Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 21.12.2016г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19–ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на седми декември
през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8893
по описа за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от М.С.М. срещу “E П” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата
от 819,59 лева, допълнително
начислена стойност на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия, за която е издадена фактура № 0245**9/05.07.2016г. за периода
от 01.04.2016г. до 29.06.2016г. за обект находящ се в
гр.Варна, ул.”**” № **, вх.А, ап.120, с аб. № П2057 и
клиентски № 110*68.
В исковата
молбата ищецът твърди, че с ответника “E П” АД са в договорни отношения за
продажба на електроенергия, в качеството си на потребител. По повод извършена
проверка на СТИ в обекта му е констатирано неотчетено и незаплатено количество
електроенергия, във връзка с което му била начислена процесната
сума. Ищецът твърди, че не е консумирал начислената допълнителна ел. енергия на
стойност 819,59 лева, поради което и не дължи процесната
сума, с която е извършена корекцията. Оспорва скритите регистри на СТИ да са
били с нулеви показатели към момента на монтиране на електромера в имота
му. Поради това, че не е заплатил същата
претендира да бъде установено по отношение на ответника, че не я дължи. Оспорва
и наличието на основание за ответника да коригира към минал момент сметките на
абонатите си, както и съдържанието на съставения констативен протокол,
доколкото е изготвен и проверката е извършена в негово отсъствие. Моли за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил отговор от ответната страна „E П” АД. В отговора на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск по чл.124 от ГПК като неоснователен. Прави
възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд, като твърди, че
ищецът е подписал съставения при проверката констативен протокол от
29.06.2016г., в който е била включена арбитражна клауза. Твърди се, че ищецът е
в договорни отношения с ответника по повод доставката и продажбата на
ел.енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към ел.мрежа, работещ
е и показанията му са били отчитани редовно. Излага, че в следствтие
на извършена проверка на средството за измерване, в присъствието на абоната от
служители на „Е М*” АД е установено, че в регистри 1.8.1 има отчетени 1102 квтч, в регистър 1.8.2 – 1595 квтч,
а в скрития регистър 1.8.3 – 5862 квтч. По тази
причина процесният електромер е демонтиран и подменен
с нов. Посочва, че абонатът е потребил количеството
отразено в регистър 1.8.3 – 5861 квтч, поради което
начислената сума от 819,59 лева представлява по същество дължима сума по
редовен отчет и не представлява корекционна
процедура. Процесната фактура е издадена след
остойностяване на засечените показания по електромер № 111**318 за периода от
01.04.2016г. до 29.06.2016г. и исковата сума е всъщност цената на потребената ел.енергия. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът – М.М., чрез процесуалния си представител поддържа предявения
иск и моли да бъде уважен. Оспорва твърденията на ответника, че е потребила допълнително начислената ел.енергия с
равностойност от 819,59 лева, както и че проверката на електромера е извършена
в негово присъствие. Моли да бъде прието, че не дължи процесната
сума, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът – „Е.П.” АД, чрез процесуалния си
представител поддържа депозирания писмен отговор и моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ,
след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения по делото
констативен протокол № 1*9/29.06.2016г., служители на „Е М*” АД са извършили
проверка на електромер с фабр. № 111**318, монтиран
на обект с адрес: гр.Варна, ул. „**” бл.**, вх.А, ет.6, ал.120. При проверката
са констатирани налични държавна и ведомствена пломби, а показанията по
тарифите му са както следва: 1.8.1 – 001102, 1.8.2 – 001585; 1.8.3 – 005861,
1.8.4 – 000000 и 1.8.0 – 002697. Електромерът е бил демонтиран, а на негово
място поставен нов с № 11140**176195 с нулеви показатели на всички тарифи.
Протоколът е подписан от двама представители на сектор Енергиен контрол,
абонатът М.С.М. и свидетеля П** И** Б**.
По повод предприетото оспорване
автентичността на подписа поставен за абонат на констативния протокол № 1*9/29.06.2016г.,
вещото лице по проведената Съдебно-графологична
експертиза Е.А. е дал заключение, че подписът не е изпълнен от М.М..
Въз основа на констативния протокол от 29.06.2016г. е
одобрено становище от 30.06.2016г. е доначислено
допълнително количество ел.енергия в размер на 5861 кВТч
за периода от 01.04.2016г. до 29.06.2016г. Посочено е, че корекцията е
извършена на основание софтуерно прочитане на невизуализирани регистри. За това
количество ел.енергия е издадена фактура № 0245**9/05.07.2016г. за сумата от 819,59
лева.
От заключението на
проведената по делото СТЕ, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Л.Б.,
се установява, че електромерът отчитал потреблението в обекта на ищцата е
преминал през първоначална метрологична проверка през 2015г. Вещото лице
посочва, че количеството на отчетена електроенергия по нощна тарифа /1.8.1 – 1102
кВТч/ и за дневна тарифа /1.8.2 – 1585 кВТч/ е отразена точно в сумарния регистър – 1.8.0 – 2697 кВТч, поради което именно това е количеството действително
потребена ел.енергия. Показанията на невизуализирания регистър за върхова
енергия – 1.8.3 – 5861 кВТч не е включена в сумарния
регистър, където следва да се съдържат показанията на всички тарифи по които е
отчитано потребление. Посочва също, че не е възможно количеството доначислена ел.енергия по тарифа 1.8.3 – 5861 кВТч да е реално потребена за период от 90 дни, още повече,
че като битов абонат електромерът на ищеца е бил параметризиран да мери само по
две тарифи – дневна и нощна. Вещото лице посочва, че евентуалната причина за
появата на кВТч електроенергия в тарифа 1.8.3 е
софтуерно вмешателство в процесора на електромера, при което е натрупано непотребено количество енергия.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124,
ал. 1 от ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта
на вземането на „E П” АД от ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на отрицателен установителен иск, е
наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално
право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между
страните във връзка с конкретно притезание, както и
за осу**ване на
възникването на нов спор за материално право на същото основание. В конкретната
хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката за
корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума,
който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното
спиране на електрозахранването в имота му, обосновават правния интерес от
избраната форма на защита.
Между страните не се спори, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел.
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който
е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната
мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
В случая ответникът носи тежестта да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е било налице основание
да начисли на ищеца процесната сума от 819,59 лева
като цена на доставена и потребена от ищеца ел.енергия за периода от 01.04.2016г. до 29.06.2016г.
Същата е начислена на ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ поради констатирано
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия.
След съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства и главно заключението на вещото лице по проведената СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено и на това основание го поставя в основата на правните си
изводи, съдът намира, че ответникът не е установил твърденията си за наличие на
основание за извършване на допълнителното начисляване на ел.енергия по сметката
на ищеца. На първо място не се установи да е налице несъответствие между
данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. Потребителят е битов абонат и
на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира
отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна
енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните
такси на ищеца. Не са налице данни и доказателства абонатът да е подавал
заявление за промяна на параметризацията на електромера
му чрез включване и на трета тарифа /1.8.3/ за върхова енергия/, за да се
отчита потреблението му и по нея. Съставеният от проверката протокол като
частен свидетелстващ документ не е противопоставим на ищеца доколкото не носи
неговия подпис, както се установява от заключението на вещото лице по СГЕ, а
отделно от това не отговаря и на изискването на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ да бъде
подписан от поне двама свидетели в хипотезата на отсъствие на абоната. В този
смисъл и с оглед предприетото от ищеца оспорване съдът не може да приеме за
установено, че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия
посочено в справката по чл.50 от ПИКЕЕ.
Ответникът се позовава на данни от констативния
протокол от проверката от 29.06.2016г. досежно
показателите за потребление в трите тарифи – дневна 1.8.2, нощна – 1.8.1 и върхова – 1.8.3 и
фактът, че в последната са разчетени показания от 5861 кВТч,
които не са били визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и нощна,
респективно не са били заплащани от абоната. Установи се обаче, че ако действително абонатът бе потребявал ел.енергия във върховата зона, то потреблението
по тази тарифа би следвало да е отчетено и в сумарния регистър /1.8.0/, в който
се отбелязва сумарно потреблението по трите тарифи. Там обаче отразеното
количество потребена ел.енергия е точно сбора на доставената енергия отчетена
по дневна /1.8.2/ и нощна /1.8.1/ тарифа. Следователно не е налице потребление от
ищеца на 5861 кВТч, което да е отчитано по третата
тарифа /1.8.3/ разчетена от проверяващите с протокола от 29.06.2016г., още
повече, че съгласно заключението на вещото лице такова количество ел.енергия не
би могло да бъде потребено от абоната за периода посочен
в справката от 01.04.2016г. до 29.06.2016г.
При това положение съдът намира, че предявената от ищеца искова претенция за
установяване недължимостта на сумата от 819,59 лева е
основателна и следва да бъде уважена.
Съобразно изхода на спора и направеното
искане, на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса – 50 лева,
такса за съдебно удостоверение – 5,00 лева, депозит за вещо лице – 180 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.С.М.,
ЕГН **********, с
адрес: *** не дължи на „Е.П.” АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление *** сумата от 819,59 /осемстотин и деветнадесет и 0,59/ лева, допълнително
начислена стойност на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия, за която е издадена фактура № 0245**9/05.07.2016г. за периода
от 01.04.2016г. до 29.06.2016г. за обект находящ се в
гр.Варна, ул.”**” № **, вх.А, ап.120, с аб. № П2057 и
клиентски № 110*68, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 535 /петстотин тридесет и пет/
лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок, считано от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: