Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на девети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.
ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №18451/2018 година на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от Е.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв.Д.П.Й., адвокат при ВАК, съдебен адрес:***.Вл.Варненчик" 16 вх.А, ет.1,
ап.7, против ****, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за
осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 10000 /десет хиляди/ лева,
представляваща причинени неимуществени вреди, изразяващи се в трайно
негативното отражение върху личността на ищеца, върху неговата психика, отношенията
му в семейството, с близки, познати и приятели, претърпени в резултат от
повдигнатото срещу него обвинение в извършването на престъпление от общ
характер по чл.131, ал.1, т. 12 вр. с чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, по което е образувано ДП № 2426/2013 г. на
03 РУ ОД на МВР - Варна и пр. преписка № 929/2014 г. на РП-Варна, приключило с
оправдателна присъда №444/30.11.2015г. постановена ****, по описа на ВРС, 36-ти
с-в, потвърдена с Решение от 14.03.2016г. по ****., по описа на ОС-Варна, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането -
14.11.2014г., до пълното изплащане на присъдените суми. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че
спрямо Е.А.А. е образувано ДП№2426/2013г. по описа на
Трето РУ-ОД-МВР-Варна, в последствие преобразувано в ДП№559/2015г. на ВРП, за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 вр. с
чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК. Твърди се, че ищецът
е привлечен е в качеството на обвиняем на 14.11.2014г., като в хода на
производството от страна на разследващите органи са извършени множество
процесуално следствени действия сред които разпит на свидетели, разпознаване на
лица, изготвени са и съд.медицински експертизи. Твърди се, че с постановление
от 15.06.2015г., Варненска Районна Прокуратура прекратява частично
наказателното производство, поради неустановяване на доказателства за
извършване на престъплението по хулигански подбуди. Твърди се, че с Обвинителен
акт от 31.07.2015г. на Е.А. е повдигнато друго обвинение за престъпление по чл.
129, ал.2. вр. ал.1 от НК и на осн.
чл. 247, ал.1, т.1 от НПК е внесен от ВРП за разглеждане в Районен съд Варна,
където е образувано НОХД №3769/2015г, по описа на ВРС. 36-ти с-в. Твърди се, че
с Присъда №444/30.11.2015г. постановена ****, по описа на ВРС, 36-ти с-в, Е.А.
е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение, а
впоследствие е образувано ****., по описа на ОС-Варна, като с Решение от
14.03.2016г. Варненски Окръжен съд потвърждава изцяло постановената първоинстанционна присъда.
Твърди се, че след
привличането му в качеството на обвиняем и по време на целият наказателен
процес, А. е търпял неоснователно, последиците от действието на прокуратурата с
всички произтичащи от това негативни страни, като в продължение на близо две
години, последният е живеел в страх и безпокойство, предвид неизвестността
относно евентуално налагане на наказание за неизвършено от него престъпление,
респ. от осъществяване на наказателната репресия. Твърди се, че изживяното през
посоченият период от момента на повдигане на обвинение срещу него до влизане в
сила на оправдателната присъда е дало негативното си отражение в психо-емоционалното му състояние. Твърди се, че ищецът е с
чисто съдебно минало и нито той, нито семейството му са имали досег със
следствени или полицейски органи. Твърди се, че обстоятелството, че е обвинен в
причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди, допълнително го е
тормозело емоционално, тъй като всъщност е пострадал и действал при неизбежна
отбрана. Твърди се, че продължителността във времево отношение на поставянето
му под качеството на обвиняем, в последствие на подсъдим, както и наложената
МНО е причина и за това към настоящият момент последния да свързва периода със
силен психически и емоционален стрес. Твърди се, че ищецът е преживял много
тежко този период, затворил се е в себе си, паднал е духом, започнал е да
страни от приятелите и познатите си, започнал е да се притеснява и страхува за
бъдещето на семейството си и за това как околните интерпретират проблемите му с
правосъдието, предвид обстоятелството, че това е станало достояние на определен
кръг от обкръжението му - приятели, роднини, колеги. Твърди се, че факта на
повдигнатото обвинение в извършването на определено престъпление, е довело до
накърняване на доброто му име, достойнство и репутация сред колеги и общество,
като порядъчен гражданин, който до този момент не е имал проблеми с
правозащитните органи и не е бил осъждан. Твърди се, че у него се е зародила
депресивна реакция, обоснована с оглед непрестанното напрежение на което е бил
подложен по време на съдебният процес. Твърди се, че няколко дни преди всяко
съдебно заседание, на които е участвал лично е изпитвал силно безпокойство,
приемал е успокоителни, спирал е да се храни, затварял се е в себе си и не е
контактувал с околните дори и със семейството си. Твърди се, че по време на
съдебният процес е отслабнал с около 15кг., а затваряйки се в себе си, значително
ограничил и изгубил редица от приятелските и социалните си контакти.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен, като недоказан по основание и по размер. Сочи се, че изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба сочи на иск по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ,
но в същото време липсват доказателства, в подкрепа на твърдението за
претърпени неимуществени вреди от ищеца, тъй като наличието на действително търпяни вреди е елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за
претърпените неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Приема се, че ищецът бланкетно
сочи, че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили отрицателни
последици в емоционален и социален план, изразяващи се в преживяни
стрес, безпокойство, постоянно напрежение, довело до трайно негативно отношение
върху личността и психиката му, в ограничаване на социалните контакти и в засягане
на честта, достойнството и репутацията му, като не представя доказателства за твърдяните вреди и за съществуващата пряка причинна връзка
между тях и дейността на ****. Приема се, че не са представени доказателства за
твърденията, че ищеца бил принуден да търпи ограничения във връзка с
процесуалното си качество, а здравословното и психичното му състояние се
влошило. Изтъква се, че спрямо ищеца е била наложена най-леката мярка за
неотклонение „Подписка" и обичайното му ежедневие едва ли е било
нарушавано, още повече, че същата МНО видно с Определение по НОХД№3769/15г. на
ВРС 36 св. е била отменена по отношение на подсъдимия на 30.11.2015г. Приема,
че от наличните към исковата молба документи може да се заключи, че наказателното
производство е протекло в границите на разумните срокове. Продължителността на
наказателното преследване спрямо ищеца в двете фази на процеса е близо една
година и четири месеца, спрямо последния е взета най-леката мярка за
неотклонение и няма данни да са прилагани други мерки на процесуална принуда.
Изтъква, че ответника е прекратил частично обвинението, своевременно при
основанията в закона и не е протестирал оправдателната присъда на първа
инстанция. Изтъква се, че ПРБ не носи отговорност за действията на трети лица,
в случая за продължителността на съдебната фаза на процеса. ПРБ във всяко едно
от съдебните заседания е изпращала процесуален представител, не е била пречка
за отлагане на наказателния процес. Още повече в този период делото се е намирало
в съда и други правни субекти, различни от ответника са били отговорни за
своевременното разглеждане и решаване на делото по същество.
Моли се искът да бъде
отхвърлен. Алтернативно моли в случай, че иска бъде уважен, да бъде присъдено
обезщетение в по-малък от претендирания размер от 10
000 лева, който приема за завишен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и съдебната практика в аналогични случаи.
В с.з. ищецът лично и чрез
процесуален представител поддържа исковите претенции.
Ответната страна приема
исковете за основателни, но прекомерни като цена. Моли съдът да определи размер
на обезщетение за причинените неимуществени вреди в рамките на 3000 лева.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Постановление от 04.11.2014г. ищецът Е.А.А. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление
от общ характер за това, че на 11.12.2013 г. в гр. Варна, причинил на ****средна
телесна повреда, изразяваща се в пълно изкълчване на дясна раменна става, което
е определило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период
надхвърлящ 1 месец, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление
по чл.131,
ал.1, т. 12 вр. с чл. 129, ал.2,
вр. ал.
1 от НК. Със същото постановление на ищеца е наложена мярка за неотклонение
„Подписка“
На 03.08.2015г. РП-гр.Варна внася в съда Обвинителен акт
срещу Е.А.А.,
като му е повдигнато обвинение за това, че на 11.12.2013 г. в гр. Варна,
причинил на ****средна телесна повреда, изразяваща се в пълно изкълчване на
дясна раменна става, което е определило трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за период надхвърлящ 1 месец - престъпление по чл. 129,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е образувано НОХД
№3769/2015г. по описа на Районен съд-гр.Варна.
С Присъда №444/30.11.2015г., постановена ****. по описа
на Районен съд гр. Варна, Е.А.А. е признат за
невиновен в това, че на 11.12.2013 г. в гр. Варна, причинил на ****средна
телесна повреда, изразяваща се в пълно изкълчване на дясна раменна става, което
е определило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период
надхвърлящ 1 месец, като е оправдан по повдигнатото му обвинение.
С Решение № 69/14.03.2016г., постановено по въззивно н.о.х.д. № 123/2016 г. по описа на ВОС е
потвърдена изцяло Присъда №444/30.11.2015г., постановена ****. по описа на
Районен съд гр. Варна.
В проведеното открито съдебно заседание бяха събрани
гласни доказателства в полза на ищеца.
Свидетелят ****/съпруга на ищеца/ излага, че с ищеца се
познават от деца. Впоследствие сключили граждански брак и имат две деца на 10 и
14 години.
Твърди, че през
2014 г. е възникнал конфликт в Гранд МОЛ Варна, където работи. Конфликта
бил между ищеца и друг мъж. В резултат на този конфликт на ищеца било
повдигнато обвинение в края на 2014 г., за нанесена телесна повреда с
хулигански подбуди. В резултат на това той се затворил се в себе си, не
говореше с нея и децата, от семейството им се отдалечили роднини и познати.
Ищецът отказвал да излизат и се събират със свои познати. Започнал да посещава лекари,
тъй като се повишило кръвното му налягане. Били му изписани лекарства за
кръвното, като преди инцидента не му се налагало да ползва такива лекарства.
Изтъква, че на работното му място започнали някакви подмятания, поради което
той напуснал. Обвинението се отразило на съня му, той не можел да спи, като най
- голямото му притеснение било това, че децата го питали дали ще лежи в
затвора. Свидетелят заявява, че след всяко съдебно заседание ищеца ставал
напрегнат, не можел да спи, вдигал кръвно, тъй като притеснението му било
голямо. Опасявал се, че ако бъде осъден ще трябва да изплаща голяма сума пари,
а семейството му не разполагало със средства.
В показанията си св.****/без родство и дела със страните/
заявява, че
с ищеца се познават от деца. Твърди, че преди този случай
ищецът бил открит и добродушен човек. Твърди, че у ищеца настъпила голяма
промяна след повдигането на обвинението. Започнал да страни от приятелите си,
да се притеснява какво мислят другите, ограничили контактите си. Част от
семействата спрели да се събират с тях, тъй като започнало делото. Бил потиснат
от това, че е невинен, но го обвиняват в престъпление. Ищецът му споделил, че е
започнал да вдига кръвно, появили се проблеми с нервите и започнал да пие
хапчета за кръвно и нерви. Драстично отслабнал, с около 15 кг. Отказвал дори да
излиза, за да пие кафе с приятели, ръцете му треперели, неудобно му било от
другите. Напуснал работа през 2015 г., тъй като там разбрали, че се води дело
срещу него и всички започнали да говорят.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Ангажирането
на отговорността на държавата в
тази хипотеза обуславя наличието на причинени вреди, настъпили в резултат от
незаконното обвинение, които следва да бъдат установени от ищеца при условията
на главно и пълно доказване.
От събраните по делото доказателства и приобщените за
послужване материали по досъдебно производство и наказателното
производство се установява, че спрямо
ищеца за периода 04.11.2014г. – 14.03.2016г. са е водено наказателно
преследване за извършено престъпление от общ характер по чл.131, ал.1, т. 12 вр. с чл. 129, ал.2, вр.
ал. 1 от НК, което е
приключило с оправдателна присъда. По отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява,че след започване на наказателното преследване спрямо ищеца същият
изпитал осезателни притеснения за своето бъдеще, като и за бъдещето на
семейството и работата си. Станалото придобило гласност в мястото където живее,
както и на работното му място и станал обект на подигравки. Наложило се да
смени работата. Близки и познати семейства се отдръпнали от семейството на
ищеца. Разказаното от свидетелите обуславя извод, че вследствие на воденото
наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в емоционален стрес, дискомфорт, притеснения, влошаване на здравословното му
състояние, драстично намаляване на телесното му тегло. Станал избухлив и
конфликтен, което се отразило негативно не само на работното му място, но
основно в семействата.
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване;
характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени
в ППВС № 4/1964 год., обезщетението следва
да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по
делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така
че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От съществено значение при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от деликта
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е продължителността на наказателното
производство, взетите мерки за неотклонение,
както и вида на причинените вреди.
Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение
„Подписка”. Производствата е с нормална
продължителност като е приключило в рамките на по-малко от една година и
половина. Този срок в неговата цялост не би могъл да бъде определен като
неразумен съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС.
Незаконното обвинение безспорно е увреждащо действие, тъй като засяга
личния живот и достойнство на пострадалия, но въздействието върху ищеца е
значително ограничено като обем и не се доказват големи по вид и интензитет
увреждащи последици от незаконното обвинение. Липсват проявления в
здравословното и емоционално състояние на пострадалия по-големи от обичайните,
които неизбежно съпътстват наказателната репресия. Отчитайки периода на
воденото срещу ищеца наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, предвиденото в закона наказание за престъплението, по което
му е било повдигнато обвинение и вида на претърпените неимуществени вреди,
съдът намира, че сумата в размер на 4000 лева
справедливо обезщетява претърпените от ищеца вреди.
По акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва:
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год.
на ОСГК на ВКС, т. 4 отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акта за
прекратяване на наказателното производство, като от този момент държавните
органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение. С оглед горното съдът приема,че обезщетението за забава следва да
се присъди от датата на постановяване на
решението от въззивната инстанция - 14.03.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане
и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 4 лева, съразмерно с уважената
част от исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Адвокатско възнаграждение не се дължи предвид липсата на доказателства за
изплащането му от страна на ищеца.
Воден от горното съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ****, гр.
София, ****представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Е.А.А., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 4000 (четири
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконното му привличане като обвиняем по обвинение за извършване на престъпление от
общ характер, за което ищеца е оправдан с влязла в сила присъда
№444/30.11.2016г. ****. по описа на ВРС, потвърдена с Решение №69/14.03.2016г.
по ****. по описа на Окръжен съд гр.Варна, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 14.03.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълно предявения размер от 10000 лева, на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ****, гр. София, ****представлявана от Главния
прокурор на РБ да заплати на Е.А.А., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 4(четири) лева, представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна
такса, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: