и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №114 от 15.12.2006 г., постановена по наказателно частен характер дело №110/2006 г., Ардинският районен съд е признал Назми Байрямали Емурла от с.Брезен, общ.Ардино, обл.Кърджали за виновен в това, че на 11.10.2006 г. към 16,30 часа в с.Брезен, общ.Ардино, причинил на Бахар Сабри Халибрям от с.Брезен, общ.Ардино лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лева. Осъдил е също подсъдимия Назми Байрямали Емурла да заплати на Бахар Сабри Халибрям сумата в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2006 г. до окончателното заплащане на сумата, както и да му заплати направените по делото разноски в размер на 321 лева, като е отхвърлил гражданския иск за разликата от 300 лв. до пълния му предявен размер от 3000 лв., като неоснователен и недоказан. Районният съд е осъдил подсъдимия Емурла да заплати по сметка на РС-Ардино сумата в размер на 15 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Назми Байрямали Емурла, който я обжалва чрез защитника си – адв.Базлянков, като счита, че същата е неправилна. Съдът неправилно признал подсъдимия за виновен, тъй като липсвали категорични доказателства, че той е нанесъл побой на Бахар Сабри Халибрям от с.Брезен, общ.Ардино. Напротив свидетелите – Рашид Саид, Рамадан Адем и Раиф Хаджиюсеинов, които били очевидци на инкриминираното деяние сочели, че подсъдимият не е удрял пострадалия. Съдът също така необосновано бил завишил размера на присъденото обезщетение, тъй като били причинени незначителни телесни увреждания, които на практика не водели до болки и страдания. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан, поради липса на доказателства или на основание чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно иска присъдата да бъде изменена като се намали размера на присъденото обезщетение. Недоволен от първоинстанционната присъда е останал и тъжителя Бахар Халибрям, който също я обжалва, като счита, че същата е незаконосъобразна и необоснована, а определения размер на гражданския иск е несправедлив. От представеното по делото съдебно медицинско удостоверение било видно, че уврежданията му се изразявали в кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и дясната ръка; кръвонасядания на лигавицата на горната устна, което представлявало разстройство на здравето, а не само болки и страдания предвидени в чл.130, ал.2 от НК. Съдът като приел, че извършеното престъпление е по чл.130, ал.2 от НК, а не по първата алинея на този текст от НК, постановил неправилна и незаконосъобразна присъда. Предвид тежестта на извършеното деяние, а именно пред много хора и осъществено брутално и без никакъв повод и предизвикателство от страна на пострадалия, счита, че незаконосъобразно бил приложен чл.78а от НК. Твърди се още в жалбата, че уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди бил силно занижен, като не била отчетена практиката на съдилищата от съдебния район и степента на увреждането. Присъдата в тази й част не била съобразена с чл.52 от ЗЗД касаещ справедливо обезщетение. Моли да се отмени изцяло присъдата в наказателната й част, вместо което на основание чл.336, ал.1, т.1 от НКП да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, а също така да се измени присъдата в гражданската й част като се увеличи размера на присъденото обезщетение до пълния предявен такъв. В съдебно заседание жалбодателят Назми Емурла не се явява. В представено писмено становище от защитника му – адв.Базлянков, моли жалбата му да бъде уважена, а жалбата на тъжителя Бахар Халибрям да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Не сочи нови доказателства. Жалбодателят Бахар Сабри Халибрям лично и чрез адв.Кирев поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена, а жалбата на подсъдимия Емурла да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира заплащане на направените деловодни разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира следното: Жалбата на подсъдимия Назми Емурла е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 11.10.2006 г. в село Брезен, общ.Ардино се провела предизборна среща, на която присъствал тъжителят Бахар Сабри Халибрям, подс.Назми Емурла, свидетелите Мюмюн Хюсеин, Шабан Мюмюн, Рашит Мюмюн, Рамадан Муса, Раиф Хаджиюсеинов, Изет Шабан и други хора. На срещата бил повдигнат въпрос, че подс.Назми Байрямали Емурла е закупил училищната сграда в селото без земята, но заградил имота така, че ограничил достъпа до намиращия наблизо канал, където хората от селото извършвали ремонт или обслужване на автомобилите си. Присъстващите на предизборното събрание отишли на место, за се запознаят с проблема. Тъжителят започнал на обяснява на представителите на общината и кметствата, че може да се осигури достъп до канала и има място и за Назми Емурла и останалите хора от селото. В този момент ненадейно зад гърба на тъжителя изскочил подс.Назми Емурла и му казал, да не се бърка, след което започнал да му нанася удари по лицето и тялото вследствие на което тъжителят паднал на земята и се ударил в училищната ограда. Зам.Кмета на Община Ардино – св.Раиф Хаджиюсеинов хванал подсъдимия за ръката и не му позволил да продължи да нанася удари на тъжителя. Видно от приетото като доказателство съдебномедицинско удостоверение №325 от 11.10.2006 г., издадено от д-р Маринов, съдебен лекар, на Бахар Сабри Халибрям са били причинени следните увреждания: кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и дясната ръка; кръвонасядане на лигавицата на горната устна. В удостоверението е посочено, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и е било причинено болка и страдание. Така възприетата фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Мюмюн Хюсеин, Шабан Мюмюн и Изет Шабан, които установяват, че подсъдимият е нападнал тъжителят като е започнал да му нанася удари по лицето. Съдът изцяло кредитира показанията на цитираните свидетели, тъй като те са били преки очевидци на случилото се и показанията им са последователни, логични и еднопосочни, а също така свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото. Описаната фактическа обстановка не се опровергава от показанията на свидетелите Рашид Саид, Рамадан Адем и Раиф Хаджиюсеинов, както се твърди в жалбата на подсъдимия, тъй като действително те са били на метри от мястото на инцидента, но не са видели конкретно нападението и нанасянето на удари от страна на подс.Емурла над пострадалия Халибрям, което обстоятелство не води до извода, че такова е нямало, още повече, че нападението е станало ненадейно и неочаквано без преди това да е имало някаква разправия между дееца и пострадалия, продължило е много кратко във времето, а и на мястото са били доста хора в непосредствена близост един до друг, което ограничава видимостта им. А освен това и самите свидетели не твърдят, че удари не е имало, а единствено, че те самите не са видели нанасянето на удари. Така св.Рашит Мюмюн казва, че е възможно и да не е видял, Назми Емурла и Бахри Халибрям да са се удряли, като той самия бой не е видял. Св.Раиф Хаджиюсеинов твърди, че е чул шум, който го е провокирал да се обърне и тогава видял, че подс.Назми Емурла е в позиция да удари някой, при което се намесил и предотвратил намеренията му. А св.Рамадан Адем Муса твърди, че е имало скандал между Назми и Бахри, но побой е нямало, когато той е бил там. Или от тези показания както бе посочено и по-горе не може да се направи категоричен и еднозначен извод, че подс.Емурла не е нанасял удари над пострадалия Бахар Халибрям, тъй като това не са единствените свидетелски показания събрани на съдебното следствие, а напротив събрани са такива, които по несъмнен и категоричен начин доказват обстоятелствата описани в тъжбата на пострадалия. В тази насока е и представеното по делото и обсъдено по-горе съдебномедицинско удостоверение, което е издадено на същата дата и само няколко часа след инцидента. С оглед изложеното съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Емурла, че той не е удрял тъжителя, тъй като обясненията му са в противоречие с показанията на свидетелите Мюмюн Хюсеин, Шабан Мюмюн и Изет Шабан, които бяха коментирани по-горе в решението, поради което и приема, че обясненията на подсъдимия представляват защитна версия и средство за оневиняване. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.130, ал.1 от НК – разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, за което е предаден на съд, а не както неправилно е приел първоинстанционния съд – лека телесна повреда по смисъла на ал.2 от цитирания член, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. В практиката се приема за лека телесна повреда с разстройство на здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, леки навяхвания на крайниците, контузни рани и много други, т.е. случаите при които имаме накърняване на телесната цялост на пострадалия. А за лека телесна повреда с причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето случаите, при които увредения претърпява само болка или страдание, предизвикани от посегателство върху различни части от тялото, което не оставя никакви следи, каквито са болките от един плесник или друг удар с ръка или крак или с някакъв предмет. В настоящия случай след като в резултат на телесното увреждане на пострадалия са причинени кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, горната устна и дясната ръка, това означава, че описаните наранявания не са причинили само болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, а това са наранявания, които са причини и разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Това е така, защото в случая се касае до накърняване на телесната цялост на пострадалия щом има кръвонасядания и охлузвания на кожата му. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, обективиран в поведението на подсъдимия – нанесените удари безспорно указват на целенасочен волеви акт от страна на подс.Назми Емурла. Последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и пряко е желаел тяхното настъпване. С оглед изложеното относно доказаността на повдигнатото с тъжбата обвинение, жалбата на подсъдимия се явява неоснователна относно наведените доводи за липсата на категорични доказателства за виновността му. Оплакването развито във въззивната жалба на тъжителя, че съществувало несъответствие между повдигнатото на подсъдимия обвинение и престъплението, за което същият бил признат за виновен, е основателно. Извършеното престъпление осъществява състава на чл.130, ал.1 от НК, а не на ал.2 от същия член, но предвид, че бяха изложени съображения в тази насока, то не е необходимо същите да бъдат отново преповтаряни. Това обаче налага присъдата да бъде изменена като деянието от лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК - бъде преквалифицирано в такова по чл.130, ал.1 от НК. Наложителната преквалификация на деянието не променя извода на районният съд за наличието на предпоставките на чл.78а от НК: за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация; подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава VIII-ма на НК; от престъплението няма причинени имуществени вреди. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително, поради което подсъдимия се освобождава от наказателна отговорност и му се налога административно наказание „глоба”, както е сторено в настоящия случай. Съдът като съобрази обществената опасност на деянието, която е ниска и обществената опасност на дееца, която също е ниска /той е неосъждан и са събрани единствено положителни характеристични данни/, намира, че размера на глобата следва да е в предвидения в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК минимум от 500 лева, каквато глоба е наложил и решаващия съд. С оглед изложеното присъдата следва да бъде потвърдена в частта й относно приложението на чл.78а от НК и размера на наложената глоба. Последно цитираната разпоредба е императивна и съдът не е оправомощен да преценява дали следва да я приложи или не с оглед тежестта на извършеното деяние, поради което и изложените в тази насока доводи в жалбата на тъжителя са неоснователни. Деецът не се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание единствено в случаите, когато причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления - чл.78а, ал.6 от НК, които изключения в настоящия случай не са налице. Не са налице в случая и предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, както пък се твърди в жалбата на подсъдимия, тъй като извършеното престъпление не е с явно незначителна обществена опасност, нито пък поради своята малозначителност не е обществено опасно. Напротив то е едно типично престъпление против личността. Причинените телесни увреждания – кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и дясната ръка и кръвонасядане на лигавицата на горната устна и претърпените от пострадалия болки и страдания са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия. При определяне на претендираното обезщетение, съдът напълно обосновано съобразно критерия за справедливост е приел, че сумата от 300 лева е достатъчна да обезщети пострадалия. Това е така, тъй като претърпените болки и страдания са били кратковременни, не са били значителни и не се е наложило оказване на медицинска помощ или интервенция и самите наранявания са с изключително малка локализация - 2/1 см, 1/0,3 см, 1/1 см и 5/5 мм. Правилно първоинстанционният съд е постановил, че сумата от 300 лева се дължи от подсъдимия Емурла на пострадалия Халибрям, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 11.10.2006 г. до окончателното й изплащане. Гражданският иск за причинени неимуществени вреди за разликата над уважения от 300 лева до пълния предявен размер от 3000 лева, правилно е отхвърлен като неоснователен и доказан. В тази връзка са неоснователни твърденията в жалбата на подсъдимия за прекомерност на уважения иск, както и твърденията в жалбата на тъжителя, че същият е силно занижен. Предвид изхода на делото правилно са възложени в тежест на подсъдимия и направените разноски от пострадалия по делото в размер на 321 лева, а също правилно е присъдена и държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на 15 лв. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Ардинският районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. С оглед на всичко изложено, настоящата съдебна инстанция следва да измени присъдата като преквалифицира деянието от такова по чл.130, ал.2 от НК в такова по чл.130, ал.1 от НК. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на Бахар Сабри Халибрям направените от него деловодни разноски в размер на 107,70 лв., от които 100 лева адвокатско възнаграждение и 7,70 лв. – такса за обжалване и банкови комисионни, предвид основателността на жалбата на тъжителя относно правилното приложение на материалния закон. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.3 и т.6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.2 от НК и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 114/15.12.2006 год. по н.ч.х.дело № 110/2006 год. по описа на Ардинският районен съд, в частта й, с която подсъдимият Назми Байрямали Емурла, роден на 10.07.1954 г. в с.Брезен, общ.Аридно, живущ в същото село, български гражданин, женен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 11.10.2006 г. към 16,30 часа в с.Брезен, общ.Ардино, причинил на Бахар Сабри Халибрям от с.Брезен, общ.Ардино, с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като преквалифицира деянието в такова по чл.130, ал.1 от НК - на 11.10.2006 г. към 16,30 часа в с.Брезен, общ.Ардино, причинил на Бахар Сабри Халибрям от с.Брезен, общ.Ардино, с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и дясната ръка и кръвонасядане на лигавицата на горната устна. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. ОСЪЖДА Назми Байрямали Емурла, със снета по делото самоличност да заплати на Бахар Сабри Халибрям от с.Брезен, общ.Ардино, с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 107,70 лв. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |