№ 294
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело №
20221800500147 по описа за 2022 година
С Решение № 50/03.12.2021 г., постановено по гр.д. № 274/2020 г. по
описа на PC-Пирдоп, е осъдено „Т.А.” ЕООД:
да заплати на М. Р. ХР. сумата 100000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Р. Г. Р.,
настъпила на 31.01.2018г. вследствие на трудова злополука, ведно със
законната лихва от датата на вредоносния резултат (31.01.2018 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
да заплати на Т. Р. Р. сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Р. Г. Р.,
настъпила на 31.01.2018г. вследствие на трудова злополука, ведно със
законната лихва от датата на вредоносния резултат (31.01.2018 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Т.А.” ЕООД срещу
горното решение в частите му за присъдени обезщетения за разликите над
30000 лв. до пълните размери от по 100000 лв. Жалбоподателят счита, че, в
обжалваната му част, същото е неправилно и необосновано, както и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като
районният съд бил възприел едностранчиво и преимуществено доводите на
ищците, превратно е тълкувал и пренебрегнал доказателства по делото. Не
оспорва основателността на предявените искове, но изтъква, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, което е следвало да бъде отчетено.
Оспорва и измеренията на търпените от ищците страдания, рефлектиращи
1
върху размера на обезщетението за неимуществени вреди. Намира за
доказано възражението си по чл. 201, ал. 2 от КТ, за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се позовава на Протокол
№5103-22-3/22.02.2018 г. на НОИ, съгласно констативната част на който, във
фаталния ден Р. е извършвал сеч с моторен трион в подотдел 153м, като при
отрязване на поредното маркирано дърво, вероятно върху него е имало
преплетени клони от съседно предварително отсечено дърво, които падат и
удрят по врата и рамото пострадалия, като тези негови действия са
квалифицирани като отклонение от нормалните действия и единствена
причина за възникване на злополуката, съставляващи нарушение на чл. 140
ал. 2 от Правилника за безопасност на труда в горите, забраняващ свалянето
на закачени дървета, вкл. повалянето на друго дърво върху закаченото.
Изтъква, че този протокол е подписан без възражения от всички членове на
комисията, включително от ищцата Т.Р.. Позовава се и на проведеното
досъдебно производство №6/2018 г. във връзка с престъпление по чл. 123 от
НК, приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство № 334/27.12.2019 г. на Софийска окръжна прокуратура.
Оспорва извода на ПРС, че събраните доказателства в досъдебното
производство са изцяло неотносими и не могат да бъдат приобщени към
настоящото дело. Счита, че тези доказателства са събрани по реда на НПК и
са с висока степен на процесуална годност и достоверност и може да бъдат
ценени и в настоящото производство. Позовава се на изводите в
прекратителното постановление, че Р. бил опитен дървосекач, инструктиран
за безопасност на труда няколко дни преди инцидента. Във връзка с това се
позовава и на заключението по СТЕ относно подписите му под 6 бр.
периодични инструктажа и 2 бр. начални инструктажа, както и на показанията
на св. Н. в досъдебното производство. Счита, че следва да бъдат ценени
именно тези показания, а не последващите му показания в различен смисъл.
Сочи, че механизмът по настъпване на злополуката и причините за смъртта са
изследвани подробно от множество специализирани съдебни експертизи в
досъдебното производство, както и от СТЕ в настоящото производство, като
всички те непротиворечиво приемат, че самият пострадал има основна вина
за настъпване на злополуката, като е допуснал сериозно нарушение на
правилата на безопасност при сеч в горите. Оспорва неприемането на тези
заключения от страна на районния съд. Изтъква и констатациите на ИА
„Главна Инспекция по труда“ от датата на злополуката, съгласно които Paд Р.
е отрязал дърво, върху което е имало преплетени клони на друго
предварително отсечено дърво и при падане на отсеченото дърво, падат и
клоните от другото, като причиняват смъртта му. Изтъква преценката на ОС-
София в производството по обезепечение на предявените искове. Анализира
изискванията на Правилника по безопасност на труда в горите (отм.),
Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите (отм.),
както и на сега действащите Правила за здравословни и безопасни условия на
труд в горските територии, издадени от министъра на земеделието, храните и
горите, обн. ДВ, бр. 38 от 10.05.2019 г., в сила от 10.05.2019г. Прави извод, че
всички доказателства по делото, събрани по реда на ГПК и НПК, обуславят
извод, че Р., въпреки големия си опит и квалификация, и въпреки изричните
инструктажи, е предприел погрешни, самонадеяни действия, проявявайки
груба небрежност и предизвиквайки настъпване на фаталния резултат.
Анализира характеристиките на грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал.
2 от КТ, както и нейните последици. Цитира съдебна практика по този
2
въпрос. Прави извод, че е доказано съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на Р., като същото е минимум 60% и следва да бъде отчетено при
определяне на крайното обезщетение. Анализира свидетелските показания и
намира, че същите не доказват твърдяната от ищците степен на понесените от
тях болки и страдания. Счита за неуместно позоваването на съдебна практика
по обезщетяване в други съдебни казуси. Моли съда да отмени частично
обжалваното решение за разликите над 30 000 лв. за всяка от ищците, като
отхвърли претенциите им за разликата над тази сума до предявени размери от
по 100 000 лв. Претендира разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите,
които оспорват жалбата, като я считат за неоснователна и необоснована, и
молят съда да я отхвърли, потвърждавайки обжалваното решение. Оспорват
довода на жалбоподателя за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат, като считат, че в негова подкрепа са изтъкнати единствено
доказателства, които не са събрани по реда на ГПК в настоящото
производство. Позовават се на съдебна практика, според която съдът
обосновава решението си само въз основа на събраните по допустимия
процесуален ред годни доказателства. Анализират характеристиките на
грубата небрежност в хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ, и намират, че в
случая такава няма. Черпят аргументи от показанията на св. Н., дадени пред
първоинстанционния съд, относно механизма на злополуката, като
подчертават, че те съвпадат по смисъл с подаденото възражение пред НОИ,
както и с обясненията му от досъдебното производство. Считат, че Р. не бил
нарушил нормативните правила за безопасност, тъй като към момента на
инцидента не е имало подзаконов нормативен акт, регулиращ безопасния труд
в горите. Изтъкват, че Правилникът за безопасност на труда в горите от 1999
г. е отменен с Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в
горите от 2007 г., но той бил обявен за нищожен с Решение №
5922/22.052015г. на ВАС по адм.д. № 14879/2014г. Впоследствие били приети
Правила за здравословни е безопасни условия на труд в горските територии, в
сила от 10.05.2019г., но от 2015г. до тази дата не е имало регламентация,
която работещите в горите са били длъжни да спазват, т.е. не е имало
разпоредби, които Р. да наруши с поведението си. Отделно от това, изтъкват,
че същият не е бил надлежно инструктиран, тъй като било доказано, че
подписите в книгата за периодичен инструктаж не били положени от него, а
това съставлява допуснато от работодателя нарушение на изискванията за
безопасни условия на труд. Позовават се на съдебна практика, съгласно която,
ако работодателят допуска постоянно нарушение на правилата за безопасна
работа, при настъпване на трудова злополука във връзка с нарушение на тези
правила не може да се прилага института на грубата небрежност. Оспорват
приетото по делото заключение по СТЕ, като сочат, че при изготвянето му не
са взети предвид всички доказателства по делото, а и то противоречи на
нормативните изисквания, регламентиращи безопасни условия на труд. Освен
това, вещото лице било взело предвид само ненадлежно събраните показания
на св. Н., дадени в досъдебното производство. Намират, че размерите на
обезщетенията са определени правилно, с оглед разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Считат, че за определяне на понесените от ищците болки и страдания
следва да се кредитират показанията на св. Р. и св. А., но не и тези на св. А. и
св. Т., тъй като последните две лица не били близки на починалия и нямали
непосредствени впечатления от живота му. Намират, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
3
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят се представлява от адв. Л., който поддържа жалбата и моли
съда отмени частично обжалваното решение по изложените съображения във
въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционният съд бил изцяло
пренебрегнал събраните по делото доказателства с годни доказателствени
средства относно съществения въпрос за механизма за настъпване на
инцидента. Счита, че тези доказателства, вкл. актове на държавни органи, са
формални писмени доказателства, които са събрани по съответния
процесуален ред и не могат да бъдат пренебрегнати изцяло. Позовава се на
приетите експертизи пред РС- Пирдоп. Моли съда да намали присъденото
обезщетение до размера, посочен в жалбата. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемите
не се явяват. Представляват се от адв. П., която поддържа отговора, оспорва
жалбата, и моли съда да я остави без уважение като неоснователна и
необоснована, както и да потвърди обжалваното решение. Препраща към
изложените съображения в отговора на въззивната жалба. Оспорва
изложените доводи на въззивника и поддържа, че съдът е задължен да
обоснове решението си единствено и само въз основа на събраните по
съответния процесуален ред доказателства, сред които не попадат
експертизите от досъдебното производство, на които се позовава
въззивникът.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана
коректно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
Същото е и допустимо в обжалваната му част, тъй като е постановено
при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за
упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл
по действително предявените такива.
По същество, настоящият съдебен състав споделя мотивите на ПРС,
изложени в обжалваното решение, и препраща към тях на основание чл. 272
от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, съдът
излага следните съображения:
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че по настоящото дело
следва да се ценят събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
4
Съгласно трайната съдебна практика, на основание чл. 11 от ГПК и с
оглед принципа на непосредственост в гражданския процес, е недопустимо,
съдът да постанови решението си въз основа на доказателства, събрани по
друго дело (напр. Решение № 84-II от 5.V.1983 г. по гр. д. № 263-II/82 г., I г.
о., Решение № 1967 от 29.XI.1984 г. по гр. д. № 1016/84 г., II г. о., Решение №
66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о., ГК, Решение №
218 от 17.08.2021 г. на ВтАС по в. т. д. № 45/2021 г.)
Поради това настоящият съдебен състав намира за неоснователно
позоваването на жалбоподателя на протокола от ИА „Главна инспекция по
труда“, тъй като той не е приобщен по надлежния ред в настоящото
гражданско производство, а е част от документацията по досъдебното
производство.
По същите съображения не следва да се ценят заключенията на
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи. Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ГПК, заключението на вещото лице трябва да
бъде събрано чрез личното му изслушване от съда, за да бъде годно
доказателство в гражданския процес. Поради това, заключението, даденото по
друго гражданско или наказателно дело, респ. в хода на досъдебно
производство, което не е състезателен съдебен процес, не може да се използва
по настоящото дело (арг. от Решение № 636 от 24.III.1977 г. по гр. д. №
3017/76 г., I г. о., Решение № 29 от 3.04.2015 г. на БАС по в. гр. д. № 31/2015
г., Решение № 1372 от 26.02.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 3486/2018 г. и др.).
Също така, недопустимо е в настоящото дело да се ползват
свидетелски показания, събрани по друго дело, тъй като редът за събиране на
гласните доказателства е устният разпит по реда на чл. 170 - 171 от ГПК.
Изключенията от това правило са уредени в чл. 25, чл. 232,и чл. 207 от ГПК,
но в случая такива не са налице. В същия смисъл – Решение № 2169 от
21.X.1976 г. по гр. д. № 1684/75 г., I г. о., Решение № 1042 от 9.10.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 2978/2007 г., IV г. о., ГК, Решение № 1073 от 1.10.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 3068/2007 г., IV г. о., Решение № 266 от 20.12.2021 г. на ПАС
по в. т. д. № 705/2021 г. Този извод не се променя от факта, че показанията на
св. Н. са били дадени пред орган на досъдебното производство и са
обективирани в протокол за разпит, приложен към настоящото дело ведно с
цялото досъдебно производство. Този протокол съставлява официален
документ за изявление на частно лице и има такъв характер в частта си,
обективираща подписано от органа на предварителното производство
изявление, че обясненията са дадени пред него. Обвързващата му
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК, обаче, се отнася само до факта
на даване на обясненията със съдържанието, записано в протокола, но не и до
тяхната вярност, т.е. тя не касае съответствието на обясненията с
действителността. От тази гледна точка, документът би имал материална
доказателствена сила срещу издателя си, ако обективира неизгодни за него
обстоятелства. В настоящия случай, обаче, документът не се използва срещу
неговия издател, поради което тази възможност е изключена, а подписаният
от Николов протокол има само значението, придадено му в чл. 180 от ГПК,
т.е. че направените в него изявления действително изхождат от лицето,
сочено за техен автор, но без да гарантира тяхната достоверност.
По този въпрос следва да се отбележи още, че първоинстанционният
съд също не е ценил показанията на св. Николов, дадени пред него, като е
изложил съображения те са приспособени към теза, която е в услуга на
5
работодателя, поради което за достоверни следва да се приемат показанията,
дадени непосредствено след злополуката. Независимо от това, той не е
основал правните си изводи нито на едните, нито на другите показания, а е
приел, че, с оглед наличните противоречия, никой от възможните механизми
за настъпване на злополуката не може да се изведе като по- вероятен.
Този механизъм не се доказва и от Протокол № 5103-22-3/22.02.2018 г.
на НОИ, на който се позовава жалбоподателят. Наистина, в т. V от него е
посочено, че при отрязване на поредното маркирано дърво вероятно върху
него е имало преплетени клони от съседно предварително отсечено дърво,
които падат и удрят по врата и рамото пострадалия, а в т. VIII е изразено
становище, че „вероятната причина, провокирала злополуката, е отсичане на
дърво върху което е имало преплетени клони но друго предварително
отсечено дърво“. Видно от начина на формулирането им, обаче, тези
констатации и изводи са посочени само като вероятностно предположение, но
не и като категорично заключение. Освен това, съгласно отбелязаното в
протокола, те се основават на обяснения, дадени от Красимир Иванов
Николов, но същият е подписал протокола с възражения, с които оспорва така
описания вероятностен механизъм на злополуката и сочи съвсем различен
такъв. Показателен е и фактът, че работодателят „Т.А.” ЕООД също е оспорил
протокола в частта му, касаеща извършените от Р. действия и вероятното
нарушение на чл. 140, ал. 2 от Правилника за безопасност на труда в горите
(отм.). Поради това е най- малкото странно, че в настоящото производство
именно работодателят поддържа противоположната теза и извлича аргументи
за съпричиняване на вредоносния резултат от предположението за такова
нарушение. На последно място по този въпрос следва да се има предвид, че
дори официалният документ няма обвързваща доказателствена сила за
изводите на своя издател, основаващи се на констатираните пред него факти.
Такава той има само за изявленията пред издателя, както и за извършените от
него и пред него действия, но не и за формираните въз основа на тях преценки
и изводи, каквито в случая са тези относно спорния механизъм на трудовата
злополука.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че в разпореждане №
5104-22-30/27.03.2018 г. на НОИ, касаещо обявяване на процесната злополука
за трудова, което също е официален документ, е посочена различна причина
за нейното настъпване, която не съответства на претендираната от
жалбоподателя, а именно: „клон от съседно дърво пада и удря пострадалия по
врата и рамото“.
Сходно е значението и на подадената от работодателя декларация за
трудова злополука (л. 66 – 67 от първоинстанционното дело), която също
сочи като причина за увреждането „удар в областта на врата от случайно
паднал клон“.
Тези документи, вкл. съдържащи извънсъдебни изявления на
работодателя, допълнително поставят под съмнение твърденията му в
обратен смисъл, поддържани в настоящото производство.
Неоснователно в подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава
на постановлението за прекратяване на досъдебно производство относно
престъпление по чл. 123 от НК (л. 81 - л. 102 от първоинстанционното
производство). Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 66 от
12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 94 от
5.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2009/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 60114 от
6
28.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1751/2020 г., II т. о., ТК) „макар да са
официални документи, актовете на органите на досъдебното производство
не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното
произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове се
постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват
мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки
за наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямат
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК,
такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на
наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца“. Освен това, дори въз
основа на процесното постановление да се приеме, че разгледаните в него
деяния не покриват състав на престъпление по чл. 123 от НК, този факт нито
доказва претендираното от работодателя съпричиняване на вредоносния
резултат, нито изключва или намалява обективната му безвиновна
отговорност по чл. 200, ал. 1 от КТ. (В сходен смисъл - Определение № 135 от
16.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1082/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 2 от
10.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4687/2021 г., I г. о., ГК).
Неоснователно жалбоподателят твърди в подкрепа на тезата си за
допусната груба небрежност от страна на пострадалия Р., че последният е бил
многократно инструктиран за една и съща еднообразна дейност, като
последният инструктаж с негово участие бил проведен дни преди инцидента -
в средата на януари 2018 г. Точно обратното се установява от заключението
по СПЕ, съгласно което Р. се е подписвал в книгите за начален и периодичен
инструктаж през 2015 и 2016г., но всички подписи, положени за него през
2017г., са от друго лице. Същевременно, няма данни за инструктаж, проведен
през 2018г. Поради това и с оглед обстоятелството, че процесната трудова
злополука е настъпила на 31.01.2018г., съдът намира, че твърденията на
жалбоподателя не съответстват на действителната фактическа обстановка, а
на Р. реално не е бил провеждан инструктаж в продължение на повече от една
година преди инцидента. С оглед необходимата честота на периодичните
инструктажи, този пропуск следва да се приеме за съществен и системен.
Поради това правилно ПРС се е позовал на съдебната практика, обективирана
в Решение № 157 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6210/2013 г., III г. о., ГК,
съгласно която не следва да се намалява отговорността на работодателя
поради груба небрежност на работника, допринесла за трудовата злополука,
ако самият работодател „допуска постоянна практика, нарушаваща
правилата за безопасна работа“.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че ПРС не бил
ценил заключението по СТЕ, според което Р. е бил надлежно инструктиран
към момента на злополуката, както и че е нарушил чл. 139, ал. 2 от
Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите (отм.), а
също и по въпроса за механизма на злополуката. Съгласно разпоредбата на
чл. 202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото
лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая,
първоинстанционният съд е обосновал причините, поради които не цени
заключението, и тази обосновка се споделя от настоящия съдебен състав
поради следните съображения:
както се посочи по- горе, по делото са останали недоказани твърдените
7
от жалбоподателя фактически действия на Р., с които, евентуално, той
би извършил такова нарушение;
както се посочи по- горе, Р. не е бил надлежно инструктиран за
изпълнение на длъжността си към момента на трудовата злополука, тъй
като, видно от заключението по СПЕ, той не е автор на положените за
него подписи през 2017г. в книгите за начален и периодичен инструктаж;
поради това изводът на вещото лице в обратен смисъл е необоснован;
вещото лице е дало заключение, че Р. бил нарушил разпоредба от
подзаконов нормативен акт, който, обаче, към момента на злополуката е
бил обявен за нищожен (виж. Решение № 5922 от 22.05.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 14879/2014 г., VI о., и Решение № 1082 от 3.02.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 8724/2015 г.).
По така изложените съображения съдът намира, че твърдяната от
жалбоподателя груба небрежност на пострадалия Р. е останала недоказана,
т.е. не е налице основание по чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на
присъденото обезщетение.
По въпроса за размера на обезщетението, съдът намира, че същият
следва да се определи въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във връзка
с насоките, дадени в ППВС № 4/1968г., като се вземат предвид конкретните
релевантни обстоятелства – напр. възрастта на пострадалия, стреса на
близките му от внезапната смърт, отношенията в семейството и грижите,
които той е полагал, страданията на неговите близки и др.
В конкретния случай следва да се има предвид, че ищците са пълнолетни
дъщери на пострадалия Р., като към момента на смъртта му са били на
възраст от 39 и 41 години, и са били житейски самостоятелни, създали са
собствени семейства, живели са в отделни домакинства, без да образуват
семейна или материална общност с починалия си баща, въпреки че са
поддържали връзки с него.
В подобни случаи съдебната практика присъжда обезщетения на
пълнолетни низходящи в диапазон от 35000 лв. (Определение № 60677 от
4.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 334 от
10.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2011 г., IV г. о., ГК) до 50000-90000 лв.
(Решение № 140 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., III г. о., ГК,
Решение № 319 от 8.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2008 г., II г. о., ГК
Решение № 202 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о., ГК,
Определение № 364 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 16/2021 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 438 от 5.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 649/2020 г., IV г.
о., ГК, Определение № 382 от 19.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 46/2020 г., IV
г. о., ГК, Определение № 482 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1507/2019 г.,
IV г. о., ГК, Определение № 45 от 22.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2748/2017
г., III г. о., ГК, Определение № 27 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1909/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 658 от 14.06.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 748/2017 г., IV г. о., ГК), като по- високите размери са обосновани с извод
за изключително близки отношения, топлина, близост, привързаност и силна
емоционална връзка в продължение на много години, вкл. в хипотезата на
8
единствен родител – морална и материална опора на децата и след
навършване на пълнолетие, които фактори обуславят висок интензитет на
страданията от неговата смърт.
В настоящия случай, както се посочи по- горе, се установяват близки
отношения между ищците и починалия им баща, но също така и отдавна
настъпило тяхно пълнолетие и житейска и социална еманципираност.
Наистина, свидетелите Р. и А. свидетелстват за извънредно голямото
значение на Р. за ищците, особено след развода на родителите, но показанията
им касаят период от преди повече от двадесет години. Същевременно, няма
данни, към момента на смъртта си починалият да е бил основна материална и
морална опора на ищците. Също така съдът намира за недоказана
претендираната от тях връзка между загубата на баща им и болестните
състояния (които освен това не са и медицински документирани).
Поради това следва да се приеме, че справедливото обезщетение за
всяка от ищците е в размер на 60000лв.
Следва да се съобразят, обаче, и актуалните условия на живот, размера
на минималната работна заплата, както и инфлационните процеси в страната
през последните години, поради което обезщетенията следва да се завишат до
размери от по 75000 лв.
Неоснователно по този въпрос жалбоподателят черпи аргументи от
определението на Софийския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. №
371/2021г. в производството по обезпечение на исковете. В такова
едностранно производство преценката за степента на тяхната основателност е
само вероятностна и се прави въз основа на наличните към момента на
обезпечението доказателства, докато решението по съществото на спора се
основава на пълния набор от доказателства, събрани в условията на
двустранно състезателно производство. Освен това, мотивите на съдебните
актове нямат обвързваща доказателствена сила. Поради това настоящият
съдебен състав намира, че изложените от ОС- София съображения в
производството по обезпечение на исковете, касаещи размера на сумата, до
която се допуска обезпечението, не следва да се вземат предвид при
определяне на справедливия размер на обезщетението.
