Р
Е Ш Е Н И Е
№
984
09.04.2020 г.
ГРАД БУРГАС
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХІ-ви
граждански състав
В публичното заседание на тринадесети
април през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при
секретаря Жасмина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№10 618/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Д.М.Р., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, чрез адв.С.С.,***, представлявана от Директора Т. П. К., с
която претендира установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответната дирекция вземанията, за които е издаден изпълнителен лист по
адм.д.№1382/2011 г. по описа на Бургаски Административен съд, а именно сумата
от 5040 лева, представляваща разноски по административното дело.
Ищецът твърди,
че вземанията са погасени по давност, тъй като е изтекла давността, която не е била прекъсвана, като
излага подробно доводите си в тази връзка. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
В съдебно
заседание ищецът не се явява и се представлява от упълномощения си процесуален
представител, който поддържа иска и моли за уважаването му. Претендира
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва
иска като неоснователен с аргумент, че не е изтекла давността, а дори и да се
приеме противното, то това не води до погасяване на вземането, а на правната
възможност същото да бъде събрано принудително. Не ангажира доказателства.
В
съдебно заседание отговорът се поддържа от процесуалния представител на
ответната ТД на НАП Бургас и моли за отхвърляне на иска.
Правното
основание на предявения отрицателен установителен иск е по чл.439, ал.2,
вр.чл.124, ал. 1 от ГПК.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
По
делото е безспорна следната фактология, за която свидетелства и приложения по
делото писмен доказателствен материал, обективиран в представените в копие
изп.д.№20142120400145 по описа на ДСИ при РС-Бургас и изп.д.№20198030402024 по
описа на ЧСИ Т. М. с район на действие ОС-Бургас, а именно, че с влязло в
законна сила на 14.05.2012 г. решение, постановено по адм.д.№1382/2011 г. по
описа на Административен съд – Бургас, жалбата на ищеца в настоящето
производство Д.Р., против Решение №62/03.06.2011 г. на Директора на ТД на НАП, е била отхвърлена, като същият е бил
осъден да заплати на ТД на НАП Бургас сумата от 5090 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на така постановения съдебен акт е бил издаден на 30.10.2012 г. изпълнителен
лист с №222, по който има извършено от ищеца плащане в размер на 50 лева на 2.12.2012
г. и въз основа на който по молба на дирекцията,
срещу Р. е било образувано изпълнително дело №20142120400145 по описа на ДСИ
при РС-Бургас, което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е било прекратено с
Постановление от 12.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г.
Впоследствие,
на 14.11.2019 г. по искане на ТД на НАП Бургас като взискател е образувано ново
изпълнително производство под №20198030402024 по описа на ЧСИ Т. М. с район на действие ОС-Бургас за събиране
на вземанията по същия изпълнителен лист, което е висящо към настоящия момент.
При
така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Чрез
отрицателния установителен иск по чл.439 от
ГПК се осъществява
защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение чрез оспорване на
вземането, като могат да се установяват само факти, възникнали след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, и от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право,
като например погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла
давност, плащане, прихващане и други.
Изложеното обосновава извод, че
предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от предявяването
му доколкото срещу ищеца има образувано изп.д.№20198030402024 по описа на ЧСИ Т.
М., което е висящо и е образувано за събиране на вземане по изпълнителен лист
№222 от 30.10.2012 г., което ищецът твърди, че не дължи поради изтекла в негова
полза петгодишна погасителна давност, т.е. че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
В настоящия казус ищецът се позовава
на нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК като основание за прекратяване на
изпълнителното производство поради неизвършване на изпълнителни действия по
искане на взискателя за определен срок и изтекла в негова полза петгодишна
погасителна давност, поради което и спорните по делото въпроси са изтекла ли е
в негова полза погасителна давност по отношение вземането на ответника, като се
имат предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г.,
постановено по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и налице ли е хипотезата на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Отговорът на въпроса изтекла ли е
погасителната давност по отношение вземането срещу ищеца се съдържа в постановките
на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, което
в случая намира приложение, тъй като към датата на постановяването му –
26.05.2015 г., изпълнителното производство по изп.д.№20142120400145 по описа на ДСИ при РС-Бургас, все още
е висящо. Прекратяването му по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпило по
силата на закона на 12.03.2016 г., когато е изтекъл 2-годишния срок от последно
извършеното изпълнително действие – налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца на 12.03.2014 г. След тази дата по отношение на ищеца
като длъжник по изп.дело по описа на ДСИ при
РС-Бургас не са били предприемани каквито и да е изпълнителни действия,
поради което на 12.03.2016 г. е настъпила т.нар. перемпция, в резултат на която
образуваното изпълнително производство се прекратява по силата на закона.
В т.10 от цитираното
по-горе тълкувателно решение се приема, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно същото, не всяко действие по изпълнението прекъсва давността,
като в случая запорът
от 12.03.2014 г., без значение дали вследствие на него са постъпили суми или
не, е същинско изпълнително действие, с което се прекъсва давността, т.е. при
настъпила перемпция новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие, тъй като при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие
на принудително изпълнение и не спира да тече.
В настоящия казус, перемпцията е
настъпила на 12.03.2016 г., последното прекъсващо давността изпълнително
действие е от 12.03.2014 г. и считано от тази дата започва да тече нова
петгодишна давност, която изтича на 12.03.2019 г., или към датата на
предявяване на настоящия иск - 19.12.2019 г., давността вече е изтекла, поради
което и ищецът с основание претендира, че не дължи изпълнение поради изтекла в
негова полза погасителна давност.
Този
факт не се променя от обстоятелството, че на 24.11.2019 г. има образувано срещу
ищеца ново изпълнително производство по описа на ЧСИ Т. М. за събиране на
вече погасеното по давност на вземане по процесния изпълнителен лист, тъй като
след погасяване по давност на вземането по издадения изпълнителен лист,
взискателят няма право да образува ново изпълнително действие срещу длъжника, а
образуваното такова не поражда правни последици за длъжника.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният
иск като основателен и доказан следва да бъде уважен, като на ищеца следва да
се присъдят направените в производството разноски в размер на 621,00 лева за
платено адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно, поради
което и възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че Д.М.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.С.С.,***, представлявана от Директора
Т. П. К., вземанията, за които е издаден изпълнителен лист по адм.д.№1382/2011
г. по описа на Бургаски Административен съд, а именно сумата от 5040 лева,
представляваща разноски по административното дело.
ОСЪЖДА на ТД НАП Бургас, представлявана от
Директора Т. П. К., ДА ЗАПЛАТИ
на
Д.М.Р., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.С.С., сумата от 621,00 лева (шестстотин двадесет и един лева),
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала:
СА