МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 1366/2013г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С внесен от Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимитe е повдигнато
обвинениe както следва :
-
за Т.С.С. *** по чл.199
ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 отНК
-
за В.В. ***8 ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК
-
за Д.И.С. *** по чл.198 ал.1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК
за
това, че:
На 08.01.2012г., в гр. Варна, в съучастие помежду си като извършители, Т.С.
в условията на опасен рецидив, а Д.С. като непълнолетен, но разбиращ свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, отнели чужди движими вещи- 1бр. мъжка
чантичка с размери 20х20см., 1бр. портмоне от естествена кожа с размери 10x15
см., 1бр. лична карта, 1бр. СУМПС, 1бр. контролен талон, 2бр. регистрационни
талони за МПС, 2бр. клиентски карти- „Метро" и „Шел", 2бр. банкови
карти, сумата от 500.00 лева, 100 щатски долара, 1 бр. юбилейна банкнота с
номинал 20лева, 3бр. секретни ключа, 1бр. швейцарско джобно ножче, 1бр.
обикновено джобно ножче , 2бр. ключове за автомобил, 1бр. мобилен телефон,
марка „Нокия 2330", с поставена в него СИМ-карта „Глобул", всички вещи
на обща стойност 809.49лв. /осемстотин и девет лева и четиридесет и девет
стотинки/, от владението на Н.Ш.М., с намерение противозаконно да ги присвоят,
като употребили за това сила
Съгласно
разпоредбата на чл.394,ал.2 от НПК делото бе разгледано по общия ред, с оглед
обстоятелството, че Д.С. е привлечен към наказателна отговорност за деяние
извършено в съучастие с две пълнолетни лица.
В хода на
съдебното производство по делото бе приет за съвместно разглеждане предявения
граждански иск от Н.Ш.М., срещу тримата подсъдими
за сумата 809.49лв явяваща се причинени имуществени вреди в резултат
от престъплението, като същия бе конституиран като граждански ищец.
В
пледоарията си в хода на съдебните прения представителят на ВОП поддържа така
възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимите за виновни. Предлага по отношение на
Т.С. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години,
което на основание чл. 61 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при „строг режим” За подс.
В.А. предлага наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което също
да бъде изтърпяно при „строг режим”. По отношение на непълнолетния Д.С. бе
предложено съда да наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от две
години, което съгласно разпоредбата на чл.69 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от две години, като му бъде и наложена пробационна мярка за
целия период „задължителна регистрация по настоящ адрес”
Гражданския
ищец поддържа така предявения граждански иск и моли същия да бъде уважен в
пълен размер.
В
пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия Т.С. в лицето
на адв. С. обосновавайки, се че
подзащитния му е проявил самокритичност, признава се за виновен и с оглед
ексцентричния му социален живот моли за
наказание определено при условията на чл.55 от НК, гравитиращо към минимума
предвиден в закона за деянието извършено при условията на опасен рецидив .
В
последната си дума подсъдимия Т.С. моли,
наказанието му да бъде съобразено с искането на прокурора.
Адв. И.
като процесуален представител на подс. В.А. изказва становище да не бъдат
вземани предвид криминалистическите му регистрации, и аргументира виждането си,
че подзащитния му не е участвал в изпълнителното деяние на престъплението
грабеж и в двете му части, но до колкото признава, че взел банкнота от 100
щ.долара предмет на това престъпление, то неговата отговорност би могла да бъде
ангажирана за вещно укривателство. В тази връзка намира, че предевяния
граждански иск срещу него е
неоснователен.
В
последната си дума подс. В.А. моли да не му бъде налагано ефективно наказание.
В
пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия Д.С., в
лицето на адв.В. счита, че по делото не са събрани доказателства за участието
на подзащитния и в престъплението грабеж, изключая обясненията на подс.Т.С. и
моли за оправдателна присъда. Такава би била основателна и с оглед събраните
доказателства, че С. е получил една от ограбените вещи- мобилен телефон, но не
са събрани такива които да обосновават, тезата, че той е знаел за престъпния
начин на придобиване на същата. В условията на алтернативност, моли да му бъде
определено минимално наказание „лишаване от свобода”, съобразено с възрастта му
като непълнолетен, както и изпълнението на същото да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Съдът
за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени в съдебното производство доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Подсъдимият Т.С.С. e роден на *** *** с постоянен
адрес в гр.София, Няма завършено образование. Не е женен, не работи. Притежава
ЕГН **********
Осъждан както следва: /л.
138-141/
-С влязла в сила на 06.11.2007г. присъда по НОХД № 2078/06г. на ВРС, му
е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на
което е било отложено с изпитателен срок от 3 години за извършено деяние на
21.06.2001г. по чл. 194, ал.1, вр. чл.
63, ал.1, т.3 от НК;
-С влязла в сила на 09.06.2010г. присъда по НОХД № 2257/10г. на ВРС, му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца за извършено на
14.02.2010г. деяние по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 от НК. Със същата присъда, на
основание чл. 68, ал.1 от НК е било приведено в изпълнение и отложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца -по предходната присъда;
-С влязла в сила на 24.10.2011г. присъда по НОХД № 4516/11 г. на ВРС,
му е наложено наказание пробация, включваща пробационни мерки по чл. 42а, ал.1,
т.1 и т.2 от НК- за срок от 1 година. С определение на ВОС по ЧНД № 522/12г.,
влязло в сила на 29.05.2012г., шест месеца от наложеното наказание пробация с
присъда по НОХД № 4516/11г. на ВРС са били заменени с наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца.
Подсъдимият В.В.А. е роден на *** ***, Има
завършено основно образование. Не е женен, не работи, притежава ЕГН **********.
Осъждан, както следва: / л. 143-148/,
-С присъда по НОХД № 2796/10г. на Районен съд Варна, влязла в сила на
21.06.2010г., за извършено на 14.03.2010г. деяние по чл. 194, ал.1, вр. чл. 63,
ал.1, т.3 от НК, му е наказание „Пробация", включваща пробационни мерки,
както следва: по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2-за срок от 6 месеца и по 42а, ал.2,
т.4- за срок от 1г. и 6 месеца. С определение на ВОС от 10.11.2010г. по ЧНД №
1722/10г. , влязло в сила на 18.11.2010г., частично е било заменено така
наложеното наказание „пробация" с наказание „лишаване от свобода" за
срок от 8 месеца и 3 дни, изпълнението на което, на основание чл. 69, ал.1, вр.
чл. 66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 2 години. Наказанието
е приведено в изпълнение, с определение влязло в сила на 15.06.2012г към
последваща присъда.
-С присъда по НОХД № 1298/12г. по описа на ВРС, влязла в сила на
23.05.2012г. , е осъден на „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца за
извършено в периода от 01.10.2011 г.-08.11.2011г. деяние по чл. 195, ал.1, т.3
и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което да изтърпи при „строг
режим”
-С определение по НОХД № 3286/12г на ВРС влязло в сила на 08.08.2012г.
на основание чл.198,ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което да изтърпи при
„строг режим” за деяние извършено на 16.04.2012г.
Подсъдимият Д.И.С.
е роден на *** ***, с постоянен адрес в гр.Варна. Има завършено основно
образование, като към момонта на деянието е бил ученик в 10 клас СОУ
„Св.Климент Охридски" гр. Аксаково. Не е осъждан / л.150 д.п./ притежава,
ЕГН **********. Родители: майка - р.еЛ.м.,
ЕГН ********** и баща- ИВ. Д. С., ЕГН **********.
Известен на органите от детска педагогическа стая /л.
136-137 д.п/ За учебната година имал голям брой неизвинени отсъствия,
настаняван в ДВНМН-МВР-Варна. Заведен на
отчет в ДПС при Първо РУП-ОД-МВР-Варна през месец януари 2008г. и в МКБППМН-
Община Варна, район „Одесос" като било образувано възпитателно дело №
6/08г., по което спрямо него е била приложена възпитателна мярка
„Предупреждение", снета през 2010г. и снет от отчет. През м.юни 2012г. в
МКБППМН- Община Аксаково били разгледани 3 възпитателни дела, приключили с
прилагане последователно на три възпитателни мерки спрямо С.-
„Предупреждение", „Задължаване да участва в консултации, обучения и
програми за преодоляване на отклоненията в поведението" и „Поставяне под
възпитателен надзор на обществен възпитател за срок от 1 година". През
месец септември същата година бил заведен на отчет в ДПС-РУП-Аксаково,като е
регистриран за престъпления: по чл. 354а, ал.3 от НК / по ДП № 3151/12г./ ; по
чл. 194, ал.1 от НК / по ДП № 3152/12г/ ; по чл. 207, ал.1 от НК / по ДП №
3346/12г/ и за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 от НК. / ДП № 82/13г./
На 07.01.2012г., около 22.00ч., св. Н.М. решил да посети заведение
„Рощок", находящо се в централната част на гр. Варна. Облякъл си връхна
дреха-яке , взел чантичката си, която била тип „хюмнетка", черна на цвят,
изработена от плат, с размери около 20х20см., в която се намирали различни вещи
: 1бр. портмоне, изработено от естествена кожа с размери около 10x15см; връзка
с 3 броя ключове за избено помещение, 2 броя малки, джобни ножчета /швейцарско
и българско и производство/ 2бр. ключове за автомобила му, марка „Рено21",
с per. № В 07 73 КС, 2бр. клиентски
карти за „Метро" и „Шел", 2бр. банкови карти, издадени от банка
„ДСК", български банкноти, валута –щатски долари и документи /лична карта,
СУМПС, контролен талон, 2бр. регистрационни талона за автомобили/ Свидетеля
взел със себе си и мобилен телефон, марка „Нокия 2330", с ИМЕИ
359359032947380, с поставена в него СИМ-карта на мобилен оператор „Глобул".
В заведението М. си поръчал бутилка червено
вино и храна. След като ги изконсумирал, след полунощ около 00.20-00.30ч. на
08.01.2012г./, свидетеля напуснал заведението и се отправил към дома си. Тъй
като бил повлиян от изпития алкохол, вървял криволичейки по тротоара на ул.
„Ген. Колев". Необичайното му движение привлякло погледите на намиращите
се в този момент на бул. „Вл. Варненчик" и до магазин „СБА" свидетели К.Б., И.Б. и
С.Т.. След около десетина минути,
посочените свидетели, видели че М. се движи в обратна посока - от ул.
„Генерал Колев", в посока на бул. „Вл. Варненчик", като след него се
движила група от 3 момчета, които били св.И.С. и подс. Д.С., по прякор „
Каспъра" и В.А., по прякор „ Декстъра". Още на 07.01.2012г., около
19.30, тримата се срещнали случайно в клуб „Уайстар", в гр. Варна, където пребивавали
до около 22.00ч., след което посетили друг клуб, намиращ се срещу
„Уайстар", където да поиграли „джаги" до около 00. 30ч. на
08.01.2013г. След посочения час решили да отидат до игрална зала „Дуум 9",
находяща се в близост до Централна поща, в гр. Варна. Докато вървели по ул.
„Генерал Колев", в посока на бул. „Вл.Варненчик", тримата младежи
забелязали, че по същата улица върви „олюлявайки" се св. М.. Докато се
разминавали, подс. С. забелязал, че М. носил чантичка, което споделил със
останалите. Тогава взели решение да му я
вземат, върнали се обратно и започнали да следват М.. Когато М., се намирал в
близост до намиращите се на същия булевард - магазин за обувки и будка за
продажба на вестници, те започнали да подбутват св. М., при което той им се
развикал, а през това време към тях приближили минувачи и те се отдалечили от
него. Така, през няколко минути, те още на два пъти подбутвали пострадалия, но тъй
като покрай тях преминавали хора и се отдалечили. Междувременно в същия район пристигнал подс.Т.С., който бил облечен
в женски дрехи и носел перука от дълга черна коса. Същия редовно „проституирал”
като травестит в района на ресторант „Рощок” и бил известен на В.А. с името
„Стефка” С. също видял св.М. и около 00,45 часа решил да му предложи секс
услуги, за което се приближил към него и започнал разговор, като на моменти се
притискал към тялото му. Св.М. отказал предложението на С. и продължил
движението си. Междувременно подс. А. влязъл в магазин СБА да си купи цигари. В
този момент подс. С. отново приближил М. и го блъснал в дясната част на
гърдите, в резултат на което пострадалия
паднал на земята и останал без диоптричните си очила. Виждайки действията
на Т.С., подс.Д.С. и св.И.С. също тръгнали
към св.М. и били до тялото му в момент когато подс. Т.С. бил прекрачил
тялото му и го притискал към земята. Подс.С. започнал да дърпа чантичката от
ръцете на М., но той успявал да я задържи. Намесил се подс.С., който изтръгнал
чантичката и побягнал. Подс. С. успял да вземе мобилния телефон , марка „Нокия
2330" от джоба на ръкава на М. и побягнал след Т.С., последван и от св.И.С..
В този момент от магазина излязъл подс. В.А., видял бягащата група и с виковете
„Стефке,Стефке” ги последвал. Тези им действия били възприети от св. К.Б., И.Б.
и С.Т.. Като се отдалечил от мястото,
подс. Т. С. спрял и отворил чантичката на М.. В нея към него момент освен вещите подробно описани
по горе били парите: банкноти -500 лева, банкнота от 100 щ.д. и 1бр. банкнота,
с номинал от 20 лева-юбилейна. Т.С.
взел банкноти с равностойност 350лева,дал на подс. В.А. банкнотата от
100щ.долара, а останалата сума пари на подс. Д.С., след което изхвърлил
чантичката под един от паркираните там автомобили. С. от своя страна дал 30
лева на св.И.С.. Подс. С. тръгнал към мястото където пострадалия бил паднал, който
по това време си търсел очилата и помощ му оказвали свидетелките Боеви, а после
си тръгнал. Св.М. останал там почти до 07.00ч. , а по късно се тъжил в І РУП
МВР Варна. Другите двама подсъдими и св. С., отишли с таксиметров автомобил до обменно
бюро „Варчев", находящо се в района на Червения площад, в гр. Варна. Там А.
обменил банкнотата от 100-те щ.д. за сумата от 148 лева. Тъй като не представил
лична карта, операцията по обмяната била регистрирана на името на произволно
избран от програмния продукт клиент- лице с име Десислава Ангелова /л.155-156
д.п./. След това тримата отпътували в посока на кв. „ Левски", в гр.
Варна. и посетили игралното заведение „Дум", където си „нощен" пакет
за игра. От игралната зала излезли около 06 ч. на същия ден, взели такси и се
придвижили към централната част на града. В района на т.н. „Ботева"
градинка, намиращото се там барче, се срещнали с други техни познати и заедно
влезли в заведението. А. помолил, св. С. да му услужи с мобилния си телефон, за
да позвъни на обяви за квартири и свидетелят му го дал След позвънявания, подс.
А. намерил квартира, представляваща таванско помещение, находящо се в гр.
Варна, ул. „ Васил Ставрев", № 22, вх.А, собственост на семейството на св.
Н.В.С.. В. А., заедно със свой познат на име Кристиян , наричан „Криско"
се отправили към квартирата, за да я огледат, като се уговорил с подс. Д. С. и
св. С. да ги изчакат в същото заведение. Малко след това, по предложение на
подс. С., двамата със св. С. отишли до мястото където била изхвърлена
чантичката на пострадалия. Там С. я намерил разгледал документите и взел от нея
ключове. Казал на св. С., че знаел къде се намира адреса, посочен в
документите, като му предложил да отидат до там, но св. С. отказал и тръгнал
към Автогара Варна. Подс. С. тръгнал с него. По пътя помолил св. С. да му
услужи с личната си карта при закупуване на СИМ-карта на мобилен оператор
„Глобул" . С. се съгласил и от офис на този оператор, находящ се в „Гранд
МОЛ" закупил от там СИМ-карта на името на св. С., която била с №
**********. Веднага след това С. я поставил в мобилния телефон, взет от
пострадалия, като и споделил това със свидетеля. Помолил С. да позвъни от своя
телефон, абон. № 0887 929939 на аб.№ на новата СИМ-карта,за да я активират. Съгласно
предоставените данни от мобилния оператор /л.80 д.п/, прозвъняването между тези
два телефонни номера е било сторено в 10.32ч. на 08.01.2013г., като обслужваща
клетка е била на ул. Струга № 45, Варна /непосредствено до Гранд МОЛ/, а СИМ
-картата с тел № ********** е била поставена на телефонния апарат на
пострадалия М.. с ИМЕИ 359359032947380 /л.30,80 д.п./ След това, св. С. се
прибрал в с. Каменар, а подс. С. отишъл в наетата вече квартира от А. и неговия
приятел -Кристиян, където оставил ключовете и чантичката на св. М., но без
останалите в нея вещи.
Няколко
дни по-късно, св. С. узнал от майка си, че полицейски служители са поискали да
им покаже таванското им помещение. Тъй като тя нямала ключ, не успяла да им го
покаже. Св. С. отишъл до таванската стая и попитал подс. А. защо полицията се е
интересувала от тяхното помещение, като последният му отговорил, че навярно са
търсили него, тъй като при полицейска проверка не могъл да се легитимира,
защото нямал лична карта. Тогава наемодателят забелязал, че квартирата се
обитава и от друго лице. Няколко дни след това, св. С. потърсил подс. А. във
връзка с неплатени сметки, но телефона му вече бил изключен. Изчакал няколко
дни, сменил заключващия механизъм на вратата на помещението, събрал всички
налични вещи, принадлежащи на „наемателите" и ги поставил в избеното
помещение. Заключил с нов ключ таванското помещение. След известно време бил
потърсен от полицейски служители, които му задавали въпроси, свързани с
наемателите му и с наетото от тях помещение. Тогава, той обяснил, че е съхранил
всички техни вещи, които останали в квартирата. С протокол за доброволно
предаване от 08.02.2012г. /л. 34д.п./, св. С. ги предал на полицейските органи
и приобщени към вече образуваното дело предмет на настоящото разглеждане .
В хода на досъдебното производство са били извършени два следствени
експеримента /л.95-100/, при което било установено следното:
1.След поставяне на. ключа с черна правоъгълна пластмасова основа с надпис
"ilco ITALY ORION", предаден от св. С., в гнездото
на стартера за запалзване на лек автомобил, марка „Рено 21", с per. В 0773КС,
собственост на св. М., и завъртане на ключа, таблото на автомобила е дало
индикация за сработване. Запалване на двигателя не е било осъществено поради
липса на заряд в акумулатора.
2. От връзката с
ключове, предадена от св. С., съдържаща 1 бр. секретен ключ с правоъгълна
основа с надпис "CANAS", 1 бр. ключ с кръгла основа с
надпис "CANAS"
и 1 бр.
ключ от жълт метал, е било установено, че с последният ключ се отключвал голям
катинар, поставен в горната част на вратата на помещение, ползвано като маза от
св. М.,***; ключът с кръгла основа с надпис "CANAS" отключил катинар, поставен в
средната част на същата врата, а секретният ключ с правоъгълна основа с надпис "CANAS" отключил самия заключващ
механизъм на тази врата.
В хода на разследването е бил приобщен като в.д. по делото, предадения
от „Българска пощенска банка" АД , CD-
R носител „Verbatim" /л. 105/, съдържащ записи от
охранителните камери на същата банка- клон Варна Рощок .
По делото са назначени следните
експертизи
Съдебно-оценителна експертиза /л. 126д.п / от заключението на която се устоновява,
че пазарната стойност на вещите - предмет на престъплението е в размер - общо
809.49 лева, както следва: 12.00лв.-стойността на мъжката чантичка; 14.40лв.-
стойността на потмонето; 18.00лв-стойността на швейцарското джобно ножче,
9.50лв. -стойността на обикновеното българско джобно ножче, 5.40лв.- стойност
на Збр.секретни ключа; 9.60лв-стойност на 2бр. ключове за автомобил, 67.50лв.
стойността на мобилния телефон „Нокия 2330", 153.09лв. е левовата
равностойност на 100 щ.д. , включваща и сумата от 500лв. и 20 левовата юбилейна
банкнота.
В съдебно заседание заключението се подържа.
Съдебно-психиатрична експертиза /л. 129-131 д.п./, от
заключението на която се установява, че към момента на деянието и към момента
на освидетелстването, непълнолетният Д.И.С. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото
и психическото му състояние му позволява да дава достоверни обяснения и да
участва пълноценно в наказателното производство.
В съдебно заседание заключението се подържа.
Съдебно- техническа и лицево-идентификационна експертиза, от заключението на която се
установява, че изследваният CD-
R носител „Verbatim" представлява презапис на
оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео
охранителна система за времето от 00.20ч. до 01.00ч. на 08.01.2012г. и не са
установени следи от манипулация; На записа на камера 1, за времето от 00:42:
09ч. до 00:43:43ч. се вижда лице от мъжки пол, облечено в тъмен панталон и
светло яке с хоризонтални широки бели и черни ивици на гърдите и отпред на
ръкавите, отзад на ръкавите и на гърба на якето, лицето на записа било на
възраст над 55г. и в лявата си ръка държи малка чанта с дълга дръжка; На записа
на камера 3, за времето от 00: 43:31ч. до 00.43:35ч. е записано преминаването
по тротоара на същото лице . Лицето от мъжки пол, заснето от камерите вероятно
е лицето Н. Шидерев М., ЕГН **********.
В съдебно заседание заключението се подържа.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал: изцяло от самопризнанията на подсъдимия В.А. и
частично от тези на Т.С. и Д.С. ; от показанията на свидетеля Н. М. дадени пред
съда и приобщената им част дадени пред орган да досъдебното производство; изцяло
на такива на св.С., частично от показанията на св. И.С., К.Б., И.Б.
и С.Т. дадени пред орган на досъдебното производство приобщени по същия процесуален ред;
заключенията на съдебни- оценителна, психиатрична техническа
и лицево-идентификационна експертизи и
писмените доказателства-протоколи за доброволно предаване и следствени
експерименти, справки за съдимост и други.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.С., като непротиворечиви,
обективни и незаинтерисовани на св.всички свидетели.
Съдът кредитира като обективни показанията на св. Н.М. дадени пред съда,
като в частите им, в които липсва спомен или противоречат на тези дадени пред
орган на досъдебното производство, кредитира последните с оглед на
обстоятелството, че същите изхождат по време близко до датата на извършване на
деянието.
По отношение на останалите свидетели съдът прие:
Давя вяра и кредитира като обективни, незаинтересовани и взаимно
допълващи се показанията на св. К.Б., И.Б. и С.Т. изключая обстоятелството, че подс.Т.С. е взел участие в деянието след като същото е
било започнато от останалите подсъдими, пристигайки с такси на мястото на
извършването му. В тази им част те противоречат на заключението на съдебно- техническа
и лицево-идентификационна експертиза, обясненията на подсъдимите и на св.Н.М.. На първо място от приобщените по делото и ползвани
от спомената експертиза кадри от охранителните камери на „Българска пощенска
банка" АД е видно, че св.Н.М. и подс.Т.С. са били в непосредствена близост
за времето от 00:44:29 до 00:52:29, което и се потвърждава от подс.Т.С.. Към
него момент няма извършвани действия срещу пострадалия. Те са започнали след
посочения интервал и извън обсега на камерите. Пряко в деянието по повалянето
на пострадалия на земята и отнемането на вещите му са участвали подс.Т.С. и Д.С.,
което се твърди от С. и св.Н.М. /че е нападнат от две лица/ Подс. С. макар и да отрича участието си,
твърди че е бил в непосредствена близост до Т.С. заедно със св. И.С., а през
това време подс.В.А. е бил магазина. Ето защо съдът намери коментираните
показания в посочената им част, като добросъвестна заблуда тъй като и
първоначално са възприели опитите на подсъдимите и св.И. С. да нападнат
пострадалия като такива на група хора, а са били достатъчно отдалечени за да ги
възприемат поотделно по време на нападението.
Съдът
кредитира показанията на св. И.С. като правдиви, като фактология преди и след
извършване на деянието, но не ги кредитира в частта им касаеща кои лица са
участвали в него, както с оглед близките
му приятелски отношения с подс. В.А. и Д.С., така и вземайки предвид, че същия
също се е облагодетелствал от него, и не е привлечен към наказателна
отговорност.
Съдът кредитира заключенията на изготвените експертизи като ги намира за
ясни, пълни и компетентно дадени.
Подсъдимият Т С. се признава за виновен,
като твърди, че освен него в деянието е участвал само подс. Д.С. и две
неустановени лица,приятели на С.. Описва действията си непосредствено преди
нападението. Твърди, че подс. В.А. се е появил по късно малко преди
разпределянето на отнетите вещи. Отрича да е извършвал действия по събарянето
на пострадалия на земята, но признава, че се е възползвал от това и е отнел
чантичката му. Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия освен в частта им касаещи обстоятелствата как
пострадалия е бил повален на земята, както и по отношение броя на участващите в
този акт лица, като ги намира за негова защитна позиция, на която той има
неизменно право. В тази си част обясненията му обаче противоречат на
свидетелските показания на св.Н.М., Боеви , С. Т. и подс.Д.С.. Пострадалия М. е
възприел двама нападатели, като е бил повален
от блъскане, в дясната част на гърдите. Най –близко в този момент е бил
именно подс. Т.С., което е видно и от техническата и
лицево-идентификационна експертиза. Обясненията на С., че пострадалия е съборен
на земята в резултат на множество удари /дори и след това/ от
подс.Д.С. и още две лица не се подкрепя нито от М., нито от освидетелстване на
пострадалия, което очевидно не е било нужно той да си прави или пък да му бъде
извършвано в хода на досъдебното производство поради липса на нараняване.
Същото е изключено и от спомената експертиза, до колкото твърдението на С. е,
че нападението е започнало докато той се е притискал към тялото на
пострадалия.Участието на Т.С. е възприето от св.Боеви и С.Т. и не на последно място от св.И.С., който
твърди същото макар и да изключва участието си, наред с това на подс.В.А. и Д.С..
Последният пък твърди, че е бил до тялото на пострадалия, което било обкрачено
и затиснато от Т.С..
Подсъдимият Д.С. се
не се признава за виновен, като твърди,
че не е участвал нито в повалянето на пострадалия,нито в отнемане на вещите
предмет на обвинението. Признава, че в негова власт е бил телефона на
пострадалия, но твърди че му е бил даден от
св.И.С..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия С. освен в частта им касаещи обстоятелството, че телефона на пострадалия е бил в него, наред с
последващите действия по закупуването на сим карта на името на св. И.С.. Като цяло ги намира за
негова защитна теза, на която той има неизменно право. Освен в посочената част те противоречат
останалите гласни доказателства, които съдът намира за безспорни и са
кредитирани. Участието на С. в дърпането на чантичката се установява от
показанията на пострадалия /нападение от второ лице, наред с подс.Т.С./, от
обясненията на Т.С. които са в същия смисъл, както и от св.Боеви и С.Т., които са
възприели група хора извършили нападението. Наличието на телефона в негово
владение е доказателство, че същия след като не успял да издърпа чантичката,
което сторил Т.С. телефона е отнет от пострадалия именно от него. Обясненията му, че той го е получил от св.И.С.
не се доказва нито от обясненията на
останалите подсъдими, нито от свидетелските показания на св.С., който твърди,
че го е видял едва след закупуване на сим карта. Впрочем освен пострадалия
никой друг не твърди за наличието на телефон в св.М., още по –малко същия да е
бил в чантичката към момента на отнемането- обяснение което подсъдимия е дал на
св.И.С. след като му го показал. Косвено доказателство за активната роля на С.
в деянието са фактите изхождащи от показанията на И.С., че той първи е
забелязал чантичката на пострадалия, както и последващите му действия по
връщането на мястото където тя е била изхвърлена, вземането на ключовете от нея
и намерението му с тях да посети дома на пострадалия. Впоследствие чантичката и
ключовете на Н.М. са намерени в квартирата наета от подс.В.А., където известно
време пребивал и подс.С..
Подсъдимият
В.А. не се признава за виновен и дава обяснения, че не е участвал в нападението
на пострадалия и че не отнемал вещи от него. Не отрича да е получил 100
доларовата банкнота от чантичката на ограбения М..
Съдът даде
вяра изцяло на обясненията на подс.В.А. и ги кредитира като правдиви, защото
същите се подкрепят от останалия кредитиран от съда доказателствен материал –
обясненията на Т.С. и Д.С., свидетелските показания и писмени доказателства.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
От
обективна страна: изпълнителното деяние по обвинението е извършено от подс. Т.С.
и Д.С. с действие – те са употребили сила изразена в бутане, поваляне на
земята и дърпане за да отнемат вещите.
По делото бяха събрани безспорни
доказателства, че подс.В.А. не е извършвал действия- употреба на сила и
отнемане на вещи, които да могат да се подведат от обективна страна към
престъплението грабеж. Той обаче е придобил валута, която е отнета от другите
двама подсъдими чрез престъпление. Налице е изискуемата от закона цел - да
набави за себе си имотна облага. Безспорно
е доказано и че А. е знаел за престъпния произход на вещта, тъй като от една
страна всички подсъдими са участвали във формирането на решението да бъде
извършен грабеж, а от друга е видял отдалечаването на Т.С. и Д.С., последвал ги
е и присъствал на разпределението на парите.
От субективна страна
безспорно деянията е извършено с пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали
общественоопасния им характер предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици от него и са искал настъпването на тези последици.
Квалификацията
на престъплението за подс.Т.С. и Д.С. като съучастническа дейност под формата
на съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК се обуславя от факта, че и
двамата обективно са участвали в изпълнителното деяние, като Т.С. в
осъществяване и на двата акта, включени в състава на съставното престъпление по
чл. 198, ал.1 от НК, а Д.С. само в единия. На практика Т.С. е упражнил сила спрямо
пострадалия, с цел да сломи съпротивата му и да отнеме чантичката му. Д. С.
възползвайки се от действията на С., в това число и от продължаващото от страна
на С. на притискане на тялото на пострадалия първо се опитал да отнеме
чантичката, а като не успял отнел мобилния телефон. От субективна страна и
двамата са съзнавали, че извършват престъплението задружно. По късно Д. С.
установил и трайно владение върху останалите в чантичката вещи
Квалификацията на деянието на подс. С. по чл. 63, ал.1, т.3 от НК се
обуславя от факта, към датата на деянието- 08.01.2012г. същият е бил на възраст
15 години, 7 месеца и 27 дни, т.е. е бил навършил 14г., но не е бил навършил
18г. възраст, като съгласно
заключението на СПЕ същия е разбирал свойството и значението на извършеното и
могъл да ръководи постъпките си към момента на извършване на грабежа Той е с правилно психическо и физическо развитие и в
случая не само, че не е подведен от по-възрастния подсъдим, но е предложил да
бъде извършен грабежа, а в последствие се е включил в престъпната дейност, дори
замислял извършването на кражба от дома на пострадалия. Деянието е със
значителна обществена опасност и не извършено поради увлечение и лекомислие.
Квалификацията „опасен рецидив" по смисъла на чл. 29, ал.1 буква „б” НК се обосновава от данните за предходните осъждания на подсъдимия Т.С., тъй
като е извършил деянието, след като е бил осъждан на два пъти на лишаване от
свобода, за
умишлени престъпления от общ характер. като изпълнението на наложените наказания не са били отлагани по реда на чл.66 от НК и не е
изтекъл срока по чл.30 от НК. Следва да се отбележи, че този извод на съда се
обосновава и от обстоятелствата, че присъдата по НОХД № 2257/10г. по описа
на ВРС, е влязла в сила на 09.06.2010г а
тази по НОХД № 4516/11г. по описа на ВРС е влязла в сила на 24.10.2011г,
независимо, че „наказанието лишаване от свобода” е постановено с определение на
ВОС по ЧНД № 522/12г., за замяна на наказанието „пробация” В този смисъл е и
трайната съдебната практика - TP №79/11.11.83г.
по н.д. №76/83г. на ОСНК на ВС; /Р № 448/27.10.2009г. по н.д. № 483/09г. на III
н.о. на ВКС; Р № 184/16.04.09г. по н.д. № 133/09г. на III н.о. на ВКС; Р №
341/10.07.2012г. по н.д. № 1048/12г. на III н.о. на ВКС /
Съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимитe са
осъществили съставите на престъпления и ги призна за виновни както следва
За подс. Т.С.С. по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК за това, че на 08.01.2012г., в гр. Варна, при усло вията на
опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с непълнолетния Д.И.С. отнел
чужди движими вещи- 1бр. мъжка чантичка с размери 20х20см., 1бр. портмоне от
естествена кожа с размери 10x15 см., 1бр. лична карта, 1бр. СУМПС, 1бр. контролен
талон, 2бр. регистрационни талони за МПС, 2бр. клиентски карти-„Метро" и
„Шел", 2бр. банкови карти, сумата от 500.00 лева, 100 щатски долара, 1 бр.
юбилейна банкнота с номинал 20лева, Збр. секретни ключа, 1бр. швейцарско джобно
ножче, 1бр. обикновено джобно ножче, 2бр. ключове за автомобил, 1бр. мобилен
телефон, марка „Нокия 2330", с поставена в него СИМ-карта „Глобул",
всички вещи на обща стойност 809.49лв. /осемстотин и девет лева и четиридесет и
девет стотинки/, от владението на Н.Ш.М., ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, като го признава за невинен в същото
време и място да е извършил деянието в съучастие с подс. В.В.А. и го оправда по
това му обвинение.
За подс. Д.И.С. по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.
63, ал.1, т.3 от НК, за това че на 08.01.2012г., в гр. Варна, като непълнолетен, но
разбиращ свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, в съучастие като съизвършител с Т.С.С., отнел чужди движими
вещи- 1бр. мъжка чантичка с размери 20х20см., 1бр. портмоне от естествена кожа
с размери 10x15 см., 1бр. лична карта, 1бр. СУМПС, 1бр. контролен талон, 2бр.
регистрационни талони за МПС, 2бр. клиентски карти- „Метро" и „Шел",
2бр. банкови карти, сумата от 500.00 лева, 100 щатски долара, 1 бр. юбилейна
банкнота с номинал 20лева, Збр. секретни ключа, 1бр. швейцарско джобно ножче,
1бр. обикновено джобно ножче, 2бр. ключове за автомобил, 1бр. мобилен телефон,
марка „Нокия 2330", с поставена в него СИМ-карта „Глобул", всички
вещи на обща стойност 809.49лв. /осемстотин и девет лева и четиридесет и девет
стотинки/, от владението на Н.Ш.М., ЕГН **********, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила, като го признава за невинен в същото време и място
да е извършил деянието в съучастие с подс. В.В.А. и го оправда по това му
обвинение.
За подс. В.В.А. по чл. 215, ал.1 от НК, за
това че на 08.01.2012г., в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага
придобил чужда движима вещ 100 щатски долара, на стойност 153,09 лв. /сто
петдесет и три лева и девет стотинки/, за които знаел, че са придобити от
непълнолетния Д.И.С. и Т.С.С. чрез престъпление – грабеж, като го призна за невинен по същото време и
място в съучастие като съизвършител с Д.И.С. и Т.С.С. да е отнел чужди движими
вещи- 1бр. мъжка чантичка с размери 20х20см., 1бр. портмоне от естествена кожа
с размери 10x15 см., 1бр. лична карта, 1бр. СУМПС, 1бр. контролен талон, 2бр.
регистрационни талони за МПС, 2бр. клиентски карти- „Метро" и „Шел",
2бр. банкови карти, сумата от 500.00 лева, 1 бр. юбилейна банкнота с номинал
20лева, Збр. секретни ключа, 1бр. швейцарско джобно ножче, 1бр. обикновено
джобно ножче , 2бр. ключове за автомобил, 1бр. мобилен телефон, марка „Нокия
2330", с поставена в него СИМ-карта „Глобул", всички вещи на обща
стойност 809.49лв. /осемстотин и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, от
владението на Н.Ш.М., ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и го оправда
по обвинението му по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за
извършване на престъплението - стремеж за придобиване на блага
по неправомерен начин.
При определяне на вида и размера на наказанията на подсъдимите съдът взе предвид:
За подсъдимия Т.С.
Както вече бе посочено защита моли наказанието да бъде определено при
условията на чл.55 от НК към минимума предвиден в закона Това обаче е възможно
само, когато са налице множество смекчаващи вината обстоятелства или на
изключителни такива. Защита се позова на самопризнанията на подсъдимия, и неговия
ексцентричен социален живот. ниската стойност на отнетото имущество. Съдът споделя
самопризнанията за налични, без обаче да намира ексцентричния начин на живот за
смекчаващо вината обстоятелство. Съдействието за разкриване на обективната
истина е недостатъчно за приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. За този
извод съдът бе мотивиран и от минало осъждане на подсъдимия, не влиящо на
квалификацията „опасен рецидив”, както и че едно от тях е свързано именно с
начина му на живот, които следва да се приемат и като недобри характеристични
данни за личността му. Очевидно е, че наказанията не са дали нужния за това
ефект и се касае за една престъпна нагласа и упоритост. Доколкото
качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната
дейност, то начинът на осъществяване на престъпния състав също има значение за
тази преценка. Извършен грабеж чрез използване на сила, какъвто е настоящия случай и арогантното мислене,
че авторството е прикрито заради самоопределянето му като жена е явен
показател, че подсъдимия не е възпитан
да уважава добрите нрави на обществото. Определяне на наказание при условията на чл.55 от НК,
както желае защитата без да са налице нужните предпоставки за това нито е
допустимо от закона, нито би предизвикало съответните положителни промени в
съзнанието на дееца. Подобно неоснователно приложение на очертания институт по чл.55 от НК, при
демонстрирана престъпна упоритост като начин на поведение на подсъдимия, и с оглед интензитета, обективиран в
честотата на престъпните прояви, и предвид облика на визираната инкриминирана
дейност в контекста на общата престъпност, индициращ сериозна социална нетърпимост, сочи на съществуваща
реална опасност, същото да бъде
възприето като
безнаказаност.
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – съдействие за разкриване
на обективната истина
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА- лоши характеристични
данни.
Съдът
като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието „грабеж”, високата степен на
обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите вината обстоятелства над отегчаващите, на основание чл. 199, ал.1,
т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и чл.54 от НК му определи наказание пет години лишаване от свобода.
Съдът
намери, че така определеното наказание е достатъчно, както и че превиденото в
закона допълнително наказание „конфискация на имущество до ½ ” не е
задължително, поради което и не го наложи.
Като се
съобрази с размера на наказанието и обстоятелството, че подсъдимия е рецивидст,
на
основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален
„СТРОГ режим на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в затвор
За подсъдимия Д. С.
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА- лоши характеристични
данни.
Подсъдимият по време на извършване на престъплението е
бил непълнолетен, с правилно психическо и физическо развитие и в случая не е извършено
поради увлечение и лекомислие. С оглед на това съдът намира, че и непълнолетен
е разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, поради което следва да носи наказателна отговорност, съответно
смекчена, съобразно особените правила за непълнолетните. Съдът като взе предвид
високата степен на обществена опасност на деянието „грабеж”, невисоката степен на
обществена опасност на дееца, при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства,
на основание чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, от НК, във вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Мотивиращи
налагането на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с
оглед характера и спецификата на престъплението по които като акт на
поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и
особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи
адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна
санкция. Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние,
субсумиращо престъпният състав на чл.198,ал.1 вр.
с чл.20,ал.2 от НК,. сочат на
завишена степен на обществена опасност на същото и висок социален резонанс на
този вид противоправни посегателства. Фактическите данни за личността на
подсъдимото лице, не очертаващи формирани престъпни навици въпреки игнорирането
на установения правопорядък, не обосновават нуждата от изолирането на
подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и поправян в място за лишаване от
свободоа. Не само чистото съдебно минало, но и социалния статус на лицето, продстоящата реализация в
живота обосновават приложимост на института на условното осъждане. Прилагайки
разпоредбата на чл. 66,ал.1 НК, регламентираща обсъждания институт, съдът
отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва
генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната
санкция и съобразявайки
разпоредбата на чл.69,ал.1 от НК му определи изпитателен срок от две години.
За подс. В.А.
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – съдействие при
разкриване на обективната истина по делото
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА- лоши характеристични
данни с оглед съдебното минало
Съдът
като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на деянието „вещно укривателство”, невисоката степен на
обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите вината обстоятелства над отегчаващите, на основание основание чл. 215, ал.1
и чл. 54 от НК му определи наказание една година лишаване от свобода.
Като се
съобрази с размера на наказанието и обстоятелството, че подсъдимия е бил осъждан
на „лишаване от свобода” , на основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода” в затвор .
Така
определените
наказания по отношение на всички
подсъдими са достатъчни по размер, ще изпълнят и целите предвидени в чл.36 от НК да поправят и превъзпитат осъдените към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху тях и да им се отнеме възможността
да вършат други
престъпления, както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съдът
се произнесе и по ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА като
постанови:
- черна раничка от плат с емблема на "Найк"; връзка с ключове
с 1 бр. секретен ключ с правоъгълна основа с надпис "CANAS", 1 бр.
ключ с кръгла основа с надпис "CAMAS" и 1 бр. ключ от жълт метал; 1
бр. ключ с черна правоъгълна пластмасова основа с надпис "ilco ITALY ORION" ДА СЕ
ВЪРНАТ на Н.Ш.М..
- 1 бр. къс секретен ключ с надпис "JMA" и метална кръгла
пръчка с диаметър около 1мм. завита в единия край, връзка с ключове с 1 бр.
дълъг секретен ключ GULER.", зарядно за моб.тел."Сони Ериксон";
слушалки за моб.тел."Нокиа"; 1 бр. пинцета; 1 бр. слънчеви очила с
черна рамка; 2 чифта карти за игра /52
бр. карти червено - бял гръб и 32 бр. карти с лилаво-бял гръб/; 1 бр. карта за
казино с № 74167 и надпис "Вlask sea casino" с джобче съдържащо
портретна снимка, копие от документ за самоличност с № NLD 70975021 – ДА СЕ УНИЩОЖАТ, поради липса на
стойност.
По
делото са направени разноски в размер на 347,45 лв. /триста четиридесет и седем
лева 0.45 ст./ Подсъдимите Т.С. и В.А. са пълнолетни лица, а непълнолетния Д.С.
се представлява от родителите си. Водим от изложеното, съдът като съобрази
участието на всеки един от подсъдимите в престъпната дейност ги осъди на основание чл.189,ал.3 от НПК да ги заплатят в полза на Държавата по сметка на ВОС, както
следва: Т.С.С. и Д.И.С. чрез законните му представители р.еЛ.м., ЕГН **********
и ИВ. Д. С., ЕГН ********** и В.В.А., ЕГН ********** от по
150 /сто и петдесет/ лева, а В.В.А. в размер на 47, 45 лв. /четиридесет и седем
лева 0.45 ст./
По предявения граждански иск
По делото бе
предявен граждански иск от Н.Ш.М., срещу тримата подсъдими за сумата 809.49лв явяваща се причинени
имуществени вреди в резултат от престъплението и приет за
съвместно разглеждане.
Не е имало спор в
доктрината и практиката, че обявените за престъпни деяния в съответните състави
от Особената част на НК са и деликти, по смисъла на облигационното право. Безспорен е факта, че
ищецът е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от престъплението извършено от подс. Т.С. и Д.С., с което възниква и тяхната
отговорност по закон. Дейността на подс .В.А. е последваща спрямо увреждащото
деяние – „грабеж”, поради което неговата гражданска отговорност на същото
основание не може да бъде ангажирана. От
изложеното до тук съдът намери, че исковата претенция е доказана по основание, но само по отношение на двамата
подсъдими. При определяне на размера на обезщетението за нанесените имуществени
вреди съда взе предвид, че органите на МВР са открили част от отнетите вещи-
чантичката /черна раничка от плат с емблема на
"Найк"/ и ключове за помещение и автомобил ползвани и собственост на
гражданския ищец. Те са оценени на обща стойност 27 /двадесет и седем/ лева
По посочените мотиви съдът осъди
подсъдимите Т.С. и Д.С., чрез законните му
представители р.еЛ.м., ЕГН ********** и ИВ. Д. С., ЕГН ********** да заплатят солидарно
на Н.Ш.М. сумата от 782,49 лева,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението грабеж, като отхвърли предявения граждански иск за имуществени
вреди срещу подс. В.А., както и над
посочения размер до сумата 809.49 лв. като неоснователен.
Съдът
осъди подсъдимите Т. С.
и Д.С., чрез законните му представители да
заплатят солидарно
и сумата
от 50 /петдесет/ лв. в полза на Държавата, представляваща държавна такса върху уважения размер на граждански иск.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
Мотивите
се изготвиха на 14.01.2014г.
СЪДИЯ: