Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти
първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 04.11.2022г. в състав:
Председател: Ивайло Георгиев
при
секретаря Теодора Вутева разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско
дело № 204 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по иск на В.И.Д. срещу „Л.Б.“
ЕООД.
Впоследствие, с молба от 26.10.2021г., ищцата е изменила иска си,
насочвайки го срещу ответника „Л.Б. ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК ***, който не е
изразил съгласие да встъпи в делото.
Ищцата твърди, че на 13.07.2020г. около 20:30ч., посетила заедно с
дъщеря си магазин „Л.“ в ж.к. „С.“ в гр. П.. До един от щандовете се
подхлъзнала на разлята на пода течна субстанция и паднала на земята, като при
това счупила лявата си предмишница. В близост нямало табела, указваща, че подът
е мокър, или че е възможно да има разлети течности, които могат да доведат до
подхлъзване и падане в тази част от магазина. Била откарана в спешното
отделение към УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД, където се установило счупване на ръката,
налагащо оперативна намеса. На 17.07.2020г. била оперирана в УМБАЛ „Д-р Г. С.“
ЕАД, като ръката била имобилизирана. След сваляне на гипсовата имобилизация,
мястото на счупването било отекло, и движенията на лявата китка били силно
ограничени, което наложило провеждане на рехабилитационен курс от 24.08.2020г.
до 01.09.2020г., а впоследствие – допълнителен такъв, лечебна физкултура,
криотерапия и физиотерапия за периоди от 14.09.2020г. до 23.09.2020г. и от
05.10.2020г. до 13.10.2020г., както и нови физио-рехабилитационни лечения до
23.11.2020г. Въпреки това, болката в областта на рамото и китката не била
преодоляна. Впоследствие, в периода от 18.01.2021 г. до 29.01.2021г. били
извършени осем процедури, но и към настоящия момент ищцата твърди, че не се е
възстановила от травмата, като изпитва болки при движение и дори при най-
малкото физическо натоварване.
Освен това, ищцата твърди, че през целия възстановителен период е
изпитвала физическо страдание и болка, както и страх, стрес, неудобство и
психическо страдание, че не може да движи ръката си, и че няма да се възстанови
напълно, а също и пълна безпомощност. Ежедневно срещала битови трудности и
усещала болка, което е наложило провеждане на физиотерапия и прием на
медикаменти. Поддържа, че контузията й протича със силна болка, която й пречи
да ползва пълноценно ръката си. Останал
й белег на видимо място за цял живот.
Сочи, че, освен тези неимуществени вреди е претърпяла и имуществени
такива, изразяващи се в разходи за закупени плака, винтове, медицински
консумативи и извършени медицински процедури в общ размер на 2640,90 лева.
Счита, че вината и отговорността за така претърпените вреди е на
ответника, тъй като той не би трябвало да допуска, в търговски обекти да има
мокри или замърсени участъци, а ако такива все пак има, те би следвало да бъдат
надлежно обозначени.
Заявява, че е
предявила претенция за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди пред ответника, но предложеното обезщетение не я
удовлетворило. Поради това предявява искове за
осъждане на „Л.Б. ЕООД енд Ко“ КД да й заплати сумата 30000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея от датата на непозволеното увреждане (13.07.2020г.)
до окончателното й изплащане, както и сумата 2640,90 лева – обезщетение за
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата
на извършване на този разход до окончателното изплащане на сумата. В открито съдебно заседание уточнява, че изтъква като фактическо
основание за исковете, че на 13.07.2020 г. около 20,30 часа в магазин „Л.“ в
кв. С. на гр. П. служители или работници на ответника не са изпълнили
задълженията си за почистване на разлята течност на пода на магазина, което е
довело до нейното падане и процесната травма. Претендира
разноски. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, като счита
исковата молба за нередовна. Оспорва предявените искове по основание и размер.
Намира за недоказани фактическите твърдения на ищцата. Навежда довод за
възможно наличие на хипотези, които изключват отговорността му (напр.
самоувреждане, случайно събитие). Твърди, че, ако към момента на инцидента
наистина не е имало указателни табели за мокър под, това означава, че не е
имало причина да има такива табели. Сочи, че действията на ищцата след инцидента
са му попречили да потвърди или отрече настъпването на такъв. Счита, че
претендираната от ищцата травма е описана непрецизно. Оспорва причинната й
връзка с процесния инцидент. Оспорва и размера на исковете за имуществени и
неимуществени вреди, както и на исковете за мораторно обезщетение. Изразява
становище, че представената медицинска документация е неотносима към казуса.
Оспорва доказателствената стойност на представените от ищцата доказателства за
претърпени имуществени вреди. Отправя доказателствени искания. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител
адв. Р., поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове. Счита
за безспорно доказани основанието и размера на претенциите. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение. Депозира
писмени бележки, в които се позовава на отделените за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелства. Изразява становище за доказаност на вида и начина
на настъпване процесните увреждания, както и възстановителния период. Позовава
се на събраните по делото доказателства, анализира ги и прави изводи и
констатации въз основа на тях. Моли съда да постанови решение, с което уважава
в пълен размер предявените искове. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответникът
се представлява от адв. Т., който поддържа представения отговор и моли съда да
отхвърли исковете по изложените в него основания. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското
възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки, в
които изразява становище за недоказаност на претендирания от ищцата инцидент,
като сочи, с какви доказателства според него е следвало да бъде доказано това
обстоятелство. Поставя под съмнение показанията по този въпрос на св. Б., с
оглед родствената й връзка с ищцата, както и с оглед противоречието им с други
доказателства по делото. Прави извод, че инцидентът не бил настъпил по описания
от ищцата и свидетелката начин. Позовава се на заключението по СМЕ и
изявленията на в.л. Н. в открито съдебно заседание, намирайки, че те
опровергават част от твърденията в исковата молба. Счита, че исковете са
недоказани по основание и по размер, и моли съда да ги отхвърли.
Съдът, след като прецени твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната
фактическа обстановка.
Видно от показанията на св. Б., дъщеря на ищцата,
двете посетили магазин „Л.“ на 13 юли 2020 г., където ищцата се подхлъзнала на
нещо разлято и паднала на ръката си. Свидетелката възприела непосредствено това
събитие и конкретизира мястото на настъпването му (до хладилните витрини),
както и вида на разлятата субстанция (нещо бяло и хлъзгаво, приличащо на кисело
мляко или майонеза). Лично свидетелката с автомобила си закарала ищцата в ЦСМП,
поради което не се наложило да ползват линейка. След подготвителни манипулации,
ръката била оперирана за 17 юли, след което - обездвижена с лонгета за 2-3
седмици. От 24 август започнала рехабилитация. Заради обездвижването се появил
проблем с рамото, което наложило продължаване на рехабилитациите - 4 на ръката
и 8 на рамото – в продължение на около 5-6 месеца на ръката и до м. май 2021 г.
– на рамото. Според свидетелката, след свалянето на лонгетата, ищцата не можела
да използва ръката си, тъй като била много отслабнала. Дълго време не можела да
вдига нищо с нея, да се обслужва и да се къпе и облича сама. Едва след 4
процедури била в състояние да използва ръката, и то - не за носене, а само за
прикрепяне, защото възникнал проблемът с рамото. Инцидентът направил ищцата
„доста по- параноична“ за хлъзгави повърхности. Дълго време смятала, че няма да
може да ползва ръката си по същия начин, както преди, което било шок за нея.
Според свидетелката, и понастоящем има движения, които ищцата не може да
извършва с тази ръка, като усеща и дискомфорт при промяна на времето.
С определение от 27.10.2022г. съдът е
приел като писмени доказателства по делото писмо вх.
№ 262518/26.10.2022г. от „УМБАЛ д-р Г. С.“ ЕАД, ведно с приложените по него
документи от ИЗ № 20203/2020г. на В.И.Д. с ЕГН **********, хоспитализирана в
клиника по ортопедия и травматология в периода от 16.07.2020г. до 20.07.2020г.
Сред документите се открива епикриза (л. 213 от делото) от която се установява,
че Д. е постъпила в Клиниката по ортопедия и травматология на 16.07.2020г. с
многофрагментни и дислоцирани фрактури на костите на лява предмишница в
дистална четвърт, била е оперирана на 17.07.2020г. и изписана на 20.07.2020г.
На л. 13 от делото се открива фактура от
20.07.2020г. за заплащане на медицински изделия и консумативи за сумата 2480,90
лв., в която като купувач фигурира ищцата В.И.Д., а като продавач - „УМБАЛ д-р Г. С.“ ЕАД.
На л. 40 от делото се открива фактура от
29.01.2021г., издадена от МЦ „Физиомед“ на В.Д. за медицинска процедура на
стойност 120 лв.
Съгласно приетото заключение по съдебно- медицинската
експертиза, изготвено от д-р Д.Н., В.И.Д. е получила травма на левия горен
крайник, изразяваща се в счупване на двете кости на предмишницата на лявата
ръка (лакътна и лъчева кости) в долния им край - към китката. Костното
зарастване при този вид съчетано счупване и на двете кости на предмишницата е
12 седмици, а общият възстановителен период е ръката е 5-6 месеца. Белезите от
проведените операции не може да бъдат заличени, но са свързани с процеса на
лечение и нямат пряка връзка с инцидента. Вещото лице е констатирало, че
счупването на костите на предмишницата е лекувано оперативно, като счупванията
са наместени и фиксирани с метални импланти и винтове - преконтурирана
ъгловостабилна плака и винтове /Synthes/ за лъчевата кост и мини плака и
винтове /Stryker/ за лакътната кост. В следоперативния период е проведено
комплексно рехабилитационно и физиотерапевтично лечение с нискоинтензитетно
магнитно поле, с нискотемпературни агенти /криотерапия/ и лечебна физкултура и
кинезитерапия. По отношение на състоянието на ищцата към настоящия момент,
вещото лице е заявило, че е налице леко намален обем движения на гривнената
става на лявата ръка във всички посоки, без провокиране на болка при
максималното им отклонение по съответната ос; нормален по мускулна сила захват
и на двете ръце; няма промяна в обема движения между лявата и дясната раменна
става. Изразява становище, че установената при ищцата травма добре отговаря да
се е получила по начина, посочен в исковата молба - падане от собствен ръст на
терена върху лявата ръка. Категорично заявява, че няма причинно-следствена
връзка между процесния инцидент и хроничната болест на рамото, тъй като
последната е с подчертан болестен характер и е в отдалечена от рамото
анатомична област, а и липсва първично отразена диагноза за съчетана травма,
обхващаща и лявото рамо. Като допълнително основание в подкрепа на този извод е
изтъкнал и факта, че новопоявилата се болка в рамото е установена 94 дни по-
късно.
На поставените от ответника въпроси, вещото лице е
отговорил, че по делото няма медицински доказателства, ищцата В.И.Д. да е
страдала от заболявания, които да допринесат за настъпването на процесния
инцидент, нито доказателства, ищцата В.И.Д. да е страдала от заболявания, които
да допринесат за ограничаване на захвата на лявата ръка. Д-р Н. е посочил
изрично, че това ограничение е пряко следствие от тежкото счупване на костите
на предмишницата и е обуславящо за ограничаване на движенията на лявата ръка.
В открито съдебно заседание вещото лице е поддържал
заключението си, като е пояснил, че е налице остатъчно намаление в пълния обем
на движение в областта на китката (което ще остане може би за цял живот), а по
отношение на болковия синдром е налице възстановяване, което означава, че
ищцата вече не изпитва болка. По отношение на белезите от лечението заявява,
че, в зависимост от травмата и от възможностите на лечебното заведение, тя може
да се лекува консервативно или оперативно. Прави извод, че, в този смисъл,
белезите са част от лечението - те са провокирани от травмата, но не са
получени по време на травмата, поради което са резултат от лечението. За
сравнение сочи, че ако е била използвана гипсова шина, не би имало белези. В
случая лечението било съгласно златните стандарти на ортопедията и
травматологията: проведена е правилна диагностика, правилно и своевременно е
избрано оперативно лечение, а в етапа на възстановяването са проведени
комплексно рехабилитация и физиотерапия съобразно състоянието. С оглед
обездвижването на ръката само от пръстите до лакътя (без рамото), прави извод,
че през цялото време от момента на травмата до настоящия момент е имало активно
движение в рамото, поради което хроничната болест на рамото не може да се
свърже с процесния инцидент.
С определение от 11.10.2022г. съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към
13.07.2020г. ответникът „Л.Б. ЕООД енд
Ко“ КД е бил възложил почистването на търговския обект (магазин „Л.“), намиращ
се в гр. П., ж.к. „С.“, на трети лица или на служители, намиращи се в трудови
правоотношения с него.
На л. 33-39 от делото се откриват седем болнични листа
за временна неработоспособност на ищцата поради горната травма, издадени от АИППМП
ЕТ д-р Галина Петрова, „УМБАЛ д-р Г. С.“ ЕАД и „ДКЦ –
П.“ ЕООД на В.Д. с отбелязана месторабота ТП на НОИ, с които й е
определен отпуск по болест от 14.07.2020г. до 09.01.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи.
Предявен е иск с правна квалификация 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на парично обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от счупване на лява предмишница на 13.07.2020г. в магазин „Л.“ в ж.к. „С.“ в гр. П., в резултат от подхлъзване на разлята на пода на магазина течна субстанция, почистването на която е било задължение на служители или работници на ответника.
Предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на 49 от ЗЗД са възлагането от негова страна на работа на трети лица по почистването на магазин „Л.“, намиращ се в гр. П., ж.к. „С.“ към момента на инцидента, както и петте елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД, преценявани по отношение на изпълнителя на работата, а именно: поведението на изпълнителя, неговият виновен и противоправен характер, както и вредата, намираща се в причинна връзка с това поведение, т.е. закономерно произтичаща от него.
Както е указано с доклада по делото, в тежест на ищцата е да докаже твърдяното вредоносно събитие, а именно - счупване на лявата й ръка на 13.07.2020г. около 20:30ч. в магазин „Л.“ в ж.к. „С.“ в гр. П., в резултат от подхлъзване на разлята по пода на магазина течна субстанция, настъпване на претедираните неимуществени вреди, тяхната интензивност и техния вид, причинна връзка между вредоносното събитие и претърпените вреди, както и че ответникът е бил възложил на други лица работата по почистване, обезопасяване и обозначаване на подовата настилка в магазин „Л.“ в ж.к. „С.“ в гр. П. към момента на инцидента.
С оглед уточнението на фактическите основания на исковете в открито съдебно заседание на 04.11.2022г. и възприетата в съответствие с тях правна квалификация на исковете (чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД), не следва да се обсъжда указанието до ищцата да докаже, че вещта, от свойствата на която е настъпило вредоносното събитие, е собственост на ответника или се е намирала под негов надзор към момента на това събитие, нито събираните във връзка с това обстоятелство доказателства.
Също така, не подлежи на доказване вината на прекия извършител на вредоносното действие (работник или служител на ответника), доколкото наличието на такава се предполага до доказване на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).
Освен това, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на всяка от страните е да докаже твърденията и възраженията си, доколкото те се основават на положителни факти (което също е упоменато в доклада).
В конкретния случай, претендираното вредоносно събитие
се доказва от показанията на св. Б. – негов очевидец. По този въпрос съдът не
споделя възраженията на ответника относно доказателствената стойност на
показанията й, с оглед близката родствена връзка между свидетелката и ищцата.
Наистина, такава връзка съществува, поради което тези показания следва да се
ценят при прилагане на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. От друга страна, обаче,
по делото не са събрани доказателства, които да ги опровергават, нито дори
косвено да навеждат съмнение за тяхната достоверност. Същите са пълни, подробни
и съдържат редица детайли относно събитието (напр. точното местоположение на
разлятата течност, нейния външен вид, реакцията на служители на ответника след
инцидента, както и действията на самата свидетелка), което дава основание да се
предполага, че свидетелката действително е възприела събитията, за които
свидетелства, както и че те са се развили именно по посочения от нея начин.
Поради това няма основание за игнориране на нейните показания.
Също така неоснователно ответникът поддържа, че
процесният инцидент е следвало да бъде доказан с показания на трети лица –
очевидци, както и със записи от камерите за видеонаблюдение в магазина, респ.
че същият е недоказан, след като такива доказателства не били ангажирани.
Според настоящия съдебен състав, няма нормативно задължение, дадени
обстоятелства да се доказват с точно определени доказателствени средства,
поради което липсата на видеозаписи и на показания на трети лица не е решаваща
пречка пред възможността за доказване на инцидента с други доказателства.
На последно място по този въпрос, съдът не намира
основание да сподели довода на ответника за компрометираност на показанията на
свидетелката по този въпрос поради компрометираността им в частта относно
връзката между процесния инцидент и по- късно проявилата се болка в лявото рано
на ищцата. Наистина, заключението по СМЕ изключва наличието на такава връзка и
по този начин опровергава показанията на св. Б. в съответната им част, но
следва да се има предвид, че последната касае не обективни факти от
действителността, а субективна преценка
на неспециалист за детерминистична обусловеност между две събития, поради което
от тази тяхна частична непрецизност не може да се прави обобщаващ извод за
цялостната им невярност – противно на претендираното от ответника.
С оглед гореизложеното, съдът намира за доказани
процесния инцидент и начина на настъпването му.
Неблагоприятните последици за здравето на ищцата,
както и видът и интензитетът на претърпените имуществени и неимуществени вреди от
този инцидент, следва да се считат доказани от показанията на св. Б. (в частта
им, която не се опровергава от заключението на в.л. Н.), от приобщената като
доказателство по делото епикриза, както и от болничните листи за временна неработоспособност
и от заключението по СМЕ, а в частта за имуществените вреди – и от фактура №
********** от 20.07.2020г. за заплащане на медицински изделия и консумативи за
сумата 2480,90 лв., в която като купувач фигурира ищцата В.И.Д., а като
продавач - „УМБАЛ д-р Г. С.“ ЕАД.
Същевременно, както се посочи по- горе, съдът е обявил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към
13.07.2020г. ответникът „Л.Б. ЕООД енд
Ко“ КД е бил възложил почистването на търговския обект (магазин „Л.“), намиращ
се в гр. П., ж.к. „С.“, на трети лица или на служители, намиращи се в трудови
правоотношения с него.
На последно място, причинната обусловеност между
понесените от ищцата вреди и деянието (бездействие) на работници или служители
ответника е доказана въз основа на комплекса събрани доказателства – медицински
документи, заключение по СМЕ и показанията на разпитаната свидетелка. Същата не
е опровергана от наведените от ответника съмнения, че вредите може да се дължат
на самоувреждане или случайно събитие, тъй като за такива обстоятелства не са
били ангажирани доказателства.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира
за доказани елементите на фактическия състав на отговорността на ответника по
чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и по двата иска – за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди и за обезщетение на претърпените имуществени вреди.
С оглед гореизложеното, тези искове са доказани по
основание.
По въпроса за
размера на обезщетенията, съдът намира следното:
1.
По отношение
на неимуществените вреди
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Във връзка с това
следва да се съобрази задължителната съдебна практика (т. 1 и т. 11 от ППВС №
4/1968 г.), съгласно която, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, като при определяне размера им следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите към съдебните решения
обстоятелствата следва да бъдат посочени конкретно, както и значението им за
размера на неимуществените вреди.
В същия смисъл е и трайната незадължителна съдебна
практика, която се обединява около становището, че „понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от
конкретните и обективно съществуващи обстоятелства - начин на извършване,
характер на увреждането, произтеклите от последното конкретни физически и
психологически последици за увредения, вкл. козметични дефекти, които
решаващият съд е длъжен да прецени в тяхната съвкупност“ (напр. Решение №
93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 111
от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК).
Насоки за определяне на обезщетението се съдържат и в
Решение № 531 от 10.06.2010 г. на САС по гр. д. № 268/2010 г., ГО, съгласно
което на обезщетяване подлежат само действително претърпените и неминуемо
предстоящите вреди, но не и тези, чието настъпване е бъдещо несигурно събитие.
В съответствие с горните критерии, за да определи
справедлив размер на обезщетението в конкретния случай, съдът взе предвид
установеното от показанията на св. Б., че непосредствено след инцидента ищцата
не можела да се обслужва сама и се нуждаела от чужда помощ. Дори след сваляне
на средствата за имобилизация, ищцата не можела да ползва ръката си, тъй като
била много отслабнала. Трудно възстановила способността да вдига и носи вещи с
нея. Също така развила страх от хлъзгави повърхности.
Данни за вида и продължителността на търпените от
ищцата болки и страдания се съдържат и в описаните по- горе епикриза и болнични
листове, според които ищцата е била хоспитализирана в продължение на 5 дни, а
възстановителният период е продължил малко по- малко от шест месеца.
Същевременно, не следва да се вземат предвид болките и страданията, претърпени
от ищцата във връзка с адхезивния периартрит на лявата й раменна става, тъй
като в.л. Н. категорично изключва причинно-следствена връзка между процесния
инцидент и това увреждане.
Източник на данни за тези обстоятелства са и
заключението по СМЕ, както и изявленията на в.л. Н. в открито съдебно
заседание. Според вещото лице, костното зарастване при този вид съчетано
счупване и на двете кости на предмишницата е 12 седмици, а общият
възстановителен период е ръката е 5-6 месеца, като оперативните белези са
нелечими. Към настоящия момент е констатиран леко намален обем движения на
гривнената става на лявата ръка във всички посоки, без провокиране на болка при
максималното им отклонение по съответната ос (с което се опровергават
показанията на св. Б. в обратен смисъл; нормален по мускулна сила захват и на
двете ръце; без промяна в обема движения между лявата и дясната раменна става.
Няма данни, тези ограничения да се дължат на предходни и/или съпътстващи
заболявания на ищцата, които да не са свързани с процесния инцидент.
Като ориентир за определяне на размера на
обезщетението за така установените болки и страдания може да се използва
актуалната съдебна практика по сходни казуси, касаещи обезщетения за вреди от
фрактури на предмишницата, както следва:
·
С Определение №
336 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 961/2022 г., I г. о., ГК, не е
допусното до касационно обжалване Решение № 1273 от 5.12.2021 г. на САС по в.
гр. д. № 2337/2021 г., потвърждаващо решение на ОС- Перник, с което е
определено обезщетение от 7000 лв. за вреди от фрактура на лявата гривнена
става, лекувана консервативно и обусловила временна неработоспособност за
период от 75 дни.
·
С Определение №
50458 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2022 г., II г. о., ГК, е не е
допуснато до касационно обжалване решение на САС, с което е присъдено
обезщетение в размер на 30000 лева за претърпени неимуществени вреди от
фрактура на горния край на лявата лакътна кост и фрактура на капачката на дясна
колянна става, като е проведено оперативно лечение на счупванията (на ръката –
двукратно) с видима остатъчна деформация в областта на предмишница, болка в
лява лакътна става с предмишница, оперативен белег в лявата предмишница и със запазен обем на движенията, както и
ограничен обем движение в дясната колянна става от 90 градуса при норма от 130
градуса, и възстановителен период от 4 месеца - за капачката на дясната колянна
става, респ. 8 месеца – за лявата предмишница.
·
С Определение №
50429 от 4.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1514/2022 г., II г. о., ГК, не е допуснато до касационно обжалване
решение на СГС, с което е определено обезщетение от 15000 лв. за неимуществени
вреди от счупване на долния край на лъчевата кост, лекувано консервативно в
болнични и домашно-амбулаторни условия, като, поради лошо зарастване на
счупването и ограничена подвижност в дясна гривнена става, пострадалият се
оплаква от болки, деформация и ограничена подвижност на ръката и подлежи на
оперативно лечение.
·
С Определение № 50445 от 1.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1893/2022 г., I г. о., ГК, не е допуснато до касационно обжалване Решение № 402
от 26.10.2021 г. на Окръжен съд - Бургас по в. гр. д. № 664/2021 г., с което е присъдено обезщетение от 8000 лв. за претърпени вреди от счупване
на долния край на дясната лъчева кост, лекувано
оперативно с поставяне метална остеосинтеза с плака. Пострадалото лице е
оперирано повторно, в резултат от което са запазени движенията в дясна гривнена
става, юмручният захват и фините движения на пръстите, но се наблюдава тремор
на пръстите и намалена мускулна сила на дясна ръка, като при продължителна
работа получава болка с крампи.
·
С Определение №
321 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 222/2022 г., II г. о., ГК, не е
допуснато до касационно обжалване Решение № 263001 от 12.05.2021 г. по в. гр.
д. № 12547/2019 г. на Софийски градски съд, ІV "в" състав, с което е
присъдено обезщетение от 12000 лв. за неимуществени вреди от счупване на долния
край на лъчевата кост на лявата ръка, наложило оперативно лечение,
рехабилитация и физиотерапия, както и втора операция, а пострадалото лице е
било в отпуск по болест 124 дни и не се е възстановило напълно, тъй като има
частично смущение във фините движения на ръката, болка при крайните фази на
движение в гривнената става, болка при натоварване на крайника и при промени
във времето, а също са взети предвид и преживените от ищеца силен страх и стрес
в деня на нападението, както и допълнителната травма на левия крак.
Видно е, че, за болки и страдания от аналогични
увреждания, съдебната практика определя обезщетения в много по- нисък размер от
претендирания в настоящото производство. При това обезщетения над 10000 лв. се
присъждат за увреждания от процесния вид, само ако са съчетани с други
увреждания със съизмерима тежест (напр. по Определение № 50458 от 24.11.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 1427/2022 г., II г. о., ГК), или ако са се наложили повторни
оперативни интервенции, или ако след лечението са останали трайни и съществени
недостатъци на увредения крайник, каквито обстоятелства в случая не са налице.
В обобщение, съдът взе предвид, че процесните
увреждания на ищцата Д. се свеждат до съчетано счупване на долните краища на
лакътна и лъчева кост, наложило оперативно лечение и хоспитализация в
продължение на пет дни, както и възстановителен период и рехабилитация в
продължение на около шест месеца, в началото на който ищцата срещала
затруднение в самообслужването и се нуждаела от чужда помощ, тъй като ръката й
била много отслабнала и трудно възстановила типичните й функции. Като подлежащи
на обезщетяване вреди следва да се съобразят и страха на ищцата от хлъзгави
повърхности и притеснението й от
невъзстановяване от травмата.
От друга страна, следва да се вземе предвид, че
функциите на увредения крайник са възстановени практически напълно, и че липсва
болков синдром, както и че увреждането на раменната става и съпътстващият го
дискомфорт не са в причинна връзка с процесния инцидент.
Въз основа на заключението по СМЕ, единствените вреди,
които следва да се считат за неминуемо предстоящи и подлежащи на обезщетяване по
смисъла на Решение № 531 от 10.06.2010 г. на САС по гр. д. № 268/2010 г., ГО,
са оперативните белези (в качеството им на неизбежна последица от правилното
лечение на травмата, т.е. предизвикани от нея) и леко намаления обем движения
на гривнената става във всички посоки.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искът за
неимуществени вреди е доказан по основание, а по размер следва да бъде уважен
за сумата от 10000 лв.
2.
По отношение
на имуществените вреди
Доказателство за размера на имуществените вреди
(извършени разходи от ищцата във връзка с лечението на процесната травма) е
обсъдената по- горе фактура № ********** от 20.07.2020г. за заплащане на
медицински изделия и консумативи за сумата 2480,90 лв. От датата на издаването
й, която съвпада с последния ден от хоспитализацията на ищцата, се налага
извод, че тя касае разходи, извършени именно във връзка с процесното увреждане.
Този извод се подкрепя и от счетоводната бележка (л. 10 от делото) от дата
17.07.2020г., съвпадаща с датата на извършената операция на ищцата, както и от
обстоятелството, че издател на тези документи е лечебното заведение, в което е
лекувана ищцата. Доказателство за реалното извършване на съответния разход са
вносните бележки на стр. 11 и стр. 12 от делото.
От друга страна, съдът намира за недоказан пълния
размер на иска за имуществени вреди за разликата до 2640,90 лв. За тази разлика
не са представени доказателства, респ. наличните такива не може да се свържат
несъмнено с процесната травма. По- конкретно:
-
Фактурата за сумата
120 лв. на л. 40 от делото е от 29.01.2021г., а същевременно, съгласно
заключението на в.л. Н., още на 14.10.2020г. е констатирана болка в раменната
става, като по- късно е поставена диагноза „адхезивен периартрит на лявото
рамо“. Поради това и с оглед оскъдните данни от фактурата, не може да се
изключи възможността, съответната медицинска процедура да е била ползвана
именно за лечение на това заболяване на ищцата, което, обаче, съгласно
категоричното заключение по СМЕ, няма връзка с процесната травма, т.е. не
подлежи на обезщетяване в настоящия процес.
-
Заверените копия
от фискални бонове на л. 41 от делото са напълно нечетливи, поради което от тях
не може да се направи извод нито за датите на издаването им, нито за
заплатените с тях стоки и/или услуги, нито за връзката им с процесната травма.
По така изложените съображения, искът за имуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата 2480,90 лв., и отхвърлен - за разликата
до пълния предявен размер от 2640,90 лв.
С оглед изхода на делото и направено от ищцата искане,
в нейна полза следва да се присъди част от направените и претендирани от нея
разноски в производството (адвокатско възнаграждение от 1430 лв., държавна
такса от 1305,64 лв., държавна такса за съдебни удостоверения от 10 лв., както
и част от депозита за СМЕ в размер на 300 лв.), пропорционално на уважената
част от исковете, а именно: ((10000+2480,90)/32640,90)*(1430+1305,64+10+300) =
0,3823699714162293*3045,64 = 1164,32лв.
Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, тъй като то
е дори по- ниско от минималния размер по НМРАВ за защитавания в настоящото
производство материален интерес.
С оглед изхода на делото и направено от ответника
искане, в негова полза следва да се присъди част от направените от него
разноски в производството (адвокатско възнаграждение от 5632,79 лв. и 200 лв. –
част от депозита за вещо лице), пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Същевременно, обаче, съдът намира за основателно направеното от ищцовата страна
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед
размера на защитавания материален интерес в настоящото производство, към датата
на сключване на договора за процесуално представителство и заплащане на това възнаграждение
(л. 258 и л. 259 от делото), минималното адвокатско възнаграждение е възлизало
на 1508,15лв. По настоящото дело съдът вече е имал повод да изложи съображения,
че НМРАВ регламентира само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не ограничава страните да
уговарят възнаграждения в по- висок размер. Всяка страна има право да избере такъв адвокат, за когото счита,
че по най- добър начин би защитил интересите й, като не може да се очаква,
предпочетеният адвокат задължително да оценява труда си по минималните цени от
цитираната по- горе наредба. Възможно и нормално е, с оглед предоставяното
качество на услугата, адвокатът да изисква по-
високо възнаграждение за своя труд, в известни граници. С оглед стандарта на
живот в страната и определените минимални възнаграждения, за такава граница настоящият
съдебен състав приема 50% над размера, определен с цитираната по- горе наредба,
доколкото не става въпрос за строго специфични казуси, респ. за уникална
квалификация на адвоката. Поради това в случая адвокатското възнаграждение на
ответника следва да бъде намалено до размер от 2262,22лв. Съответно, част от
този размер, пропорционална на отхвърлената част от исковете, следва да бъде
присъдена в настоящото производство, както следва: (1-0,3823699714162293)*( 2262,22+200) = 0,6176300285837707*2462,22 =
1520,74лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК ***, да заплати на В.И.Д.
с ЕГН **********, сумата 10000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от счупване
на лявата й ръка на 13.07.2020г. около 20:30ч. в магазин „Л.“ в ж.к. „С.“ в гр.
П., в резултат от подхлъзване на разлята по пода на магазина течна субстанция, почистването
на която е било задължение на служители или работници на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума за
период от 13.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 30000
лв.
ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК ***, да заплати на В.И.Д.
с ЕГН **********, сумата 2480,90 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от счупване
на лявата й ръка на 13.07.2020г. около 20:30ч. в магазин „Л.“ в ж.к. „С.“ в гр.
П., в резултат от подхлъзване на разлята по пода на магазина течна субстанция, почистването
на която е било задължение на служители или работници на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума за
период от 20.07.2020 г. (датата на извършване на съответния разход) до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата до пълния предявен размер от 2640,90 лв.
ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК ***, да заплати на В.И.Д.
с ЕГН **********, сумата 1164,32лв. представляваща
част от направените от нея разноски по делото, пропорционална на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА В.И.Д. с ЕГН **********, да заплати на „Л.Б. ЕООД енд
Ко“ КД с ЕИК ***, сумата 1520,74лв.,
представляваща част от направените от дружеството разноски по делото,
пропорционална на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Окръжен
съдия: