№ 529
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20223100500359 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Пристанище Варна“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
2006/13.12.2021 год., постановено по гр. дело № 20213110112567 по описа на РС-Варна за
2021 год., с което е отменено наложеното на Р. Т. С. от гр. Варна дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ и Заповед № 192/03.08.2021 год. на изпълнителния
директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, в която е
обективирано дисциплинарното наказание.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по
делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Оспорен е изводът
на съда, че наложеното на ищеца, настоящ въззивник дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ е несъразмерно тежко с извършените от него нарушения на
трудовата дисциплина. При преценката за съразмерност на наложеното наказание с
извършеното от ищеца – въззиваем нарушение на трудовата дисциплина неправилно са
обсъждани обстоятелства имало ли е работа в деня, в който ищецът е напуснал работното си
място преди установеното работно време и на следващия ден, в който не е дошъл на работа,
а също и дисциплинарното му минало, в резултат на което изводът на първоинстанционния
съд, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко с
извършените от него нарушения на трудовата дисциплина, безспорно установени по делото
– преждевременно напускане на работа на дата 02.07.2021 год. и неявяване на работа на
03.07.2021 год. – е неправилен.
1
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът
да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Р. Т. С.
от гр. Варна, ищец по предявения иск, чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане
на разноски. Излага съображения.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемият Р.С., чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, поддържа подадения писмен отговор, счита решението за правилно и настоява да
бъде потвърдено.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС образувано по предявен от Р.С. от гр. Варна срещу срещу
“Пристанище Варна” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, иск по чл. 357, ал. 1
КТ, вр. чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение", наложено му със Заповед № 192/03.08.2021 год. на изпълнителния директор на
„Пристанище Варна“ ЕАД – Варна.
Ищецът навежда следните твърдения: Работи на постоянен трудов договор в
ответното дружество „Пристанище Варна" ЕАД на длъжност „Докер". На 02.07.2021 год.
уведомил прекия си началник – Д.Д., че спешно му се налага същият ден и на следващия ден
да ползва неплатен годишен отпуск. Обсъдили каква работа има планирана за свършване от
бригадата, в която работи ищеца, за дните 02.07.2021г. и 03.07.2021гд и след като
установили, че няма товаро-разтоварни дейности в пристанището, а също и кораби за
товарене и разтоварване, прекият му началник го помолил, преди да депозира заявлението
си за неплатен годишен отпуск, да помогне заедно с колегите си в бригадата да изпълнят
планираната за деня работа. На 02.07.2021г. ищецът, заедно с още четирима души от
бригадата, обслужили товарен кораб на пристанището до 09, 30 часа. Друга работа през деня
и за нощната смяна на 03.07.2021г. по график е нямало. Ищецът бил посъветван от
председателя на докерския синдикат, да депозира молбата си за ползване на неплатен отпуск
от петък – 02.07.2021г., тъй като 03.07.2021г. – събота, бил неработен и аднимистрацията не
работела. Ищецът депозирал заявление за ползване на неплатен годишен отпуск за 02 и
03.07.2021г. и в 10, 40 часа напуснал района на пристанище Варна. Изпълнителният
директор отказал да одобри заявлението за неплатен отпуск, като в мотивите за заповедта №
192/03.08.2021 год., с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“ било посочено, че отказът бил мотивиран с
„производствена необходимост“. На 03.07.2021г. ищецът не се явил на работа за нощна
смяна от 19, 00 часа до 07, 00 часа на следващия ден. С уведомително писмо изх. №
4861/16.07.2021г. ищецът е уведомен, че срещу него има Докладна записка с вх.
№4660/08.07.2021г. от Д.Д. – ръководител отдел "Оперативна Експлоатация" в Пристанище
Варна - Изток към „Пристанище Варна“ ЕАД, и че срещу него е започнало дисциплинарно
производство за нарушаване на трудовата дисциплина – преждевременно напускане на
работа на 02.07.2021 год и неявяване на работа на 03.07.2021 год. – нарушения по чл. 187 т.
1 КТ, предл. второ и трето КТ. Ищецът бил поканен да даде писмени обяснения в
тридневен срок. В дадения му срок ищецът депозирал възражение, с което оспорил
твърденията на работодателя. Със Заповед № 192/03.08.2021г. на изпълнителния дипректор
на ответното дружество, на ищеца било наложено наказание „предупреждение за
уволнение“, без да бъдат взети предвид и обсъдени възраженията му, както и направените
от него искания за събиране на доказателства в хода на дисциплинарното производство.
Ищецът счита, че наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е събрал исканите от него доказателства, с
което е нарушил задължението си по чл. 193, ал. 1, пр. последно от КТ; не е събрал и оценил
доказателствата по дисциплинарната преписка; не е взел предвид чистото дисциплинарно
минало на ищеца – ищецът няма налагани дисциплинарни наказания; не е отчетено също, че
2
не са настъпили никакви негативни последици за ответното дружество, при което и
наложеното на ищеца наказание е несъразмерно тежко спрямо извършеното нарушение.
Поради изложеното счита, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ е незаконна и настоява за отмяната й.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител ищецът поддържа предявения
иск, настоява за уважаването му и за присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание
чрез процесуален представител, ответното дружество „Пристанище Варна“ ЕАД – Варна
оспорва предявения иск. Навежда, че заповедта е издадена при спазване на нормативните
изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника и при осъществено
основание – допуснато нарушение на трудовата дисциплина. Спазени са и изискванията на
чл.189, чл. 192, ал. 1, чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ. Твърди, че дисциплинарното
производство срещу ищеца е започнало на основание Докладна записка с вх. №
4660/08.07.2021г. от Д.Д. - Ръководител отдел „Оперативна Експлоатация" в Пристанище
Варна - Изток, „Пристанище Варна" ЕАД. Ищецът е бил уведомен за започналото против
него дисциплинарно производство, поканен е да даде обяснения, депозирал е такива в
дадения му срок, с което и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена. Счита, че заповедта, с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е
законосъобразна. Допуснатите от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, а именно:
преждевременно напускане на работа на 02.07.2021 год. и неявяване на работа на 03.07.2021
год., са безспорно установени. При определяне на наказанието са взети предвид тежестта на
нарушението, съобразени са и останалите, предвидени в КТ условия, при което и
наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина,
допуснати от ищеца.
По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му.
Претендира присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ищецът работи по трудово правоотношение в ответното
дружество на длъжност "докер“ в отдел "Оперативна експлоатация“, Пристанище Варна –
изток.
Със заявление от 02.07.2021 год. до работодателя ищецът е поискал да му бъде
разрешено ползването на неплатен отпуск в размер на 2 р. д., считано от 02.07.2021 год.
Върху заявлението има резолюция от дата 02.07.2021 год. от неустановено лице, според
която е отказано ползването на неплатен отпуск, поради това, че не е спазен срока за
подаване на заявлението; има и втора резолюция с текст „НЕ“, без дата, а също и текст
„Запознат съм“. Лицата, направили горните изявления, са неустановени.
С докладна записка от 08.07.2021 год. Д.Д., ръководител на отдел Оперативна
експлоатация, Пристанище Варна изток е уведомил изпълнителния директор на
„Пристанище Варна“ за допуснати от ищеца Р.С. нарушения на трудовата дисциплина – на
02.07.2021 год .е напуснал работа около обед и не се е връщал, на 03.07.2021 год. не се е
явил на работа. Посочено е в докладната записка, че за периода, в който ищецът не се е явил
на работа, е представил молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 02.07.2021 год.,
който му е бил отказан поради производствена необходимост.
С уведомително писмо от 16.07.2021 год., връчено на ищеца на 26.07.2021 год.,
същият е уведомен за постъпилата докладна записка от 08.07.2021 год. от ръководител на
отдел Оперативна експлоатация, Пристанище Варна изток, с която работодателят бил е
сезиран за допуснатите от ищеца на 02 и 03.07.2021 година нарушения на трудовата
дисциплина, съставляващи нарушения по чл. 187, ал. 1, предл. второ и трето от КТ. Със
същото писмо ищецът е уведомен, че срещу него започва дисциплинарно производство и му
е указано в тридневен срок от получаването на писмото да се яви при работодателя за да
3
даде обяснения или в същия срок да депозира писмени такива, да посочи доказателства по
случая и по предложението за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
В дадения му срок ищецът е депозирал писмено възражение, в което е изложил
фактическа обстановка, идентична с описаната в исковата му молба.
Със Заповед № 192/03.08.2021 год. на Изпълнителния Директор на "Пристанище
Варна" ЕАД, на ищеца е наложено дисциплинарното наказание "Предупреждение за
уволнение", поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1,
предл. 2-ро и 3-то КТ – преждевременно напускане на работа на дата 02.07.2021 год. и
неявяване на работа на дата 03.07.2021 год.
Със Заповед № 313/21.12.2020 год. на работодателя са утвърдени редът, начинът и
сроковете, в които работниците служителите в ответното дружество следва да заявяват
желанието си са ползване на платен годишен отпуск – в срок до 31 януари на текущата
година се изработва и график за ползването на отпуските, посочено е, че заявленията за
ползване на отпуск следва да бъдат подавани седем дни предварително. Видно от заповедта,
същата не касае ползването на неплатен отпуск.
Не е спорно, че ищецът е запознат със съдържанието на обсъжданата заповед.
От показанията на свидетеля Пл. Ив. Кр., пряк ръководител на ищеца (бригадир на
бригадата, в която ищецът работи) се установява следното: На 02.07.2021 год. ищецът
споменал на свидетеля, че му се налага да отсъства за два дни, пуснал молба за неплатен
отпуск, за която свидетелят впоследствие узнал, че не е удовлетворена. Обяснява, че
молбите за ползване на отпуск се подават чрез личен състав и едва след това бива
уведомяван свидетеля, като пряк ръководител, за да има възможност да организира
заместването на ползващия отпуск работник; процесът отнема около седем дни. Установява
се още, че бригадата е от 9 души; на 02.07.2021 год. ищецът е приключил работата си за
деня, а на 03.07.2021 год. работа е нямало и част от работниците от бригадата са били
свободни (на разположение).
От показанията на свидетеля К. Ил. Н., работи в ответното дружество като
организатор работна сила в смяната, в която работи ищецът, се установява, че на 02.07.2021
год. ищецът уведомил свидетеля, че ще взима неплатен отпуск. Отсъствието на ищеца през
двата дни не е довело до затрудняване или смущаване на работата и не се е налагало
свидетелят да търси други хора които да го заместват.
И двамата свидетели установят, че се е случвало да бъде отказан отпуск на работник,
но тези случаи са редки – напр. когато няколко души, които са еднакво профилирани желят
да ползват отпуск. При докерските бригади, които са звена с по-голям брой работници, е
нормално да отсъстват едновременно трима души.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение
с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона
дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника
или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху работодателя.
Установено е по делото, че преди налагане на дисциплинарното наказание на ищеца
са били изискани обяснения по надлежния ред, като поканата съдържа конкретизация на
въпросите, на които следва да бъде даден отговор.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
В случая процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, тъй като
4
то е наложено в срока по чл.194, ал.1 от КТ и след изискване и приемане на писмените
обяснения на работника съобразно извикванията на чл. 193 от КТ. Налице е мотивирана
заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението/нарушенията и кога са извършени
те, какво е наказанието и текстовете на закона Ето защо съдът намира, че не са налице
предпоставки от формален характер, които да водят до незаконосъобразност на атакуваната
заповед.
По делото е безспорно установено, че на 02.07.2021 год. след разговор с прекия си
ръководител и след приключването на планираната за деня работа, ищецът е подал молба за
ползване на неплатен отпуск за дните 02 и 03.07.2021 год. и преди края на установеното
работно време (в 10, 40 часа) е напуснал работното си място; установено е също, че на
следващия ден (03.07.2021 год.) е бил на работа по график нощна смяна – от 19, 00 часа до
07, 00 часа на следващия ден, но не се е явил на работа. Установено е също, че молбата му са
ползване на неплатен отпуск, депозирана на 02.07.2021 год., не е била удовлетворена.
При това положение съдът намира, че ищецът е извършил посочените в Заповедта №
192/03.08.2021 год., с която е ангажирана дисциплинарната му отговорност, нарушения на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. второ и трето от КТ, доколкото същият е
бил длъжен да се увери, че заявеният от него за ползване неплатен отпуск е бил разрешен от
работодателя.
Спорният въпрос е дали наложеното наказание съответства по интензитет на
извършеното нарушение, т. е., дали е допуснато нарушение на материалния закон от страна
на ответника при прилагане на разпоредбата на чл. 189 от КТ.
В случая с оглед установеното по делото, се налага извода, че наложеното на ищеца
наказание "предупреждение за уволнение" не съответства на тежестта на извършеното
нарушение – установено е, че ищецът няма нарушения на трудовата дисциплина (не се и
твърди да има такива), за които да е била ангажирана дисциплинарната му отговорност. Не
са съобразени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а именно – че в на
02.07.2021 год. ищецът е приключил планираната за деня работа; че в посочените два дни не
е имало друга работа, която да породи необходимостта от реорганизация на трудовия процес
поради отсъствието на ищеца, както и че от отсъствието му не са произтекли никакви
негативни последици за работодателя. При това положение и с оглед обстоятелството, че се
касае за първо поред нарушение на трудовата дисциплина, от което не са произтекли
никакви негативни последици за работодателя, то следва да се приеме, че наложеното
наказание не съответства по интензитет на извършеното нарушение. С оглед установеното
по – горе съдът приема, че законосъобразното наказание за ищеца от гледище на
разпоредбата на чл. 189 КТ е „забележка“.
Съобразно изложеното искът е основателен и подлежи на уважаване.
Доводите във въззивната жалба, че от първоинстанционния съд при преценката за
съразмерност на наложеното наказание с извършеното от ищеца – въззиваем нарушение на
трудовата дисциплина неправилно са обсъждани обстоятелства имало ли е работа в деня, в
който ищецът е напуснал работното си място преди края на установеното работно време и
на следващия ден, в който не е дошъл на работа, а също и дисциплинарното му минало, в
резултат на което изводът на съда, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е
несъразмерно тежко с извършените от него нарушения на трудовата дисциплина,
настоящият състав намира за неоснователни.
Разпоредбата на чл. 189 КТ задължава работодателя при определяне на наложеното
наказание да оцени както обсотятелствата, при които е извършено нарушението на
трудовата дисциплина, което включва и последиците от допуснатото нарушение, така и
поведението на работника/служителя, включително и неговото „дисциплинарно минало“.
Същото задължение има и съдът, при преценката дали при налагането на дисциплинарното
наказание правилно е приложен материалния закон – чл. 189 КТ.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
5
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемия (ищец) следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
сумата от 300 лева – заплатено адвокатско възнагрждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2006/13.12.2021 год., постановено по гр. дело №
20213110112567 по описа на РС-Варна за 2021 год., с което е отменено наложеното на Р. Т.
С. от гр. Варна дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение", наложено му със
Заповед № 192/03.08.2021 год. на изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД –
Варна;
ОСЪЖДА „Пристанище Варна“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на Р. Т. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ***********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6