По тези съображения, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в частите му, с които ответникът е бил осъден да заплати на
ищците обезщетения от по 75000 лв. ведно със законната лихва до
окончателното им изплащане, респ. да бъде отменено в частите му, с които са
присъдени обезщетения за разликите над 75000 лв. до пълните присъдени
размери от по 100000лв., като в тези части исковете бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
жалбоподателя следва да се присъди част от направените във въззивното
производство разноски, пропорционална на уважената част от въззивната
жалба, а именно – 1000 лв.
Въззиваемите не са претендирали разноски пред въззивната инстанция,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Частичното отхвърляне на исковете обуславя преизчисляване на
разноските пред първоинстанционния съд, пропорционално на уважената и
отхвърлената им част. Така, решението следва да бъде отменено в частите си,
с които
„Т.А.” ЕООД е било осъдено да заплати на М. Р. ХР. и Т. Р. Р. разликата
9
над 4297,50 лв. до пълния присъден размер на разноските от 5730 лв.
„Т.А.” ЕООД е било осъдено да заплати в полза на държавния бюджет
разликата над 6075 лв. до пълния присъден размер от 8100 лв.
Същевременно, в полза на „Т.А.” ЕООД следва да се присъдят част от
направените разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете, а
именно (3530+400+315)*25/100=1061,25лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 50/03.12.2021 г., постановено по гр.д. №
274/2020 г. по описа на PC-Пирдоп, В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
„Т.А.” ЕООД е било осъдено да заплати на М. Р. ХР. разликата над 75000
лв. до 100000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Р. Г. Р., настъпила на
31.01.2018г. вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва
от датата на вредоносния резултат (31.01.2018 г.) до
окончателното изплащане на сумата,
„Т.А.” ЕООД е било осъдено да заплати на Т. Р. Р. разликата над 75000
лв. до 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Р. Г. Р., настъпила на
31.01.2018г. вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва
от датата на вредоносния резултат (31.01.2018 г.) до
окончателното изплащане на сумата,
„Т.А.” ЕООД е било осъдено да заплати на М. Р. ХР. и Т. Р. Р. разликата
над 4297,50 лв. до пълния присъден размер на разноските от 5730 лв.,
„Т.А.” ЕООД е било осъдено да заплати на в полза на държавния бюджет
разликата над 6075 лв. до пълния присъден размер от 8100 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Р. ХР. и Т. Р. Р. за осъждане на
„Т.А.” ЕООД да им заплати разликите над 75000 лв. до 100000 лв.,
представляващи обезщетения за претърпените от ищците неимуществени
вреди от смъртта на техния баща Р. Г. Р., настъпила на
31.01.2018г. вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва
върху тях от датата на вредоносния резултат (31.01.2018 г.) до
окончателното изплащане на тези разлики.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50/03.12.2021 г., постановено по гр.д. №
274/2020 г. по описа на PC-Пирдоп, в останалите обжалвани части, с които:
„Т.А.” ЕООД е било осъдено да заплати на М. Р. ХР. сумата 75000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейния баща Р. Г. Р., настъпила на 31.01.2018г. вследствие на
трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на вредоносния
резултат (31.01.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата.
„Т.А.” ЕООД е било осъдено да заплати на Т. Р. Р. сумата 75000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
10
смъртта на нейния баща Р. Г. Р., настъпила на 31.01.2018г. вследствие на
трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на вредоносния
резултат (31.01.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Р. ХР. с ЕГН ********** и Т. Р. Р. с ЕГН ********** да
заплатят на „Т.А.” ЕООД с ЕИК ********* сумата 1061,25 лв.,
представляваща част от направените от ответника разноски в
първоинстанцонното производство, пропорционална на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА М. Р. ХР. с ЕГН ********** и Т. Р. Р. с ЕГН ********** да
заплатят на „Т.А.” ЕООД с ЕИК ********* сумата 1000 лв., представляваща
част от направените от жалбоподателя разноски, пропорционална на
уважената част от въззивната жалба.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11