Решение по дело №66/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Ц. Р. П., понастоящем в Затвора – Враца, действащ чрез процесуалния си представител адв. Ю. от САК, срещу Решение № 334 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 453/2023 г. по описа на А. съд - Враца, с което е отхвърлен предявения от него иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, в помещения пълни с дървеници в Затвора – Враца в периода от 13.09.2021 г. до 07.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 08.04.2022 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и вместо него постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена изцяло. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], чрез процесуалния си представител, в депозирания отговор и в съдебно заседание, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба, доколкото срока на претенцията на касатора е по-голям от срока, в който администрацията на ГД „ИН“ е полагала съответните грижи.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството по настоящото дело е Решение № 334 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 453/2023 г. по описа на А. съд - Враца, с което е отхвърлен предявения от него иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, в помещения пълни с дървеници в Затвора – Враца в периода от 13.09.2021 г. до 07.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 08.04.2022 г. до окончателното й изплащане.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника за дезинфекция, дезинсекция и дератизация срещу инсекти. Осъществена е цялостна дезинсекция на общи части и всички помещения и обзавеждане в обекта – килии, вишки, под, дюшеци, коридори, кухня, столова, администрация, като не е констатирано наличие на вредители.

Обосновал е извод, че с предприетите от ответника действия по дезинсекция срещу вредители, същият е изпълнил свое законово задължение по упражняване ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена.

Изложил е мотиви, че в исковия период, оплакванията на ищеца, че сънят му е бил значително нарушен, станал е изнервен и раздразнителен, притеснявал се е от начина по който живее, изпаднал в безнадеждност и отчаяние и т.н. не са последица от твърдяното, но недоказано незаконосъобразно бездействие на ответника.

Решението на А. съд - Враца е постановено в съответствие с материалния закон и при правилно приложение на действащите правни норми.

Неоснователни са касационните оплаквания.

Съдът е анализирал събраните в хода на производството доказателства, извел е правилни правни изводи и е постановил обоснован съдебен акт. В обжалваното съдебно решение са изложени подробни съображения, които съставът на съда, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК споделя, поради което и същите не следва да бъдат преповтаряни.

Не са представени доказателства, че за исковия период в помещенията в Затвора - Враца е имало дървеници. От представените писмени доказателства договори, фактури и протоколи се установи, че помещенията редовно са третирани с препарати против хлебарки и дървеници.

При така изложените съображения решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК А. съд – Враца, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 334 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 453/2023 г. по описа на А. съд - Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.