Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 23.02.2017 година, град София,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина Ангелова
При
секретаря Е.К.,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1510 по описа на
съда за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 365 и следващите от ГПК.
Предявени
са за съвместно разглеждане обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД, както и в условията на
евентуалност – обратен иск с правно основание чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./.
Ищецът
Д.Й.В. твърди, че на 20.10.2014г. се е возил като пътник в лек автомобил
„Мерцедес CLK
320“ с рег. № ********* в посока от гр. Г.Т. към гр. Д., когато на около 500
метра след разклона за с. Ц. по път ІІ – 29, на прав участък, при суха
асфалтова настилка и скорост от 150 км/ч, водачът на автомобила П.П.П. изгубил
управление над него и преминал в насрещната лента за движение. След това
превозното средство се отклонило в дясно и продължило движението си косо спрямо
надлежната ос на платното за движение в посока надясно, като в същото време се
завъртяло около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка. Така в
процес на транслация и ротация автомобила преминал върху десния банкет и достигнал
до крайпътно дърво, като вследствие на възникналите при него моменти сили, дървото
проникнало в задната дясна част на купето на автомобила достигайки до нивото на
средните колонки. Ищецът счита, че причината за настъпване на инцидента са
субективните действия на водача, който управлявайки автомобила си с превишена и
несъобразена скорост е допуснал виновно нарушаване на правилата за движение по
пътищата. По случая било образувано ДП № 447/2014г. по описа на РУП – гр. Д..
В
резултат на процесното пътно – транспортно произшествие ищецът твърди, че са му
били причинени телесни повреди, изразяващи се във фрактура на І –ва ребрена
дъга в ляво, ведно с малък хемоторакс в ляво; фрактура на седалищната и пубисни
кости в дясно; руптура на десен бъбрек с параренален хематом. Извършени му били
две оперативни интервенции, поради което престоял в болнично заведение 15 дни,
8 от които в интензивно отделение. След проведеното лечение е бил обездвижен и
е изпитвал затруднение сам да извършва битовото си обслужване, поради което му
се наложило да ползва помощта на свои роднини. Освен това поддържа, че вследствие
на претърпените травми от инцидента е неработоспособен, като търпи и значителни
ежедневни физически и психически болки и страдания. Излага, че към момента на
настъпване на пътно – транспортно произшествие лекият автомобил „Мерцедес CLK 320“ с рег. № *********
е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” със З.Д. Б.И. “АД,
съгласно полица № 02114001560698, със срок на действие от 09.06.2014г. до 09.06.2015г.
Предвид
изложеното, ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
застрахователя в размер на 100 000 лева, ведно със законна лихва от датата на
увреждането – 20.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
законната лихва върху определеното обезщетение, считано от датата на подаване
на исковата молба – 03.02.2015г. до окончателното изплащане.
В
хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа изцяло
заявените си искови претенции и пледира за тяхното уважаване. Претендира
сторените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Направил е
възражение за прекомерност на разноските по отношение на ответната страна.
Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 141553/07.11.2016
г.
Ответникът
З.Д. Б.И. “АД в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.367 -373
от ГПК излага становище, с което оспорва изцяло предявените искове по основание
и размер. Счита, че по отношение на описаните в исковата молба травматични
увреждания има редица неизяснени моменти. Излага доводи за наличие на съпричиняване
от страна на пострадалото лице, изразяващо се в непоставянето на предпазен
колан. Претендира разноски.
Предявява
при условията на евентуалност обратен иск срещу П.П.П. с правно основание чл.
274, ал.2 от КЗ /отм./, предвид обстоятелството, че същият е управлявал лекия
автомобил „Мерцедес CLK 320“ с рег. № ********* без да притежава свидетелство
за управление на моторно превозно средство. Искът е предявен за сумата от
30 000 лева, като частичен от сума в размер на 100 000 лева.
В
хода на съдебното дирене, чрез процесуалния си представител по делото адв.
Илиев, поддържа заявеното с отговора становище, като моли съда в мотивите към
решението си да вземе отношение по правоспособността на третото лице – помагач.
Счита, че от събраните по делото доказателства не се е установило към момента
на настъпване на ПТП, то да е имало право да управлява МПС и да е било
правоспособен водач съгласно действащото в България законодателство. Претендира
разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Третото
лице – помагач на ответника и ответник по предявения обратен иск П.П.П. оспорва
обратния иск, като го намира за недопустим и неоснователен. Оспорва и фактическите
твърдения изложени в него, като твърди, че притежава свидетелство за управление
на МПС английски образец № CD30876266/14.05.2014,
което му е издадено в Кралство Великобритания.
В
хода на съдебното дирене П.П. заявява, че книжката му е издадена през 2014г.
със срок на валидност една година. Тя му давала право да управлява моторно
превозно средство с придружител във Великобритания, но не и в България.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни, изслушани са заключенията на съдебно-медицИ.ка и
автотехническа експертизи.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
От Присъда № 15 /09.07.2015г.
по НОХД № 181 на Д.кият окръжен съд по описа за 2015г. се установява, че водачът на лек автомобил
„Мерцедес CLK 320“ с per. № *********, П.П.П. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.”б” предл.“първо“ във вр. с
ал.1, б.”б” и б.„в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 20.10.2014г. на
около 500 м след разклона за с.Ц. по главен път Г.Т. - Д., обл. Д. поради нарушаване
на правилата за движение по пътищата визирани в чл.20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП,
които изискват от водача непрекъснато да контролира пътното превозно средство,
което управлява, като при избиране скоростта на движение се съобразява с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, е предизвикал настъпването на пътно – транспортно произшествие, в
резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г.Н. и средна
телесна повреда на Д.Й.В. /ищец в настоящото производство/, изразяваща се в
счупване на седалищните и срамни кости в ляво, обусловило трайно затруднение на
движението на долен ляв крайник за период от около 3-4 месеца, както и телесна
повреда на С.Д.М., изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка,
разкъсно- контузна рана по лигавична и кожна повърхност на долната устна,
ожулвания на меки черепни обвивки, дясно коляно и дясна подбедрица, обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.За извършеното
престъпление съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
години, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип
при първоначален „строг” затворнически режим, както и лишаване от право
управлява МПС за срок от шест години.
С Решение № 179 от
09.11.2015г. по ВНОХД № 299 Варненският апелативен съд е потвърдил горната
присъда.
На 11.04.2016г. с
Решение № 64 на ВКС, ІІ НО е изменено решението на Варненския апелативен съд,
като подсъдимия П.П.П. е оправдан в извършване на престъпление по чл.343, ал.4
вр. ал.3, б. „б“ от НК по отношение на С.Д.М., като в останалата му част
решението е оставено в сила.
С оглед на това
присъдата е влязла в законна сила на 11.04.2016г.
От представените и
приети по делото копие на свидетелство за управление CD30876266
на МПС и писмо рег. № А-7310 от 10.03.2015г. на МВР – Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ се установява, че в Лондон на П.П.П. му е било издадено
временно свидетелство за управление на МПС, което му е дало право да управлява превозни
средства във Великобритания, но под надзора на придружител.
От съдържанието на
писмо УРИ № 851000-12556 от 05.11.2015г. на МВР, Областна дирекция на МВР –
сектор „Пътна полиция“ – гр. Д. се установява, че на същият не му е било
издавано свидетелство за управление на МПС и не притежава права за водач на
такова.
Видно от изготвена
и приложена и в настоящото производство справка по ДП № 447/14 на ІІ-ро РУ на
МВР – гр. Д. , съдържаща и печат на Д.кият
окръжен съд П.П. е с множество влезли в сила актове и фишове за извършени
нарушения на ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства е изготвена автотехническа експертиза, която съдът приема като дадена
обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира в цялост. Съгласно
заключението на същата процесното пътно - транспортното произшествието е
настъпило в прав участък след ляв завой с двупосочно движение. Причини за
настъпването му са високата скорост на движение на лекия автомобил и рязката
употреба на органите на управление /спирачна и кормилна уредба/, при което
водачът му е загубил контрол върху него и е допуснал излизане на автомобила
извън пътното платно в ляво, след което се връща обратно в дясно, като след
завъртането му на около 200 градуса обратно на часовниковата стрелка излиза от
пътното платно в дясно на неравен банкет и се удря със задната дясна част в
дърво. При удара от кинетичната енергия водача и пътниците политат надясно в
купето и се удрят във вътрешните му части. Скоростта на автомобила преди
инцидента е била около 115 км/ч, като удара е бил предотвратим при скорост до
78 км/ч., тъй като тогава според вещото лице не би се наложила рязката употреба
на спирачки. От техническа гледна точка процесното МПС е било произведено
1997г. – 2002г., купе модел „208“ с две врати, АВС на спирачната система и монтирани
предпазни колани обикновен тип „инерционни“ на всички места за пътниците.
Разпитано в съдебно
заседание вещото лице поддържа изцяло писменото си заключение.
Въз основа на
представените по делото медицИ.ки документи и извършен личен преглед на
пострадалото лице е изслушано заключение по допусната и неоспорена от страните
съдебно-медицИ.ка експертиза, от която се установява, че в пряка причинно –
следствена връзка с процесното пътно – транспортното произшествие на ищецът са
причинени множество травматични увреждания: политравма, контузия на главата с
охлузни рани на лявата скула и лявата буза, разкъсно- контузна рана по вътрешната
страна на дясната вежда, мозъчно сътресение, контузия на гърдите със счупване
на I-ва ребрена дъга в ляво /задна част/, плеврален излив в ляво, контузия на
корема, разкъсване на десния бъбрек в горния полюс с паранефрален /около
бъбрека/ хематом, деколман в дясната поясна област и счупване на таза /
седалищната и срамната кости в дясно/. Според вещото лице – специалист механизмът
за получаване на описаните увреждания е свързан с въздействието на сили в
различни посоки и от удари на тялото във вътрешната част на купето, като травмите
на главата са причинени от удара й в горно предната част на предното панорамно
стъкло, гръдната травма в лявата част се дължи на удар в твърди тъпи предмети,
счупването на таза е в резултат на външно компресиращи сили, въздействащи от
дясната страна. В резултат на такива сили е получена и травмата в поясния отдел
и разкъсването на десния бъбрек.
От медико -
биологична гледна точка най - сериозни са били счупването на таза / седалищната
и срамната кости в дясно/, което е довело до трайно разстройство на функцията
на десния долен крайник на пострадалия за период от около 120 дни и разкъсванията
на десния бъбрек в горния полюс с паранефрален /около бъбрека/ хематом и малък
субкапсуларен хематом, които са довели до временно разстройство на З.равето,
неопасно за живота.
Освен това по време
на амбулаторното лечение на пострадалия са възникнали усложнения, свързани с
получените от него травматични увреждания.
На 10.12.2014 год. ищецът е получил колика реналис, като му е било приложено
лечение с аналгетици, а на 21.12.2014 год. е бил приет за болнично лечение с
диагноза „флегмон в лумбалната област“. Налице била болка и подутина в
лумбалната и хълбочните области в ляво. Приложено му е лечение състоящо се в инцизия,
евакуация и дренаж на флуктуиращата зона и прием на аналгетици. Евакуирана е била
около 250 мл. плазматично- сукървична колекция.
При личен преглед
на ищеца, вещото лице е установило, че същият се е възстановил напълно от
причинените му с произшествието травми.
Разпитано в съдебно
заседание по делото, вещото лице поддържа писменото си заключение, като
уточнява, че в момента на приемането в Спешно отделение ищецът е бил
неконтактен, поради което може да се смята, че същият е бил с мозъчно
сътресение. По отношение на травматичния шок, който не е потвърден като
лабораторни и хемодинамични критерии, е приел диагнозата „политравма“, която също
е сериозна, но до развитие на хеморагичен шок не се е стигнало. Малкият
хемоторакс можел да повлияе върху дълбочината на дишането, но не се е отразил
на дихателния процес като цяло и на сатурацията на кръвта с кислород на
пострадалия. Оперативно не се е наложило евакуацията му, което означавало, че
той е бил минимален. Относно „деколмана“ уточнява, че това е състояние, при
което в резултат на удара се получило отлепване на кожата и подкожието, където
се образува кухина, която се запълва с кръв в резултат на разкъсаните съдове и
количеството на тази кръв когато надвиши определено количество се налага да
бъде отстранено по оперативен начин и дренирано със специални аспиратори
дренажи, които съЗ.ават отрицателно налягане и постепенно тази кожа залепва към
подкожието. Медицинският термин „колика реналис“ означавал болка от бъбречен
произход, която се дължала на патологично движение най-често на уретера. Заявява,
че в заключението си я е приел като възможно и реално усложнение, тъй като имало
данни за контузия на руптура на паренхима на бъбрека, при която се получавали
условия за проникване на кръвта в урината. Също така в деня на изписването при
ехографското изследване от 04.11.2014 г. било отбелязано, че има данни за
двустранна микролитиаза, като това е състояние, в което в урината и в
пикочопроводите има наличие на песъчинки. Не можел категорично да изключи, че
ищецът е имал такава и преди травмата, но всъщност е диагностицирана по време
на престоя му в болницата. В обикновената рентгенова снимка било написано, че пострадалия
има счупване на срамната кост в ляво. При направата на компютърно томографското
изследване било отбелязано, че фрактурата засяга седалищната и срамната кости в
вдясно, което е отразено и в епикризата на пострадалия, поради което експерта е
приел, че се касае за десностранна фрактура на срамната и пубисните кости. Не било
отбелязано в специализираното изследване, че има вляво, което е в доста
по-висока степен на достоверност като изследване.
Настоящият съдебен
състав приема изцяло заключението на вещото лице по допуснатата съдебно
медицинска експертиза, тъй като същото е
дадено обективно, компетентно и безпристрастно, поради което и съдът го
кредитира в цялост.
За състоянието на
ищеца след претърпяното произшествие на 20.10.2014г. по делото са събрани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Й. Х.В., баща на пострадалия,
чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в цялост.
От тях се установява, че след като разбрал за злополуката със синът му,
свидетелят веднага отишъл в болницата, в която той бил настанен. Когато го
видял той бил неадекватен и говорил несвързано. Първоначално бил в реанимация,
а след това го преместили в ортопедията, тъй като тазът му бил счупен. Оттам
поради получено разкъсване на бъбрека го преместили в хирургията, където го
оперирали. Излага, че синът му се оплаквал и от болки в кръста и гръдния кош.
След изписването му той го взел да живее при него, като до средата на декември бил
на легло. Няколко дни след изписването му отново постъпил в болница поради
силни болки в кръста и необходимостта отново да му се прави дренаж. След
престоя му там , синът му започнал да ходи по три-четири пъти седмично на
рехабилитация. В момента пиел и медикаменти.
Други относими
доказателства не са ангажирани от страните.
При тази фактическа установеност, съдът
достигна до следните изводи от правна страна :
По иска с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
За
основателността на този иск, в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният размер. Едновременно с това, в тежест на ответника е да докаже
съпричиняване на вредоностния резултат, на което се позовава, доколкото
установяването на последното е основание за намаляването на отговорността на
ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Със
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователя поема да носи риска от настъпване в правната сфера на
застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени при управлението или
по повод притежаването на МПС на трети лица имуществени или неимуществени
вреди. Съобразно чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./застраховани лица по договора за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите са собственикът на МПС,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая
ответникът по силата на сключения с И.М.И. договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за увреждащия лек автомобил „Мерцедес CLK 320“
с рег. № ********* за процесния период носи отговорност за причинените от
водачът П.П.П. при управлението на същия автомобил вреди на трети лица.
В настоящото
производство няма спор между страните, че към датата на пътния инцидент –
20.10.2014г. по отношение на процесния автомобил е бил сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по
който е ответното дружество, в качеството му на застраховател.
Установи се,
че с влязлата в сила Присъда № 15/09.07.2015г. на Д.кият окръжен съд е
ангажирана наказателната отговорност на виновния водач. Същата на основание
чл.300 от ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин извършеното
деяние, неговата противоправност, виновността на дееца и причинените на ищеца
травми, които са съставомерни, както и причинната им връзка с произшествието. С
оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на лек автомобил
„Мерцедес CLK 320“ с рег. № ********* П.П.П. е извършил виновно противоправно
деяние, което е в разрез с описаните по – горе императивни разпоредби на
ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая от събраните по делото
писмени доказателства безспорно бяха установени настъпилите за ищеца увреждания
вследствие на процесното пътно – транспортно произшествие, изразяващи се в политравма, контузия на главата с
охлузни рани на лявата скула и лявата буза, разкъсно- контузна рана по
вътрешната страна на дясната вежда, мозъчно сътресение, контузия на гърдите със
счупване на I-ва ребрена дъга в ляво /задна част/, плеврален излив в ляво,
контузия на корема, разкъсване на десния бъбрек в горния полюс с паранефрален
/около бъбрека/ хематом, деколман в дясната поясна област и счупване на таза /
седалищната и срамната кости в дясно/.
Спор между
страните обаче е формиран по отношение на твърдените от ищеца последвали
усложнения – „колика реналис“ и „флегмон в лумбалната област“, свързани с
посочените по-горе травми. Съгласно уточненията дадени по този въпрос от вещото
лице изготвило СМЕ в с.з. проведено на 24.10.2016г. „колика реналис“ е възможно
и реално усложнение с оглед контузията на руптурана паренхима на бъбрека, при
което се получавали условия за проникване на кръвта в урината. По отношение на т.нар.
„флегмон в лумбалната област“ вещото лице след запознаването си с представената
му медицинска документация е установило, че такава диагноза на пострадалия е
била поставена от лекарите при приемането му на 21.12.2014г. в лечебното
заведение. Съдът по отношение на тази диагноза с оглед липсата си на специални
знания в областта на медицината и пропуск от страна на вещото лице да обсъди
точно това заболяване дали представлява усложнение вследствие на причинените на
ищеца с инцидента травми, намира, че следва да не го взима в предвид при определяне на размера на
обезщетението си, като приема, че същото е недоказано.
Въз основа
на установените по-горе факти, релевантни досежно осъществяването на
фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи:1/деяние/действие или беЗ.ействие/; 2/противоправност
на деянието; 3/реално претърпяна вреда; 4/причинно – следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието; 5/вина на дееца и наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ съдът намира, че искът за репариране на причинените на ищеца неимуществени
вреди се явява основателен и доказан по основание.
Съгласно чл.
52 от ЗЗ. обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Преценявайки
вида, характера и тежестта на травмите на пострадалия довели до временно
разстройство на З.равето му, неопасно за живота, получените усложнения от тях,
оказването на спешна медицинска помощ, възрастта на ищеца към момента на
настъпване на увреждането - 26 г., продължителния лечебен и възстановителен
период от счупването на таза от около 120 дни, наложилите се оперативни
интервенции, характера и интензитета на болките и страданията, изживения шок от
инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищеца,
както и пълното му възстановяване към настоящия момент съдът намира, че сумата
от 40 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението
в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане, тъй като свободата на съда за преценка не е безгранична, а следва да
се съобразява и с принципа за забрана на обогатяването на пострадалия.
Ответникът, с оглед евентуалното намаляване
на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е релевирал възражение
за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, като сочи, че същият не е използвал
обезопасителен колан. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. В конкретният случай от изготвената автотехническа експертиза
се установи, че лекият автомобил „Мерцедес CLK 320“ е бил с монтирани предпазни
колани обикновен тип „инерционни“ на всички места за пътниците. Видно от
мотивите на приложеното по дело решение № 179/09.11.2015г. на Варненският
апелативен съд по ВНОХД № 299 по описа на ВАпС пострадалият от процесното ПТП Д.В.
е седял на предната дясна седалка на увреждащият автомобил. При анализиране на
високата скорост на движение на автомобила преди удара, рязката промяна на
скоростта по време на удара и деформациите на купето вещото лице изготвило
съдебно – медицинската експертиза е изразило становище, че е трудно да се
определи какви биха били травматичните увреждания, ако пострадалият е бил с
поставен предпазен колан. С оглед на това, че по категоричен начин ответника,
чиято е доказателствената тежест не можа да установи дали пострадалия към
момента на ПТП е бил с правилно поставен обезопасителен колан или не, съдът
приема, че от механизма на настъпване на ПТП, начинът на получаване на
травматичните увреждания свързан с въздействието на сили в различни посоки и от
удари на тялото във вътрешната част на купето, в горната предна част на
предното панорамно стъкло и външно компресиращите сили при скорост на движение
на автомобила преди злополуката от 155 км/ч поставянето на обезопасителен колан
е било без особено значение. Ето защо и не може да се приеме за безспорно установено,
че пострадалия е допринесъл по някакъв начин с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат. С оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК страните в
производството имат процесуалното задължение да докажат фактите, които
твърдят. Ако факта не се докаже настъпва
санкция на тежестта на доказване, а именно непризнаване на твърдените факти и
приемането им за ненастъпили. В случая, ответната страна в спора не е
ангажирала никакви доказателства, с които да убеди решаващата И.танция в истинността
на твърдението си, че към момента на пътния инцидент пострадалият е бил без
поставен колан.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице
основание за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв. и искът следва да бъде уважен за тази сума, като за
разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Върху уважената част от иска в размер на 40 000
лева следва да се начисли и законната лихва, считано от датата на настъпване на
пътно–транспортното произшествие – 20.10.2014г. до окончателното изплащане на
сумите.
По
разноските:
Право на разноски имат и двете страни във връзка с
нормата на чл. 78 ГПК съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска, като и
двете страни са направили своевременно искания за присъждането им.
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
следва да бъдат присъдени разноски размер на 160 лева / депозити за вещи лица по
допуснатите съдебно – медицинска и автотехническа експертизи/, съразмерно на
уважената част от иска.
На основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА вр. чл.7, ал.2
от Наредба № 1 за минималният размер на
адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати, съобразно
уважената част от иска на процесуалния представител на ищеца, адв. М.Я. от А.Д.
„Я., П.И.С.“ сумата от 1 730 лева без ДДС, тъй като по делото няма
представени доказателства адв. Я. да e регистриран по ДДС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска с правно основание
чл. 226,ал.1 от КЗ /отм./разноски в размер на 60, 00 лева.
По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника, съдът намира
следното: По делото на л. 81 е приложен договор за правна помощ и съдействие от
11.05.2015г., в който е вписано, че ответното дружество е договорило и
заплатило на адв. М. Г. възнаграждение в размер на 10 000 лева, което
съдът при липсата на изрично отбелязване на обратното приема, че е определено общо за процесуално
представителство и по двата иска, съединени за разглеждане в гр.д. №
1510/2015г. – първоначално предявен и обратен иск. Ищецът е релевирал
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В тази връзка съдът намира, че с оглед предявения във връзка с иска по чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./материален интерес в размер на 100 000 лв. и по обратния иск в
размер на 30 000 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение
съобразно правилото на чл.38 от ЗА вр.чл.7 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения би бил 4 960 лв. Предвид
съществуващата договорна свобода ответникът е уговорил със своя адвокат
адвокатско възнаграждение в размер на 10
000 лв. /вкл. и процесуално представителство по предявения обратен иск/, което
е тяхно право. В същото време, обаче законът не позволява да се натоварва
безпределно другата страна със свободно уговорено възнаграждение. Поради това е
предвидено правилото в чл.78, ал.5 от ГПК. Сезиран с такова искане, съдът е
длъжен да прецени дали е налице такава правна и фактическа сложност на делото,
която да оправдава понасянето на цялата тежест на уговореното адвокатско
възнаграждение между адвоката и насрещната страна. Съдът е ограничен в
преценката си от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени
в Наредбата за минималните адвокатските възнаграждения и в случая чл. 7 от
същата. Като се има предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че
процесуалният представител на ответника е защитавал интересите му по предявения
иск за обезщетение по чл.226 от КЗ /отм./и обратен иск по чл. 274, ал.2 от КЗ
/отм./, като е изготвил и представил отговор на исковата молба, насрещна искова
молба, вземал е становища по представените доказателства и изготвената съдебно
– медицинска и автотехническа експертиза по делото, както и се е явявал в
няколко съдебни заседания. С оглед на
фактическата и правна сложност, проведеното доказване по фактите, за които
ответникът респ. ищеца носи тежестта, обема на събраните доказателства и
процесуалните действия на страните по делото, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение на ответника следва да бъде намалено до минималният размер от 5
000 лв. От този размер на ответника следва да бъде присъдената сумата в общ
размер на 3 760 лева /включваща 2 330 лв., съразмерно на отхвърлената част
от предявения иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и 1 430 лева по изцяло
уважения обратен иск/.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗД „Б.И.“
АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1 600 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от иска по чл.226 от КЗ
/отм./.
По предявения от ответника срещу третото – лице
помагач обратен иск с правно основание чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./
С оглед уважаване на първоначално предявения иск
против застрахователя, съдът дължи произнасяне и по предявената искова
претенция на ЗД „Б.Инс“ АД по приетия за съвместно разглеждане обратен иск
против третото лице П.П.П.. Искът по чл.274, ал.2 от КЗ /отм./ е регресен и
може да бъде предявен както като главен самостоятелен иск, така и при условията
на съединяване като обратен иск, какъвто е и в настоящия случай. Размерът на
регресния обратен иск е изцяло обусловен от размера до който е уважен
предявения главен иск.
За да бъде
успешно проведен този иск следва да бъде доказан следният фактическия състав:
1/валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска „Гражданска отговорност“; 2/ реално изплатено
застрахователно обезщетение на увредения и 3/ наличието на обстоятелството
визирано в разпоредбата на чл.274, ал.2 от КЗ /отм./
Предвид изложеното по-горе съдът приема за доказан
първия елемент на фактическия състав, а именно наличието на валидно
застрахователно правоотношение.
Доколкото обратния иск е предявен при условията на
евентуалност, то няма пречка да се приеме изпълнението и на втория елемент от
ФС също при условията на евентуалност. В тази връзка настоящият съдебен състав
намира за необходимо да посочи, че по своята правна характеристика
предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал.3 от ГПК представлява
последващо обективно съединяване на искове, при условията на положителна
евентуалност. В този смисъл, доколкото уважаването на главния иск се явява една
от предпоставките за уважаване на евентуалния, наред със специфичните за същия
предпоставки, то последица от успешното предявяване на първия е именно
създаването на условно изпълнително основание, т.е. ако и доколкото
първоначалния ответник изпълни задължението си към увреденото лице.
Относно третия елемент от ФС, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.151а от ЗДвП лицата,
притежаващи свидетелство за управление, издадено им от държава – членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да
управляват моторно превозно средство на територията на Република България при
спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория,
определени в чл. 151 от същия закон.
В настоящият случай се установи, че ответникът е
притежавал временно свидетелство за управление на МПС /CD30876266/издадено му
от страна – членка на ЕС, което му е давало право да управлява превозни
средства във Великобритания, но с ограничение, изразяващо се в надзор на
придружител. Същевременно беше установено, че в Република България не му е
издавано свидетелство за управление на МПС, поради което и същият не притежава
права за водач. Освен това от изготвена и приложена поделото справка по ДП №
447/14 на ІІ-ро РУ на МВР – гр. Д. се установи,
че ответника е с множество влезли в сила актове и фишове за извършени
нарушения на ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и след като се съобрази със задължителната сила на присъдата по
НОХД № 181/2015г. на Д.кият окръжен съд, с която ответникът е признат за
виновен, съдът приема за категорично установено, че ответникът по обратния иск П.П.
е предприел управлението на лекия автомобил „Мерцедес CLK 320“ “ с рег. № ********* след като е
съзнавал, че издаденото му от Кралство Великобритания временно свидетелство за
управление на МПС не важи за Република България, предвид българското законодателство,
както и, че издаденото в чужбина свидетелство му дава право да управлява МПС,
но само в присъствието на придружител. Същият е предприел пътуване и е
управлявал процесния автомобил в драстично нарушаване на правилата за движение
по пътищата визирани в чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Закономерен резултат от тези
негови безотговорни и безразсъдни действия представляващи фрапиращо и
демонстративно погазване на установения правов ред в Република България е
смъртта на един млад човек едва на 17 години /М. Г.Н./ и причиняване на
сериозни травматични увреждания на Д.Й.В. на 26 години.
Предвид изложеното съдът намира предявения при
условията на евентуалност обратен регресен иск от застрахователното дружество
против прекия причинител на ПТП за изцяло основателен и доказан, така както е заявен до размера на 30 000
лв. /предявен като частичен от 100 000 лева/. Предявеният обратен иск,
обаче следва да бъде уважен до посочения размер при условие, че сумата от
30 000 лева бъде заплатена от ответното дружество на ищеца по
първоначалния иск.
По
разноските :
При този изход на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 1 267,20 лв.
/вкл. заплащане на превод и държавна такса по предявения иск / с оглед изцяло
уважената срещу него претенция.
Ответникът по обратния иск П.П.П. следва да заплати и
разноските направени от ответника по първоначалния иск – както тези, за които
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Д.Й.В., така и разноските
направени от ответника ЗД „Б.Инс“ АД за процесуално представителство.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.
Б.И.“, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Й.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адв. М.Я. /„А.Д.
– Я., П.И.С.“/, на основание чл. 226 от КЗ /отм./сумата от 40 000/четиридесет
хиляди/лева, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
полица № 02114001560698/21.03.2014 г, валидна от 09.06.2014 г. до 09.06.2015 г.
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от ПТП настъпило
на 20.10.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от дата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за
разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА З.Д. Б.И.“, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Д.Й.В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адв. М.Я. /„А.Д. – Я., П.И.С.“/,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски
в размер на 160 лева /сто и шестдесет
лева/ , съразмерно на уважената част от иска по чл.226 от КЗ /отм./
ОСЪЖДА З.Д. Б.И.“, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание
чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималният размер на
адвокатските възнаграждения да заплати
на адв. М.Я. от А.Д. „Я., П.И.С.“
адвокатско възнаграждение в размер на
1 730 лева, съобразно уважената част от иска по чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./
ОСЪЖДА Д.Й.В., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** чрез адв. М.Я. за заплати на З.Д.
Б.И.“, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК разноски общ размер от
2 390 лева /две хиляди триста и деветдесет лева/ вкл. 60, 00 лева –
депозити за вещи лица и 2 330 лева за процесуално представителство,
съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.226 от КЗ /отм./
ОСЪЖДА З.Д. Б.И.“, с ЕИК ********, да заплати в полза
на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 1 600 лева, /хиляда и шестстотин
лева/ представляваща дължима държавна такса, дължима съразмерно на
уважената част от иска по чл.226 от КЗ /отм./.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З.Д. Б.И.“, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 30 000 лева /тридесет хиляди лева/ по предявен като частичен от
100 000 лв. обратен иск с правно основание чл.274, ал.2 от КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху главницата
считано от дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, след като ЗД „Б.ИНС“, с ЕИК ******** изплати
присъденото с настоящото решение обезщетение на Д.Й.В., ЕГН **********.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З.Д. Б.И.“, с ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
1 267,20 лв. /вкл. заплащане на
превод и държавна такса по предявения иск /, както и сумата от 1 430 лева /хиляда
четиристотин и тридесет лева/ за процесуално представителство на ищеца по обратния
иск, с оглед изцяло уважената претенция.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З.Д. Б.И.“, с ЕИК ******** разноски
в общ размер на 3 490 лева - вкл. разноски за в.л.,
процесуално представителство и държавна такса по първоначалния иск, които застрахователя е осъден да
заплати на Д.Й.В. съразмерно на уважената част от иска, след
като тези разноски бъдат изплатени от ЗД „Б.И.“ АД.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :