Решение по дело №2180/2017 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 473
Дата: 28 септември 2018 г. (в сила от 28 септември 2018 г.)
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20173530102180
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 


                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                           № 473, 28.09.2018 год., гр.Търговище

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Търговищки районен съд, шести състав, в публично заседание на единадесети септември  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

           

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Ж.И.а,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2180 по описа на ТРС  за 2017 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.239 от ГПК. Предявен е иск, с правно осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е имало сключен договор за далекосъобщителни услуги от 10.02.2014 год., за ползване на два мобилни телефонни номера, по които ищеца бил изпълнил задълженията си да предостави далекосъобщителните услуги, но ответника не заплащал редовно фактурираната  стойност на услуги, поради което сключения договор бил прекратен едностранно от ищеца, като съгласно договореното между страните при предсрочно прекратяване на договора по вина на клиента ищеца начислил неустойка, която била отразена по 2 бр. фактури от 17.11.2014 год. Тъй като ответника не заплатил и дължимата неустойка ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 784.86 лв. - неустойка, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47 от ГПК. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение, като претендира разноски в исковото производство. В съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа иска си, като моли съда да постанови  неприсъствено решение.

            В едномесечния срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответника не е депозирали отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове и не е  представил доказателства. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

           След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени препис от исковата молба и приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземат становище по иска и да сочи  доказателства и са му   указани последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК. Книжата са били редовно връчени лично на ответника. След изтичане на срока за отговор на исковата молба от страна на ответника, делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на което същия не се явява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

            С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.239 от ГПК във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск е вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства, поради което  следва да бъдат уважен.

            Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 205 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 205 лв. /ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, или общо сумата от 410 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

                                               Водим от горното, съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.С., ЕГН ********** *** дължи на А1 България” ЕАД / с предишно наименование Мобилтел” ЕАД /, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, районИлинден”, ул.”Кукуш”№ 1, представлявано от А.В.Д.и М.М. – македонски гражданин, действащи чрез пълномощник а..В.Г., със съдебен адрес *** сумата от 784,86 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 10.02.2014 год., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2017 год. до окончателното плащане на главницата, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение956/12.10.2017г. по ч.гр.д. 1746/2017г. на ТРС, на осн. чл.422 от ГПК.

 

            ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН ********** *** да заплати на А1 България” ЕАД / с предишно наименование Мобилтел” ЕАД /, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, районИлинден”, ул.”Кукуш”№ 1, представлявано от А.В.Д.и М.М. – македонски гражданин, действащи чрез пълномощник а..В.Г., със съдебен адрес *** направените в съдебното производство разноски в размер на 205 лв. и направените в заповедното производство разноски в размер на 205 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.

 

           НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: