МОТИВИ към
Присъда №229 от 18.06.2014г. по НОХД
№2644/2014г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Д.Б.,
ЕГН:**********, за това, че в периода от началото
на м. юли 2012г. до 28.08.2012г. в с.***, обл. Пловдив, в условията на
продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил
„***" с peг. №***, собственост на А.Д.Б. ***, в съучастие като извършител
със С.Р.Д. ***, е отнел чужди движими вещи, както следва:
-
В началото на м. юли 2012г. е отнел чужди движими вещи - медна пръскачка, на
стойност 50 /петдесет/ лв. и 50 метра захранващ кабел, на стойност 30
/тридесет/ лв. от владението на В.Т.Г. ***;
- В периода от началото на м.юли 2012г. до
28.08.2012г., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „***” с peг. №***,
собственост на А.Д.Б. ***, в съучастие като извършител със С.Р.Д. *** е отнел
чужди движими вещи -водосъдържател от неръждавейка, на стойност 80 /осемдесет/
лв., 15 бр. винкелови колове на стойност 2.50 лв. всеки, обща стойност 37.50
/тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв., 15 бр. стоманени скари на
стойност 15 /петнадесет / лв. всяка, обща стойност 225 /двеста двадесет и пет/
лв., 3 бр. асинхронни ел. двигатели на стойност 50 /петдесет/ лв. всеки, обща
стойност 150 /сто и петдесет/ лв., 2 бр. радиатор за товарен автомобил
„Газ", на стойност 25 /двадесет и пет/ лв. всеки, обща стойност 50
/петдесет/ лв., 20 бр. алуминиеви шини
на стойност 180 /сто и осемдесет/ лв., 5 бр. ангренажни капаци на стойност 5.50
/пет лева и петдесет стотинки/ всеки, обща стойност 27.50 /двадесет и седем
лева и петдесет стотинки/ лв., 60 метра кабел ПВВ на стойност 132 /сто тридесет
и два/ лв., 100 метра едножилен кабел на стойност 120 /сто и двадесет / лв. и
100 метра сигнален кабел, стойност 100 /сто/ лв., всичко на обща стойност 1102
/хиляда сто и два /лв., от владението на А.Г. ***, или всичко на обща стойност
1182 /хиляда сто осемдесет и два/ лв., без съгласие на владелците, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
Със същия обвинителен
акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимия С.Р.Д., ЕГН:********** за това,
че от началото на м. юли 2012г. до
28.08.2012г. в с.***, обл. Пловдив, в условията на продължавано престъпление,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил „***" с peг. №
***, собственост на А.Д.Б. ***, в съучастие като извършител с А.Д.Б. *** е
отнел чужди движими вещи, както следва: водосъдържател от неръждавейка, на
стойност 80 /осемдесет/ лв., 15 бр. винкелови колове, на стойност 2.50 лв.
всеки, обща стойност 37.50 /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв., 15
бр. стоманени скари на стойност 15 /петнадесет / лв. всяка, обща стойност 225
/двеста двадесет и пет/ лв., 3 бр. асинхронни ел. двигатели на стойност 50
/петдесет/ лв. всеки, обща стойност 150 /сто и петдесет/ лв., 2 бр. радиатори
за товарен автомобил „Газ", на стойност 25 /двадесет и пет/ лв. всеки,
обща стойност 50 /петдесет/ лв., 20 бр. алуминиеви шини на стойност 180 /сто и осемдесет/ лв., 5 бр. ангренажни
капаци, на стойност 5.50 /пет лева и петдесет стотинки/ всеки, обща стойност
27.50 /двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, 60 метра кабел ПВВ, на стойност
132 /сто тридесет и два/ лв., 100 метра едножилен кабел, на стойност 120 /сто и
двадесет/ лв. и 100 метра сигнален кабел, стойност 100 /сто/ лв., всичко на
обща стойност 1102 /хиляда сто и два /лв., от владението на А.Г. ***, без
негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимите
А.Д.Б. и С.Р.Д., без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същите правни квалификации на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимите
са автори на възведеното спрямо тях обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимите А.Б. и С.Д. да бъдат признати за
виновни в извършване на инкриминираното престъпление. Пледира на подсъдимия Б.
да бъде определено, при условията на чл.54 от НК, наказание лишаване от
свобода в размер на две години, което на осн. чл.58А, ал.1 от НК да бъде
намелено с една трета, а на подсъдимия Д. да бъде определено, при условията на
чл.54 от НК, наказание от една година и осем месеца, което на осн. чл.58А, ал.1
от НК да бъде намалено с една трета.
Предлага приложение да намери института на условното осъждане, като наложените
наказания лишаване от свобода бъдат отложени за изпълнение на осн. чл.66, ал.1
от НК с изпитателен срок от три години. Моли
направените по делото разноски да бъдат присъдени на двамата подсъдими.
Подсъдимите
А.Б. и С.Д. в съдебно заседание признават вината си и съжаляват за стореното.
Декларират, че желаят делото да приключи чрез провеждане на предварително
изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК,
както и че не оспорват фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и
се съгласиха да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт
факти. В хода на съдебните прения изцяло поддържат защитниците си, а при
дадената им последна дума отново изразяват пълно съгласие със становището на
защитниците им.
Защитникът
на подсъдимия Д. – адв. М.К. счита, че подзащитният му е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Присъединява се
напълно към становището на прокурора относно размера и вида на наказанието,
като и досежно приложението на института на условното осъждане.
Защитникът
на подсъдимия Б. – адв. Б.С. счита, че подзащитният му е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Солидаризира се
със становището на прокурора относно размера и вида на наказанието, като и
досежно приложението на института на условното осъждане.
Нито
подсъдимите, нито защитниците им вземат становище относно направените по делото
разноски.
Съдът,
въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият А.Д.Б. е
роден на ***г. в гр. ***, живущ ***, б.., бълг. гр., разведен, неосъждан, с
основно образование, работещ, ЕГН:**********.
Подсъдимият С.Р.Д. е
роден на ***г. в гр. ***, постоянен адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, настоящ
адрес: с. ***, б., бълг. гр., разведен, осъждан, неграмотен, ЕГН:**********.
Свидетелката В.Т. притежавала вилен имот, находящ се в
землището на с. ***, обл. Пловдив, в местността „***”. Имотът не бил обитаван
постоянно, тъй като свид. Т. ***. В началото на месец юли 2012г. подсъдимият Б.
минавал покрай имота на свидетелката Т. и решил, че може да проникне в него, и
да отнеме вещи, които впоследствие да продаде, като по този начин се сдобие с
финансови средства. Прескочил телената ограда и се озовал на двора на вилата.
Оттам взел една медна пръскачка и 50 метра захранващ кабел, след което напуснал
имота, заедно с вещите. Отнетите вещи занесъл в дома си в с. ***. Няколко дни
по-късно продал отнетите от имота на свидетелката Т. вещи на свидетеля М.Р. в
пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се в с. ***, обл.
Пловдив, ул. „***” №***.
Свидетелят А.Г. притежавал вилен имот в с. ***, обл.
Пловдив, на ул. „***” №***. В началото на месец юли 2012г. подсъдимият Б. и
подсъдимият Д. *** и минавайки покрай имота на свидетеля Г., двамата
забелязали, че на двора имало складирани множество метални части и различни по
вил кабели. Двамата подсъдими решили, че могат да проникнат в имота и да
отнемат такива вещи, които по-късно да предадат за вторични суровини, като по
този начин се снабдят с финансови
средства. За целта влезли в съседен имот, който изглеждал необитаем. Последният
се намирал през един имот до имота на свидетеля Г.. Разкъсали оградната мрежа и
през нея преминали в имота, находящ се непосредствено до имота на свидетеля Г.,
където също разкъсали мрежата, деляща последния имот с имота на свидетеля Г. и
по този начин проникнали в имота на свидетеля Г.. Оттам изнесли по обратния път
при разкъсаните оградни мрежи различни метални части и кабели, които складирали
в първия необитаем имот. След това двамата подсъдими се върнали с управляван от
подсъдимия Б. лек автомобил „***” с Peг. № ***, собственост на последния, и
натоварили отнетите вещи на автомобила. С автомобила превозили вещите до пункта
за вторични суровини в с. *** и ги продали на свидетеля М.Р. за сумата от 180
лева. Няколко дни след това двамата подсъдими по описания начин изнесли от
имота на свидетеля Г. и превозили с автомобила на подсъдимия Б. до пункта в с.
Първенец още вещи - асинхронни ел. двигатели и метални части, които продали на
свидетеля М.Р. за сумата от 250 лева. Около седмица след това по същия начин
изнесли от двора на свидетеля Г. алуминиеви шини, водосъдържател от
неръждавейка и ангренажни капаци, които превозили с автомобила на подсъдимия Б.
и предали на пункт за вторични отпадъци, находящ се в гр. Пловдив, на ул. „***”
№***, стопанисван от „***” ЕООД, гр. Пловдив с управител свидетелят Е.А.. За
предадените вещи подсъдимите получили сума от 352 лева. По описания начин
двамата подсъдими още няколко пъти изнесли различи по вид метални части и
кабели, които предали на пункта в с. ***. Двамата подсъдими си разделили
получените от продажбите парични суми.
Към края на м. август 2012г. подсъдимите складирали в
необитаемия имот, намиращ се през един имот от имота на свидетеля Г., винкелови
колове, които преди това бил изнесли от имота на свидетеля Г. по гореописания
начин. Подсъдимите подготвили винкелите за товарене в автомобил, като ги
подредили до оградата на необитаемия имот. На 28.08.2012г. свидетелят И.П.,
който притежавал вила в същия район, забеляза подготвените за товарене винкели
и се усъмнил, че са предмет на кражба, тъй като преди това на няколко пъти
виждал автомобила на подсъдимия Б. да преминава по улицата и чул звук от
дрънчене на железа. По тази причина се обадил на свидетеля Г., за да го попита
дали знае телефонен номер на собствениците на необитаемия имот. Свидетелят Г.
дошъл на място и установил, че това са неговите винкелови колове. Тогава
проверил и установил, че от имота му липсват следните вещи: водосъдържател от
неръждавейка, 80 литра, 15 бр. винкелови колове с размери 45x45x190 см, 15 бр.
стоманени скари с размери 70x93см, 3 бр. асинхронни ел. двигатели 1,5 Kw, 2 бр.
радиатори за товарен автомобил „Газ 53”, 20 бр. алуминиеви шини с размери 5x50
мм - 1 м, 5 бр. ангренажни капаци, 60 метра кабел ПВВ - МБ1 4x35 мм2, 100 метра
едножилен кабел ШВПС 20 мм2 и 100 метра сигнален кабел COT 6x0,22.
На следващия ден - 29.08.2012г.
свидетелят Г. бил на вилата си и около 13.00 часа чул шум от приближаващ се автомобил.
Погледнал и видял, че лек автомобил „***” с Peг. № *** спира до необитаемия
имот, до оградата, на която били подредени неговите винкелови колове. Това бил
автомобилът на подсъдимият Б., управляван от него. В автомобила бил и
подсъдимият Д.. Двамата подсъдими възнамерявали да натоварят на автомобила
винкеловите колове, които преди това били подготвили, но при появата на
свидетеля Г. на улицата, се уплашили и заминали с автомобила. Свидетелят Г.
веднага след това сигнализирал за случилото се в І РУП - Пловдив.
По повод жалбата на свидетеля Г. била извършена проверка
от свидетеля Д.Г. – полицейски служител при І РУП – Пловдив. При проведените
беседи с подсъдимия Б. и подсъдимия Д., и двамата признали, че са извършили
кражбата на метални части и кабели от имота на свидетеля Г., като подробно
посочили начина и механизма на извършване, както и по какъв начин са се
разпоредили с отнетите вещи.
От заключенията на назначените стоково - оценъчни експертизи
се установява, че общата стойност на отнетите от владението на свидетелката
В.Т. вещи е 80,00 лева, а общата стойност на отнетите от владението на
свидетеля А.Г. вещи е 1102,00 лева. Общата стойност на инкриминираните вещи,
предмет на престъплението възлиза на 1182,00 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от
показанията на свидетелите В.Т.Г., А.Г.Г., Е.А.А., М.А.Р., И.Н.П., Д.Н.Г.
и С.Г.С., депозирани в хода на
досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото.
Показанията на свидетелите са обективни, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените
доказателства по делото и подкрепят направеното от подсъдимите самопризнание.
Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните
гласни доказателства - свидетелски показания, не се наблюдава. Всеки от
разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития е станал непосредствен очевидец.
При постановяване на
присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на
досъдебното производство стоково – оценъчни експертизи, които са надлежно
приобщени към доказателствената съвкупност и според преценката на съда са
извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит, и
съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
Описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от
приложените по делото писмени доказателства, надлежно приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК – протокол за разпознаване на лице от
07.01.2012г., ведно с приложен към него фотоалбум /л.41-43 от дос.пр./,
протокол за разпознаване на лице от 07.01.2012г., ведно с приложен към него
фотоалбум /л.45 - 47 от дос.пр./, протокол за разпознаване на лица и предмети
от 15.05.2013г. /л.111 от дос.пр./, протокол за разпознаване на лица и предмети
от 15.05.2013г. /л.113 от дос.пр./, характеристична справка за подс. С.Д.
/л.131 от дос.пр./, характеристична справка за подс. А.Б. /л.140 от дос.пр./,
справка за съдимост за подс. А.Б. /л.139 от дос.пр./, справка за съдимост за
подс. С.Д. /л.130-гръб от дос.пр./.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият А.Д.Б., ЕГН:********** е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от началото на м. юли 2012 г.
до 28.08.2012г. в с. ***, обл. Пловдив, в условията на продължавано престъпление,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил „***” с peг. № ***,
собственост на А.Д.Б. ***, в съучастие като извършител със С.Р.Д. *** е отнел
чужди движими вещи, както следва:
-
В началото на м. юли 2012 г. е отнел чужди движими вещи - медна пръскачка, на
стойност 50 /петдесет/ лв. и 50 метра захранващ кабел, на стойност 30 /тридесет
/лв., от владението на В.Т.Г. ***;
-
В периода от началото на м.юли 2012 г. до 28.08.2012 г. чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил „***" с peг. № ***, собственост на
А.Д.Б. ***, в съучастие като извършител със С.Р.Д. *** е отнел чужди движими
вещи -водосъдържател от неръждавейка, на стойност 80 /осемдесет/ лв., 15 бр.
винкелови колове, на стойност 2.50 лв. всеки, обща стойност 37.50 /тридесет и
седем лева и петдесет стотинки/ лв., 15 бр. стоманени скари на стойност 15
/петнадесет / лв. всяка, обща стойност 225 /двеста двадесет и пет/ лв., 3 бр.
асинхронни ел. двигатели на стойност 50 /петдесет/ лв. всеки, обща стойност 150
/сто и петдесет/ лв., 2 бр. радиатори за товарен автомобил „Газ", на
стойност 25 /двадесет и пет/ лв. всеки, обща стойност 50 /петдесет/ лв., 20 бр.
алуминиеви шини на стойност 180 /сто
и осемдесет/ лв., 5 бр. ангренажни капаци, на стойност 5.50 /пет лева и
петдесет стотинки/ всеки, обща стойност 27.50 /двадесет и седем лева и петдесет
стотинки/, 60 метра кабел ПВВ, на стойност 132 /сто тридесет и два/ лв., 100
метра едножилен кабел, на стойност 120 /сто и двадесет/ лв. и 100 метра
сигнален кабел, стойност 100 /сто/ лв., всичко на обща стойност 1102 /хиляда
сто и два /лв., от владението на А.Г. ***, или всичко на обща стойност 1182
/хиляда сто осемдесет и два/ лв., без съгласие на владелците, с намерение
противозаконно да ги присвои.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимия С.Р.Д., ЕГН:********** е осъществил от обективна
и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като от началото на м. юли 2012г. до
28.08.2012г. в с. ***, обл. Пловдив, в условията на продължавано престъпление,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил „***” с peг. № ***,
собственост на А.Д.Б. ***, в съучастие като извършител с А.Д.Б. *** е отнел чужди
движими вещи, както следва: водосъдържател от неръждавейка, на стойност 80
/осемдесет/ лв., 15 бр. винкелови колове, на стойност 2.50 лв. всеки, обща
стойност 37.50 /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв., 15 бр.
стоманени скари на стойност 15 /петнадесет / лв. всяка, обща стойност 225
/двеста двадесет и пет/ лв., 3 бр. асинхронни ел. двигатели на стойност 50
/петдесет/ лв. всеки, обща стойност 150 /сто и петдесет/ лв., 2 бр. радиатори
за товарен автомобил „Газ", на стойност 25 /двадесет и пет/ лв. всеки,
обща стойност 50 /петдесет/ лв., 20 бр. алуминиеви шини на стойност 180 /сто и осемдесет/ лв., 5 бр. ангренажни
капаци, на стойност 5.50 /пет лева и петдесет стотинки/ всеки, обща стойност
27.50 /двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, 60 метра кабел ПВВ, на
стойност 132 /сто тридесет и два/ лв., 100 метра едножилен кабел, на стойност
120 /сто и двадесет/ лв. и 100 метра сигнален кабел, стойност 100 /сто/ лв.,
всичко на обща стойност 1102 /хиляда сто и два /лв., от владението на А.Г. ***,
без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимите са
реализирали обективните съставомерни признаци на указаното престъпно
посегателство, като са отнели в съучастие като съизвършители инкриминираните
чужди движими вещи, установени по вид и стойност от доказателствата по делото –
водосъдържател от неръждавейка, на
стойност 80 /осемдесет/ лв., 15 бр. винкелови колове, на стойност 2.50 лв.
всеки, обща стойност 37.50 /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв., 15
бр. стоманени скари на стойност 15 /петнадесет / лв. всяка, обща стойност 225
/двеста двадесет и пет/ лв., 3 бр. асинхронни ел. двигатели на стойност 50
/петдесет/ лв. всеки, обща стойност 150 /сто и петдесет/ лв., 2 бр. радиатори
за товарен автомобил „Газ", на стойност 25 /двадесет и пет/ лв. всеки,
обща стойност 50 /петдесет/ лв., 20 бр. алуминиеви шини на стойност 180 /сто и осемдесет/ лв., 5 бр. ангренажни
капаци, на стойност 5.50 /пет лева и петдесет стотинки/ всеки, обща стойност
27.50 /двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, 60 метра кабел ПВВ, на
стойност 132 /сто тридесет и два/ лв., 100 метра едножилен кабел, на стойност
120 /сто и двадесет/ лв. и 100 метра сигнален кабел, стойност 100 /сто/ лв.,
всичко на обща стойност 1102 /хиляда сто и два /лв., като подсъдимият Б. е
отнел и медна пръскачка, на стойност 50 /петдесет/ лв. и 50 метра захранващ
кабел, на стойност 30 /тридесет /лв., като без съгласието на
собствениците са прекъснали с действията си упражняваната от тях до момента на
посегателството фактическа власт върху вещите и са установили свое владение.
Налице е по – тежко
квалифициращ признак на деянието, тъй като е съставомерно по т.3 на чл.195,
ал.1 от НК. Същото е извършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот.
Налице е по – тежко квалифициращ
признак на деянието с оглед използваните средства, а именно деянието е
съставомерно по т.4 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като при осъществяване на
престъплението е било използвано моторно превозно средство – лек автомобил „***” с peг. № ***.
Касае се за няколко
извършени от подсъдимите деяния в инкриминирания период, които осъществяват по
отделно един и същи състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. Посоченото определя и приложение на разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, определяща цялостната престъпна дейност на подсъдимите като осъществена при
условията на продължавано престъпление.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. И двамата подсъдими са съзнавали неговия
общественоопасен характер, т.е. че това, което вършат е противоправно и
наказуемо, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му
последици, като всеки от тях е знаел, че и другият действа, за да се постигне
целеният общ престъпен резултат. Намерението им за противозаконно присвояване
на отнетите чужди движими вещи намира пряк обективен израз в предприетите от
тях действия, а и не се отрича от подсъдимите.
Причините за
извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на
подсъдимите, слабите им волеви задръжки
и незачитане на установения в страната правен ред.
За
престъплението по
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
законодателят е предвидил наказание от една до десет години лишаване от
свобода. В конкретния случай
производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на
чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК
съдът следва да наложи на подсъдимите наказание при условията на чл.58А от НК
/в редакцията, действаща към месец юли 2012г. – 28.08.2012г. и към момента на
постановяване на присъдата - ДВ бр.26 от 2010г./. При индивидуализиране на
наказанието и на двамата подсъдими, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр.
чл.54 от НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото им съдебно минало /за подс. Д. към момента на извършване на
престъплението/, изразеното критично отношение към стореното и затрудненото им
материално положение /безработни/. Не може и не следва да се отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от всеки от подсъдимите
самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение
№1/06.04.2009г. по т. д. №1/2008 г. на ВКС – н.к. при определяне на наказанието
съгласно правилата на чл.373, ал.2 от НПК, признанието по чл.371, т.2 от НПК не
следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство,
освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител. В случая самопризнанието на подсъдимите не
е тяхно изначално процесуално поведение, а е направено само при искането за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство и за двамата подсъдими съдът прецени завишената степен на обществена опасност
на стореното, доколкото се касае за продължавана престъпна дейност, със
сравнително висока обща стойност на отнетите чужди движими вещи. Като
анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият
съдебен състав счете, че наказанието на всеки от подсъдимите следва да се
определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да
бъде в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от
всеки от подсъдимите следва да бъде в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както на обществената опасност
на извършеното, така и на личността на подсъдимите, и според преценката на съда
би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо тях, а така
също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
Само за пълнота следва
да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание при
условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице основанията на
посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава възможност само,
когато са налице едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 и
чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за
дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК
би се наложило да бъде сторено при старата редакция на чл.58А от НК – действаща
до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне на наказанието
при условията на чл.55 от НК, но към инкриминирания период – месец
Юли 2012г. – 28.08.2012г. е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено привилегията за намаляване на определеното съобразно
правилата на Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително
прилагане на чл.55 от НК.
На основание чл.66,
ал. 1 от НК следва наложеното на подсъдимите наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА
И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на всеки един от тях да бъде отложено за
изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимият А.Д.Б. следва да бъде осъден да заплати направени по
делото разноски в размер на 37,50 /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/
лева по сметка на РС-Пловдив, в полза бюджета
на ВСС.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимият С. Р.Д. следва да бъде осъден да заплати направени по
делото разноски в размер на 37,50 /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/
лева по сметка на РС-Пловдив, в полза
бюджета на ВСС.
По делото няма
приложени веществени доказателства.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ДТ