МОТИВИ
към присъдата по нохд № 218/2006 год.
Врачанската Окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против подс.Т.Я.М. ***,К.З.К. ***,сега находящ
се в Затвора гр.Плевен,Т.З. *** и И.П.Т. ***,сега находящ
се в Затвора гр.Ст.Загора,за това че на 9.01.1991 год.към 13 ч.в в домът на И. Н.
К. в местността”Мочура”,на “Марково равнище”,в района
на с.Средни рът,общ.Роман, обл.Враца,като повече от
две лица,сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи,са отнели от
владението на пострадалия И. К. следните движими вещи,негова собственост:пари в
банкноти в размер на 940 лв,2 бр.нови мъжки ризи с
дълъг ръкав,8 бр.домашно тъкани родопски одеала, комплект от по 6 бр.лъжици и
вилици алпака,2 бр.10-литрови пластмасови туби с 20
литра домашна плодова ракия,спестовната му книжка от ДСК,личният паспорт на И.
Н.К.,както и юбилеен медал“40 години от победата над хитлерофашизма”за
участието му в първата фаза на Отечествената война 1944-45 год.,всичко на обща
стойност 11331 лв,големи размери,с намерение
противозаконно да ги присвоят,като са употребили за това сила,изразяваща се в
нанасяне удари по цялото тяло,порязване и пробождане с нож на дясната длан и
сядане върху гърдите и пострадалия И.К. е бил поставен в беззащитно
състояние,чрез завързване с въже на няколко места на тялото и фиксиране за
леглото,като грабежа е придружен със средни телесни повреди, изразяващи се в причиняване
на закрита гръдна травма,довела до трайно затруднение движението снагата и
механична асфикция,довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота,от които е последвала смъртта на пострадалия
К.-престъпление по чл.199 ал.2,т.1,пр.2,във вр.с ал.1
т.1 и 2,във вр.с чл.198 ал.1 пр.1 и ал.4 пр.2 от НК.Освен
това само на подс.И.П.Т. е повдигнато обвинение и за
това,че на 11.01.1991 год.в гр.София от клон на ДСК при ЦУМ чрез съставяне на
документ с невярно съдържание-разписка за теглене на парични суми от името на И.
Н.К.,представляваща неистински официален документ,съзнателно е дал възможност
на неизвестен възрастен мъж да получи без правно основание паричната сума в
размер на сумата 1000 лв-престъпление по чл.212 ал.2
от НК.
В с.з.от 16.03.2007 год.,когато е даден ход
на делото,е приет за съвместно разглеждане в настоящия процес предявеният
граждански иск от Н. И..Н. ***,М. И.В. *** и П. И.С. ***,наследници на
пострадалия И. Н.К.,против подсъдимите Т. М.,К.К.,Т.Т. и И.Т. за заплащане
солидарно на сумата общо 163 831 лв,от която
13 831 лв имуществени вреди и 150 000 лв неимуществени вреди,със
законните последици.В същото с.з.Н.Н.,***В. и П.С.,предвид направеното от тях
искане са конституирани като граждански ищци и частни обвинители по делото.Впоследствие
в с.з.от 11.05.2007 год.по искане на ищците с определение е допуснато изменение
на приетия за съвместно разглеждане в настоящия процес граждански иск,като е
намален размера на претендираните имуществени вреди
от 13 831 лв на 1987.36 лв.
Прокурора,участващ при разглеждане на
делото, поддържа обвиненията против подсъдимите така както са им повдигнати в
обвинителния акт с посочената по-горе правна квалификация.В своята реч в стадия
на съдебни те прения прокурора подробно излага фактическата обстановка по
делото,както и събраните при разглеждането му доказателства.Прокурора поддържа
искане наказанията на всеки от подсъдимите поотделно да бъдат определени при
превес на отегчаващите отговорността им обстоятелства предвид предишните техни
осъждания и лоши характеристични данни.По отношение на претендираните
имуществени вреди прокурора подържа становище,че предявеният иск е основателен
и доказан, поради което счита че следва да бъде уважен изцяло,а относно неимуществените вреди счита че следва да се уважи по
справедливост.
Адв.С.Г.,процесуален
представител на гр.ищци и частни обвинители,подържа обвиненията против
подсъдимите така както са им повдигнати от прокуратурата,като счита че същите
са доказани по безспорен и несъмнен начин.Адв.С.Г.
изразява становище,че наказанията на всеки от подсъдимите следва да бъде
наложено около предвидения максимален размер от 20 години лишаване от свобода при
превес на отегчаващите обстоятелства,предвид високата обществена опасност както
на извършеното деяние,така и на всеки от подсъдимите,предишните техни осъждания
и лоши характеристични данни.Относно гражданският иск адв.С.
Г. подържа че е доказан безспорно по основание и по размер и пледира същият да
бъде уважен изцяло така както е предявен и за имуществените и за неимуществени те вреди,със съответните законни последици-за
лихви и разноски.
Адв.Д.М. подържа становище,че подс.И. П. Т.,следва да бъде оправдан по обвинението му за
престъпление по чл.199 ал.2 от НК.Подържа и алтернативно становище-ако се
приеме че е участвал в извършване на деяние,то същото не е с квалификацията по
чл.199 от НК,както е посочена в обвинителния акт,а деянието би могло да бъде
квалифицирано като такова по чл.124 от НК,за нанасяне само на телесна повреда. Същевременно счита че извършител на деянието
по чл.199 ал.2 от НК е св.С.Б.,като анализира от своя гледна точка показанията
на същия свидетел,дадени в с.з.на 17.06.2008 год.Адв.Д.М.
поддържа становище,че за деянието,за извършване на което подс.И.Т.
прави признания в обясненията си в с.з.от 25.09.2009 год. наказанието му да
бъде определено при превес на смегчаващите
обстоятелства.
Защитниците на подс.Т.Т.,***
и Н. Н.,застават категорично на становището,че същия подсъдим не е участвал в
извършване на деянието за което му е повдигнато обвинение,че не са налице
доказателства по делото,установяващи виновно негово поведение и поради това
правят искане същия да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по това
обвинение.
Относно подс.К.К.
защитника му адв.Д.Г. прави искане да бъде признат за
невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение,тъй като по делото не
са събрани доказателства,на основание на които да е установено по делото по
безспорен и несъмнен начин участието му в извършване на това деяние.Адв.Д. Г. пледира,че липсват данни по делото за предварително
сговаряне между подсъдимите за извършване на кражби и грабежи.Освен това
накратко се спира на показанията на св.С.Б.,както и на допълнително дадените
обяснения от подс.И. П.Т. ***.на 25.09.2009 год.за да
обоснове тезата си за неучастие на подс.К.К. в
извършване на деянието.По отношение на предявения граждански иск по-конкретно
за претендираните неимуществени
вреди се подържа становище от адв.Д.Г. че ако някой
от подсъдимите бъде признат за виновен в извършване на деянието,то този иск
следва да бъде уважен по справедливост съобразно практиката на ВКС.
За подс.Т. Я.М. защитника му адв.Ц.Р. прави искане да бъде признат за невинен и да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.Подържа се от защитника че липсват
доказателства по делото както за предварително сговаряне между подсъдимите за
извършва не на престъпни деяния,така и конкретно за участие на подс.Т.М. в извършването му по описания в обви нителния акт начин.Като се позовава на показанията на св.С.Б.
и на дадените допълнителни обяснения от подс.И.Т. се
подържа от адв.Ц.Р. че други лица,но не и подс.Т.М.,може да са извършители на това престъпно деяние.
Подсъдимите първоначално заявяват че не
признават за виновни по повдигнатите им обвинения и че не са участвали в
извършването им.Впоследствие в с.з.от 30.06.2009 год.и от 25.09.2009
год.подсъдимите призна ват че са били четиримата в гр.Роман,където на Т. М. е
бил съставен акт от служители на КАТ за нарушение на разпоредбите на
ЗДП.Признават и това че са ходили в района на с.Средни рът,за да продават казан
за варене на ракия.Подс.Т.М. в обясненията си не дава
допълнителни данни,извън тези,посочени до тук, относно повдигнатото му
обвинение.Подс.Кр.К. заявява в обясненията си,че са
ходили в дома на пострадалия И.К.,който бил възрастен,около 60-годишен и бил в
двора си,че са били гладни и поискали да хапнат и пострадалия К. ги поканил в
къщата си и им дал буркан с месо,ракия,компот.Подс.К.
обяснява също че къщата е на 30-40 м навътре от оградата,че в нея се влиза като
се слиза по стъпала,че стояли в къщата около 20-30 мин.Освен това същия
подсъдим в тези свои обяснения заявява,че след като излезли от този дом всички
се придвижили до с.Средни рът,на около3-5 км.от къщата.Там в селото били
оставили леката кола.Тъй като имало проблеми със запалването на колата били
закачени на автобус,който ги дръпнал,а по-късно като била оправена колата се
придвижили с нея до гр.София.
Подс.Т.Т. в обясненията си посочва,че св.Б. К.по
прякор”Г.”им казал че някакъв човек от района на с.-Средни рът искал да закупи
казан или да му бъдат поставени улуци на къщата и затова четиримата подсъдими
отишли там.След това подс.Т.Т. заедно с останалите подсъдими
по делото отишли до дома на пострадалия,но той,подс.Т.,не
е влизал в нея.Същия подсъдим заявява,че бил вън до оградата и някой от другите
подсъдими му бил дал буркан с компот или вода да пие.
Подс.И. П.Т. ***.
на 25.09.2009 год.дава допълнителни обяснения като заявява,че действително с
останалите подсъдими по делото са били в дома на пострадалия И.К.,но не отишли
с цел да го убиват.Пострадалия И.К. ги посрещнал.Тъй като били гладни
пострадалият им предложил месо стерилизирано в буркан,предложил също ракия.Подсъдимия
заявява че пекли месото на печката,пили от ракията.Другите подсъдими-Т.М.,К.К.
и Т.Т.-излезли и той,И.Т., добре почерпен с ракията,останал сам с пострадалия.По-нататък
в обясненията си подс.И.Т. заявява,че сам извършил
престъпното деяние,тъй като бил повлиян от изпития алкохол.Подсъдимия заявява
че пострадалият се съпротивлявал,крещял за помощ,но бил слаб и възрастен.За
това подсъдимия Т. го удрял с ръце по гърдите и го надвил.Подсъдимия посочва че
сам е причинил болките и страданията на пострадалия,като му вързал ръцете за
таблата на кревата,а след това и краката,сложил му шал на устата за да не
вика.Относно другото му повдигнато обвинение в същото с.з.подс.
И.Т. прави признание,че сам е попълнил текста на разписката,която дал на другия
възрастен човек,който като получил от клона на ДСК в ЦУМ София сумата 1000 лв,дал тези пари на него,на И.Т..
Съдът като взема предвид събраните по делото доказателства от
показанията на разпитаните свидетели, от представените писмени доказателства,от
заключенията на назначените експертизи,от посочените по-горе обяснения на
подсъдимите и ги обсъди поотделно и в тяхната цялост,прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс.Т. Я.М.,К. З.К.,Т.
З. Т. са роднини,братовчеди и се познавали от малки деца с подс.И.
П.Т..Отначало като непълнолетни и като млади,наскоро навършили пълнолетие
младежи подсъдимите живеели в Търговишкият регион,в
населени места около гр.Попово,предимно в с.Кардам.Събирали
се и извършвали пътувания в страната,предимно в Северна България,в района около
гр.Видин,гр.Роман,а също и в гр София,като се
придвижвали с лека кола ВАЗ 21061 ”Лада”с рег.№-Вд В № 00 00,собственост на св.Я. М.,баща на подс.Т.М..Четиримата подсъдими упражнявали
занаяти-калайджийство,бакърджийство,направа на хидро изолации
на покриви,поставяне на улуци,както и направа на казани за варене на ракия.При
пътуванията си в страната подсъдимите извършвали дейности по упражняване на
посочените занаяти и търсели възможност за продажба на направени от тях казани
за ракия.
Установено е по делото че в края на 1990 год.
подсъдимите Т.М.,Т.Т.,К.К. и И.Т. както и св.А.Т.,брат на подс.Т.Т.,***
с посочената лека кола”Лада”в дома на св.Д. К.,който тогава живеел на съпружески
начала със св.Н. М.,която е леля на подс.Т.Т.. Повода
бил Т.Т. и брат му А. да вземат от св. Н.М. стари златни монети-пендари,останали
им наследство.Тогава в дома на св.Д.К. и Н. М. подсъдимите М.,Т.,К.,И.Т. и
св.А.Т. се срещнали и разговаряли и със св.Б.К., известен като”Г.”,който бил
братовчед на св.Д. К.и живеел на съпружески начала със св.А. Д.,първа
братовчедка на подс.Т.Т..В разговора помежду им
станало на въпрос,че Б.К. е поставял улуци на къщата на човек на име Г.Ц.,по прякор“Л.”,живеещ
в местността”Марково равнище”, намираща се високо в
Балкана над с.Средни рът,общ. Роман.Св.Б.К. споделил че този човек-Г. “.Л.”-търсел
да закупи казан за ракия.Решили да отидат до дома му.Подс.Т.М.,Т.Т.,К.К.
и И.Т.,както и св.Б.К.тръгнали с леката кола ”Лада”,но поради стръмния
тесен,каменист,мокър и хлъзгав път не могли да стигнат до там и се върнали в
гр.Роман,а след това се прибрали по домовете си. Обстоятелствата за това
посещение на подсъдимите в гр.Роман се установяват от показанията на св.Б. К.,Д.К.,А.Д.
и Н.М.както и от обясненията на подс.К.К.,И.Т..
На 4.01.1991 год.подс.Т.М.,Т.,К.
и Т. *** с леката кола “Лада”.Тогава се
срещнали с Г. Ц. /”Л.”/, но не се разбрали с него,тъй като същия искал да
закупи котел,но носеният от тях му се видял малък,а той търсел да закупи голям
котел.На този ден на подс.Т.М. като водач на л.а. ВАЗ
21061 Вд В № 00 00 бил
съставен от актосъставителя св.И.И. акт № 426877 за
нарушение на разпоредбите на ЗДП, екземпляр от който е приложен на л.л.46,т.4
от сл.д.
На 9.01.1991 год.около обяд четиримата
подсъдими Т.М.,К.К.,Т.Т. и И.Т. отново дошли с л.а.”Лада”до с.Средни рът,където
в селото оставили колата,след което пеша се придвижили нагоре в Балкана.Не
могли да установят контакт с Г.Ц. /Л./и продължили да се движат из района,като
около 13 ч.стигнали до дома на пострадалия 76-годишния И. Н. К..Видно от
протокола за оглед на местопроизшествието/л.4 от т.1 на сл.д./домът се намирал
на около 4-5 км.от с.Средни рът,на голяма надморска височина,в местността
“Мочура”.На разстояние от 1 км наоколо нямало друга къща.Домът на пострадалия
представлявал двуетажна жилищна сграда,която се намирала навътре в двора.Когато
четирима подсъдими приближили видяли,че пострадалия И.К.
сечел дърва на двора.Подсъдимите завързали разговор с пострадалия и тъй като
били гладни му поискали да им даде храна,като подс.Т.Т.
му дал 20 лв.Пострадалият се съгласил и ги поканил в дома си.На първия етаж в
къщата се влиза като се слиза по стъпала надолу,видно от протокола за оглед.Влезли
в кухнята,където седнали около масата. Пострадалия И.К. извадил сирене,консервирано
месо от буркан,което пържили на печката,разчупил хляб от питите,които съпругата
му П. К. била омесила, изпекла и оставила преди да замине четири дена преди
това,на 5.01.1991 год.,за с.Карлуково,обл.Ловеч при дъщеря си М..Пострадалият И.К. извадил и
почерпил подсъдимите с домашна плодова ракия.На масата по-късно при огледа били
намерени 5 бр.чаши,както и вилици.За това,че пострадалия извадил и дал още месо
и ракия,подс.Т.Т. му дал още 20 лв.Подсъдимите
хапнали и се почерпили с ракията и в разговора си с пострадалия разбрали че
същия е сам в къщи.Тогава решили да отнемат от дома по-ценни вещи,дрехи, пари.Подс.Т.М. и Т. Т. започнали да обикалят и да тършуват в
останалите стаи на къщата както на първия,така и на втория етаж.Пострадалият
изразил явно своето несъгласие с тези действията на подсъдимите.За да сломят
съпротивата на пострадалия и за да каже същия къде държи парите си другите
двама подсъдими И.Т. и К.К. започнали да го бият с юмруци и ритници предимно в
областта на гърдите.Освен това със същата цел с нож или с балтийка/малка
секира/ намерена по-късно под леглото,подсъдимите включително и присъединилите се подс.Т.М.
и Т.Т.,са нанасяли удари върху дясната длан на пострадалия,при което са му
нанесени три порезни рани и една прободно-порезна
рана.Тъй като бил възрастен и слаб и поради това не много силен,пострадалият не
могъл да противо действа ефикасно на нападението на
младите тогава средно около 24-25 годишни подсъдими,които го повалили на пода,а
след това го поставили в легнало положение на кревата със железни табли,намиращ
се в стаята,съседна на кухнята.Там подс.И.Т. му
наливал ракия в устата, скачал върху гърдите му.В същото време го питали къде
държи парите си.Тъй като пострадалият викал за помощ и бил в легнало положение,подсъдимите
завързали зад главата и силно пристегнали
през устата му синьо вълнено шалче.Освен това с коженият колан от панталона му
го пристегнали силно през горната част на гръдния кош.С въже от бяла капронова материя с дебелина 5-6 мм завързали ръцете му
отзад зад тялото в областта на гривнените стави и
силно ги пристегнали,като след това го обърнали по гръб.Със същото въже,но с
хлабава примка тялото на пострадалия било завързано в областта на шията и
фиксирано за горната табла на леглото.После силно пристегнали и двата му крака
в областта на глезените и ги фиксирали за долната табла на кревата. Най-дейни
при сломяване съпротивата на пострадалия,при нанасяне на посочените увреждания
по тялото му,при завързването и пристягане през устата и гърдите и при
фиксирането по горепосочения начин на тялото му с частите от капроново въже за таблите на леглото първоначално били подс.К.К. и И.Т..Впоследст вие и
останалите подсъдими-Т.М. и Т.Т.-също се включили в сломяване съпротивата на
пострадалия,в причиняване уврежданията върху тялото му,както и при завързване
и пристягане през устата и гърдите и при
фиксиране н тялото му към таблите на леглото. Първоначално подс.Т.М.
и Т.Т. обиколили всички стаи в къщата както на първия,така и на втория етаж за
да търсят движими вещи или пари,които да отнемат.По-късно,след като приключили
със сломяване съпротивата на пострадалия,след нанасяне на увреждания та по
тялото му,както и след завързване и пристягане на устата и гърдите и на тялото
към таблите на леглото, четиримата подсъдими обикаляли необезпокоявани от
никого във всички стаи на къщата,тършували и търсели както се посочи някакви
ценни и по-нови движими вещи,които да отнемат.Впоследствие било установено,че подсъдимите
са изваждали от гардероби и кашони и от различни места в стаите намиращи се там
дрехи, черги,възглавници-разрязани,покривки и чаршафи,вълна, посуда за хранене,постелки,туби,дамаджани,дървено корито и
ги разхвърляли в безпорядък по стаите,дюшеците от креватите били задигнати от
едната страна или захвърлени на пода,завивките били махнати,а леглата били само
с гола пружина,хладилника разтворен,без да е изключен,цветята обърнати,навсякъде
хвърчела перушина.В двукрилен гардероб на втория етаж двете му врати били
отворени широко,а рафтовете-празни.в стая,използвана за килер също имало вещи,разхвърляни
в безпорядък,като имало и два чувала,разкъсани по средата от които изтичало
брашно.В малка стаичка до тази,където бил трупа на пострадалия,използвана за
мазе,вратата на която била разбита,имало пластмасови туби от по 20,по 5 л с
ракия,дамаджани,както и две бурета,с общо около 200 л с домашна ракия.Имало
някои пластмасови туби пробити, с изтекла ракията от тях.
Гореизложеното се потвърждава напълно от
протокола за оглед на местопроизшествието,от намерените годни дактилоскопни следи,оставени върху чаши,намиращи се на
масата в кухнята и върху буркан с компот в стаята,в която е кревата с трупа на пострадалия
върху него,от другите годни дактилоскопни
следи,оставени върху дясното крило на гардероба в стая на втория етаж на
къщата,от показанията на св.Н.Н.,***В.,П. С.,както и от обясненията на подс.К.К. и И. Т..***
свидетелстват,че са видели кръв по стената в стаята, където на леглото бил
трупа на пострадалия-техен баща.Освен това от показанията на св.М.В. и П.С. се
установява по делото,че липсвала сумата от 900 лв в
банкноти,които се намирали в хладилника между две кори с яйца.Видно е от
показанията им,че от къщата освен сумата 900 лв,плюс
40 лв,дадени на пострадалия от подс.
Т.Т.,липсвали 2 бр.нови мъжки ризи с дълъг ръкав които не били обличани и били
така както са купени от магазина,като опаковката им се намирала впоследствие из
други вещи по пода.Освен това липсвали 8 бр.домашно тъкани родопски одеала,а
също и комплект от по 6 бр.лъжици и вилици,подарени на пострадалия от св.М.В..Липсвали
2 бр.пластмасови туби по 10 л.с общо 20 л.домашна ракия.Заедно със всички тези
посочени вещи подсъдимите намерили в къщата и взели със себе си и спестовна
книжка от ДСК на името на пострадалия И.К.,личният му паспорт/зелен на
цвят/,както и 1 бр.медал,даден на пострадалия като участник в Отечествената
война с надпис от едната страна-“40 години от победата над хитлерофашизма”а от
другата страна-меч и годините 1945-1985 год.”
Подсъдимите оставили пострадалия И.К. в
посоченото беззащитно положение-завързан на посочените места,пристегнат силно
през устата и през горната част на гърдите и фиксиран с части от капроновото въже за горната и долна табли на леглото и с
посочените по-горе вещи напуснали къщата.Отправили се към с.Средни рът, където
били оставили леката кола.Качили се в нея и пропътували кратко разстояние,но
поради неизправност на колата спрели до м.”Лъга”,намираща се на пътя между с. Средни
рът и с.Караш.Там останали да пренощуват и поради студеното зимно време наклали
огън в който хвърлили ненужният им юбилеен медал.
На сутринта на другия ден,10.01.1991
год.към 8.30 ч край колата с четиримата подсъдими минал св.Д.Д. с управлявания
от него автобус.Подсъдимите го спрели и му казали,че са закъсали с колата и
помолили да ги тегли с автобуса.С капроново въже като
това,с което предния ден били вързали пострадалия К.,подсъдимите завързали
леката кола”Лада”за автобуса.По пътя въжето се скъсало Св.Д.Д. им казал,че
бърза за гр.Роман за връзка с преминаващ влак.Двама от подсъдимите се качили в
автобуса и отишли в гр.Роман,където св.Д.Д. ги свързал в гаража на ДАП със
св.В.С.,шофьор на таксиметрова кола.Св.С. с придружаващите го двама подсъдими
отишъл до леката кола”Лада”,свещите на която били свалени.От там св.С. теглил
тази лека кола със таксиметровата си кола на известно разстояние и като
наближили един наклон на пътя подсъдимите с тяхната кола му сигнализирали да
спре и му казали че ще се спуснат надолу и тяхната кола ще запали.Св.С.
свидетелства,че подсъдимите били четирима,че тогава, през м.януари 1991 год.,те
били млади момчета,по-слаби,тъмни,мургави.При извършеното разпознаване в хода
на проведеното досъдебно производство св.Т. разпоз нал подс.Т.М./л.51,т.4/,а
при разпита му като свидетел по делото в с.з.на 16.03.2007 год.разпозна подс.Т.Т. и И.Т..За това че двигателя на леката кола “Лада”
по това време не бил в ред и трудно било запалването свидетелства в показанията
си и собственика на колата св.Я.М.,баща на подс.Т.М..
По нататък с леката кола“Лада”подсъдимите
заминали за гр.София,където преспали при св.А.Т.,брат на св.Т.Т..На следващият
ден,11.01.1991 г./петък/ четиримата подсъдими отишли в центъра на гр.София, където
около ЦУМ подс.И.Т. намерил един възрастен човек,приличащ
външно на пострадалия И.К.и го уговорил срешу
заплащане да се яви с личния паспорт на пострадалия на гише на клон на ДСК,намиращо
се вътре в ЦУМ и от спестовната книжка на пострадалия да изтегли сумата 1000 лв,колкото е бил тавана тогава за суми, които могат да
бъдат изтеглени за деня.Възрастния човек се съгласил.За целта подс.И.Т. попълнил саморъчно данните в текста на
разписката,която впоследствие била иззета и приложена като веществено
доказателство по делото на л.29 от т.4 на сл.д.Посоченият възрастен човек се
явил на гишето пред служителката от ДСК,св. Е.Г. и показал на същата личния
паспорт на пострадалия И.К.както и разписката с попълнените от подс.И.Т. данни.Възрастния човек в присъствието на подс.Т. се подписал саморъчно в разписката с инициали”И.К.”пред
св.Г.която след като видяла представения й личен паспорт без да се задълбочи в
сравняване на явилото се пред нея лице с името,ЕГН и снимката на
паспорта,попълнила данните отгоре върху разписката с цифри и думата”Луковит”.С
така оформената разписка възрастния човек се явил на касата,откъдето друга
служителка му изплатила сумата от 1000 лв.Тази сума след като посочения
възрастен човек предал на подс.И.Т.,заедно със сумата
от 940 лв отнета от дома на пострадалия И.К.,четиримата
подсъдими разделили помежду си.
На 13.01.1991 год./неделя/сутринта съпругата на пострадалия И.К.-П. Л.К.-се
прибрала.Като влязла в къщата видяла в стаята до кухнята на първия етаж мъжа си
лежащ вързан на леглото и като го пипнала разбрала че е починал.Веднага отишла
в селото Средни рът,където съобщила за смъртта на съпруга си,откъдето по пощата
е съобщено в РДВР Враца.Същия ден,видно от протокола на л.4 от т.1 на сл.д.в
16ч.и 25 мин.е започнал оглед на местопроизшествието в дома на пострадалия.От
същия протокол,окомерната скица към него и фотографския албум/л.4-11 от т.1 на
сл.д./е видна обстановката в дома на пострадалия в стаите както на първия,така
и на втория етаж,разположението на вещите,данни за което вследствие действията
на подсъдимите са посочени по-горе,както и положението в което е бил поставен и
впоследствие намерен трупа на пострадалия И.К.
На място на терен в двора поради напреднал етап на разложение и
невъзможност да се транспортира тялото поради отдалечеността до секционната
зала на болницата,от експерта д-р Н.Т. е била извършена аутопсия на трупа на
пострадалия.Видно от заключението на представената и подържана от същия експерт
съдебно-медицинска експертиза на пострадалия И.К. е била причинена тежка гръдна
травма,изразяваща се в счупване двустранно на ребрата от 2-ро
до 7-мо в предната част на гръдния кош,с масивно
травматично кръвонасядане на меките тъкани в предната
и задната му част,счупване на гръдната кост,счупване на лявото рогче на
подезичната кост с кръвонасядане на меките тъкани в
тази зона,3 повърхностни порезни рани на дясна длан и
прободно-порезна рана на същата длан,преминаваща през
цялата дебелина на същата.На гръдния кош е установена силно изразена напречна
бразда на вдлъбване на меките тъкани вследствие на силното пристягане с кожения
колан,силно изразено вдлъбване и на устните и устните ъгли вследствие на
силното пристягане с вълнения шал,както и смъкване на кожата на двете длани
поради настъпилото трупно разложение след пристягането на китките. Заключението
на експерта д-р Н.Т. е че причината за смъртта на пострадалия К. е острата
дихателна недостатъчност,настъпила вследствие на комплексно действие на тежката
гръдна травма и механична асфикция,на силното
пристягане в областта на гръдния кош и частично запушване на дихателните отвори
от силното пристягане с вълнения шал в областта на устната кухина.Относно
механизма на причиняване на счупването на ребрата и на гръдната кост
заключението на експерта д-р Т. е че са получени вследствие на силното
притискане или удари в тази област с твърд,тъп предмет с широка
повърхност.Счупването на подезичната кост отговаря да е получено от притискане
в областта на шията или от силен отсечен удар с твърд тъп предмет в тази област
със сравнително ограничена повърхност.А посочените порезни
рани и прободно-порезна рана на дясната му длан
отговарят да бъдат получени от действието на твърд предмет с остър връх и поне
един режещ ръб.Заключението на експерта д-р Т. е че всички констатирани и
посочени увреждания на пострадалия И.К.са му били причинени прижизнено.Експерта
заключава от установената при аутопсията трупна картина,че смъртта на
пострадалия е настъпила 2-3 денонощия преди това.Освен това заключението му е
че докато е настъпила смъртта пострадалия е бил в съзнание и с налична сърдечна
дейност,без да е изпадал в безсъзнание.Смъртта му е настъпила от задушаване,асфикция,бавно,за време не повече от два часа.
Заключението на тази експертиза е допълнено
от съдебно-медицинската експертиза,изготвена и предста
вена по делото от д-р А.М./№110/2005 л.7-11 от т.4/.От тази експертиза е
видно,че смъртта на пострадалия К. е насилствена,като при по-възрастен човек
по-лесно се получава счупване на кости и с по-малко насилие може да се получи
един по-неблагоприятен резултат.Смъртта на пострадалия И.К.. видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза на д-р А.М. не е настъпила
мигновено,а след известен период от време.При пристягането и затискане на
дихателните отвори и пристягането на гръдния кош се получава механична асфикция,пострадалия не може да диша.Освен това при
счупване на ребра в тяхната сърцевина се създава възможност за изливане на
мастни капки които отиват в кръвообращението и се получава механично запушване
на кръвоносните съдове в периферията на белия дроб и невъзможност да
функционира кръвта.По делото е представена и допълнителна съдебно медицинска
експертиза изготвена и подържана също от д-р А.М./№ 153/2005 год., л.8-10 от
т.9/.От същата се установява че по медико-биологичната си характеристика
причинената на пострадалия К. закрита гръдна травма води до трайно затруднение
движението на снагата за срок по-продължителен от 30 дни,а посочената механична
асфикция-до разстройство на здравето,временно опасно
за живота.Причинените на пострадалия порезни рани и прободно-порезна рана на дясната му длан са довели до
временно затруднение на движението на крайника в тази му част неопасно за живота.
От данните делото е видно че при извършения оглед на местопроизшествие на 13.01.1991
год.са били установени и иззети годни дактилоскопни следи.Такива
дактилоскопни следи,видно от приложената окомерна скица
към протокола за оглед са били констатирани върху чаши и бутилка с
ракия,намиращи се на маса в кухнята,а също така и върху буркан с компот намиращ
се върху масата в съседната стая,където е открит трупа на пострадалия.От
изследването,направено на тези дактилоскопни следи по
протокол № 33/15.04.1991 год.от покойния вече експерт Н.Х. е видно,че тези
следи са на подс.Т. Т.,който тогава е бил с фамилно
име-М..Освен това е било констатирано наличие и на годни дактилоскопни
следи и върху крилото на гардероб намиращ се в стая на втория етаж на къщата на
пострадалия.От изследването,направено на същите дактилоскопни
следи по протокол № 32/15.04.1991 год.от покойния експерт Н.Х. е видно,че са
оставени от дланта на дясната ръка на подс.Т.М..Тези
изводи на посочения експерт са отразени и в експертни справки № 54/5.04.1991
год.и № 82/15.04.1991 год.,приложено на л.16-22 от т.4 от сл.д.От извършената в
хода на разглеждане на делото дактилоскопна
експертиза от експерта А.А. № 91/3.04.2007 год.са потвърдени заключенията на
покойния експерт Н.Х. по горе посочените
протоколи и експертни справки.
Експерта Д.Н. от НИКК-МВР е представил по
делото графическа експертиза,изготвена след изследване на ръкописния текст и
подписа върху оригиналната разписка за 1000 лв на
името на пострадалия И.К.,приложена на л.29 от т.4 на сл.д.,сравнен с
представен сравнителен материал.Заключението на тази експертиза е че ръкописния
текст върху тази разписка е попълнен саморъчно от подс.И.Т..По
отношение на подписа,ръкописно положен върху оригиналната разписка заключението
на експертизата е че същият най-вероятно не е изпълнен от подс.И.Т..
От
експерта Й. Г.Х. е направена оценка на движимите вещи,които подсъдимите са
отнели от дома на пострадалия.Тези вещи,както се посочи са следните:2 бр.нови
мъжки ризи с дълъг ръкав,8 бр.домашно тъкани родопски одеала,1 комплект от по 6
бр.лъжици и вилици алпака,2 бр.пластмасови туби от по 10 л.,20 л.домашна ракия,спестовната
книжка от ДСК на пострадалия И. К.,личният паспорт на същия,медала”40 години от
победата над хитлерофашизма”,както и сумата от 940 лв.Съгласно заключението на
оценителната експертиза, изготвена и представена по делото от експерта Й.Г.Х.
общата стойност на отнетото от подсъдимите имущество-движими вещи и пари към
деня на деянието-9.01.1991 год-възлиза на 11 331
лв.
Горепосочените експертизи не са оспорени от страните по делото при
разглеждането му в с.з.и са приети от съда като обективни и компетентни.
На 12.01.1991 год./събота/св.И.Т.В.който отивал към местността“Марково равнище”при своя леля,на отбивка
за паркиране на коли до мост в местността “Свин дол”
намерил акт за установяване на административно нарушение на разпоредбите на ЗДП
№ 176207/18.10.1990 год.,съставен на подс.Т.М..Акта
бил измачкан, окалян.Същият този акт св.В. го предал в Общ.у-ние на МВР
гр.Роман с протокол за доброволно предаване/л.43 и 45,т.4/.
По-късно една сутрин през зимата на 1991 год.св.К. И.,който работел като
пътен майстор/кантонер/към Пътно управление гр.Мездра,заедно с колегата си С. А./починал
впоследствие/отивали на работа.В участък в страни от пътя между селата Средни
рът и Караш видели старо огнище от пален огън.Решили на същото място да запалят
огън да се стоплят,тъй като било студено.Запалили огъня и започнали да се
греят. Тогава като разравял дървата около огъня в пепелта С. А. извикал,че е
намерил една жълтица.Св.К.И. първоначално не могъл да разпознае какво е това,но
като я измил в снега видял че това е медал,на който пише”40 години от победата
над хитлерофашизма”.В началото на м. март 1991 год.св.К.И. и С.А. предали
медала на св.В.П.,която по това време била кмет на с. Средни рът.С протокол от
5.03.1991 год.св.В.П. предала доброволно медала в Общ.у-ние на ман/л.47 от т.4/.Медала е приложен като веществено
доказателство по делото-л.47а от т.4.В с.з. от 16.03.2007 год.св.В. П.разпозна
че това е медала,който св.К.И. и С.А. й предали в Кметството в с.Средни рът и
който тя непосредствено след това е предала доброволно в Общ.у-ние на МВР гр.Роман.
Изложената до тук фактическа обстановка се
потвърждава от протокола за оглед на местопроизшествието,от показанията на
горепосочените свидетели,от събраните при разглеждане на делото писмени и
веществени доказателства,от заключенията на изготвените,представени и
поддържани по делото заключения на назначените експертизи,както и от
обясненията,дадени от подс.К.К.,Т.Т.,И.Т. ***.на
30.06.2009 год. и на 25.09.2009 год.
В с.з.на 13.05.2008 год.по искане на адв.Д. М.,защитник на подс.И.Т.,като
свидетел по делото е допуснато до разпит лицето С. Б. Б.Същият е разпитан в
следващото с.з.на 17.06.2008 год.За извършено престъпление от общ характер св.С.
Б. понастоящем изтърпява наказание доживотен затвор в Затвора гр.Враца.В
показанията си същия заявява че през м.януари 1991 год.,в дните между 8 и
11.01.1991 год.двамата със свой съименник-С.П. от гр.Б. С. били извършили деянието,посочено по-горе.В
показанията си св.Б. свидетелства за някои известни по делото от протокола за
оглед на местопроизшествието и от показанията на св.Н.Н.,***,П.С. обстоятелства,а
именно че групата от 3-4 лица,които били с л.а.”Лада”оставили колата си в селото и продължили да се движат по баира
пеша,че къщата на пострадалия И.К. била на два етажа,както и другите къщи в
този район и че къщата на пострадалия била навътре в двора,че на масата в
гостната,както я нарича,на първия етаж имало месо,компоти,домашна ракия,домашен
хляб.Наред с тези известни по делото обстоятелства в показанията на този
свидетел се констатираха и доста различия.Така същия посочва,че адаша му П.бил
източил бензина от л.а”Лада”, което не се потвърждава от другите доказателства
по делото.Свидетелства също така че къщата на пострадалия била някъде накрая и
до нея от центъра на селото стигнал пеша за около 15 минути,но видно от
протокола за оглед както и от показанията на св.В.П. къщата на пострадалия И.К.
се намира на разстояние 3-5 км.от с.Средни рът и до нея не може да се стигне за
толкова кратко време.Освен това св.Б. не можа да посочи как се влиза в тази
къща-от двора направо ли се влиза на първия етаж или има стъпала-нагоре или
надолу.Освен кухнята същия свидетел не посочва разположението на останалите
стаи и други помещения в къщата-не съобщава за наличието на малката
стая,килер,на първия етаж,както и броя на стаите.За пострадалия И.К. в
показанията си св.Б. свидетелства че бил бит,вързан и оставен по очи и по корем
на легло,намиращо се в гостната стая,докато от протокола за оглед е видно че
пострадалия е бил намерен легнал по гръб на легло в друга стая,съседна на
кухнята.Освен това същия свидетелства че в устата на пострадалия напъхали
шал,докато както се установява от протокола за оглед и от съдебно-медицинската
експертиза,представена от експерта д-р Н.Т. е видно,че този шал е пристегнат
през устата на пострадалия и завързан под главата му.Относно намиращите се вещи
и мебели в къщата св.Б. свидетелства че било“сиромашка работа”по неговия израз,че
тубите били само два бр.От протокола за оглед и от показанията на св.Н.Н.,***, П.С.
се установява подробно разположението на легла,маси, гардероби и др.мебели и
намиращите се в стаите в къщата легла с дюшеци,дрехи,хладилник,туби и др.вещи и
е видно че дома на пострадалия И.К. е бил добре обзаведен със всичко необходима
за едно семейство за живеене. Относно сумата в банкноти,която св..Б.
свидетелства че е отнел от дома също има различие.Вътре в семейния кръг от хора
и най-близки роднини се знае какви пари има в къщата и къде се намират,т.е.къде
са скрити.От показанията на св.М.В. и П.С. е видно че в хладилника на втория
етаж на къщата имало общо 900 лв в банкноти,обвити в
кърпа,оставени между две кори с яйца.Тези пари са били отнети и впоследствие
когато тези свидетелки дошли в къщата установили че парите ги няма.Както се
посочи нямало я и сумата 40 лв,която подс.Т.Т. дал на пострадалия на два пъти по 20 лв,за да им даде храна и пиене.Св.Б. в показанията си
свидетелства,че в дома на пострадалия като започнал да тършува намерил в
керамични изделия на лавицата пари общо 800 лв в
банкноти от по 50 лв.Това обстоятелство както се посочи се оборва от
показанията на св.М.В. и П.С..От протокола за оглед на местопроизшествието няма
описана наличност на лавица в някоя от стаите в къщата,нито на първия,нито на
втория етаж,на която да е имало сервиз от керамични изделия или отделни такива
изделия.Освен това ноторно известно е че в този
период-края на 1990 год и началото на 1991 год.не е
имало в обръщение в страната банкноти с номинал 50 лв като платежно средство.Св.Б. свидетелства,че в стая на
втория етаж на къщата имало скрин,но както в протокола за оглед на
местопроизшествието,така и в показанията на св.Н., В.,С. няма данни за наличие
на скрин в някоя от стаите в тази къща.Същия свидетел заявява,че намерил в
къщата медала с надпис”40 години от победата над хитлерофашизма”,но го
захвърлил някъде в къщата или в двора.Това обстоятелство се оборва от показанията
на посочените по-горе св.К.И. и В.П.
Съдът преценява,че не следва да
се дава вяра на показанията на св.С.Б. поради наличие,както се посочи,на
съществени противоречия между показанията му с обективно установени факти и
обстоятелства по делото от писмени и веществени доказателства,а също и от
показанията на посочените по-горе свидетели.За това че св.С.Б. свидетелства за
някои известни и обективно установени факти по делото,посочени по-горе,е
спомогнало обстоятелството,че с.Габаре,откъдето е
същия,се намира на недалечно разстояние от с.Средни рът и за извършеното деяние
с някои подробности и данни относно начина на извършването му бързо са се
разпространили и са му били станали известни както на него,така и на други лица
от околността.Освен това,както се установи от показанията на св.И.В. за
разгласяването на това деяние е спомогнало и съобщението за извършването му
тогава и по Националното радио.
За обстоятелствата които посочва в показанията си св.С.Б. свидетелства
че споделил тогава,в началото на 1991 год.със служители от МВР в гр.Б.Слатина
Т.Г.,който е починал,както и св.Л.В..Поради това като свидетел по делото беше
допуснат и разпитан Л.В. ***.С.,който в депозираните от него показания оборва
тези,дадени от св.С. Б..Същия установява в показанията си,че св.С.Б. не е идвал
при него за да му съобщи,че е извършил това престъпно деяние.Св.В.
свидетелства,че когато е имало сигнали за извършено тежко престъпление
служителите от МВР,включително и той под ръководството на началниците си са
работили колективно за изясняване на съответния случай.
Освен всичко изложено св.С.Б. съобщава,че едва
от преди 2-3 години,т.е.след повдигане обвиненията срещу четиримата подсъдими
Т.М.,К.К.,Т. Т. и И.Т.,след внасяне в началото на 2006 год. на обвинителния акт
в Окръжния съд гр.Враца и образуване на настоящето съдебно производство,т.е.след
повече от 15 години от извършване на деянието,е започнал писмено да сезира
прокуратурата за този случай.
Съдът преценява с оглед на всичко изложено
по-горе,че следва четиримата подсъдими да бъдат признати за виновни в това че
на 9.01.1991 год.към 13 ч.в домът на пострадалия И.К. от с.Средни
рът,местността “Мочура”в съучастие като съизвършители
са отнели от владението му движими вещи,дрехи и пари в банкноти на обща
стойност 11 331 лв,негова собственост,която
стойност на тези вещи и банкноти към тази дата представлява големи размери,с
намерение противозаконно да ги присвоят,като за това са употребили
сила,вследствие на което на пострадалия И.К. е била причинена закрита гръдна
тъпа травма,довело до трайно затруднение движението на снагата,както и
механична асфикция,довело до разстройство на
здравето,временно опасно за живота,представляващи средни телесни
повреди,вследствие на които е последвала смъртта на пострадалия К. Правната
квалификация на извършеното от четиримата подсъдими престъпно деяние съдът
преценява,че е по чл.199 ал.2 т.1,предл.2,във вр.с ал.1 т.1,във вр.с чл.198
ал.1,предл.1 и ал.4,предл.2
от НК.Както се посочи присъствието на четиримата подсъдими в дома на
пострадалия И.Костов на посочената дата-9.01.1991 год-към
13 ч.е установено по делото на първо място от наличието при огледа на
местопроизшествието на годни дактилоскопни следи
върху чаши и бутилка от ракия на масата в кухнята на първия етаж и върху буркан
с компот,намиращ се на масата в съседната стая в близост до леглото с трупа на
пострадалия И.К..Тези дактилоскопни следи видно от
посочените протокол, експертна справка и заключението на експерта А.А. са
оставени от подс.Т.Т.. Другата годна дактилоскопна следа,която е намерена върху дясното крило на
гардероба в стая на втория етаж е установено по делото че е оставена от дланта
на дясната ръка на подс.Т.М..Тези двама подсъдими
обикаляли стаите от първия и от втория етаж и тършували за по-ценни вещи,дрехи,
пари.През това време другите двама подсъдими-И.Т. и К. К.-в съседната стая до
кухнята на първия етаж на къщата нанасяли удари с юмруци и ритници върху тялото
на пострадалия. Впоследствие към тях се присъединили дошлите подс.Т.М. и Т.Т..Общо четиримата подсъдими продължили да
упражняват насилие спрямо пострадалия И.К.,връзвали и пристягали тялото му с
колан, капроново въже,с вълнения шал по описания
по-горе начин и го оставили в описаното беззащитно състояние на леглото по
гръб.След това четиримата подсъдими като претърсили стаите в къщата,като
оставили движими вещи,туби в безпорядък,както са описани в протокола за оглед
на местопроизшествието и в показанията на св.Н.Н.,***,П.С. и като взели със
себе си отнетите от тях пари-общо 940 лв,движими
вещи,туби, ракия,предмет на оценителната експертиза изготвена от Й. Г.Х.:2
бр.мъжки ризи с дълъг ръкав, неупотребявани,8 бр.домашно тъкани родопски
одеала,1 комплект от по 6 бр.вилици и лъжици алпака,2 бр. пластмасови туби по
10 л,20 л домашна плодова ракия, спестовната книжка от ДСК на пострадалия И.К.,
личния му паспорт и 1 бр.медал,си тръгнали.Други доказателства за присъствието
на подсъдимите в дома на пострадалия и извършване на деянието са приложените на
л.45 и 46 от т.4 на сл.д.АУАН № 176207/18.10.1990 год.и № 426877/4.01.1991
год.,показанията на св.И.В., приложения на л.47 от т.4 от сл.д.медал с
надпис“40 години от победата над хитлерофашизма”,показанията на св.К.И.,В.П.,Д.Д.,В.С.,протокол
за разпознаване-л.51 т.4,както и обясненията на подс.К.
К.,Т.Т.,И.Т..
Причинените увреждания по тялото на пострадалия
И.К. са посочени подробно в заключението на съдебно-медицинската
експертиза,изготвена и представена от експерта д-р Н.Т.От същата експертиза е
установен,механизма на причиняване на тези увреждания, както и причината за
смъртта на пострадалия И.К.
Заключението на тази съдебно-медицинска
експертиза е допълнено от заключенията на експертизите,представени и подържани
от експерта д-р А.М..Безспорно по своята характеристика причинените увреждания
на пострадалия И.К. представляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129
ал.2 от НК.Нанасянето на трите порезни рани върху
дланта на дясната ръка на пострадалия и прободно-порезната
рана на същата длан,вследствие на което имало кръв по леглото и в
стаята,представляват по характеристиката си леки телесни повреди с разстройство
на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Стойността на вещите предмет на
деянието,установено по заключението на съдебно оценителната експертиза,
изготвена и представена по делото от експерта Й. Г.Х. в размер на 11 331 лв към деня на извършване на деянието представлява”големи
размери”съобразно утвърдената съдебна практика.
Експерта Й. Г.Х. е представил и поддържа и
допълнителна икономическа експертиза в
която е направил оценка на движимите вещи, предмет на отнемане от дома на
пострадалия И.К.,негова собственост,в деноминирани
лева,във връзка със Закона за деноминацията,със съответен
коефициент,съпоставени към щатския долар към момента на приключване на досъдебното производство-края на 2005 год.Съдът въпреки че
прие тази допълнителна експертиза в с.з.от 16.03.2007 год.намира,че същата не
следва да се цени и да се има предвид при определяне стойността на движимите
вещи,предмет на деянието.Стойността на вещите и въобще имуществото предмет на
посегателство съобразно утвърдената съдебна практика се преценява такава
каквато е към момента на извършване на деянието. Предвид стойността му към този
момент се преценява дали същата представлява“големи размери”или“особено големи
размери”.Неправилно е оценката му да е към един по-късен момент,в случая-след
около 15 години,при променена икономическа обстановка в страната.
Съдът намира,че следва предвид изложеното
по-горе подс.И.Т. да бъде признат за виновен в
това,че на 11.01.1991 год.чрез съставяне на документ с невярно
съдържание-разписка,представляваща неистински официален документ от клон на
банка“ДСК”при ЦУМ гр.София съзнателно е дал възможност на друго неизвестно лице
да получи без правно основание парична сума в размер на 1000 лв.Съдът
преценява,че квалификацията на това престъпно деяние е по чл.212 ал.2 от НК.Обстоятелствата относно извършването на това престъпно деяние се подкрепят
от приложената на л.30 от т.4 на сл.д. оригинална разписка,показанията на св.Е..Г.,
заключението на графическата експертиза,изготвена, представена и поддържана по
делото от експерта Д. Н.както и от признанията,направени от подс.И.
Т. ***. на 25.09.2009 год.
Следва тук да се посочи че досъдебното производство по настоящето дело е продължило
необичайно дълго.Същото е образувано с постановление от 13.01.1991 год.срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.116 т.6,8 от НК/стар/.След
многократни спирания на това производство по различни причини и възобновяването
му същото е приключило със заключително постановление на 9.12.2005 год.
Съдът установи,че при разглеждане на делото
не се събраха данни четиримата подсъдими да са се сговорили предварително като
група от повече от две лица да извършват кражби и грабежи.Действително установи
се че подсъдимите в края на 1990 год.и в
началото на 1991 год са идвали с л.а.”Лада”в
гр.Роман.Тогава подс.Т.Т. и брат му А.Т.,който бил
заедно с тях,били дошли при св.Н.М.,която е тяхна леля и живеела на съпружески
начала със св.Д.К.,за да вземат от нея златни монети/пендари/,останали им в
наследство от тяхната майка.Тогава със св.Б.К. четиримата подсъдими с
л.а.”Лада”се придвижили до с.Средни рът,за да се срещнат с лицето Г. Ц.,по
прякор “Л.”,който живеел над селото в местността”Марково
равнище”и търсел да закупи казан за варене на ракия. Не могли обаче да отидат
до дома на това лице Г.Ц. поради тесния,стръмен,каменлив,мокър и хлъзгав път.При
следващото им идване на 4.01.1991 год.в гр.Роман на подс.Т.М.
е бил съставен акт за административно нарушение разпоредбите на ЗДП от същия
като водач на л.а.”Лада”/Л.46 ОТ Т.4/.Не е установено по делото от показанията
на св.Б.К.,Д.К.,Н.М.,А. Д.,от други доказателства,нито от обясненията на подсъдимите
при тези им посещения в гр.Роман или преди това тези четирима подсъдими да са
се уговаряли предварително помежду си да извършват като група от повече от две
лица кражби или грабежи.
Поради това съдът преценява че следва четиримата подсъдими-Т.М.,К.К.,Т.Т.
и И.Т. да бъдат признати за невинни и да бъдат оправдани по повдигнатите им
обвинения им във вр.с чл.199 ал.1 т.2 от НК.
Съдът намира че както се посочи е установено по делото че четиримата
подсъдими Т.М.,К.К., Т.Т. и И.Т. като отишли в дома на пострадалия И.К. и същия
се съгласил да им даде храна и да ги почерпи с домашна ракия.Там на масата в
кухнята на първия етаж на къщата при разговора,който провели с
пострадалия,същите установили че той е сам.Тогава на място подсъдимите решили
да отнемат от дома без негово съгласие по-ценни движими вещи,дрехи,пари.В
изпълнение на това им решение подс.Т.М. и Т.Т.
започнали да обикалят в другите стаи от къщата както на първия,така и на втория
етаж и да тършуват.Пострадалият остро възразил на тези техни действия.За да не
им пречи пострадалия и за да сломят съпротивата му и за да им каже къде в
къщата държи парите си подс.И.Т. и К. К. започнали да
му нанасят побой с юмруци и ритници по тялото,предимно в областта на гърдите.С
ножче,за което има данни че било на масата,или с балтийка/малка секира/,която
впоследствие било установено че е под леглото в стаята до кухнята,където бил
трупа на пострадалия,подсъдимите И.Т. и К. К.,към които се присъединили подс.Т.М. и Т.Т. нанесли порезните
рани и прободно-порезната рана на дланта на дясната
ръка на пострадалия,както и другите увреждания по тялото му,които са били
констатирани впоследствие при аутопсията на трупа ми и са предмет на
заключенията на съдебно-медицинските експертизи,изготвени и представени от
експертите д-р Н.Т. и д-р А.М..След като претършували всички стаи ивзели със себе си посочените по-горе движимите
вещи,дрехи,пари,туби,ракия от дома на пострадалия И. К.,подсъдимите си
тръгнали.Деянието,което четиримата подсъдими са извършили по посочения по-горе
начин осъществява признаците от състава на престъплението“грабеж”по смисъла на
чл.198 ал.1 от НК. Уврежданията по тялото на пострадалия,които подсъдимите му
причинили,представляват както се посочи средни телесни повреди по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК,а порезните рани и прободно-порезната рана на дланта на дясната му ръка-леки
телесни повреди с разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Грабежа е сложно съставно
престъпление и съобразно утвърдената съдебна практика не е необходимо всеки от съизвършителите,каквито са били четиримата подсъдими по
смисъла на чл.20 ал.2 от НК,да участва както в отнемането на чуждите движими
вещи без съгласие и против волята на собственика им,така и в употребата на
насилието против него,в случая против пострадалия И. К.Достатъчно е всеки от
тях да е участвал в различна степен в извършване на някое от посочените отделни
престъпни деяния.Съдът преценява,че съобразно изложеното по-горе четиримата
подсъдими са осъзнавали че действат заедно за постигане осъществяването на
възникналата в дома на пострадалия общата цел-да отнемат дори чрез упражняване
на насилие против него на чуждо,в случая собственост на пострадалия,движимо
имущество.Смъртта на пострадалия И.К. е последвала в резултат на умишлено
причинените му средни и леки телесни
повреди вследствие на упражненото спрямо него насилие от подсъдимите и
поставянето му в посоченото беззащитно състояние.Поради това съдът преценява,че
смъртта на пострадалия И.К. е причинена по непредпазливост,а не е била целен от
тях резултат.Видно от заключенията на съдебно-медицинската експертиза изготвена
и представена от експерта д-р Н.Т.,както и от допълнителната съдебно-медицинска
експертиза, изготвена и представена по делото от експерта д-р А. М. при
напускането на дома от четиримата подсъдими пострадалият И.К.,макар и след като
са му били причинени посочените увреждания,овързан,пристегнат и поставен в
беззащитното състояние,е бил все още жив и
дишал.Смъртта му видно от заключенията на посочените експерти е
настъпила по-късно.
Поради всичко изложено по-горе съдът
преценява,че всеки от четиримата подсъдими-Т.М.,К.К., Т.Т. и И.Т.-следва да
бъде осъден по чл.199 ал.2 т.1,предл.2,във вр.с ал.1 т.1,във вр.с чл.198
ал.1 предл.1 и ал.4,предл.2,чл.20
ал.2 и чл.54 от НК.
При определяне наказанието на подс.И. П.Т. съдът взема предвид завишената обществена
опасност на извършеното деяние,както и изложените по-горе обстоятелства относно
начина на извършването му.Освен това съдът съобрази и данните по делото,че подс.И.Т. най-активно е участвал в осъществяване на това
престъпно деяние.Това се установява както от обясненията на подс.Т.Т.
и К.К.,така и от обясненията на самия подс.И.Т. ***.на
25.09.2009 год.Както е установено по делото деянието същият е извършил
след употреба на алкохол,което съдът
също преценява,че е отегчаващо отговорността му обстоятелство.Данните за
личността на подс.И.Т. по делото не са добри.Същият
продължителен период от време се укривал.При откриването и задържането му под
стража от служители на МВР през м.юли 1992 год.в него е намерен неистински
задграничен паспорт,серия К,№ 2896019/приложен на л.5 от т.8/,с негова
снимка,но на името на съименника му св.И.В..В по-ново време данните за
личността на подс.И.Т. от Затвора Белене където към
м.09.2005 год.изтърпявал наказание“лишаване от свобода”по присъдата по нохд № 14/1999 год.на Окръжен съд гр.Търговище не са
добри,а именно-че е нервен,избухлив,капризен,”мърморко”.Предвид на горе
изложените данни и обстоятелства и на обясненията, дадени от подс.И.Т. ***.на 25.09.2009 год.съдът преценява,че за това
деяние на същия следва да бъде определено наказание от 18 /осемнадесет/години
лишаване от свобода,при първоначален“строг”режим на изтърпяване.
Относно подс.К.К.
съдът взема предвид завишената обществена опасност на извършеното деяние, както
и данните за личността му-осъждан преди извършването му,с недобри
характеристични данни от Кметството с.К.,където живял.Освен това съдът взема
предвид и данните по делото,както са изложени по-горе че подс.К.К.
заедно с подс.И.Т. по-активно е участвал в
осъществяване на престъпното деяние.Като смегчаващи
отговорността му обстоятелства съдът съобрази данните за семейното му
положение-произхожда от многочленно семейство,с много братя и сестри,по-малки
по възраст от него,за издръжката на които се грижил.Освен тези данни съдът
отчита и признанията, които подс.К.К. направи в
обясненията си в с.з.от 30.06.2009 и 25.09.2009 год.С оглед на така изложените
данни и обстоятелства съдът преценява че наказанието на подс.К.К.
следва да се определи при превес на смечаващите
обстоятелства под средния размер,предвиден за това деяние в НК.Предвид на
изложеното съдът намира че наказанието на същия подсъдим следва да
бъде-16/шестнадесет /години лишаване от свобода,което същият да изтърпи при
първоначален“строг”режим на изтърпяване.
За подс.Т.Т.
съдът също съобрази данните по делото за
завишената обществена опасност на извършеното деяние,както и по-малката степен
на участието му в осъществяване на същото от подс.И.Т.
и К.К.. Освен това съдът съобрази и данните за личността на подс.Т.Т.-с
добри характеристични и трудови данни по местоживеене ***,както и
признанията,които същия направи в обясненията си в с.з. на 30.06.2009 год.и на
25.09.2009 год.Освен това като смегчаващо
отговорността му обстоятелства съдът отчита представените писмени данни по
делото за влошеното му здравословно състояние.Предвид на всички горепосочени
данни и обстоятелства съдът преценява,че наказанието на подс.Т.Т.
следва да бъде определено при превес на смегващите
отговорността му обстоятелства и че същото следва да бъде определено в
най-ниският размер определен в НК за това деяние,а именно-15/петнадесет/ години
лишаване от свобода,което същият да изтърпи при първоначален“строг”режим на
изтърпяване.
При определяне на наказанието,което следва
да се наложи на подс.Т.М. съдът взема предвид на
първо място завишената обществена опасност на извършеното деяние.Данните по
делото сочат че подс.Т.М.,както и Т.Т. са участвали в
по-голяма степен в отнемане на вещите,дрехи,туби,ракия,пари от къщата,а
по-малко в сломяване на съпротивата на пострадалия И.К. и причиняване на
уврежданията по тялото му.Съдът приема че по някое време подс.Т.Т.,както
и Т.М. излизали на двора,но както се посочи,категорично присъствието на тези
двама подсъдими в къщата на пострадалия се потвърждава от наличието там на
посочените няколко техни дактилоскопни следи,както на
първия,така и на втория етаж,оставени върху няколко отделни вещи и
предмети.Освен това както се посочи за присъствието им в къщата признания
правят в обясненията си както подс.Т.Т.,така и К.К..За
подс.Т. М. има представени по делото медицински
документи относно здравословното му състояние от м.10.1998 год.и от м.07.2006
год.,които са взети предвид и обсъдени от съда при постановяване на
определението от 21.09.2007 год.Основния извод е че същия подсъдим е с ясно
съзнание без неврологичен дефицит.При разглеждане на настоящето дело подс.Т.М. даде ясно и точно обяснение във връзка с
повдигнатото му обвинение.Поради това другите му обяснения относно събития и
факти станали на друго място и свързани с други лица съдът прие като негова
защитна позиция.Предвид на всички тези изложени съображения съдът преценява че
наказанието на подс.Т.М. следва да бъде определено
при наличие на превес на смегчаващите неговата
отговорност обстоятелства в най-ниския размер,предвиден в НК за това деяние с
посочената по-горе правна квалификация-15/петнадесет/години лишаване от
свобода.Така определеното му наказание подс.Т.М.
следва да изтърпи ефективно при първоначален”строг”режим на изтърпяване.
Наказанието на подс.И.Т. за другото,извършено от същия деяние на
11.01.1991 год.с правна квалификация по чл.212 ал.2 от НК,следва да бъде
определено на основание на този член от НК,във вр.с
чл.54 от НК.При определянето на наказанието за това деяние на подс.Т. съдът съобрази изложените по-горе данни и
обстоятелства както относно обществената опасност на същото деяние,а също така
и данните за личността му.Освен това съдът взема предвид и признанията, направени
от подс.Т. относно начина на извършването му,както и
обстоятелството че получената сума е разпределена непосредствено след
получаването й от клона на ДСК в ЦУМ между четиримата подсъдими.Съдът преценява
че наказанието на подс.И.Т. следва да бъде определено
при превес на смегчаващите отговорността му
обстоятелства и че по размер същото следва да бъде-две години лишаване от
свобода при първоначален “строг”режим на изтърпяване.
Следва на основание чл.23 ал.1 от НК на подс.И. Т. да се определи едно общо наказание за тези две
извършени от същия престъпни деяния, а именно-най-тежкото от тях-18/осемнадесет/години
лишаване от свобода при първоначален “строг”режим на изтърпяване.
Съдът намира че следва на основание чл.25
ал.1 във вр.с чл.23 ал.1 от НК да се определи едно
общо наказание на подс.И.Т. по настоящата присъда и
по присъдите му по нохд № 16/1998 год.на РС гр.Попово
и по нохд № 14/1999 год.на ОС гр.Търговище,а именно-
18/осемнадесет/години лишаване от свобода,което наказание същия да изтърпи при
първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит
тип,съгласно чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
Съдът намира че следва на основание чл.59
ал.1 от НК при изпълнение на така определените наказания на четиримата
подсъдими да се приспадне времето,през което същите са били с мярка за
неотклонение “Задържане под стража”на досъдебното
производство,както следва:
подс.Т.М.-за времето от 5.06.1991 год.до
19.11.1991 год.,от 27.07.1992 год.до 24.11.1992 год.и от 14.01.1993 год.до
14.04.1993 год.
подс.К. З.Т./М./-за времето от 13.07.1991
год.до 11.05.1992 год. и от 23.121992 год.до 23.02.1993 год.
подс.Т.Т.-за времето от 30.05.1991 год.до
11.05.1992 год.
подс.И.Т.-за времето от 23.07.1992 год.до
23.11.1992 год.
Причина за извършване на деянието е ниското правосъзнание
на подсъдимите и възникналото на място в дома на пострадалия И.К. при
заварената там обстановка желание да се облагодетелстват неправомерно въпреки
несъгласието на собственика на имуществото дори с цената на упражняване насилие
спрямо него,както и употребата на алкохол от тях.Улесняващо обстоятелство в
случая е голямата отдалеченост на къщата на пострадалия И.К. от с.Средни
рът,както и обстоятелството,че пострадалият бил сам,възрастен и слаб,а
подсъдимите-четирима млади и здрави мъже.
Относно предявеният граждански иск.
Съдът намира че предявеният иск за имуществени вреди е основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло до размера на претендираната
сума от 1987.36 лв. Безспорно е установено по делото отнемането на посочените
движими вещи,дрехи,туби,ракия,пари от дома на пострадалия И.К.,както и сумата
от 1000 лв от спестовната му книжка,която сума е била
разпределена между четиримата подсъдими.Съдът намира че е доказан иска за
имуществени вреди и в частта му относно разходите за погребението на
пострадалия,направени съгласно обичая,данни за които има в показанията на св.Н.Н.,***,В.П..
Съдът намира че е основателен и доказан и
иска за претендираните неимуществени
вреди.Установено е по делото,че пострадалия И.К. живеел в къщата си, отдалечена
на посоченото разстояние от с.Средни рът със съпругата си.Въпреки възрастта
си-около 76 години, същият бил работоспособен и сам със съпругата си,затварял
консерви от плодове,зеленчуци,месо,правел плодова ракия,която съхранявал в
множество пластмасови туби и в 30-литрово буре,отглеждал
животни.Ищците Н.Н.,*** и П.С.,видно от показанията им,тежко понесли
неочакваната и внезапна смърт на техния баща и наследодател.Въпреки че живеели
със семействата си на други места,ищците приживе поддържали добри
взаимоотношения с баща си и често го посещавали в къщата в м.”Мочура”над
с.Средни рът.След тази негова смърт ищците за в бъдеще са лишени от неговата
морална и материална помощ и подкрепа.Претърпяните от
ищците силни болки и страдания,които се изразяват неимуществените
вреди,съдът намира че следва да бъдат обезщетени в парична равностойност по справедливост
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и утвърдената съдебна практика.Съдът
преценява че искът за неимуществените вреди следва да
бъде уважен в размер на сумата от 75 000 лв,разпределена
по равно,по 25 000 лв зао
всеки от ищците.
Поради изложеното следва четиримата
подсъдими Т. М.,К.К.,Т.Т. и И.Т. да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
гражданските ищци М.В.,Н.Н. и П.С. общо сумата 75 000 лв,обезщетение
за претърпяни от тях неимуществени
вреди,разпределени по равно между всеки от гражд.ищци
по 25 000 лв,както и да заплатят също солидарно
на гражданските ищци общо сумата 1987.36 лв,имуществени
вреди,по равно на всеки от тях,заедно със законната лихва върху тези
суми,считано от 9.01.1991 год.до окончателното им изплащане,както и да им
заплатят също солидарно сумата 1200 лв,представляваща
направени от ищците разноски по делото,като предявеният иск за неимуществени вреди в останалата му част следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Следва подс.Т.М.,К.К.,Т.Т.
и И. Т. да бъдат осъдени да заплатят солидарно в
полза на Държавата по сметка по бюджета на съдебната власт сумата 3079.49 лв,представляваща държавна такса върху уваженият размер на
гражданските искове,както и същите да заплатят по тази сметка също солидарно
сумата 1621.96 лв,представляваща направени разноски по делото.
При така изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: