№ 246
гр. Сливен, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230100390 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск от Д. Н. Н. от гр. Сливен
срещу „Държавно горско стопанство Сливен“ - ТП на „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП гр. Сливен за отмяна на наложено със Заповед
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
Ищецът твърди, че е служител на ответника. Със Заповед № РД-11-2 от
26.11.2024 г., издадена от инж. И.Р. - Директор на ТП „ДГС Сливен“ на
основание чл. 192, ал. 1, вр. чл. 186 и чл. 187, ал. 1, т. 10 и разпоредбите на чл.
189, ал. 1 КТ и поискани писмени обяснения, на ищеца било наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ по чл. 188, т. 2 КТ
за това, че издавал превозни билети от подотдел 311 „б“, а не от временния
склад, посочен по технологичен план, като посочените GPS координати в
издадените превозни билети не съвпадат с посочените GPS координати на
временния склад по технологичен план. Ищецът излага, че наложеното
наказание е незаконосъобразно, тъй като оспорената заповед не отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В нея липсва описание на конкретните
нарушения, време и място на извършване и правното основание за налагане на
наказанието. Не е посочено мястото на работа, нито точно словесно
наименование на основанието, на което се налага конкретното наказание, като
липсата на мотиви в заповедта и несъответствието между фактическото и
правното основание за налагане на наказанието прави невъзможно да се
1
извърши преценка дали са спазени критериите на чл. 189 КТ и представлява
формален критерий за нейната отмяна. Наред с това, ищецът твърди, че
временният склад се намира на недостъпно място без проходима техника,
каквато не му е осигурена от работодателя, поради което ищецът е издавал
превозни билети на камионите на подходящо място, като по този начин е
контролирал превоза на дървесина и не са настъпили вредни последици за
предприятието и за обществото. На изложените основания ищецът моли за
уважаване на иска и претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Излага, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при спазване на материалния закон. Спазена е процедурата по
събиране на писмени обяснения от работника, както и сроковете по чл. 194
КТ, а заповедта е достатъчно мотивирана съгласно изискванията на чл. 195
КТ. Ответникът излага, че ищецът е бил запознат с длъжностната си
характеристика, в която е вписано задължението му да изисква стриктно
спазване на дисциплината на ползване на горите, свързана със заверка на
документи за транспортиране на дървесина. Със Заповед от 12.01.2023 г. на
ищеца били вменени задължения по охрана на различни участъци, сред които
и отдел 311, като съгласно нормативната уредба и Заповед на ИД на ИАГ от
17.11.2021 г. е одобрен образец на превозен билет, в който е посочено
„временен склад за горски територии“, който се определя с одобрен
Технологичен план за добив на дървесина. В одобрения Технологичен план за
добив на дървесина от отдел 311, подотдел „б“ няма посочен временен склад
на мястото, от което са издадени процесните билети от ищеца, поради което
същите са издадени в нарушение на Заповедта на ИД на ИАГ от 17.11.2021 г.,
а GPS координатите на превозните билети не съвпадат с координатите на
временните складове, посочени в технологичния план. Наред с това,
ответникът посочва, че ищецът е регистриран в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика и е правоспособен да инициира
необходимост за промяна на временния склад, поради което е неоснователно
възражението му, че складът се намира на недостъпно място. На изложените
основания ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане
на направените по делото разноски.
2
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и със
своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск и моли да
бъде уважен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответното ТП ДГС - Сливен, редовно призовано, се представлява от
своя пълномощник - юрисконсулт, чрез който оспорва иска като
неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 357 КТ, вр.
чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното на ищеца Д. Н. Н. със Заповед № РД-
11-2 от 26.11.2024 г., издадена от инж. И.Р. - Директор на ТП „ДГС Сливен“
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира и за основателен и доказан.
Безспорни са между страните, а се установяват и от представените
писмени доказателства обстоятелствата, че ищецът е служител на ответника
на длъжност „Горски надзирател“, както и че с процесната Заповед № РД-11-2
от 26.11.2024 г. му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“ за извършени нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, а именно
издаване на превозни билети от подотдел 311 „б“, а не от временния склад,
посочен по технологичен план.
Съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и
в предписаната от закона форма. При налагане на дисциплинарното наказание
са спазени изискванията на чл. 193 - чл. 195 КТ, като преди издаване на
заповедта, работодателят е поискал и получил обясненията на служителя за
вменените му дисциплинарни нарушения. Дисциплинарното наказание е
наложено в рамките на законовия двумесечен срок, а заповедта е надлежно
мотивирана.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че работодателят не е
извършил правилно преценката по чл. 189 КТ, поради което наложеното
дисциплинарно наказание не съответства на извършените дисциплинарни
нарушения.
3
В задължителната съдебна практика на ВКС на РБ, постановена по реда
на чл. 290 и сл. ГПК (напр. Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. №
1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр. д. №
1102/2012 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр. д. №
3149/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр. д. №
299/2009 г. на ВКС, ІV г. о.) е прието, че преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение.
Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от
съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При
спор относно законността на наложеното наказание, съдът следва да извърши
съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя, като при констатирано
несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението,
дисциплинарното наказание следва да се отмени. В тази връзка следва да се
отчита и наличието на наложени предходни дисциплинарни наказания, като
съответно ообстоятелството, че работникът или служителят не е бил наказван,
следва да се взема предвид от работодателя при определяне на наказанието за
извършено нарушение.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното в посочената
задължителна съдебна практика становище по прилагането на чл. 189, ал. 1
КТ, а именно, че при спор относно законността на наложеното дисциплинарно
наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършените
нарушения на трудовата дисциплина като вземе предвид тежестта на
4
нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението
на работника или служителя.
В случая, извършените от ищеца нарушения не съответстват по тежест
на наложеното му тежко дисциплинарно наказание - „Предупреждение за
уволнение“, като се отчетат обстоятелствата, при които са извършени, както и
поведението на работника или служителя.
В представените от ответника и приети като писмено доказателство по
делото писмени обяснения, дадени от ищеца пред работодателя, се
установява, че Началникът на ГСУ - Сливен Изток е казал на ищеца да издаде
превозните билети от пътя, който е с асфалт, където ще бъде създаден
временен склад, защото не му давал винаги, когато е необходимо, служебния
автомобил, а с личния автомобил на ищеца било невъзможно да се стигне до
временния склад.
Изложеното се потвърждава изцяло от показанията на разпитаните по
делото свидетели Г.Г. и Ж.А., които съдът кредитира изцяло като достатъчно
непосредствени, обективни и логични и непротиворечащи на събраните
писмени доказателства. От показанията на свидетелите се установява, че
временният склад се намира в трудно достъпна местност. Към нея води път,
който е асфалтиран до някъде, след което започва пресечен терен, черен път с
коловози, по който не може да мине автомобил, който не е високо проходим.
Свидетелите описват, че ищецът ползва служебен автомобил, но същият не
винаги му е предоставен на разположение, като в такива случаи ищецът се
налага да пътува с личния си автомобил, който не е високо проходим. Свид.
Ангелов изтъква също, че е имало случаи, в които ищецът го е молил да го
закара с неговия джип, който е оборудван за движение в пресечен терен.
Съдът е указал, че в тежест на ответника е да докаже, че на ищеца е била
осигурена необходимата техника за достъпване на временния склад -
обстоятелство, което остана недоказано в процеса. Нещо повече, ответното
предприятие признава, че не разполага с достатъчно служебни автомобили за
всичките си служители, като се разчита на началник - участъците за
организацията на работния процес.
Ето защо, съдът намира в случая, че макар и да е извършил нарушения
на трудовата дисциплина като е издал превозни билети не от временния склад
по технологичен план, ищецът е несъответно наказан с наложеното му тежко
5
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”, тъй като същият
не е разполагал с необходимата техника за достъпване на временния склад,
осигурена от прекия му началник - участък. Липсват и доказателства по
делото ищецът да е бил наказван за извършени други нарушения на трудовата
дисциплина.
Предвид изложеното, съдът намира, че с оглед установените по делото
обстоятелства, при които са извършени дисициплинарните нарушения от
ищеца, същите, с оглед изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, не съответстват на
наложеното му тежко дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение”, поради което заповедта, с която му е наложено това наказание, се
явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, съответно предявеният
иск следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СлРС държавна
такса по чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК в размер на 30,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ Заповед №
РД-11-2 от 26.11.2024 г., издадена от инж. И.Р. - Директор на „Държавно
горско стопанство Сливен“ - ТП на „Югоизточно държавно предприятие“
ДП гр. Сливен, ЕИК 2016176540050, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Орешака“ № 15А, с която на ищеца Д. Н. Н., ЕГН: **********, с
адрес гр. ....................... е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА „Държавно горско стопанство Сливен“ - ТП на
„Югоизточно държавно предприятие“ ДП гр. Сливен, ЕИК 2016176540050,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Орешака“ № 15А ДА
6
ЗАПЛАТИ на Д. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. ......................., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Държавно горско стопанство Сливен“ - ТП на
„Югоизточно държавно предприятие“ ДП гр. Сливен, ЕИК 2016176540050,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Орешака“ № 15А ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд
- Сливен, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 30,00 лв. /тридесет лева/,
представляваща държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7