Решение по дело №410/2012 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 434
Дата: 1 ноември 2012 г. (в сила от 1 февруари 2013 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20125510200410
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр. Казанлък – 30.10.2012г.

 

В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд ,наказателна колегия трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди    и дванадесета година в съдебния състав ;

 

                                                                                                                      Председател ;  Тодор Тодоров

 

При секретаря М.И.  като сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров – АНД № 410/12 г. по описа на Казанлъшкия РС за 2012-та година и за да се  произнесе взе предвид следното;

 

                                                                            М     О     Т     И     В     И  ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 2/11.01.2011 г. на Директора на Дирекция ‘Национален парк Централен Балкан’ с което  е наложено административно наказание.

Недоволен от така наложеното наказание останал жалб. В.И.И. който го обжалва пред съда.Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил административно нарушение.

Редовно призован се явява,поддържа жалбата си и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно.

Възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна а обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели,писмени и становището на страните и след като ги прецени поотделно и във съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН и не съществува закова забрана за обжалване на основание чл.59 ал.3 от ЗАНН поради което съдът приема,че е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление  административно-наказващия орган е приел за установено, че на 12.12.2010 г. на територията на Национален парк Централен Балкан,Парков участък Тъжа охранителен участък Мазалат отдел 77в, GPS координати 35 Т0347108,  координати 35 Т0347108, UTM 4726040/ измерени с GPS приемник  OREGON 550 BG сер. №  1MWO 38664 /землище на с.Търничене община Павел баня В.И.И. престоява с огнестрелно оръжие с оптически мерник.

Описаната фактическа обстановка се установява от  показанията на св.В.К.- актосъставител и Г.Т.,от експертното заключение на съдебно- техническата експертиза и от писмените доказателства – карта на Ловно-стопански район с.Търничене,план за управление на Национален парк Централен Балкан ,предупредителен протокол № 0058/11.11.07 г., инструкция за експлоатация на карабина UTG 74 LE и  снимки от GPS.

Установената в съдебното заседание фактическа обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание на съда да приеме,че е  бил извършен  лов на вреден дивеч на 12.12.2010г. от ловна дружинка с.Търничене до границите на ‘Национален парк Централен Балкан’  като четири-пет човека от ловците са навлезли в парка на около 450 мтр./експертно заключение на съдебно-техническата експертиза и снимки от GPS/. Между тях е бил и  жалб. И. с огнестрелно оръжие с оптичен мерник.Св.К. – главен специалист в парка  го предупредил,че е навлязъл в територията на парка като същевременно с GPS марка  OREGON  направил снимка.

От така установената фактическа обстановка  следват следните изводи;

1.Жалб. В.И. чрез действие е осъществил деяние.

2.Това деяние е противоправно – в нарушение е на чл.21 т.16 от Закона за защитените територии вр. раздел 4.0 т.32 от Плана за управление на Национален парк Централен Балкан с което е нарушен редът относно дейностите в парка.

3.Деянието с нормата на чл.81 т.3 от Закона за защитените територии е обявено за наказуемо .

Следователно жалб.И. с деянието си е извършил формално административно нарушение  по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗАНН с което е осъществил всички обективни  признаци от значение за състава на нарушението по чл.21 т.16 от Закона  за защитените  територии вр. раздел 4.0 т.32  на  Плана за управление на Национален парк Централен Балкан .

В този смисъл съдът не приема възражението на жалб.,че не е извършил административно нарушение и го счита за голословно и не потвърдено от никакви доказателства.

Съдът не приема и възражението на пълномощника на жалб.,че е допуснато съществено процесуално нарушение като не било индивидуализирано огнестрелното оръжие със серийния си номер.

За съставомерността на нарушението не е  необходимо огнестрелното оръжие да бъде индивидуализирано по вид,марка,калибър и сериен номер.

Необходимо е само   нарушителя да е престоявал в границите на Националния парк Централен Балкан с огнестрелно оръжие различно от пистолет или револвер-лични оръжия за самоотбрана.

Позовавайки се на установената фактическа обстановка съдът приема,че жалб.И. е бил с такова оръжие в границите на парка.

Това обстоятелството,се потвърждава от показанията на св.Г.Т. депозирани в хода на съдебното следствие в съдебното заседание на 15.10.12г.- ‘…ловците носеха оръжие,да.Не съм видял някой да носи такова оръжие каквото ми показахте в момента.Това което ми показвате на снимката е автомат Калашников.Такова оръжие нямаше.’

Въз основа и  на тези показания  съдът не приема възражението на жалб.,че е бил на лов за вреден дивеч с  полуавтоматична ПНЕВМАТИЧНА /ВЪЗДУШНА/ карабина  а счита,че  на фона на изчерпателното посочени  факти и обстоятелства при които е извършено нарушението следва единствено възможния извод,че деянието е конкретизирано а обвинението конкретно ясно и точно формулирано.

Въпреки това съдът счита,че  към конкретния случай е относим  института на фактическата грешка по смисъла на  чл.14 от НК, тъй като същността на тази грешка изключва  вината като психично отношение на  деецът към извършеното деяние и противоправния му  резултат при  липсата на отражение в представите му на елементи от действителността представляващи  признаци от състава на нарушението.

Според чл.14 ал.1 от НК  отсъствието на такива представи изключва умисъла а според ал.2 на същия законов текст и на не предпазливостта.

В конкретния казус е налице незнание отнасящо се до фактическата обстановка при осъществяване на деянието / жалб. не е знаел,не е разбрал,че е навлязъл в територията на Национален парк Централен Балкан/ .Това незнание  именно изключва  умишленото поведение на нарушителя.

В подкрепа на това са и неговите обективирани действия / - …. заварих двама души – двама мъже които бяха наклали огън с две ловни кучета бяха и ловното им оръжие висяха на дърветата – показанията на св.К. депозирани в хода на съдебното заседание на 19.06.12г./.

Едва ли жалб. ако би имал представа,че е навлязъл в района на Националния парк Централен Балкан или пък ако е навлязъл умишлено би си запалил огън и би окачил огнестрелното си оръжие по дърветата.

Налице е незнание  относно фактическата обстановка в която среда е осъществено деянието.

Следователно налице е незнание на фактическите обстоятелства които принадлежат към състава на нарушението  и които изключват умисъла.Явно възприятията на жалб. са били,че е извън територията на Националния парк Централен Балкан а и наличието на снежна покривка не е дало възможност на жалб. да се ориентира по поставената маркировка част от която е била и върху скала/показанията на св.К./.

Тъй като по въпросите на вината чл.11 от ЗАНН препраща към НК в случая в частност  към чл.14  от НК то горното обуславя липсата на  вина у нарушителя .

Този извод прави безпредметно обсъждането на въпросите относно спазването на разпоредбите на чл.57 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление,индивидуализацията на наказанието и др. поради което съдът не го прави.

Водим от горните мотиви съдът,

 

 

Р     Е     Ш     И     ;

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2/11.01.2011г. на Директора на Дирекция ‘Национален парк Централен Балкан’ с което на основание чл.81 ал.3 от Закона за защитените територии е наложено административно наказание глоба в размер от 100 лв. наложено на жалб.В.И.И. *** с ЕГН ********** като  необосновано и незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр.Стара Загора.

 

 

                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ ;