Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, 08.05. 2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение,
VІ-3 с-в в съдебно заседание на 31.03.2014г. в състав:
СЪДИЯ: Лилия Илиева
При участието на секретаря А.Р., като разгледа т.д.№ 6028/12г., взе предвид следното:
Предявени са в обективно кумулативно
съединение иск за 2 461 394.96 щ.д.-главница по договор за депозит от
20.05.2009г. , иск за 159 168.44 щ.д. общия размер на възнаградителната лихва,
иск за 50 000 щ.д. част от мораторната лихва за забава в общ размер от 682
313.70 щ.д. и иск за 50 000 евро- част от вреди в общ размер на 1 438 468.42
евро .
След поискано и допуснато увеличение на
предявените искове частичният иск за мораторна лихва от 50 000 щ.д. е станал
645 538.70 щ.д., а обезщетението за претърпяна вреда е добило следното цифрово
измерение:1 3878 468.42 евро.
Ищецът твърди, че на 23.01.2009г. с
ответника сключили два договора за откриване и водене на разплащателна
сметка.Банката се задължила да открие две банкови сметки- в щатски долари и в
евро.
На 26.01.2009г. ищецът наредил сумата от 2
119 000 щ.д. от своя разплащателна сметка при ЦКБ по
откритата от „И.” разплащателна сметка в щатски долари.
На 28.01.2009г. между страните бил сключен
договор за депозит, по силата на който ищецът влагал на депозит сумата 2 118
990 щ.д. по сметка срещу лихва от 8.50% годишно. На 30.01.2009г. сумата по
депозита била превалутирана в евро 1 647 096.77 евро при същите условия.
Към 03.02.2009г. сумата по депозита
възлизала на 1 649 015.52 евро.
На 04.02.2009г. отношенията по депозитната
сметка били формализирани със сключването на Договор за депозит, в който
изрично е записано, че сумата / последната/ се внася по сметка с посочен айбан, срещу задължение
за годишна лихва от 8.50% .
На 20.05.2009г.средствата по депозитната
сметка, които вече били 1 689 829.53 евро, са превалутирани в 2 319 927 щ.д.На
същата дата е сключен договор за депозит в щатски долари при годишна лихва от
9%.При записания в договора айбан била допусната техническа грешка.Не било
възможно двата договора да бъдат с еднакъв айбан.
Ищецът е правил вноски в брой по
депозитната сметка със сумите 3 840
евро, 37 763 щ.д. и 98 674 щ.д.
Във връзка с предстоящо оборудване на М.а
изпълнителният директор посетил на 04.02.2010г. клон на Банката с цел да
преведе сумата от 960 000 щ.д. от депозитната по
разплащателната сметка. Това било отказано от служителите с абсурдни обяснения,
но накрая станало ясно, че наличността по сметката е едва 2 832 щ.д. Никое длъжностно лице на ищеца не
било давало нареждания до „И.” с цел разпореждане със средствата по депозитната
сметка.
С писмо от 05.02.10г. ищецът поканил
ответната банка да възстанови липсващите суми по депозитната сметка и
уведомил компетентните институции за
неправомерното поведение на банката.
Ответникът не предприел действия по
възстановяване на сумата и затова с нотариална покана от 23.03.2010г. бил
поканен отново в 3-дневен срок да преведе по посочената сметка на ищеца цялата
сума по депозита. Той и до момента не бил изпълнил това .
Във връзка с неизпълнение на задължението
по договор за депозит от 20.05.2009г. ответникът следвало да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 2 461 394.96 щ.д. главница, сумата 159 168.44 щ.д.
възнаградителна лихва за периода от 02.06.09г. до 26.02.2010г.-срокът за
изпълнение с нотариалната покана, сумата от 682 213.93 щ.д. мораторна лихва за
забава върху главницата.
По втория обективно съединен иск ищецът
твърди, че на 27.12.2007г. с нотариален акт №х 137, том ІV, рег.№ 6742, дело № 483 от 2007г. на нотариус М.Д. е закупил поземлен
имот с площ от 2 410 кв.м. в с.Я., заедно
с построената в него сграда- М.. За целта било необходимо оборудване на ІІ и
ІІІ етажи. Затова бил сключен на 11.02.2010г. договор с „Е.Т.Е.Х.”
–Г..Последното участвало в процедура по сливане, като било „погълнато” от
дружеството „М.”, което поело всички права и задължения по договора за доставка.Впоследствие „М.” променил името си на „Е.”.
По договора с „Е.” ищецът поел задължение
да плати покупна цена от 1 598 298.42 евро в срок от 30 дни от датата на
договора. Именно затова на 04.02.2010г. били предприети действията по превод на
сумата 960 000 щ.д. от депозитната в разплащателната сметка.
Поради неизпълнението на задълженията на
банката по договора за депозит ищецът изпаднал в забава относно заплащане на
цената на оборудването, което пък задействало и клаузата за неустойка по чл.13
в размер на 0.2% от общата цена на оборудването за всеки ден забава.
С оглед на горното и възможността от
съдебен процес, М.В. АД се принудил да сключи с Е. на
07.11.2011г. допълнително споразумение към договора за доставка, с което се
задължило да заплати 1 438 468.42 евро неустойка- след
отстъпка от 10% по чл.13 от договора.Ищецът изпълнил задължението си и изплатил
неустойката.. Смята, че ответникът следва да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на платената неустойка, тъй като това плащане
представлявало вреда за ищеца, дължаща се на виновното неизпълнение на
ответника по договора за депозит.
Моли за решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати 2 461 394.96
щ.д. главница по договор за депозит от 20.05.2009г., сумата 159 168.44 щ.д. общ
размер на възнаградителната лихва за периода от 02.06.2009г. до
26.02.2010г.,сумата 645 538.70 щ.д. мораторната лихва . върху дължимата сума от общо 2 620 563.40 щ.д. за периода на
забавата- до 04.09.2012г., сумата от 1
438 468.42 евро обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на договора от 20.05.09г.,
както и законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до
изплащането им и разноските по делото.
На 23.10.2-012г. е постъпил писмен отговор
от ответника. Смятат, че исковата молба е нередовна.
Не се оспорва наличието на облигационни
отношения между страните и обстоятелството, че сумата 2 119 000 щ.д. е
постъпила по банкова сметка ***.
Оспорват обаче съществуването на сключен
договор за депозит от 20.05.2009г. и съответно представителната власт на П.М. за сключване от името на банката на такъв договор.
Твърдят, че не са извършвани неправомерни разпореждания от страна на банката по
сметката на ищеца..
Оспорват още съществуването на валидно
договорно правоотношение по договори за откриване на разплащателна сметка във
валута от 23.01.2009г. и договор от 28.01.09г. за сумата 2 118 990 щ.д.
Оспорват и твърдението на ищеца за внесени на каса допълнителни суми на три
различни дати на различни суми. Оспорват, че посещението на 04.02.2010г. на
изпълнителния директор на ищеца в банката е било с цел превеждане от депозитна
в разплащателна сметка на сумата 960 000 щ.д.
Оспорват, че към 04.02.2010г. или
по-късна дата е съществувало валидно и изискуемо задължение за връщане на
сумата 2 461 394.96 щ.д. в полза на ищеца. и още редица други факти, изписани
на две страници.
Твърдят, че дружеството . ищец е част от
дружества,намиращи се в бизнескомбинация и поставени под контрола на Б.М.,
който ги е управлявал и е имал достъп до сметките им
Липсвала банкова сметка ***,
режимът на която съответства на условията на договора за депозит от
20.05.2009г..
Всички операции на разпореждане с
банковите сметки на ищеца били извършвани по нареждане и със съгласието и
знанието на ищеца. По отношение та банковите си сметки ищецът използвал
услугата електронно банкиране, позволяваща му да следи движението по сметките и
да извършва дистанционно операции по разпореждане с тях.
До 04.02.2010г. ищецът не бил сезирал
банката с жалби или уведомления за оттеглени пълномощия. Когато възникнал
въпроса за договора за депозит от 20.09.2009г. банката веднага заявила
противопоставянето си на обвързващото действие на договора и отричала влизането
в сила и пораждане на правно действие.Видът и начинът на разпореждането със
средствата, налични в даден момент по банковите сметки на ищеца породили сериозни съмнения у служителите и
ръководството на банката за съществуването на организирана престъпна група,
част от която бил и ищецът.. В тази връзка подали сигнали до компетентните
органи.
Ответникът твърди, че липсва представителна
власт на П.М. за сключване на договори от името на
банката с ответното дружество. Твърди, че договорът от 11.02.2010г. за покупка
на оборудване е антидатиран и симулативетн. Платената по него сума от 1 438
468.42 евро представлявала продажна цена, а не неустойка, и не формирала вреда
за дружеството- ищец.
Ищецът не бил претърпял имуществени вреди в
резултат на поведение на банката.Били изтекли и сроковете на погасителната
давност за част от претендираните
вземания.
На 19.11.2009г. Б.М.
е получил като пълномощник на ищеца, упълномощен от майка си-
негов изпълнителен директор, клиентски извлечения за дружеството от
банката.
П.Т.М. е одобрил разходи от банковата
сметка в полза на дружеството,
управлявано от баща му „А.” ЕООД, чийто пълномощник е бил едновременно с качеството си на банков служител .
Дружеството-ищец е получило облаги от
поддържането на парична сума в банката като е получил лихва в размер от над 200
000 евро, за периода от датата на паричния превод от ЦКБ до датата на
нотариалната покана.
На следващите 3-4 страници ответникът
анализирана правната страна на спора- въпрос по същество .. Прави
доказателствени искания.
На 12.12.2012г. е постъпила допълнителна
искова молба.Вземат становище по твърденията на ответника и поддържат тезата си
изложено в началната искова молба.
Твърди
се, че фактическите твърдения на ответника са голословни , а някои и неверни-
като например това за ползвано от ищеца електронно банкиране./доказателствата в
тази насока на ответника били неистински/. Оспорват и твърдението, че банката
веднага се противопоставила на
обвързващото действие на договора, за което нямало представено доказателство.
Оспорват твърдението за качеството
пълномощник на П.М.
на „А.” ЕООД, кражба на досиета и др., които нямали
връзка с делото и били голословни.Смятат, че и други
от твърденията са неотносими към спора.
Ищецът взема становище по правната страна
на спора във връзка с интерпретацията на същия въпрос от ответника.
На 10.01.2013г. е постъпил допълнителен
отговор от „И. АД в което отново се развива тезата за нередовност на исковата
молба е недопустимост на исковете.
С молба от 17.01.2013г. ответникът
представя описаните в допълнителния му
отговор писмени доказателства.
Конституирано е трето лице-
помагач на ответника П.Т.М..
Предявен е обратен иск от ответника „И.” АД
срещу П.Т.М. за сумата от 50 000 евро
обезщетение. Твърди се, че М.В. е завел иск за
обезщетение за претърпени вреди в общ размер на 1 438 468.42евро в резултат на
неизпълнение на задължението на банката. Банката възразила срещу съществуването
на валидна клауза в договора между М.В. и Е.Т.Е.Х. за доставка на оборудване от 11.02.2010г.,предвиждаща договорна
неустойка в размер на 0.2% от общата
продажна цена за всеки ден забава,
съответно, че за М.а е възникнало задължение за заплащане на неустойка.
Ответникът по обратния иск бил превишил
представителната си власт с подписване на договора за депозит.В
случай, че банката бъде осъдена по иска за обезщетение на М.В. молят третото лице
да бъде осъдено да заплати сума, равна на присъдената, както и разноските по
компенсация. В обратния иск обаче е посочена цена от 50 000 евро и е внесена
държавна такса в размер на 3 911.66лв.-точно дължимата такса за тази цена на
иска.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и тяхната преценка, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза/
л.878 и сл. от делото/, което не е оспорено от
страните и е прието от съда,се установява, че съгласно представена от „И.” АД справка за периода от 01.01.2009г..03.2010г.на името на „М.В.” АД са
били открити на 23.01.2009г. три разплащателни сметки- в щатски долари, в евро
и в лева.На 29.01.2009г. е открита депозитна сметка в щатски долари, на
30.01.2009г. е открита депозитна сметка
в евро и на 02.06. 2011г. е открита депозитна сметка в щатски долари.
По отношение на разплащателна сметка IBAN ***.д., открита на 23.01.2009г. с начално
салдо 0 щ.д., за първи път е кредитирана на 29.01.2009г. със сумата 2 118 857.40 щ.д., прехвърлена от сметката на
„М.В.” при ЦКБ с IBAN ***, която сума е получена след приспадане
от сумата 2 119 000 щ.д. на такси за кореспондента от 10 щ.д. и комисионни за
получени преводи в размер на 132.60 щ.д.
В периода от 26.01.2009г. до 20.05.2009г.
са извършени няколко операции по превалутиране и прехвърляне на посочената сума
по депозитни сметки на М.а, всички предвиждащи годишна
лихва в размер на 8.50% при база 365/365.
На 20.05.2009г. между страните по делото
е сключен Договор за депозит, по силата на който ищецът влага на депозит сумата
от 2 319 927 щ.д., срещу задължение на банката за заплащане на годишна лихва в
размер на 9% при база 365/365 дни. В договора е записано, че средствата се
влагат по сметка с IBAN *** след постъпване на средствата по
сметката..Посоченият номер обаче не е точен, поради допусната техническа грешка
, тъй като при сравнение между договорите за депозит от 28.01.2009г. и
20.05.2009г.е видно , че айбана е един и същ, а това е невъзможно, тъй като сметката
по договора от 28.01. е закрита към 20.05.2009г- датата на сключване на втория
договор / в доклада на БНБ, приложен към исковата молба, се потвърждава това
обстоятелство/. От друга страна, ведно от приложените извлечения от сметки и
вносни бележки средствата
по договора от 20.05.2009г. всъщност са постъпили по депозитна сметка на ищеца
при ответника с IBAN ***. Този айбан следва да се счита за такъв
по договора от 20.05.2009г.и е влязъл в сила от момента на постъпване на средствата
по договора по сметка с IBAN *** ,
а това е 02.06.2009г., на която дата, видно от заключението на в.л. А.- л.891 от делото постъпва сумата от 2 324 639.52 щ.д.,
прехвърлени от разплащателната сметка на дружеството в щ.д., а едно част от
депозитната сметка в евро след превалутиране.
За
разлика от твърдението на ищеца, че по сметката са правени още вноски в брой,
вещото лице е категорично на л.14 от заключението- л.891 от делото, че в
представеното извлечение от депозитната сметка
няма посочени операции с други
„довнесени” суми, с които да се кредитира сметката.
Във връзка с предстоящо сключване на договор
за доставка на
оборудване за М.а, изпълнителният директор на ищеца г-жа Е.М. , е посетила на
04.02.2010г. клон „Централен” на „И.” АД с цел да преведе сумата от 960 000
щ.д. от депозитната по разплащателната сметка на дружеството.Служителите на
банката отказали да извършат превода с абсурдни обяснения, докато в крайна
сметка станало ясно, че отказвала защото наличността по депозитната сметка била
в размер на 2 832 щ.д.
От допълнително заключение на в.л. А.- л.1487 и сл. от делото, е видно , че първичните
счетоводни документи и вътрешно-банкови документи, послужили като основание за
осъществяване на банкови преводи от процесната сметка на ищеца, са банкови
бордера и мемориални ордери.Всички операции по разпореждане със средствата от
депозитната сметка на ищеца са извършвани
от главния счетоводител на банката П.М..Банковите
бордера и мемориалните ордери.
От
допълнително заключение на в.л. Ч. на л.1446 и сл. от
делото е видно, че подписите за „клиент” в процесните банкови бордера от 2009г.
вероятно не са положени от Е.М..
Вещото лице А. установява в допълнителното си
заключение –л.1498 от делото, че „източените” от
процесниата депозитна сметка на ищеца суми в периода от 23.06.2009г. до
09.09.2009г.са постъпили по сметки на
три юридически лица- „А.П.Е.” ЕООД, „С.” ЕООД и „А.”ЕООД
и седем физически лица., между които и П.Т.М. и К.Е...Осчетоводяването
на транзакциите , описани от вещото лице, фигурира в
ежедневните контролни листи от съответните дати на длъжностното лице П.М.. Банковите бордера, с които се прехвърлят суми от
депозитната сметка на ищеца съвпадат изцяло с описаните банкови бордера в
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.11.2012г.
Вещото лице А. е извършило проверка в
счетоводството на „А.П.Е.”ЕООД- един от бенефициерите
, в полза на които са извършени преводи от депозита на ищеца и е установила, че
сумата от 2 256 780лв. е осчетоводена на 4 различни дати, съвпадащи с датите на
получените 4 превода. На 12.10.2009г. от „А.П.Е.” като
доставчик е издадена фактура към „М.В.” за същата сума
с основание „авансово плащане”. Сумата е осчетоводена като задължение към
ищеца. На основание ревизионен акт № 20001004617/ 23.07.2010г. в счетоводството
на този бенефициер е взета операция по дебитиране на сметка 412- клиенти по
аванси, срещу кредитиране на сметка 122- печалби от минали години. С
извършената счетоводна операция „А.П.Е.” вече не води задължения и те са се
трансформирали в печалба, която е обложена с корпоративен данък.
Относно
„открадната” от сметката на ищеца сума в полза на „А.П.Е.”
ЕООД ответникът в лицето на своето длъжностно лице П.М.,
е вписвал неверни основания за транзакции и създавал документи с невярно съдържание.Видно от допълнителното заключение на в.л. А.- л.1491 от делото, с банково бордеро от 23.06.2009г.е
прехвърлено сума по сметка на обсъждания бенефициер с основание „10% капаро за покупка на гора в
гр.Д.”. На 20.07.2009г. е прехвърлена втора сума в
размер на 1 000 000лв. с основание „2-ро траншово
плащане за покупка на гора в гр.Д.”
На 21.07.2009г. отново е прехвърлена сума
с основание „окончателно плащане за покупка на гора в гр.Д.”С
банково бордеро от 22.07.2009г. е прехвърлена нова сума с посочено основание”
договор за покупко-продажба на гора”.
Ищецът никога не е придобил гора в Д. и
това е видно от приложените Справка по лице от Служба по вписвания-
Д. за периода от 01.01.1992г. до 09.09.2013г.. Справката е за „А.П.Е.” и е видно, че това дружество никога не е продавало
гора или друг недвижим имот в гр.Д. на ищеца, а от 4
броя протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС за месеци от
10.2009г. до 01.2010г. „продажбите” и „покупките” на ищеца, надлежно
декларирани пред НАП за периода, в който уж бил закупил гора в Д., са нулеви.
Нещо повече, ведно от приложен по делото
доклад на инспектори от БНБ, сумата от 2 256 780лв., която „А.П.Е.” получило от
сметката на ищеца, е била насочена за погасяване на негови кредитни задължения
към ответника, което се потвърждава и от представен от ответника Нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг, сключен между ответника и
„А.П.Е.” ЕООД, както и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека,
сключен между тях.
След като е констатирал липсата на
средства в депозитната си сметка „М.В.” АД е поканил „И.”АД незабавно да му възстанови липсващите суми като
надлежно е уведомил компетентните институции за неправомерното поведение на
банката.
Ответникът не е предприел никакви
действия по възстановяване наличността по депозитната сметка и затова ищецът го
поканил повторно с нотариална покана , връчена на 23.03.2010г. в срок от 3 дни
да преведе цялата сума по депозита.
С оглед изложената фактическа обстановка,
която съдът по категоричен начин приема за истинна, следва извода, че
предявеният главен иск е основателен и доказан.По такъв несъмнен начин се
установява „източването” на средствата от депозитната сметка, че всички доводи
на ответника „против” се явяват абсурдни, а по силата на използвания в логиката
принцип Reductio ad absurdum , това само по себе си доказва тяхната неистинност.
Договорът за депозит от 20.05.2009г. е
валиден и обвързващ страните. За банката той е подписан от лицето П.М., заемало длъжността главен счетоводител в „И.” АД-клон
Централен.
Възражението на ответника, че лицето
нямало пълномощно, е вътрешноорганизационен проблем на акционерното дружество.
Той не може да рефлектира върху клиенти на банката, които са оставили своите
пари на съхранение там. В крайна сметка никой от нас като е
отишъл в банка и е оставил парите си на депозит, не изисква от длъжностното лице, с което преговаря,
неговото пълномощно.Приема се, че щом е длъжностно лице и е на работната си
място, то има права да извършва действията, които всъщност извършва.
Съгласно чл.301 от ТЗ когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В случая договорът е сключен на 20.05.2009г., а
в периода от 23.06.2009г. до 09.09.2009г. сметката е „източена”.Тоест извършени
са множество операции с парите на ищеца без неговото знание и разпореждане и с
помощта на съставени от банката документи с невярно съдържание.И въпреки това
банката пази пълно мълчание.Затова съдът приема , че с узнаването тя не се е противопоставила на извършеното без
представителна власт действие, с което се е задействала презумпцията на чл.301
от ТЗ.В тази насока е налице изобилна практика на ВКС- в т.ч. решение по т.д. №
380/2009г.на І т.о.р. по т.д. № 593/2009г. на ІІ т.о., по т.д.№ 991/2009г. на
ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Договорът за депозит не е нищожен на
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД поради противоречие с разпоредбата на чл.57,ал.1 от
ЗКИ, според който текст банката може да приема пари на влог само при обявени
условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти. Тази разпоредба не
поставя изискване за валидност на договора, а цели защита на
потребителите-клиенти на банката. Уговарянето на условия по влога, различни от
предварително обявените , не може да доведе до нищожност на договора, особено в
хипотезата когато условията са по-благоприятни за потребителя. Доказателство за
този извод е разпоредбата на чл.5,ал.1 от Закона за гарантиране на влоговете в
банките, съгласно която не се изплащат
гарантираните размери на влоговете на
лицата, на които са били предоставени
привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката
условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Законодателят
изрично е уредил изключение от режима на
гарантиране на влогове относно влогове, сключени при привилегировани условия,
като санкционира отклонението от общия режим чрез горепосочената разпоредба.Ако
законодателят смяташе, че такива договори за паричен влог са недействителни,
изобщо нямаше да предвижда законовото изключение по чл.5,ал.1 от посочения
закон, тъй като в тази хипотеза не би бил налице действителен договор за влог,
който да бъде гарантиран.
Изцяло неоснователни са възраженията на
ответника за нищожност , основани на
разпоредбите на чл.38 и чл.40 от ЗЗД. Нещо повече, те са абсурдни.Няма и
най-малък намек от доказателство, че главният счетоводител на ответника е
същевременно представител и на ищеца. Не е налице и хипотезата на чл.40 и
защото не е доказано наличието на споразумение между представителя и лицето, с което той договаря, което да е във
вреда на представлявания. В случая липсва и субективния елемент- в същите две
лица да присъства намерение за увреждане
на представляваното лице.Това намерение следва да бъде доказано, а пълно
главно доказване липса.В тази насока
ответникът не е ангажирал никакви доказателства с отговора на исковата
молба и въпреки старанието си да протака делото колкото се може повече. В
практика на ВКС- решение № 494 от 21.05.2009г. по гр.д.№ 1764/2008г. ГК, І г.о.
се казва, че субективния елемент- наличието на намерение за увреждане у
представителя и третото лице е задължителен елемент на фактическия състав на
чл.40 от ЗЗД.Тежестта на доказване на предпоставките на чл.40 ЗЗД е на
страната, която твърди наличие на това основание и би черпела благоприятни
последици ако го докаже.В случая ответникът е тази страна. В рамките на
преклузивния срок той не е посочил никакво конкретно доказателство в тази
насока.
Съдът приема за безспорно, че процесният
договор от 20.05.2009г. е договор за паричен влог- неправилен влог в една от
неговите разновидности, уредена в чл.421 от ТЗ.Съгласно този текст при паричен
влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер,
както и уговорената лихва.
Безспорно е още, че банката е в неизпълнение
на задължението си да предаде на влогодателя вложената на депозит парична сума.
Във връзка с горното следва да се обсъди
възражението на ответника за приложение на чл.83 от ЗЗД поради съпричиняване на
вредите от страна на ищеца.
Съпричиняването на вреди при договорни
отношения е възможно когато естеството на изпълнението предпоставя някакъв вид съдействие от страна
на кредитора.Чл.83,ал.1 от ЗЗД изрично сочи, че неизпълнението следва да се
дължи „…и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен…”, т.е. вредите са
резултат на комбинация от бездействие или действие на длъжника плюс
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен.
Ответникът се позовава на чл.83 от ЗЗД, но
заедно с това поддържа, че не следва да носи никаква отговорност поради
извършени престъпни деяния от лице, свързано с ищеца, което е действало в
престъпен сговор със служители на банката.
Естеството на насрещната престация на
банките по договори за депозит или разплащателна сметка не предполага някакъв
вид съдействие от страна на вложителя.Не се твърди да е съществувала някаква
специфична ситуация, при която банката не е могла да изпълни без съдействието
на вложителя.Ето защо тази разпоредба не е приложима в настоящия случай.
По делото е приложено Постановление за
частично прекратяване на наказателно производство от 05.06.2013г. по сл.д.№ 87/2010г. на НСлС, пр.пр.№ 5467/2010г. на СГП, от което
е видно, че наказателното производство в частта срещу Б.М. за престъпление по чл.321,ал.3, вр.чл.321,ал.1 от НК /образуване и ръководене
на организирана престъпна група/ е прекратено. По делото са приложени също така
Постановление за привличане на обвиняем от 16.11.2012г. по досъдебно
производство № 87/2011г. на НСлС, с което главният счетоводител на ответника П.М. е привлечен като обвиняем за длъжностно присвояване в
особено големи размери, както и Постановление от същата дата и същото досъдебно
производство, с което изпълнителния директор и председател на УС на банката В.В. е привлечен като обвиняем като съизвършител с П.М. за същото
престъпление.
В крайна сметка за търговския спор, предмет на иска и
съответно на делото, е абсолютно ирелевантно кой точно е „откраднал” средствата
от депозитната сметка на ищеца. Ирелевантно е и дали средствата са откраднати.
Но е безспорно, че те не са налични по депозитната сметка на ищеца. Релевантно
е, че ответникът дължи връщане на влогодателя на вложената сума в щатски долари
и уговорената в договора възнаградителна лихва.
Неоснователен е довода на ответника, че разпореждането със средствата от
източената сметка е извършено от Б.М..Даденото от г-жа
Е.М. пълномощно за представителство пред банката на Б.М., видно от датата на нотариалната му заверка-
01.06.2010г., само по себе си изключва
възможността за разпореждане със средствата от страна на пълномощника,
тъй като към датата на придобиване на представителна власт, средствата вече са
били „откраднати” от сметката.
Не е основателен и доводът на ответника,
че разпореждането е извършено от самия ищец чрез интернет банкиране.От
заключението на вещото лице инж.Т., неоспорено от
страните и прието от съда, / на л.1486 от делото/ е
видно, че за периода от 01.01.2001г. до 16.07.2013г. с кода и потребителското
име, които ответникът твърди, че са дадени на лицето Б.М., не са извършени
банкови операции дистанционно чрез Интернет банкиране. Освен това от същото
заключение е видно, че достъпът чрез Интернет банкиране до процесната
депозитна сметка с IBAN ***, т.е. не позволява действия на
разпореждане.
Странно е обаче, че на лицето Б.М. никога банката не е предоставяла възможност за Интернет банкиране и разгледаните
от вещото лице код и потребителско име не е ясно от кого са използвани. По
делото не е налице нито едно писмено доказателство като например искане за предоставяне на Интернет
банкиране, протокол за предаване на код и пр., което да носи подписа на г-жа М. във връзка с предоставяне на права по
Интернет банкиране, а предоставянето на права без наличие на такива документи е
невъзможно и в пълно противоречие с нормативната уредба.
В хода на производството ответникът прави твърдения, че лицето Б.М. /вече покойник/, който бил син на
изпълнителния директор на ищеца Е.М. и за което
родство не са представени доказателства, е създал организирана престъпна група,
в която влизали служителите на банката П.М., В.В. и
други лица.По твърдение на ответника те извършвали документни измами и
длъжностни присвоявания.
Изброяват се група дружества, за които се
твърди, че са контролирани от Б.М., но пари са
превеждани не на тях, а на други дружества.Изразите
„документна измама” и „длъжностно присвояване” не са конкретни обстоятелства, а
правни квалификации.
Съдът по едно търговско дело може да
събира доказателства за престъпни обстоятелства в хипотезата на чл.124,ал.5 от ГПК когато те обосновават едно гражданскоправно възражение- прихващане,
неоснователно обогатяване и др.п. Ако едно лице е ощетило чрез престъпление
банката с определена сума, именно с тази сума се претендира компенсация.
Ответникът настоява върху извършени престъпни деяния от страна на служители на
банката, които в отношенията с трети лица са идентични с банката.Неизпълнението
на юридическото лице винаги е свързано с действия или бездействия, които могат
да бъдат е престъпления, на негови
законни представители или на други служители. От това не следва, че
юридическото лице се освобождава от отговорност.
Твърди се, че Б.М.
е бил подбудител и помагач на длъжностни лица от банката.Но
дори да ставаше въпрос за лични влогове на Б.М. и за
съдебно доказано по размер ощетяване на банката от негово страна, влоговете на
лицето продължават да съществуват.Банката не може
просто „да ги вземе”.Тя се сдобива с изпълнителен лист и осъществява
принудително изпълнение спрямо сметките при самата нея.
Депозитите в „И.”АД
обаче не са на Б.М., а на „М.В.”
АД Ответникът е възразил, че изпълнителният директор е подставено лице на Б.М..Оттук вероятно следва, че се оспорва самото вписване на Е.М., което обаче е
предмет на друг иск, разглеждан по друг ред.
Ако съдът възприеме теорията , че
изпълнителният директор/респ.управител/ на ищеца се предполагат като подставени
лица, той би следвало да не дава ход на никой процес и винаги да изследва
преюдициално дали пък изпълнителният директор или управител не е подставено
лице. Очевидно това е абсурдно.
Във всички случаи ищецът „М.В.”АД е реално съществуващо юридическо лице.Неговото
имущество е различно както от имуществото на Б.М.,
така и от имуществото на Е.М. .В
битността си на юридическо лице „М.В.” АД не може да извърши престъпление.Не
се твърди, че същият се е обогатил неоснователно за сметка на „И.” АД.
С оглед изложените съображения следва ,
че възраженията на ответната страна за извършено престъпление нямат отношение
към предмета на спора.Щетите от престъпление са предмет на деликтен иск
респ.някакъв друг, насочен към конкретни лица.
Изложеното отново обосновава извода за
основателност на предявения главен иск.
Ищецът претендира главница от 2 461
394.96 щатски долара и възнаградителна лихва от 159 168.44щ.д.
Събраните по делото доказателства
установяват налична главница по разглеждания договор за депозит в размер на 2
324 639.52 щ.д. Както се изложи в мотивите на вещото лице не са били
предоставени от банката документи за довнесени суми. Затова искът следва да се
уважи в доказания размер.
Възнаградителната лихва следва да изчисли
върху доказания размер в договорения размер и за периода от 02.06.2009г. до
26.02.2010г. и тя възлиза на 154
763.67лв.В този размер следва да се уважи този иск като в останалата част се отхвърли.
Основателен е и акцесорния иск за
мораторна лихва предявен за 645 538.70
щ.д. Лихвата се претендира за периода от 27.02.2010г. до 04.09.2012г.- датата
на завеждане на иска.Сумите , върху които следва да се изчисли тази лихва за
забава, са доказания размер на сумата по депозита от 2 324 639.52 щ.д. и
възнаградителната лихва в размер на 154 763.67лв. Мораторната лихва за
посочения размер възлиза на 647 685.18 щ.д. Претенцията е по-малък размер и
затова следва да се уважи изцяло.
По отношение на втория обективно
кумулативно съединен иск:
На
27.12.2007г. с нотариален акт № 137, том ІV, рег.№ 6742, дело
№ 483 от 2007г. на нотариус М.Д. с рег.№ 529 ищецът по делото е закупил поземлен имот с площ от 2 410
кв.м. в с.Я., заедно с построената в него сграда- М.и
всички други подобрения и приращения. За целите на извършваната от ищеца
дейност било необходимо оборудването на ІІ и ІІІ етаж. По този повод на
11.02.2010г. между „М.-В.” АД и „Е.Т.Е.Х.”
С.А., Г. е сключен договор за доставка на оборудване. Съгласно този договор „Е.Т.Е.Х.”, участвало в процедура по сливане
с дружеството „М.” С.А., преименувано на „Е.”, се е задължило да достави
оборудване съгласно спецификацията по Приложение 1 към договора за ІІ и ІІІ
етаж на собствената на ищеца сграда с предназначение за М..Срещу
това ищецът поел задължение да заплати покупна цена на оборудването в размер
на 1 598 298.42 евро в срок от 30 дни,
считано от датата на подписване на договора.
От заключението на вещото лице инж.П.- том ІІ от делото, с.665 и сл. се установява заявените и описани в приложение 1 към
договора машини и съоръжения по конфигурация могат свободно да бъдат монтирани
на ІІІ етаж, както е предвидено по технологичен проект. Във функционално
отношение оборудването, описано в приложение 1, напълно покрива изискванията на
производство, каквото е развивано от „М.В.” АД-
производство на месо и местни продукти.
Видно от приложени писмени доказателства- Държавен вестник на Република Г., на
06.09.2010г. „Е.Т.Е.Х.” С.А. е участвало в процедура
по сливане с още няколко дружество, като в крайна сметка е „погълнато” от
дружество „М.” С.А., което поема всички права и задължения по Договор за доставка
на оборудване от 11.02.2010г. в качеството на универсален правоприемник. През
ноември „М.” С.А. променя фирменото си наименование на
„Е.” С.А.
Именно във връзка с подготвяното
сключване на Договор за доставка на
оборудване от 11.02.2010г. „М. В.” АД е предприело действията на 04.02.2010г. в
клон „Централен” на ответната банка за превод на сумата 960 000 щ.д. от
депозитната по разплащателната сметка на дружеството, които се оказват
неуспешни, поради неизпълненото задължение на „И.” АД .
Единствено и само поради неизпълнението
от страна на банката на задълженията й по договора за депозит, ищецът е
изпаднал в забава с изплащане на цената по договора си с „Е.”.
По делото е приложено напомнително писмо , изходящо от „Е.Т.Е.Х.”- л.115.
том 1 от делото с дата 16.03.2010т., с което на ищеца се съобщава, че крайният
срок за плащане на цената по договор за доставка на оборудване от 11.02.2010г.
е изтекъл на 15.03.2010г.Настоява се за плащане.
На л.119 е приложено второ напомнително
писмо до ищеца, в което вече се твърди, че до момента се дължи освен покупната
цена по същия договор и значителна
неустойка. То носи дата 17.05.2010г.
На л.121 е
приложено писмо изходящо от „М.” и адресирано до ищеца, с което последният е
уведомен, че всички права и задължения на Е.Т.Е.Х. по
договора от 11.02.2010г. са придобити от „М.”.Последното
потвърждава, че е готово да изпълни задължението за доставка на оборудване , но
само след плащане покупната цена., както и натрупаната неустойка.
На 02.12.2010г.”М.” още веднъж моли ищеца
да изпълни задължението си по договора от 11.02.2010г.- писмо
на л.123 от делото.
Съдът приема за напълно доказана
причинно-следствената връзка между неизпълнението на ответника банка по
договора за депозит и неизпълнението на ищеца по договора с гръцкия му
съконтрахент от 11.02.2010г. Затова за ищеца е възникнало право да претендира
наред с изпълнението и обезщетение за
забавата- чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Забавата на ответника е принудила ищеца да
сключи с „Е.” С.А. на 07.11.2011г. допълнително споразумение към Договора за
доставка на оборудване от 11.02.2010г.- приложено на л.125 от делото.В него е
констатирано, че възложителят по договора и ищец по делото дължи сумата 1 598
298.42 евро – неизпълнено задължение по договор от 11.02.2010г., представляващо
покупна цена, както и неустойка по чл.13 от договора за доставка на
оборудване за периода на забавата от 16.03.2010г. до 06.11.2011г. в размер на 1
598 298.42 евро доколкото размерът на
дължимата неустойка не може да надхвърля размера на покупната цена.
В чл.5 от допълнителното споразумение
ищецът по делото се е задължил да заплати дължимата неустойка на четири вноски
в посочен размер и срокове след 10% отстъпка като общия размер на неустойката е
1 438 468.42 евро. Тази сума е изцяло заплатена от ищеца чрез 15 банкови
превода, извършени в периода от
30.01.2012г. до 21.03.2012г.
Следва да се отбележи, че съгласно заключение
на в.л.С.Ч. Договора за доставка на оборудване от
11.02.2010г., Допълнителното споразумение към него от 07.11.2011г. и всички
писма, изходящи от „Е.” С.А., са подписани от законния
представител на дружеството
г-н Н.Г.
С оглед изложената фактическа обстановка по
обективно съединения иск, която се доказва от събраните доказателства, следва
да се приеме, че разглежданият иск е основателен и доказан.в
пълния предявен размер от 1 438 468.42 евро.Сумата е обезщетение за ищеца за
причинените му вреди от виновното неизпълнение на задължението на ответника „И.”
АД по договор за депозит от 20.05.2009г . IBAN *** реално платена от ищеца по делото и без
съмнение тя представлява реално претърпяна
вреда, доколкото не би си стигнало до плащането й, ако парите на М.Варна си
стояха по неговата сметка.
Тази вреда е пряка и непосредствена
последица единствено от виновното неизпълнение на договорните задължения на
ответната банка. Тя е могла да бъде предвидена от банката към момента на
сключване на договора за депозит и затова представлява предвидима вреда по
смисъла на чл.82 от ЗЗД.Договорът за депозит не обвързва страните със срок и
следователно е пределно ясно, че във всеки един момент вложителят може да поиска да се разпореди със
сумата по него. А съгласно чл.302 от ТЗ банката е длъжна да полага грижата на
добрия търговец.
От предмета на дейност на ищеца е очевидно,
че той би могъл да влиза в договорни
отношения с трети лица, на които да дължи плащане. Размерът на сумата по
депозита предполага, че сключваните сделки могат да са със значителна
стойност.Освен това заплащането на неустойка по договор е регламентирана
възможност на страните, а между
търговци тя е по-скоро практика и не е допустимо да се възразява за нейната
прекомерност.
С поведението си „М. В.” АД е направил
всичко възможно за ограничаване на вредите, като е успял да договори отстъпка
от 10% от размера на дължимата неустойка и освен това е заплатил така намалената неустойка в първия възможен за
него момент.
Относно предявения от ответника регресен
иск срещу третото лице помагач:
Привличането на трето лице- помагач и
разглеждането на обратния иск срещу него са различни процесуални действия.Привлеченото
в процеса трето лице търпи последиците на чл.223 от ГПК, т.е. обвързващата сила
на мотивите.
Обратният иск обаче е нещо друго. Той
формира и сила на пресъдено нещо спрямо третото лице. Законът въвежда институцията на обратните искове на две
основания::А.При еднаквост на фактите да не се допусне приемането на различна фактическа обстановка
в два отделни съдебни процеса и Б.Да се осъществи процесуална икономия,
доколкото доказването е едно и също.
Обратният иск се намира в нормативна и
причинна връзка с главния иск.Затова основанията на главния и на обратния иск
по принцип съвпадат.Като доказва
твърденията си по главния иск,
ищецът по същество доказва и твърденията
на ответника по обратния иск. Същински регрес има когато се отговаря за чужди действия- поръчителство,
застрахователна отговорност и др.п. Обратният иск винаги е евентуален- ако и
доколкото бъде уважен главния- І В този смисъл проф.Ж.С.- Българско
гражданско процесуално право, С.2001г., с.432.
В
случая ищецът не претендира, че е претърпял вреди в резултат на неправомерни
действия на служител на банката, във връзка с което ангажира отговорността й.
Ищецът твърди, че е имал банкови депозити, че не са били изпълнявани платежни
нареждания, като накрая банката е заявила, че няма наличност по депозитите .
Тези твърдения на ищеца определят предмета на делото.
Естествено неправомерните действия на юридическите лица винаги се
свеждат до действия или бездействия на техните законни представители или
служители, но евентуалните дела срещу тези лица не са същински регресни искове.
Ответникът поддържа, че служителят П.М. е извършил престъпление- фалшифицирал
подписи, подправял банкови извлечения, нареждал суми към трети лица без
съгласието на титуляра и др. Тези твърдения на банката обосновават иск срещу нейния служител, но
това правоотношение е напълно различно
от правоотношението, предмет на делото.
Както посочихме вече регресните искове са въведени с оглед
необходимостта от приемане на еднаква фактическа обстановка и изискването за
процесуална икономия.Претенциите на ответника към третото лице се основават на
факти и обстоятелства, различни от тези по главния иск. Ако съдът започне да
събира доказателства по тези твърдения,
това би означавало да обедини две дела, между които няма нито субективна, нито
обективна връзка. Такова съединяване на искове е недопустимо.
В търговските дела едно неизпълнение често
/житейски и икономически/ се дължи на факта , че трето лице не е изпълнило
спрямо ответника.На свой ред третото лице може да твърди, че не е изпълнило
поради неизпълнение на „четвърто” лице и т.н. Всички подобни твърдения могат да
са основателни, но те не могат да се разглеждат в едно производство.
Парите, вложени в банкови депозити, стават
собственост на банката. Титулярите на
сметки и влогове придобиват вземания срещу банката, т.е. възниква
правоотношение между вложителя и банката. Ако банкови служители извършат
злоупотреби, те го правят с пари на банката, а не с пари на депозантите, което
означава нова, различно правоотношение между банката и съответните длъжностни
лица. Между двете правоотношения липсва както причинна, така и нормативна
връзка: те не се основават върху едни и същи факти.
Друго изискване за разглеждане на обратния иск е условието за
преюдициалност.Прекият иск е преюдициален / пак проф.С.- с.432/
спрямо обратния. Ако се отхвърли прекия иск се отхвърля и обратния. Банката
може да търси отговорност от свои
длъжностни лица, извършили нарушения, доколкото тези лица са ощетили банката.
Отговорността на служителите няма преюдициална връзка с евентуално уважен иск
срещу банката.
От изложеното следва извода, че за
ответника не съществува право на регресен иск в настоящия процес, поради което
предявения такъв се явява недопустим. Производството по недопустим иск е също
недопустимо и затова следва до бъде прекратено.
Така наречената „защита” на ответника не е
защита срещу предявения иск. Тя излиза извън рамките на делото, които се
определят от предявения иск, а не от „доводите” на ответника. Както е известно
проф.С. нарича ищеца господар на исковия процес. Когато ответникът предяви
своите искове срещу лицата, които смята, че са го ощетили, ще може да диктува
условията на процеса. Но в качеството си на ответник той няма такова право.
С оглед изхода на спора на ищеца следва
да се присъдят направените разноски съразмерно на уважения размер на исковете.
Те възлизат на 715 219лв.. Съдът намира възражението на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар заплатен на ищеца за несъстоятелен. Именно
процесуалното поведение на ответника доведе до „сложност” на казуса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ТБ „И.” АД, *** да заплати на „М.В.”
АД *** сумата 2 324 649.52 щ.д.
главница по договор за депозит от 20.05.2009г. с IBAN ***
, ведно със законната лихва считано от 10.09.2012г. до окончателното й
изплащане, сумата 154 763.67лв. възнаградителната лихва по
договора за депозит за времето от 02.06.2009г. до 26.02.2010г. ведно със
законната лихва считано от 10.09.2012г., до окончателното й изплащане, сумата от 645 538.70 щ.д. мораторна
лихва върху дължимите по депозита суми, сумата
от 1 438 468.42 евро обезщетение за
реално причинени вреди от неизпълнение на задължение по договор за депозит от
20.05.2009г., ведно със законната лихва считано от 10.09.2012г.до окончателното
й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 715 219лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете до
пълните предявени размери от 2 461 394.96 щ.д.и 159 168.44 щ.д. като
недоказани.
ПРЕКРАТЯВА
производството по обратния иск, предявен от ТБ”И.” АД срещу П.Т.М.
за сумата от 50 000 евро като недопустимо.
Решението може да се обжалва пред Софийски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: