Р
Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 26.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 16 януари….…………………………………………
през две хиляди и деветнадесета година…………........……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря
Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 219 по описа за 2018г…………..…………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, чл.82 ЗЗД и чл.92 ЗЗД във връзка с
чл.79 ЗЗД.
Ищецът в производството ЕТ „БОБИ ДАНИ – С.Д.”, твърди, че между него и
ответника били сключени два договора от 26.04.2017 г. за добив на дървесина и
покупко-продажба на дървесина от временен склад. За да се гарантира
изпълнението внесъл гаранция по всеки договор в размер на 5 % от стойността по
договора, или съответно 215.50 лв. и 1067.85 лв. Поради това, че не бил
осигурен достъп от страна на ответника до сечището, не могъл да изпълни
задълженията си по договорите. Неизпълнението станало причина за прекратяване
на двата договора. При това положение и като счита, че не е налице виновно
негово поведение за неизпълнението,
задържането на внесената гаранция се явява незаконосъобразно. Освен това
договорът предвижда клауза за неустойка, която също има право да получи, поради
неизпълнение на договора. Твърди, че за него е налице и пропусната полза (л.36
от делото), измерваща се в стойността на недобитото прогнозно количество
дървесина по двата договора.
Моли съда, да постанови решение,
като осъди ответника да заплати сумата от 215.50 лв. главница, представляваща
внесена гаранция по договор № Д – 16/26.04.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане, 215.50 лв. неустойка, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
и изплащане, 4310.00 лева пропуснати ползи във връзка с неизпълнението по
договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане; сумата от 1067.85 лв. главница,
представляваща внесена гаранция по договор № Д – 20/26.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане. Претендира и
осъждане за разноските в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът СЗДП ДП ТП „ДГС-БЕРКОВИЦА” вземат
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват същите по
основание и размер. Твърдят, че договорите са взаимосвързани и изпълнението на
втория договор е в пряка зависимост от изпълнението на първия. Сключването им е
предхождано от търг, при който участниците декларират, че са се запознали с
обекта и особеностите на местността, откъдето предстои да се добива дървесина.
Следователно, не би могло да се вменява вина на ответника за това, че обектът
бил недостъпен. Освен това в изпълнение на задълженията си по договора, са
осигурили достъп до обекта, като са осигурили маршрут, през който да преминават
хора и техника на ищеца. За това, че обектът е приет е подписан и съответен
приемо – предавателен протокол от представители и на двете страни. Неизпълнение
на договорите е налице, но то се дължи единствено и само на бездействието на
ищеца, поради което и претенциите на ищеца се явяват неоснователни.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Прието е и
заключение по назначена експертиза. Последната съдът възприема изцяло като
компетентно изготвена и неоспорена от страните. От доказателствата се установи
следното :
Ищецът и
ответникът са сключили договор Д-16/26.04.2017 г. за добив на дървесина от
обект 17133, отдел 209А, временен склад „Заслона” за 152 куб.м. иглолистна
дървесина и договор Д-20/26.04.2017 г. за продажба на добитото от този обект
количество дървесина. Сключването на договора е в резултат на проведен търг с
явно наддаване за добив на дървесина от временен склад и за покупко-продажба на
прогнозни количества дървесина на временен склад. За целите на търга в рамките
на конкурсната документация ищецът заплатил депозит – гаранция; подписал
декларация, че е извършил оглед на обекта. Процедурата предвижда след сключване
на договора представител на ответника да извърши трасиране на пътища до обекта
и да издаде съответно позволително за сеч. Установи се в производството, че до
подотдел 209А не е осигурен извозен път. Според разясненията, дадени от вещото
лице, в този вид дейност се говори за два вида извозни пътища: извозен път в
самото сечище и извозен път от сечището до определения временен склад. В
правомощията на ДГС е и издаването на позволително за сеч, в което се вписва
заповедта за утвърждаване на годишния план за сеч и се маркират насажденията,
които подлежат на отсичане. При маркирането се разработва схема и се установява
дали е необходимо допълнително изграждане на пътища. За да бъде изграден път,
той трябва да бъде трасиран и също се извършва сеч, но дърветата се маркират на
различна височина. Пътищата се отразяват на технологичната карта. Според
заключението на вещото лице в конкретния обект на място няма нито съществуващи,
нито трасирани пътища. На технологичния план е отбелязано сечището и липсва
каквато и да е информация за пътища. За да бъде спазена нормативната уредба
следователно, изпълнителят по договор за сеч не може да прокара път, ако
последният не е трасиран и проектиран от възложителя. В случая това не е
направено.
С цел да
изпълни договора за добиване на дървесина от подотдел 209А, ищецът след
сключване на договора и в съответствие с него е посетил обекта, заедно с
представител на ответника. На място установили, че теренът е твърде стръмен и
не е възможно да бъде прокаран извозен
път от сечището до временния склад, в т.ч. и с предложената от самия изпълнител
техника. Невъзможността да бъде осигурен извозен път от сечището до определения
временен склад, поставило в невъзможност изпълнителя да изпълни договора.
Доколкото задължението за трасиране и изграждане на такъв път е на възложителя
– ответник - т.3.2.3 от договора, то съдът намира, че вината за неизпълнение на
договора е на ответника. За невъзможността да бъде изпълнен договора,
изпълнителят своевременно е уведомил възложителя, но действия не са последвали.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение, че преди провеждане на
конкурса ищецът е подписал декларация, че се е запознал с обекта и следователно
ответникът не носи отговорност за неизпълнението. Информираността на
изпълнителя за обекта не отменя
задължението на възложителя по договора да изгради път до временния склад,
респективно да маркира подлежащите на отрязване дървета по този път. В чл. 7.5.2
от договора страните изрично са уговорили възможността изпълнителят да може
прекрати едностранно договора, когато не е изпълнена разпоредбата на чл. 3.2.3 в срок по дълъг от 30 дни от датата на
издаване на първото позволително за сеч на насаждения в обекта. След като
установи наличието именно на тази хипотеза, съдът намира че договорът е
прекратен именно на основанието, посочено в т. 7.5.2 от договора между
страните.
Съгласно
уговореното, когато договорът се прекратява на това основание, страните не си
дължат взаимни престации, а внесената от изпълнителя гаранция за изпълнение се
възстановява в срок от пет дни. Следователно ответникът дължи на ищеца
внесената от последния по този договор гаранция в размер на 215.50 лева, която
към момента на приключване на съдебното дирене не е възстановена.
Съгласно разпоредбата на т.8.2.1 от договора,
при прекратяване на същия на посоченото по-горе основание, възложителят дължи и
неустойка в размер на внесената гаранция, тоест по този договор е основателна и
претенцията по чл. 92 ЗЗД.
От
неизпълнението на този договор ищецът твърди, че е претърпял и загуба,
изразяваща се в неполучаване на сумата от 4310.00 лева – цена на услугата по
договора за добиване на дървесина. Разпоредбата на чл. 92 ЗЗД предвижда, че
договорената между страните неустойка служи като обезпечение за изпълнението на
договора и като обезщетение в случай на виновното му неизпълнение. Няма пречка
да бъде претендирано обезщетение и в по – висок размер, когато е претърпяна
такава загуба. Обезщетението при неизпълнение на договорите обхваща както
претърпените загуби, така и пропуснатите ползи, когато последните са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на договора. В случая ищецът претендира
посочената сума, като твърди, че той е могъл да я получи, ако ответникът бе
изпълнил задължението и би му осигурил възможност да изпълни договора си.
Претендираната сума е стойност на възнаграждението, което ответникът дължи при
изпълнение на договора. Настоящият състав намира, че цената на договора в
случая не може да бъде разгледана като реална пряка и непосредствена последица
от неизпълнението, тъй като самото изпълнение се свързва и с редица други
действия, които са обусловени от редица други фактори – така например ищецът не
може да е сигурен, че ако ответникът му бе осигурил достъп, то той би изпълнил
договора в срок, качествено и т.н., за да е убеден, че би получил цената по
договора. Договореното плащане по прекратения и напълно неизпълнен договор не
може в случая да бъде претендирана като пропусната полза. Такава ще е налице
само когато е реален факт, но не и хипотетично очакване. За това този иск
настоящият съд приема за неоснователен и недоказан.
Страните са
сключили и договор, по силата на който ответникът се задължава да продаде на
ищеца добитата от последния дървесина по първия договор. Ясно е, че дървесина
не е добита, поради което не може такава и да бъде закупена от ищеца. В случая
обаче неизпълнението на договора за продажба на дървесина не може да бъде
квалифицирано като обективна невъзможност, тоест като настъпила по независима
от която и да е от страните причина. Установи се, че дървесина не е добита
именно по вина на ответника. За това неизпълнението на договора за продажба
следва да се приеме, че е по вина на ответника, поради което последният дължи връщане на дадената по този договор
гаранция в размер на 1607.85 лева.
По изложените
по – горе мотиви, съдът приема за основателни исковете, предявени на основание
чл.55, ал.1 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД и неоснователен искът за заплащане на
обезщетение за пропуснати ползи. Този изход на делото обосновава и задължение
за заплащане на направените от ищеца разноски по водене на делото съразмерно с
уважената част.
По горните
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА СЗДП
„ДГС – Берковица”, ЕИК 201617476061, със седалище и адрес на управление гр.
Берковица, ул. Митрополит Кирил № 13, представлявано от Й.Й.Й. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „БОБИ ДАНИ – С.Д.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Берковица, ул. Генерал Гурко
№ 29, представлявано от С.Д.Г. сумата от 215.50 лв.
главница, представляваща внесена гаранция по договор № Д – 16/26.04.2018
г; 215.50 лв. неустойка поради
неизпълнение на същия договор; сумата от 1067.85 лв. главница, представляваща
внесена гаранция по договор № Д – 20/26.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 04.04.2018 година до окончателното им
изплащане, както и 600.00 лева за направени в производството разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „БОБИ ДАНИ – С.Д.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Берковица, ул. Генерал Гурко № 29, представлявано от С.Д.Г. ***, ЕИК 201617476061, със седалище и адрес на управление
гр. Берковица, ул. Митрополит Кирил № 13, представлявано от Й.Й.Й. иск за
заплащане на сумата от 4310.00 лева пропуснати
ползи във връзка с неизпълнението на договор № Д – 16/26.04.2018 г като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от получаване
на съобщение от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: