М
О Т И В И
към присъда № 23/29.06. 2010 г. по НОХД № 1267
по описа на Добричкия районен съд за 2010 г.
На 22.06.2010 г. Районна прокуратура – гр. Добрич е
внесла за разглеждане в Добричкия
районен съд обвинителен акт по бързо производство № 480/2010 г. по описа на Първо
РУ “Полиция” – гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано
производство пред първа инстанция срещу Е.М.В. ***, ЕГН **********, за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343 б, ал. 1
от НК.
В диспозитивната част на обвинителния
акт е посочено, че на 31.05.2010 г. в гр. Добрич управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил “Мерцедес Спринтер”, с рег. № STA 417 U с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1.38 на хиляда,
установено по надлежния ред.
В съдебно заседание, в хода на
съдебното следствие на основание чл. 287, ал. 1 от НК, представителят на ДРП
повдига ново обвинение, а именно:
На 31.05.2010 г. в гр. Добрич управлявал моторно
превозно средство – товарен автомобил “Мерцедес Спринтер”, с рег. № STA 417 U с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1.38 на хиляда, установено по
надлежния ред.
Прокурорът предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на
което да бъде отложено за срок от 3 години, както и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от десет месеца, като му се приспадне
времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право, считано от 31.05.2010 г.
Подсъдимият дава обяснения по
повдигнатото му обвинение и се признава за виновен. В хода на съдебните прения
подсъдимия заявява, че предпочита да му бъде наложено условно наказание и ако е
възможно наказанието лишаване от право да управлява МПС да е за по-кратък срок.
В последната си дума В. изразява
съжаление за стореното.
След преценка на събраните в хода на
съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 31.05.2010 г. около 09.15 часа в
гр. Добрич, в двора на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич св. Д.Ж.Д.
и св. Н.С.Б. работили по контрол движението на автомобилите и тяхната регистрацията.
Полицейските служители спрели за проверка товарен автомобил “Мерцедес Спринтер”
с рег. № STA 417 U, водачът на
който извършвал маневра за подхождане към пункта за проверка техническото
състояние на автомобила. По начина, по който извършвал маневрата, полицейските
служители се усъмнили, че водачът – подс. Е.В. е употребил алкохол, поради
което го изпробвали за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер 7410”
с фабр. № ARSK 0264, при което уредът отчел 1.42 промила алкохол в
кръвта чрез издишания въздух. След това подс. В. бил придружен до ЦСМП при МБАЛ
– Добрич с талон за медицинско изследване и му била взета кръвна проба, при
химическото изследване на която се установило, че в кръвта му се доказва
наличие на етилов алкохол – 1.38 % о. Видно от съдебномедицинското заключение
към времето на вземане на пробата кръв освидетелстваният е бил в лека степен на
алкохолно повлияване.
Изложените обстоятелства се подкрепят
от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, включващи
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Н.Б. и Д.Д. кореспондират напълно с всички приложени по
делото писмени доказателства: справка за
съдимост с рег. № 1555 от 04.06.2010 г., справка от ОСл.О при ОП – гр. Добрич,
справка с рег. № 25165 от 03.06.2010 г. от ОД на МВР – Добрич, справка за
нарушител от региона, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, характеристични данни, протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
660/03.6.2010 г., протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество, АУАН № 1558/31.05.2010 г. и талон за медицинско
изследване, които преценени от съда, както поотделно, така и в своята
съвкупност са безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се.
С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА,
съдът намира следното:
Подсъдимият Е.М.В. от обективна и субективна страна
е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343 б, ал. 1 от НК, тъй като на 31.05.2010 г. в гр. Добрич, в двора на сектор “Пътна
полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич управлявал моторно превозно средство –
товарен автомобил м. “Мерцедес Спринтер”
рег. № STA 417 U с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.38 на хиляда, установено по
надлежния ред – протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 660/03.06.2010 г.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в АУАН № 1558/31.05.2010
г. данни сочат по безспорен начин
времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства са
безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно
средство. Обясненията на самия В. и протоколът за химическа експертиза № 660/03.06.2010
г. са безспорни доказателства, че подсъдимият е управлявал моторното превозно
средство с концентрация на етилов алкохол в кръвта в релевантното количество от
над 1.2 на хиляда – 1.38 на хиляда.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието е
незачитането на правилата за движение по пътищата.
За да определи наказанието на Е.М.В.,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от
него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от
значение за отговорността му:
Е.М.В. ……………………….ЕГН **********
Деянието е извършено при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на образувани досъдебни
производства, много добри характеристични данни по местоживеене, направените
самопризнания, проявеното критично отношение към извършеното, както и липсата
на нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил
наказван по административен ред, отчитайки обстоятелството, че същият е водач
на моторно превозно средство кат. С от 05.08.1986 г.
Изложените обстоятелства съдът прецени
спрямо тежестта на инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че
извършеното от В. престъпление не е “тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
но съдът намира, че същото се отличава с висока степен на обществена опасност
на деянието. Фразата “висока степен на обществена опасност на деянието” е
твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни
престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили
временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпление, макар
и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това транспортните престъпления
най-общо казано имат крайно негативна обществена оценка. Особено укорими са
престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно
превозно средство след като е употребил алкохол, пренебрегвайки
неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяване на една правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и
всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
Следва да се отчете обаче и невисоката концентрация
на алкохол в кръвта от 1.38 на хиляда, т.е. малко над релевантното количество
от над 1.2 на хиляда.
Предвиденото наказание за извършеното
от подсъдимия престъпление е лишаване от свобода до една година. Смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът приема за многобройни, обуславящи несъразмерна тежест дори
и на най-лекото предвидено наказание
лишаване от свобода до една година в санкцията на приложимата
материалноправна норма, предвид което съдът намира, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК.
Изложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че за извършеното от В. деяние, относимо и справедливо ще бъде
налагането му на наказание пробация, като с оглед личността на подсъдимия
следва да бъдат определени следните пробационни мерки:
1. “Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два пъти
седмично.
2. “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от шест месеца.
При съобразяване разпоредбата на чл.
343 г във вр. чл. 343 б, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът
намира, че В. следва да бъде осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за определен срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този срок и при преценяване
на всички доказателства по делото, имащи значение за тази преценка /не висока
концентрация на алкохол в кръвта, липсата на други нарушения на правилата за
движение по пътищата, за които да е бил санкциониран по административен ред, както
и с оглед благоприятните за личността на подсъдимия обстоятелства/, съдът
намира, че същият този срок следва да се определи към минималния размер и малко
над него, а именно - шест месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК при
изпълнение на това наказание, съдът е приспаднал времето, през което
подсъдимият В. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
това право, считано от 31.05.2010 г.
Съдът намира, че така определените наказания ще
изиграят своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането им, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК с
присъдата съдът е възложил на подсъдимия сторените по делото разноски в размер
на 25 лв. по сметка на ОД на МВР – Добрич.
На основание чл. 309
от НПК, съдът потвърди наложената на досъдебното производство спрямо подсъдимия
мярка за неотклонение “Подписка” до влизане в сила на присъдата.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си!
Районен съдия: .
/ Данчо Димитров /