№ 211
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000115 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 294 ГПК, вр. чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е след решение № 60166 от 02.02.2022г. по т.д. 1932/2020г.
по описа на ВКС, ТК, I ТО, с което е постановена отмяна на решение № 1237
от 15.06.2020г. по т.д. 5899/2019г. по описа на САС, и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на САС.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника
К. Х. К. срещу решение № 5947 от 07.08.2019г. по т.д. № 8630/2017г. на
Софийски градски съд, ГО, I - 7 с-в, с което е уважен предявения по делото
иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за установяване вземането на ищеца Н. С.
К., починал в хода на делото и заменен по реда на чл. 227 ГПК от
наследниците му по закон – З.Г. Л.-К., С. Н. К. и М. Н. К., по запис на заповед,
издаден на 25.11.2013г., с падеж 25.11.2014г., за сумата 50 000 лв., ведно със
законните лихви върху главницата считано от 29.11.2016г. до окончателното
и изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр.д. 68784/2016г. по
описа на СРС, 61 с-в. Жалбоподателят поддържа решението да е неправилно
предвид допуснати от първоинстанционният съд нарушения на материалния
1
закон и с оглед неговата необоснованост. Излага неправилен да е изводът на
първоинстанционния съд, че вземането на ищеца произтича от валиден и
редовен от външна страна запис на заповед. Сочи видно от съдържанието на
представения по делото документ да липсва императивно установен елемент
от съдържанието на ефекта, а именно „място на издаване“ – чл. 535, ал. 1, т. 6
ТЗ, което определя записа на заповед като нищожен. Оспорва като противни
на закона и необосновани и изводите на първоинстанционния съд, че по
делото се установява валидно възникнало каузално правоотношение по три
договора за заем от дата 25.11.2011г. Излага договорите за заем да са реални
и двустранни. Поддържа необосновано първоинстанционният съд да е
стигнал до извод, че по делото се установява изпълнение от ищеца на
задължението му да предаде записаните в трите договора суми, без да обсъди
събраните по делото доказателства, които установяват сумите никога да не са
предавани. Сочи последното да е видно от представените изходящи от
страните данъчни декларации по ЗДДФЛ, видно от които в периода 2011г. –
2016г. не са декларирали предоставянето или получаването на заем в
договорените размери. Поддържа и плащане на суми над 15 000 лв. да следва
да бъде извършено само по банкова сметка, а ищецът да не е доказал да е
превеждал сумите по процесните договори за заем по банковата сметка на
ответника. Излага и сборът на сумите по договорите за заем да не е равен на
сумата по процесния запис на заповед, което според него поражда
основателни съмнения относно връзката между представения менителничен
ефект и договорите за заем. По изложените мотиви моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемите страни, З.Г. Л.-К., С. Н. К. и М. Н. К., конституирани по
делото на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ищец Н. С. К.,
оспорват въззивната жалба на ответника като неоснователна. Поддържат
обжалваното решение да е правилно и обосновано по подробно изложените с
него мотиви. Излагат в съответствие със закона, първоинстанционният съд да
е приел процесният запис на заповед да съдържа всички изискуеми реквизити,
включително място на издаване чрез посочване на точен адрес, на който и на
ответника е връчена процесната заповед за изпълнение въз основа на
документ. Оспорват като необосновани и възраженията на ответника във
2
връзка с процесното каузално правоотношение, като поддържат в самите
договори за заем да е отразено предаването на заетите суми. Сочат
договорите са подписани от ответника и същият реално да е признал
получаването на сумите. Излагат неотносими към правния спор да са
възраженията на ответника във връзка с декларирането или не на сделките за
целите на данъчното облагане, като последното ведно с неспазване на
забраната за плащане само с банкови преводи не са от значение за
валидността на реалните договори за заем. Поддържат основателността на
иска да се установява от събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и оплакванията по жалбата на ответника за необоснованост на
обжалвания съдебен акт да са голословни. Излагат ответникът в хода на
делото многократно да е променял защитната си позиция, но всичките му
възражения да са опровергани от събраните по делото доказателства. По
изложените доводи молят да бъде потвърдено обжалваното решение.
Претендират присъждане на разноски по делото.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване на правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението е и правилно по следните мотиви:
Предвид нормата на чл. 294, ал. 1, изр. 2-ро ГПК указанията на ВКС по
тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е
върнато делото.
Съобразно приетото с решение № 60166 от 02.02.2022г. по т.д.
1932/2020г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с което е постановена отмяна на
решение № 1237 от 15.06.2020г. по т.д. 5899/2019г. по описа на САС, и
делото е върнато за ново разглеждане от настоящия състав на САС,
изискуемата от закона форма за действителност на процесният запис на
заповед – чл. 535 ТЗ, е спазена, като делото е върнато на съда за произнасяне
по останалите оплаквания по въззивната жалба на ответника относно
съществуването на въведеното като спорно каузално отношение между
3
страните.
При съблюдаване на задължителната съдебна практика по т. 17 от
Тълкувателно решение 4/2013г. по тълкувателно дело 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС предметът на делото по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца по исковата молба за съществуване
на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение, като в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417, т. 9 ГПК – това е вземането по абстрактната сделка
запис на заповед. Въведените възражения от ответника в срока за писмен
отговор/за липса на каузално отношение – водени само преговори, но не е
сключен договор за заем/, както и изложените с допълнително становище от
ищеца твърдения за наличие на съпътстващи абстрактната сделка каузални
отношения по три договора за заем, не променят предмета на делото по
предявените искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ. Задълженията и
правомощията на съда при въведено от ответника или признато от ищеца
съпътстващо записите на заповед каузално отношение е да обсъди в мотивите
на решението си наличието на последното отношение, единствено като
релативно възражение на ответника, доколкото последното би могло да има
за последица погасяване вземането по процесния запис на заповед, в който
смисъл са и указанията по Тълкувателно решение 4/2013г. по тълкувателно
дело 4/2013г. на ОСГТК.
По вече изложените мотиви на съда е налице обвързващо настоящия
състав на съда тълкуване по отменителното решение на ВКС за
неоснователност на поддържаното с въззивната жалба на ответника
възражение за нищожност на процесния запис на заповед от 25.11.2013г. с
падеж на 25.11.2014г. за сумата 50 000 лв. по причина липсата на рекивизита
– място на издаване, предвид на което и съдът намира, че същият
удостоверява валидна едностранна сделка, по силата на която възниква в
правната сфера на издателя К. Х. К. задължението за заплащане на сумата по
записа на заповед в размер на 50 000 лв.
Записът на заповед по законова дефиниция е абстрактна сделка като за
действителността му не е необходимо в съдържанието му да бъде изрично
посочено основанието за издаването му. Когато ищецът или ответникът по
предявения иск въведат конкретни твърдения за наличието на съпътстващи
4
ефекта каузални отношения, за обезпечаване изпълнението на които е издаден
процесният запис на заповед, кръгът на спорните и подлежащите на доказване
факти във връзка с чл. 154 ГПК се разширява и в него се включват фактите по
възникване на каузалното правоотношение, обстоятелствата около същото и
погасяването му. В горния смисъл е и даденото със задължителната практика
на ВКС тълкуване на процесуалната норма на чл. 154 ГПК по т. 17 от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение 149/05.11.2010г. по т.д. 49/2010г., Т.К., I
ТО на ВКС, определение 246/05.04.2012г. по т.д. 561/2012г., Т.К. II ТО на
ВКС, решение 5/02.02.2012г. по т.д. 75/2011г., ТК, I TO на ВКС, решение 121
от 01.07.2009г. по т.д. 55/2009г., Т.К, II TO на ВКС и др.
С допълнително становище от 24.01.2018г. в отговор на писмения
отговор на ответника и оспорванията по последния каузална сделка да липсва
и договор за заем реално да не е сключен, ищецът е признал процесния запис
на заповед да е издаден от ответника К. във връзка със сключени между
страните три договора за заем от дата 25.11.2011г., като обезпечава
изпълнението на ответника като заемополучател на дълга му да върне
предадените с договорите в заем суми. Предвид заявените със становището
твърдения и при съблюдаване на горепосочената задължителна съдебна
практика в тежест за ищеца е на основание чл. 154 ГПК да докаже, че
ответникът има непогасен паричен дълг в размер на общо 50 000 лв. по трите
договора за заем, както и връзката между последното каузално отношение и
издадения менителничен ефект.
Догорите за заем са представени по делото и оспорването им не е
доказано от ответника, като съобразно неоспореното заключение на вещото
лице по приетата СГЕ договорите са подписани от ответника К. и подписът е
положен след изписването на многоточието след думите „заемополучател“ и
името му. Оспорването на документите и не се поддържа с въззивната жалба
пред въззивния съд.
Видно от съдържанието на договорите страните по същите са
постигнали съгласие да сключат договор за заем съответно за сумата 22 602
лв., сумата 18 775 лв. и сумата 11 265 лв. В договорите изрично е записано, че
„заемодателят предаде“/ „предава“, както и заемодателя „получи“
уговорените суми, която воля на страните, тълкувана ведно с останалото
съдържание на договорите и поетото безусловно задължение от
5
заемополучателя да върне сумите в уговорените срокове на части, според
настоящия състав на съда сочи на безспорното съгласие на страните, че при
сключването на договорите заетите суми са предадени от заемодателя и
получени от заемополучателя, в който смисъл и договорите играят ролята на
разписка и удостоверяват реалното предаване на заетите суми в общ размер
на 52 642 лв.
Напълно неотносими към последните релевантни факти – сключването
на реалните договори за заем, включително предаване на заетите суми на
заемополучателя, са поддържаните от ответника възражения за липса на
деклариране на сделките от страните за целите на данъчното облагане по
ЗДФЛ, като единствената установена със закона последица от липсата на
коректно подадена декларация е евентуално ангажиране на
административнонаказателната или наказателната отговорност на данъчно
задължените лица, но не рефлектира върху валидността на сделките и поетите
с последните задължения. Липсата на доказателства за превод на сумите по
сметка на ответника също не е относимо към процесните договори за заем,
доколкото с тях не е уговореното подобно плащане, а е удостоверено сумите
да са предадени.
Ответникът не е изложил твърдения, нито провел доказване да е
погасил дълга си чрез връщане/плащане на получените в заем суми по трите
договора за заем от 25.11.2011г., предвид на което и съдът приема по делото
да остават недоказани относителните менителнични възражения във връзка
със съпътстващите ефектите каузални сделки по трите договора за заем.
С жалбата ответникът е заявил и общо оспорване да е налице
разминаване между получените по договорите за заем суми и сумата по
процесния запис на заповед, което е посочил това да пораждало съмнение
относно връзката между менителничния ефект и договорите за заем.
Възражението е неоснователно. На първо място в самия запис на заповед е
записано, че е издаден във връзка с договор за заем. На второ място
ответникът не е въвел никакви твърдения, нито са събрани доказателства
страните да са се намирали в други отношения по договор за заем, извън
признатите от ищеца с дата 25.11.2011г., като общият размер на поетия с
последните дълг от ответника е 52 642 лв. и е малко повече от сумата по
записа на заповед от 50 000 лв., което не само не опровергава признатата от
6
ищеца връзка с каузалните договори, а доказва последната.
По горните мотиви на съда и предвид съвпадението в изводите на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски по делото на основание чл.
78, ал. 1 ГПК има ищецът. На същия следва да бъдат присъдени сторените
разноски в производството при първото разглеждане на делото от въззив,
пред ВКС – чл. 294, ал. 2 ГПК, и пред настоящия състав на съда. Доказва
разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на сумата общо 4 270
лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 5947 от 07.08.2019г. по т.д. №
8630/2017г. на Софийски градски съд, ГО, I - 7 с-в.
ОСЪЖДА К. Х. К., ЕГН **********, да заплати на всеки от З.Г. Л.-К.,
ЕГН **********, С. Н. К., ЕГН **********, и М. Н. К., ЕГН **********,
конституирани по делото на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия
Н. С. К., по 1/3 от сумата 4 270 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7