Р Е
Ш Е Н И Е
№2035/30.4.2015г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря О.Ж., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело №
13044 по описа на
Варненски районен съд за 2011 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен иск от М.А.У.-З. и К.Т.З. срещу И.И.В. и В.И.В. с искане до съда да постанови
решение, с което да бъде прието за установено по отношение на че първите са
собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 38 кв.м. от
ПИ с идентификатор *, която реална част е неправилно заснета и отразена в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена със заповед
№РД-18-98/10.11.2008г. като част от ПИ с идентификатор *.
Ищците
твърдят, че по силата на правна сделка от 11.04.2003 год. ищците са собственици
на имот № * по плана на * м. р. на гр. Варна, идентичен с имот № * по
действащата КК. При сключване на договора за продажба, праводателят се легитимира
като собственик на
Ответникът
– В.И.В., депозира писмен отговор на исковата молба, в срока по
чл. 131 ГПК, в който излага съображения за недопустимост на предявения иск,
поради застрояване на спорната реална част. Релевира и доводи за
неоснователност на претенцията, като се позовава на нормативна забрана за
придобиване на процесните * кв. м. Сочи че, границата между двата имота не е
променяна от 1950 год. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Ответникът
– И.И.В., депозира писмен отговор на исковата молба, в срока по
чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост, но неоснователност на
иска, като оспорва твърденията на ищците за придобиване правото на собственост
върху процесната реална част на наведеното придобивно основание, като същата
изцяло попада в имот № *, собственост на ответниците. Сочи, че границата между
двата имота съответства на тази по КП от 1950 год.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 15/ 13.04.1962 год. е
одобрено изменение на уличната и дворищна регулация и ЗП на кв. *, *- ми м. р. на гр. Варна.
С НА № 160/
24.11.1969 год. Т. М. Ж., Ц. Г. С. и А. И. П. са признати за собственици, по
силата на дворищна регулация, на * кв. м. от имот с пл. № *, собственост на В.И.
***, придадено към собствения им парцел *, пл. № * от кв. * по плана на гр.
Варна.
Видно от
протокол от проведено на 04.12.1975 год. съдебно заседание по гр. д. № 1296 по
описа на ВРС за 1975 год., одобрена е съдебна спогодба по силата на която в дял
на Г. Б. Т. е поставен дял първи, защрихован със зелено по скицата на вещото
лице, състоящ се от дворно място – парцел * – * в кв. * по плана на гр. Варна,
ул. „*“ , съдържащ застроено и незастроено място от * кв. м., застроено старо
жилище към ул. „*“ от четири помещения, салон и антре, с подобренията и
насажденията, попадащи в парцела.
С НА № */ *
год. Г. Б. Т. е призната за собственик по силата на договор за доброволна делба
на парцел, находящ се в гр. Варна, ул. „*“ № *, съставляващ дворно място с площ
от * кв. м., при граници на имота: север – ул. „*“, изток – парцел * – *, юг –
парцел * – *, запад – парцел * – * в кв. * по плана на * подрайон на гр. В.
С НА № */* год.
Г. Б. Д. продава на М.А.У.-З. и К.Т.З. недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в
гр. Варна, ул. „*“ № *, с площ от * кв. м., съставляващо ПИ № * по плата на *
подрайон на гр. Варна, при граници – улица, имот № *, имот № * и имот № *,
ведно с изграденото полумасивно жилище, състоящо се от четири помещения, салон
и антре.
Видно от
приобщения договор от 21.12.1995 год., по силата на извършена доброволна делба,
в дял на Г. Б. Т. е поставен дял втори, състоящ се от парцел * в кв. * по плана
на * подрайон нагр. Варна, целия с площ от * кв. м., при граници: север - ул. „*“
(бивша *), изток – парцел * – *, юг – парцел * – *, запад – парцел * – *.
Видно от
протокол от проведено на 19.12.1997 год. съдебно заседание по гр. д. № 2454 по
описа на ВРС за 1997 год., одобрена е съдебна спогодба по силата на която: в
собственост на И.И.В. е поставен дял
трети – жилище на четвъртия етаж, находящо се в гр. Варна, ул. „*“ № *, със
застроена площ от * кв. м., състоящо се от три стаи, хол, санитарен възел,
балкон, както и 0.1324 % ид. ч. от общите части на сградата и от дворното
място, и 44.35/
Видно от НА
№ */ * год. М.И.И. дарява на жилище на третия етаж, находящо се в гр. Варна,
ул. „*“ № *, със застроена площ от * кв. м., състоящо се от три стаи, хол,
кухня, бокс, санитарен възел, балкон, както и 16.84 % ид. ч. от общите части на
сградата и 56.41/
От заключението на вещото лице по
изготвената в хода на процеса съдебно техническа екпертиза, изготвена от в. л. Ш.Х., което се кредитира от съда като всестранно,
компетентно и обективно изготвено се установява следното: процесните имоти с
идентификатори № * и * попадат на територията на *- ми подрайон на гр. Варна;
имот № * по КК и КР е с площ от * кв. м., като в предходни планове същият попада:
в парцел * по КП от 1900 год., в имот № * в кв. * по КП от 1950 год. и в имот №
* в кв. * по КП от 1965 год., актуализиран през 1969 год.; по КП от 2000 год.
същият представлява имот № * с площ от * кв. м.; имот № * попада в парцел * - * в кв. * по КП от 1900 год., като същия съставлява имот пл. № *, кв. * по КП от 1950 год.; по
КП от 1965 год. (актуализиран през 1969 год.) имотът е с пл. № *, кв. *; по КП от 2000 год.
имотът фигурира под пл. № * и е с площ от * кв. м.; изменението на уличната и дворищната
регулация, одобрено със Заповед № 15/ 1962 год. не засяга процесните имоти,
като същите запазват дворищно регулационните си граници.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, в редакцията към 20.12.2013 год., обн. ДВ, бр. 109/ 2013 год., в сила от 01.01.2014 год.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, ищците следва да установи в условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху
спорната реална част от земята към момена на одобряване на действащия КП, на
наведеното придобивно основание, а също и че в актуалните КК и КР е налице
твърдяното погрешно отразяване на границите и площта на имота.
В тежест на ответника е да установи правоизключващото си възражение,
че е собственик на разглежданата реална част от поземления имот.
В настоящият случай ищеца извежда материалноправната си легитимация от
сключена през 2003 год.
правна сделка. До колкото се касае за деривативно придобивно основание, в
тежест на ищците е да установят и принадлежността на правото на собственост
върху спорната реална част в патримониума на праводателя, към датата на
сключване на сделката на наведеното основание, а именно - чрез отчуждаване по
регулация по реда на ЗПИНМ.
В случая липсват данни, за преминаване на
спорната реална част в патримониума на праводателя на ищците. Това
обстоятелство не се установява и от предственият в тази връзка КНА - същият не
се ползва с материална доказателствена
сила досежкоо констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост на лицето (в този смикъл и ТР № 11/ 2012 год.). В този смисъл е и
заключението на СТЕ, от което се установява, че допуснатото изменение на
дворищно - регулационния план, съгласно Заповед № 15/ 1962 год. засяга
процесните имоти. Нещо повече, липсват каквито и да е данни, обосноваващи извод
за предаване на процесната реална част към имот *
- *, в който попада и имот № * по действащата
КК.
Независимо от горното, следва да се
отбележи, че в хода на процеса не са ангажирани доказателства, годни да
установят прилагане на регулацията на място, поради което и дори да се приеме,
че приложното поле на изменението обхаваща и процесните два имота, то следва да
се приеме, че отчуждително действие е прекратено автоматично (в този смисъл ТР
№ 3/ 2010 год.). В този случай пространствените предели на правото на
собственост се определят от имотните граници, без да се вземат в предвид
терените, предадени по регулация, за които тя не е приложена.
Не е налице грешка в кадастралната основа, която да подлежи на
поправка по реда на чл. 53, ал. 2 Закона за кадастъра и имотния регистър, (в редакцията към ДВ, бр. 109/ 2013 год.)
По
изложените съображения се налага извод за неоснователност на предявения иск,
поради което и същия следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР (в редакцията към ДВ, бр. 109/ 2013 год.).
Независимо от изхода на спора и отправеното
искане, в полза на ответниците не следва да се придъждат разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК. По въпроса за дължимостта на сумата от
1000.00 лв., претендирана от ответника В.И.В. като заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.02.2013 год.,
налице произнасяне на съда, съгласно Определение № 11957/ 23.08.2014 год., постановено по настоящото
дело, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.А.У.-З., ЕГН:
**********, с адрес *** и К.Т.З., ЕГН: **********, с адрес *** срещу И.И.В.,
ЕГН: **********, с адрес *** и В.И.В., ЕГН: **********, с адрес *** за приемане
на установено в отношенията между страните че първите са собственици на
недвижим имот, представляващ реална част с площ от * кв.м. от ПИ с
идентификатор № *, при граници ПИ № *, *, * и останалата част на ПИ № № *, и
при граници на целия имот - с идентификатор ПИ № № *, както следва: ПИ *, № *, *,
*, която реална част е неправилно заснета и отразена в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена със заповед №РД-18-98/ 10.11.2008г.
като част от ПИ с идентификатор *, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР (в редакцията към ДВ, бр. 109/ 2013 год).
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: