Р
Е Ш Е
Н И Е
№
…………08.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд
– гр. В- ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Мария Ганева
при секретаря
Теодора Чавдарова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2594/2019 г. по описа на Административен съд – гр. В, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.133, ал. 3 и чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба на „Изолации“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. ///, ул. „////“ № //, бл./// , магазин //, представлявано от
управителя С.М. Ж., срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-03000318003931-091 -001/ 02.04.2019 г.. издаден от главен инспектор по приходи и началник сектор „Ревизии“
към дирекция „.Контрол" при ТД на
НАП В и срещу РА №П-03000319064866-003- 001 /16.04.2019 г.. за поправка на ЯФГ.
С първия ревизионен
акт № Р-03000318003931-091 -001/ 02.04.2019г., потвърден с решение № 124/26.07.2019 г. на ответника, са
установени задължения за жалбоподателя по ЗДДС
за данъчни периоди м. 01/2017 г.
м. 09/2017 г. и м. 11/2017 г. в общ размер от 52400.98 лв. и лихва за забава в
общ размер от 9582.55 лв., както и
дължим корпоративен данък за
данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. в общ размер от 46210.46 лв. и лихва в общ размер от 4719.47 лв.
С втория ревизионен
акт РА №П-03000319064866-003- 001 /16.04.2019 г.. е
отстранена явна фактическа грешка в предходния акт като размерът на лихвите за забава относно задълженията по
ЗДДС е поправен от 9582.55 лв. на 16 816.63 лв.
Подателят на жалбата не оспорва установените задължения
за данъци по размер , а по основание. Твърди се неспазване на правилата на
материалния закон от страна на приходната администрация. Според подателя на
жалбата отсъстват предпоставките на чл.122 от ЗДДС и по-специално на укрити
доходи , тъй като неотчитането на
455590.21 лв. е във връзка със счетоводната политика на дружеството по
признаване на приходи в строителството.
Посоченият от ревизиращия екип пропуск на дружеството по начисляване на
ДДС за получени аванси по банков
път е бил отстранен още в хода на ревизията, а освен това тези
суми са получени аванси от клиенти т.е.
не са приходи , още повече укрити такива. Подобно нарушение няма допуснато и за
получените суми от И Й, тъй като са
издадени фактури и е начислен ДДС.
Оспорва се констатацията на рев. екип за съществуването
на чл.122, ал.1 т. 3 от ДОПК . По повод събраните доказателства в ревизията за отпуснат заем от
„КМК 07“ ДЗЗД се твърди, че не са отчетени разходи за лихви, тъй като фирмените
заеми се отличават от банковите такива и
лихвите по тях са дължими в „срока на
издължаване на главницата“ , а не периодично. Твърди се, че рев. екип
вменява задължение на дружеството да извършва нотариално удостоверяване на
счетоводни документи с цел признаване тяхната достоверност при отсъствие
на подобна нормативна
регламентация.
Жалбоподателят изразява несъгласие с тезата на приходната
администрация за съществуването на чл.122, ал.1 т. 4 от ДОПК – липса или непредставена счетоводна отчетност , тъй като РЛ е
представило всички първични счетоводни
документи , допълнително са депозирани поискани справки и писмени обяснения.
Твърди се липса на основанието по чл.122, ал.1 т. 7 от ДОПК поради голословност на извода на рев. екип
за несъответствие на финансовото
състояние на РЛ и декларираните негови
приходи .
По повод установените
с обжалвания РА задължения по
ЗКПО се твърди неправилност , тъй като
дружеството няма подписан договор с етажната
собственост на сградата в гр. В , ул. „///“ №/за 750000лв. , а има сключени
индивидуални договори с отделните собственици на обекти в нея с обща стойност на договорените СМР от
520544 лв.
Събраният в рев. производство акт обр. 19 за приети СМР
на стойност 749999 лв. не е „официален „ документ по чл.179, ал.1 от ГПК , тъй
като е съставен по стар образец на отменена наредба от Наредба № 3/31.07. 2003
г. Освен това този акт е цитиран в индивидуалните договори на собствениците само като „ основание за плащане, но не и
като правно основание за това“.
Необходимо е да има протокол за
разпределение на общата сума между отделните собственици на обекти , който
„липсва“.
Относно обекта в гр. В, ул. „///“ „ №/дружеството е продължило за отстранява технологични и
технически пропуски и след 02.11.2017 г. до момента на издаване на акт обр. 16
на 31.07.2018 г.
Погрешно органите по приходи са определели задължения по
ЗДДС , приемайки че строителните работи за обекта на ул. „/// № // в гр. В
са завършени и приети със съставянето на
акт обр. 15 през 2017 г. , понеже той не е подписан от проектантите .
Възложените СМР не са изпълнени в цялост
към 02.11.2017 г. , а едва на 31.07.2018
г. Счита се за
несъстоятелен извода на органите по приходи, че с подписването на акт обр. 15
целта на договора за строителство е постигната, предвид наличието на мотивиран
отказ на проектантите да приемат годността на строежа за експлоатация. Без
изпълнение на направените предписания от проектантите акт обр.15 не отговаря на
изискванията на Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, поради което съшият няма доказателствена
сила за приемане годността на строежа. Моментът на приключване на договорите за
СМР в обекта, находят се на ул. „/// №/е датата на издаване на разрешителното за
ползване на сградата- 31.07.2018 г. Поради тази причина дружеството е отчело
приходи от извършените работи през 2018 г.
Относно
доначисляването на ДСС по описани в РД нотариални актове се посочва, уговорката между страните,
изведена по тълкувателен път, за обвързване на плащането на вноски със
съставяне на актове обр. 15 и 16 . Тези нотариални актове са „ своеобразни
предварителни договори“ .
Заявява се оплакване за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила поради неспазване на чл. 3 и 5 от ДОПК.
На изложените
основания се отправя искане към съда за
отмЯ на издадения рев. акт , поправен с РА за поправка на ЯФГ.
Претендира се присъждане на
съдебно-деловодно разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез своя пълномощник поддържа тезата за незаконосъобразност на
оспорения рев. акт . Депозират се и писмени бележки с подробна аргументация на
тезата на този участник относно правния спор за законосъобразност на рев. акт .
Ответникът в
производството – директорът на дирекция „ОДОП“ – В при ЦУ на НАП чрез
пълномощник излага позиция за неоснователност на оспорването, която обосновава
и в представени по делото писмени
бележки. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подадената жалба ,
инициирала съд. производство , е процесуално допустима . Оспорва се по съдебен ред рев. акт , обжалван и по
административен ред , пред директора на
дирекция „ОДОП“-В, което производство е приключило с потвърдителен контролен
акт на решаващия орган от дата 26.07.2019 г. , постановен в срока по сключено
споразумение за удължаване срока за произнасяне на директора на дирекция
„ОДОП“-В най-късно до 29.07.2019г. / л.677/.
Атакува се
произнасяне, с което за адресата на акта , се създават правни задължения-
установени са данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО , което обуславя правен интерес
от провеждането на съдебна проверка за законосъобразност на произнасянето на
приходната администрация г.
Решението на
ответника е съобщено на „Изолации“ ЕООД на 21.08.2019 г. / л. 16 от делото/, а
жалбата до териториално компетентния адм. съд е подадена на 04.09.2019 г. / л.
4 от делото/ при спазване на срока по
156 от ДОПК.
Няма спор между
страните ,че рев. акт за поправка на явна фактическа грешка , връчен на РЛ на
16.04.2019 г / л. 573 от преписката/ , не е бил обжалван отделно . Съгласно чл.
133 , ал. 3 от ДОПК ревизионният
акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или
самостоятелно.
При тези данни и нормативна уредба се налага извод, че предмет на съдебен
контрол за законосъобразност в настоящия процес е както рев. акт от 02.04.2019
г. , така и рев. акт за поправка на ЯФГ.
Разглеждайки основателността на жалбата , съдът приема от фактическа и правна страна
следното:
Ревизионното производство е
образувано със заповед за възлагане на ревизия ЗBP №Р-30003 18003931-020-001 от
09.07.2018 г. от началник сектор „ Ревизии“ при ТД на НАП-В на „Изолации“ ЕООД за ДДС за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2017 . и по ЗКПО за 2016 и 2017 г. с ръководител на ревизията гл. инспектор по приходи Росен Димитров . Заповедта е връчена на РЛ на
07.08.2018 г. /лист 1-3 от преписката/ .
Възложителят на ревизията е оправомощен да издава ЗВР предвид заповеди № Д-1249/30.06.2017 г. и № Д-1465/31.08.2018
г. на директора на ТД на НАП-В / л. 137-138 от делото/ .
Постановената ЗВР е изменена със
заповеди №Р- 03000318003931-020-002 06.11.2018 г./ листи 3-4 /и
№Р-ОЗОООЗ18003931-020- 003 12.12.2018 г. /л.5-6 / като срокът на ревизията е
удължен до 07.01.2019 г.
На РЛ е връчено по уведомление по
чл. 124, ал.1 от ДОПК №P-0300031S003931-113-001 10.12.2018 г. , основата за
облагане с корпоративен данък и данък върху добавената стойност по ЗДДС за
периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. и осигурителният доход за установяване на
задълженията от ЗОВ ще бъде определена по реда на чл.122-124 от ДОПК / л.50/.
На ревизираното лице е връчено и Уведомление по чл. 17 от ДОПК /стр.40-42/.
В отговор на връченото
уведомление „Изолации“ ЕООД е представило становище вх. № 48/02.01.2019 г. /д.
152- 155/ и декларации по чл.124 от ДОПК за имущественото състояние на
дружеството /л.148-151/
Констатациите от ревизията са
обективирани в ревизионен доклад / РД/ № Р-ОЗОООЗ18003931-092-001 от 21.01.2019
г. /л.535-561 от преписката/ , връчен на 23.01.2019 г. на РЛ / л.535/ .
„Изолации „ ЕООД е подало на
05.03.2019 г. писмено възражение срещу РД с приложени писмени доказателства .
На 02.04.2019 г.
ръководителят на ревизията и началник сектор „Ревизии“ към дирекция „.Контрол" при ТД на НАП В са издали ревизионен акт ,с който на
основание чл.122, ал.1, т. 2, 3, 4 и 7 от ДОПК са били установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01/2017 г. м. 09/2017 г. и м. 11/2017 г. в
общ размер от 52400.98 лв. и лихва за забава в общ размер от 9582.55 лв., както
и корпоративен данък за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. в общ
размер от 46210.46 лв. и лихва в общ
размер от 4719.47 лв. /л.562-572/.
На 16.04.2019 г.
издателите на рев. акт са постановили и рев. акт за поправка на явна фактическа
грешка №РА №П-03000319064866-003-001 . Вписаното основание за неговото издаване е невключени
дължими лихви за задължения на
„Изолации“ ЕООД по ЗДДС в обхвата на
ревизията, свързани с неотразени сделки
в справките –декларации на РЛ по ЗДДС /л.573-577/.
1.От събраните
писмени доказателства се установява, че ревизираното дружество е сключило
договори за заем, с които е предоставило парични заеми на следните дружества:
.“Стардек България" ЕООД –по договор от 30.03.2016 г. за сумата 100 000.00 лв. с договорена лихва 3
% месечно /л.505/; с „Евростил България" ЕООД по договор за заем от
20.11.2017 г. за 5 000,00 лв. с договорена годишна лихва 5 % ./ л.511 и л.135/
и с „.Абадор Трейдинг" ЕООД по договор от 01.02.2017 г. за 44 000.00 лв.
/л.510. л.137 /и анекс от 17.08.2017 г. /стр.136 гръб/ за още 50 000,00 лв. със
срок за връщане 1 година, без договаряне на лихва. Безспорно е, че за
предоставените парични заеми дружеството не е осчетоводило приходи от лихви,
съответно за 2016 г. в общ размер на 1633.02 лв. и за 2017 г. в общ размер на
19084.40 лв.
2. Неосчетоводени приходи от извършени СМР на
сграда с адрес гр.В. ул. ..////" № 1:
От събраните писмени източници по делото се установява, че на 21.06.2016 г.
Н и СШ са превели по банковата сметка на „Изолации” ЕООД всеки по 75 280.00
лв.. общо 150 560 лв. /л.85- 86 / за извършени СМР на имоти, собственост на
семейството, подробно описани в договор от м. 06.2014 г. /л.92-94 /. в сграда
на адрес гр. В. ул. „/// .
Съгласно чл.1, т.4 от сключения договор за СМР между РЛ и посочените
физически лица строителят се задължава да извърши СМР, предмет на настоящия
договор , до степен на завършеност подписан Акт обр.15.
Към 31.12.2017 г. посочените суми са кредитно салдо по партидите на
възложителите на СМР по сметка 411 0 163 - Николай Шаранков и сметка 411 0 162
- Севдалина Шаранкова. Няма спор между страните, че за полученото плащане
относно извършени СМР „Изолации" ЕООД не е издало фактури и не е начислило
дължим ДДС в р-р 25093.34 лв. за д. п. м. 06 2016 г.
3. Събраните писмени доказателства
сочат, че А и О П - възложители по договор за довършване на строителство и СМР
, са представили квитанции към приходни
касови ордери, подписани и подпечатани от „Изолации" ЕООД - изпълнител, за
внесените суми в общ размер на 56342.00 лв. по дати и в размери, както следва:
на 12.02.2015 г. 4000 ш. д. - 1500 €. с обща левова равностойност 9785.00 лв. –
аванс ; на 19.07.2016 г. 15 000 лв. - аванс и на 28.07.2017 г. окончателно
плащане в р-р на 11557 /лист 61/.
Няма издадени от „Изолации” ЕООД фактури за извършените СМР по договор за
довършване на СМР на недвижими имоти на ул. „/// №/на А и О П предвид дадените писмени сведения от тези лица / л. 65/и липса на оспорване на този
отрицателен юридически факт от РЛ .
Според представен писмен договор за паричен заем от 03.01.2017 г. /стр.494/
„КМК 07" ДЗЗД се задължава да предаде в собственост на заемателя
„Изолации" ЕООД сумата в размер на 250 000.00 лв.. като в чл. 4.1. от
договора е посочено, че се дължи лихва 5 % годишно от ползваната част от
заетата сума. „Изолации" ЕООД не е предоставило никакво обезпечение по
сключения договор, което да гарантира връщане на заетата сума. РЛ представя 27
бр. разписки за предадени общо 243000.00 лв.
/27х 9000.00 лв./ , които са без нотариални заверки.
Според информационната система на НАП за 2017 г. „КМК 07“ДЗЗД не е подало
ГДД по чл. 92 от ЗКПО, не е подало годишен финансов отчет по реда на чл. 92.
ал. 3 от ЗКПО, няма отчет на приходите и разходите, от който да е видно има ли
осчетоводени приходи от лихви, няма отчет за паричния поток, от който да е
видно с какви пари „КМК 07" ДЗЗД е разполагало към 01.01.2017 г. , няма
подаден баланс , от който да може да се направи извод, че „КМК 07" ДЗЗД
има вземане от „Изолации" ЕООД. За
отчетните 2012 г„ 2013 г„ 2014 г„ 2015 г. и 2016 г. „КМК 07" ДЗЗД е подало
ГДД по чл. 92 от ЗКПО Образец 1010а. като е декларирало, че за даньчните
периоди не е извършвало дейност и не е отчело приходи или разходи съгласно
счетоводното законодателство. За цитираните отчетни периоди не са подадени
годишни отчети за дейността на основание чл. 92, ал. 4 от ЗКПО.
5. От материалите по делото се установява, че на 28.03.2016 г. е бил
сключен договор за паричен заем , съгласно който „Белла Миа" ООД с ЕИК
********* е предоставило на „Изолации" ЕООД паричен заем в размер на 68
000.00 лв. /л. 129/. Полученият заем е
осчетоводен в дебита на сметка 503 „Райфайзен банк" и в кредита на сметка
498 0 5 - партида „Белла Миа".
С Протокол за прихващане на задължения, подписан на 29.06.2017 г. /л. 128/,
задълженията на „Белла Миа" ООД по фактури за извършени от „Изолации"
ЕООД СМР в общ размер 83 594.56 лв. се прихващат със задълженията на
„Изолации" ЕООД по заем в размер на 68 000.00 лв. Съгласно протокола за
прихващане на задължения, след прихващането, към 29.06.2017 г. „Изолации"
ЕООД няма задължения за получения от „Белла Миа" ООД заем и „Белла
Миа" ООД дължи по фактури за СМР разликата 15 594.56 лв.
Жалбоподателят не оспорва, а и от хронологичния опис на съставените
счетоводни операции за 2017 г. на всички счетоводни записвания в
„Изолации" ЕООД по представените доказателства в хода на ревизията се
установява ,че протоколът за прихващане от 29.06.2017 г. не е осчетоводен.
6.С нотариален акт
№199/31.07.2015 г.. С Н И , М ТИ., Я П Яи Я Н Япрехвърлят на „.Изолации"'
ЕООД 700 кв. м. идеални части от поземлен имот на адрес гр. В. ул. ..///“ ЛЕ 54
срещу изпълненото от страна на приобретателя насрещно задължение за довършване
със собствени сили, средства, труд и организация изграждането на бл. 4 в гр. В
на ул. .“////“ № ///. Цената на прехвърления имот е 40 000.00 лв. За
прехвърлените 700 кв. м. идеални части от поземления имот прехвърлителите не са
издали фактури. В информационната система на НАП четирите физически лица са
регистрирани по ЗДДС на 31.08.2015 г.
За извършените СМР
„.Изолации" ЕООД е издало фактури на физическите лица с предмет аванс,
дан. основа и нач. ДДС. както следва:
№609 31.07.2015 г. Я Яс дан.
основа 8333.33лв. и ДДС 1666.67лв.
№610 31.07.2015 г. Я Яс дан.
основа 8333.33лв. и ДДС 1666.67лв.:
№612/31.07.2015 г. С Ис дан.
основа 8333.33лв. и ДДС 1666.67лв.:
№61 1 31.07.2015 г. М И. с дан.
основа 8333.33 и ДДС 1666.67лв.
В оборотната ведомост на „.Изолации"
ЕООД към 01.01.2016 г. липсва сметка 201 ..Земя"', т.е. към 31.12.2015 г..
съответно 01.01.2016 г. придобитите 700 кв. м идеални части от поземлен имот на
адрес гр. В. ул. ..///“ № 54 с цена 40 000.00 лв. не са заприходени в баланса
на дружеството.
Съгласно нот. акт №69/17.02.2016
г.. С И, М И.. Я Яи Я Япрехвърлят на „.Изолации" ЕООД 1 152.021 кв. м
идеални части от поземлен имот на адрес гр. В. ул. „.////“ № /// срещу
задълженията за проектиране и строителство по силата на предварителен договор
за учредяване право на строеж и прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за проектиране и строителство от 21.10.2014 г. Данъчната оценка на
прехвърлените идеални части от поземления имот е 64 743.60 лв. Според т. II от
НА № 69/17.02.2016 г., С И. М И.. Я Яи Я Яи „.Изолации" ЕООД взаимно и
безсрочно си учредяват вещно право на строеж за построяване на блокове 1.2 и 3.
В оборотната ведомост на
„Изолации" ЕООД към 31.12.2016 г. липсва сметка 201 „.Земя", респ.
„Изолации" ЕООД не е заприходило по счет. сметка „Земя“ към 31.12.2016 г..
придобитите 1 152.021 кв. м идеални части от поземлен имот на адрес гр. В. Ул. ..///“
№ 54.
За периода от 01.03.2016 г.-31.12.2017 г. дружеството не е декларирало в
дневниците си за продажбите издадена фактура на И Г. Й. Дружеството не е
начислило ДДС на стойност 2 405.00 лв. за д.п. м.03.2016 г. и не е осчетоводен
приход от продажба.
От събраните доказателства при насрещната проверка на И Й/л.58-60/ се
установява ,че според представен нот. акт за замЯ на недвижим имот № 136
/12.06.2017 г. И Йе прехвърлила на „Изолации“ ЕООД своите 2.24 кв. м. идеални
части от складово помещение, представляващо изба № 20. разположена на пети етаж
в бл. № 4 в сградата на адрес гр. В. ул. „.////“ № ///,а дружеството е издало
фактура на 14.06.2017 г. на стойност 306
лв. и ДДС 61.20 лв. , включена в дневника за продажби за м. 06/2017 г.
8. „.Изолации „ ЕООД е ползвало
право на данъчен кредит за покупка на 3 бр. електромерни табла със захранване
към тях за обект „////" №/по следните фактури:
- №*********/17.02.2017 г. с
доставчик „.ЕЛМИТ" ЕООД. ЕИК ********* с предмет „аванс“ с дан. основа в
размер на 2083.33 лв. и ДДС в размер на 416.67 лв.
-№*********/21.06.2017 г. с
доставчик .“ЕЛМИТ" ЕООД. ЕИК *********. с предмет .“аванс“ , с дан. основа
в размер на 2837.89 лв. и ДДС в размер на 567.58 лв.
- №*********/ 31.07.2017 г.. с
доставчик „ЕЛМИТ" ЕООД. ЕИК *********. предмет „услуга“ с дан. основа в размер на 4921.22 лв. и ДДС в
размер на 984.20 лв. Тази фактура касае окончателно плащане по договор за
монтаж на три броя електромери и табла със захранване към тях в сграда с обществено
предназначение на ул. “////” № 1" на стойност 9842.44 лв. Приспаднат е
аванс по фактури № ********* и № ********* на обща стойност 4921.22 лв.
Данъчната основа по фактура № *********/31.07.2017 г. е 4921.22 лв. и начислен
ДДС в размер на 984.24 лв. Представените в хода на ревизията хронологични описи
на счетоводни регистри за 2017 г. сочат, че по фактура № *********/21.07.2017
г. е осчетоводен разход в общ размер 9 842.42 лв. (два пъти по 4921.22 лв.).
Електромерните табла не са
фактурирани към 31.12.2017 г. на електроразпределителното дружество.
Съгласно представената от РЛ
справка за осчетоводените разходи за 2017 г.. всички осчетоводени разходи по
сметка 602 0 20 „Разходи за ВУ ////", са приключени с дебитиране на сметка
611 024 „.Обща". Сметка 611 024 „Обща" е приключена срещу дебит на
сметка 701 01 „Приходи от продажба на продукция", като по този начин е
намален финансовият резултат за 2017 г. със сумата 9 842.42 лв. Срещу този
разход няма осчетоводен приход, тъй като ел. таблата не са фактурирани на
„Електроразпределение север" АД до 31.12.2017 г.
Според дадените писмени обяснения
от РЛ лице фактурирането ще се извърши
след изготвяне на пазарна оценка на електросъоръженията.
9.Според представените счетоводни
документи от „Изолации“ ЕООД в рев. производство е видно, че със счетоводна
операция №565/01.03.2016 г. е осчетоводена лизингова вноска за придобиване на
автомобил „БМВ X 5 X ДРАЙВ 30Д" по договор за финансов лизинг. Фактура
**********/ 07.01.2016 г„ издадена от „КОПЕКС И КО“ ЕООД е осчетоводена по
дебита на сметка 6020, подсметка 4 -
други 1688.74 лв. и по дебита на сметка 4531 1 - ДДС от покупките - 337.75 лв..
срещу кредита на см.4010. подсметка - 047 „КОПЕКС И КО" ЕООД - 2026.49
лв. Всички останали фактури по
лизинговия договор са осчетоводени в дебита на сметка 159 02 „Лизинг МПС Копеке
и ко" ЕООД.
С подадена ГДД по ЗКПО за 2016 г.
РЛ е декларирало приходи в общ размер от
5 242 812.28 лв. и разходи в общ размер от 5 197 252-78 лв.
, данъчна печалба от 45 559.50 лв.
и дължим корпоративен данък от 4 555.95 лв.
С подадена ГДД по ЗКПО за 2017 г. „ Изолации“ ЕООД е
декларирало приходи в общ размер от
2 511 134.73 лв., разходи в общ размер от 2 437 556.49 лв.,
данъчна печалба от 73 578.14 лв. и
дължим корпоративен данък от 7 357.81 лв.
Според
заключението на допуснатата ССчЕ /л.
343-351 от делото/ през 2016г. и 2017г. няма счетоводни записвания по дебита на сметката,
документиращи заприхождаване на земя с площ 1152,021 кв.м. по НА
69/17.02.2016г., което се потвърждава и от представената в хода на данъчното
производство Оборотна ведомост за 2017г., в която няма посочена сметка 201-
Земя. Осчетоводяването на придобитите 1152,021кв.м. земя с учредено право на
строеж от „Изолации“ ЕООД по НА 69/17.02.2016г. е в съответствие с изискванията
на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, тъй като в счетоводната практика има
две възможности за отразяване на закупена земя с учредено право на строеж:
1. Да се отрази като нематериален
дълготраен актив по сметки от гр. 21;
2. Да се отрази като разход за
придобиване на дълготраен актив и в последствие да се калкулира в
себестойността на сградата;
Същественото и в двата случая е,
че земята и правото на строеж участват в себестойността на готовата продукция,
новия актив и представляват разход, който може да бъде отразен първоначално по
сметка за материали (с-ка 601) , сметка за външни услуги ( с-ка 602) или по
сметка за други разходи (с-ка 609). В счетоводството на Изолации ЕООД
закупената земя по НА 69/17.02.2016г. с площ 1152,021кв.м. е осчетоводена по
сметка 602 04 - Разходи за външни услуги и приключена със сметка 611 023
„Незавършено строителство-Дубровник,, към 31.12.2016 г. т.е. участва във
формирането на себестойността на строителните обекти , предмет на обезщетение и
последващи продажби, като този факт е изрично констатиран и от органа по
приходите на стр.8 от РД N Р-03000318023931-092-001 от 21.01.2019 г. Предвид
счетоводните извлечения от сметки 411- Клиенти , 412- Клиенти по аванси,
498-Други дебитори, анал.партиди Я Я, Я Я, С Ии М И. за 2015 г. , 2016 г. и
2017 г., експертът заключава , че реално плащане по описаните контрагенти има
само през 2015 г. когато са осъществени плащания от лицата по банков път, а
през 2016 г. и 2017 г. няма осчетоводени плащания или прихващания.
Гореописаните вземания/задължения по клиенти към 31.12.2017 г. кореспондират и
със салдата в представената в хода на ревизионното производство и налична по
административната преписка на л. 512-516 гръб аналитична оборотна ведомост за
2017г. на „Изолации“ЕООД. Представеното тристранно споразумение не е осчетоводено
в периода на сключването му по партидите на заинтересованите лица, тъй като
същото е сключено между Изолации ЕООД , И Г. Й, М ТИ., Я П Я, Я Н Яи С Н И на дата 28.03.2016г., а от анализа на
движението по сметка 411- Клиенти , анал. партиди на посочените лица, през
2016г. няма отразени плащания и или прихващания. „КМК 07“ДЗЗД има
неразпределена печалба от предходни периоди , която е източник на паричните средства , тъй като към
01.01.2017 г. такива парични средства ,
съответстващи на заемните суми, не се водят като касова наличност . Според вещото лице „КМК
07“ДЗЗД не е водило редовно
счетоводство предвид невярното отчитане
на вземането от заемателя „ Изолации“ ЕООД към 31.12.2017 г. и несъобразяването със
счетоводен стандарт 18“ Приходи“. Счетоводната отчетност на „Изолации“ ЕООД за
периода 2016 г. - 2017 г. е водена редовно и в съответствие с изискванията на
ЗСч ( в сила от 01.01.2016 г.), като прилаганата форма на счетоводство дава
информация за стопанските операции от хронологична и систематична гледна точка.
При извършена проверка по чл.184
от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК съдът констатира следното:
1. Заповед за
възлагане на ревизия № № Р-03000318003931-020-001 / 09.07.2018 г. е подписана
от В Г Хна 09.07.2018 г. в 12:51:04 часа. При зареждане на удостоверението към
файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на В Г
Х, както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е
валиден от 06.02.2018 г. до 06.02.2019 г.
2. Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318003931-020-002 /
06.11.2018 г. е подписана от В Г Хна 06.11.2018 г. в 17:03:55 часа. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на В Г Х, както и че електронният подпис е издаден
от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 06.02.2018 г. до 06.02.2019 г.
3. Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № № Р-03000318003931-020-003 /
12.12.2018 г. е подписана от В Г Хна 12.12.2018 г. в 15:24:20 часа. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на В Г Х, както и че електронният подпис е издаден
от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 06.02.2018 г. до 06.02.2019 г.
4. Ревизионен акт №
П-03000319064866-003-001 / 16.04.2019 г. е подписан от В Г Хна 16.04.2019 г. в
10:24:26 часа. При зареждане на удостоверението към файла е електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на В Г Х, както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” е валиден от 05.02.2019 г. до
05.02.2020 г. Ревизионният акт е подписан и от Р И Дна 16.04.2019 г. в 09:42:48
часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се
установява, че това е електронният подпис на Р И Д, както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” е валиден от 07.06.2018 г. до
07.06.2019 г.
5. Ревизионен акт №
№ Р-03000318003931-091-001 / 02.04.2019 г. е подписан от В Г Хна 02.04.2019 г.
в 15:04:00 часа. При зареждане на удостоверението към файла е електронния
подпис се установява, че това е електронният подпис на В Г Х, както и че
електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” е валиден от
05.02.2019 г. до 05.02.2020 г. Ревизионният акт е подписан и от Р И Дна
02.04.2019 г. в 14:44:49 часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Р И Д, както
и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” е валиден от
07.06.2018 г. до 07.06.2019 г.
6. Ревизионен доклад
№ № Р-03000318003931-092-001 / 21.01.2019 г. е подписан от Д Й Цна 21.01.2019
г. в 14:38:55часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния
подпис се установява, че това е електронният подпис на Д Й Ц, както и че
електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и валиден от
07.06.2018 г. до 07.06.2019 г. Ревизионният доклад е подписан и от Р И Дна
21.01.2019г. в 14:38:18часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Р И Д, както
и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден
от 07.06.2018 г. до 07.06.2019 г.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи :
Органът , възложил ревизията е надлежно упълномощен по издаване на подобен вид адм. актове от
териториалния директор на ТД на НАП-В
по реда на чл. 112, ал.2 от ДОПК
предвид приложените към преписката
заповеди №
Д-1249/30.06.2017 г. и № Д-1465/31.08.2018 г. / л. 137-138 от делото/ .
Според правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се
издава от органа, възложил ревизията и ръководител на същата.
В конкретния случай едни и същи органи по приходите са автори и на двата обжалвани ревизионни акта- РА№ Р-03000318003931-091 -001/
02.04.2019 г. и РА №Г1-03000319064866-003- 001 /16.04.2019 г. за поправка на
ЯФГ , а именно началник сектор „ Ревизии“ , който е възложил
ревизията и ръководител на ревизията по издадената ЗВР.
Фактите сочат, че адм. орган , възложил ревизията , не
попада сред кръга от субекти по чл.118, ал.2 от ДОПК, но предвид постановеното
тълкувателно решение 5/13.12.2016 г по тълк. дело № 10/2016 г. на ВАС не е
налице некомпетентност на възложителя на рев. производство.
В обобщение издателите на оспорения рев. акт са разполагали
с материална компетентност и такава по степен . Налице е и териториална
компетентност на авторите на акта ,
които са част от териториалната дирекция на НАП гр. В, компетентна териториална дирекция по седалище
на ревизираното лице по чл. 8, от ДОПК .
Атакуваните два
ревизионни акта обективират както фактическите основания на органа по приходите
във връзка с определените задължения за данъци на РЛ, така и правните основания
за издаването им . Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на
яснота по основание, размер и субект . По отношение на първия рев. акт от
02.04.2019 г. негова неразделна част се явява ревизионния доклад / РД/ , който
съдържа подробно изложение на възприетите от органите по приходи фактически
обстоятелства, които са основание за облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК.
Видно от материалите
по рев. преписка ревизионните актове са подписани от посочените като негови
издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от
ЗЕДЕП. При извършена съдебна проверка по
реда на чл. 184 , ал.2 от ГПК във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК в съд. заседание на
01.09.2017 г. се установи съществуване на валиден електронен подпис на авторите на двата акта . Електронният подпис
е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП,
като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл.24
от ЗЕДЕП. По определението на чл.13,ал.1 от Закона за електронния подпис и
електронния документ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма,
добавена или логически свързана с електронното изявление , за установяване на
неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно чл.13,ал.3 и ал.4
от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискването на
чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За установяване на
наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо съгласно изискването
на чл.16,ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от доставчик на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между автора и
публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство
за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен подпис е
средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността на
лицето, подписващо даден документ /файл/ . Удостоверението за електронен подпис
е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които
притежават такова удостоверение. От представените удостоверения , като прикачен
файл е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока
на действие на удостоверението. В тази връзка се установи, че РА е подписан с
електронен подпис от лицата ,посочени като негови издатели , с КЕП и в периода
на действие на удостоверението. В контекста на
изложеното съдът приема оспорените по съдебен ред РА за съответстващи на
законовите изисквания за форма на адм. акт по чл. 120 от ДОПК.
В подадената до съда
жалба се заявява оплакване за съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила и по-специално неспазване на чл.3 и 5
от ДОПК, тъй като ревизиращият екип е
установил дължимост на корпоративен данък
, механично добавяйки 455 590.21 лв. като
чиста печалба , касаеща обект „////“ . Подобно оплакване обективира
несъгласие на жалбоподателя с включването в основата за облагане с посочения
данък на приходи от 455 590.21 лв. и поради причина възражението има
касателство към обосноваността на издадения РА и неговата материална
законосъобразност , респ. няма отношение
към спазването на нормативно разписана процедура.
Възложената ревизия е проведена в рамките на удължения
срок на адм. производство и при съблюдаване на срока за извършване на ревизия
по чл. 114, ал.1 и 2 от ДОПК, включително правилото на чл. 124 от цитирания
кодекс . Рев. доклад е изготвен на
21.01.2019 г. при спазване на срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК. Докладът е връчен
на РЛ при спазване на предписанието на чл.117, ал.4 от ДОПК. Рев. производство
е приключено с издаването на 02.04.2019 г. на обжалвания рев. акт, надлежно
връчен на „Изолации“ ЕООД . С акта са
установени задължения по ЗДДС за периоди, който попадат в обхвата на ревизията.
Рев. акт
за поправка от 16.04.2019 г. е издаден по почин на органите по приходи при спазване на предписанието на чл.
133, ал.3 от ДОПК , според което органът по приходите
може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи
очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава
ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и
ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с
поправения ревизионен акт или самостоятелно.
Поради изложените
съображения съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на разписаната адм. процедура , рефлектиращи върху
законосъобразността на издадените РА.
При проверка на
материалната законосъобразност на
оспорения рев. акт и изследване основателността на заявените оплаквания от
жалбоподателя в тази насока съдът съобрази следното:
Установените от
приходната администрация допълнителни
задължения за данъци на ревизираното дружество са във връзка с правно твърдение
за съществуването на предпоставките по чл. 122, ал.1, т. 2, 3, 4 и 7 от ДОПК.
Законовата презумпция по чл. 124, ал.2 от същия кодекс гласи, че в производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл.
122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 е подкрепено
със събраните доказателства. Това нормативно правило изиска от съда да провери
доказаността на заявените основания по чл.122, ал.1 от ДОПК.
1.Жалбоподателят не оспорва фактическите
установявания на органите , че за 2016 г. и 2017 г. не е начислил лихви по
сключените договори за заем със “Стардек
България" ЕООД ; „Евростил България" ЕООД и с „.Абадор Трейдинг"
ЕООД. С първото дружество по договор от 30.03.2016 г. за сумата 100 000.00 лв. с договорена лихва 3
% месечно /л.505/; с „Евростил България" ЕООД по договор за заем от
20.11.2017 г. за 5 000,00 лв. с договорена годишна лихва 5 % ./ л.511 и л.135/
и с „.Абадор Трейдинг" ЕООД по договор от 01.02.2017 г. за 44 000.00 лв.
/л.510. л.137 /и анекс от 17.08.2017 г. /стр.136 гръб/ за още 50 000,00 лв. със
срок за връщане 1 година.
Съгласно т. 8.2 на счетоводен стандарт 18 „Приходи“
приходите от лихви се признават текущо пропорционално на времевата база, която
отчита ефективния доход от актива.
Тази регулация на посочения национален счетоводен стандарт не е спазена от „Изолации“ ЕООД предвид
липсата на текущо пропорционално начисляване на лихви през данъчните 2016 и
2017 г., поради което обосновано приходната администрация е счела съществуване на укрити доходи от лихви
, респ. наличие на основанието по чл.
122, ал.1 т.2 от ДОПК.
2.Събраните в хода на ревизията
писмени доказателства сочат, че през 2017 г. в касата на „.Изолации" ЕООД
са осчетоводени като постъпили суми в общ размер на 243 000,00 лв. от „КМК
07" ДЗЗД . На органите по приходи е представен писмен договор за паричен
заем от 03.01.2017 г. /стр.494/ , по силата на който „КМК 07" ДЗЗД се
задължава да предаде в собственост на заемателя „Изолации" ЕООД сумата в
размер на 250 000.00 лв. като в чл. 4.1. от договора е посочено, че се дължи
лихва 5 % годишно от ползваната част от заетата сума. „Изолации" ЕООД не е
предоставило никакво обезпечение по сключения договор, което да гарантира
връщане на заетата сума. РЛ представя и 27 бр. разписки за предадени общо
243000.00 лв. /27х 9000.00 лв./ , които
са без нотариални заверки.
Правната доктрина определя
договора за заем като реален договор , а
не консенсуален и поради тази му правна природа за възникване на подобно облигационно правоотношение е
необходимо реално предаване на заемната сума, а не само постигане на съгласие
между страните. В конкретния случай събраните доказателствени източници по
делото сочат за недействителен договор за заем, понеже „КМК 07“ДЗЗД не е
разполагало със сумата от 250 000 лв. , за да я предостави в заем на ревизираното дружество. Прави впечатление ,
че предаването на сумите е оформено с общо 27 разписки / частни свидетелстващи
документи без достоверна дата / , всяка
от които е за 9000 лв. при съществуващо нормативно задължение за разплащане по
банков път за суми над 10 000 лв. съгласно чл. 3. ал. 1. т. 2 от Закон за
ограничаване плащанията в брой. Верността на данните от тези разписки като частни писмени документи допълнително се
разколебава от установеният чрез ССчЕ факт на неиздадени приходни касови ордери
от „Изолации“ ЕООД за постъпване на всяка една от сумите по разписките в касата на дружеството.
Тези сведения , разглеждани в единство с констатациите на вещото лице ,
обективирани в заключението на ССчЕ за нередовно водено счетоводство от „
КМК 07“ДЗЗД и за отсъствие на информация
по счетоводните регистри на заемодателя за
касова наличност в размер на предоставения заем, навеждат на обоснован
извод за отсъствие на реално предаване
на заем от 250 000 лв. Вещото лице предполага, че е ако е имало реално
предаване на сумата, то възможен нейн произход е неразпределена печалба от предходни периоди , но за отчетните 2012 г.,
2013 г., 2014 г„ 2015 г. и 2016 г. „КМК 07" ДЗЗД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО Образец 1010а. като е декларирало, че за даньчните периоди не е извършвало
дейност и не е отчело приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство.
За цитираните отчетни периоди не са подадени годишни отчети за дейността на
основание чл. 92, ал. 4 от ЗКПО. Освен
това за 2017 г. „КМК 07“ДЗЗД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, не е подало
годишен финансов отчет по реда на чл. 92. ал. 3 от ЗКПО, няма отчет на
приходите и разходите, от който да е видно има ли осчетоводени приходи от
лихви, няма отчет за паричния поток, от който да е видно с какви пари „КМК
07" ДЗЗД е разполагало към 01.01.2017 г. , няма подаден баланс , от който
да може да се направи извод, че „КМК 07" ДЗЗД има вземане от
„Изолации" ЕООД.
В обобщение разгледаните в
съвкупност доказателствени данни водят до заключение за отсъствие на сключен
договор за заем поради невъзможност на заемодателя да предостави
договорената заемна сума . Осчетоводявайки договора за заем с „КМК 07 „ ДЗЗД, въпреки
недействителността на същия , „Изолации“ ЕООД е използвало в своето
счетоводство писмени документи с невярно съдържание. Това са писмен договор за
заем и 27 броя разписки . Тези факти сочат на съществуване на основанието по
чл. 122, ал.1 т. 3 от ДОПК, но не и по чл.122, ал.1 т. 7 от същия кодекс,
каквото твърдение се обективира в рев. акт.
3.На 28.03.2016 г. е бил сключен
договор за паричен заем , съгласно който „Белла Миа" ООД с ЕИК ********* е
предоставило на „Изолации" ЕООД паричен заем в размер на 68 000.00 лв. /л.
129/. Полученият заем е осчетоводен в
дебита на сметка 503 „Райфайзен банк" и в кредита на сметка 498 0 5 -
партида „Белла Миа". С Протокол за прихващане на задължения, подписан на
29.06.2017 г. /л. 128/, задълженията на „Белла Миа" ООД по фактури за
извършени от „Изолации" ЕООД СМР в общ размер 83 594.56 лв. се прихващат
със задълженията на „Изолации" ЕООД по заем в размер на 68 000.00 лв.
Съгласно протокола за прихващане на задължения, след прихващането, към
29.06.2017 г. „Изолации" ЕООД няма задължения за получения от „Белла
Миа" ООД заем и „Белла Миа" ООД дължи по фактури за СМР разликата 15
594.56 лв.
Жалбоподателят не оспорва / л. 46
от делото/, а и от хронологичния опис на съставените счетоводни операции за
2017 г. на всички счетоводни записвания в „Изолации" ЕООД по представените
доказателства в хода на ревизията се установява ,че протоколът за прихващане от
29.06.2017 г. не е осчетоводен / л. 46 от делото / .
Според РЛ неосчетоводяването на
протокола за прихващане не оказва влияние върху
финансовия резултат на дружеството , нито върху дължимия ДДС, но това
негово бездействие е нарушение на принципа
за текущо счетоводно отчитане на стопанските операции , въведен с чл. 3,
ал.2 от ЗСч. Неспазването на този
счетоводен принцип обуславя съждение за водена от жалбоподателя счетоводна отчетност в нарушение на Закона за
счетоводството , а това е основание по
чл. 122, ал.1 т. 4 от ДОПК.
4.С нотариален акт
№199/31.07.2015 г.. С Н И , М ТИ., Я П Яи Я Н Япрехвърлят на „.Изолации"'
ЕООД 700 кв. м. идеални части от поземлен имот на адрес гр. В. ул. „.////“ №
/// срещу изпълненото от страна на приобретателя насрещно задължение за
довършване със собствени сили, средства, труд и организация изграждането на бл.
4 в гр. В на ул. .“////“ № ///. Цената на прехвърления имот е 40 000.00 лв. За
прехвърлените 700 кв. м. идеални части от поземления имот прехвърлителите не са
издали фактури.
В оборотната ведомост на
„.Изолации" ЕООД към 01.01.2016 г. липсва сметка 201 „Земя"', т.е.
към 31.12.2015 г.. съответно 01.01.2016 г. придобитите 700 кв. м идеални части
от поземлен имот на адрес гр. В. ул. „////“ № /// с цена 40 000.00 лв. не са
заприходени по посочената счетоводна сметка .
Съгласно нот. акт №69/17.02.2016
г.. С И, М И.. Я Яи Я Япрехвърлят на „.Изолации" ЕООД 1 152.021 кв. м
идеални части от поземлен имот на адрес гр. В. ул. „.////“ № /// срещу
задълженията за проектиране и строителство по силата на предварителен договор
за учредяване право на строеж и прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за проектиране и строителство от 21.10.2014 г. Данъчната оценка на
прехвърлените идеални части от поземления имот е 64 743.60 лв. Според т. II от
НА № 69/17.02.2016 г. С И, М И., Я Яи Я Яи „.Изолации" ЕООД взаимно и
безсрочно си учредяват вещно право на строеж за построяване на блокове 1,2 и 3.
В оборотната ведомост на
„Изолации" ЕООД към 31.12.2016 г. липсва сметка 201 „Земя",
следователно ..Изолации" ЕООД не е заприходило към 31.12.2016 г..
придобитите 1 152.021 кв. м идеални части от поземлен имот на адрес гр. В. Ул. ..///“
№ 54 по счет. сметки от група 21 .
Според органите по приходи бездействието на РЛ да заприходи
придобитите идеални части от поземлен имот по счетоводна сметка 201 „Земя“ е
основание по чл.122, ал.1 т. 4 от ДОПК , тъй като водената отчетност не е съобразена с „ нормативните актове за
счетоводна дейност по см. на Закона за счетоводството“, но съдът не споделя тази правна теза, тъй като според
т. 1 и 2 от неоспореното от страните заключение на ССчЕ , са възможни два подхода на счетоводно
документиране на подобно придобиване на недвижимост – отразяване като
нематериален дълготраен актив по сметки
от гр. 21 или като разход за придобиване
на дълготраен актив с отразяване по сметки за материали - сметка 601/, сметки за външни
услуги / сметка 602/ или по сметка за
други разходи / сметка 609/ . Предвид факта, че РЛ е отразило счетоводно
придобитите идеални части от имота по водената от него счетоводна сметка 602 04- Разходи за външни услуги и по сметка
611 023 „ Незавършено строителство
–Дубровник „ съдът счита , че подобна счетоводна отчетност не нарушава
регламентацията на Закона за счетоводството
, респ. не налице хипотезата на чл. 122, ал.1, т. 4 от ДОПК.
5.На РЛ с банково бордеро от
28.03.2016 г. е преведена сума в р-р на 14 430,00 лв. , осчетоводена с операция № 1782/28.03.2016 г..
по дебита на сч. сметка 503 31 „Разплащателна сметка в лева- Райфайзен банк“ и
по кредита на сч. сметка 411 0140 „Клиенти И Г. Й“.
За периода от 01.03.2016
г.-31.12.2017 г. дружеството не е декларирало в дневниците си за продажбите
издадена фактура на И Г. Й. Дружеството не е начислило ДДС на стойност 2 405.00
лв. за д.п. м.03.2016 г. и не е осчетоводен приход от продажба.
От събраните доказателства при
насрещната проверка на И Й/л.58-60/ се установява ,че според представен нот.
акт за замЯ на недвижим имот № 136 /12.06.2017 г. И Йе прехвърлила на
„Изолации“ ЕООД своите 2.24 кв. м. идеални части от складово помещение,
представляващо изба № 20. разположена на пети етаж в бл. № 4 в сградата на
адрес гр. В. ул. „.////“ № ///, а дружеството е издало фактура на 14.06.2017
г. на стойност 306 лв. и ДДС 61.20 лв. ,
включена в дневника за продажби за м. 06/2017 г.
Жалбоподателят твърди, че е
получил сумата на основание подписано тристранно споразумение
/ л. 66 от делото/ и е издал данъчни фактури на С И, М И. , Я Яи Я Я, както и е начислил ДДС /л. 46 от делото/
. Това споразумение с правна характеристика на частен диспозитивен документ
съдържа противоречие във волеизявленията на страните, тъй като според т.1 от
същото „Изолации“ ЕООД встъпва във всички права на продавачите по нот. акт
52/07.04.2015 г. С И, М И. , Я Яи Я Я,
но пък според т.2 дружеството придобива правото да получи от купувача И Йсамо
второто договорено частично плащане на продажната цена от 14 473.14 лв. ,
но не и третото такова от 7236.57 лв. / л.653 от преписката/.
На следващо място , т.1 от
тристранното споразумение сочи за
постигнато съгласие между продавачи и
купувач по нот.акт № 52/2015 г. както и
третото лице по договора за покупко-продажба – „Изолации “ ЕООД , цитираното дружество да встъпи в „
правата и задълженията“ на продавачите С И, М И. , Я Яи Я Я. При подобно договорено прехвърляне на
права , носител на правото на парично вземане за 144473.14 лв. считано от
28.03.2016 г., се явява „Изолации“ ЕООД
, а носител на правното задължение за плащане е И Й. Поради тази причина за полученото плащане по банков път от И ЙРЛ
е следвало да издаде данъчна фактура с
получател , субектът на задължението и
вносител на сумата, което не е сторено.
Освен това представените от ж-ля 4 бр. данъчни фактури с получатели С И, М И.
, Я Яи Я Я/л. 70-73 от делото/ са с
предмет „аванс за строителство “ , а цитираните по-горе
нотариални актове № 199/31.07.2015 г. и 69/17.02.2016 г. сочат за договорено
със същите 4 лица задължение на „Изолации“ ЕООД по проектиране и строителство
на бл. 4 . В тази връзка вписания
предмет на четирите фактури от 01.04.2016 г. касае договореното проектиране и
строителство по нот. акт № 69/17.02.2016
г. от С И, М И. , Я Яи Я Яи „Изолации“ ЕООД, а не тристранното
споразумение , още повече, че предметът по тези фактури е авансово плащане .
В контекста на гореизложеното
съдът счита за правилен извода на приходната администрация, че полученото
плащане по банков път от И Й има за
основание СМР от „ Изолации“ ЕООД на придобития от И Йап. 9 в бл. 4 в гр.В , ул. „//// „ № /// по нот. акт № 52/2015 г. и след като РЛ не е
осчетоводило прихода от продажба на
услугите в размер на 12 025 лв. и
не е начислило ДДС в размер на 2405 лв. е укрило приходи по смисъла на чл. 122,
ал.1 т.2 от ДОПК.
6.Събраните писмени доказателства
в хода на ревизионното производство сочат,
че А и О П - възложители по договор за довършване на строителство и СМР , са представили квитанции към приходни касови
ордери, подписани и подпечатани от „Изолации" ЕООД - изпълнител, за
внесените суми в общ размер на 56342.00 лв. по дати и в размери, както следва:
на 12.02.2015 г. 4000 ш. д. - 1500 €. с обща левова равностойност 9785.00 лв. –
аванс ; на 19.07.2016 г. 15 000 лв. - аванс и на 28.07.2017 г. окончателно
плащане в р-р на 11557 /лист 61/.
Няма издадени от „Изолации” ЕООД фактури за извършените СМР по договор
за довършване на СМР на недвижими имоти на ул. „/// №/на А и О П предвид дадените писмени сведения от тези лица / л. 65/ . Съществуването на този отрицателен
юридически факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател . При тези фактически
данни се налага извод, че „Изолации“ ЕООД е получило приходи от извършени СМР
на 19.07.2016 г. в размер на 15 000 лв. и на 28.07.2017 г. в размер
на 11 557.00 лв., които не е
осчетоводило , не е издало данъчни
фактури, не е начислило ДДС . По този начин РЛ е укрило приходи - довод за
неговото облагане по особения ред на чл.122 , ал.1, т.2 от ДОПК. Освен това
„Изолации“ ЕООД не е спазило основен счетоводен принцип , нормативно въведен с
правилото на чл. 3, ал.2 от ЗСч – принципа на текущото счетоводно отчитане на
стопанските операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото
им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения
капитал, в хронологичен ред . В тази връзка е налице отчетност , която не
кореспондира с нормативните изисквания на Закона за счетоводството –основание
по чл. 122, ал.1 ,т. 4 от ДОПК.
7. По-горе в мотивите на
съдебното решение се съдържа установяване на извършено от „Изолации“ ЕООД
намаление на финансовия резултат за 2017 г. със сумата 9 842.42 лв. ,
представляваща осчетоводени разходи за 3
бр. ел. табла за обект „ ////“ , срещу който разход няма осчетоводен приход,
тъй като ел. таблата не са фактурирани на „Електроразпределение север" АД
до 31.12.2017 г.
Подобен подход на счетоводно
документиране сочи за съществуване на хипотезата на чл.122 , ал.1 , т. 4 от ДОПК . Жалбоподателят
е предприятие по смисъла на чл.19 от Закона за счетоводството и поради тази
причина на основание т. 5 от общите разпоредби на Националните счетоводни
стандарти следва да прилага тези стандарти . В раздел „Признаване на разходи“
от същите общи разпоредби на НСС е въведен принцип на съпоставимост на
разходите и приходите , респ .едновременното или комбинираното им признаване,
когато тези приходи и разходи са резултат от едни и същи сделки или други
събития. Например разходите, формиращи себестойността на произведените стоки,
се признават едновременно с прихода, получен от продажбата на тези стоки.
Изложената по-горе конкретика на
осчетоводяване от „Изолации“ ЕООД на разходи , касаещи процесните 3 бр. ел.
табла , без счетоводното отчитане на приходи е нарушение на цитираното
принципно изискване на съпоставимост на приходи и разходи, поради което се
налага извод за водена счетоводна
отчетност в нарушение на нормативните правила, което пък обосновава
правилността по реализираното облагане на дружеството по особения ред на чл.122
от ДОПК.
8.
Представените в хода на ревизията писмени доказателства от „Изолации“ ЕООД сочат, че на 21.06.2016 г. Н и СШ се превели по банков път на
жалбоподателя всеки по 75 280 лв. или общо
150 560 лв. за извършени СМР
от „Изолации" ЕООД подробно описани
в договор от м. 06.2014 г. /л.92-94 /в сграда на адрес гр. В. ул. „/// /л.
85-86/ . Тези данни навеждат на извод за извършено авансово плащане на
възложителите по сключения договор за СМР. Съгласно правилото на чл. 25, ал. 7
от ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие
по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка,
данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с
изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези
случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. В
конкретния случай „Изолации“ ЕООД
не е издало фактури и не е начислило
дължим ДДС в размер на 25 093.34 лв. за д. п. м. 06/2016 г.
На следващо място, според
сключения типов договор за довършване на
строителство и СМР на недвижим имот между „Изолации“ ЕООДС и Н и СШ дружеството
, в качество на изпълнител, се задължава да
извърши СМР в конкретно посочени обекти на сграда в гр. В ,ул. „/// „ №/, до степен „подписан акт обр. 15 „
, която сграда към подписване на
договора е с издаден акт № 14 / чл. 1, т. 4 във вр. с чл.1 от договора/.
Договорената цена на възложените СМР е
130 878 лв. с ДДС /чл. 3 от договора/.
Подобно съглашение представлява
договор на базата на „твърда цена“ по смисъла
на т.2 от счетоводен стандарт № 11 „Договори за строителство “ , тъй като предприемачът се съгласява на твърда договорена цена . Този счетоводен
стандарт е прилаган от дружеството- жалбоподател – факт, установен посредством
назначената ССчЕ / л. 359 от делото/.
Според т. 6.1 от цитирания
национален счетоводен стандарт ,
когато резултатът от едни договор за строителство може да бъде надеждно предвиден, приходите и разходите ,
свързани с него, следва да бъдат признати за приходи и разходи чрез съпоставяне на етапа на изпълнение на договорна
дейност спрямо датата на
съставяне на финансовия отчет.
Резултатът може да бъде надеждно определен според правилото т.6.2 от стандарта
, когато приходите по договора могат да бъдат
надеждно изчислени;
има вероятност предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с
договора; разходите по договора и етапът на изпълнението му могат да бъдат
надеждно определени към датата на финансовия отчет;
разходите, отнасящи се към договора,
могат да бъдат ясно определени и надеждно изчислени, така че фактическите
разходи, направени по договора, да могат да бъдат сравнени с предвидените.
В конкретния случай по всички
типови договори за извършване на СМР с отделни собственици на обекти в
сградата, находяща се в гр. В , ул. „///
„ №/„Изолации“ ЕООД е договорило
конкретна цена в лева и поради
тази причина приходите от този
договор могат да бъдат надеждно
изчислени . В тази връзка налице са и бъдещи икономически изгоди за
дружеството. Разходите с касателство към
договора , също могат да бъдат надеждно
изчислени , тъй като на 27.11.2017 г. са съставени 3 броя акт обр. 19 ,
обективиращи цената на извършените СМР /462-465 от преписката/. Тези актове
дават нужната информация за размера на разходите по повод извършените СМР.
Съдът счита за правилно
становището на приходната администрация, че осчетоводяването на приходи от
извършените СМР, е следвало да стане
през м. 11./2016 г. , когато е съставен акт обр. 15, а не както към момента на въвеждане
на сградата в експлоатация през 2018 г. , както е сторил жалбоподателя .
Според
разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на
която е извършена услуга . Предмет на типовите договори с
отделни собственици на обекти в посочена сградата е извършване на СМР до
степен на подписан акт обр. 15 т.е.
договореното задължение за строителя „Изолации“ ЕООД е да извърши обем от
строителни дейности до строителен етап акт обр. 15 по смисъла на Наредба № 3/31.07.2003
г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството. По типовите
договори няма съглашение за извършване на дейности от „Изолации“ ,
обуславящи издаването последващи актове
по Наредба № 3/2003 г. – акт обр. 161, разрешение за ползване .
Страните по
конкретния договор за СМР от м. 06/2014 г. – „Изолации“ ЕООД , Н и СШ , са
подписали по акт обр. 15 на 02.11.2016 г.
Допълнителен довод в насока, че
доставката на СМР услугата е през 2017 г., а не през 2018 г. е фактът, че
съгласно т. 3.2 на сключените типови договори за обекта „////“ приемането на изпълнените СМР се удостоверява с подписан акт обр. 19
от инвеститорския контрол , а такива 3 бр. актове са били съставени и
подписани на 27.11.2017 г. / л. 463-465 от преписката /.
На следващо място , отказът на
четирима от възложителите, които се явяват и част от проектантите на обекта ,
да подпишат съставения на 02.11.2017 г. акт обр. 15 за сградата не рефлектира
върху действителността на този акт , тъй като актът се смята за съставен на датата на проверката по арг. на чл. 5, ал.
6 от Наредба № 3/31.07.2003 г. В
потвърждение на този извод е и разпоредбата на чл. 5, ал. 8 от същия подзаконов
нормативен акт, според която спорове , възникнали при
съставяне на актове или протоколи между участниците в строителството, свързани
с прилагане на действащата нормативна уредба по проектирането и строителството,
и за спазване на изискванията по чл.
169, ал. 1 и 3 ЗУТ в етапа на изпълнение на строежа, пораждат единствено
задължение за произнасяне от лицето, упражняващо строителен надзор, и от
физическото лице, упражняващо технически контрол за част
"Конструктивна", но не водят до недействителност на съставения акт
обр. 15 , респ. не се съставя нов акт обр. 15 при отказ за подписване на
предходен такъв . Поради тази
причина в настоящия случай след
02.11.2017 г. няма съставен друг акт обр. 15 / факт , който признава самия жалбоподател – л. 171
гръб от делото./.
Именно поради
валидността на съставения на 02.11.2017 г. акт обр. 15 , дори
и с отказ да се подпише от някои
участници в строителство , е последвало издаване на разрешение за ползване на
сградата на 31.07.2018 , което означава че органите на ДНСК са признали
неговата действителност и затова са разрешили ползването на сградата.
В жалбата до съда
„Изолации“ ЕООД излага становище за „недействителност“ на трите протокола за
приети СМР, тъй като са изготвени по
стар образец на типова бланка по
отменената Наредба № 7/2001г. , но
това възражение съдът счита за
неоснователно, тъй като типов образец на
протокол / акт обр. 19 се обективира в
албума на първичните счетоводни
документи, а не в цитираната наредба. Освен това подписаните от жалбоподателя три протокола за
приети СМР по своите реквизити са
идентични на протокола за неприети СМР и кореспондират с модела на акт обр. 19
от посочения албум на първични счетоводни документи . Правилно оспорващото лице
квалифицира трите протокола като частни документи. Същите са частни
свидетелстващи документи , които се ползват с доказателствена сила, защото
удостоверяват в конкретния случай неизгоден за своя издател факт – приемането
на изпълнени от „Изолации“ ЕООД СМР . Този юридически факт е неизгоден за РЛ ,
тъй като същото твърди , че не е изпълнило договорените СМР към м. 11/2017
г. Според съдебната практика
частните свидетелстващи документи не се
ползват с доказателствена сила , само когато
удостоверяват изгодни за издателя факти. Ако обективират неизгодни факти
за него факти, те имат характер на
извънсъдебно признание / 264-84
ВДА ХІІІ 32; 34-78 ВДА ХІ 38 § 1556-84-ІV, Сб 193; ВДА 85-69 VІ 36; 133 -78-ХІ
37/.
В контекста на
гореизложеното бездействието на жалбоподателя по осчетоводяване на получените приходи от Н и СШ по повод
извършени СМР на сградата в гр. В, ул.
„/// “ №/към датата на съставяне на акт
обр. 15 и тяхното недеклариране в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. има за
последица укриване на приходи в размер на
126 466.66 лв. , което е обстоятелство по чл.122, ал.1 , т.2 от ДОПК.
Като
аргумент в подкрепа на тезата , че услугата е извършена и съответно данъчното
събитие е настъпило на 31.07.2018 г. , когато обектът е въведен в експлоатация,
а не на 02.11.2017 , когато е съставен акт обр. 15 , дружеството-жалбоподател
посочва решение на Съда на Европейския съюз по дело С-224/2018г., което гласи,
че член 66, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли
2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в случай на неиздаване
или късно издаване на фактурата за предоставената услуга формалното приемане на
услугата да се смята за момента, в който услугата е доставена, когато, както
в случая в главното производство, държавата членка предвижда, че данъкът става
изискуем с изтичането на определен срок, който започва да тече от деня на
доставяне на услугата, при положение че, от една страна, формалността по
приемането е уговорена от страните в обвързващия ги договор съгласно договорни
клаузи, отговарящи на действителното икономическо и търговско положение в
областта, в която се извършва услугата, и от друга страна, тази формалност
отговаря на реалното завършване на услугата и окончателно определя размера на
дължимата насрещна престация, което запитващата юрисдикция следва да провери.
Цитираното
съдебно решение не касае сходен случай и поради тази причина не обвързва съда ,
защото СЕС дава тълкуване на Директивата
за ДДС във връзка със съществуващо национално законодателство на запитващата
юрискдикция , според което ако не е издадена фактура
или ако фактурата е издадена късно, ДДС става изискуем с изтичането на 30-дневен
срок от доставянето на услугите. Българското законодателство и
по-специално ЗДДС не обвързва
изискуемост на данъка с изтичане на определен срок / арг. чл. 86 от
посочения нормативен акт/ .
Освен това
зададения критерий за изискуемост на ДДС
в решението на СЕС „формалността по
приемането е уговорена от страните в обвързващия ги договор съгласно договорни
клаузи“ съотнесен към настоящия казус предполага съобразяване с момента на приемане на
изпълнените СМР по сключените типови договори за строителство , а съгласно чл. 3.2 от тези договори приемане
на изпълнените от строителя СМР се удостоверява
с подписан акт 19 от инвеститорския контрол . Три такива протокола за
съставени и подписани на 27. 11.2017 г., а не през 2018 г.
В обобщение събраните доказателствени данни сочат за съществуването на предпоставките по чл. 122,
ал. 1 ,т. 2, 3 и 4 от ДОПК , които
обосновават правилността на решението на приходната администрация да определи
основа за облагане на РЛ по реда на
алинея втора на посочената правна норма.
Според т. 3.2 на сключения типов
договор за СМР за обект в гр.В , ул.
„///“ №/приемане на изпълнените СМР се
удостоверява с подписан акт обр. 19 . Правилно органите по проходи са кредитирали представените от
жалбоподателя три
броя протоколи обр. 19 от 27.11.2017 г.. със следните стойности:
№1/27.11.2017г. /л.465/ на стойност 243413.70 лв. и ДДС в р-р на 486S2.74 лв.:
,№2 /27.11.2017 г. л.464/ на стойност 492450.43 лв. и ДДС в р-р на 98490.09лв.
и №3/27.11.201 7 г. /л.462/ на стойност 14135.84 лв. и ДДС в р-р на 2827.17
лв. т.е. актуваните СМР за обект „////"
са в общ размер 749 999.97 лв., а осчетоводените от дружеството приходи този
обект през 2017 г. са 294 409.76 лв. Разликата 455 590.21 лв. (749 999.97 лв. -
294 409.76 лв.) представлява неосчетоводен и недеклариран приход от извършени
СМР за обект „.////", който е следвало да се осчетоводи през 2017 г., в
каквато насока бяха изложени мотиви по-горе в съдебното решение.
Правилно
ревизиращият екип при определяне на данъчната основа не е кредитирал протокол
за неприети СМР от 27.11.2017 г. , тъй
като този частен писмен документ е съставен за целите на ревизионното
производство. Довод в тази насока е фактът, че
рев. екип е връчил на РЛ искане за представяне на документи
№Р-03000318003931-040-001/04.10.2018г. , с което са поискани всички съставени
актове и протоколи по време на строителството . По изпълнение на това
искане „ Изолации“ ЕООД депозира само трите протокола за приети СМР от 27.11.2017
г. , но не и протоколът за неприети СМР, който според вписана в него информация
е съставен на същата дата като другите три протокола / 27.11.2017 г. /. Той е
представен по инициатива на РЛ на 02.01.2018 г., едва след като на 10.12.2018
г. дружеството е получило съобщението по чл. 124 от ДОПК за провеждане на
ревизията по особения ред . Нелогично е РЛ да има съставени четири протокола от една и съща дата и да
избере да представи на органите по приходи за целите на данъчното му облагане
три от тях за приети СМР, но не и този за неприети СМР , въпреки че
обективираните в него данни го благоприятстват , защото сочат за изпълнение на
договорената услуга и след м.11/2016 г.
, както твърди лицето .
На следващо
място, протоколът за неприети СМР , въпреки
че е съставен на 27.11.2017 г. , на която дата са съставени и трите протокола
обр. 19 за приети СМР , е подписан за
възложители от други лица , които нямат
представителна власт - Николай Николов , Велин Овчаров и Йоана
Костадинова / л. 146 от преписката/ , докато трите протокола обр. 19 за приети
СМР от същата дата са подписани от определените с решение на общото събрание на
етажната собственост от 11.02.2014 г.
лица , а именно В Я/ председател на
управителния съвет на етажната
собственост/ и А Ж. Освен това според
дадените писмени сведения в хода на ревизията от В Я
27.12.2018 г. същият не е
подписвал други протоколи за корекции в количества и стойности на СМР за
обекта „////“.
Относно установените
задължения по ЗКПО с РА от 02.04.2019 г.
Актуваните СМР за процесния обект „////“ са
749 999.97 лв. Осчетоводените от „Изолации“ ЕООД приходи за този обект за 2017 г. са 294 409.76 лв. , а осчетоводен
разходи са 285 897.61 лв. Предвид
изложените факти правилно органите по приходи са определили размер на
неосчетоводените приходи за обект „.////" през 2017 г. в размер на 455
590.21 лв. (749 999.97 лв. - 294 409.76 лв.) и неосчетоводени разходи на същия
обект от 25 734.25 лв., които са
документирани от дружеството като разходи за бъдещи периоди , респ. неосчетоводени такива през 2017 г. В тази
връзка недекларираната печалба за обект „////“ е в размер на 429 855.96 лв.
(455 590.21 лв.- 25 734.25 лв.)
Правилно е
установен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 4 888.13 лв. Такъв в размер на 4555.95 лв. е бил внесен
от жалбоподателя, респ. дължимият за довнасяне корпоративен данък е 332.18 лв.
при съобразяване с правилото на чл. 78 от ЗКПО. Дължима е лихва за забава от
67.55 лв. на основание чл. 175 от ДОПК. Основата за облагане с посочения данък
включва декларираната от дружеството данъчна печалба в размер на 45 559.50 лв.
, която следва да бъде увеличена на осн. чл. 78 от ЗКПО с неосчетоводеннте
приходи от лихви по предоставените от РЛ заеми в размер на 1 633. 02 лв. ,
както и с осчетоводените разходи за лизингова вноска на л.а. „БМВ“ в размер на
1 688.04 лв. За последните няма оспорване от страна на „Изолации“ ЕООД / л. 46
от делото/.
Правилно е
определен дължим за д.п. 2017 г. корпоративен данък за довнасяне в размер на 45878.28 лв. и лихва за
забава в р-р на 4651.92лв. при данъчна основа от 532360.92 лв..
която е формирана като декларираната данъчна печалба в размер на 73578.14 лв. е
увеличена, с неосчетоводените приходи от предоставени от РЛ заеми в размер на
19084.40лв.; неосчетоводените приходи за обект „.////" в р-р на 455 590,21
лв.; непризнати разходи за 3бр. ел. табла за обект „.////" в размер на
9842,42 лв. и е намалена с осчетоводените разходи за бъдещи периоди за обект „////"
№/в размер на 25734.25 лв.
Относно установените задължения по
ЗДДС с РА от 02.04.2019 г. .
Ревизиращият екип е определил
задължения за ДДС за данъчните периоди м.01 /2017 г.. м. 09/ 2017 г. и
м.11/2017 г. във връзка с продажби на право на строеж по нотариални актове №№9/19.01.2017 г.; 60/ 26.09.2017 г. и 11/15.11.2017 г.
Събраните писмени доказателства в
хода на ревизията сочат, че с нот. акт №
11/15.11.2017 г. „Изолации“ ЕООД продава на С И Мправо на строеж за апартамент
№ 12. изба № 12 и ПМ № 46 в бл. 1 общо за сумата 51 000 лева. РЛ е издало
фактура за получено авансово плащане с № 853/15.11.2017г. на стойност 14
166.67лв. и ДДС 2 833.33лв. Други фактури за този клиент не са издавани до
31.12.2018 г. Дружеството е издало фактура на клиента си на обща стойност 17
000.00 лв., а продаденото право на строеж е на стойност 51 000 лв., т. е.
налице е разлика в размер на 34 000 лв., за която няма издадена фактура към
датата на съставяне на нотариалния акт - 15.11.2017 г.
Продажбата
на правото на строеж е нотариално удостоверена по законоустановения ред на
15.11.2017 г. Съгласно чл. 25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на
датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго
вещно право. На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2 данъкът по
този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за
регистрираното лице да го начисли / чл. 25, ал. 6 от ЗДДС/ . При тази
правна регулация в настоящия случай
данъчната основа е 51 000.00 лв., а дължимият
ДДС е 8 500 лв. Начисленият от дружеството ДДС е 2 833.33 лв. , за
доначисляване е ДДС от 5 666.67 лв. в данъчен период м.11/2017 г.
Правилно органите по приходи са
счели за неоснователно възражението , че
данъкът е дължим , респ. следва да се начисли , към момента на
завършване на строежа и предаване на договорените жилища, тъй като посочения нотариален акт има за предмет
единствено продажба на суперфиция без никакви модалитети – отлагателни условия
като завършване на строежа или предаване
на построените жилища. Транслативният
ефект на сделката т.е. договореното
прехвърляне на ограниченото вещно право
настъпва с нейното нотариално удостоверяване.
С нот. акт №
60/26.09.2017 г. ревизираното дружество продава на С В Х право на строеж за
апартамент № 34 и изба № 34 в бл. 1 за сумата 30 000 евро с левова
равностойност 58 674.90 лв. „Изолации ЕООД е издало фактури за получени
авансови плащания с №№ 769/28.12.2016 г.и 772/20.01.2017г. на обща стойност 42
376.96лв. и ДДС 8 475.39лв. Други фактури за този клиент не са издавани до
31.12.2018 г. Дружеството е издало фактури на посочения контрахент на обща стойност 50 852.35 лв., а
продаденото право на строеж е на стойност 58 674.90 лв.
Предвид
идентичност на фактите , както казуса по нот. акт № 11/2017 г. и с оглед
посочената нормативна уредба данъчното събитие е настъпило на датата на нотариално удостоверяване на сделката и към
тази дата РЛ е следвало да начисли ДДС от 9 779.15 лв. при данъчна
основа вписаната в нот. акт продажба цена на правото на строеж .
Начисленият от РЛ ДДС е 8 475.39 лв. , респ. за доначисляване е ДДС от 1 303.76
лв. в данъчен период 09.2017 г.
С нот. акт
№ 9/19.01.2017 г. „Изолации „ ЕООД продава на Н Д Хправо на строеж на
апартамент № 8 и изба N9 8 в бл. 1 за сумата 20 000 евро с левова равностойност
39 116.60 лв. Дружеството е издало фактури с №№ 768/27.12.2016г. и
770/19.01.2017г, на обща стойност 28 011.00лв. и ДДС 5 602.20лв. Други фактури
за този клиент и във връзка с НА № 9/19.01.2017 г. не са издавани до 31.12.2018
г. Фактурите са на обща стойност 33 613.20 лв., а продаденото право на строеж е
на стойност 39 116.60 лв., т. е. налице е разлика 5 503.40 лв„ за която няма
издадена фактура.
Предвид
сходство на случая и с позоваване на
цитираната по-горе правна
регламентация на 19.01.2017 г. е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.
25 от ЗДДС , изискващо начисляване на ДДС 6 519.43 лв. РЛ е начислило данък от
5 602.20 лв. , поради което дължи допълнителен такъв от 917.23 лв. в данъчен период м.01/2017 г.
Законосъобразно е решението на приходната администрация по определяне на
дължим ДДС за д.п. м.11/2017 г. и във връзка с изпълнени СМР за обект „////“ №
1 предвид настъпилото данъчно събитие по доставка на договорената услуга към 27.11.2017 г. Актуваните и
съответно действително извършените СМР за този обект са на обща стойност 749
999.97 лв. и дължимия ДДС към 27.11.2018 е в размер на 149999.94 лв. на
основание регламентацията на чл.86, ал.1 и 2 във вр. с чл.25 и чл.2 от ЗДДС. „Изолации“ ЕООД е начислило ДДС в размер на
74336.34 лв., респ. допълнително дължимия ДДС е в р-р на 75663.66лв. В хода на
рев. производство е установено , че през д.п. м.11/2018г. РЛ е доначислило ДДС
в р-р на 31150.34лв. за същия обект, поради което правилно е решението на
органите по приходи да коригират дължимия
ДДС за д.п. м.11/2017г. на 44513.32лв.
МАТЕРИАЛНА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ИЗДАДЕНИЯ РА
ЗА ПОПРАВКА НА ЯФГ
На 16.04.2019 г.
издателите на РА от 02.04.2019 г. са постановили РА №П-03000319064866-003- 001/16.04.2019
г.. за поправка на допусната явна
фактическа грешка в предходния акт като размерът на лихвите за забава относно задълженията по
ЗДДС е поправен от 9582.55 лв. на 16 816.63 лв./ л. 573-577 от
преписката/. Изложеното фактическо
основание за издаване на РА за поправка е
„неотразени в ревизионния акт лихви, във
връзка с декларираните от дружеството задължения в справка-декларацията вх. №
03003246225/14.12.2018 г. „.
Цитираната
декларация ,придружена от извлечение от дневника за продажби/ л. 108-109 от
делото /, сочи за начислен с протокол ДДС за д.п.11/2018 г. в размер на
31150.34 лв. Предвид изложените по-горе
факти във връзка с изпълнените на 27.11.2017. СМР за обект „//// „ дължимият
ДДС е 149999.94 лв. , а дружеството е начислило
74336.34 лв. т.е. дължим за доначисляване е ДДС в размер на 75663.66 лв.
Част от него в размер на 31150.34 лв.
жалбоподателят е декларирал , подавайки СД по ЗДДС през м.11/2018 г. При тази
конкретика се налага извод, че
посоченото данъчно задължение от 31150.34 лв. касае недекларираните
приходи от СМР за обект „////“.
В мотивите на РА за
поправка допълнително се пояснява основанието за неговото издаване с
твърдението, че дължими лихви за
просрочие на задължения в обхвата на ревизията, не са включени в
издадения ревизионен акт / РА от 02.04.2019
г / . В табличен вид на стр. втора от рев. акт за поправка се обективира информация за
дължимите лихви , а именно 6155.33 за д.п.06/2016 г. с главница
25093.34 лв. при период за просрочие
15.07.2016 г. – 14.12.2018 г. ; 591.02 лв. за д.п. 07/2016 г. с главница
от 2500 лв. при период на
просрочие 16.08.2016 г. – 14.12.2018 г. ; 260.29 лв. за д.п. 07/2017 г. с главница
1926.17 лв. с период на просрочие
15.08.2018 г. – 14.12.2018 г.
Според съдебна практика очевидни
фактически грешки представляват грешки в
пресмятането, грешно изписване на индивидуализиращи белези и други технически и
формални грешки при ясно изразена воля на административния орган, както и
несъответствие между изразената воля в диспозитива на акта с действителната
воля на издателя на същия, която се преценява съобразно изложените мотиви. В
този смисъл е решение № 7051 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2013 г.
Действителната воля
на органа се извежда от правните и фактически основания за издаване на акта , а
външно изразена воля е тази, която следва от буквалния текст на акта.
В настоящия случай на
стр. 13 от ревизионния доклад , който е неразделна част от рев. акт от 02.04.2019 г. , е изложена волята на органите по приходи
по определяне на лихва за забава за данъка
върху добавената стойност за периода от
15.12.2017 г. до 14.12.2018 г. на главница от 75663.66 лв. , която включва посочената в РА за поправка главница от
31150.34 лв. и допълнително установения ДДС
за д.п. м. 11/2017 г. от 44 513.32 лв.
С рев. акт за поправка се променя волята на приходна администрация като се
определя различен период на просрочие на част от дължимия ДДС и по-специално по-ранна начална
дата - 15.07.2016
г. ; 16.08.2016 г. ; 15.08.2017 г. , вместо
15.12.2017 г., както е в РА от 02.04.2019 г. Изрично в рев. акт за поправка е вписано като
основание за издаването му невключени лихви в рев. акт от 02.04.2019 г. Същите не са
включени не поради грешки в пресмятане или формални грешки , а заради решение
на органите по приходи да определят друга начална дата на изискуемост на ДДС. С
РА за поправка се увеличава задължението за лихви поради променена правна
позиция на рев. екип за начален момент на дължимост на данъка , т.е. поради
променено тълкуване и съответно правоприлагане на материалния закон . Това не може да се разглежда като несъответствие между
действителна воля и външно изразена такава в рев. акт от 02.04.2019 г. Не е налице
допусната очевидна фактическа
грешка , респ. не съществува заявеното правно основание за издаване на
втория рев. акт от 16.04.2019 г. ,
поради което същият е материално
незаконосъобразен.
Поправянето на акта
не може да бъде повод за изменение на действителната воля на административния
орган . Актът за поправка има акцесорно значение . Той няма самостоятелно
съществуване и се счита за неразделна част от поправения акт . Именно поради
тази му правна характеристика той може да се издаде и след изтичане на срока за
обжалване и поправката да се извърши и по почин на административния орган без
да се провежда отделно административно
производство по неговото издаване.
В случая с издадения рев. акт за поправка са
установени допълнителни публични вземания след като органите по приходи са определили такива с рев.акт от 02.04.2019
г. т.е. след като е изтекла тяхната
времева компетентност по определяне на
задължения за ДДС за същите
ревизирани периоди предвид
постановения рев. акт от 02.04.2019 г. Установени са допълнителни задължения за лихви при отсъствие и на
предпоставки за изменение на задълженията за данъци по чл.133 от ДОПК .
В обобщение при проведената съдебна проверка за законосъобразност и
обоснованост се констатира законосъобразност на издадения рев. акт от
02.04.2019г. и незаконосъобразност на
постановения рев. акт за поправка на ЯФГ от 16.04.2019 г.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 161 от ДОПК съдът следва да удовлетвори своевременно направеното
искане на ответника за присъждане юриск. възнаграждение, което съобразно
регламентацията на Наредба № 182004 г. и материалния интерес по делото е в
размер на 3659.12 лв.
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд – В
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Изолации“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. ///, ул.
„////“ № //, бл./// , магазин //,
представлявано от управителя С.М. Ж.,
срещу ревизионен акт № Р-03000318003931-091 -001/ 02.04.2019г., на органи по
приходите при ТД на НАП-В , с който установени задължения на дружеството по
ЗДДС за данъчни периоди м. 01/2017 г. м. 09/2017 г. и м. 11/2017 г. в
общ размер от 52400.98 лв. и лихва за забава в общ размер от 9582.55 лв., както
и дължим корпоративен данък за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. в общ
размер от 46210.46 лв. и лихва в общ
размер от 4719.47 лв.
ОТМЕНЯ ревизионен акт №П-03000319064866-003- 001 /16.04.2019 г.
на органи по приходите при ТД на НАП-В по отстраняване на очевидна фактическа грешка в ревизионен акт №
Р-03000318003931-091 -001/ 02.04.2019г.
ОСЪЖДА „Изолации“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. ///, ул.
„////“ № //, бл./// , магазин //,
представлявано от управителя С.М. Ж. да
заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 3659.12 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: