М
О Т И В И :
Съдебното производство е образувано по
обвинителен акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас срещу подсъдимия П.В.А. с ЕГН **********
с обвинения за следните престъпления:
-
чл.354а,
ал.1 вр. чл.26 НК вр. чл.30 и чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП;
-
чл.354а,
ал.1, изречение второ вр. чл.26 вр. чл. 23, ал. 1 НК;
-
чл.234,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК;
-
чл.339,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК вр. чл.4, ал. 2 и чл.50 и сл. от ЗОБВВПИ;
-
чл.339,
ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК вр. чл. 7, ал. 1 и чл.56, ал. 1 вр. чл. 50, ал. 3
вр. ал. 2 ЗОБВВПИ и чл. 43 и чл. 44 от ППЗКВВООБ.
Делото е за
трети път в съда, след като първата присъда, постановена на 29.10.2014 г. по
н.о.х.д.№ 864/2014 г. на Бургаския окръжен съд е била отменена с решение №
79/6.08.2015 г. по в.н.о.х.д.№ 83/2015 г. на Апелативен съд- гр.Бургас, а
втората присъда, постановена по н.о.х.д. № 1201/2015 г. е била отменена по реда
на възобновяването на наказателните дела с решение № 235/21.12.2016 г. по к.д.№
860/2016 г. на ВКС, I н.о.
Прокурорът
поддържа изцяло обвиненията, повдигнати на подсъди-мия с обвинителния акт.
Относно индивидуализацията на наказанията акцентира върху обстоятелството, че
отменителното решение по к.д. № 860/2016 г. на ВКС е постановено в рамките,
очертани с искането на главния прокурор, а с него не се претендира явна
несправедливост на наказанията, наложени на подсъдимия с присъдата по н.о.х.д.№
1201/2015 г. на Бургаския окръжен съд. Предвид невъзможността да бъде
отегчавано положението на подсъдимия, прокурорът пледира за налагане на
следните наказания: за престъплението по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26 вр. чл.58а,
ал. НК – лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, както и глоба в
размер на 5000 лева; за престъплението по чл.354а, ал. 1, изр. второ вр. чл. 26
вр. чл.58а, ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца
и глоба в размер на 20 000 лева; за престъплението по чл. 234, ал. 1 вр.
чл. 58а НК – лишаване от свобода за срок от една година, с приложението на чл.66 НК за срок от три години, и глоба в еднократния размер на пазарната цена на
стоките – 975 лева; за всяко едно от двете престъпления по чл.339, ал.1 НК –
лишаване от свобода за срок от две години, което да се редуцира по чл. 58а НК и
чието изпълнение бъде отложено на основание чл.66 НК; на основание чл.23, ал. 1 НК на подсъдимия да се наложи общо наказание, а именно лишаване от свобода в
размер на две години и осем месеца, чието изпълнение бъде отложено за
изпитателен срок от пет години, като към общото наказание бъде присъединено и
наказанието глоба в размер на 20 000 лева.
Защитникът моли
съда да отчете наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Наред с
това той заявява, че се присъединява към искането на прокурора за налагане на
посочените от него наказания по вид и размер.
Подсъдимият А. признава фактите,
изложени в обстоятелстве-ната част на обвинителния акт. В последната си дума
моли съда да му даде последен шанс, като отложи изпълненията на наказанията на
основание чл.66 НК.
След поотделната и съвкупна преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият П.В.А. е роден на *** г. в
гр.Хасково, с настоящ адрес:***, ЕГН **********. С одобрено на 17.04.2013 г.
споразумение по нохд № 63/ 2013 г. на Районен съд - гр.Средец подсъдимият се
признал за виновен за извършено на 23.02.2011 г. престъпление по чл.234б, ал.1 НК, за което му било наложено при условията на чл.55 НК наказание пробация,
включваща пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.5 НК.
Свидетелите М. С. и М. Г. били приятели,
като от началото на 2014 г. живеели заедно в жилището на Г. в гр.Бургас.
Двамата употребявали наркотични вещества, предимно марихуана и „пико“, с които
се снабдявали от различни лица. „Пико“ (синтетичен наркотик метамфетамин) си
купували от подсъдимия П.А., който работел в пункт за изкупуване на цветни
метали, находящ се в гр. Бургас, местността „Капчето“, отляво по пътя за
кв.“Горно Езерово“. За период от около пет месеца (до 20.05.2014 г.) М.Г. бил
закупил от подсъдимия поне 50 пъти от синтетичния наркотик метамфетамин, като
срещите били предварително уговаряни и се състояли или в пункта за изкупуване
на метали, или на други места, посочвани от П.А.. При някои от случаите подсъдимият
пристигал на уреченото място с управлявания от него лек автомобил марка „БМВ“ с
рег. № А ***** КС.
На 20.05.2014 г. следобед свидетелят Г.
се обадил по мобилния си телефон на подсъдимия и си уговорил среща с него на работното
място на А.. Същия ден около 16,30 часа свидетелите С. и Г. пристигнали в
пункта за изкупуване на цветни метали в местността „Капчето“. Двамата пресекли
стопанския двор на пункта и се отправили към фургона, който се състоял от две
помещения. С. и Г. влезли в помещението от лявата страна на входа на фургона,
където бил П.А.. М. С. дала на подсъдимия две банкноти с номинал 20 лева, а М.Г.
му казал, че искат да купят 1,5 г метамфетамин за 30 лева. Подсъдимият върнал
на свидетелката 10 лева, след което претеглил на електронна везна съответното
количество метамфетамин. По същото време в другото помещение на фургона се
намирал пазачът на обекта – свидетелят Г.Д.. Подсъдимият А. извикал на пазача
да му донесе найлоново пликче, в което сложил наркотичното вещество и после дал
на М. Г..
Свидетелите С. и Г. си тръгнали, като
няколко метра след преминаването на портала на пункта за скрап били задържани
от полицейски служители от СПУ и сектор „ПОП“ при ОД на МВР-гр.Бургас.
Непосредствено преди задържането свидетелят Г. успял да изхвърли пликчето с
наркотичното вещество. При последвалия оглед на местопроиз-шествие същото било
намерено на земята, на 1,5 метра вляво от пътя за кв.“Горно Езерово“, на около
7 метра от портала на пункта за изкупуване на метали. Пликчето било с размери
4х5 см, с червена ивица в единия край и закопчаване тип „клипс“. Съдържащото се
в него влажно, светлокафяво кристално вещество било с нето тегло 1,390 грама. В
него имало наличие на метамфетамин, чието съдържание било 3,40 %.
Полицейските служители задържали
подсъдимия А. във фургона, където по-късно било извършено претърсване. В
дясното помещение след входната врата на фургона, на земята между двата
прозореца били намерени две найлонови торби с надпис „Setur Duti Free“.
В едната имало 40 броя кутии цигари марка „Karelia
Slims“, без поставени акцизни бандероли, разпределени на
четири места по 10 кутии и опаковани с прозрачен целофан, а в другата – 9 броя
картона цигари марка „Karelia Slims“ с по 10 кутии във всеки, общо 90 кутии, също без
бандероли. Във всяка една от кутиите имало по 20 цигари, състоящи се от
тютюнева част и филтър. Общата стойност на цигарите възлизала на 975,00 лева. В
този им вид цигарите били донесени във фургона от подсъдимия А. два-три дена
преди 20.05.2014 г.
Върху дюшека под одеялото на леглото в
същото помещение била намерена 1 кутия от цигари марка „Victory“, която съдържала 28 броя бели на цвят,
кръгли таблетки без лого и обозначения върху тях и две части от същите
таблетки. Нето теглото им било 7,660 грама и в тях имало наличие на
ефедрин/псевдоефедрин, представляващи прекурсори за производство на наркотични
вещества. Стойността им възлизала на 143.55 лева.
Под леглото в това помещение имало 1
брой черен на цвят, метален пистолет, марка „Ekol Jackal Dual“ cal. 9 мм, със заличен регистрационен номер, ведно с 1
брой пълнител без патрони в него. Пистолетът бил газ-сигнален, турско заводско
производство, предназначен за стрелба с газ-сигнални боеприпаси. По оръжието
нямало изменения и преработки на детайли с цел промяна на заводското
предназначение. Пистолетът бил годен за произвеждане на изстрел.
Непосредствено до този пистолет се
намирала черна полиетиленова торба, съдържаща 1 брой пистолет от сребрист
метал, марка „Automatic Pistole“ с №**** без пълнител, 1 брой празен
пълнител за пистолет и 13 броя патрони с щамповани цифри „6.35“. Този пистолет
бил полу-автоматичен, 7 заряден, испанско фабрично производство, калибър 6.35,
копие на белгийския пистолет „Браунинг“ модел 1906 г. Същият бил с обща външна
корозия по металните части, ръкохватките били от черна пластмаса, самоделно
изработени. Всички части на оръжието били налице и механизмът му сработвал правилно.
Пълнителят бил с обща вместимост 7 броя патрони кал. 6.35 мм, фабрично
произведен и предназначен за снарядяване на описания пистолет. Патроните били с
цилиндрична гилза от жълт метал, нестрелян капсул и облечен куршум, чешко
производство, марка „S&B“, кал.6.35 мм.
Двата пистолета, пълнителя и патроните
били донесени няколко месеца преди 20.05.2014 г. от подсъдимия,
който ги скрил под леглото в дясното помещение на фургона, изрично заявявайки
на пазача Г. Д., че единият пистолет е боен, а другият – газов.
В същото помещение на фургона били
намерени още:
-
надуваема
плажна топка с жълти ивици и червени цветя, без въздух в нея, съдържаща 17 броя
малки прозрачни полиетиленови пликчета с различни размери, някои от които
разкъсани. Върху всички пликчета имало следи от светложълто кристално вещество,
чието общо нето тегло било 0,069 грама. Във веществото имало метамфетамин,
чието съдържание било 30,00%;
-
обла
пластмасова кутия, бяла на цвят, с надпис „Натриева основа“, наполовина пълна с
бяло кристално вещество;
-
стъклено
бурканче от тъмно, непрозрачно стъкло с червен капак, неразпечатан, с етикет на
бурканчето „Sigma - Aldrich“;
-
2
броя шишета от зелено стъкло с бели пластмасови тапи, с етикети по шишетата
„Разредител ТМ“, едното от шишетата пълно до горе с безцветна течност, а
другото – пълно на 1/3 от обема му.
При обиска на подсъдимия А., в левия
джоб на долнището на анцуга му били намерени 3 броя банкноти с номинал 10 лева
и 15 броя банкноти с номинал 20 лева.
На 20.05.2014 г. било извършено
претърсване в жилище, находящо се в гр. Бургас, бул. „М.Л.“ № **, ет. *, чийто
наемател бил подсъдимият. В кухнята, под единия елемент на пейка под прозореца
бил намерен 1 брой черен, непрозрачен чувал с вместимост около 50 л, в който
били поставени 3 броя по-малки торбички от черен непрозрачен найлон, съдържащи
бели хапчета с надпис „Судафед“. Нетната маса на веществото в първата торбичка
била 300,04 грама, във втората – 357,05 грама, а в третата – 352,46 грама. В
таблетките имало наличие на ефедрин/псевдоефедрин. Общата им стойност възлизала
на 18 918.97 лева.
Върху хладилника в кухнята било намерено
полиетиленово пликче „клипс“ с размери 4х4,5 см, съдържащо бяло прахообразно
вещество с нето тегло 2,340 грама. В него нямало наличие на вещества под
контрол, съгласно ЗКНВП. Върху хладилника до посоченото пликче било намерено малко
целофанено пакетче, съдържащо кафеникаво прахообразно вещество с нето тегло
0,242 грама и съдържание на метамфетамин 65,40%. До него в жълта стъклена
прозрачна чиния били намерени 2 броя разкъсани прозрачни полиетиленови пликчета
и лъжичка от бял метал с релефни орнаменти на дръжката. По прозрачните пликчета
имало полепнало светложълто кристално вещество с тегло 0,042 грама и със
съдържание на метамфетамин 46,30%. По повърхността на лъжичката също имало
наличие на метамфетамин.
На 21.05.2014 г. свидетелят Г.Д.
доброволно предал на полицейски служител при Четвърто РУП-Бургас електронната
везна, на която подсъдимият отмервал дозите наркотични вещества във фургона. По
повърхността на блюдото на везната имало наличие на следи от метамфетамин.
Изложената фактическа обстановка не се
оспорва от подсъдимия А.. Неговите самопризнания се подкрепят от събрания по
делото доказателствен материал, а именно: фактите, съдържащи се в показания на
свидетелите Н. И., М.С., М.Г., Г.Д., Д.Т., огледен протокол (т.1, л.16-17 от ДП),
протоколи за претърсване и изземване (т.1, л. 26-27 и л. 50-51 от ДП) и
фотоалбуми към тях (т.1, л.43-46 и л.52-53 от ДП), протокол за обиск на
подсъдимия (т.1, л. 41-42 от ДП), протокол за доброволно предаване, протокол за
оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него (т.1, л.179-183 от ДП),
протокол за отделяне на представителни проби (т.2, л.3-5 от ДП), заключения на
извършените химически експертизи (т.2, л. 9-12, л. 32-33, л.21-22, л.65-67 от
ДП), оценъчна експертиза (т.2, л. 25-26 от ДП), балистическа експертиза (т.1,
л.132-135 от ДП) и фармацевтична експертиза (т.2, л. 35-38 от ДП), справка за
съдимост.
В своите показания свидетелите М.С. и М.Г.
подробно описват действията на подсъдимия при предварително уговорената среща с
него в пункта за изкупуване на метали. Съдът кредитира с доверие техните
показания, тъй като същите изцяло съответстват на останалия доказателствен
материал: 1) по везната, за която С. и Г. твърдят, че е била използвана от
подсъдимия, за да премери наркотичното вещество, били установени следи от
метамфетамин (спр. химическа експертиза-т.2, л.32-33); 2) пликчето с наркотично
вещество, което свидетелите купили от подсъдимия, било намерено в
непосредствена близост до мястото, където полицаите задържали С. и Г., като
същото съдържало 1, 390 грама метамфетамин (спр. протокол за оглед на
местопроизшествие - т.1, л.16-17 и химическа експертиза – т.2, л.9); 3) твърдението
на свидетелите, че Стаева дала на подсъдимия две банкноти с номинал 20 лева се
потвърждава от протокола за обиск на А., у когото са намерени банкноти с
посочения номинал (спр.протокол за обиск-т.1, л.41-42); 4) свидетелят Д.
потвърждава показанията на М. Г., че по искане на подсъдимия той дал едно от
намиращите се в дясното помещение на фургона полиетиленови пликчета, в което А.
сложил претегленото за Г. и С. количество метамфетамин (спр.показания на Г.Д. –
т.1, л. 72-73, л. 87). Същият свидетел потвърждава и показанията на М.Г.
относно периода, през който подсъдимият е разпространявал метамфетамин, както и
обстоятелството, че Г. многократно е посещавал пункта за изкупуване на метали,
за да си купува от подсъдимия наркотично вещество.
В хода на досъдебното производство
подсъдимият не е оспорил продажбата и държането на метамфетамин, нито
обстоятелството, че намерените във фургона и в жилището таблетки ефедрин/псевдоефедрин
са негови.
Веществото метамфетамин има наркотично
действие, няма легална употреба, пазар и производство и подлежи на контрол по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКНВП. Същото
се определя като високорисково наркотично вещество, съгласно чл.3, т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и
Приложение № 1 – Списък I – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина“.
Веществата ефедрин и псевдоефедрин са прекурсори за производство
на високорискови наркотични вещества и подлежат на контрол съгласно чл.3, ал.4
от ЗКНВП и Приложение I към чл.2, б.“а“
от Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно
прекурсорите на наркотичните вещества. Съгласно заключението на извършената
фармацевтична експертиза, в България ефедрин е разрешен за употреба единствено
в лекарствена форма ампули, произведени от „Софарма“ АД, тоест ефедринът не се
произвежда и/или разпространява в страната под формата на таблетки. Според
заключението на химическата експертиза (т.2, л. 65-67) ефедринът и
псевдоефедринът са прекурсори (изходна суровина) за участие в схема за
синтетично получа-ване на метамфетамин. Най-често използваните начини за
снабдяване с тази изходна суровина за производство на метамфетамин е
извличането на ефедрина или псевдоефедрина от таблетки.
Подсъдимият А. не е притежавал надлежно
разрешително за придобиване, държане и разпространение на процесните наркотични
вещества и прекурсори, съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 вр.
чл.30 от ЗКНВП. Затова съдът прие, че с деянията си подсъдимият П.А. е
осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл.354а, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, както и на престъплението
по чл.354а, ал.1, изр. второ вр. чл.26, ал.1 НК. На първо място, на 20.05.2014
г. в гр. Бургас, при условията на продължа-вано престъпление подсъдимият
разпространил чрез продажба на М. Г. метамфетамин с нето тегло 1,390 грама, с
процентно съдържание на метамфетамина 3,40%, на стойност 34,75 лева и държал
0,353 грама метамфетамин на стойност 8,82 лева (в местността „Капче“ държал
0,069 грама от наркотичното вещество, със съдържание на метамфетамин 30%, на
стойност 1,72 лева, а в жилището, находящо се на бул. „М.Л.“ № **, ет.* държал 0,242
грама метамфетамин със съдържание на метамфетамина 65,40%, на стойност 6,05
лева и 0,042 грама с процентно съдържание на метамфетамин 46,30%, на стойност
1,05 лева). Подсъдимият е държал процесното високорисково наркотично вещество с
цел да го разпространи, която цел се извежда от показанията на свидетелите Г.Д.
и М.Г., както и от обстоятелството, че по електронната везна, ползвана от
подсъдимия били открити следи от метамфетамин. Престъплението е извършено с
типичен пряк умисъл.
На следващо място, на 20.05.2014 г. при
условията на продължавано престъпление подсъдимият А. държал в местността
„Капче“ и в ползваното от него жилище на бул.“М.Л.“ таблетки ефедрин/
псевдоефедрин, представляващи прекурсори за производство на високо-рисково
наркотично вещество-метамфетамин и неговото разпространение. Общото тегло на
таблетките ефедрин/псевдоефедрин било 1017,210 грама, а стойността им възлизала
на 19068,52 лева.Количеството на прекурсорите, предмет на престъплението, както
и доказаната дейност на подсъдимия по разпространение именно на метамфетамин,
сочат на прекия умисъл, с който е осъществено престъплението.
Наред с посочените престъпления,
подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението по чл.234, ал.1 НК. От
протокола за претърсване и изземване (т.1, л. 26-27 от ДП, одобрен по чл.161,
ал.2 НПК) се установява, че на 20.05.2014 г. във фургона, находящ се в пункта
за изкупуване на метали е имало 130 броя кутии цигари, които са били без
бандерол. Тютюневите изделия са акцизни стоки, съгласно чл.2, т.2 вр. чл.4,
ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), а наличието на бандерол
се изисква от чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. (Останалите
разпоредби, посочени в обвинителния акт съдържат определения за отделни понятия
или се отнасят за продажба на тютюневи изделия, поради което с тях не следва да
бъде запълнена бланкетната норма на чл.234, ал.1 НК.) Стоките, предмет на
престъплението, са били държани от подсъдимия А.. Връзката между него и
намерените акцизни стоки се установява от показанията на свидетеля Г.Д., който
заявява, че цигарите са на А. и че той ги занесъл във фургона 2-3 дена преди
инкриминираната с обвинителния акт дата. Обстоятелст-вото, че акцизните стоки
са били открити в дясното помещение на фургона, ползвано от Г.Д., не
компрометира тези показания на свидетеля и не променя извода, че именно
подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху процесните вещи. Безспорно е,
че подсъдимият не само е имал неограничен достъп до това помещение, но и че го
е използвал, за да държи в него и други свои вещи, например откритите 7,660
грама ефедрин/псевдоефедрин, при това скрити върху дюшека под одеялото на
леглото – обстоятелство, което не се оспорва от подсъдимия. Случаят не би могъл
да бъде определен като маловажен, тъй като количеството на акцизните стоки
значително надхвърля нуждите на личното потребление, а пазарната им цена
надвишава близо три пъти минималната работна заплата за страната към момента на
извършване на деянието. Не без значение са и данните за личността на подсъдимия
– осъждан за престъпление по чл.234б НК и търсещ различни, но все неправомерни начини за получаване на
лесни и бързи доходи.
От субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл, понеже А. е
имал ясни представи за обществената опасност на извършваното деяние и
общественоопасните му последици и именно тяхното настъпване е целял.
Подсъдимият А. е извършил и
престъпление по чл.339, ал.1 НК. Намереният при претърсването на 20.05.2014 г.
малокалибрен пистолет „Automatic
Pistole“
представлявал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, годно
за произвеждане на изстрели, а намерените 13 броя патрони кал.6.35 мм представлявали
боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ и също били годни за
произвеждане на изстрели (спр. балистическа експертиза-т.1, л.132-135 ДП). По
делото е безспорно, че П.А. не е имал надлежно разрешение за придобиване и
държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Въпреки това той е
осъществявал фактическа власт върху пистолета и патроните, което се установява
от показанията на Г.Д.. От обективна страна престъплението е извършено чрез
„държане“, а от субективна - с пряк умисъл.
Според обвинението неправомерното
държане на огнестрелното оръжие и неправомерното държане на патроните
представляват две отделни престъпления по чл.339, ал.1 НК, извършени в
съвкупност. Съдът не споделя тази теза, тъй като броят на престъпленията не се определя
от броя на различните по вид предмети на държането. В случая пистолетът и
патроните са намерени по едно и също време, на едно място, оставени в черна
полиетиленова торба, от което несъмнено следва, че е било извършено едно
деяние. Тогава остава само предположението, че според обвинението е налице
еднородна идеална съвкупност, каквато обаче според правната доктрина не е
възможна. По тези съображения съдът оправда подсъдимия по обвинението да е
извършил две престъпления по чл.339, ал.1 НК, осъществени при условията на
съвкупност.
Извършените от подсъдимия четири
престъпления се намират в съотношение на съвкупност, но чл.23, ал.1 НК не е
част от правната квалификация на деянията, както е приел прокурорът в
обвинителния акт. При съвкупност наказанията за отделните престъпления се
кумулират, като в чл.23 НК се съдържат правилата за определяне на общото
наказание.
При определяне вида и размера на
наложените наказания съдът съобрази следното:
Степента на обществена опасност на
престъплението по чл.354а, ал.1 вр. чл.26 НК е висока, тъй като са осъществени
две от формите на изпълнителното деяние - държи и разпространява високорискови
нарко-тични вещества. По делото е доказано по несъмнен начин, че
разпростра-нението на наркотичните вещества не се отнася само за
инкриминираната дата, а е извършвано многократно (над 50 пъти) за продължителен
период от време (около пет месеца). Посоченото обстоятелство илюстрира
упоритата престъпна воля на дееца, която, наред с предходното му осъждане,
значително завишава обществената опасност на личността му. Настоящият съдебен
състав намира, че съответно на извършеното престъпление и неговия автор се
явява наказание към средния размер, предвиден в чл.354а, ал.1 НК, а именно
лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца. Съдът обаче е
обвързан от отменителното решение по к.д. № 860/2016 г. на ВКС,
постановено в рамките на искането на
главния прокурор, в което искане не се претендира явна несправедли-вост на
наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимия А. с присъдата по
н.о.х.д. № 1201/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Затова, с оглед
наличната в случая процесуална невъзмож-ност да се утежнява наказателното
положение на подсъдимия, съдът му определи наказание лишаване от свобода за
срок от три години. След редуцирането на санкцията по чл.58а, ал.1 НК с една
трета, съдът осъди П.А. на лишаване от свобода за срок от две години, като
наред с това му наложи кумулативното наказание глоба в предвидения минимален
размер от 5000 лева.
Престъплението по чл.354а, ал.1,
изр.второ вр. чл.26 НК също е със завишена степен на обществена опасност,
предвид голямото количество на предмета на престъплението и високата му
стойност. Отегчаващо обстоятелство е и обремененото съдебно минало на
подсъдимия, който е извършил престъплението само няколко месеца, след като
изтърпял наказанието пробация, наложено му по н.о.х.д.№ 63/2013 г. по описа на РС-Средец за престъпление по
чл.234б, ал.1 НК. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете изразеното от
подсъдимия съжаление за стореното. Що се отнася до представената от защитника „служебна
характеристика“, то съдът подлага на сериозно съмнение съдържащите се в нея
твърдения за личностните качества на подсъдимия. В тази насока е достатъчно да
се отбележи, че документът е подписан от Ю.Д.-майка на малолетната дъщеря на
подсъдимия, което и обяснява мелодраматичния привкус на съдържанието му.
Преценявайки посочените обстоятелства, съдът определи на П.А. наказание
лишаване от свобода за срок от четири години, което на основание чл.58а, ал.1 НК намали с една трета, а именно от четири години на две години и осем месеца.
Съдът наложи на подсъдимия и наказанието глоба, предвидено наред с наказанието
лишаване от свобода, чийто размер определи в предвидения специален минимум от
двадесет хиляди лева.
Относно останалите две престъпления
съдът отчете относително малкото количество на процесните акцизни стоки без
бандерол и на неправомерно държаните патрони. Според настоящия съдебен състав
необходимите и достатъчни наказания за тези престъпления се явяват лишаване от
свобода за срок, равен на предвидените за тях минимални размери. С оглед реда
на проведеното съдебно следствие и разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, съдът на
основание чл.58а, ал.1 НК намали така определените наказания с една трета, а
именно от една година на осем месеца за престъплението по чл.234, ал.1 НК и от две години на една
година и четири месеца за престъплението по чл.339, ал.1 НК. За първото от тези
престъпления съдът наложи на П.А. и наказанието глоба в еднократния размер на
пазарната цена на процесните стоки - 975 лева. Третото кумулативно предвидено
наказание - лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, не
следва да бъде налагано, тъй като по делото няма данни към момента на
постановяване на присъдата подсъдимият да разполага с лиценз или разрешение за
търговия с акцизни стоки. След като подсъдимият не притежава конкретно право,
той не би могъл да бъде лишен от него.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът
наложи на подсъдимия А. общо наказание в размер на най-тежкото измежду
определените му наказания за отделните престъпления, а именно лишаване от
свобода за срок от две години и осем месеца. Както бе посочено по-горе, съдът
не може да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер,
по-голям от определения му с присъдата по н.о.х.д.№ 1201/2015 г. по описа на
Бургаския окръжен съд, поради което обсъждането на въпроса за приложението на
чл.24 НК е лишено от смисъл. В случая е недопустимо и постановяване на
ефективно изтърпяване на наказанието, предвид обстоятелството, че в искането за
възобновяване на делото не е оспореното приложението на института на условното
осъждане. Затова на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на
наложеното общо наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 НК съдът
присъедини към определеното общо наказание две години и осем месеца лишаване от
свобода наказанието глоба в размер на двадесет хиляди лева.
Накрая, съдът
се произнесе по въпросите относно веществените доказателства, както и относно
направените по делото разноски, които на основание чл.189, ал.3 НПК следва да
бъдат заплатени от подсъдимия.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: