РЕШЕНИЕ
№ 692
гр. Пловдив, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300500863 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Н. М. Н. от гр. ***, ЕГН
**********, чрез пълномощника й адв. Д. Б., против Решение №555 от
08.02.2023г., постановено по гр.д. №220/2022г. по описа на Районен съд-
Пловдив, 8-ми гр.с., с което е бил отхвърлен предявения от нея против
„Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Славянска“№29, ет.7, представлявано от Н. П. П., иск за
заплащане на сумата от 656,18 лв.- недължимо платена неустойка по
договор за паричен заем №***г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба- 07.01.2022г. до окончателното
й заплащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението,
като се иска отмяната му и отхвърляне на исковата претенция.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по
нея- „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска“№29, ет.7, представлявано от Н. П.
П., чрез пълномощника му по делото юрк. Лусиа Ванкова, с който същата
1
се оспорва и се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, като ищцата Н. М. Н. иска постановяване на
решение, с което ответникът „Сити кеш“ ООД да бъде осъден да й върне
сумата от 656,18 лв.- недължимо платена неустойка по договор за
паричен заем №***г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба- 07.01.2022г. до окончателното й заплащане.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а е се
установява от писмените доказателства, че между ищцата, в качеството й
на кредитополучател, и ответното дружество, като кредитодател, е бил
сключен договор за паричен заем №***г., съгласно който ответното
дружество й е отпуснало заем в размер на 1400 лв., който тя се е
задължила да върне заедно с уговорената лихва на 24 вноски в срок до
23.09.2019г., при посочени в договора фиксиран годишен лихвен процент-
40,08% и годишен процент на разходите- 49,53%. В чл.6 от договора е
уговорено задължение за заемателя в срок от три дни от усвояването на
заемната сума да предостави обезпечение, отговарящо на чл.33, ал.1 от
Общите условия- поръчител или банкова гаранция, а в чл.8 е предвидено
2
заплащане на неустойка при неизпълнението му в размер на 1786,05 лв.,
която се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по договора.
От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че размерът на неустойката не е включен в посочения в
договора годишен процент на разходите по кредита, като по посочената
клауза за неустойка ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от
656,18 лв.
Ищцата твърди, че така уговорената в договора неустойка за
непредоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави и прекомерност, а отделно от това размерът на същата не
бил включен в посочения в договора ГПР, което водело до цялостна
недействителност на договора за паричен заем. Тези доводи са основателни.
Уговорката в договора за заплащане на неустойка в размер на 1786,05
лв. за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е
във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на
чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение при спазване на императивната норма
на чл.19, ал.4 от ЗПК, като рискът от невръщането на кредита следва да
се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно задължителните
указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д.
№1/2009г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността на неустойката
съдът следи служебно. С оглед предвидените в договора кратък срок за
предоставяне на обезпечението и многобройните изисквания към
евентуалните физически лица- поръчители в общите условия на
дружеството се налага изводът, че целта на посочената договорна клауза
не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на
кредитополучателя по договора за кредит- да върне предоставената му
сума в уговорения срок и да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да послужи като
3
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата
/т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения
и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид горното настоящият
състав на съда намира, че уговорената в процесния договор за паричен заем
неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Отделно от това, доколкото разходите за заплащането й не са били
включени при изчисляване на посочения в договора ГПР по кредита, това
води и до цялостна недействителност на договора за паричен заем.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на
разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/- 49,53%, поради което договорът формално отговаря на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в
договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно
поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Видно от представения по делото
договор за заем, заемателят се е задължил да заплати неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, която се
начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. В случая от
заключението на приетата по делото ССЕ се установява, че уговорената в
договора неустойката за непредоставяне на обезпечение не е била
4
включена в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането й са
пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните
разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да
бъдат включени при изчисляването му. Действително съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за
неизпълнение на основното задължение на потребителя- да върне
предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения.
Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК чрез
предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения,
различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да
не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е
налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за
потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението
му, разходите за която не са взети предвид при изчисляване на
посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което
последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Предвид
неточното посочване на ГПР в договора за кредит потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на
съда посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите,
различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за
кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по
кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което
съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата
недействителност.
Предвид недействителността на договора и на предвидената в него
клауза за неустойка заплатената от ищцата на ответника неустойка по
чл.8 от договора, която съгласно приетото заключение на съдебно-
5
счетоводната експертиза е в размер на 656,18 лв., се явява недължимо
платена, поради което претенцията за връщането й е основателна и
следва да се уважи.
Предвид горното обжалваното решение, с което предявеният иск е
бил отхвърлен, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови
ново решение за уважаването му.
С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да се присъдят
направените по делото разноски за двете инстанции в общ размер от 205
лв., а в полза на адв. Д. Б., който й е оказал безплатна правна помощ
съгласно чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, следва да се присъди на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение за всяка от инстанциите в размер на по 400 лв.,
определено съгласно Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №555 от 08.02.2023г., постановено по гр.д. №220/2022г.
по описа на Районен съд- Пловдив, 8-ми гр.с., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Славянска“№29, ет.7, представлявано от Н.
П. П., да заплати на Н. М. Н. от гр. ***, ЕГН **********, сумата от
656,18 лв.- недължимо платена неустойка по договор за паричен заем
№***г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба- 07.01.2022г. до окончателното й заплащане, както и
сумата от 205 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Славянска“№29, ет.7, представлявано от Н.
П. П., да заплати на адв. Д. Г. Б., сумата от общо 800 лв.- адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната пред първата и
въззивната инстанция безплатна правна помощ на Н. М. Н..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7