Р Е
Ш Е Н
И Е
№376
гр.
Добрич, 16.11.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, І
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 152/ 2022 г. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от К.А.Й. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 22 – 0851 - 000093/ 24.02.2022 г. на Началник
Група към ОД МВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич.
Жалбоподателят
счита оспорената Заповед за незаконосъобразна и неправилна. Оспорва изложената
в нея фактическа обстановка и настоява, че същата не отговаря на обективната
действителност. Оспорва наличието на нарушение, за което му е наложена
принудителната административна мярка. Излага становище, че оспореният акт не
съдържа мотиви, с оглед на което е засегнато правото му на защита. При тези
доводи възразява срещу наложената ПАМ и иска нейната отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, представлява
се от адв. М.З., а впоследствие от адв*******, които поддържат жалбата.
Ответникът
по жалбата — Началник Група към ОД МВР Добрич, Сектор „Пътна полиция“ Добрич, прилага
преписката по издаване на оспорения акт. Не излага становище по жалбата.
В
съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
гл. юрисконсулт М.Ж., редовно упълномощен, който оспорва жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
24.02.2022 г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“,
М.Б.К., е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 557517 против К.А.Й. за това, че на 24.02.2022 г., в 12:30 часа, в гр.
Добрич, на ул. Тимок, като водач на лек автомобил – БМВ 325 Д, с рег. № ***, до
№ 3, в близост до кръстовището с ул. Георги Кирков, управлява лекия автомобил,
като отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство Дрегер
Дръг Тест 5000 с № ARHJ-0017 и му е
издаден талон за изследване с № 072646.
Със
Заповед № 22 – 0851 - 000093/ 24.02.2022 г., издадена от Димитър Х. Димитров,
на длъжност Началник Група към ОДМВР - Добрич, Сектор „Пътна полиция“, въз
основа на цитирания по – горе АУАН, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от
Закона за движение по пътищата, на К.А.Й., ЕГН **********,***, е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.(л. 11)
Деянието
е подведено под нормата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, а именно, че водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
Със
Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з –
1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 16), на основание чл.
172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4,
т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани
заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т.1.3 от Заповедта – Началниците
на групи в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, с правомощия за
територията, обслужвана ОДМВР – Добрич.(л. 28)
Приложен
е Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества (л. 13), в който е удостоверен отказът да бъде тествано лицето с Дръг
Тест, както е приложен и издаденият талон за изследване № 072646, в който също
е удостоверено с подписа на служителя и един свидетел, че водачът отказва
изследване в ЦСМП – Добрич.(л. 15)
Приложена
е Справка за нарушител по ЗДвП.(л. 16 - 19)
Водачът
е подал Възражение срещу АУАН (л. 20), в което обяснява, че е отказал да бъде
тестван, защото не бил употребявал автомобила. По Възражението е извършена
проверка, като резултатите от нея са описани в Докладни записки от 09.03.22 г.
(л. 23 - 26)
По
делото са приети като доказателство обясненията на лицето ****, което е
пътувало в автомобила на жалбоподателя, управляван според обясненията от
последния, преди да се появяват полицаите.(л. 27)
Като
доказателство е приет 1 брой диск DVD-R № 05-01-00-1340, съдържащ 32 броя файлове от ППК
към служебен автомобил Шкода Рапид с рег. № **** за 24.02.22 г., ползван за
нуждите на 01 РУ Добрич и 1 брой диск DVD-R № 05-01-00-1341, съдържащ 80 броя
файлове от видеорегистратор към служебен автомобил Шкода Рапид с рег. № **** за
24.02.22 г., ползван за нуждите на 01 РУ Добрич, разгледан в присъствието на
страните и свидетелите в открито съдебно заседание на 11.07.22 г.
От
жалбоподателя е направено искане за събиране на гласни доказателства. Съдът е
допуснал такива, като са разпитани в съдебно заседание на 24.10.22 г.
свидетелите Х.С.Х., К.С.С. и М.Б.К..
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Водачът
е уведомен за издадената ЗППАМ на 08.03.2022 г. Жалбата е регистрирана на 10.03.2022
г. в Административен съд - Добрич, с оглед на което се явява подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, чиито законни права и интереси са засегнати от
Заповедта, поради което се явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т.
2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед №
357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе,
процесната Заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което
е издадена ПАМ, е извършено на територията на ОД МВР - Добрич.
Заповедта
съдържа необходимите реквизити и при издаването ѝ не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Посочени са фактическите
основания за издаване на Заповедта – управление на МПС, отказ за проверка за
употреба на наркотици, регистрационният номер на управляваното МПС, данните за водача,
както и АУАН, с който е констатирано нарушението, във връзка с което е издадена
процесната Заповед.
Заповедта
е издадена при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Това е така, защото:
В
мотивите на Заповедта е прието от фактическа страна, че на съответната дата и
място при извършена проверка водачът е отказал да бъде тестван за наркотици, а
впоследствие е отказал и да му бъде извършено изследване по издадения талон за
изследване в ЦСМП. Фактическата обстановка е описана подробно и съответно на
АУАН. Отказът е надлежно удостоверен, а и водачът не оспорва факта на отказа.
Заповедта
е мотивирана именно с издадения АУАН. В него е отразено, че водачът е имал
възражения, като по същите е извършена проверка и е счетено, че са
неоснователни.
Оспорването
се състои в това, че жалбоподателят и в административното производство, и пред съда,
настоява, че не е управлявал автомобила на съответната дата, час и място,
поради което не е било налице основание да бъде изследван за употреба на
наркотични вещества, с оглед на което е отказал провеждането на изследване.
Според настоящия състав тези твърдения са голословни, като се опровергават от
събраните по делото доказателства, а именно:
На
основание чл. 204 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, в съдебно заседание е извършен
оглед на представените дискове, при който се установява, че:
„…Служебният
автомобил продължава да се движи, като
на екрана се вижда черен автомобил, паркиран с № ***. Автомобилът на
служителите подминава паркирания автомобил, след което служителите слизат от
автомобила. Отиват вляво към блока, в посока на движение на служителите, като
не се вижда в момента никой на екрана… Служителите казват: „Видяхме те, като
слезе от колата“. Лицето с черното яке отговаря: „Нали се записва всичко“…
Движи се
по ул. „Климент Охридски“ и стига до бул. „25-ти септември“. Чува се, че
получава съобщение от друг служител по станцията за автомобил, който се намира
на булеварда. Координират действията си, за да засекат автомобила. Служителят
координира действията и обсъжда с колегата си, преценява как да се движи,
защото смята, че автомобилът, който искат да засекат, няма да излезе на
булеварда. Движи се по бул. „Добруджа“ направо служебният автомобил. Автомобил
марка БМВ, черно комби с № ***, „К.“
диктува по станцията другият служител, който иска съдействие за установяване на
нарушител…Говорят си служителите, че може би се касае за К.Й.… Координират
действията и преценяват откъде може да дойде
автомобилът, който искат да бъде проверен. Разговарят. Искащият
съдействие служител казва: „Той слиза от колата…“
Св.
К. и св. **** Х. обясниха, че не помнят случая поради изминалото време, а освен
това св. К., актосъставител, не е присъствал при спиране на жалбоподателя за
проверка.
Св.
К.С., служител в Първо РУ, споделя: „…Познавам жалбоподателя от случая по повод,
на който съм призован като свидетел. Господинът управляваше МПС, марка „БМВ“,
черно, не си спомням регистрационния номер и ние, като го видяхме, че
управлява, той слезе от автомобила и тогава го спряхме, за да го санкционираме.
Той отрече, че е управлявал автомобила. И оттам нататък бяха съставени актове,
той отказа проба за алкохол и за
наркотици и вече не си спомням много добре. Имаше на пасажерското място може би
клиент, така си спомням, който господинът го посочи като шофьор на МПС-то и
впоследствие, доколкото ми е известно, въпросното лице е казало, че не е
управлявало автомобила… по
предварителна информация изчаквахме точно по улицата, по която мина той.
Подадоха информация колеги от Първо РУ, които са го видели на друго място,
понеже са били на сигнал и са поемали друга работа, не са успели да го спрат.
Подадоха сигнал и ние го изчаквахме да излезе от другата страна на улицата.
Беше
извън автомобила, когато отидохме до него, той беше извън автомобила. Преди
това го изчаквахме и го видяхме, че идва отдолу от улицата и той ни видя и
спря, излезе от автомобила, ние след това подходихме към него пеша, може би на
около 30-40 метра от него. Той идваше
срещу нас. Ние не карахме зад него. Т.е. ние го изчаквахме на кръстовището на
самата улица – мисля, че ул. Тимок ли се казваше, не мога да се сетя в момента,
там до дискотека „Звезда“. След като подходихме към него, той беше срещу нас,
управляваше, той може би ни е видял евентуално и затова е слязъл от автомобила…Като
отидохме до автомобила, беше със запален
двигател и шофьорската врата беше
отворена…В автомобила имаше друг пътник и той беше на пасажерското място. В
момента, когато го попитахме дали е карал, уклончиво каза, че е карал и след
това беше поканен до Първо РУ за снемане на обяснения и доколкото знам от
колеги, може би го има написано и подписано, той си смени мнението и е казал,
че не е управлявал автомобила…“
При така събраните доказателства, преценени
съобразно нормата на чл. 142 АПК, се налагат следните правни изводи:
Мярката
е наложена по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. В случая признаците на състава са налице.
Съгласно
чл. 3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
тест. Според чл. 3а от посочената по – горе Наредба, установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест. В случая няма спор по
делото, че водачът е отказал проба за наличие на наркотици, както с Дръг Тест,
така и с изследване в ЦСМП. Отказът е надлежно удостоверен и не са оспорени
представените в тази насока доказателства по делото.
Безспорно
е установено от събраните по делото гласни доказателства на св. К.С., които са
еднопосочни с изгледаните записи от боди- и видеорегистратора на служебния
автомобил, както и с приложените на пътника Али Али обяснения, че водачът е
управлявал автомобила, като, след като е осъзнал, че е засечен да управлява,
без да има право, защото с влязло в сила наказателно постановление му е отнето
свидетелството за управление, се е опитал да прикрие управлението, като е спрял
и слязъл от автомобила, вкл. се е опитал да представи, че друго лице е
управлявало МПС.
Съгласно
нормата, на основание на която е наложена ПАМ, ограничението за срока е до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. По този
начин е определен и срокът в оспорената Заповед, с оглед на което и в това
отношение актът е правилен и законосъобразен, съответен на целта на закона.
В
заключение прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и правно обосновано и
съответства на предвидената в закона цел да се осигури безопасността на
движението по пътищата.
Предвид
изложеното жалбата се явява неоснователна. Заповедта е издадена в съответствие
с материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което следва да
бъде потвърдена.
С
оглед своевременно стореното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски и
предвид изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Областна дирекция на МВР на основание чл. 143, ал. 3 от АПК разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева), което съдът
определя на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, както и
броя на проведените съдебни заседания, в които процесуалният представител на
ответника по делото е взел участие.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, І състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба от К.А.Й. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22 – 0851 - 000093/ 24.02.2022 г. на Началник Група към
ОД МВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич.
ОСЪЖДА
К.А.Й., ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР – Добрич
съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв. (сто лева).
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: