Р Е Ш
Е Н И Е № 260340
гр.Пловдив, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна
Андреева гр.дело № 2908/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР против решение №
260716/05.10.2020 г. по гр.д. № 19146/2019 г. на Районен съд - Пловдив, ХV гр.с-в, с което Дирекцията е осъдена
да заплати на А.К.Д. с
ЕГН: ********** сумата от общо 1272,19 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 186 часа за периода от 25.11.2016 г. до
25.11.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и
обезщетение за забава в размер от общо 215,22 лв. за периода от 31.01.2017 г.
до 25.11.2019 г.
С въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е неправилно, като
се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски .
Въззиваемият А.К.Д. чрез
адв. Д.Т. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното
решение като правилно и законосъбразно да бъде потвърдено. Претендира разноски
за въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок,
от лице, имащо право на жалба, поради което съдът я намира за процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена проверка в рамките на своите
правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно
и допустимо.
Ищецът А.К.Д. претендира за
заплащането от страна на ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР – гр. София на сумата от 1272,19 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 186 часа
за периода от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г., получени в резултат на
преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер
от общо 215,22 лв. за периода от 31.01.2017 г. до 25.11.2019 г.
С отговора на исковата молба ответникът
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр.
София е оспорил исковете по основание и размер, като счита, че всички дължими
суми на ищеца са изплатени и не следва да се извършва преизчисляване на нощните
часове положен труд с коефициент 1,143.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът А.К.Д. е държавен служител в
МВР, като през процесния период е заемал длъжността „***“ в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Трета районна служба на към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“
Пловдив към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР. Не се спори, че поради естеството на работата
си ищецът е полага 24 часови дежурства, отчитани сумирани на
тримесечие.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи. През исковия период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г). В чл. 3, ал. 3 същата гласи, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд
за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Израз на тази специална закрила е и отчитане тежестта на
нощния труд при полагането му като част от отработеното време при сменния режим
на работа. Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от
една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран.
В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Налице е
празнота, поради което следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, тоест
1,143.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за неприложимост на тази наредба
към процесното правоотношение.
По силата на разпоредбата
на чл.188, ал.2 от ЗМВР, тези норми на КТ,
с които се въвежда специална закрила на нощния труд,
следва да намерят приложение и по
отношение на държавните служители от МВР. Такива
са нормите на чл.140 от КТ, чл.140 а от КТ.
При това положение, при
сумирано изчисляване на работното време за
работещите на смени служители на МВР, следва
да се прилага и изрично уредения в общото
трудово законодателство принцип за превръщане
на нощните часове в дневни. Приложение намира
Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която конкретно в чл.9, ал.2 предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Обратното разрешение би поставило в
неравностойно положение държавните служители в системата на МВР спрямо
работниците и служителите по трудово правоотношение.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание и размер. От приетото пред ПРС заключение
по ССЕ на вещото лице З.М. се установява, че през исковия период ищецът е
положил 1692 часа нощен труд, а след приравняването му на дневен труд с
коефициент 1,143 води до разликата от 186 часа, които се явяват извънреден труд
на стойност 1272,19 лв. и която не е бил заплатена от ответника на
ищеца. Според вещото лице, за посочената главница размерът на следващата се
мораторна лихва е 215,22 лв.
При така установената фактическа
обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените
от вещото лице по ССЕ, като липсват данни за плащането на сумите, съдът намира,
че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и
следва да се уважат изцяло.
Като е достигнал до същите правни изводи и
е уважил исковете районният съд е постановил правилно решение, което следва да
се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид
неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати
на въззиваемия А.К.Д. направените от същия разноски във взъззивното
производство, които се изразяват в 400 лв. за заплатено от същия адвокатско
възнаграждение. Разноските ще се присъдят в пълен размер, доколкото
съответстват на размера на разгледаните искове.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260716/05.10.2020 г. по гр.д. № 19146/2019 г. на Районен съд -
Пловдив, ХV гр.с-в.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР да заплати на А.К.Д. с ЕГН: **********,
сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: