МОТИВИ към ПРИСЪДА
№ 260005/12.07.2021 год. по НОХД № 331/2020 год. на
РС, гр. ПАВЛИКЕНИ
Обвинението
е против К.Г.К. - роден на *** ***, с постоянен адрес гр. П., ж. к. *** и
настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, женен, със средно
образование, безработен, с ЕГН **********, неосъждан за това, че на 19.02.2019
г. в гр. Б.Ч., общ. П. причинил на полицейски орган И.Д.М. - младши разузнавач
при РУ П. при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в
временно разстройство на здравето, неопасно за живота (охлузна
рана на първи и втори пръст на лява китка и охлузна
рана по гърба на лявата китка) – квалифицирано от РП като престъпление по чл.
131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Със същия обвинителен акт К. е
обвинен и за това, че по същото време и на същото място противозаконно попречил
на органи на власт - В.Г.К. - младши полицейски инспектор - в сектор
„Охранителна полиция”, група „Териториална полиция“ при Районно управление – П.
и И.Д.М. - младши разузнавач в група „Криминална полиция” при същото
управление, да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред и
превенция на престъпността, като не се подчинил на дадените полицейски
разпореждания - да спре силно звучаща музика и оказал съпротива при задържане
чрез блъскане, обиди и закани спрямо служителите – квалифицирано като престъпление
по чл. 270, ал. 1 от НК. В с.з. представителят на РП поддържа обвиненията така,
както са предявени и счита, че са доказани, като при определяне наказанието моли
за определяне наказание с приложението на чл. 66 от НК.
.20 часа в гр. П 14.01.2007
год.
Защитникът на подсъдимия навежда
доводи обвиненията да не били доказани по искания от закона категоричен начин и
моли подзащитният му да бъде оправдан.
Подсъдимият се явява в с.з., дава
обяснения по обвинението, не се признава се за виновен и моли за оправдателна
присъда.
Като се
запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
К.Г.К. е 42
годишен, към процесния период живеел в гр. Б.Ч., общ.
П., но преимуществено пребивавал в Р.Ф. от повече от 10 години. Не работи по
трудов договор. Неосъждан престъпления от общ характер.
Свидетелите В.Г.К. - младши
полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция“, група „Териториална
полиция“ в Районно управление – П. при ОД на МВР - ВТ и И.Д.М. - „Младши
разузнавач“ в група „Криминална полиция“ при изпълнение на служебните си
задължения се явяват орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, както и полицейски
орган по смисъла на чл. 131, ал. 2 от НК.
На 19.02.2019 г. В.К. - младши
полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция“, група „Териториална
полиция“ в Районно управление – П. при ОД на МВР - ВТ и И.Д.М. - „Младши
разузнавач“ в група „Криминална полицияи М., при
изпълнение на службата си на 19.02.2019 г., около 08:30 часа посетили сигнал за
нарушаване на обществения ред - чуваща се силна музика от имот в гр. Б.Ч., ул. ***,
собственост на семейството на подсъдимия. Информацията била, че от няколко дни
се чувала непрестанно музика. На два пъти същата нощ мястото било посещавано от
полицейски служители във връзка със сигнали за силна музика. К. бил с
полицейска униформа и съответните опознавателни
знаци, а М. с цивилно облекло, но също с опознавателен
знак.
При пристигане на мястото полицейските
служители констатирали, че имотът нямал входна врата от към улицата, а се
влизало направо. На двора имало поставени големи тонколони свързани с микрофон.
Чувала се силна музика. Около огън, запален в двора, имало няколко лица - К. и
познатите му св. М.Г.В., К.Г.Г., И.Ц.Т., Р.А.Г. и В.И.С.,***
- употребявали алкохол, слушали музика и били видимо пияни. Първоначално К. и М.
опитали да привлекат вниманието на компанията отвън, но не били чути.
Тогава влезли в имота и
приближили веселящите се. Тогава подсъдимият ги забелязал все още развеселен
започнал да ги приветства. Полицаите му разпоредили да спре музиката и да ги
придружи до служебния автомобил за да му съставен протокол за предупреждение. Тъй
като музиката все още била силна викали.
К. обаче не спрял или намалил
музиката, а по микрофона продължил да им отправя реплики и да се движи из
двора, с цел да не бъде хванат. Видимо се забавлявал. Св. М. изключил уредбата
и тогава отново двамата разпоредили на К. да ги придружи до полицейския
автомобил. Разпореждането им точно и ясно, възприето и от останалите
присъстващи.
Подсъдимият отново не изпълнил
разпореждането, продължил да се опитва да се измъкне и започнал да вика на
полицаите да напуснат имота му и нямат право да влизат. Заплашва ги, че имал
хора в С. и щял да ги извика да се оправят с двамата и че ще убие М..
Тогава двамата полицаи предприели
действия за неговото задържане – хванали го за ръцете и го извели извън двора до
полицейския автомобил. Там при опит да му поставят белезници, докато поставяли
гривната и на втората му ръка вследствие дърпането му белезниците преминали по
ръката на М. и последвало охлузване. При съпротивата да бъде вкаран в
автомобила подсъдимият ритнал с крак М. в областта на дясното бедро. Хванал се
със свободната ръка за купето на автомобила и продължил да се съпротивлява като
ритал и буйствал, но съпротивата му била сломена и той вкаран в служебния
автомобил.
Междувременно св. М. се обадил в
управлението за подкрепление, тъй като на мястото били и криминално проявени
лица, както и момиче, обявено за издирване. При пристигане на подкреплението всички
присъстващи били отведени в сградата на РУ – П., а последния посетил ФСМП – П.
във връзка с получените рани.
Според кредитираното, като
неоспорено и компетентно дадено заключение на ВЛ - съдебен лекар д-р Г. на
свидетеля М. са причинени охлузна рана на първи и
втори пръст на лява китка и охлузва рана по гърба на лявата китка. ВЛ дава
заключение че тези уврежданията са в резултат от косо действие на предмети с
изразен ръб, каквато характеристика имат металните белезници и отговарят да са
получени по начина описан от пострадалия. Същите са причинили на последния временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстоновяване около 10 дни. В с.з. ВЛ поддържа така
даденото заключение.
Така описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите К. и М.
дадени в с.з. и на останалите свидетели, дадени на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, писмените доказателства по досъдебното производство и цитираното
заключение.
Съдът кредитира с доверие именно
показанията на свидетелите - полицаи предвид тяхната последователност,
непротиворечивост и липсата на данни за заинтересованост. В тая насока цени и
приобщените по реда на. чл. 281, ал. 4 във връзка с чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК показания на останалите свидетели - М.Г.В., К.Г.Г.,
И.Ц.Т., Р.А.Г. и В.И.С. тъй като те са дадени непосредствено след случая, при
липсата на възможност за съгласуване с позицията на К.. Тук съдът съобразява
както изминалия период от време, така и близките отношения на тези свидетели с
подсъдимия.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира, че подсъдимият по описания начин от субективна
страна не е осъществил престъпния състав на престъплението по чл. 131, ал. 2,
т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като съображенията за това са следните:
Видно от изложените в обвинителния
акт и по-горе факти, описаното увреждане на св. М. може да се квалифицира като
лека телесна повреда, причинена по непредпазливост, при което следва да се има
предвид, че телесните повреди, причинени по непредпазливост са наказуеми само
когато увреждането съставлява тежка или средна телесна повреда, т.е.
непредпазливите леки телесни повреди не са престъпления.
Леката телесна повреда по
непредпазливост не е инкриминирана в чл. 133 от НК. Възприетият от законодателя
подход е, че не е необходимо използването на наказателна репресия срещу
непредпазливото причиняване на лека телесна повреда. Разпоредбата на чл.130 от НК определя като наказуемо деяние, при което е причинена лека телесна повреда,
ако същото е умишлено. Непредпазливите деяния се наказват само в случаите,
когато това е предвидено изрично в закона. За лека телесна повреда не е
предвидено носене на наказателна отговорност, в случай на непредпазливост, на
какъвто навеждат обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Самият пострадал
в с.з. заявява, че „При опита да влезе в полицейския автомобил, защото той идва
на едно по-ниско ниво и кракът му идва до моя крак и се опитваме да го вкараме.
По скоро движенията му бяха хаотични, съпротива
на нашия опит да го задържим, съпротива за задържането му. Ако е имал
целенасочени действия да ни бие още като влизахме, щеше да тръгне с агресия към
нас…Аз го разбирам като съпротива, а не като нападение.“
Така изложеното мотивира извод,
че описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление и подсъдимият
следва да бъде признат за невинен по обвинението по чл. по чл. 131, ал. 2, т.
3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира, че подсъдимият по описания начин от обективна и
субективна страна е осъществил престъпния състав на престъплението по чл. 270,
ал. 1 от НК - като на 19.02.2019 г. в гр. Б.Ч., общ. П. противозаконно пречил
на органи на власт - В.Г.К. - младши полицейски инспектор в сектор „Охранителна
полиция“, група „Териториална полиция“ при Районно управление – П. и И.Д.М. -
младши разузнавач в група „Криминална полиция“ при същото управление, да
изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред и превенция на
престъпността, като не се подчинил на дадените полицейски разпореждания - да
спре силно звучаща музика и оказал съпротива при задържане чрез блъскане, обиди
и закани спрямо служителите.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на състава на престъплението, което се
изразява „противозаконно пречене” на орган на властта да изпълни задълженията
си. В конкретния казус се установи, че подсъдимият на инкриминираната дата и
място, противозаконно е пречил на орган на властта – св. К. и М. да изпълнят
служебните си задължения по опазване на обществения ред и превенция на
престъпността, като не се подчинил на дадените полицейски разпореждания - да
спре силно звучаща музика и оказал съпротива при задържане чрез блъскане, обиди
и закани спрямо служителите. В този смисъл подсъдимият е проявил и активно
поведение се опитвал да предотврати задържането си, съпротивлявал се, обиждал и
заплашвал, което от своя страна наложило употребата на физическа сила, помощни
средства и отвеждането му в РУ.
Несъмнено се установява, че
поведението на подсъдимия е затруднило осъществяването на служебните задължения
на органа на власт - полицейски служители. Гореописаната служебна заетост, част
от структурата на изпълнителната власт, обосновава и качеството орган на власт
по отношение на св. К. и М..
От обективна страна, лицето, чрез
което се въздейства върху обекта, безспорно има качеството „орган на власт”,
както е посочено по-горе. Съгласно чл. 93, т.2 от НК „орган на власт” са
органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на
съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с
упражняването на властнически функции.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че противозаконно пречи
на орган на властта - служители на МВР, в кръга на службата им да изпълняват
задълженията си, упорито несъобразявайки се с полицейските разпореждания, като
е целял настъпването на общественоопасните последици.
Обществената
опасност на деянието е завишена с оглед честотата му в региона и тъй като е накърнило
обществените отношения, засягащи упражняването на правомощията на орган на власт
и то в значима степен.
Обществената
опасност на подсъдимия е ниска – неосъждан.
Причини за
извършване на деянието според настоящия състав следва да се търсят в ниската
правна култура на подсъдимия и неуважението към правните норми регулиращи правомощията
на органите на властта.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – относително добрите характеристични данни.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – демонстрираната упоритост при извършването,
предходното поведение по смущаване обществения ред.
С оглед
горните обстоятелства настоящият състав намира, че на подсъдимият следва да се
наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, поради което и на основание чл.
270, ал. 1, във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК МУ ОПРЕДЕЛИ наказание ШЕСТ МЕСЕЦА
„Лишаване от свобода“.
Предвид размера на така
определеното наказание и съдебното минало на К. – неосъждан настоящият състав
намира, че за изпълнение целите на наказанието не е необходимо изолирането на
подсъдимия от обществото и отложи на основание чл. 66 от НК изпълнението му за срок
от ТРИ години.
Разноски по делото не са сторени.
Съдът счита, че с така
определеното наказание ще се осъществят целите на наказанието – индивидуалната
и генерална превенция.
По
изложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
БН