РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. С.З., 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана М. Мавродиева
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело №
20225500100239 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Я. Г. П., К. Г. К. и В. Г.
К. от с. М., общ. С.З. против И. П. – турски гражданин, живущ в гр. Д., Ф.Р.Г.,
с цена на иска общо 330 000 и с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищците твърдят, че са пострадали, от престъпно
деяние, извършено от ответника. Посочват, че И. П. /P.I./, на 25.04.2017г. в
общ. С.З., на път I - 5 км. 232 при управление на МПС - лек автомобил BMW,
модел 520 D тип „Е 60“ с немска регистрация BO AZ 38, нарушил правилата
за движение по пътищата - чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, вследствие на
което причинил по непредпазливост смъртта на Н.С. Г. – родственица и
майка на ищците. Било образувано досъдебно производство № 113/2017г. по
описа на ОД МВР - С.З.. След приключване на разследването от ОП - С.З. бил
изготвен обвинителен акт и на 28.07.2020г. И. П. /P.I./ бил предаден на съд.
По така изготвения обвинителен акт било образувано НОХД 337/20г. по
описа на ОС - С.З.. С Присъда от 09.04.21г., съдът признал ответника за
виновен по повдигнатото му обвинение и му определил съответно наказание.
Ответникът И. П. /P.I./ бил признат за виновен в това, че на 25.04.2017г. в
общ. С.З., на път 1-5 км. 232 при управление на МПС - лек автомобил BMW
модел 520 D тип „Е 60“ с немска регистрация BO AZ 38 е нарушил правилата
за движение по пътищата - чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП вследствие, на
което е причинил по непредпазливост смъртта на Н.С. Г.. С деянието си
ответникът И. П. /P.I./ лишил от живот майка им, с което им причинил
1
огромни болки и страдания. Преждевременната и нелепа загуба на член на
семейството била най-тежката, която може да понесе в цялото си съзнателно
съществуване човека, а те били едно семейство, дълго време живеели в едно
домакинство и били много близки. Независимо, че в един момент от живота
им вече не живеели в едно домакинство, емоционалната, духовната и
физическа връзка с майка им не била прекъсната. Твърдят, че редовно се
виждали, ходели си на гости, търсели и получавали подкрепа от майка им в
добро и зло, тя винаги била тяхна опора, подкрепяла ги и ги окуражавала.
Сочат, че между нея и всеки от тях тримата съществувала силна връзка, която
се градяла на привързаността и обичта им един към друг. Знаели, че в момент
на трудност винаги могат да разчитат на нея, предвид качествата и на
отговорен и всеотдаен човек, майка и приятел. Ищците посочват, че загубата
настъпила неочаквано и катастрофално променила живота им. Непрекъснато
усещали липсата на майка им и не можели да приемат мисълта, че човекът, с
който бил свързан целият им живот, си отишъл по такъв нелеп начин и вече
го няма. Твърдят, че не можели да приемат, че няма да види техните успехи,
как носят радост и гордост, как добре ги била възпитала и отгледала.
Споменът и мъката от загубата щели да преживяват през целия си живот, тъй
като липсата на най-скъпият им човек ги лишила от вниманието и подкрепата
му, като страданието, вследствие неговата загуба щяло да бележи целият им
живот и щяло да остане като трайна болка в съзнанието им. Оценяват
причинените им вреди от неимуществен характер, изразяващи се в болки и
страдания от психически характер в размер на по 200 000 лв. за всеки един от
тях, или общо в размер на 600 000 лв. Сочат, че част от претърпените им
вреди били заплатени от Застрахователно дружество BULSTRAD Vienna
Insuranse Group, в което било застраховано МПС, управлявано от подсъдимия
П. и на всеки един от тях била изплатена сумата от по 90 000 лв. на човек.
Поради изложеното, считат, че за тях е налице правен интерес да претендират
заплащане на обезщетение, представляващо остатък от претенцията им за
причинените им вреди от действията на ответника П. общо в размер на 330
000 лв., от които по 110 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 25.04.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника И. П.
/P.I./ - турски гражданин, живущ в гр. Д. /**************/, Ф.Р.Г., да им
заплати обезщетение за причинените им вреди от неимуществен характер -
причинени психически болки и страдания, вследствие причиняване смъртта
на Н.С. Г., както следва:
Сумата от 110 000 лева, представляващи част от обезщетение за
причинените на Я. Г. П. неимуществени вреди оценени общо на 200 000 лева -
претърпени болки и страдания, възникнали вследствие на ПТП на
25.04.2017г., настъпило на път І - 5 км. 232 общ. С.З., при което подсъдимият
И. П. /P.I./, като водач на МПС - лек автомобил BMW модел 520 D тип „Е 60“
с немска регистрация BO AZ 38, е нарушил правилата за движение по
2
пътищата и причинил по непредпазливост смъртта на Н.С. Г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 25.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Сумата от 110 000 лева, представляващи част от обезщетение за
причинените на К. Г. К. неимуществени вреди оценени общо на 200 000 лева -
претърпени болки и страдания, възникнали вследствие на ПТП на 25.04.2017
г. настъпило на път I - 5 км. 232 общ. С.З., при което подсъдимият И. П. /P.I./,
като водач на МПС - лек автомобил BMW модел 520 D тип „Е 60“ с немска
регистрация BO AZ 38, е нарушил правилата за движение по пътищата и
причинил по непредпазливост смъртта на Н.С. Г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 25.04.2017г. до окончателното изплащане
на сумата.
Сумата от 110 000 лева, представляващи част от обезщетение за
причинените на В. Г. К. неимуществени вреди оценени общо на 200 000 лева -
претърпени болки и страдания, възникнали вследствие на ПТП на 25.04.2017
г. настъпило на път I - 5 км. 232 общ. С.З., при което подсъдимият И. П. /P.I./,
като водач на МПС - лек автомобил BMW модел 520 D тип „Е 60“ с немска
регистрация BO AZ 38, е нарушил правилата за движение по пътищата и
причинил по непредпазливост смъртта на Н.С. Г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 25.04.2017г. до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е подаден отговор от ответника И. П.
– турски гражданин, живущ в гр.Д., Ф.Р.Г.. На 20.06.2023г. по делото е
постъпило становище от ответника П., в което заявява, че той не е шофирал
при инцидента, а трето лице е причинило ПТП и вредите. Няма възможност
да дойде в България и да си наеме адвокат.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235
ГПК намира за установено следното:
Правното основание на исковете е чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
От приложеното НОХД № 337/2020г. по описа на ОС - С.З. се
установява, че на 09.04.2021г. е постановена присъда, с която подсъдимият И.
П. /P.I./ турски гражданин, роден на **********г. в гр.А. Р Т., е признат за
виновен в това, че на 25.04.2017г. в община С.З. на път I-5 км 232 при
управление на моторно превозно средство лек автомобил марка “БМВ“ модел
„520 Д“ тип „Е 60“ с немски рег.№ BO AZ38 е нарушил правилата за
движение, предвидени в Закона за движението по пътищата: чл.20 ал.2 от
Закона за движението по пътищата – при избиране на скоростта за движение
не се съобразил с характера и интензивността на движението и с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на
3
Н.С. Г., като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на
основание чл.343 ал.3 б. „б“ вр. с ал.1 б.„в“ вр. с чл.342 ал.1 НК и чл.54 НК е
осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК
е отложено изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 5 години,
считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на
26.04.2021г.
От удостоверение за наследници № 15 от 01.04.2022г. на кметство с. М.,
община С.З. се установява, че ищците Я. Г. П., К. Г. К. и В. Г. К. са
наследници на починала на 25.04.2017г. тяхна майка Н.С. Г. и са съответно
нейни синове и дъщеря.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото са допуснати
гласни доказателства: От показанията на свидетеля П.Т.К., живуща в с. М. се
установява, че отношенията между баба Н. и децата и са били добри, те са
били хубаво семейство. Имали са нужда от средства и затова мъжът на Н. е
заминал за Коми. Тя е останала сама с децата. Тя сама е отгледала децата и е
ходила на работа. След пенсионирането си и получаване на пенсия е
продължила да се грижи за децата. После мъжът и се е върнал, но се е
разболял и е починал, и пак грижите за децата са останали на нея. Най-
големият син К., пръв се е оженил и е създал семейство. Трябвали са му
повече средства и затова е ходил да работи в чужбина. В. второто дете, е
заминала за Г.. Там се е установила да живее и работи, дори е подпомагала
майка си от време на време. Най – малкия син Я. е останал при майка си.
Семейството е било задружно, събирало се е на всеки празник. Промяна на
отношението на майката към децата не е имало, а и децата са се грижили за
нея и са помагали. В. е пращала пари от Г., Я. се е грижил за нея вкъщи -
каквото трябва. Отношенията им са били много добри. Имало е уважение от
децата към майката. Не е имало кавги и разправии. След смъртта на майката
Н., децата са я прибрали, погрижили са се, гроба и са направили, паметник са
сложили. Ритуалите са се изпълнявали, курбан са направили. Смъртта на баба
Н., която се е случила внезапно, им е причинила много мъка, никак не им е
било лесно да го преживеят. Страдали са много и докато са живи ще страдат.
Свидетелката К. установява, че К. ходи и се връща от чужбина, не работи
непрекъснато там, а В. е заминала преди много време да работи в чужбина.
Връзката на децата с майка им обаче никога не е прекъсвана, майка и е ходила
в Г. при дъщеря си, В. също се връща. В подобен смисъл са и показанията на
свидетеля И.Ж.И. – живущ в с. М.. Свидетелят И. твърди, познава че Баба Н.
като съвестна и културна жена. Сама си е изгледала децата, после и внуците.
Децата също са и помагали. След смъртта и са и направили паметник, а него
са извикали да направи курбан. Баба Н. е обичала и трите си деца, тя не ги е
деляла, изучила ги е, перяла им е, готвила им е. Отношенията между нея и
децата са били много добри, също и към внуците. Тя е била най – важният
човек в къщата. Възпитавала е децата и внуците. Водила ги е на училище,
връщала ги е. Много сериозна жена е била. Семейството им е била задружно.
4
Н. е била весел човек. Смъртта и се отразила много тежко на децата. Най -
тежко според свидетеля го е преживял Я., след това дъщеричката и В. и после
К.. К. е ходил в Г., а сестра им в Г., за да помагат на майка им. Голям стрес са
преживяли. Направили са и паметник, спазват традициите – 40 дена, всичко
необходимо. Във връзка със смъртта на майка им още тъгуват. Децата
продължават да жалят още за майка си, защото до последно са разчитали на
нейната подкрепа. Голяма подкрепа им е била във всичко. Свидетелката
П.Е.С. също установява, че отношенията на баба Н. с трите си деца са били
много добри. Н. е била добра жена, загрижена, любяща майка и баба, винаги е
споделяла и искала всичко да е наред на децата и. Не е имало кавги и
разправии в семейството. Децата също са си я гледали и са и помагали.
Всички деца си е обичала, но слабост и е бил Я. - най-малкият. Говорила е и
за дъщеря си, много я е обичала и тя и се е обаждала от там. Интересувала се
е, питала е за нея, пращала и е пари. Смъртта на баба Н. се е отразила на
тримата много тежко. Много са я гледали. Децата сега често говорят за майка
си, когато се събират, липсва им. Н. е била човека, който ги събира, най -
важната личност в живота им, човекът, който е настоявал да се търсят и да си
помагат. Децата страдат, ходят на гробищата, грижат се за гроба, правят
храна, раздават. Спазват традициите. Майка им ги е подкрепяла, децата са
разчитали на нея. Когато излязат нанякъде тя е гледала внуците. Разчитали са
на съветите и, на смеха и, разчитали са на нея да ги подкрепя и окуражава в
живота.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на
разпитаните по делото свидетели, като непротиворечиви по между си,
логични и почиващи на непосредствените впечатления на свидетелите за
събитията, за които говорят, а и по делото не са налице други доказателства,
които да ги опровергават.
Страните не спорят и съдът приема за установено обстоятелството, че
за претърпените вреди от смъртта на майка си, всеки един от пострадалите е
получил 90000 лв. от Застрахователната компания, в която е било
застраховано МПС, управлявано от ответника.
При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се
направят следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД. Съгласно
чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. За да е налице
непозволено увреждане, необходимо е доказване на всички елементи от
фактическия състав: неправомерно деяние, причинени вреди и причинна
връзка между двете, а вината се предполага до доказване на противното. В
хода на настоящото производство тези обстоятелства се установяват с
влязлата в сила присъда на ответника, която, съобразно разпоредбата на
чл.300 ГПК, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
5
последици от деянието относно факта на неговото извършване,
противоправността му и виновността на дееца. Презумпцията за вина на
ответника не е опровергана. Безспорно се доказа факта на смъртта на
наследодателя на ищците, причинена от ответника И. П., в резултат на
предизвикано от него ПТП, вследствие на което, на ищците са причинени
вреди от неимуществен характер, свързани със загубата на най - близкия и
скъп за тях човек – майка им.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и,
като такъв следва да бъде уважен, като размерът на обезщетението бъде
определен по справедливост, съобразно нормата на чл.52 ЗЗД. Според
приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при смърт са близостта на ищците с
починалото лице, неговата възраст, отношенията помежду им и пр. Вредите
се свързват с негативните емоционални преживявания на ищците,
произтичащи от загубата на много близък родственик, с когото, според
свидетелските показания, те са поддържала тесен контакт и изключителна
близост. При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение,
в конкретния случай съдът съобрази редица фактори, сред които на първо
място са установените в хода на съдебното дирене субективни негативни
преживявания на ищците, от които се установява, че загубата на тяхната
майка е много голяма като обем и характер на негативните последици. Тази
загуба е била внезапна, като по този начин ответникът с неправомерното си
поведение е лишил всички ищци от техния най – близък и значим човек,
който им е бил опора и подкрепа в живота.
Като съобрази описаните по-горе и доказани неимуществени вреди,
свързани с преживените и съществуващите и към момента нравствени и
емоционални болки и страдания на ищците, техния вид, интензитет и
продължителност, възрастта на починалия, както и факта, че болката е
причинена от загубата на най – близък човек, която никога няма да отшуми –
майката и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че
обезщетение в размер, съответно: по 200 000 лв. за всеки от ищците би било
адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството
неимуществени вреди. Тъй като ищците са получили обезщетение по 90 000
лв. от застрахователя, основателни се явяват предявените искове до
претендираните размери от по 110 000 лв. за всеки от ищците. За тази сума
предявеният иск е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде
уважен.
Върху присъдената сума следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на увреждането – причинената смърт на Н.С. Г.– 25.04.2017
г. до окончателното изплащане.
В полза на ищците следва да се присъдят направените по делото
6
разноски в размер на 4770 лв. , представляващи 4600 лв. – за заплащане на
превод на документи и 170 лв. - за куриерски услуги за връчване на
документи.
В полза на адв. С. Ч. – пълномощник на ищците следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА и Наредба № 1 за
МРАВ, в размер на 9050 лв. за всеки един от ищците.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД, И. П. /P.I./ – турски гражданин,
роден на **********г. в гр.А. Р Т., живущ в гр.Д., *********************,
Ф.Р.Г., да заплати на Я. Г. П., ЕГН **********, от с. М., общ. С.З. сумата
110 000 /сто и десет хиляди/ лева, представляващи част от обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, оценено общо на 200 000 /двеста
хиляди/ лева - претърпени болки и страдания, възникнали вследствие на ПТП
на 25.04.2017г., настъпило на път І - 5 км. 232 общ. С.З., при което
подсъдимият И. П. /P.I./, като водач на МПС - лек автомобил BMW, модел
520 D, тип „Е 60“, с немска регистрация BO AZ 38, е нарушил правилата за
движение по пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на Н.С. Г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 25.04.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД, И. П./P.I./ – турски гражданин,
роден на **********г. в гр.А. Р Т., живущ в гр.Д., ****************, Ф.Р.Г.,
да заплати на К. Г. К., ЕГН **********, от с. М., общ. С.З. сумата 110 000 /сто
и десет хиляди/ лева, представляващи част от обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, оценени общо на 200 000 /двеста хиляди/ лева -
претърпени болки и страдания, възникнали вследствие на ПТП на 25.04.2017
г. настъпило на път I - 5 км. 232 общ. С.З., при което подсъдимият И. П. /P.I./,
като водач на МПС - лек автомобил BMW модел 520 D тип „Е 60“ с немска
регистрация BO AZ 38, е нарушил правилата за движение по пътищата и е
причинил по непредпазливост смъртта на Н.С. Г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 25.04.2017г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД, И. П./P.I./ – турски гражданин,
роден на **********г. в гр.А. Р Т., живущ в гр.Д., *************, Ф.Р.Г., да
заплати на В. Г. К., ЕГН **********, от с. М., общ. С.З. сумата 110 000 /сто и
десет хиляди/ лева, представляващи част от обезщетение за и неимуществени
вреди, оценени общо на 200 000 /двеста хиляди/ лева - претърпени болки и
страдания, възникнали вследствие на ПТП на 25.04.2017 г. настъпило на път I
- 5 км. 232 общ. С.З., при което подсъдимият И. П. /P.I./, като водач на МПС -
7
лек автомобил BMW модел 520 D тип „Е 60“ с немска регистрация BO AZ 38,
е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазливост смъртта на Н.С. Г., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 25.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, И. П. /P.I./– турски гражданин,
роден на **********г. в гр.А. Р Т., живущ в гр.Д.,
******************************, Ф.Р.Г., да заплати на Я. Г. П., ЕГН
**********, К. Г. К., ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН **********, тримата от
с.М., общ.С.З. сумата 4770 /четири хиляди, седемстотин и седемдесет/ лв.,
представляващи разноски за производството, от които 4600 лв. – за заплащане
на превод на документи и 170 лв. - за куриерски услуги за изпращане на
документи в чужбина.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2009 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения И. П./P.I./ – турски гражданин, роден на **********г. в гр.А.
Р Т., живущ в гр.Д., ******************, Ф.Р.Г., да заплати на адв. С. М. Ч.,
ЕГН **********, гр. С.З., ул. *********, адвокатско възнаграждение в размер
на общо 27 150 /двадесет и седем хиляди, сто и петдесет/ лв., представялащи
възнаграждение за процесуално представителство за всеки един от ищците в
размер на 9050 лв. за първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. П. /P.I./ – турски
гражданин, роден на **********г. в гр.А. Р Т., живущ в гр.Д.,
***************************, Ф.Р.Г., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – С.З., сумата 13200 /тринадесет
хиляди и двеста/ лв., представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Апелативен съд - П..
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
8