Р
Е Ш Е
Н И Е
№376
22.05.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ИВА
БАЙНОВА
Членове: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 156 по описа на
Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Началник сектор „Пътна полиция“ в Областна
дирекция на МВР - Хасково, против Решение № 382/29.12.2022 г., постановено по
АНД № 915/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният
жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Счита, че преценявайки събраните доказателства и съобразявайки
се с разпоредбите на закона, при издаване на наказателното постановление АНО
изпълнил изискванията на материалния закон и всички процесуални разпоредби. От
събраните по делото писмени доказателства не се доказвали изложените от
жалбоподателя оплаквания относно допуснати нарушения на закона, допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон. НП съдържало всички необходими реквизити,
изискуеми по закон съгласно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН. Били изпълнени
кумулативно дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на
процедурата по установяване на този вид нарушения и налагането на съответните
наказания. С оглед приложените по делото писмени доказателства, извършеното от
жалбоподателя нарушение на ЗДвП било надлежно документирано. В тази връзка се
оспорват направените изводи по отношение на това, че при съставянето на АУАН и
НП били допуснати нарушения по процедурата по тяхното издаване съгласно
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Твърди се, че категорично били
установени всички обстоятелства, от значение за правилното и законосъобразно
провеждане на производството. Решението се оспорва и като необосновано и се сочи,
че мотивите на съда били изведени при наличието на краен формализъм при
тълкуването и прилагането на относимите законови разпоредби.
С оглед на
така изложеното, се моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено.
Претендира се присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Ответникът
– М.Р.К., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, пледира
касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението
на районния съд.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд - Хасково като правилно.
Административен съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно
постановление № 22-1253-000920 от 18.07.2022 г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково и е осъдил ОД на МВР – Хасково да
заплати на М.Р.К., ЕГН : **********,***, сумата в размер на 300 лв. - разноски
за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Съдът е
приел за установено от фактическа страна, че на 26.04.2022 г. около 20.30 -21.10
часа, свид.Я. Н.Д. пътувала
към гр.Хасково от гр.Кърджали с лек автомобил *,
управляван от лицето К. Д. К.. Преди *, от
страната на * в посока *, на завоя
точно преди влизане в селото, техният автомобил бил изпреварен от автомобил *** с рег.№ *.
Процесният автомобил се движел зад автомобила, в който се намирала свид.Я.Н. Д., почти
през цялото време, като нарушавал правилата за движение. На завой, където имало
забрана за изпреварване, въведена с пътен знак В-24 и пътна маркировка М-1 -
единична непрекъсната линия, автомобилът „***, управляван от М.Р.К., изпреварил автомобила *, който се
принудил да намали, за да направи място на автомобила на жалбоподателя да се
прибере в дясната лента по посоката на движение. За случилото се свид.Я.Н. Д. съобщила
на тел. 112. На 19.05.2022 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение
на чл. 6, т. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това, че на 26.04.2022 г. около
22:00 часа на републикански път 1-5, преди с.Конуш, община Хасково, управлява
лек автомобил *** с рег.№ *** в посока *, като при
въведена забрана за изпреварване с пътен знак № „В-24“ и пътна маркировка
„М-1“, предприема изпреварване на лек автомобил * с рег.№ ***, без да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние
достатъчно за изпреварване и не може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното МПС и го принуждава да намали скоростта. При издаване на
наказателното постановление, административнонаказващият орган, като приел
същата фактическа обстановка и описание на нарушението, го квалифицирал като
такова по чл. 42, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП. Във връзка с така установеното, от
правна страна съдът е намерил, че при издаване на наказателното постановление е
допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото на нарушението
била дадена правна квалификация, която не отговаря на описаното деяние. Развити
са съображения и в насока, че от събраните по делото доказателства не се доказва
по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Съдът
е посочил, че не се доказва по безспорен начин и кога е извършено нарушението,
доколкото и в AУAH и в НП било посочено, че нарушението е извършено в 22.00
часа, което категорично се опровергавало от събраните по делото доказателства.
Решението на Районен съд – Хасково е
правилно. Доводите за отмяна на НП се споделят от настоящата инстанция, като не
се установява наличието на твърдените касационни основания за отмяна на
съдебния акт.
В обстоятелствената част на наказателното
постановление при описанието на деянието е посочено, че М.К. при въведена
забрана за изпреварване с пътен знак № „В-24“ и пътна маркировка „М-1“,
предприел изпреварване на лек автомобил „БМВ Х-5“ с рег.№ СМ 3414 АН, без да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване и
не може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното МПС и го принуждава
да намали скоростта. Впоследствие е посочено, че водачът „не се е убедил, че
движещото се след него ППС не е подало сигнал за изменение посоката си на
движение. Опасност“. Като нарушена е цитирана разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, съгласно която водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го
изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно
превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво. Нарушението, описано от наказващия
орган, обаче е не само неясно и противоречиво като фактология, но и дадената му
правна квалификация съществено се различава от фактическото описание на вменененото
деяние. В тази връзка касационната инстанция споделя изводите на районния съд,
че по този начин се е стигнало до съществено нарушаване правото на защита на
лицето, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира. Това е така,
защото нарушителят следва да бъде наясно за какво конкретно нарушение му се
търси отговорност. Законовата разпоредба, която е нарушена, описанието на
нарушението, датата и мястото, където е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна
логика. Настоящата инстанция счита, че оглед отчетените съществени противоречия
и непълноти относно твърдяното нарушение, то административнонаказващият орган е
допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Всичко това е довело до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице, както и до невъзможност
да бъде преценено от съда доколко е налице твърдяното административно нарушение
и в какво конкретно се състои осъществяването му, което води до
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление.
Предвид горното, настоящата инстанция
намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе
съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение
на РС - Хасково е валидно и правилно, съобразено с всички събрани и обсъдени по
делото доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на касационния
ответник за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за
настоящата касационна инстанция, съдът намира, че в полза на същия следва да бъде присъдена сумата в размер на 500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие
от 31.03.2023 г., като същата
следва да се възложи в тежест на Областна дирекция на МВР – Хасково.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 382/29.12.2022 г., постановено по АНД № 915/2022 г. по описа на
Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Хасково да заплати на М.Р.К., ЕГН : **********,
адрес: ***, сумата в размер на 500.00 (петстотин) лева - разноски в производството
пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.