Решение по дело №5077/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262617
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20211100505077
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 22.04.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОТЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          НЕВЕНА ЧЕУЗ

                                                                         СВИЛЕН СТАНЧЕВ

като разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 5 077 по описа на съда за 2021 г., констатира следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал.1 т.3 от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба, депозирана от РС – Монтана, чрез председателя си К.С.срещу постановление за прекратяване на изпълнително дело 295/2018 г. по описа на ДСИС – София, 24 участък. В жалбата са развити съображения, относно неправилността на обжалвания акт на ДСИ и съдът е сезиран с искане за неговата отмяна.

По делото са представени мотиви по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК от ДСИ Симеон Симеонов, с които е заявено становище за неоснователност на депозираната жалба.

Приложен е препис от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото и на основание чл. 437 от ГПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирана страна- взискател по изпълнението. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК.

В приложното поле на лимитивната и императивна норма на чл. 435 ал.1 от ГПК е предоставена правна възможност на взискателя да обжалва прекратяването на изпълнителното производство с оглед т.3 на цитираната по-горе норма.

Разгледана по същество настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на възлагателно писмо на РС – Монтана на 16.02.2018 г., въз основа на изпълнителен лист 65 от 13.02.2018 г., издаден по нохд1039/2017 г. на РС-Монтана, НО, 3 състав. Изпълнителният лист е издаден срещу Н.Г.К.. Видно от молбата, с която е образувано изпълнителното производство изпълнителният лист е за парични вземания, произтичащи от дължима ДТ, глоба и пътни разноски. Във възлагателното писмо са посочени начините за принудително изпълнение: запор, възбрана, опис и публична продан на секвестируемите движими вещи и недвижими вещи на длъжника, както и вземания от трети лица респ. взискателят е възложил на ДСИ да издири и проучи имущественото състояние на длъжника.

С разпореждане от 22.02.2018 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника. Същата е върната в цялост с отбелязване, че по данни на майката на адресата, същият е в затвора в Казичане като лицето дало информацията не е пожелала да получи съдебните книжа.

На 13.04.2018 г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение чрез началника на затвора Казичане, връчена лично на длъжника на 02.05.2018 г., видно от стореното отбелязване.

С постановление от 25.01.2021 г. ДСИ –С.е прекратил делото на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

     При тези установени факти по делото, настоящият съдебен състав намира, че липсва настъпила по съответния ред перемция на изпълнителното производство в резултат на бездействие на взискателя, изразяващо се в непоискване извършването на изпълнителни действия в продължение на две години каквото е изискването на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Взискателят още с молбата си по чл. 426 от ГПК е възложил на ДСИ да предприеме изпълнителни действия по повод събиране на вземането, обективирано в изпълнителния лист, въз основа на който е инициирано процесното изпълнително производство. Не могат да бъдат споделени мотивите на ДСИ за бланкетно посочване на действия от страна на взискателя. Възлагателното писмо, с което е инициирано процесното изпълнително дело е с оглед разпоредбата на чл. 264 ал.2 изр.2 от ЗСВ и в същото са посочени конкретни изпълнителни способи за принудителното удовлетворяване на взискателя. В същото са посочени и конкретни действия, който следва да предприеме ДСИ за осъществяване на тези способи. Активни действия по повод възложените му действия по делото няма данни да са предприети от ДСИ. Процесуалното бездействие на ДСИ не може да рефлектира по неблагоприятен начин в правната сфера на взискателя, както е процедирал ДСИ, поради което обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че жалбата е основателна.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 25.01.2021 г. по изп. дело 295/2018 г. по описа на ДСИС – София, 24 участък, с което ДСИ –С.е прекратил делото на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

    Решението е окончателно, на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

                            2.