. №……/1999г. на В……К………-
нотариус при СРС, се установява, че ответникът, в качеството му на собственик,
дарява на своя син процесния апартамент, като си запазва правото на ползване
върху целия имот докато е жив.
По делото
е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция
след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена).
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая
несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент
на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между
страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект
с абонатен № .....
Съгласно разпоредбата
на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145,
ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в
случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на топлинен счетоводител.
В хода на
процеса след образуване на
заповедното производство ответникът е заплатил на ищеца в цялост претендираните
суми. Това се установява, както от заявеното от ответника в съдебното заседание
на 18.06.2019г., така и от молба вх. №……………………2017г., подадена от ищеца.
Горното е
ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса и следва да се съобрази от съда
по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК/т. 9 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, като се приеме, че след
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, ответникът е погасил задълженията си
към ищеца, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение -
обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявените установителни искове, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Доколкото съдът в исковото
производство е длъжен да се произнесе по разноските, както в заповедното, така
и в настоящото производство (ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), то спорът
остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноските в
исковото производство. Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски.
Ответника в с.з. посочва, че е погасили
претендираните суми, но не е заплатил разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска, като неоснователен.
Обстоятелството, че претендираните суми са погасени чрез плащане, в хода на
процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за
отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни
последици по отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като
погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (от който
момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 ГПК).
Възлагането на разноските в
тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в чл.
78, ал. 2 ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал иска, каквото безспорно е извършеното
плащане. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото
поведение, а това на ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са
изпълнени, е винаги конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с
понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено
плащането и в този смисъл изследване на въпроса дали направата им е
предизвикана от поведението на ответника. От материалите по заповедното
производство се установява, че длъжникът е подал възражение, че не дължи сумите
по издадената заповед по чл.410 от ГПК, като страните не спорят, че плащането е
осъществено впоследствие, след този момент.
В случая следва да се приеме,
че ответникът е оспорвал иска и с това е станал причина за завеждане на делото
- подал е възражение и го е поддържал. Тъй като длъжникът не е погасил дълга си
преди процеса, същият е станал повод за завеждане на делото, тъй като в
хипотезата на чл. 422 ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Настоящият състав приема, че
отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото,
тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца-
арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски.
Съгласно разпоредба на чл. 78,
ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение
спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение
присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото
производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това
отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1
от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че от една страна
-делото е с малък материален интерес. От друга страна, извършената от
юрисконсулта работа в заповедното производство се състои в попълване на кратко
бланково заявление, съответно последващо изготвяне на искова молба, по
множество еднотипни заповедни и искови производства и без явяване в открито
съдебно заседание. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или
правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищцовото дружество,
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лева за
заповедното производство и в размер 100 лева –за исковото производство, общо
150 лева.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и внесената от последния държавна такса в размер на
25,32 лв. в заповедното производство и 74,68лв. в исковото производство, общо
100лв..
Воден от гореизложените
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.- С.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.
С...., ул. „Я....“ ….., представлявано от изпълнителния директор Г.... Б....,
чрез юрисконсулт П.... Н...., срещу Е.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в
Заповед за изпълнение, издадена по гр. д. № 227/2017 г. по описа на РС-
Ихтиман, в размер на 1068,43 лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.07.2013г. до м. 04.2015г., 197,80 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от ....2013г. до ....2016г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- ....2017г., до окончателното заплащане, като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Е.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на „Т.- С.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С...., ул.
„Я....“ ..., представлявано от изпълнителния директор Г.... Б...., чрез
юрисконсулт П.... Н...., направените деловодни разноски в заповедното и в
исковото производство в общ размер на 100лв. за държавна такса и в общ размер
на 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: