Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 08.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 11531/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.П.К. твърди, че при пътно транспортно произшествие
настъпило на 27.06.2016 г. по път ІІ-73, Ришки
проход, между селата с. Вълчин и с. Лозарево е причинена смъртта на майка й П.Т.М..
Твърди, че произшествието е настъпило в следствие противоправното
поведение на водача на лекия автомобил, в който починалата е била пътник И.Н.И.,
управлявал лек автомобил „Ровър“, модел 200, с рег. №
******, който към този момент е бил застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.”
АД. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди от загубата на
своя най-близък родственик, изпаднала в силен шок, душевни мъки и страдания,
като развила остра стресова реакция и душевно разстройство. Счита, че
справедливият размер на дължимото й се застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на 200
000,00 лева. Претендират и лихва за забава от датата на деликта – 27.06.2016
г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.” АД оспорва
иска. Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него
водач като твърди причината за настъпване на произшествието да е поведението на
другия водач, евентуално, че произшествието е настъпило при условията на независимо
съпричинителство. Прави възражение за съпричиняване
от пострадалата поради не поставянето на предпазен колан, както и поради факта,
че се е съгласила да бъде пътник в МПС като е знаела, че водачът му е неправоспособен.
Оспорва между ищеца и починалата да е имало близка връзка, като твърди С.К. да
е отгледана не от майка си, а нейни чичо и леля. Оспорва началната дата, от
която се претендира лихва за забава. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване на критериите
посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си съпричиняване – че пострадалата е знаела, че водачът на лекия
автомобил, в който е била пътник и бил неправоспособен, както и че е била без
правилно поставен предпазен колан.
На 27.06.2016 г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, за настъпило на същата дата около 13,20 ч. ПТП
на път ІІ 73 Ришки проход при км.76+880 между участник
1 – автомобил ROVER,
с рег. № ******, управляван от И.Н.И. и участник 2 –товарен автомобил VOLVO, с ДК № HVSI016. В протокола са
посочени видимите увреждания по двете моторни превозни средства, както и пострадалите
лица, сред които и пътник на задна седалка в лекия автомобил П.Т.М., която е
починала на място, както и че на място е починал водачът на този автомобил – И.Н.И..
Други двама Пътници в този автомобил са с увреждания – Р.С.К. – с политравматизъм с опасност за живота и А.М.М. с диагноза „комоцио и контузия
на главата“ без опасност за живота. В протокола е посочено, че обстоятелствата
относно настъпването на произшествието се изясняват, а негов свидетел е Т.Д.Д..
Според показанията на свидетеля Т.Д.Д. той
e станал
случаен свидетел на катастрофата, докато бил на лозето и я видял от около 100 –
150 м. Първоначално чул силен звук от гуми и видял лек автомобил, който се движел
по пътя нагоре, излязъл от пътя и започнал да се движи между пътя и канафката като след 2-3 секунди шофьорът се опитал да върне
колата обратно в пътя и в момента, в който я върнал последвал удара с камиона.
Наклонът на пътя бил около 5 градуса, като свидетелят сочи, че камионът се
движел в обратната посока. Ударът настъпил между страничната част на лекия
автомобил, който бил застанал перпендикулярно на камиона, от страната на
водача, точно между двата врати, като след това колата се скрила между камиона
и мантинелата. Според показанията на свидетеля Д.камионът
се движел с висока скорост и не направил опит да спре, като притискането към мантинелата, било в лентата за движение на лекия автомобил.
Според заключението на автотехническата
експертиза въз основа на данните от протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум и скица на местопроизшествие процесното произшествие е настъпило при
следните обстоятелства и механизъм: на прав пътен участък по път ІІ – 73, с по една лента за движение в двете посоки, в
светлата част на денонощието, при добра метеорологична видимост. Лек автомобил
„Ровер“ се е движел в дясната пътна лента със скорост
около 73 км.ч. и приближавайки на мястото на ПТП по неустановени причини
изгубил управлението на МПС и се отклонил надясно, напуснал платното за
движение в дясно, след което водачът със завъртане на кормилното колело на
автомобила наляво го върнал в платното за движение. Автомобилът се насочил
наляво и преминал през цялото платно като го напуснал от ляво. В следващия момент
водачът завъртял кормилното колело надясно и автомобилът се насочил надясно за
посоката на пътя, преминал през пътната лента за насрещното му движение и
навлязъл в дясната пътна лента по посоката му на движение. Водачът на товарния
автомобил движещ се в обратната на лекия автомобил посока, като видял
движението на последния в момент, когато бил в лентата на движение на товарния
автомобил предприел отклоняване на последния в ляво с аварийно задействане на
спирачната система и е навлязъл в пътната лента за насрещно движение, като
ударът между двете превозни средства настъпил в областта на преден ляв фар на
товарния автомобил и между двете леви врати на лекия автомобил. В следствие на удара задната част на лекия
автомобил се завъртяла на дясно и достигнала до мантинелата
в дясно на пътя и се ударила в нея, като се реализирал втори удар между предна
дясна част на л.а. и странична лява на влекача, лекият автомобил е захванат от
влекача и издърпан в посоката на движение на товарния автомобил.
Според заключението непосредствено преди
удара товарният автомобил се е движел със скорост от 100 км.ч., а лекият – 73
км. ч. Според заключението причината за промяната на посоката на движение на
водача на товарния автомобил е това на водача на лекия автомобил, като водачът
на товарния е можел да предотврати произшествието като предприеме аварийно
спиране без да навлиза в лентата за насрещно движение.
Не е спорно между между
страните, че пострадалата П.М.е седяла на задна дясна седалка в лек автомобил „Ровер“ без правилно поставен предпазен колан – определение
за отделяне на фактите за безспорни в о.с.з., проведено на 06.10.2020г.
Според заключението според данните от
протокола за оглед пострадалата П.М.е намерена на 4 метра в дясно от платното
за движение на л.а. „Ровер“, изпаднала от автомобила,
като вещото лице сочи, че ако тя е била с поставен предпазен колан нямало да
изпадне от автомобила, тялото й е щяло да понесе инерционните сили от вътрешния
интериор на купето на автомобила.
Съдът не кредитира заключението
единствено в частта относно извода на вещото лице, че причината за настъпване
на произшествието са субективните действия на водача на товарния автомобил, тъй
като този извод има правен характер.
Според заключението на комплексната съдебномедицинска
и автотехническа експертиза при аутопсията на П.М.е констатирана следната
съчетана травма: закрита травма със
счупване на второ и пето ребро покрай гръбначния стълб, от 1-во до 3-то по
около мичничната линия, в дясно 2-ро и 3-то по мамиларната (на гръдните жлези) линия; счупване на лява
ключица; контузия на белие дробове; закрити коремни
травми; охлузване по корема и дясно седалище; кръвонасядане
на дясна хълбочна кост; разкъсване на слезка и
раздалечаване в срамното съчленение; разкъсно-контузна рана на лява мишница. Вещите лица сочат,
че уврежданията са получени при изпадане на тялото от автомобила и падането му
върху терена, като тежките увреждания са получени най-вероятно именно при
падане на тялото върху терена. Вещите лица изключват получаването им в
автомобила и поради факта, че другият пътник на задна лява седалка и с лесени повреди, но жив. Според заключението при
първоначалния удар на двата автомобила се е реализирало голямо отрицателно
ускорение, което реализира голямо инерционно ускорение върху пътниците в
автомобила и същата е предизвикала движение на телата напред по посока на
движение на автомобила. След това лекият автомобил се е завъртял на 90 градуса
по посока обратна на часовниковата стрелка. Следва удар на задната част на
лекия автомобил и мантинелата, в следствие на който
се реализира инерционна сила върху тялото на пострадалата пътничка в посока към
задната част на автомобила и към банкета, където в последствие се е установило.
Вещите лица сочат, че при това рязко променяне на посоката на движение на
автомобила предпазния колани имат голямо значение, правилно поставения при П.К.
колан би намалил инерционните сили, въздействащи върху тялото й. Вещите лица
сочат, че уврежданията при тази пострадала довели до леталния й край са
получено от изпадането й от автомобила и не биха настъпили, ако тя е била с
правилно поставен предпазен колан, тъй като липсват увреждания на автомобила
около задна дясна седалка.
Вещото лице М. в заключението си в приетата
съдебномедицинска експертиза сочи същите увреждания, като тези посочени в
комплексната, като не може да бъде категорично за механизма на настъпването им
– дали са настъпили вътре в купето на автомобила или при изпадане. В о.с.з.
проведено на 15.10.2019г. вещото лице д-р М. сочи, че в тази част подържа
заключението си обективирано в комплексната експертиза, тъй като при изготвяне
на медицинското заключение е работел само по медицинска данни, а за правилен
отговор на този въпрос е от значение заключението и в автотехническата част.
Предвид събраните по делото писмени, гласни
доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно
доказан факта, че основната причина за настъпване на произшествието е противоправно поведение на И.Н.И., като водач на л.а. „Ровер“, с рег. № ******, който не е упражнил достатъчен
контрол върху превозното средство и е допуснал неговото криволичещо движение
чрез рязко навлизане в насрещната пътна лента, излизане от платното за движение
последвано от рязко преминаване през ширината на пътното платно до
установяването му обратно в собствената лента за движение, където е настъпил
ударът с товарния автомобил.
По възражението на ответника за
съпричиняване съдът намира следното.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012
г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Конкретно,
за да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП
следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника,
както факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е
поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не
биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Не е спорно между страните, че пострадалата П.М.е била
без правилно поставен предпазен колан към момента на произшествието, като от
приетата и неоспорена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
се установява, че получените при тази пострадала тежки телесни увреждания,
довели до нейната смърт, са получени при изпадане от автомобила, както не би се
получило при правилно поставен предпазен колан, както и че с оглед липсата на
деформации в дясната част на автомобила при правилно поставен предпазен колан
тя не би получила тежки увреждания и не би починала.
Ето защо възражението на ответника за
съпричиняване, поради не поставяне на предпазен колан от страна на пострадалата
се явява основателно. Съдът намира, че с оглед установената по делото причинна
връзка между противоправния резултат и липсата на поставен предпазен колан от
една страна и от друга – че непосредствената причина без която произшествите не би настъпило е поведение на застрахования
при ответника водач, следва да бъде приет принос на пострадалия в причиняването
му от 30%.
От страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест в процеса не се ангажираха доказателства за доказване
на знанието у пострадалата, че водачът на лекия автомобил, в който е била пътник,
е бил неправоспособен. Ето защо това възражение за съпричиняване е
неоснователно.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Не е спорно между страните, а и се установява от
представеното по делото удостоверение за наследници на П.Т.М., че един от
наследниците й по закон е дъщеря й С.П.К..
Според показанията на свидетелката Чанева, тя живее
в с. Лозарево и сочи, че в това село с П.К. и дъщеря й С.К. ***, на съседни
улици. Свидетелката сочи, че майката и дъщерята живеели в гр. Бургас, но и
често идвали в с. Лозарево, където идвали заедно при бабата на С., която е
майка на П.. Според свидетелката след смъртта на П.С. повече от месец останала
в с. Лозарево, била сломена, непрекъснато плачела и ходела на гроба на майка си.
Свидетелката сочи, че след смъртта на майка й С. родила детенце и си има
семейство.
Според показанията на свидетелката Я.А.тя е
приятелка на вуйчото на ищцата. Свидетелката сочи, че П.на млада възраст родила
С., като баща й не участвал в отглеждането й. За това помагала лелята на П.,
тъй като тя била финансово обезпечена, като всички те живеели в дома на лелята
на П.. В последствие П.се омъжила и й се родили близнаци, като С. останала да
живее в дома на леля си Р.Р., където била свикнала.
Според показанията на свидетелката отношенията между майка и дъщеря винаги си
били близки, не е имало караници и пререкания, имали много силна връзка и се
обичали, като дъщерята всяка събота и неделя ходела при майка си и й помагала
за отглеждането на дечицата. Свидетелката сочи, че се притеснявали как да съобщат на С. за смъртта на майка й, защото се притеснявали
да не се разстрои. На погребението на майка си С. била много разстроена, след
това станала тъжна, затворена, мълчалива. Според свидетелката към момента на
депозиране на показанията й С. живее с детето си й баща му в гр. Карнобат, като
се чуват само по телефона.
Според заключението на психиатричната експертиза
след съобщението за смъртта на майка й при С.К. е възникнала остра стресова реакция
– преходно разстройство в отговор на силен психически стрес. Самата остра
стресова реакция свързана със зашеметеност,
сърцебиене, отчаяние, тревожност е отзвучала приблизително в рамките на 48
часа, след което са настъпили нарушения на настроението и съня и нормална
психологична реакция на скръб. Вещото лице сочи, че ищцата се е приспособила
към загубата в емоционален план като все още има чести момента на негативни
емоции, свързани с това стресогенно събитие. В
открито съдебно заседание вещото лице сочи, че смъртта на родител е
изключителен стресогенен фактор за едно дете, като
споменът не може да бъде заличен и човек винаги има необходимост от
най-близките си хора, сред които е майката. Вещото лице сочи, че присъствието
им при важни събития каквото е раждането, завършването на училище, промяна на
семейния статус е важно и това липсата винаги се отразява, тъй като
присъствието на близка е важно. Вещото лице сочи, че ищцата споделила, че й
липсвала подкрепата и съветите на майка й, тъй като в този момент ищцата била
бременна, минала на индивидуална форма на обучение, не е могла да завърши,
имала проблеми с приятеля си, имала нужда да споделя с хора, които ще я
разберат.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване
на претърпените от ищеца С.П.К. неимуществени вреди от смъртта на майка й П.Т.М.
е сумата от 140 000
лева. За да определи размера съдът отчита обстоятелството, че ищцата е изгубила
най-близкия си човек майка й, като от значение е обстоятелствата, че това е бил
единственият й родител. От значение при определяне на обезщетението е
установената по делото близост между родител и дете, взаимност, възрастта на
ищцата към момента на произшествието, обстоятелството, че тя е била на 16
години, бременна и все още ученичка, което е обусловило по-голяма необходимост
от подкрепа на близък човек и по-тежко рефлектиране на загубата като стресогенен фактор. Съдът отчита обстоятелството, че
загубата на родител е тежка и непреодолима. Същевременно съдът взема предвид,
че ищцата освен от майка си ищцата е отгледана и от своята леля Р.Р., станала в последствие нейн
попечител, както и обстоятелството, че е изградила собствено семейство.
Така определеното обезщетение следва да бъде намалено
с оглед приноса на П.М., като искът следва да бъде уважен за сумата от 98 000лева, а за горницата до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в
застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява, че ищцата е
предявила застрахователната си претенция пред ответника на 05.04.2017 г., от
която дата следва да бъде присъдена лихва за забава, като искът по чл. 86 ЗЗД
бъде отхвърлен за периода от датата на деликта –
27.06.2016 г. до 04.04.2017 г.
По разноските:
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в
размер на 3251,14 лева, с включен ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 3920,00 лева, както и депозит за вещи лица в размер на 207,76 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 525,30 лева (при
размер на юрисконсултско възнаграждение от 400,00
лева). При определяне размера на дължимите на ответника разноски за депозит за
свидетели съдът е взел предвид единствено изплатения такъв в размер на 70 лева
на свидетеля Д., като останалите внесени, но неизплатени на свидетелите могат
да бъдат възстановени по сметка на ответника след подадена от него писмена
молба.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:
Ж.И з.” АД, ЕИК: ******,
да заплати на С.П.К.,
ЕГН: **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 98 000,00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от К. от смъртта
на нейната майка П.Т.М., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 27.06.2016 г., на път ІІ – 73, при км. 76+880, в резултат на противоправното поведение на И.Н.И., като водач на лек
автомобил „Ровър“, модел 200, с рег. № ******, ведно
със законната лихва от 05.04.2017 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 200 000,00лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за
периода от 27.06.2016 г. до 04.04.2017 г.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.: Ж.И з.” АД, ЕИК: ****** да
заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска в размер на 3251,14 лева, с включен ДДС.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.: Ж.И з.” АД, ЕИК: ****** да заплати
по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в
размер на 3920,00лева- държавна такса, както и сумата от 207,76 лева – разноски
за депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА
С.П.К., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.И з.” АД, ЕИК: ****** на основание на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
сумата в размер на 525,30 лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: