О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София,
11.04.2011 г.
Софийски
градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав,
В закрито заседание на единадесети
април
През две хиляди и единадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
Като изслуша
докладваното от съдия Маркова ч.гр..д.№ 4179
по
описа за 2011 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.418,
ал.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Х.” АД срещу разпореждане от закрито съдебно
заседание състояло се на 07306.2011 г., постановено от СРС, І ГО, 45 с-в по гр.д.№ 4255 по описа за 2011
г. , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
подадено от жалбоподателя /заявител в производството пред СРС/ срещу И.Т. В., М.И.В.,
И.В.В., Г.П.Г.-В., „А.Т.” ООД и „Р.” ООД, за солидарното им осъждане за сумата 1 848 евро, представляваща договорна
лихва за периода от 28.02.2010 г. до 31.01.2011 г.; сумата 1 600 евро,
представляваща наказателна лихва за периода 31.03.2010 г. до 31.01.2011 г.,
както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
В частната жалба се излагат доводи, че разпореждането
е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон, тъй като от
процесния нот.акт можело да се установи какъв е размерът на лихвата- съгласно
договореното дължимата лихва се изчислявала ежемесечно върху главницата, а
главницата била изрично посочено и била в размер на 16 000 евро. От
длъжниците били подписани изрични декларации, в които самите длъжници
признавали ликвидността и изискуемостта на задължението им към заявителя, както
и факта на неплащане на сумите по заема в продължение на няколко последователни
месеца, считано от м.02.2010 г. Това съгласно договореното в нот.акт било
основание за предсрочна изискуемост на заема, в т.ч. на главницата и дължимите
лихви и наказателни лихви /за забава/. Договорената лихва винаги била и
традиционно обозначавана в проценти върху заеманата сума /главницата/. В
конкретния случай лихвата се определя в размер на 1,05 % върху главницата на
заема, платима ежемесечно на последния работен ден на всеки календарен месец.
Затова счита, че лихвата е конкретизирана и индивидуализирана. Умножаването на
три фиксирани величини/главница, лихва, срок/ не представлявало случай на
определяемост по смисъла на закона и нормалната практика и традиции на
гражданския оборот. Необосновано СРС приемал, че е приложим друг ред в случая.
Счита, че без издаването на изпълнителен лист не може да реализира правата си
по договора за заем. Затова счита, че представения нот.акт е редовен от външна
страна и годен по смисъла на закона документ за издаване на заповед за
незабавно изпълнение за дължимата договорна лихва.Вземането било определено по
размер и падеж, както и конкретизирано
по основание и длъжници. Налице били предпоставките на чл.418, ал.2 ГПК.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени разпореждането на СРС, І ГО, 45-ти
с-в. Разноски се претендират, вкл. и тези пред настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд е бил сезиран
със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по чл.417, т.3 ГПК срещу И.Т. В., М.И.В., И.В.В., Г.П.Г.-В., „А.Т.” ООД и
„Р.” ООД, за солидарното им осъждане за сумата
1 848 евро, представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2010
г. до 31.01.2011 г.; сумата 1 600 евро, представляваща наказателна лихва
за периода 31.03.2010 г. до 31.01.2011 г., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и за
присъждане на направените по делото разноски- държавна такса в размер на 134,87
лв. В т.12 от заявлението „обстоятелства, от които произтича вземането” е
посочено, че се касае до неизпълнено парично задължение по:
1-
нот.акт за договорна ипотека № 4, том ІІІ, рег. №3, дело
242/2009 г.;
2-
декларация от длъжниците за признаване на изискуемостта
на задълженията им;
3-
нотариална покана.
Посочено е още, че се касае до
договор за заем, предоставен от заявителя на длъжниците, който заем бил в
размер на 16 000 евро и бил обективиран в нот.акт. В нарушение на така
сключения договор, длъжниците не били издължили нито една дължима ежемесечна
сума по главницата и лихвата.Това не било сторено независимо от отправените към
длъжниците покани.
С обжалваното по настоящето дело
разпореждане, постановено от закрито съдебно заседание състояло се на 07.03.2011
г., СРС, І ГО, 45 с-в по гр.д.№ 4255 по
описа за 2011 г., е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, подадено от жалбоподателя /заявител в производството пред СРС/
срещу И.Т. В., М.И.В., И.В.В., Г.П.Г.-В., „А.Т.” ООД и „Р.” ООД, за солидарното
им осъждане за сумата 1 848 евро,
представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2010 г. до 31.01.2011 г.;
сумата 1 600 евро, представляваща наказателна лихва за периода 31.03.2010
г. до 31.01.2011 г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на
направените по делото разноски. В мотивите си за това съдът е приел, че от
приложения по делото нот.акт въз основа на който се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение не е видно какъв е размера на ежемесечното плащане за
главница и лихви, за да се извърши преценка за периода от 28.02.2010 г. до
31.01.2011 г. по отношение на каква част от задължението длъжниците са в
забава, както и да може да определи размера на претендираната лихва. Прието е
още, че учредената в полза на заявителя ипотека има за цел да обезпечи
вземането на заемодателя не само за главницата, но и за лихвите и разноските,
т.е. бил предвиден друг ред за събиране на вземането, а именно чрез прибягване
към принудително изпълнение.В този смисъл били и отправените до длъжниците
покани.
С оглед съдържащата се по делото на
СРС призовка, за обжалваното разпореждане заявителя е уведомен на 18.03.2011 г.
Частната жалба, с която сме сезирани
е подадена на 25.03.2011 г.
Ето защо настоящата инстанция приема,
че частната жалба е подадена в срока чл.418,
ал.4 ГПК във връзка с чл.275, ал.1 ГПК във връзка с чл.279 ГПК, от надлежна
страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Частната жалба е допустима.
Разгледана по същество частната жалба
е неоснователна по изложените по-долу съображения:
Разпоредбата на чл. 417,
т.3 ГПК предоставя възможност на заявителя да
поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането
се основава на нот.акт, спогодба или друг договор, с нот.заверка на подписите
относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други
заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.
Когато със заявлението е представен
документ по чл. 417 ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да
поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист-
Чл. 418. (1) ГПК.
В производството по
издаване на изпълнителен лист съдът проверява външната редовност на документа -
изпълнително основание и дали същият от гледна точка на съдържанието си
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска
издаването на изпълнителния лист.
В разглеждания случай
посочените предпоставки по чл. 417, т.3 ГПК не са налице – в
представения нот.акт вземането за лихва не е индивидуализирано: не е посочен
конкретния размер на ежемесечните вноски по изплащането на главницата, размерът
на лихвата е определяем /в проценти, както отбелязва и самият заявител/.
Следователно, е налице нередовен
документ, тъй като не е ясно „задължението, което длъжникът следва да изпълни”.
Съдът трябва да преценя обстоятелства стоящи извън документа въз основа на
който се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист- изпаднал
ли е длъжника в забава, кога, както и да извършва съответните изчисления. Това е
недопустимо в производството по чл.417 ГПК, арг. в подкрепа на тази теза е и
приетото в т.4 от ТР № 1/2004 г.на ОСТК на ВКС на РБ.
Действително, претендираните суми са конкретизирани в представените със
заявлението декларации на длъжниците и отправените до тях покани, но нито един
от тези документи не е сред основанията на чл.417 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Доводите наведени в жалбата биха били
основателни, ако се касаеше до заявлението подадено въз основа на документ по
чл.417, т.2 ГПК, не и за такова по т.3 от същата разпоредба.
На основание гореизложеното
настоящата инстанция намира, че СРС, І ГО, 45 с-в правилно е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, подадено от
жалбоподателя /заявител в производството пред СРС/ срещу И.Т. В., М.И.В., И.В.В.,
Г.П.Г.-В., „А.Т.” ООД и „Р.” ООД, за солидарното им осъждане за сумата 1 848 евро, представляваща договорна
лихва за периода от 28.02.2010 г. до 31.01.2011 г.; сумата 1 600 евро,
представляваща наказателна лихва за периода 31.03.2010 г. до 31.01.2011 г.,
както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Затова и частната жалба ще следва да
бъде оставена без уважение.
При този изход на спора на жалбоподателят
разноски не се следват затова и съдът не му присъжда такива .
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба на „Х.” АД срещу разпореждане от
закрито съдебно заседание състояло се на 07306.2011 г., постановено от
СРС, І ГО, 45 с-в по гр.д.№ 4255 по
описа за 2011 г. , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, подадено от жалбоподателя /заявител в производството пред
СРС/ срещу И.Т. В., М.И.В., И.В.В., Г.П.Г.-В., „А.Т.” ООД и „Р.” ООД, за
солидарното им осъждане за сумата
1 848 евро, представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2010
г. до 31.01.2011 г.; сумата 1 600 евро, представляваща наказателна лихва
за периода 31.03.2010 г. до 31.01.2011 г., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и за
присъждане на направените по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва в
1-седмичен срок от съобщаването пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: