Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 6715 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „ЗАД ОЗК – З.“ АД
срещу съобщение с изх. № 1212/10.04.2019 г. по изпълнително дело №
20198450400112 по описа на ЧСИ П.М., с което частният съдебен изпълнител е
отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по
изпълнителното дело за сумата от 200 лева, както и определения по
изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските
към ЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя
адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с
което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Твърди, че в процесния случай исканият
адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства
на правната и фактическа сложност на делото. Посочва, че единствените
предприети от взискателя действия са по подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване в същата на способа за изпълнението и съответно
не са налице основания за присъждане на възнаграждение в заявения от взискателя
размер. Предвид изложеното иска да се намали размера на адвокатския хонорар до
минимално дължимия според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като се вземе
предвид постановката на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на
ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, съответно да се редуцира същият до сумата
в размер на 200 лева. Счита и определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ
пропорционална такса за прекомерна, както и че същата се определя само върху
присъденото вземане по изпълнителния лист. В условията на евентуалност в
случай, че се счете, че дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде
включено в събраната сума, то иска да се намали същото като се коригира и
размера на начислената по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ
пропорционална такса. С оглед изложеното моли да се отмени съобщението с изх. №
36608/23.04.2019 г. по изпълнително дело № 20198600400850 по описа на ЧСИ В.М.,
като се намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата
от 200 лева и да се коригира размера на таксата по т. 26 от Тарифата.
Претендира разноски.
С писмен отговор взискателят „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД счита
жалбата за неоснователна. Посочва, че ЧСИ П.М. правилно е отказал редуциране на
размера на адвокатското възнаграждение предвид на това, че същият не е
прекомерен, а е изчислен в минималния дължим размер, съобразно чл. 10, т. 1 и
т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочва, че макар и инкорпориран в един документ-молба, следва
да се проведе разграничение между искането за образуване на изпълнителното дело
и действията по удовлетворяване на парично вземане – налагане на запор на
вземания по конкретна банкова сметка ***итора. Предвид изложеното иска да се
остави жалбата без уважение като неоснователна.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. Посочва, че изплатеният
адвокатски хонорар е изчислен в минимален размер, определен в чл. 10 във вр. с
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По отношение на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ същата е
определена съгласно ТТР към ЗЧСИ и не следва да бъде намалявана.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, отговора на
взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу
акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искането на длъжника за
намаляване на адвокатско възнаграждение и такси на взискателя, като длъжникът
счита, че същите са незаконосъобразни над 200 лева и прекомерни. Жалбата има
допустим предмет на съдебен контрол – постановлението, изготвено от ЧСИ за
приети по изпълнителното дело разноски и е подадена в предвидения преклузивен
срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Изпълнително дело № 20198450400112
по описа на ЧСИ П.М. е образувано по молба на взискателя „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД
срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.02.2019
г. по гр.д. № 16585/2018 г. по описа на Софийски районен съд.
В случая се оспорва
от длъжника съобщението за разноски в частта за приетото за събиране адвокатско
възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26 от Тарифата.
Настоящият
състав намира за основателни доводите в жалбата на длъжника относно размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя, прието за събиране в изпълнителното
производство. Следва да се съобрази, че в случая са извършени от адвоката на
взискателя действия по образуването на изпълнителното дело, за което
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В хода на изпълнителното производство освен
подадената молба за образуване на изпълнителното дело адвокатът на взискателя
не е извършил други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния
лист, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се
отличава с фактическа и правна сложност. Посочването на начина на изпълнение в
молбата е условие за нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК. Събирането на сумите по изпълнителния лист с наложения от съдебния изпълнител
запор не предполага сложност на изпълнителното дело, поради което не следва да
бъде приложена нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените
съображения адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено
до размера от 200 лева.
С оглед на
горното, следва да бъде отменено съобщението на ЧСИ П.М. от 10.04.2019 г. и
вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело
в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 200
лева.
Настоящият въззивен състав намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя относно определената пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Буквалният текст на т. 26 от тарифата гласи, че за
изпълнение на парично задължение се събира такса върху събраната сума и следва
определяне на таксата според сумата. В паричното задължение, което длъжникът
дължи се включва сумата за адвокатско възнаграждение, когато взискателят е
представляван от адвокат и е представил доказателства за извършване на
разноски, тъй като тя представлява парично задължение за длъжника и подлежи на
събиране от частния съдебен изпълнител. В пропорционалната такса не се включат
единствено авансовите такси. Друго изключение, включително за адвокатското
възнаграждение, което по същество представлява вземане на взискателя, което
подлежи на събиране, не е предвидено. Същевременно с оглед изложените мотиви,
че дължимият хонорар е в размер на 200 лева, то дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не е 318,98 лева, а 273,72 лева и до тази сума
следва да бъде намалена.
Предвид
изхода на спора право на разноски има жалбоподателя, на който следва да се
присъдят разноски в общ размер на 385 лева, от които 25 лева за държавна такса
и 360 лева за адвокатски хонорар.
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ съобщение с изх. № 1212/10.04.2019 г. по изпълнително
дело № 20198450400112 по описа на ЧСИ П.М., с което частният съдебен изпълнител
е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по
изпълнителното дело за сумата от 200 лева, както и определения по
изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
по жалба на „ЗАД ОЗК – З.“
АД – длъжник по изпълнително дело №
20198450400112 по описа на ЧСИ П.М. приетите разноски по изпълнението в частта за приетото
адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200 лева (двеста лева).
ОПРЕДЕЛЯ дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 273,72 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД, ЕИК: ********с
адрес: гр. София, бул. „********, да заплати на ЗАД “ОЗК – З.“ АД, с ЕИК ********, с
адрес: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата 385 лева (триста осемдесет и пет лева) - разноски в
производството пред СГС.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на съдия Румяна Спасова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 200 лева –
определена за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно чл.
79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
изрично посочени случаи, в които процесният не попада. Жалбоподателят не
оспорва отговорността си за разноски за адвокатско възнаграждение, но оспорва
техния размер. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е 200 лева за образуване на изпълнително дело, а по чл. 10, т.
2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата. Съдията-докладчик
счита, че поисканите от взискателя и предприети след това от съдебния
изпълнител действия са такива не само по образуване на изпълнителното дело, но и
насочени към принудително събиране на дълга, предмет на издадения изпълнителен
лист. Налице са реални действия по искане и налагане на запор за
удовлетворяване вземането на кредитора, поради което следва да се приеме, че
взискателят е съдействал активно за тяхното провеждане. Ето защо в тежест на
длъжника следва да се възложат разноските както за образуване на делото, така и
за извършване на другите действия с цел удовлетворяване на вземанията. Възнаграждението,
заплатено от взискателя е в определения в Наредбата минимум, поради което не
може да бъде определено под него, независимо от фактическата и правна сложност
на делото, независимо от действията, които са извършени. В случая сумата е събрана
именно вследствие наложения запор и длъжникът не се е възползвал от
възможността да заплати доброволно сумата преди образуване на делото.
В изложения смисъл считам, че се
дължат разноски и за процесуално представителство, защита и съдействие на страната
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричните вземания.
СЪДИЯ: