МОТИВИ
към присъда по НОХД № 51/2012г.по описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247
ал.1 т.1 от НПК - по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр. Н.
против М.И.М. и Г.И.М., обвиняеми по ДП № 460/2011г.по описа на РУ „Полиция”-
гр.Н., за извършено престъпление за М.И.М.-
по чл. 195, ал. 1, т.5, във вр. с чл.
194 ал. 1 от НК,във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, а за подсъдимия Г.И.М.- по чл.195
ал.1 т.5 от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.26 ал1 от НК във вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК . За това, че през
периода от 15.08.2011г. до 22.08.2011г. в с. М., област Ш., при условията на
продължавано престъпление отнели от владението на Н. Г. А. ***, без нейното
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят 1 бр. метален парапет с
дължина 1,20м. и височина 0,80м., 1 бр. метална тръба с дължина 0,60м. и
диаметър 10см., 1 бр. метален казан за варене на ракия в комплект с капак и
охладител и 1 бр. метална /медна/ лозопръскачка, всичко на обща стойност
392,48лв., собственост на споменатата А., като деянието е извършено от две
лица, сговорили се предварително за осъществяването му и не представлява
маловажен случай, а обв. Г.И.М. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 от НК във
вр. с чл. 194, ал.1 от НК във вр. с чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл. 63, ал.1,
т.3 /само за обв. Г.И.М./ от НК.
Подсъдимите се
явяват лично и с назначеният им в
рамките на съдебното производство
защитник адв. М.М. от ШАК. По искане на
подсъдимите, производството по делото бе разгледано по реда на глава ХХVІІ от
НПК /съкратено съдебно следствие пред първа инстанция/, в хипотезата по чл.371
т.2 от НПК, като подсъдимите признат изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират
допълнителни доказателства за тях.
За Районна прокуратура гр. Н. се
явява прокурор М. Глушков, който поддържа изцяло внесеното обвинение.
Пострадалата Н. Г. А., редовно призована се явява,
предявява граждански иск за причинените от престъплението имуществени вреди в
размер на 392.48лв., който бе приет за съвместно разглеждане от съда.
Като съобрази
самопризнанията на подсъдимите, преценени в съвкупността им с писмените
доказателства, приложени по воденото ДП, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимите М.И.М.
и Г.И.М. са братя и обитават общо жилище в с. М., област Ш..
На 15.08.2011г.,
през деня, в горепосоченото населено място, след като се сговорили
предварително да извършат кражба на метални предмети, подсъдимите проникнали в
двор, собственост на свид. Н. Г. А. ***, преодолявайки ниската ограда от мрежа.
Озовали се във вътрешността на двора, подсъдимите М. и Г. М. взели и отнесли
със себе си метален парапет с дължина 1,20м. и височина 0,80м. и метална тръба с дължина 0,60м. и диаметър
10см., собственост на свидетелката.
На
22.08.2011г. през деня, в с. М., област Ш. след като се сговорили предварително
да извършат кражба на метални предмети, подсъдимите проникнали отново в двора,
собственост на свидетелката Н. Г. А., преодолявайки без проблеми ниската ограда
от мрежа. Озовали се във вътрешността на дворното място, подсъдимите взели и
отнесли със себе си метален казан за варене на ракия в комплект с капак и
охладител, както и метална /медна/ лозопръскачка, собственост на свидетелката Н. Г. А..
По – късно
двамата подсъдими откарали с лекия автомобил на баща си -свидетеля И.М.И.
отнетите вещи в с. Ц., област Ш. и ги продали като метални отпадъци в местен
пункт за изкупуване на черни и цветни метали, обслужван от свидетеля И.И.И..
От
заключението на оценителна експертиза е видно, че общата пазарна стойност на
вещите, явяващи се предмет на престъпните посегателства към съответните дати е
възлизала на 392,48 лв., които не са възстановени.
Въз основа на така описаните факти съдът
прави следните правни изводи: Като отнели при условията на съизвършителство от
владението на свид. Н. Г. А., без нейното съгласие, горепосочените чужди
движими вещи, собственост на същата, с намерение противозаконно да ги присвоят,
двамата подсъдими са осъществили
състава на престъплението „кражба” по смисъла на чл. 194, ал.1 от НК във вр. с
чл. 20, ал.2 от НК. Налице е и
квалифициращ признак на това престъпление, т. нар. „предварителен сговор”
при немаловажност на случая, а това
квалифицира деянията по чл. 195, ал.1,
т. 5 от НК във вр. с чл. 194, ал.1 от НК и за двамата подсъдими. Двете деяния
са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото,а това
налага извода, че се касае за т. нар. „продължавано престъпление” по
смисъла на чл. 26, ал.1 от НК. По отношение
на подсъдимия Г.И.М. съдът констатира
,че към момента на извършване на деянието същият е бил непълнолетен.
Същевременно от заключението по назначената съдебно – психиатрична експертиза е
видно, че въпреки непълнолетието си подсъдимият
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, без да налице лекомислие
и увлечение в поведението му.
Престъплението е извършено и от двамата
подсъдими с пряк умисъл, тъй като те са
съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
За това съдът призна подсъдимия М.И.М. за виновен в извършването на престъпление по чл. чл. 195, ал.1, т. 5 от НК
във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Призна подсъдимия Г.И.М. за виновен в извършването на престъпление по чл. чл. 195, ал.1, т. 5 от НК
във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1 ,т.3 от НК.
При индивидуализацията на наказанието за
подсъдимия М.И.М., съдът отчете сравнително невисоката степен на обществена
опасност на деянието и същевременно ниската обществена опасност на дееца. Като
смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете младата му възраст,
факта ,че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание,както и затрудненото му материално
положение поради безработност, направените самопризнания и оказано съдействие
за изясняване на фактическата обстановка. Не се откриха отегчаващи
отговорността обстоятелства. За това съдът наложи наказание на подсъдимия Г.И.М.
при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и на
основание чл58а, ал.4 във вр.с чл. 55, ал.1 ,т.1 от НК го осъди на “лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ
месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на така определеното на подсъдимия наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, след
като намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи така наложеното наказание, а са налице и останалите изискуеми от закона
предпоставки.
По
отношение на подсъдимия Г.И.М., съдът
отчете невисоката обществена опасност на
деянието и същевременно ниската
обществена опасност на дееца, както и смекчаващите отговорността му
обстоятелства: подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, затрудненото му материално
положение поради безработица, направените самопризнания и оказано съдействие за
изясняване на фактическата обстановка. Не се откриха отегчаващи отговорността
обстоятелства. Подсъдимият е бил непълнолетен при извършване на престъплението
и съдът съобрази, че наложеното наказание следва да има за цел преди всичко
превъзпитанието на осъдения и подготовката му за обществено полезен труд.След
като съобрази разпоредбата на чл. 63, ал.1 ,т.3 от НК, определи наказанието в
пределите на лишаване от свобода до 3 години.
Съдът прецени, че и най лекото, предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко и при условията
на чл. 58а, ал.4 наложи на подсъдимия Г.И.М. наказание ПРОБАЦИЯ със следните
пробационни мерки:1/по чл.42а ал.2 т.1 от НК-“задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с
периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено
от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО,
2/по чл.42а ал.2 т.2 от НК –задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ,3/по чл.42а ал.2 т.6 от НК –“безвъзмезден труд
в полза на обществото” с продължителност 100/сто/ часа за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Съдът счете, че при така наложените
на подсъдимите наказания,индивидуализирани по отношение на всеки от тях, ще бъдат постигнати целите на
генералната и индивидуална превенция на наказанието, залегнали като основни
начала в чл.36 от НК.
Подсъдимите бяха осъдени да заплатят на
гражданския ищец Н.Г.А. *** обезщетение за причинените й с извършеното
престъпление имуществени вреди в размер на 392.48лв./триста деветдесет и два
лева четиридесет и осем стотинки-главница/,ведно със законната лихва върху
нея,начиная от 22.08.2011г.до окончателното изплащане.
Подсъдимите бяха осъдени да
заплатят държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50.00лв./петдесет лева/,както и по
сметка на ОД”Полиция”гр.Ш. направените по делото/ДП /разноски в размер
на 125.00лв.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
06.06.2012
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: